header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Когато часовникът ви се развали, има два изхода: да го хвърлите в огъня, или да го отнесете на часовникар. Първият е по-бърз.“ — М. Твен

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 03. МАЙСТОРЪТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
03. МАЙСТОРЪТ Печат Е-мейл

Думата Хайрум (Khairūm) или Хурум (Khūrūm) е сложно съставена. Гезениус предава думата Хурум с думата благороден или свободно роден: като Хур означава бял, благороден. Тя също така означава отваряне на прозорец, очница. Хри също означава бял или отваряне; а Хрис - орбитата на Слънцето, в Йов viii. 13 и х. 7. Кришна е хиндуисткият Бог Слънце. Хур, дума на езика фарси, е буквалното име на Слънцето.

Хора, наименование на долен Египет, произлиза от Хур или Кхур, Слънце. Слънцето, както Брайант казва в Митологията си, е било наречено Хур; а Плутарх казва, че Персийците са наричали Слънцето Kūros. Kurios, Lord, на гръцки език, подобно на Adonaï, Lord, на финикийски и Иврит, са прилагани към Слънцето. Много места са били свещени за Слънцето, наричано също така Хура, Хуриа, Курополис, Куресе, Курешата, Куреста и Корусия в Сцития.

Египетското божество, наричано от гърците “Horus” е било Хер-Ра, или Хар-оерис, Хор, или Хар, Слънцето. Хари е хиндуисткото наименование на Слънцето. Ари-ал, Ар-ес, Ар, Ариаман, Ареимониос, като Ар означава огън или пламък, са с един и същ произход. Хермес или Хар-мес, (Арам, Ремус, Харам, Харамеиас) е бил Кадмос, Божествена Светлина или Мъдрост. Маркури, казва Мовърс, е Мар, Слънцето.

На иврит Аоор е Светлина, Огън или Слънце. Сирус, казва Цтезий, е наречен така от Курос - Слънцето. Курис, казва Хезиций, е бил Адонис. Аполон, Богът-лънце, е бил наречен Куррайос, от Курра - град във Фоцис. Народът на Курене, първоначално етиопци или Куутити, боготворели Слънцето под наименованието Ахоор или Ахор.

Ние знаем, посредством прецизни доказателства в древните анали на Тсур, че главният празник на Мал-карт, въплъщението на Слънцето в зимното слънцестоене, провеждано в Тсур, е наречено негово прераждане или негово събуждане и че то се е чествало чрез погребален огън, на който се е предполагало, че бог с помощта на огъня, отново е достигал до нов живот. Този празник се е чествал през месеца Перитиус (Барит), вторият ден от който е отговарял на 25 декември. Кур-ум, цар на Тир, казва Мувърс, пръв е изпълнил тази церемония. Научаваме тези факти от Йозефус, Сервиус от Енеидите и Дионисиакс от Нонус; и чрез съвпадение, което не може да е случайно, същият ден се е падал в Рим на Dies Natalis Solis, празничният ден на непобедимото Слънце. Под това наименование, Херкулес, Хар-аклес, е бил боготворен в Тсур. По този начин, докато са издигали храма, смъртта и възкресението на Бога Слънце ежегодно се е представяло в Тсур, от съюзника на Соломон, в зимното слънцестоене, от погребалния огън на Мал-карт, Хараклес на Тсур.

Ароерисили Хар-оерис, по-старият Хорус, произлиза от същия стар корен, който на иврит е имал формата Аур или, с поставен отпред определителен член Хаур, Светлина или Светлината, великолепие, блясък, Слънцето и лъчите му. Йероглифът  на по-младия Хорус е бил точката в кръг; на по-стария - две очи; а празникът на тридесетия ден на месец Епифи, когато се е предполагало, че слънцето и луната се намират в една и съща права линия със земята, е бил наречен “Рожденият ден на очите на Хорус.”

В един папирус, публикуван от Шамполион, този Бог е титулуван “Хароери, Господарят на Слънчевите духове, благотворното око на Слънцето.” Плутарх го нарича “Хар-пократес”, но в йероглифните легенди няма следа от по-късната част на наименованието. Той е синът на Озирис и Изида; и се представя седящ на трон, подкрепян от лъвове; същата дума, на египетски, означава Лъв и Слънце. Затова Соломон създава величествен трон от слонова кост, позлатен, с шест стъпала, като на всяка подпора за ръка е изобразен по един лъв и по един отстрани на всяко стъпало, което общо прави по седем от всяка страна.

И отново, ивритската дума יח Хи означава “жив”; а סא٦ râm, “беше” или “ще бъде”, “издигнат” или “подвигнат”. Последното е същото като ס٦٦, ס٦٦א, ם٦ח, rōōm, arōōm, harūm, където Арам, за Сирия или Арамоея, висока планинска област. Хайрум,  следователно, би означавало “е бил издигнат към живота или живите.” 

Така, на арабски, hrm, неизползван корен, означавало “е бил високо”, “издигнат във величие”, “високопоставен”, а Hîrm означавало вол, символът на Слънцето в телец, в пролетното равноденствие.

Следователно Хурум, неправилно наричан Хирам, е Хур-ом, същото като Хер-ра, Хер-мес и Хер-акъл, “Heracles Tyrius Invictus”, персонификацията на Светлината и Слънцето, Посредникът, Избавителят и Спасителят. От египетската дума Ра произлиза Коптското Oūro,  и еврейското  Aūr, Светлина.  Хар-оери е Хор или Хар, шефът или майсторът. Хор също така означава топлина; а хора, сезон или час; и оттук в няколко африкански диалекта, като наименования на Слънцето, Аиро, Айеро, еер, уиро, гхурра и други подобни. Кралското наименование, с което се предава Фараон, е било Фра, т.е. Пай-ра, Слънцето.

Легендата за състезанието между Хар-ра и Сет или Сет-ну-би, също като Бар или Баал, е по-стара от тази за съперничеството между Озирис и Тифон; толкова стара, колкото, най-малко деветнадесетата династия. Тя се нарича “Книгата на мъртвите”, “Денят на битката между Хорус и Сет.  По-късният мит се свързва с Финикия и Сирия. Тялото на Озирис е слязло на брега в Гебал или Библос, на шестдесет мили над Тсур. Не може да не забележите, че в наименованието на всеки убиец от Хурум, се установява наименованието на злия Бог Баал. 

*                       *                       *                       *                       *                       *

Хар-оерие бил богът на Времето, а така също и на Живота. Египетската легенда е била, че Кралят на Библос е изрязал дървото тамариск, което е съдържало тялото на Озирис, и е направил от него колона за палата си. Изида, на работа в палата, станала собственичка на колоната, извадила тялото от нея и го отнесла. Апулей я описва като “красива жена, чиято дълга гъста коса висяла на грациозни къдрици около божествената й шия”; и в шествието придружителки, изглеждало, че гребени от слонова кост са забодени в и украсяват кралската коса на богинята. В шествието се появили палмово дърво и лампа във формата на лодка. Ако символът, за който говорим, не е просто съвременно изобретение, то е такова за нещата, за които загатва.

Image

Идентичността на легендите също така се потвърждава от тази йероглифна картина, копирана от старинен египетски паметник, която може също да ви осветли за хватката на лъва и малкото чукче на Майстора.  

בא в старинния финикийски знак, 4θ в Самаритянската, А, В, (двете букви представляващи цифрите 1, 2 или Единството или Двойнствеността), означава Баща и е примитивно съществително, общо за всички семитски езици.

Това също така означава Предшественик, Родоначалник, Изобретател, Глава, Главен или Владетел, Управител, Надзирател, Майстор, Свещеник, Пророк.

יבא е просто Баща, когато е в конструкция, т.е., когато предхожда друга дума и на английски език предлогът “of” е вметнат като לא-יבא,  Аби Ал, бащата на Ал.  

Също така, окончанието Йод означава “мой”; така че יבא само по себе си означава “Моят баща”. יבא ٦י٦٦,  Давид, моят баща, 2 Хроники, ii 3.       

Окончанието ٦, (Vav) е притежателното местоимение “негов”; и ٦יבא, Абиу (което произнасяме “Абиф”) означава “на баща ми”. Пълното му значение, както е съединено с името Хурум,  без съмнение е “преди това един от слугите на баща ми”, или “роби”.

Наименованието на Финикийския създател, в “Самуел и Кралете” ם٦יח и ם٦٦יח – [2 Самуил. V, 11; 1 Царе v. 15; 1 Царе vii. 40]. В хрониките то е ם٦٦ח, с допълнението יבא [2 Хроники ii. 12] и на  ٦יבא [2 Хроники iv. 16].

Просто е абсурдно да се добави думата “Abif” или “Abiff” като част от името на създателя. И е почти толкова абсурдно да се добави думата “Аби”, която  е била титла, а не част от името. Йосиф казва [Генезис. x1v. 8], “Бог ме е определил  мен ‘Аб л’Параах за баща на Параах, т.е. Везир или Министър Председател.” Така Хаман е бил наречен Вторият баща на Артаксеркс;  и когато Цар Хурум е използвал фразата “Хурум Аби”, той е имал предвид, че създателят, който той е изпратил на Шломох, е бил  главният или главният работник в линията си в  Тсур. 

Медал, копиран от Монфуко, показва жена, която кърми дете, със стрък пшеница в ръка, и легендата (Яо). Тя е седнала на облаците, със звезда в главата си и три стръка пшеница се издигат от един олтар пред нея.

Хорусе бил посредникът, който е бил погребван три дни, бил е възроден и триумфирал над принципа на злото.

Думата Хери на санскрит означава Пастир, а така също и Спасител. Кришна е наречен Хери, както Исус наричал себе си Добрият пастир.      

Хурозначава отвор на прозорец, пещера или окото. То също така означава бял.

רה също означава отвор и благороден, роден свободен, от благороден произход.

םךח Хурм означава осветен, посветен. То е наименованието на един град [Йосиф. хix. 38]; и на човек [Ezr. ii. 32, x. 31; Neh. iii. 11].

םםיח  Хира означава благородство, благородна раса.

Декларирано е, че Буда разбира в собствената си личност същността на Хинду Тримурти; и оттук трибуквената моносричка Ом или Аум се прилага по отношение на него като съществено същата като Брахма-Вишну-Сива. Той е същият като Хермес, Тот, Таут и Тевтат.  Едно от имената му е Хери-мая или Хермая, които очевидно са същото име като Хермес и Хирм или Хурм. Хери на санскритски означава Господар

Ученият брат поставя над двете символични колони, отдясно наляво, двете думи ....... и ......... и זחי  לעכ,  Иху и Баал; последвани от йероглифския еквивалент на Бога-Слънце, Амон-Ра. Случайно съвпадение е, че в името на всеки убиец, се намират двете имена на Доброто и Злото Божества на евреите; защото Ю-бел не е нищо друго, освен Йеху-Баал или Йехо-Баал? и че трите последни срички на имената а, o, um правят A  U M  свещената дума на индусите, която означава Триединният Бог, Даващ живота, Запазващ живота, Разрушаващ живота: представен от музикалния знак U ?

Истинската Акация е трънлив тамариск, същото дърво, което е израсло около тялото на Озирис. То е било свещено дърво за арабите, които са направили от него идола Ал-Узза, разрушен от Мохамед. То е изобилно като храст в Пустинята на Тур: от него е била направена “короната от тръни”, която е била поставена на главата на Исус от Назарет. Това е подходящ вид безсмъртие за сметка на решителността му за живот; защото е известно, че когато се засади пред врата, то отново захваща корен и изстрелва клоните си над прага.

*                       *                       *                       *                       *                       *



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юни 2021 юли 2021
вторник, юни 15, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 22 1 2 3 4 5 6
Седмица 23 7 8 9 10 11 12 13
Седмица 24 14 15 16 17 18 19 20
Седмица 25 21 22 23 24 25 26 27
Седмица 26 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org