Старинен ръкопис праща началото на тайните общества във времето отпреди Потопа

Темата за тайните общества винаги е привличала вниманието. Има ли тайно "световно правителство", което управлява планетата зад кулисите? Кои са масоните и къде са корените на тайните общества? Как става посвещаването в тях? Кои са билдербергите и кои - ротарианците? На тези и още много въпроси "Стандарт" ще предложи отговори в поредица от материали.

За да разберем защо масонството е толкова важно, трябва да надникнем в неговата история и произход - или поне дотам, докъдето можем да видим. Най-старият известен масонски текст датира от около 1400 г. и описва легендарното минало, започаващо от живелия преди потопа Явал - бащата на геометрията, който записал откритията си върху каменни колони. След като потопът разрушил човешката цивилизация, египетският мъдрец Хермес Трисмегистус преоткрил това знание и го предал на потомците си Нимрод, Аврам, Евклид и 80-те хиляди масони, които работили на строежа на Соломоновия Храм. Така подобно на много други западни тайни общества масонството твърди, че произлиза от Древен Египет и Израел. Но повечето учени днес - включително и много масони - смятат, че няма доказателства за такава връзка и повечето са привържениците на някоя от двете приемливи теории за произхода на масонството.

Първата е, че масонството произлиза от средновековните зидарски гилдии. Средновековната гилдия - комбинация между профсъюз и монопол - имала за цел обучаване на нови занаятчии и запазване на търговските тайни. Оттук е и произходът на прословутите масонски пароли и тайни ръкостискания. И тъй като средновековната цивилизация е потънала дълбоко в религията - в обучението на новаците са включени и духовни и етически инструкции. В ранния модерен период, системата на гилдиите започва да се разпада и чисто професионалните асоциации на практикуващите зидари - или "работещото масонство" започват да еволюират в "спекулативното масонство" на днешните ложи. Старият символизъм на отвеса, квадрата, компаса и пергела за морални и етически добродетели се запазва, но вече чисто символично. В края на краищата "работещата" страна се загубва напълно и масоните вече се набират предимно от благородничеството и буржоазията.

Такава е първата теория. Тя полуофициално се пропагандира от много масонски организации и книги и е повече или по-малко стандартна. Тя обаче има някои големи проблеми. Тя например не обяснява защо свободното масонство изглежда се е появило в Шотландия, където не е имало много зидарски гилдии, ако е имало въобще, а не в континентална Европа, където тези гилдии са били много. Тя също не може да обясни защо във време, когато най-големият удар върху нечий социален престиж е някаква връзка с физическия труд, изведнъж благородниците и интелигенцията се заинтересували от знанието на занаятчийската гилдия. И накрая, религиозните моменти в оцелелите текстове на гилдиите са силно християнски, докато чисто християнски теми почти напълно отсъстват от масонството.

Втората теория за произхода на масонството е много по-романтична. Според нея свободното масонство е реформулиране на знанието, пазено от мистериозния средновековен орден на тамплиерите. Някои учени, особено историкът-аматьор Джон Дж. Робинсън убедително защитават тази теория. Тамплиерите стигат зенита на своята мощ през ХIII век. Когато Палестина отново попада в мюсюлмански ръце през 1291 г. орденът губи основната причина за съществуването си и много сили, включително и папата, правят планове за обединението им с конкурентния орден на Хоспиталиерите. Тамплиерите, прекалено уверени в престижа си, не успяват да се справят успешно със ситуацията. Орденът е разтурен, много от рицарите са измъчвани и екзекутирани.

Но не всички тамплиери попадат в ръцете на враговете си. Много от рицарите никога не са заловени, а голям тамплиерски флот от 18 кораба напуска френското пристанище Ла Рошел, преди да бъде заловен. Никой не знае какво е станало с тях. Изглежда, че много тамплиери са намерили убежище в Шотландия чийто крал Робърт Брус по това време е отлъчен от Рим и се бори да изхвърли английските завоеватели от страната си. Но положението е лошо - англичаните държат доста крепости в Шотландия и изглежда, че падането на страната под английска власт е само въпрос на време. Но през 1314 г. нещата коренно се обръщат. В прословутата битка при Банокбърн, Робърт Брус разбива два и половина пъти по-голямата английска армия и гарантира независимостта на Шотландия за следващите 300 г. Но и самата битка, изглежда, е вървяла в полза на англичаните, докато в последния момент мистериозна сила идва в помощ на шотландците. Свидетелствата за това събитие са силно изопачени - най-известната версия е, че хората от шотландския обоз влизат в боя, надувайки рогове и развявайки знамена. Англичаните ги мислят за подкрепление и се разбягват. Такива неща често са се случвали в битките, но е малко странно, че гордите английски рицари са обърнати в бягство от разпасан отряд проститутки и готвачи. Според друго обяснение, предложено от Майкъл Бейджънт и Ричард Лей, мистериозната сила е всъщност отряд от рицари тамплиери и историята за жените и готвачите е измислена, за да се повдигне националната гордост на шотландците и да се скрият истинските помощници на Брус. Така или иначе, докато шотландското отлъчване е вдигнато през 1328 г., тамплиерите са имали много възможности да се скрият в страната.

Има някои сведения за тамплиери на Британските острови. Робинсън твърди, че селското въстание в Англия през 1381 г. не е спонтанно, а е внимателно обмислено и предизвикано от тамплиерите. Той отбелязва например, че тълпите често са се отклонявали далече от пътя си, за да заграбят собствеността на хоспиталиери, а именно този орден наследява собствеността на тамплиерите в Англия. Робинсън също отбелязва, че водачът на бунта е някой си Уот Тайлър, а всеки масон знае, че "Тайлър" е този, който стои на пост отвън и пази срещата на ложата. Робинсън посочва и странната алюзия в инциационния ритуал за третата степен - магистър, при който на кандидата се казва, че инициацията ще го направи "брат на пирати и корсари". Дали това не е спомен за изчезналите тамплиерски кораби, които се захващат с пиратство, за да отмъстят на перфидните европейски сили? Връзката става още по-вероятна, ако си спомните, че един от символите на магистърската степен е черепът с кръстосаните кости - "Веселият Роджър", познат на всяко дете.

Западната цивилизация при цялото си величие никога не успява напълно да примири свещеното със светското. Християнството, преследвано и от еврейските и от римските власти, няма добри отношения с властта през ранните си години и когато става държавна религия през IV век. Християнската църква е почти неподготвена за тази роля. В по-късните векове източното православие ще стане дясната ръка на Византийската империя, а католицизмът, навлизайки във вакуума, създаден от колапса на Западната империя, се обвива със светска власт.

Именно в тази атмосфера орденът на тамплиерите е разпуснат. Папите и епископите манипулирали и били манипулирани от кралете и императорите в Европа и корупцията процъфтявала. Независимо каква степен на истинност имало в обвиненията в ерес отправени към тамплиерите, тяхното разформироване е предизвикано най-вероятно от алчността на властите за техните богатства. Както отбелязва Дейл Будро, петък 13 октомври 1307 г., денят, в който духовните и светските власти избират за разгрома на тамплиерския орден, е наистина злощастен ден за Западната цивилизация, тъй като разформироването на ордена, изглежда, е последното доказателство, че въпреки значителната духовна сила на Църквата, на нея не може да се има доверие по светските проблеми. И оттогава, ако се вярва на тамплиерското масонство, наследниците на ордена и в Европа и в Америка се борят да отделят духовното от светското. На тяхната дейност се приписват събития като свалянето на английския крал Чарлз I, Американската и Великата Френска революция. 

      
Някои по-известни “зидари”

Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938 г.) Бащата на съвременната турска държава. До смъртта си е член на италианската "Macedonia resorta et veritas" (Въстанала Македония и Истина).

...

Едуард Бенеш (1884-1948 г.) . Президент на Чехословакия. Посветен в ложата "Ян Амос Коменски" №1 в Прага, след което преминава в ложата "Истината ще възтържествува", също в Прага.

...

Симон Боливар (1783-1830 г.) . Венецуелският генерал, наричан "Освободител" на страните от Южна Америка. Посветен в Ордена на Франкмасоните в Кадис, Испания, посветен в Шотландската ложа в Париж и в рицар на Командорството на рицарите на Храма във Франция. Основател и Магистър на ложата "Защитница на добродетелите" (Protectora de las Vertudes) във Венецуела и ложата "Ред и свобода" в Перу.

...

Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) . Твърди се, че е бил посветен в масонски орден през 1795 г. И четиримата му братя - Жозеф, Жером, Луи и Люсиен са били масони.

...

Джордж Вашингтон (1732-1799 г.) . Първият президент на САЩ е бил посветен в ложата "Фридрихсбург" във Вирджиния, на 4 ноември 1752 г. Става подмагистър на 3 март 1753 г. и е издигнат в степен магистър на 4 август 1753 г. Вашингтон е бил член-учредител и първи магистър на ложата "Александрия" №22 във Вирджиния. От 1805 г. насам ложата носи името "Александрия-Вашингтон" №22.

...

Волтер (1694-1778 г.) . Френският писател и философ е посветен в ложата "Деветте сестри" в Париж, на 7 април 1778 г. В посвещаването го е съпровождал Бенджамин Франклин, по това време американски посланик във Франция.