ІІ. Социалнопсихични проблеми и деформации

Досега разгледахме деформации, отнасящи се до психиката на отделната личност. Би било интересно в нашия психологически анализ да се опитаме да видим и някои социалнопсихични феномени, отнасящи се до груповата психика. В крайна сметка масонството е структура (мрежа)  от  по-малки или по-големи групи хора, всяка със своя психика,  и соцалнопсихичните процеси и деформации не следва да се игнорират.

1. Фасилитация при масонските дейности

Този известен социалнопсихичен феномен се отнася до влиянието на присъствието на други хора върху дейността на човек. В масонската практика повечето от действията и постъпките на братята зидари са публични и се осъществяват пред погледа на множество от братя от ложата, обикновено застанали в нещо като кръг. В такъв случай те са подвластни на законите на фасилитацията. Буквално преведено  английското facilitation означава улесняване, но в социалната практика е известно, че присъствието на другите освен да улесни изпълнението на дадена дейност, може и сериозно да я затрудни. Но във всички случаи фасилитацията като влияние на присъствието на другите върху дейност в група е налице.

В ритуалните дейности можем да видим проявите на този феномен.  При едни хора се получават затруднения даже и при извършването на обичайни действия, ако те се правят пред другите в ложата. Такива хора се смущават, мисълта и речта им не са гладки, а действията – често погрешни. Напротив, други личности се въодушевяват от самото присъствие на повече хора и тяхната дейност, каквато и да е тя, фактически е улеснена в една или друга степен. Според мен е правилно в хода на масонските практики фасилитацията да се отчита и  да се вземат съответните мерки  за най-доброто осъществяване на дейността на всеки масон.

2. Груповост на мисленето в ложата

При интелектуалните дейности на една група хора, каквато е една ложа,  се наблюдава особен процес на изкривяване на самия процес на мислене. Поради едни или други причини (например, да се хареса на останалите, страх от промени, зависимост, конформизъм и др.) човек, участващ  в групово интелектуално обсъждане и разрешаване на проблем, често е склонен бързо и лесно да се съгласява даже и със съвсем неприемливи за него тези и решения. В такива случаи наблюдаваме феномена “груповост на мисленето”.  Той се изразява в понякога учудващо примитивна мисловна дейност на групата и глуповатост на взетите решения. Всяко групово решение по презумпция е неинтелигентно, тъй като има вероятност експертът или експертите в групата, които единствено разбират напълно проблематиката, заради този феномен просто да не се произнесат по въпроса. Или, ако са се произнесли все пак и са предложили решения, те да не се приемат от некомпетентното мнозинство. (Необходимо условие е експертът да е нравствен, без предразсъдъци и лични интереси.)

Може би затова, важна традиция в масонството е тъкмо най-компетентният, майсторът,  сам да взема решение “по своята съвест”, а не да се опира на несъстоятелните групови дискусии, напомнящи квартално отечественофронтовско събрание. Те, както е известно,  най-често са кухи и нямат приложна стойност. Каква  е тук опасността? Тя е в наблюдаващата се отскоро тенденция в ложите и в движението за вземане на групови (а не експертни) решения по важни за масонството проблеми. Като резултат имаме конституция с много дефекти, неправилна ориентация или даже липса на всякаква ориентация в сферата на градежите, неправилни и неточно изпълнявани ритуали и др. Според мен за в бъдеще трябва по-малко да се разчита на групата при вземане на решения, а да се търси експертното мнение на най-вещите по съответния проблем.

3. Поляризиране на груповото мнение

Феноменът на поляризирането отдавна е известен като  склонност за преместване на собственото мнение към  крайни стойности (полюси), вследствие на обсъждането на проблема в група. С други думи, ако един човек има позитивно (или негативно) отношение към нещо, след обсъждането на проблематиката в групата, той е склонен да има още по-позитивно (респективно, още по-негативно) крайно отношение към  същото нещо.

Този феномен “работи” в сферата на риска, на доверието, на отношенията на обич и вражда  и др. Например, ако предварителната тенденция изисква нерискуване, след обсъждане в групата, човек още повече не е склонен да рискува. И обратно, ако в началото е била налице склонност да се рискува, след обсъждането човек не вижда нищо лошо да поеме и най-огромния риск в дадена дейност. Ако в масонската практика поне в малка степен се освободим от  негативните следствия на поляризирането на груповото мнение в ложата, това ще доведе редица позитивни резултати в нашата дейност или просто няма да допусне толкова грешки и провали.

5. Социална леност

Социалната леност възниква при изпълнението на адитивни (сборни) задачи от група хора. При адитивната задача  няма индивидуално отчитане на усилията при преследване на групова цел, а за субект на дейността се счита цялата група, като възнаграждението се разпределя по равно. При изпълнението на такава задача от една група, всеки който не работи или работи по-малко от останалите, фактически получава по-голямо възнаграждение за единица усилие. Трябва човек да е много глупав или да има специални мотиви, за да е усърден при изпълнението на адитивна задача. Забелязвам, че в нашия масонски живот все по-често се появява феноменът на социалната леност. Когато се постави задачата, например, за срочно събиране (както се изисква от Масонската конституция) на членския внос от всеки масон и тя се приеме не като лична, а като адитивна, обща за групата. Практическите резултати са известни: несъбрани суми, неиздължени вноски. Според мен трябва все повече да се налага принципа на личната отговорност (не обща отговорност на ложата) в дейността, градежите и поведението на всеки отделен брат зидар.

6. Истеризиране на социалнопсихичния климат в някои ложи

Колкото и да не ми се ще, но се налага да направя и тази констатация. Наистина, всеки може сам да се убеди, особено от последните събития на напускания, оставки, конфликти и др., че в нашето движение се промъква специфичен истероиден (подобен на истерия) стил на поведение. Той завладява социалнопсихичния климат вече в немалко български ложи и става основа за по-съществени проблеми, конфликти, организационни провали (например, отлагането на свикано по надлежния ред извънредно Общо събрание на В.Л.С.С.П.З.Б  през октомври 2004 г.) и др.

Спектърът на истероидните прояви е много разнообразен и продължава да се разнообразява. Той включва: резки избухвания в междуличностните отношения в ложата, дълговременно сърдене, отказвания от постове и масонски привилегии,  нарочни неучастия в мероприятия, демонстративни оставки (с последващи оттегляния на вече подадената оставка), взривни отношения между ложи (например, Ориент Русе срещу Ориент Плевен навремето) и др. Много често факторите за истеризиране са повече, комбинират се: вече споменатият мачизъм, щението, стремежът към доминация  и др. Истероидните прояви са едни от най-нелепите в контекста на масонската етика и на масонския стил на  поведение. Смятам, че задачата за преборване с тях се вижда достатъчно ясно от всеки масон. Тази задача, между другото, не е и толкова трудна, че да не можем да се справим за съвсем кратки срокове с нея.