ФРАНКМАСОНСТВОТО В ИТАЛИЯ

Франкмасонството в Италия има не по-малко богата и особено противоречива история, непосредствено свързана с историческото формиране на Италианската Република и не на последно място с ролята на Католическата църква.

Първите Ложи в Италия възникват в рамките на английски “колонии”, оформили се в по-големите градски центрове. Първата Ложа във Флоренция е създадена от Чарлс Саксвил, Дук на Мидълсекс в 1733г. От 1735г. започва процес на създаване и на други ложи в градове като Рим, Милано, Верона, Сиена, Падова и др. Особено активен е този процес в Кралството на Неапол, където от 1734 г. се създават първите “военни” ложи сред разквартированите там от Краля на Неапол, Чарлс VII, впоследствие Чарлс III на Испания, бурбонски наемници.

Първата негативна реакция на разширяващото се Масонство идва в 1737г. когато Великият Дук Жан Гастон де Медичи прави опит да забрани Масонството.  През 1738г. се намесва и католическата църква в лицето на Папа Клементий XII, който издава известната Папска Була “In eminenti”, заклеймяваща Масонството. Тази Була е в сила и днес.

Масонството в Италия преминава през бурните етапи на Френската Революция, Наполеоновите войни, “Възстановяването”, Обединението на Италия, Фашистката диктатура и след-военния период. Критичен момент в следвоенния период е скандала с Ложата Пи-2, който има сериозни последствия за Масонството в Италия и днешното му разделение и двувластие.

Понастоящем призната от ОВЛ на Англия структура е “Регулярната Велика Ложа на Италия”. Същевременно “Великият  Ориент на Италия” с Велик Майстор – Густаво Рафи е признат от практически всички ВЛ в Европа и Северна Америка.