В символиката на 1°-ва степен “ученик”(чирак) е кодиран пътят от тъмата на невежеството към извора на Светлината. “Познай себе си!” - това е посланието към новопосветения Свободен зидар, което го подтиква към вътрешно преосмисляне на неговата същност и духовното му разгръщане.

При посвещаването във 2°-ра степен “другар” (калфа), масонът, който до този момент е усвоявал инструментите и умението с които се обработва грубият камък, за да стане пригоден за общия Градеж, започва да усвоява принципите и законите, които изграждат общността на Свободните зидари.

Достигането на “майсторска” 3°-та степен във франкмасонството е кулминационен момент в израстването в свободнозидарската йерархия. Това е най-високото стъпало в масонството. Всички последващи степени на посвещение са доразвиване на майсторските умения в “занаята” в една хоризонтална, а не вертикална плоскост. Чрез преживяването на легендата за архитекта на Храма на цар Соломон, майстор Хирам, и неговото убийство, майсторът-зидар се сблъсква със смъртта. Въпреки неизбежната среща с нея обаче, от този момент нататък негов девиз става: “Никога не губи надежда!”. Пресъздавайки убийството на майстор Хирам, при посвещаването в 3°-та масонска степен, се проектира библейската мъдрост, че блажен е този, който с чиста съвест може да погледне към изминатия от него житейски път и който без страх очаква последния си час.