|
Страница 6 от 7 В деветнадесета степен, ВЕЛИК ПЪРВОСВЕЩЕНИК ИЛИ ВЪЗВИШЕН ШОТЛАНДЕЦ ОТ НЕБЕСНИЯ ЙЕРУСАЛИМ, на посвещение се разказва легендата за Апокалипсиса, за хода на борбата между Бога и Демона за овладяването на небесния Йерусалим. Символизмът на предметите и движенията показва тържеството на човешкия разум над сляпата вяра. Разрушавай грешките, фалша и нетолерантността посредством истината, честността, честта и милосърдието. Истинският масон се труди в полза на онези, които трябва да дойдат след него, и за напредъка и усъвършенстването на своята раса. Всеки човек трябва да действа като строител на мост към бъдещето, бидейки един добър пример за своите деца, братя и събратя. Масонството също е строител на мост, защото то учи на великите истини на миналото за бъдещето. Двадесета степен, МАЙСТОР НА СИМВОЛИЧНАТА ЛОЖА, е пътят към достигане на съзнанието позволяващо на масона да отстоява правата на всички хора. Преразказва се легендата за завръщането на Заровавел от Вавилон в Йерусалим. Раздавай светлина и знание. Практикувай масонските добродетели във и извън Ложата. Примерът е най-добрият учебен метод, който е известен. Майсторът на Символичната Ложа има за задължение да работи за укрепване авторитета на масонството, така, че то да не е обект на присмех или унижение за кандидатите. Твоето държание в Ложата, еднакво ли е с това извън нея° – е въпросът на който трябва да има положителен отговор носителят на тази степен. Посвещаването в 21-ва степен, НОАХИТ ИЛИ ПРУСКИ РИЦАР, се отнася към т.н. Велик капитул на масонските посвещения. Открива се с думите: “Ако някой е наказан несправедливо от по-силния тиранин, ако някой е станал жертва на незаслужено наказание, попадайки в ръцете на несправедливи съдии и е изпитал върху себе си злоупотребата със силата, нека този някой дойде свободно при и да изложи жалбата си, и този Велик капитул ще му даде пълната справедливост.” Носителят на тази степен е защитник на независимостта на съдебната власт от авторитетите на политическата и религиозната власти, нито от каприза на народните маси. В основата на тази степен е заложен периода на бунта на рицарите срещу халдейската свещеническа класа и отделянето на светската власт от духовната. Свещените думи на този масонски чин са имената на синовете на Ной, който според християнската традиция е утешителят на света. Пази и съхранявай идеала на справедливостта с предимство пред собствените ти интереси. Посвещението в 22-ра степен, РИЦАР НА КРАЛСКАТА БРАДВА ИЛИ ПРИНЦ НА ЛИВАН, е последното от серията кабалистичните посвещения в масонството. Посветеният в него овладява символичното отсичане на дървото (в горите на Ливан са отсечени дърветата за строежа на Храма на Соломон) на което расте нетърпимостта, двуличието, суеверието и егоизма. Почитай труда заради самия него и работи – работата е мисията на човека. Ако работодателят разбира достойнството даже на простия труд, тогава работникът няма да бъде угнетяван. От начало до край масонството е работа. Масонството се стреми към облагородяване на общия живот. Да отсечеш кедъра означава да сложиш край на привилегиите, които са резултат от рождението и ранга. Привилегията трябва да бъде спечелена чрез работа. Секачите в планините символизират това, че масонството се простира далеч извън вратите на Ложата. Работата е мисията на човешкия живот, а не проклятие. Работейки изпълняваш целта на живота. Двадесет и трета степен, НАЧАЛНИК НА ШАТРАТА (МОЛИТВЕНИЯ ДОМ), е началото на философските посвещения в масонството. В тази степен се усвоява изкуството за изкореняване на суеверието. Простата вяра е по-мъдра от празната философия. Тук се започва символичното посвещаване в Мистериите, които са били практикувани от древните. Повечето от древните нации в допълнение към тяхното публично богослужение имали и лично богослужение наречено Мистерии, до което били допускани само онези, които били подготвени чрез определени церемонии, наречени просвещения. Гръцките мистерии създадени от Питагор, преподавали истинския метод на получаване на знание за Божествените закони, за пречистването на душата от нейните несъвършенства, за търсенето на истината и за практикуването на добродетелта. В частност Питагор внушавал: мълчание; умереност; мъжество; благоразумие и справедливост. В 24-та степен, ПРИНЦ НА ШАТРАТА (МОЛИТВЕНИЯ ДОМ), се обяснява системата на дуализма на Божествата. Да работи непрекъснато за славата на Бога, честта на своята страна и щастието на неговите братя, е задължението на носителя на тази степен. Кандидатът за тази степен дава тържествена клетва да компенсира всяка своя грешка, която е извършил или все още извършва. Не е достатъчно само да бъдеш посветен, необходимо е да бъдеш верен на законите на посвещението, които налагат на човека задължения по отношение на неговия характер. Тук се разсъждава върху парадокса от съществуването на Доброто и Злото. В 25°-та степен, РИЦАР НА БРОНЗОВАТА ЗМИЯ, се разглежда образа на Каин, като изразител на духовната и физическа красота на човека и неговият антипод Авел - олицетворението на робството, невежеството, деспотизма и суеверието. Масонът посветен в тази степен е носител на възтържествуващи над злото добродетели. Това е най-важната посветителска степен в масонството по отношение на традиционното християнство. Тук новопосветеният се сблъсква с “Египетските тайнства” от които произхождат медицината и изкуството да се правят лекарства, респективно значението на химическите закони за човечеството. И още -по отношение на наименованието на тази степен “Рицар на Бронзовата змия”. И Господ каза на Мойсей: “Направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме и (когато ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив. И направи Мойсей медна змия и окачи я на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив ..” 26°-та степен, ШОТЛАНДЕЦ НА ТРОИЦАТА ИЛИ ПРИНЦ НА МИЛОСТТА, възпитава в умението да се поставиш над предразсъдъците, суеверието и лъжливите доктрини, стремейки се да се намираш под влиянието на благоразумието, съвестта и разума. Тази степен е свързана и с историята на Ордена на рицарите на милостта, който се е посветил на откупуването на пленените от берберите християни. Посветеният в тази степен усвоява принципите на трите теоложки добродетели. Много чести са твърденията, че тази степен е свързана с будизма. Принципите и правилата на Ордена на тамплиерите възкръсват в 27°-ма степен, СУВЕРЕНЕН КОМАНДОР НА ЙЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ. Посвещаваният в нея се научава да прави разлика между свободния и не свободния човек и да защитава принципите на свободата за всички хора. Посветените в тази степен отстояват разбирането, че всички хора следва да бъдат съдени еднакво и всички управници са също еднакво отговорни за своите нарушения пред съда, както всички останали. Бъди посветен на истината, честта, лоялността, справедливостта и човечността. Масонството е практично и трябва активно да бъдем ангажирани със задълженията на живота. 28°-ма степен, РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ, води към стремежа за разкриване на философската истина, изучаването на Великата книга на природата и вникването в нейните тайни по пътя на задълбочения анализ. Достигането на разбирането, че чудесата в природата не са нищо друго освен, недостатъчно известни на човечеството нейни закони, е основната цел на посвещението в тази степен. Природата разкрива сила и мъдрост и постоянно насочва към Бога. Видимото е проявява на невидимото. Във вселената две противоположни сили осигуряват баланса. Философията е вид пътешествие, винаги научаващо, но никога не пристигащо до идеала на истината. Моралният код на масонството е по-обширен от този на философията. Масонството представлява не само общо участие, но и присъединяване пред един олтар на хора от всички религии чрез обща цел и свързани чрез взаимен договор или връзка. Двадесет и девета степен, ШОТЛАНДСКИ РИЦАР НА СВ. АНДРЕЙ, с нейната символика и ритуалност, свързана отново с историята на Ордена на тамплиерите, вменява в дълг на посветения, борбата против узурпацията на каквато и да е било власт. Говори се за учението на първите гностически школи на Платон и Спиноза. Защитавай хората срещу тиранията, е задължението на посветените в тази степен масони. Идеите и институциите изгряват и залязват във великия кръг на времето, който е промяна. Историята на човешката мисъл е единствената история, която заслужава много проучване. Така хората се запазват живи на земята чрез това, което е невидимо, и потъват към дъното чрез това, което е материално. Времето е направено от води толкова тънки, че нищо, което е по-тежко от невидимите истини и съкровища на интелекта и сърцето не може да плава върху тях.
|
