header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„На нещастия могат да ни обрекат обстоятелствата, на любов се обричаме сами.“ — Лопе Де Вега

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 14. СЪВЪРШЕН ИЗБРАНИК (ВЕЛИК ИЗБРАНИК, СЪВЪРШЕН И ВЪРХОВЕН МАСОН)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
14. СЪВЪРШЕН ИЗБРАНИК (ВЕЛИК ИЗБРАНИК, СЪВЪРШЕН И ВЪРХОВЕН МАСОН) Печат Е-мейл

Масонът изучава чудесата на Небесата, структурата и въртенето на Земята, мистериозната красота и приспособяването на животинския свят, духовната и материалната структура на човешкото същество - едно вдъхващо страхопочитание прекрасно творение; и се убеждава, че Бог СЪЩЕСТВУВА; и че едно Мъдро и Добро Същество е автор на звездните небеса над него и на духовния свят вътре в него; и умът му намира достатъчно основания за своите надежди, преклонение и принципи на действие в необятната Вселена, в прекрасната небесна твърд, в широката, богата душа, преизпълнена с неизречими мисли.

Това са истини, които всеки разсъждаващ ум приема без колебание, защото няма по-висши и благородни от тях; ако се вслушаме в тях, те могат да превърнат земята в истински Рай, а човекът ще бъде почти равен на ангел. Безполезността да се спазват церемонии и необходимостта от действена добродетел; утвърждаването на чистотата на сърцето като гаранция за безупречен живот, както и направляването на мислите, защото те пораждат и предшестват действията; универсалната филантропия, която изисква от нас да обичаме всички хората и да постъпваме с тях правилно, справедливо и щедро, както бихме искали и те да постъпват с нас; прошката за обидите; необходимостта от саможертва при изпълнение на дълга; смирението; истинската искреност и да бъдем себе си; за всички тези благородни предписания не е необходимо някакво чудо или глас от облаците, за да ги изпълняваме предано или за да се убедим в божествения им произход. Те изискват да им се подчиняваме поради присъщата им висока нравственост и красота; те са били, са и ще бъдат закон във всяка епоха и във всяка страна на света. Бог ги е разкрил пред човека още в самото начало.

За Масона Бог е нашия Небесен Отец и да бъдем негови избрани деца е достатъчна награда за миротворците, да види лицето Му е най-висшата надежда на чистото сърце; Който винаги е готов да даде сила на истинските си почитатели; на Който дължим най-горещата си любов, най-смирена и търпелива покорност; за Когото най-приемливият знак на почит са чистото, способно на състрадание сърце и благодетелния живот; в Чието  непрекъснато присъствие живеем и действаме, на милостта на Когото се предаваме чрез смъртта, която - както се надяваме и вярваме, не е нищо друго, освен начало на едни по-добър живот; и Чиито мъдри повели забраняват на човека да оставя душата си да тъне в рая на мързеливото самодоволство.

Що се отнася до чувствата ни към Него и поведението ни спрямо хората, Масонството ни учи, че има малко неща, за които мненията ни се различават и малко неща, с които не можем да се съгласим. Той е нашият Отец; ние всички сме братя. Това е ясно както за най-невежите и най-заетите, така и за онези, които имат най-много свободно време и са най-учени. Не е необходим свещеник, за да го проповядва, нито пък власти, които да го одобряват; и ако всеки човек постъпваше в съответствие с тези принципи, безчовечието, жестокостта, нетолерантността, липсата на милосърдие, коварството, предателството, мъстта, егоизмът и още много сродни на тях пороци и долни страсти щяха да бъдат прогонени извън пределите на този свят.

Истинският Масон, който искрено е убеден, че едно Върховно Божество създало и управлява този свят, е убеден също така, че Той управлява чрез закони, които са мъдри, справедливи и благотворни и в същото време са твърди, непоклатими и неумолими. Той вярва, че агонията и нещастието са изпитания, изпратени за собственото му пречистване, укрепване, развитие и усъвършенстване; защото те са неизбежните резултати от действието на законите, най-доброто, което може да бъде измислено за благополучието и пречистването на вида, като му се даде повод и възможност да върши всички добродетели - от най-простата и обикновена добродетел до най-благородната и съвършена; а може би дори не и това, а да се приспособи да работи по мащабните, вдъхващи страхопочитание, славни и вечни планове на Великия Дух на Вселената. Масонът вярва, че предопределените от природата промени, които са му донесли нещастие, в непоклатимото спокойствие на своя ход  са обсипали с благодат пътя на друг; че неумолимата колесница на времето, която го е смазала или осакатила, продължава да се носи напред, за да постигне онези важни и ясни цели, за които е чест и награда да допринесеш, макар и като жертва. Той възприема този възглед за Времето, Природата и Бог и понася жребия си без да се оплаква и без недоверие; защото това е част от една цялостна система - възможно най-добрата система, тъй като е сътворена от Бог. Той не вярва, че Бог го е изгубил от погледа си, зает да надзирава настъплението на всеобщата хармония във Веселената; нито че не е било предопределено да изпита болка и страдания още от момента, когато Вселената е била създадена, законите й са били задействали и дългата поредица от промени в нея са били предвидени. Той вярва, че Бог е взел предвид индивидуалното му добро, както и големите кардинални резултати, към които е насочен ходът на всички неща.

Вярвайки във всичко това, Масонът е достигнал висока Степен на добродетел - най-високата чрез пасивно усъвършенстване, до което човечеството може да достигне. Той намира отплата и опора в мисълта, че е непоколебим и готов на саможертва сътрудник на Създателя на Вселената; както и в благородното осъзнаване, че е достоен и способен на такава концепция от висш порядък, а има толкова тъжна съдба. Следователно той има истинско право да бъде наречен Съвършен избраник. Той е доволен да падне в началото на битката, ако тялото му ще послужи за мост към бъдещи победи на човечеството.

Невъзможно е Бог, за Който сме сигурни, че е толкова добър, да избере да изпитваме болка, освен ако ние самите не получаваме по този начин противоотрова за злото в самите нас или освен ако тази болка не е необходима част от устройството на Вселената, която е добра като цяло. И в двата случая Масонът я приема с примирение. Той няма да страда, освен ако не му е наредено. Каквато и да е вярата му, ако той е убеден, че Бог съществува и че Той обича всичките си създания, Масонът не може да се съмнява в това; нито че не би му било наредено да изживее болката, освен ако така не е по-добре за самия него, за други хора или поради някои други причини. Да се оплаква и ридае значи да недоволства срещу Божията воля, а това е по-лошо, отколкото да нямаш вяра.

Масонът, чийто ум е отлят в по-благородна матрица, отколкото умовете на невежите и отказващите да разсъждават и е изпълнен с божествен живот, който обича истината повече от другите, както и по-скоро покоя на Небесата, отколкото на Рая - на когото по-висшето съществуване създава по-тежки грижи, който знае, че човек не може да живее само чрез наслада и доволство, но чрез присъствието на силата  Божия - трябва да изостави надеждата за всякаква почивка и спокойствие, освен онази, която е последната награда за дългата агония на мисълта; трябва да се откаже от перспективата, че ще стигне Небесата, освен онези Небеса, пътят и входа към които е мъката; трябва да препаше слабините си и да намали фитила на лампата си, за да свърши работата, която трябва да бъде извършена без проява на небрежност. Ако не му харесва да живее в обзаведеното жилище на традицията, трябва да си построи собствена къща, собствена система на вярата и мисълта.

Надеждата за успех, а не надеждата за награда трябва да бъде силата, която ни стимулира и поддържа. Трябва да търсим вдъхновение в преследваната цел, а не в себе си. Себичността е грях, било тя временна или за по-дълго време. Проточила се във вечността, тя не се превръща в небесно благоразумие. Трябва да се трудим и да умрем не в името на Небесата и Блаженството, а в името на Дълга.

Често когато трябва да обединим усилията си с тези на хиляди други, за да допринесем за осъществяването на значимо дело, просто да обработим почвата или да засеем семето за далечна жътва или да проправим пътя за някоя голяма промяна, приносът на всеки от нас към постигането на крайната цел, онази част от цената, която справедливостта би трябвало да отреди на всеки за конкретния му принос, никога не може да се попредели с точност. Може би малцина от онези, които са се трудили търпеливо, тайно и мълчаливо за осъществяването на някаква политическа или социална промяна, за която са били убедени, че в крайна сметка ще бъде от огромна полза за обществото, са доживели да видят промяната или очакваните от нея добри резултати. Още по-малко от тях са били в състояние да кажат колко точно са допринесли за осъществяване на желаната промяна с неколкократните си усилия. Мнозина се съмняват дали наистина има полза да правят изобщо нещо и обезкуражени прекратяват активната си дейност.

Масонът не трябва да губи кураж, той трябва да работи за издигане и пречистване на мотивите си, както и усърдно да пази убеждението си, което със сигурност е правилно, че в този свят никое усилие не отива напразно, че от всеки труд има полза; че макар и да изглежда обратното, искрените усилия, положени за праведна и неегоистична кауза непременно се увенчават с пропорционален на тези усилия успех; че хлябът, пуснат по водите, никога не се губи напълно; че всяко семе, посято в земята, покълва след необходимото време и дава плод; и че колкото и да сме склонни да се съмняваме в момент на униние не само дали каузата ни ще възтържествува, но дали и ако това стане, ние ще сме допринесли за това тържество - има Един, Който не само е видял какви усилия сме положили, но Който може да определи с точност до каква Степен всеки войник е допринесъл за спечелване на голямата победа срещу социалното зло. Добрата работа никога не е напразна.

Масонът по никакъв начин няма да заслужи почетната титла Съвършен Избраник, ако няма силата, волята, самоподдържащата се енергия, Вярата, която не се крепи на земна надежда, нито пък на мисли за победа, а  доволна от себеотдаването си, се бори, защото трябва да се бори, радва се на битките и наред с това приема неуспехите.

За Авгиевите обори на Света, за натрупаната през вековете нечистотия и мизерия трябва мощна река, която да ги почисти напълно; всяка принесена от нас капка спомага за набъбването на реката и увеличаване на силата и в Степен, която може да прецени единствено Бог, но не и човек; и онзи, чиято ревностност е дълбока и искрена не трябва да се стреми неговите капки да се отличават сред мощната маса от пречистващи плодоносни води; още по-малко трябва тези капки целенасочено да се оставят да протичат напразно отделно, само за да бъдат забелязани.

Истинският Масон няма да иска името му да бъде изписано върху лептата, която е внесъл в хазната на Бога. За него е достатъчно да знае, че ако се е трудил с най-чиста цел и за добро дело, той със сигурност е допринесъл за неговия успех; че Степента на неговия принос е въпрос, който има безкрайно малко значение; и още, че съзнанието за приноса, направен тайно и незабелязано, за него е достатъчна, ако не и единствена награда. Нека всеки Съвършен Избраник носи в себе си тази вяра. Това е негов дълг. Това е ярката и неугасваща светлина, която осветява отвътре символичния пиедестал от алабастър, върху който е поставен идеалният куб от ахат - символ на дълга, върху който е изписано името Божие. Онзи, който усърдно сее и жъне, е добър работник, достоен да бъде нает. Но онзи, който засява нивата, която после ще бъде ожъната от други, от хора, които не познават и не се интересуват от сеяча, е работник от по-висш разред и достоен за по-добра награда.

Масонът не се опитва да убеди другите аскетично да подценяват настоящия живот като незначителна и недостойна част от съществуването; защото това изисква чувства, които са неестествени и ако бъдат постигнати, ще бъдат нездрави, а ако само се имитират, ще бъдат неискрени; защото това ни учи да очакваме по-скоро от бъдещия живот компенсация за социалните злини, вместо премахването им в този живот и така вреди на делото на добродетелността и социалния прогрес. Животът е реален и сериозен, пълен със задължения, които трябва да се изпълнят. Той е началото на нашето безсмъртие. Единствено онези, които чувстват дълбок интерес и привързаност към настоящия свят, ще работят решително за неговото усъвършенстване; онези, чиято обич е обърната към Небесата, лесно се примиряват със злочестините на земята, защото ги смятат за безнадеждни, заслужени и предопределени; и се утешават с идеята, че един ден ще бъдат обезвъзмездени за това. Тъжната истина е, че хората, отдадени най-решително на духовни размисли и вложили сърцата си в съставянето на религиозни правила, често са най-апатични към подобряването на световния порядък и в много случаи са истински консерватори на злото, враждебни към политическите и социалните реформи, защото смятат, че те отклоняват енергията на човека от вечността.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
май 2022 юни 2022
четвъртък, май 19, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 17 1
Седмица 18 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 19 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 20 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 21 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 22 30 31
© 2007-2016 www.otves.org