Казва ли ви нещо понятието “места на паметта”? Най-вероятно не. Според дефиницията това са “кристализационните точки на колективната памет и идентичност, белязани от извънредно висока символична и емоционална наситеност, и променящи се в съответствие с начина, по който се променя тяхното възприятие, употреба и съхранение”. Авторът на тази дефиниция е френският историк Пиер Нора, бащата на един грандиозен проект, представящ историята на Франция по един необичаен начин – като символна реалност, съществуваща в начина, по който историята се възприема и живее в съзнанието на французите. От инициативата на Нора, обединила каймака на френската историческа наука, между 1984 и -92 се ражда поредицата “Места на паметта” – 133 есета в седем тома с общо 5700 страници. Току-що излезлият сега немски превод съдържа само 16 от “френските места на паметта”, което е понятно предвид обема на оригинала.

Целта на амбициозното от всяка гледна точка – включително и издателска – начинание на Пиер Нора е да се покаже как би могла да изглежда историята,  ако човек се отърси от традиционния подход да се разбере “как е било”, подход изхождащ от идеята, че миналото е нещо фиксирано, при все че винаги се тълкува по новому. Нора взима за обект на своя проект тъкмо това неизбежно и винаги променящо се тълкуване на миналото, защото долавя неговото значение: то именно, историзирането на историческите събития и теми, а не самите “факти”, е онова, което структурира нашата памет и идентичност. Така на преден план излиза тази промяна в акцента на историческата работа, която се превръща в същинския предмет на анализа, а понятието “място на паметта” придобива тежестта на историческа категория.

Дори само погледът върху тематичното многообразие на поредицата показва, че тук се пише нов вид история, на фона на чиято  разкрепостена широта класическата историография, концентрирана върху събития и личности, изглежда някак си тясна и недостатъчна. Работата се подразделя на три големи дяла, озаглавени “Републиката”, “Нацията” и “Франциите”, в множествено число. Подборът на есетата за немското издание дава добра представа за същността на цялото: “свобода, равенство и братство”, Айфеловата кула, Марсилезата, голисти и комунисти, земята, Жана Д Арк, “В търсене на изгубеното време” - и дори Тур дьо Франс.

“Авантюрата”, по думите на самия Нора, наречена “места на паметта”, се оказа един успешен пробив, откриващ нов простор пред историческата наука. Във Франция този успех се изразява в продадените близо 100 хиляди екземпляра, във включването на израза lieu de mémoire, място на паметта, в Petit Robert, стандартния речник на френския език. От Франция проектът “места на паметта” тръгна по света; аналогични национални публикации има вече в Италия, Холандия, Дания, Австрия, Германия. Как ли би изглеждала топологията на българската колективна памет?

Jan Assmann, Die Zauberflöte. Hanser

Florian Ebeling, Das Geheimnis des Hermes Trismegistos. Beck

Dieter Richter, Neapel. Wagenbach

Pierre Nora, Les lieux de mémoire. Gallimard