“Азът” е символ на българина наравно със знамето, герба, химна и други национални дадености като територия, държава и т.н. “Азът” и православната вяра (кръстът), т.е. писмеността и вярата, са същност на българина. От тук величието на светите братя Кирил и  Методий и ролята на 24 май като ден на българската култура и славянската писменост.

Но “Азът” като емблема на българина има и международни измерения. Това е понятието за “човешките права”. Това е индивидът и личността въобще. Това разбиране е определяща мембрана на цивилизацията.

“Азът” в знаковото му изражение  се приближава към общочовешки измерения, по-точно символи, които изхождат от Библията или имат библейски произход, също от кабалата (учението за числата) и много езотерични (скрити, затворени) общности, събрани в символа Дърво на живота, за което стана въпрос. Аналогията, която се разкрива между “Азът” и “Дървото на живота” означава едно: “Живейте според повелите на Бога!”. Бог е създал човека, природата, живия и морския свят и не забранява на човека да живее според Словото Божие. Без да заема страна в религиозната принадлежност, масонският идеал е родствен на идеала на “Азът”.

Всеки брат е равен, всеки е индивидуален, всеки е лъч. Великият, неповторимият “Аз” е Великият архитект на Вселената. Това, с което могат да се гордеят българите, е, че имат азбука, четмо и писмо от IХ век това е проявление на многолетната им история и на древната им цивилизация.

Друга близост (освен идеята за светлината) на древните български вярвания с масонския символизъм е числото седем, което е равнозначно на Ложата, състояща се от седем Майстори ­основна единица на масонската институция. Масоните са Деца на вдовицата термин с огромен метафоричен заряд. Още Рамзи в прочутата си реч в Париж през 1837 г. посочва, че масонските принципи не са измислени, а са извлечени от опита и законите на природата. Децата на вдовицата идват не само от това, че техният Велик мъченик Хирам е бил син на вдовица. Не идват и от това (макар че се възприема), че  египетският бог Озирис е убит и след това къс по къс събран (“братската верига”) и възстановен от неговата вдовица.

Масоните са деца на Майката Земя, от нея черпят своите знания и мъдрост, но тя е вдовица, защото нощно време остава сама, оплодяващото Слънце залязва.

От нея е взето и числото седем, то идва от седемте дни на седмицата, от седемте небесни светила: Слънце, Луна, Венера, Марс, Меркурий, Сатурн, Юпитер.

Божественият знак IYI има седем крайници. Менората (свещникът), символ на светлината, има седем свещника. Вярата в седемте планети е втори след Слънцето верски постулат на древните българи. От Каменната книга на изворите голямо доказателство за това е Бронзовата розета, намерена в Плиска и датирана (по произход) от IХ век.

Тази реликва може да се нарече каменна Библия на денгризма тоест блъгарианството.

Този светоглед израства върху суверенност, собственост и близост на населението с природата. При неговата оценка трябва да държим сметка за историческата съдба на народа, която е не само трагична (поради чуждото робство и вътрешните междуособици), но и притежава предимства, които са ценни. Ето какво пише по този въпрос един автор: “България е била първата европейска страна, която е премахнала масовото робство, характерно за Рим и дори за древните гръцки републики, и същевременно не е въвела феодалните и полуфеодалните форми на зависимост, характерни за някогашна Византия”.  Религията на Слънцето и седемте светила е религия на “свободни хора” нещо, което укрепва свободата и добродетелите.

И така, Бронзовата розета със седемте си лъча (всеки посветен на планетите) и свещения символ IYI събира в ядро религиозния светоглед. Седмобожието, взето като символ, има допирни точки с масонското отношение към свещеното число, наред с троичността. То произлиза от разчертвосването на 28-дневния обиколен цикъл на Луната, тоест произтича от законите на природата. От тук универсалният характер на седемте лъча в Бронзовата розета.

 За седем дена бог съгражда света. Най-древните народи почитали седем “безсмъртни светлини”:
добри намерения;
висша праведност;
желано Божие царство;
благочестиво смирение;
 великолепно здраве;
подмладено безсмъртие;
бдително послушание.

Видно е, че посочените максими влизат в мирогледа на Масонството, което проповядва грижа и към здравето. Известни са още седем смъртни гряха, седем изкуства, седем тайнства. Седмочисленици у нас е празник и цифра на учениците на св. св. Кирил и Методий.

“Бронзовата седмолъчна розета от Плиска заключава Милош Сидоров е силна подкрепа на тезата, че идентификацията на космическото дърво със седем клонки със седемте небесни светила и седемте небеса, е една от основите на религиозната система, която в нашите краища се е задържала до налагането на християнството като държавна религия”.