Коригираният Шотландски Обред (Rectified Scottish Rite или Rite Ecossais Rectifie (RER) води началото си от основаната в Германия през 1756г. от Барон Чарлс де Хунд (още известен като Карл Барон фон Хунд) Масонска ситема наречена “Строго Съблюдение” (Strict Observance). В основата й са Темплиерските традиции. Тази система е особено популярна в средите на Немската аристокрация – членове на Ложи, работещи по този Обред са принцовете на Хесе и на Брунсуик, както и някои известни по това време интелектуалци като Гьоте и Джозеф де Мейстер.
В периода 1773-1774г. се инсталират редица ложи на Строгото Придържане в градовете Страсбург, Лион и Монтпелие във Франция. През 1778г. по инициатива на Жан-Баптист Уилермо, един от най-активните Масони по това време във Франция, се провежда Конвент, известен още като Конвента на Галите,който приема редица промени в системата на Масонството изобщо и на Строгото Придържане в частност. Основно това са елементи характерни за т.н. “Френски Обред”, включващ три степени и четири ордена, както и редицата степени, които са били в основата на Галската интерпретация на “Шотландското” в масонския му смисъл. Четири години по-късно, вече на Европейско ниво, се провежда Общият Конвент във Вилхелмщад, на който се утвърждават промените, приети от Конвента на Галите, а така също и Масонския Код на Обединените Отново и Коригирани Ложи и Кода на Ордена на Рицарите Бенефициенти на Светия Град (Оrder of the Knights Beneficient of the Holy City), които се явяват основните документи на Обреда и днес. Така се ражда “Коригирания Шотландски Обред”. Структурата на Коригираният Шотландски Обред включва три “концентрични” кръга, два от които “видими” и един “таен”. Първият кръг е т.н. Символичен или Масонски Орден, разделен на четири степени: първите три са тези, които се практикуват в Ложите на Св. Йоан или сини Ложи, наречени така по цвета на регалиите и една четвърта степен – Шотландски Майстор на Св. Андрей, практикувана в Ложите на Св. Андрей или зелени ложи, пак по цвета на регалиите. Когато Масонът постигне необходимото вътрешно съвършенство на базата на вярата и стриктното спазване на Християнските добродетели, той може да премине в т.н. “Вътрешен” Орден. Последният е Християнски рицарски Орден, който няма нищо общо с общоприетите представи за “високи” степени. Той включва две степени: една подготвителна “Щитоносец послушник” (Squire Novice) и една преходна “Рицар Бенефициент на Светия Град” (Knight Beneficient of the Holy City). Интересно обстоятелство се явява факта, че ако Squire Novice не покаже необходимите качества, той може да бъде върнат в предишната степен. Друго интересно обстоятелство е, че независимо от това, че брат е достигнaл до най-високата степен, той е длъжен да продължи да работи още по-активно в Символичната си Ложа. Степента Рицар Бенефициент на Светия Град не е фактически степен в приетия смисъл на думата , а “качество”, което се присъжда на специална церемония за издигане в Рицарско звание. Обединяващият център и “пазител” на Обреда е в Париж и се нарича “Велик Приорат на Галите”. Такива Приорати има и в Швейцария, Белгия, Италия и Испания.
|