В страната възникват и филиали на нерегулярни и непризнати за редовни франкмасонски изповедания. Спуснатата в продължение на петдесет години "желязна" информационна завеса относно истинската същност на Свободното зидарство и неговата роля в развитието на цивилизациите и напредъка на човечеството, налаганият повсеместно атеизъм и върховенство на марксистко-ленинската идеология, отсъствието на култура в плурализма на мненията, свободата на словото и печата, дават съществено отражение върху адекватната способност на българина да се ориентира в сложната от философска гледна точка същност на франкмасонството.

За основоположници на новото регулярно франкмасонство в България се счита групата български граждани посветени през месец май 1992 г. в немската Ложа "Лесинг"(Мюнхен, Германия). Изключителна настоятелност и активност пред западноевропейските регулярни масонски изповедания, за възраждането на франкмасонството в България, проявява високопоставеният и с огромен авторитет в немското масонство, българинът-емигрант д-р Иван Войнов.

Посветените в Ложа "Лесинг" българи много бързо усвояват изкуството на сдружаване на Братя в една свободнозидарска общност и след завръщането си в България основават през 1994 г. София ложите: "Светлина", "Зора" и "Сердика". Две години по-късно, през 1996 г. в столицата е инсталирана и Ложа "Заря", както и първата българска извънстолична Ложа "Черноморски приятели" в гр. Варна. Скоро са отворени и масонски огнища в градовете Шумен, Русе и Добрич, с цел тяхното прерастване в пълноправни Ложи. До основаването на независима Велика ложа на България, тези пет Ложи легитимират своята редовност с патент на Обединените Велики ложи на Германия. Немските масони оказват съществена помощ на по-младите си български Братя в овладяването на изкуството на истинското Свободно зидарство, изучаването на неговата същност, принципи и цели, както и поставянето му в услуга на цялото човечество.