ФРАНКМАСОНСТВОТО В СЕВЕРНА АМЕРИКА

Ролята и значението на Масонството при създаването на Съединените Американски Щати – първият Президент на новата федерация е Масон, Масонски е и характера и смисъла на Конституцията на САЩ. САЩ е най-многочислената Масонска държава – Масони са повече от четири милиона нейни граждани.

Началото на Масонството в САЩ и Северна Америка е най-тясно свързано с Масонството в Англия, Шотландия и Ирландия. ВЛ на “Модерните”, създадена в 1717г. е била единствената Масонска структура, проявила интерес към Америка до 1755г. Ложата “Килуининг” (Майка Килуининг) от Шотландия, след като е напуснала ВЛ на Шотландия е действала като инсталираща Ложа в периода 1743-1807г. С нейни патенти са инсталирани няколко ложи в щата Вирджиния в периода 1755-1807гг.ВЛ на Ирландия не е инсталирала цивилни Ложи, но е издавала тн. ‘пътуващи патенти” (traveling warrants) за инсталирането на “военни” Ложи към съответните полкове. Първата такава Ложа  инсталирана в Америка е Ложа No. 85, I.C. (oт  Irish Constitution) в 30 Пехотен Полк “Франптом”, в гарнизона при Луизбург, на остров Кап Бретон.ВЛ на Шотландия е инсталирала Ложи в Бланфорд, щата Вирджиния и в Бостон през 1756г. По късно и други шотландски Ложи са инсталирани в южните колонии. ВЛ на “Античните” е инсталирала Провинциална ВЛ на Нова Скотия в 1757г., която от своя страна още следващата година е започнала да инсталира Ложи в съществуващите по това време 13 колонии на източния бряг на днешните САЩ.

Първите Масонски центрове/огнища от където тръгва Масонството в САЩ са:

1.  Масачузетс:

През м. април 1733 г. ВЛ на Англия номинира брат Хенри Прайс за “Провинциален Велик Майстор на Нова Англия и принадлежащите й доминиони и територии”. Впоследствие същата се преименува в  “Провинциална Велика Ложа на Масачузетс”, която през 1783г. инсталира т.н

“Първа” Ложа, известна още като “Ложата на Св. Йоан”. В периода след 1750г. се засилва влиянието на “Античните”. Междувременно и ВЛ на Шотландия,  създава своя Провинциална Велика Ложа през 1769г. Преди това е създадена “Ложата на Св. Андрей”. През 1792г. двете провинциални ВЛ се обединяват. През 1809г. към новата ВЛ се присъединява и “Ложата на Св. Андрей”.

2. Ню Йорк:

По времето когато е номиниран Хенри Прайс в Масачузетс, ВЛ на Англия номинира Даниел Кокс за “Провинциален Велик Майстор за Северна Америка” в Ню Йорк. Борбата за независимост на САЩ от тогавашната метрополия  Англия довежда до засилване на влиянието на “Античните” и създаването на паралелна Провинциална ВЛ. Към 1786г. повечето Ложи на територията на щата вече са се присъединили към тази Провинциална Велика Ложа. През  1823г. поради спорове за “представителството” (мегаполиса срещу провинциите) настъпва разцепление. През 1827 избухва скандала  известен като “Аферата Морган”, в резултат на който от 500 през 1827г. броя на Ложите намалява на 65 през 1845г. По същото време една от Ложите -  “Ложата на Йорк” се оттегля от Великата Ложа и формира свое независимо образование, което отново се влива във ВЛ през 1850г. От тук нататък ВЛ на Ню Йорк бележи значителен възход. Като особена забележителност следва да се посочат импозантните Масонски здания в гр.Ню Йорк и щата, както и активната международна дейност, изрязаяваща се в инсталирането на ложи под своя юрисдикция в редица страни по света. 
 
3. Пенсилвания:
 
Това е Третия и един от най-интересните и нетипични центрове на ранното Масонство в САЩ. През 1731г. Бенджамин Франклин е иницииран в Ложата “Таверната Тун”, която просъществува до 1738г. и е заменена от т.н. “Първа Ложа”. През 1750г. ВЛ на Англия номинира Уилям Алън за Провинциален  ВМ за Пенсилвания, а Франклин става негов заместник. През 1758г. Ложа No. 69  на Окръг (District) Филаделфия получава Патент от Античната ВЛ на Англия, а три години по-късно е инсталирана Провинциална ВЛ на Античните Зидари. Към края на Войната за Независимост на САЩ практически не остават ложи на “Модерните’. През 1786г. Провинциалната Велика Ложа на Античните се откъсва от Ложата Майка и се обособява като самостоятелна ВЛ на Пенсилвания. Характерно за ВЛ на Пенсилвания е, че ритуалът, който използва е близък до този на Античната ВЛ на Англия и се различава от ритуала използван в останалите ВЛ в Северна Америка. Масонските храмове и здания в Пенсилвания се конкурират по красота и пищност само с тези в Англия и Швеция.

4.  Луизиана:

Масонството в Луизиана навлиза по две направления – от Англия и от Франция. През 1794г. е инсталирана  първата ложа “”Идеалният Съюз” (”Le Parfaite Union”) от група френски заселници. Първата английски говоряща ложа е инсталирана от ВЛ на Ню Йорк в 1807г. Към момента на присъединяване на Луизиана към Съюза (САЩ) през 1812г. съществуват вече 7 Ложи, работещи по Ню Йоркския Ритуал, числящи се съответно към ложите на Пенсилвания, Южна Каролина и Ню Йорк. В същото време френски говорящите Ложи се обединяват във ВЛ на Луизиана под покровителството на Великия  на Франция. Двете направления се обединяват през 1850г., но още доста време след това продължават противоречията свързани с привнесените Високи степени по Френския Обред от една страна и Шотландския от друга,  в основата на които противоречия и борба за надмощие стои Великия  на Франция. Едва в 1867г. се прекъсват всякакви контакти с Великия  на Франция, което съответства по време с разрива между ВЛ на Англия и Великия  на Франция.

Някои характерни особености на Масонството в САЩ:

Масонството в САЩ е “семейна работа”  - за разлика от континенталната традиция, в САЩ членовете на семействата на Масони са активно включени във всевъзможни т.н. пристроечни структури като например: съпругите членуват в “Ордена на Източната Звезда”,  “Ордена на Амарат” и др.; дъщерите в: “Ордена на дъщерите на Занаята” и “Ордена на Дъгата”; момчетата до 21 годишна възраст в “Ордена на Де Моле”;

Значителната численост на Ложите – много често в големите Масонски центрове отделни ложи наброяват повече от 1000 члена. Типичния размер на средна ложа в САЩ се движи от 200 до 800 братя. Наблюдава се тенденция по-малките ложи (100 и по-малко братя) да се обединяват за да оцеляват. Причина за това са: продължаващия да действа принцип на “Един храм, една Ложа”, което значително увеличава разходите, съответно финансовото бреме за по-малките ложи и принципа на териториалното деление и разделянето на по-големите градове на секции с изключителни права. Едно от решенията на този проблем е в т.н. двойно и множествено членство на братя в две и повече ложи – 19 щатски ВЛ допускат двойно членство във втора ВЛ; 15 допускат множествено членство; 12 допускат двойно и множеатвено членство; 3 забраняват всякакво двойно и множествено членство и 2 нямат заявено становище по въпроса. Всичко това води до липса на мотивация в членството и работа в “символичните” Ложи, а оттам и до повишения интерес към т.н. “допълнителни” степени.

Качеството на иницияцията и по-специално “стажът” между две последователни степени. Драстичен пример в това отношение са  ВЛ на щатите Алабама, Кънектикът и Илинойс където този стаж е сведен до един ден. В 19 щатски ВЛ срокът е  не по-малко от две седмици, в 17 ВЛ, съответно 1 месец. В някои ВЛ е регламентиран срокът за научаване на ритуала, като например в Пенсилвания – не повече от два месеца; в други 5 ВЛ този срок е 6 месеца; в 11 ВЛ срокът е една година. Във ВЛ на Ню Хемпшир този срок е  фиксиран възрастово – не повече от 25 годишна възраст за достигане на степен Майстор Масон. Преминаването от една в следваща степен става с изпит, в хода на който кандидатът трябва да е в състояние да отговори по памет на не по-малко от 80 въпроса, както и да знае наизуст клетвата за съответната степен.

Благотворителна и спомоществувателна дейност – даряването на кръв е една от активно популяризираните дейности; малко са ВЛ, които не поддържат поне един старчески дом; значителен брой домове за деца и болници се финансират от ВЛ на щатско ниво. Цялата тази дейност се организира и координира от “Masonic Relief Association of the US and Canada”  и  “Masonic Service Association” - www.msana.com, създадена през 1919г.

Ритуалът – пробладаващият Ритуал е т.н. “Ритуал Уеб” на името на Томас Смит Уеб*, който през 1790г. е адаптирал “античния” английски ритуал. В него са запазени доста стари символи и практики, като например използването на саби, кошер, а така също и “диалогизирания” катехизъм. Всяка ВЛ (щатска или провинциална – за Канада) определя варианта на Ритуала, който се ползва в рамките на съответния Ориент. Само около 12 ВЛ имат печатен текст на Ритуала, но и в този случай той е закодиран(криптиран). Изрично е забранено отпечатването на пълния текст на Ритуала!Спазването на ритуала се осигурява от т.н. инспектори/инструктори. Всички Ложи в даден щат или провинция са разпределени в Окръзи, за които отговаря офицер от ВЛ (Окръжен Заместник ВМ или Окръжен Инспектор), които следят за качеството на обучението.

Управление на Занаята на щатско и федерално ниво:

а/ На щатско и/или провинциално ниво се провеждат Годишни конференции, на които ложите се представляват от трима представители – Майстора на Ложа и двамата Надзорници или техни пълномощници. Между Годишните Конференции текущата дейност на ВЛ се контролира от постоянни или ad-hoc Комисии – правна (най-важна), по обучението, по отношенията между ложите, връзки с обществеността, погребална, финансова и др. (Виж още: http://freemasonry.bcy.ca/biography/webb_t/webb_t.html и http://www.la-mason.com/stb54.htm)

б/ На федерално ниво – всички ВЛ (щатски и провинциални), запазвайки своята автономност, участват в координиращия орган – Годишна Конференция на ВМ – www.cgmna.org, на която присъстват и ВС. Органи на тази Конференция са Комисиите, най-важна от които е тази за “Информация за признанията” – www.recognitioncommission.org (на отделни Ложи или ВЛ).

Строгото съблюдаване на принципите на Регулярност – Щатските и Провинциалните (Канада) ВЛ се числят към Регулярното Масонство и понякога проявяват особена непреклонност и своенравност – всяка ВЛ решава сама за себе си, с отчитане разбира се на препоръките на Комисията по информация за признанията, дали да признае или не някоя Ложа. Например ВЛ на Алабама, Мериленд и Масачузетс не признават Великата Ложа “Алпина” на Швейцария.

Расизма – САЩ, за разлика от повечето останали страни, имат проблем с т.н. етнически малцинства и по-специално с евреите и афро-американците. Поради тази причина в САЩ  съществуват две паралелни структури:

1/ “Bnai B’rith” * или в превод “Синовете на Съюза”, създадена на 13 Октомври 1843г. в Ню Йорк от Хенри Джонс и още няколко души в по-голямата си част Масони. Понастоящем тази организация наброява повече от 500 000 души само в САЩ и има клонове в повече от 45 страни по света. Въпреки, че известна част от използваните термини в ритуалите на “Bnai B’rith” имат Масонско звучене, това движение не е Масонско, тъй като липсват основни характеристики  –  елемента “иницияция” в движението, както и съществената част от символиката на Масонството. По принцип “Bnai B’rith” и Масонството не се признават и на практика взаимно се игнорират.

2/ Масонството в средите на афро-американското население има дълга и сложна история – първата афро-американска ложа е инсталирана на 6 Март 1775г. в Бостън. Неин учредител е Принс Хол, бивш роб, и още 14 афро-американци. Тридесетте години по-късно Принс Хол успява да си издейства Патент от тогавашния ВМ на “модерните” в Англия – Дука на Къмберланд. Принс Хол умира през 1807г. Още приживе Принс Хол успява да инсталира ложа в Пенсилвания, като след смъртта му неговите последователи инсталират още няколко Ложи, които през 1815 се обединяват в новоучредената Независимата Африканска Велика Ложа на Пенсилвания. Това бележи началото на движението “Принс Хол”**, което към настоящия момент наброява повече от 300 000 души, обединени в повече от 1600 ложи.  Със свое решение на 14 Декември 1994г. ОВЛ на Англия признава Великата Ложа на Принс Хол на Масачузетс, но само на Масачузетс. Това признание не касае останалата част от движението.

В последно време в САЩ заработи и United Grand Lodge of America of Accepted Free Masons - http://www.uglofa.org/ (Обединена Велика Ложа на Америка на Приетите Свободни Масони).

Особеното място на Обредите и Ордените в масонското пространство на САЩ и Канада.
Повечето масони в Северна Америка са мотивирани да търсят прием в множеството от т.н. “философски” и/или “високи”степени, обединени в Обреди и Ордени.  Двата основни Обреда са “Стария и Приет Шотландски Ритуал” – Южна и Северна Юрисдикция - www.srmason-sj.org / www.supremecouncil.org и “Йоркския Ритуал” - www.yorkrite.com    

От 5 април 1869 г. съществува и работи “The United Supreme Council Ancient and Accepted Scottish Rite of Freemasonry for the Southern and Western Masonic Jurisdiction of the U.S.A. and Canada” – Обединен Върховен Съвет на Стария и Приет Шотландски Ритуал на Свободното Зидарство на Южната и Западна Масонска Юрисдикция на САЩ и Канада - http://www.usc33-sw.org/

Масонството в Северна Америка и по-специално САЩ играе значителна обществена роля, която се предопределя от историческите традиции, както и от обстоятелството, че то е  “вкоренено” дълбоко в обществото чрез своите структури. В същото време, то по своята същност отразява “характера”, “нормите” и “порядките” на американското общество, което в голяма степен го отличава от  Континенталното Масонство, така както то се практикува в Англия и в останалите Ориенти на Англо-Саксонското Масонско пространство.  Може определено да се каже, че Масонството в САЩ повече от всякъде другаде е съществена част и основа на гражданското общество и заедно с други религиозни и светски институции оказва влияние върху обществените порядки и норми на поведение.
Под неговото влияние или в резултата на действия на негови членове се появяват  редица други движения и структури в САЩ като Теософското Общество, различни секти – Свидетелите на Йехова, Християнска наука (Christian Science), Унитариаството (Unitarianism) и не на последно място Мормонството (самият Джон Смит, основател на Мормонската черква, се твърди, че е бил виден Масон).

Масонството, такова каквото го знаем днес, е резултат на една дълга еволюция на независими едно от друго, а в някои случаи дори конкуриращи се начала. Това предопределя едно голямо разнообразие на Ритуали, Обреди, Ордени и други съпътстващи структури.

В същото време цялото това разнообразие е обединено около няколко важни философско-етични същности, които го правят толкова велико, универсално и всеобхватно движение, неограничено във времето и пространството.