Обични братя, през месец юли 2008 г. се навършват 80 години, откакто първият Велик Майстор на Великата Ложа на България, Най-високоуважаемият Брат Александър Протогеров, се е преселил на работа в Ложата на Великия Архитект на Вселената. Да почетем светлата му памет, като си припомним биографията му на борец и воин, в прослава на Родината и на Великия Строител на всички Светове.

Александър Протогеров е роден в Охрид на 28 февруари 1867 година. Учи във Военното училище в София и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война. През 1887 г. завършва Военното училище. Служи в Русе, където е ръководител на офицерското братство и помощник на местното македоно-одринско дружество.

Протогеров е един от най-активните членове на Върховния македоно-одрински комитет. През 1902 г. напуска частта си, за да се включи в Горноджумайското въстание. След смъртта на ръководителя на Горноджумайското въстание и на ВМОК генерал Иван Цончев, Александър Протогеров успява напълно да го замени.

Начело на голяма и добре въоръжена чета, предназначена за Охридския край, през април 1903 г. води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата. Ранен успява да се върне в България. През 1904 - 1905 г. е отново в армията. От пролетта на 1905 до есента на 1906 г. организира чети в Серския революционен окръг. През 1912 г. участва в сформирането на Македоно-одринско опълчение. С обявяването на мобилизацията през 1912 г. е назначен за началник щаб на партизанските отряди за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети. Като командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Протогеров участва активно във формирането на 11-та пехотна македонска дивизия и става командир на Трета пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. В 1916 година участва във формирането на Планинската дивизия и става неин командир, а по-късно командващ Моравската военно-инспекционна област и началник на българските войски в Моравско, (Източна Сърбия). През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.

В тези драматични за страната ни времена се активизира българското масонство. Прогласени са „Декларация за зидарските принципи” (27 ноември 1917 г. ) и Великата ложа на България, осветена на 7 януари 1918 г., която има за свой Велик Майстор Александър Протогеров За да се разберат намеренията на Първомайстора, трябва да се види съдържанието на едно от първите приети решения: на Великата ложа: 1. Да се иска от кабинета да гласува закон за бързото преследване на престъпниците и крадците, като се конфискуват и незаконно придобитите богатства. 2. Да се напише и изпрати позив до масонските организации в чужбина, като се молят да се застъпят за нашето право дело пред своите правителства. 3. Да се основе, както във Варна, комитет за въдворяване на спокойствието между населението в София.

След войните генерал Протогеров организира четническата дейност в Македония. Въпреки напредналата си възраст, многократно застава начело на чети. След Първата световна война, в отсъствието на Тодор Александров, присъствайки на преговори във Виена през 1924 г., подписва Майския манифест за сътрудничество с комунистическите партии на Балканите. Манифестът е подписан и от Петър Чаулев, като двамата се подписват и от името на Александров, без последният да ги е упълномощил за това. Само три месеца след това, заедно с Александров, оттегля подписа си от манифеста. След убийството на Тодор Александров през август 1924 г., заедно с Иван Михайлов застава начело на ВМРО. След разгрома на левицата във ВМРО през септември 1924 г., губи влиянието си в организацията. Влиза в остър конфликт с Иван Михайлов и е убит от сподвижици на Михайлов.