Но ние не сме безчувствени зверове, които могат да откажат на повика на разума и съвестта. Душата е способна на разкаяние. Когато ни притиснат големите повели на земята, ние плачем, и страдаме, и скърбим. А скръбта и агонията желаят други компании, различни от материалността и безбожието. Ние не желаем да носим тези тежести на сърцето, страха, безпокойството, разочарованието и трудностите, без никаква цел или използване. Ние не желаем да страдаме, да бъдем болни и измъчени, да губим дни и месеци комфорт и радост и помрачени от бедствие и мъка, без преимущество или компенсация; да пропилеем най-скъпите съкровища, самите страдания на сърцето; да продадем кръвта от отпадащо състояние и избледняваща буза, сълзите си на горчивина и стоновете терзания за нищо. Човешката природа, крехка, усещаща, чувствителна и скърбяща, не може да понесе да страда за нищо.

Навсякъде човешкият живот е велика и тържествена божия повеля. Човекът, страдащ,, радващ се, обичащ, мразещ, и страхуващ се, прикован с вериги към земята и все пак изследващ далечните кътчета на вселената, разполага с правомощието да беседва задушевно с Бога и ангелите Му. Около това велико действие на съществуването се дърпат завесите на Времето; но съществуват отвори, през които ни се позволява да зърнем вечността. Бог гледа надолу към тази сцена на човешко изпитание. Мъдрите и добрите във всички епохи са се застъпвали за него, с ученията и кръвта си. Всичко, което съществува около нас, всяко движение в природата, всеки съвет на Провидението, всяка намеса от Бога, е съсредоточено в една точка – предаността на човека. И дори ако призраците на починалите и на тези, за които си спомняме, се появят в полунощ през преградените с решетки врати на жилищата ни и покритите със саван мъртви се промъкнат през проходите между редовете на църквите ни и седнат в Масонските Храмове, ученията им няма да са по-красноречиви и впечатляващи от вдъхващите страхопочитание реалности на живота; от онези спомени за пропилени години, онези призраци на пропуснати възможности, които, сочейки към съвестта и вечността ни, непрекъснато крещят в ушите ни: “Работете, докато траят дните ви! защото наближава нощта на смъртта, в която вече нито един човек не може да работи.”

Няма признаци на публично скърбене за гибелта на душата. Хората плачат, когато тялото умира; и когато то се понесе към мястото на последната си почивка, те го следват с тъжна и траурна церемония. Но няма открито оплакване за умиращата душа; няма погребални обреди за изгубената душа.

И все пак умът и душата на човека имат стойност, каквато нищо друго няма. Те са достойни за грижи, както нищо друго; и за отделния, самотен индивид те би трябвало да притежават интерес, какъвто не притежава нищо друго. Съхранените съкровища на сърцето, неизмеримите мини, които са в душата, които трябва да са артистично оформени, широките и необятни области на Мисълта, пренасяната флотилия от човешки надежди и най-голяма привързаност, са по-ярки от златото и по-скъпи от съкровището.

И все пак умът е в действителност малко познат или изучаван. Той е всичко, което човек постоянно е, вътрешното му същество, необятният му капацитет, безкрайният му стремеж; и независимо от това, малко го ценят за това, за което той наистина е достоен. Малко хора виждат братски ум в другите, през дрипите, с които сиромашията го е облякла, под съкрушителните тежести на живота, сред непосредствения натиск на материалните трудности, нужди и мъки. Малко го потвърждават и го насърчават в това непретенциозно петно и чувстват, че там се намират благородството на земята и започващата слава на Небето.

Хората не усещат стойността на собствените си души. Те се гордеят с умствените си възможности; но те не възприемат присъщата, вътрешната, безкрайна стойност на собствените си умове. Бедният човек, допуснат до палата, чувства, възвишено и безсмъртно същество, каквото е той, подобно на просто обикновено нещо сред разкоша, който го заобикаля. Той вижда пренасяното богатство да се търкаля покрай него, и забравя присъщото и вечно достойнство на собствения си ум в бедна и деградираща завист и се чувства като по-непретенциозно създание, защото другите са над него, не в ума, а в измерението. Хората се уважават според това, дали са по-богати, по-висшестоящи в чин или пост, по-възвишени в световното мнение, способни да командват повече гласове, повече фаворити на народа или на Властта.

Разликата между хората не е толкова много в характера им и в присъщата им сила, колкото в способността за общуване. Някои разполагат с капацитета да произнесат и облекат с думи мислите си. Всички хора, повече или по-малко, усещат тези мисли. Славата на гения и възторгът на добродетелта, когато правилно са разкрити, се разпространяват и споделят между неизброими умове. Когато красноречието и поезията говорят; когато тези славни изкуства - скулптурата, живописта и музиката приемат звукова или видима форма; когато патриотизмът, благотворителността и добродетелта говорят с вълнуваща мощ, сърцата на хиляди пламтят от сродна радост и екстаз. Ако не беше така, нямаше да има красноречие; защото красноречието е това, на което реагират другите сърца; то е способността и силата да накараш другите сърца да реагират. Никой не е паднал толкова ниско или деградирал, че понякога да не се трогне от красотата на добрината. Нито едно сърце не е направено от материали, толкова разпространени или дори презрени, че понякога да не реагират, посредством всяка негова корда, на повика на честта, патриотизма, великодушието и добродетелта. Бедният Африкански Роб ще умре за господаря или господарката си, или в защита на децата, които обича. Бедната, изгубена, презряна, изоставена, отхвърлена жена, без очакване на възнаграждение, ще се грижи за тези напълно непознати за нея, които умират с две ръце с прилепчива и противна заразна болест. Джебчията ще изкачи горящи стени, за да спаси непознати за него дете или жена от ненаситните пламъци.

Най-славно е това качество! Сила да се беседва задушевно с Бога и с Ангелите Му; отражение на Несъздадената Светлина; огледало, което може да събере и концентрира в себе си всички морални великолепия на Вселената. Единствено душата е тази, която дава стойност на нещата в този свят; и единствено чрез издигане на душата до справедливото възвишение над всички други неща, които ще ни позволят правилно да гледаме на целите на тази земя. Нито скиптър, нито трон, нито конструкция на епохи, нито обширна империя, могат да се сравнят с чудесата и великолепията на една единична мисъл. Единствено това, от всички сътворени неща на този свят, разбира Създателят. Единствено това е ключът, който отключва всички съкровища на Вселената; силата, която властва над Пространството, Времето и Вечността. Това, под Бог, е Суверенният Разпределител на човека от всички благословии и великолепия, които лежат в рамките на диапазона на имуществото или обхвата на възможностите. Добродетелта, Небето и Безсмъртието не съществуват, нито някога ще съществуват за нас, във възприятието, усещането и мисълта на славния ум.

Братко мой, с надеждата, че си чул и разбрал Инструкцията и Лекцията на тази Степен и че усещаш достойнството на собствения си характер и огромните възможности на собствената си душа за добро или за зло, накратко ще процедирам да ти съобщя останалите инструкции на настоящата Степен.

Еврейската дума, на Староеврейски и Самарянски знаци, окачени на Изток, над петте колони, е Адонай, едно от наименованията на Бога, което обикновено се превежда Господар; и което Евреите, при четене, винаги заменят за Истинското име, което е неизразимо за тях.

Петте колони, в петте различни ордена архитектура, са емблематични за нас на петте основни поделения на Древния и Приетия Шотландски Ритуал:

1. Тускански, от трите сини Степени, или примитивното Масонство.

2. Дорийски, от неизразимите Степени, от четвъртата до четиринадесетата, включително. 

3. Йонийски, от петнадесетата и шестнадесетата, или вторите Степени на храма.

4. Коринтски, от седемнадесетата и осемнадесетата Степени или тези на новия закон.  

5. Смесените, от философските и рицарските Степени, смесени от деветнадесетата до тридесет и втората включително.

Северната Звезда, винаги фиксирана и неизменна за нас, представлява точката в центъра на Вселената. Тя е специалният символ на задължението и вярата. На нея и на седемте, които непрекъснато обикалят около нея, са им придадени мистични значения, които ще научиш тук след това, ако ти се позволи да напреднеш, когато те запознават с философските доктрини на Евреите.

Утринната Звезда, която се издига на Изток, Юпитер, наречена от Евреите Тсадос или Тсидик, Справедлив, е емблема за нас, на вечно приближаващата се зора на съвършенството и на Масонската светлина.

Трите велики светлини на Ложата са за нас символи на Силата, Мъдростта и Благотворителността на Божеството. Те също така са символи на първите три Сефирота или отделяния на Божеството, според Кабалата, Кетер, всемогъщата божествена воля; Кокмах, божествената интелектуална власт да се поражда мисъл и Бинах, божествената интелектуална способност да се произвежда тя – двете последни, обикновено превеждани Мъдрост и Разбирателство, съставляващи активното и пасивното, положителното и отрицателното, които ние все още не се стремим да ви обясним. Това са колоните ЯКИН и БОАЗ, които се издигат на входа на Масонския Храм. 

В друг аспект на настоящата Степен, Майсторът Архитект [סיגכבך Раб Банаим] символизира конституционната изпълнителна глава и началника на свободното правителство; и Степента ни учи, че нито едно свободно правителство не може дълго да изтърпи, когато хората престанат да избират за свои магистрати най-добрите и най-мъдрите от държавниците си; когато, минавайки покрай тях, те позволяват фракции или користолюбиви интереси да избират за тях малките, ниските, позорните и неясните и в такива ръце предават съдбините на страната. Има, в края на краищата, “божествено право” да се управлява; и то се дава на най-способните, най-мъдрите, най-добрите от всяка една нация. “Замисълът е мой и стабилната мъдрост: Аз разбирам: Аз съм властта: с мен управляват кралете, а принцовете постановяват правосъдие; с мен управляват принцовете и благородниците, дори и всички магистрати на земята.”

Засега, Братко мой, нека това да е достатъчно. Приветстваме те с добре дошъл сред нас, на това спокойно усамотено място на добродетелта, за участие в нашите привилегии, за да споделиш с нас радостите и скърбите ни.