| ФИЛОСОФИЯ НА ВИСШИТЕ СТЕПЕНИ (4°-33°) НА СТАРИЯ И ПРИЕТ ШОТЛАНДСКИ РИТУАЛ |
|
Старият и Приет Шотландски ритуал, се практикува от почти всички регулярни Велики ложи и Велики Ориенти в системата на Световния масонски съюз.
Неговите 33° степени на посвещение са подредени, както следва: 1° степен - Ученик (Чирак) Първите три степени (1°-3°) обхващат т.н. “сини” Ложи, СИНЬО МАСОНСТВО или още Ложите на Св. Йоан. По отношение на тези степени, още през 1813 година в чл. II на Решенията на двете обединени Велики ложи на Англия се казва: “Обявява се и е решено, че чистото старо масонство се състои от три степени и не повече, а именно ученик, другар и майстор, обхващащи върховния ред и Светия Царски свод”. Степените от 4° до 14° включително обединяват т.н. Ателиета за усъвършенстване и са известни още, като ЗЕЛЕНО МАСОНСТВО. Тези степени са свързани с определенията за рицарство в масонството или още - Соломонови степени на отмъщение и търсене на изгубеното Слово. Те са изцяло във връзка с циклите на Стария завет и еврейската Кабала, рицарските и херметичните традиции от гледна точка на франкмасонското посвещение. Степените от 15° до 18° включително са т.н. степени на Каноническите съвети и влизат в раздела на ЧЕРВЕНО МАСОНСТВО. Особено чрез 18°-та степен Суверен принц на Розата и Кръста се прави основателната връзка между Свободното зидарство и Розенкройцерството. Степените от 19° до 30° включително е системата на т.н. Аеропаги, като до 29°-та включително са наричани ЧЕРНО МАСОНСТВО. Това са изключително богати на символно съдържание и много ценни на посветителски елементи степени, в които битува темата за възникването и функцията на Вавилонската кула и за отделянето на светската власт от духовната. 31°- ва степен е т.н. Трибунал изпълняващ върховни съдебни функции, но от философска гледна точка, а не издаваща наказателни или оправдателни постановления. 32°-ра степен е т.н. Консистория, която се образува от масоните с тази степен на посвещение. При присъждането на тази степен се разглежда ролята на реформатора Лутер, като водач на интелигенцията през средните векове, както и стремежът на франкмасонството към установяване на Царството на разума, истината и справедливостта. 33°-та степен е т.н. Върховен съвет, който се състои от посветените в тази масонска степен. В ръцете на Върховния съвет е съсредоточено управлението на ритуала с изключение на първите три степени на “синьото масонство” (ученик, другар и майстор). През 1929 година (на 4 септември), провъзгласявайки Основните принципи за регулярност и признаване на една Велика ложа, Великата ложа на Англия постановява в т.5 “Великата ложа ще упражнява суверенна юрисдикция над контролираните от нея Ложи; т.е. тя ще бъде отговорна, независима и напълно автономна организация, притежаваща единствена и безспорна власт над занаята, намираща се под юрисдикцията й, или над символичните степени (регистриран ученик, другар и майстор); и че по никакъв начин няма да бъде подчинена на Върховен съвет или друга сила, изискваща контрол над тези степени, нито ще дели властта си с този Съвет, или сила.” Степените от 30° до 33° включително, образуват т.н. БЯЛО МАСОНСТВО. Често, те са наричани Административни степени. Всяка една от степените в системата на Стария и Приет Шотландски обред е свързана със строго приет ритуал. Колкото по-висока е степента, толкова по-продължителен, по-сложен и по-наситен със символика е ритуалът на посвещаване. В повечето случаи тези ритуали представляват пресъздаване на редица легенди и дори цели части от древната история на човечеството, в които са закодирани основополагащи принципи и закони на природата, както и зависимостта на човека от тях. В символиката на 1°-ва степен “ученик”(чирак) е кодиран пътят от тъмата на невежеството към извора на Светлината. “Познай себе си!” - това е посланието към новопосветения Свободен зидар, което го подтиква към вътрешно преосмисляне на неговата същност и духовното му разгръщане. При посвещаването във 2°-ра степен “другар” (калфа), масонът, който до този момент е усвоявал инструментите и умението с които се обработва грубият камък, за да стане пригоден за общия Градеж, започва да усвоява принципите и законите, които изграждат общността на Свободните зидари. Достигането на “майсторска” 3°-та степен във франкмасонството е кулминационен момент в израстването в свободнозидарската йерархия. Това е най-високото стъпало в масонството. Всички последващи степени на посвещение са доразвиване на майсторските умения в “занаята” в една хоризонтална, а не вертикална плоскост. Чрез преживяването на легендата за архитекта на Храма на цар Соломон, майстор Хирам, и неговото убийство, майсторът-зидар се сблъсква със смъртта. Въпреки неизбежната среща с нея обаче, от този момент нататък негов девиз става: “Никога не губи надежда!”. Пресъздавайки убийството на майстор Хирам, при посвещаването в 3°-та масонска степен, се проектира библейската мъдрост, че блажен е този, който с чиста съвест може да погледне към изминатия от него житейски път и който без страх очаква последния си час. В четвърта степен, ТАЕН МАЙСТОР, масонът преживява продължението на легендата за майстор Хирам след неговата смърт. Сложна алегория разкрива организацията на Братството и продължаването на Градежа след смъртта на неговия архитект. Говори се за съвестта, като глас на природата откъдето човек е длъжен да черпи своето вдъхновение. Четвъртото звание в масонството характеризира разбирането, че съвестта е истинския съдия на човека. Практикувай мълчание и вярност. Масонът размишлява върху това, дали някой може да командва, ако не умее да се подчинява. Посветените в тази степен знаят, че задълженията не трябва да се изпълняват в очакване на награда – а в очакване на лично удовлетворение. В пета степен, СЪВЪРШЕН МАЙСТОР, пред франкмасонът се разкрива тайната, защо съществуването на човечеството е обречено на вечност и защо, дори Бог не е в състояние да прекрати живота на земята. Тъкмо по тази причина никоя религия не е в състояние да предупреждава за края на света. Бъди работлив и честен – е задължението на посветения в тази сетен. Тук се размишлява върху въпросите, дали можеш да измериш своята възраст не с години, а с добри дела. Смъртта може да те повика по всяко време и задължение на всеки масон е да се грижи за своето семейство и обичаните хора. Съвършеният майстор трябва да отбягва това, което е измамно, еднакво с това, което е фалшиво. Достигайки шеста степен, ДОВЕРЕН СЕКРЕТАР, Свободният зидар овладява умението за ясна и точна преценка на информацията за всичко което се случва в природата, и нейното използване в полза на градежа на Храма на човечността, на който са се посветили всички Свободни зидари по земята. Бъди усърден, предан, безкористен и благосклонен – е поучението на това стъпало на човешкото съвършенство. Усърдието и верността, точността – винаги се възнаграждават. Задължението е моралният магнетизъм, който контролира и ръководи истинското поведение на масона през бурните морета на живота. Ние не сме родени единствено за себе си – нашата страна и нашите приятели изискват своя дял от нас. Да действаш в името на мира, като помирител, е основно задължение, което усвоява посветеният в тази степен. Придобивайки седма степен, УПРАВИТЕЛ И СЪДИЯ, масонът се съсредоточава в уменията нужни за управлението на работниците на Градежа и справедливото разрешаване на възникналите спорове. За посветеният в тази степен първостепенен закон е законът на Природата. Според този закон, за масонът всички действия имат последствия, затова към него се отправя поучението – бъде точен при оценката на мотивите на другите. Въпросът на който трябва да намери отговор посветеният е – задълженията на справедливостта (правосъдието) дали са бреме или са чест. Всяка несправедливост, извършена от един човек на друг, ако тя засяга неговата личност, неговата собственост, неговото щастие или неговата репутация, е посегателство върху закона на справедливостта. Осма степен, ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖИТЕ, също е базирана на поученията от продължението на легендата за майстор Хирам. Пресъздава се трудната ситуация, с която се е сблъскал цар Соломон при търсенето на заместник на майстор Хирам за ръководител на строежите. Посветеният узнава тайните по които се извършва безпогрешен избор на ръководители, за да не се допусне назначаването на неспособни за тази длъжност хора. Осъзнаването на значението на собствеността за качеството на работата е ключът към овладяването на тази степен на познание в Свободното зидарство. Това, което човек знае, то умира с него – затова, предавай своите знания. Животът е врата към другия. Цивилизацията е основана върху човешкия прогрес, който зависи от знанието придобито от една генерация и предадено на следващите поколения. Майстор Хирам е знаел това и е преподавал своите умения на онези, които са били най-подходящи да ги получат. При девета степен, МАЙСТОР ИЗБРАН ОТ ДЕВЕТТЕ, посветеният научава, защо са нужни хора, чието кредо е “Престъплението не може да остане безнаказано!”, но също така, че без законна присъда - отмъщението е също престъпление. Тежък е изборът на изпълнителя на законната присъда и затова тази отговорност пада върху плещите на деветима. Да бъдем бдителни към интересите и честта на нашата страна е призивът към масоните с тази степен. Невежеството е принципният враг на човешката свобода. Образование, просвещение и патриотизъм са задълженията на този етаж на човешкото съвършенство. Ние трябва да посветим нашите души, както и нашите умове, за да свършим работата на Този, който ни ръководи, посвещавайки се на нашето собствено самоусъвършенствуване и на благото на нашата нация. Умният и добре информиран масон няма да се провали като поклонник на Свободата и Справедливостта. Десета степен, ЗНАМЕНИТ МАЙСТОР ИЗБРАН ОТ ПЕТНАДЕСЕТТЕ, се занимава с въпросите за Свободата, Равенството и Братството, еднаквите права на всички народи и нации, както и изконното право на всеки народ да се вдига на борба против деспотизма на всяка власт, която унижава достойнството и не признава правата на човека. Бъди толерантен и либерален, но воювай срещу фанатизма и преследването, чрез образование и просвещение. Фанатизмът създава нетолерантност и преследване. Много често амбицията поражда тирания и деспотизъм. В тази степен се разглежда твърдението, защо масонството не е религия, а е толерантно към всички религии. Масонството не е религия. Този, който прави от него религиозно вярване го фалшифицира и денатурализира. Всеки изповядва своята религия и за него не може да има две вярвания. Нито един истински масон не се надсмива над честните убеждения и над ревностното усърдие в каузата на тези, които вярват, че тя е истинска и справедлива. Единадесета степен, ВЪЗВИШЕН РИЦАР ИЗБРАНИК НА ДВАНАДЕСЕТТЕ, символизира принципите, по които се възнаграждава всяка добродетел. Бъди искрен, убеден и отговорен. Бъди защитник на хората. Животът е училище, а масонството е работа. Работата на масонството никога не е завършена. Тази степен изисква от масона да се опита да види себе си и цялата човешка раса като едно голямо семейство. Тук се научава, че най-важната задача на масонството е да защитава хората. Истината е Божествен атрибут и основата на всяка добродетел. Честността, отговорността, искреността, откровеността и прямотата са различните форми, в които истината се развива като такава. Дванадесета степен, ВЕЛИК МАЙСТОР АРХИТЕКТ, дава необходимите умения за съставянето на архитектурния план на Градежа, неговото обезпечаване с необходимите средства и изпълнението на плана. За най-пригоден се счита планът на такъв строеж, който няма да доведе народа до бедност и разруха. Борбата между Доброто, което иска да вдигне съвършен Градеж, и Злото, което е склонно да го стори с цената на нещастия и разруха на всичко останало - това са двете противоположности на които трябва да намери баланса Великият майстор архитект. Търси мъдростта чрез познанието е стремежът към който подтиква тази степен. Мъдростта и знанието носят чест и свобода на действията. С помощта на работните инструменти Великият майстор Архитект, както и всеки човек може да бъде, както и трябва да бъде способен да контролира своя живот. Животът е такъв, какъвто го правим ние, и светът е такъв, какъвто го правим. Вярата в моралните принципи, в добродетелта и в Бога е толкова необходима за ръководенето на един човек, колкото е инстинктът – за ръководенето на едно животно. Тринадесета степен, РИЦАР НА КРАЛСКИЯ СВОД, е базирана на легендата за пророк Енох (древен еврейски патриарх и предшественик на цар Соломон), който вдъхновен от чудно съновидение изградил две колони на които изписал всички постижения на човешкото развитие и наука до Всемирния потоп, а на арката над тези две колони изобразил истинското име на Бог. Да се търси непрекъснато истинското знание и да се образоват народите в дух на просветление е задачата на Рицаря на Кралския свод. В тази степен се разкрива и смисъла на символиката на използваната в масонството буква “G”. Търси знанието и бъди мотивиран от задължението и честта. Концепциите за Бога, формирани от индивидите, варират според техните интелектуални и духовни възможности. При посвещаване в четиринадесета степен, ВЕЛИК ИЗБРАНИК НА СВЕЩЕНИЯ СВОД ИЛИ ВЪЗВИШЕН МАСОН, разбрал вече трагическия смисъл за човечеството на загубата на познанията по време на Потопа, масонът се заклева да пази свято всички знания. Отстояването на абсолютната свобода на съвестта, мисълта и словото, като гаранция за съхраняване на добитите знания, са изконни задължения на Възвишения масон, наречен още Велик избраник на Свещения свод, на който са закодирани всички свойства на Великия Архитект на Вселената. “Добродетелта съединява това, което смъртта не може да раздели!”, е девизът на тази масонска степен на посвещение. Да подпомага, окуражава и защитава братството, да защитава угнетените и да облекчава нуждата и бедствието им – са задълженията на масона придобил тази степен. Съвършените избраници са едновременно задължени и свободни. Задължени чрез тяхното задължение и свободни от предразсъдъци, нетолерантност и завист. Масонът не трябва да претендира за догматична увереност. Съвършеният избраник не трябва да бъде безразличен към съдбата на своята собствена душа. Степентта РИЦАР НА ИЗТОКА ИЛИ НА МЕЧА символизира опитите наново да бъде вдигнат разрушения от Навуходоносор Храм на цар Соломон в Йерусалим. Какви са правата на народите и в какво се състои Свободата - са въпросите на които може да отговаря посветеният в тази степен. При посвещаването в тази степен на масона се припомня, че всеки човек, по законите на природата се ражда свободен и ако някой деспот прояви към своите поданици изисквания ограничаващи свободата им, хората не са длъжни сляпо да му се подчиняват и са в правото си да завоюват и отстояват абсолютната си свобода. Да се работи постоянно за възстановяването на Храма на човечността, разрушен от тираните на човечеството. Личната свобода се достига законно само тогава, когато законът се прилага еднакво към всички хора, е едно от посланията към посвещавания в тази масонска степен. Построй наново масонския Храм на Свободата, равенството и братството в душите на хората и на нациите. Масонството е ангажирано с кръстоносен поход срещу невежеството, нетолерантността, фанатизма, суеверието, не милосърдието и недостатъците. Преминавайки през ритуала на посвещение в шестнадесета степен, ПРИНЦ НА ЙЕРУСАЛИМ, масонът осъзнава докъде води неравенството по отношение на свободата и независимостта на народите. Негово задължение е, да направлява и подпомага тези, които се трудят за изграждането на Символичния Храм. За да се следва пътеката на масонската Истина, трябва да се разбере, че действието на живота е арената за духовно и морално усъвършенстване, защото целият свят и живот са духовни и морални. Принцовете на Йерусалим имат задължението да изглаждат споровете и да поправят разногласията, да възстановяват дружбата и мира, да успокояват неприязънта и антипатията и да смекчават предразсъдъците. Те знаят, че помирителите (миротворците) са благословени. Всеки добър масон трябва да счита себе си за пионер, подготвяйки пътя за по-великите и по-добрите хора, които трябва да дойдат след него. Само смъртта трябва да го накара да спре – възрастта не дава освобождаване от служба. Седемнадесета степен, РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА, връща масона към историята на Ордена на тамплиерите, значението на цифрата 7 в кабалистиката и изражението й в природата, възникването на сектата на йоанитите и истинската причина за преследването на гностиците, йоанитите и тамплиерите от страна на римокатолическата църква. Инициалите на тази степен са още B.D.S.P.H.G.F., на базата на които са и опознавателните въпроси за проверка на посвещавания. Тези инициали са всъщност и девизът: “Красота, Божественост, Мъдрост, Власт, Чест, Слава, Сила” - взет от един пасаж от Апокалипсиса, в който са описани седемте дни на божествените атрибути. Отстояването на правото на хората да провеждат свободно събрания и да учредяват свои тайни и явни общества са едни от принципите, които защитава посветеният в тази степен масон. Масонът придобива умението да преподава истините, които са скрити в алегориите и замаскирани от символите на франкмасонството. Носителите на тази степен се наричат Учители. Това е първата от Философските степени на Стария и Приет Шотландски ритуал. Масонството е извлякло истината от грешките на Изтока и Запада и е продължило напред. Едно от най-важните по значение степени в Стария и Приет Шотландски ритуал на масонството. “Цял том не би стигнал за изучаването на тази степен!”-предупреждава изкусния познавач на франкмасонския символизъм Жан Палу. Не случайно за въвеждането в осемнадесета степен, СУВЕРЕН ПРИНЦ НА РОЗАТА И КРЪСТА, има точно определен минимален срок за пребиване в майсторска (3°) степен. При тази степен на посвещение за първи път от масонът се изисква доста обширна писмена разработка, излагаща неговото разбиране за същността и принципите на Свободното зидарство. Този реферат се разглежда и подлага на строга преценка от Ложата. По време на ритуала, посветеният узнава тълкованието на символа на Кръста и Розата, както и едно по-особено разшифроване на библейската Тайна вечеря. Да се облекчават нуждите и да бъдеш толерантен към грешките и недостатъците на другите. Всички хора са наши братя, чиито нужди ние трябва да подпомагаме, техните грешки- да извиняваме, техните възгледи- да толерираме, техните обиди- да прощаваме. Човек има правото на свобода на мислите и действията. В деветнадесета степен, ВЕЛИК ПЪРВОСВЕЩЕНИК ИЛИ ВЪЗВИШЕН ШОТЛАНДЕЦ ОТ НЕБЕСНИЯ ЙЕРУСАЛИМ, на посвещение се разказва легендата за Апокалипсиса, за хода на борбата между Бога и Демона за овладяването на небесния Йерусалим. Символизмът на предметите и движенията показва тържеството на човешкия разум над сляпата вяра. Разрушавай грешките, фалша и нетолерантността посредством истината, честността, честта и милосърдието. Истинският масон се труди в полза на онези, които трябва да дойдат след него, и за напредъка и усъвършенстването на своята раса. Всеки човек трябва да действа като строител на мост към бъдещето, бидейки един добър пример за своите деца, братя и събратя. Масонството също е строител на мост, защото то учи на великите истини на миналото за бъдещето. Двадесета степен, МАЙСТОР НА СИМВОЛИЧНАТА ЛОЖА, е пътят към достигане на съзнанието позволяващо на масона да отстоява правата на всички хора. Преразказва се легендата за завръщането на Заровавел от Вавилон в Йерусалим. Раздавай светлина и знание. Практикувай масонските добродетели във и извън Ложата. Примерът е най-добрият учебен метод, който е известен. Майсторът на Символичната Ложа има за задължение да работи за укрепване авторитета на масонството, така, че то да не е обект на присмех или унижение за кандидатите. Твоето държание в Ложата, еднакво ли е с това извън нея° – е въпросът на който трябва да има положителен отговор носителят на тази степен. Посвещаването в 21-ва степен, НОАХИТ ИЛИ ПРУСКИ РИЦАР, се отнася към т.н. Велик капитул на масонските посвещения. Открива се с думите: “Ако някой е наказан несправедливо от по-силния тиранин, ако някой е станал жертва на незаслужено наказание, попадайки в ръцете на несправедливи съдии и е изпитал върху себе си злоупотребата със силата, нека този някой дойде свободно при и да изложи жалбата си, и този Велик капитул ще му даде пълната справедливост.” Носителят на тази степен е защитник на независимостта на съдебната власт от авторитетите на политическата и религиозната власти, нито от каприза на народните маси. В основата на тази степен е заложен периода на бунта на рицарите срещу халдейската свещеническа класа и отделянето на светската власт от духовната. Свещените думи на този масонски чин са имената на синовете на Ной, който според християнската традиция е утешителят на света. Пази и съхранявай идеала на справедливостта с предимство пред собствените ти интереси. Посвещението в 22-ра степен, РИЦАР НА КРАЛСКАТА БРАДВА ИЛИ ПРИНЦ НА ЛИВАН, е последното от серията кабалистичните посвещения в масонството. Посветеният в него овладява символичното отсичане на дървото (в горите на Ливан са отсечени дърветата за строежа на Храма на Соломон) на което расте нетърпимостта, двуличието, суеверието и егоизма. Почитай труда заради самия него и работи – работата е мисията на човека. Ако работодателят разбира достойнството даже на простия труд, тогава работникът няма да бъде угнетяван. От начало до край масонството е работа. Масонството се стреми към облагородяване на общия живот. Да отсечеш кедъра означава да сложиш край на привилегиите, които са резултат от рождението и ранга. Привилегията трябва да бъде спечелена чрез работа. Секачите в планините символизират това, че масонството се простира далеч извън вратите на Ложата. Работата е мисията на човешкия живот, а не проклятие. Работейки изпълняваш целта на живота. Двадесет и трета степен, НАЧАЛНИК НА ШАТРАТА (МОЛИТВЕНИЯ ДОМ), е началото на философските посвещения в масонството. В тази степен се усвоява изкуството за изкореняване на суеверието. Простата вяра е по-мъдра от празната философия. Тук се започва символичното посвещаване в Мистериите, които са били практикувани от древните. Повечето от древните нации в допълнение към тяхното публично богослужение имали и лично богослужение наречено Мистерии, до което били допускани само онези, които били подготвени чрез определени церемонии, наречени просвещения. Гръцките мистерии създадени от Питагор, преподавали истинския метод на получаване на знание за Божествените закони, за пречистването на душата от нейните несъвършенства, за търсенето на истината и за практикуването на добродетелта. В частност Питагор внушавал: мълчание; умереност; мъжество; благоразумие и справедливост. В 24-та степен, ПРИНЦ НА ШАТРАТА (МОЛИТВЕНИЯ ДОМ), се обяснява системата на дуализма на Божествата. Да работи непрекъснато за славата на Бога, честта на своята страна и щастието на неговите братя, е задължението на носителя на тази степен. Кандидатът за тази степен дава тържествена клетва да компенсира всяка своя грешка, която е извършил или все още извършва. Не е достатъчно само да бъдеш посветен, необходимо е да бъдеш верен на законите на посвещението, които налагат на човека задължения по отношение на неговия характер. Тук се разсъждава върху парадокса от съществуването на Доброто и Злото. В 25°-та степен, РИЦАР НА БРОНЗОВАТА ЗМИЯ, се разглежда образа на Каин, като изразител на духовната и физическа красота на човека и неговият антипод Авел - олицетворението на робството, невежеството, деспотизма и суеверието. Масонът посветен в тази степен е носител на възтържествуващи над злото добродетели. Това е най-важната посветителска степен в масонството по отношение на традиционното християнство. Тук новопосветеният се сблъсква с “Египетските тайнства” от които произхождат медицината и изкуството да се правят лекарства, респективно значението на химическите закони за човечеството. И още -по отношение на наименованието на тази степен “Рицар на Бронзовата змия”. И Господ каза на Мойсей: “Направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме и (когато ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив. И направи Мойсей медна змия и окачи я на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив ..” 26°-та степен, ШОТЛАНДЕЦ НА ТРОИЦАТА ИЛИ ПРИНЦ НА МИЛОСТТА, възпитава в умението да се поставиш над предразсъдъците, суеверието и лъжливите доктрини, стремейки се да се намираш под влиянието на благоразумието, съвестта и разума. Тази степен е свързана и с историята на Ордена на рицарите на милостта, който се е посветил на откупуването на пленените от берберите християни. Посветеният в тази степен усвоява принципите на трите теоложки добродетели. Много чести са твърденията, че тази степен е свързана с будизма. Принципите и правилата на Ордена на тамплиерите възкръсват в 27°-ма степен, СУВЕРЕНЕН КОМАНДОР НА ЙЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ. Посвещаваният в нея се научава да прави разлика между свободния и не свободния човек и да защитава принципите на свободата за всички хора. Посветените в тази степен отстояват разбирането, че всички хора следва да бъдат съдени еднакво и всички управници са също еднакво отговорни за своите нарушения пред съда, както всички останали. Бъди посветен на истината, честта, лоялността, справедливостта и човечността. Масонството е практично и трябва активно да бъдем ангажирани със задълженията на живота. 28°-ма степен, РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ, води към стремежа за разкриване на философската истина, изучаването на Великата книга на природата и вникването в нейните тайни по пътя на задълбочения анализ. Достигането на разбирането, че чудесата в природата не са нищо друго освен, недостатъчно известни на човечеството нейни закони, е основната цел на посвещението в тази степен. Природата разкрива сила и мъдрост и постоянно насочва към Бога. Видимото е проявява на невидимото. Във вселената две противоположни сили осигуряват баланса. Философията е вид пътешествие, винаги научаващо, но никога не пристигащо до идеала на истината. Моралният код на масонството е по-обширен от този на философията. Масонството представлява не само общо участие, но и присъединяване пред един олтар на хора от всички религии чрез обща цел и свързани чрез взаимен договор или връзка. Двадесет и девета степен, ШОТЛАНДСКИ РИЦАР НА СВ. АНДРЕЙ, с нейната символика и ритуалност, свързана отново с историята на Ордена на тамплиерите, вменява в дълг на посветения, борбата против узурпацията на каквато и да е било власт. Говори се за учението на първите гностически школи на Платон и Спиноза. Защитавай хората срещу тиранията, е задължението на посветените в тази степен масони. Идеите и институциите изгряват и залязват във великия кръг на времето, който е промяна. Историята на човешката мисъл е единствената история, която заслужава много проучване. Така хората се запазват живи на земята чрез това, което е невидимо, и потъват към дъното чрез това, което е материално. Времето е направено от води толкова тънки, че нищо, което е по-тежко от невидимите истини и съкровища на интелекта и сърцето не може да плава върху тях. Докато до в двадесет и девета степен преобладава легендата за строителя на Храма на цар Соломон, майстор Хирам - то в 30-та степен, РИЦАР КАДОШ ИЛИ РИЦАР НА БЕЛИЯ И ЧЕРНИЯ ОРЕЛ, се говори за последния Магистър на Ордена на тамплиерите, Жак Бургиньон дьо Моле.. “Само този, който може да преодолее страха от смъртта, може да получи правото на посвещение във Великите тайни!”- е девизът на тази висша масонска степен на посвещение. Не случайно тази степен е наречена “Кадош”, което на староеврейски означава - отмъстител. Как да се почита и отмъщава паметта на мъчениците за свобода и коя е силата, която не ти позволява да се подчиняваш и служиш на похитителите на каквато и да е било власт, научава посветеният в тази степен. В тази степен ключовата дума е Истина, която е толкова ценна за възстановяването на справедливостта и може би затова нейната алегория в ритуала е обшита със злато. Ако до този момент, той е виждал в масонството само символизъм, отсега нататък пред него се разкрива възможността за конкретни действия за благото на цялото човечество. Носителят на тази степен изкачва стълбата на седемте свободни изкуства от Средните векове: астрономия, музика, геометрия, аритметика, логика, реторика и граматика. Званието ВЕЛИК ИНСПЕКТОР - ИНКВИЗИТОР или още Съдия-философ се присъжда на Братя, които са твърдо убедени, че в масонството няма нито една частица несериозност. Властта на тази степен се изразява изцяло в Истината, Мъдростта и Разума. От позицията на тази власт Великият инспектор има задължението да оглежда своите Братя и да преценя тяхната пригодност за въплъщението на идеалите на масонството в живота. Притежаващият тази степен е длъжен добре да усвои изкуството на физиогномията, за да може в своите преценки да бъде по-категоричен и справедлив за думите и делата на хората. Като съставено от свободни хора, отстояващи своята идентичност, франкмасонството наистина се нуждае от метод по който човекът да може да бъде познат такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто той сам се представя. Започвайки от Аристотел, минавайки през Хераклит, Хипократ, Епихрам, Демокрит и Платон - със същността и полезността на физиогномиката са се занимавали почти всички светли умове. Според Аристотел, физиогномиката е наука за разпознаване на характера, на душевността на човека по неговата външност и тази наука е основана върху основополагщия принцип за съществуването на взаимодействие и взаимовлияние между тялото и душата.Свещените думи в тази степен са Справедливост и Безпристрастие. 32-ра степен с нейното име ВЪЗВИШЕН ПРИНЦ НА КРАЛСКАТА ТАЙНА дава истинските отговори на масона: защо Лутер е възглавил революцията на Рформацията през средните векове (печатът на Мартин Лутер е украсен с кръст в центъра на който е гравирана роза), защо Америка признава, че всяко правителство зависи от волята на народа и защо във Франция е провъзгласена доктрината за “Свобода, Равенство, Братство”. Преобладаващата астрална символика в тази степен е доказателство за първостепенното значение във франкмасонството на първите три степени: чирак, калфа и майстор. Не е никак случаен фактът, че една от палатките в лагера на Принцовете на Кралската тайна (32°-ра степен) е синя на цвят и е обитавана от чираците, калфите и майсторите. Последната, 33°-та степен, СУВЕРЕНЕН ВЪРХОВЕН ГЕНЕРАЛЕН ИНСПЕКТОР, е с най-сложен и продължителен ритуал в който на посветения в нея се вменява задължението за работа по посока на възстановяване на човечеството във всички негови права и извеждането му от хаоса на политическите и религиозните борби. “От хаос към порядък!” е девизът на посветените в тази степен. Празникът на носителите на тази степен е 3 октомври, денят в който е осъществено дарението на имуществото на тамплиерите на Рицарите от Малта. |