Всяко човешко общество в един даден момент загива или драматично се променя, но представата, която си създаваме за него чрез традициите,чрез нравите или ритуалите, цели да ни убеди в обратното.
Подържането на традициите, уважението към обичаите и нравите и повторението на ритуалите предполага наличието на памет, която обаче често ни поднася изненади.

За да подържа чувството за вечност в своето битие, обществото живее с илюзиите, че наследството от сбор на определени действия и практики, ако бъде съблюдавано, ще гарантира собственото му възпроизводство.От тук произтичат критичните опасения и страхове във всички времена и епохи, които се противопоставят срещу всяка промяна, засягаща традициите. Никъде паметта не е толкова измамна, самоволна и капризна, както в сферата на традициите, обичаите и нравите, която кара хората да смятат, че  всичко е както преди.

Истината е, че вече не е както преди, но паметта не желае да приеме, че това се отнася до всички времена и епохи. В действителност никога нищо не е както преди, защото непрестанната промяна е основен признак и доказателство на самия живот, а не някакакво надживяване на определен период от време, в който вярята, традицията и ритуалът се изживяват, а не надживяват, защото в противен случай те биха изчезнали. В съвременния свят традициите и традиционализмът неоспоримо съществуват, като изграждат връзка между миналото и настоящето, що се касае за пренасяне на информация и познание за навиците, обичаите и културата на дадена нация, общество или култура.

Но традициите могат да бъдат и носители на информация, съдържаща особеностите на дадена обществена формация, функционирала на базата на неравноправие или подчиняване на личността чрез насилие, която пренесена и приложена в съвремието, води неизбежно до конфликти. Традиционните общества в нашето съвремие бавно отмират, като причина за това е трудната им и понякога невъзможна адаптация спрямо необратимо променилата се база на обществените нагласи и икономическите взаимоотношения.

Тези общества са характерни с бунта срещу конкретното историческо време и носталгията и култа към историческото наследство и стремеж към периодично завръщане към първоизворите на миналото.  Във всеки конкретен исторически момент има изграден морален кодекс, който отчита човешката психология, материалния свят и традицията.При нормите, идващи от миналото, повечето представи са изградени на основата на религиозната или традиционна вяра в митическото, които не са обект на рационалното познание и мислене, в следствие на което моралните правила възприемат един специфичен, частен подход към фактите.

Спонтанният традиционализъм в мисленето на дадено общество или индивид ги карат да възприемат новостите на съвремието като лишени от смисъл сблъсъци на случайността или нарушения на нормите, които периодично трябва да бъдат прогонвани или унищожавани. В следствие на това това общество или този индивид възприемат съвремеността единствено като необходимост от реинтеграция в нея на исторически възприятия отклоняващи се от действителността. Всяка традиция, която би могла да пренесе  в нашето съвремие отречени или противоречащи на действащите права и свободи ограничения, трябва да бъде изчистена от тази възможност. Исторически от появата си човешките права и свободи, претърпяват постояна изменчивост под въздействието на конкретни обществено-икономически въздействия в посока на разширяване и увеличаване. Те не могат да бъдат традиционализирани както навиците и обичаите, защото обществено-икономическата обстановка се развива неимоверно бързо, като променя непрекъснато условията и мястото на хората, независимо от техните традиции, обичаи и навици, които дълго остават статични или се променят изключително трудно и бавно. В постоянно променящата се среда на общественото развитие непрекъснато се разширява обектът и пространството на участие на индивида, като различията в обществената позиция и място на хората, съществували в миналото, се редуцират или отмират от възникналата необходимост от разширяване и увеличаване на човешките права.

Тази динамика в промените в статуса на човешките взаимотношения влиза доста често в дисонанс с унаследените традиции в дадена обществена група, общество или нация, дори и в  глабален мащаб, който може да предизвика различни по съдържание и мащаби конфликти. Този факт не може да отмине както обществата така, и обществените организации,в които доминират традиции от близкото или далечно минало.