Урокът, който внедрява тази Степен, е ПРАВОСЪДИЕТО, по наше решение и преценка и в общуването ни, и в отношенията ни с други хора.

В страна, където е познато провеждането на съдебен процес със съдебни заседатели, всеки интелигентен човек може да бъде призован да действа като съдия или единствено за извършено престъпно деяние, или за престъпно деяние и законодателство взети заедно; и да поеме тежкото бреме на отговорността, която му принадлежи.

Тези, които са облечени с пълномощия да раздават правосъдие, трябва да отсъждат мотивите на всички лица добросъвестно и безпристрастно, без да вземат под внимание никакви лични съображения на богатството на могъщите или подкупите на богатите, или нищетата на бедните. Това е първостепенното правило, което никой не може да оспори; въпреки че много не го съблюдават. Но от тях се очаква да направят повече. Те трябва да се лишат от предразсъдъците и предубежденията си. Те трябва търпеливо да изслушват, точно да запомнят и внимателно да претеглят фактите и аргументите, които им се поднасят. Не трябва прибързано да си вадят заключения, нито пък да си сформират мнения преди да са изслушали всичко. Не трябва да приемат за дадено нито едно престъпление или измама. Не трябва да позволяват да бъдат ръководени от непреклонна гордост, нито да са твърде отстъпчиви и поддаващи се на възгледите и аргументите на други. Когато си правят умозаключение за мотива на дадено доказано действие, те не трябва да приписват на това действие нито най-добрите, нито най-лошите мотиви, а тези, които те биха сметнали за справедливи и безпристрастни за света да им припише, ако те самите биха извършили такова действие; нито трябва те да се стремят да причиняват много малки обстоятелства, които поотделно не струват нищо, да натежават много, взети заедно, за да доказват собствената си проницателност и далновидност. Това са законните правила, които трябва да съблюдава всеки съдебен заседател.

Съществуват два вида несправедливости в общуването ни с другите: първият, на тези, които предлагат ощетяване; вторият е на тези, които разполагат с правомощия да предотвратят ощетяването от тези, на които то се предлага и въпреки това, не го правят. Така че действената несправедливост може да се извърши по два начина – чрез сила и чрез измама – от които силата е лъвска, а измамата лисича, като и двете са крайно неприятни на обществения дълг, но измамата е по-ненавистна.

Всяко зло, извършено от един човек спрямо друг, независимо дали засяга личността, имуществото, щастието или репутацията му, е нарушение на закона на справедливостта. Сферата на действието на настоящата Степен следователно е обширна и необятна; и Масонството търси най-внушителния начин да приведе в действие законът на справедливостта и най-ефективните средства да предотврати неправдата и несправедливостта.

За тази цел той ни учи на тази велика и неимоверно важна истина: че веднъж извършени неправдата и несправедливостта, те не могат да се върнат; че те са вечни в последствията си; след като веднъж вече са сторени, те се причисляват към безвъзвратното минало; че сторената неправда съдържа свой собствен наказателен удар, така сигурно и естествено, както жълъдът съдържа дъба. Последствията от нея са нейното наказание; тя не се нуждае от друго и не може да понесе по-тежко наказание; те са участвали в извършването на престъплението и не могат да бъдат разделени от нея. Стореното на друг човек зло е неправда, сторена спрямо собствената ни Природа, престъпление спрямо собствените ни души, обезобразяване на образа на Красотата и Добротата. Наказанието не е изпълнението на присъдата, а настъпването на изпълнението ?. Предопределено е да се преследва грехът не по указ на Бога като съдия, а по закон, приведен в сила от Него като Създателя и Законодателя на Вселената. Това не е някаква произволна и изкуствена анексия, а обикновено и логично следствие; и следователно трябва да се понесе от извършителя на неправдата, а чрез него може да се прехвърли и към други. Такова е решението на необятната справедливост на Бога под формата на законодателството.

Не може да има вмешателство в или опрощаване на, или защита от природните последици на злодеянията ни. Бог няма да застане между причината и следствието ?; и в този смисъл не може да съществува опрощаване на греховете. Можем да се разкаем за или отвърнем от действието, принизило душата ни; но неправдата е сторена. Можем да се помъчим да поправим стореното злодеяние, като положим допълнителни усилия за това, да заличим петното чрез по-безмилостни борби и по-сурови страдания; но усилията и търпението, които биха издигнали душата до най-възвишените ? висоти сега са вече изчерпани, чисто и просто в стремежа ? да си възвърне това, което е загубила. Винаги трябва да има голяма разлика между този, който престава да върши злини и този, който винаги е вършил само добро.

Той винаги ще е далеч по-съвестен наблюдател на поведението си и далеч по-внимателен по отношение на поведението си, този, който вярва, че тези дела неминуемо ще понесат естествените си последствия, освободени от последвало вмешателство, този, който вярва, че покаянието и прошката по всяко време ще разкъсат веригата на последствията. Със сигурност ще сторим по-малко зло и неправда, ако в душата ни е фиксирано и заложено убеждението, че всичко, което се върши, се извършва безвъзвратно, че дори Всемогъществото на Бога не е в състояние да върне обратно едно деяние, да отмени това, което веднъж вече е било сторено; че всяко наше деяние трябва да понесе полагащите му се последици според вечното му законодателство - трябва да остане завинаги неизличимо изписано на табелите на Универсалната Природа.

Ако сте сторили неправда спрямо друг човек, можете да скърбите, да се разкайвате и решително да изберете да не допускате друга такава слабост в бъдеще. Можете, доколкото това е възможно, да се опитате да компенсирате стореното. Това е добре. Засегнатата страна може и да ви прости, според значението на думата в езика на хората; но стореното е сторено; и всичките правомощия на Природата, ако трябваше да се сговорят от ваше име, не биха могли да върнат стореното; последствията за тялото, последствията за душата, въпреки че нито един човек не е в състояние да ги възприеме, са там, са написани в аналите на Миналото и трябва да отекват през цялото протежение на времето.

Разкаянието за сторено зло, носи, подобно на всяко друго действие, собствените си плодове, плода на пречистване на сърцето и промяна на Бъдещето, но не изличава Миналото. Извършването на неправда е неотменимо действие; но то не лишава душата от това да върши добро в бъдеще. Последствията му не могат да се заличат; но не е нужно да се следва ходът му. Сторените неправда и зло, въпреки че са незаличими, не се нуждаят от отчаяние, а от усилия, по-енергични от преди. Разкаянието продължава да е валидно, както и винаги досега; но то важи, за да осигури Бъдещето, а не за да заличи Миналото.

Дори пулсирането на въздуха, след като веднъж вече е било приведено в движение от човешкия глас, не престава да съществува със звуковете, от които се е породило. Бързо намалената им сила скоро става безшумна за човешките уши. Но така повишените въздушни вълни обхождат земната и океанската повърхност и за по-малко от двадесет часа, всеки един атом от атмосферата поема промененото движение поради тази безкрайно малка част примитивно движение, която ? е придадена през безбройните канали и която трябва да продължи да оказва влияние върху пътя ? през цялото ? бъдещо съществувание. Въздухът е обширна библиотека, на чиито страници завинаги се изписва всичко, което човек изрече или дори прошепне. Там, в непостоянните им, но непогрешими знаци, смесени с най-ранните, а така също и последните признаци на смъртност, завинаги стоят изписани клетви неизпълнени, обещания неспазени; увековечено, в движенията на всяка една частичка, всички в унисон, доказателство за променливата воля на човека. Бог чете тази книга, въпреки че ние не сме в състояние да я разчетем.

Така земята, въздухът и океанът са вечните свидетели на действия, които сме извършили. Не се заличава никога нито едно движение, породено от естествени причини или от човешки действие. Дирята на всеки кил, който някога е нарушавал повърхността на океана, завинаги остава регистрирана в бъдещите движения на всички последвали го частици, които могат да заемат мястото му. Всеки престъпник, според законодателството на Всевишния, е неотменяемо прикован към свидетелството на престъплението му; защото всеки атом от смъртната му рамка, през всичко, което променя частиците му, може да мигрира, ще продължи да се задържа, прилепвайки към него, през всички комбинации, като известно движение е извлечено от самото това мускулно усилие, с което е извършено самото престъпление.