|
Страница 1 от 4 С настоящата работа бих желал да насоча Вашето внимание към една тема, която ме вълнува отдавна, а мисля, че ще представлява интерес и за вас. Това е т.нар. тракийски орфизъм. Считам че е добре да хвърля малко светлина, доколкото е по силите ми разбира се, върху това какво представлява той и дали по някакъв начин е свързан с Масонството. Поне на този етап, абсолютно невъзможно би било да се даде категоричен отговор на въпроса. Поради тази причина реших в градежа си да не правя преки сравнения, а само да изложа фактите известни ни около посвещенията в древна Тракия и тези произхождащи от нея. За връзката Масонство – Питагорейство е писано много, но по темата за орфизма все още няма публикации.
И така, първо е необходимо да дам дефиниция за това какво се крие зад понятието “тракийски орфизъм” и по какво той се различава от елинистическата си форма. Хипотезата за неговото съществуване е публикувана в средата на 80-те години на миналия век и е дело на проф.Ал.Фол. Най-напред трябва да се направи разграничение между двата типа общества в които орфизма съществува защото, както ще видим по-късно от тук тръгват съществени различия. Тракийското общество е безкнижно, а елинското литературно. Историческата памет на безкнижното общество остава, общо взето, затворена система. Тази памет се вменява устно и доктринално. Представите за видовете време в тези общества също са различни. В едно условно казано подредено общество, каквото е гръцкото - времето е линейно, от олимпиада до олимпиада, всичко в него е премерено. За безписмените общества този тип осмисляне на времето не е доминантен, поне докато не настъпва епохата на елинизма. Смята се, че в не литературните общества времето се осмисля като циклично(доктринално) и е подчинено основно на митологичните представи. Тези две съществени отлики играят предопределяща роля за формирането на типа мислене/възприемане на света от двата народа. Старогръцките историографи твърдят, че Питагор странствал 22 години из Египет и Изтока, където бил посветен в някакви тайнства и изучавал геометрията и астрономията във фараонските храмове. Връщайки се в полиса Кротон създава своята школа и започва да привлича последователи. Мястото на тракиеца Орфей в тази легенда е повече от скромно – той бил роб на Питагор и затова бил запознат с учението. След като бил освободен, той се прибрал в Тракия, събрал около себе си аристократите и от своя страна започнал да ги посвещава в тайнствата Характерно за елините е да си присовяват идеи, т.е. немислимо би било за историографите им да напишат, че една доктрина, чийто последователи са видни граждани на полисите идва от “варварска” Тракия. Тракийският орфизъм всъщност е много по-стар от гръцката му литературна форма. За последната имаме много повече писмени сведения и можем да кажем, че представлява своеобразно доразвиване на идеята. Това се случва с повечето идеи попаднали в гръцка среда. Те биват асимилирани, за да заживеят свой собствен живот в елинистическия свят. Да вземем за пример философията на Хераклит. Той смята, че не може два пъти човек да влезе в една и съща река, неговият последовател Кратил(краен релативизъм) извежда идеята докрай и твърди, че човек не е в състояние да влезе в реката и един път, понеже върху него прииждат все нови и нови води.
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
