Страница 3 от 5 След него с проблемите се заема българският учен Веселин Бешевлиев. Той е “ученият, посветил дейността си на пълно и цялостно публикуване на древнобългарските надписи. Най-подробното описание на колонката от Мадара с надпис, съдържащ думата “Тангра” е негово дело.” През 1997 г. проф. Д. Овчаров издава сборник със статии “”Прабългарската религия, произход и същност”. Обобщението се фокусира върху “Мадарски конник Тангра”, което е символ на върховното божество на българите. От гледище на Свободното Зидарство понятието за Тангра влиза в общата представа за Великия архитект на Вселената, защото българите превръщат в култ могъщите астрономически сили, които предопределят съдбините на човека. Върховният бог е Тангра бог на Слънцето, бог на Небето. Неговият кръст е IYI Ден Гри, тоест Небето. Големият български учен Веселин Бешевлиев (разчел надписите на Мадарския конник) пише, че “знакът IYI отговаря по значение на кръста”, т.е. той е това, което кръстът е за християнството. От тук идва наименованието денгризм, равнозначно на Небесния бог (т.е. Тангра). Милош Сидоров подчертава, че “денгризмът не е бил само племенна религия, а и универсална”. Ето защо предлага “българския денгризъм да наречем блъгариянство” нещо, което означава “религиозна принадлежност”. Материалните изрази на Бога и светлината са многообразни. Един от тях е Златният свещник, наричан менора. Според Римската летопис “Златната менора” била донесена от Йерусалим от император Тит, син на Весасиан, 70 години преди Христа. Тази менора, т.е. златен седмообразен свещник, се определя като едно от 100-те съкровища на света. По-късно трофеят бил отнесен (през 534 г.) във Византия (Константинопол). Според една от версиите кръстоносците от Четвъртия поход завладели града през 1204 г. и отнесли менората отново в Йерусалим. Но доказателствата за това са малко и от този период следите на чудотворното творение се губят. По обемност свещникът имал седем величествени разклонения с много украшения, чашки за миро, фитил и други. Изработен бил от чисто злато и тежал 40 килограма. Евреите го наричали Светилника на Мойсей, поставен в Соломоновия храм, като клоните му сочели север юг, което олицетворявало тъмата и светлината. Символичното значение на менората е голямо. Тя била аналог на сътворението на света от Бога за седем дена, а главният (носещият) ствол бил знаков празник на отдиха. Златният свещник е олицетворение на Небесното дърво на светлината. Това поверие го има и у древните българи. То е изобразено върху каменните стенописи, грънчарски изделия и амулети. “Една от отличителните черти пише Милош Сидоров на блъгарианската от юдейската менора е хоризонталната черта, която разделя Земния (“втория етаж”, “клонките”, т.е. “племената”) от Небесния свят (“третия етаж”, т.е. “светлината”). Интересното е, че “българското дърво на светлината” или българската менора в корена и стеблото си образува буквата “Азът”. Това е основополагащ знак на българите: първата буква на глаголицата, преминала после в кирилицата. “Азът” е човекът, личността главното, което е дадено на индивида. Вековната история на българите показва, че “Азът” е тяхната същност силен и неизкореним. Този знак или първата свещена буква има графическо изображение + със седем точки. “Българинът трябва да опознае собствената си идентичност да преоткрие заложената в него “Български аз” и да заживее по своите си закони и морал.” Всъщност става въпрос за човешките права и възможности. Това разбиране хармонира с равенството на хората, с тяхната суверенност идеите, които се възприемат от Свободното Зидарство. “Всеки човек на земята представлява определена ценност, част от безкрайния Космос и част от “Големия Аз” на човешката цивилизация.”
|