Първата велика масонска ложа у нас основана във Варна през 1884 година

Наричат ги световните кукловоди, хората, които управляват света от удобната сянка на ложата си. По българските земи франкмасонството се появява в началото на ХIХ век. Посветени в масонството чужденци, посещаващи българските градове по поречието на Дунав, правят първите опити за организирането на масонски огнища и привличането в тях на българи, предимно търговци, които въртят алъш-вериш със страните от Средна и Западна Европа. За първия българин, посветен във франкмасонството, се счита живелият в бесарабския град Кишинев архимандрит Ефрем. Според хрониките през 1820 година той попада в ложа "Овидий". След завръщането си в България се опитва да основе първата масонска ложа в Русе. Основоположник на българското регулярно франкмасонство обаче е българинът Иван Николов Ведър. С принципите на Свободното зидарство той се запознава по време на пътуванията си в Европа. Посветен е в английска ложа в Цариград. Достига най-високата, 33ш степен в йерархията на Стария и Приет шотландски обред. Ведър е бил в тесни връзки с членовете на Българския централен революционен комитет в Букурещ и по-късно въвежда в масонството много именити български национал-революционери. Според хрониките на зидарите по време на Руско-турската война благодарение на установената масонска връзка между Иван Ведър и турски военнокомандващ българинът успява да предотврати унищожаването на най-европейския български град - Русе.

Веднага след освобождението на България през 1878 година Ведър предприема действия за създаването на първата българска масонска ложа. През 1880 година, с патент на Великия изток на Португалия, е провъзгласено запалването на Светлината на първата българска регулярна ложа "Балканска звезда" със седалище в крайдунавския град. За неин първомайстор е избран Иван Ведър. Скоро тя разпростира своята дейност и в други български градове. "Балканска звезда" е посещавана и от самия княз Александър Батенберг, който преди да заеме българския трон, е работил в австрийска ложа. През 1884 година във Варна е основана първата българска Велика ложа, която обаче е просъществува много кратко време. Неопитното българско масонство обаче не успява да се опази от заразата на избухналите политически противоречия в новата българска държава. За да избегне компрометирането на масонството през 1887 година, Ведър "приспива" създадените от него ложи. Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Васил Коларов изповядвали шотландското учение.

През 1914 година неколцина посветени и членуващи в чуждестранни изповедания българи учредяват в София ложа "Заря", която получава патент за редовност от Великата ложа на Франция. След консултации с европейски масонски сили през 1917 година френските масони дават съгласие, българската ложа "Заря" да се раздели на ложите "Зора" и "Светлина" и те да образуват Великата ложа на България. На 7 януари 1918 г. в София е провъзгласено инсталирането на Великата символна ложа на България. За първи Велик майстор е въведен генерал Александър Протогеров. Българските масони обявяват своя Декларация за изповядваните свободнозидарски принципи. За девиз на Великата символна ложа на България от 1918 година е обявен "Любов, Истина, Труд". За периода 1918 - 1940 година, ложата основава свои клонове в Русе, Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Кюстендил, Ямбол и Дупница. Над петстотин български мъже са посветени в масонството. Значителна част от тях са личности с голямо обществено значение за страната и със сериозен международен авторитет. Зидарската престилка препасват видни учени и университетски преподаватели, творци на изкуството, политици и индустриалци, банкери и търговци, дипломати, военни. 17 български министър-председатели са били масони. Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Васил Коларов са само малка част от заемалите високи постове в йерархията на зидарите известни българи.

За кратко време българската ложа получава официално признание от почти всички значими зидарски сили в света, влиза в близки отношения с тях и взима активно участие в живота на всемирното масонство. Български делегати участват в работата на всички международни масонски форуми, у нас се регистрира бум на издаването на масонска литература. Масонството у нас е забранено със закон.

С установяването на хегемонията на фашистката и национал-социалистическата идеологии през тридесетте години на ХХ век в Европа за българското франкмасонство настъпват тежки времена на преследвания, дискредитиране и обявяването му за враг номер едно на държавата. Легалното съществуване и функциониране на масонските Ложи в България е забранено в края на 1940 година с приемането на Закона за защита на нацията. Българските приемници на Хитлер и Мусолини заклеймяват франкмасонството като проводник на интересите на западните демокрации, вреден за българските държавни интереси. За да избегне силовия разгром, Великата символна ложа на България се саморазпуска още преди влизането на закона в сила и "приспива" всички свои дъщерни ложи. Архивът, наличните финансови средства и документите за собственост на недвижимо имущество са изнесени извън страната. След края на Втората световна война и настъпилото прекрояване на картата на Европа, започналите репресии засягат и останалите живи българи франкмасони. Сред осъдените на смърт от така наречения народен съд попадат много зидари. Франкмасонството е публично обявено от комунистите за агентура на чужди шпионски централи и в периода на настъпилата студена война органите на сигурността на комунистическа България са оторизирани с пълна свобода да вземат всички репресивни мерки за недопускане на възраждането на масонството у нас. За масонството се говори "тихо" предимно сред радикално настроените бохемски среди.

Редица заемащи отговорни постове в държавната и партийна йерархия личности са били заклеймявани като "врагове с партиен билет" и отстранявани от длъжност заради досега им с тайното общество. Много български масони емигрират на Запад, но за разлика от своите събратя емигранти от Русия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния, не успяват да се организират в действаща в емиграция българска ложа.

Демокрацията води псевдомасоните в България

Възраждането на организираното масонството у нас започва веднага след падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени. Първоначално се появяват няколко сдружения с псевдомасонски характер, които не успяват да просъществуват. Възстановяването на масонството се забавя умишлено от опитите на посттоталитарните политически сили да постигнат легитимиране пред външния свят чрез масонските структури. Възникналите псевдомасонски кръгове са овладени от бивши кадри на комунистическия апарат и служители на бившите идеологически отдели на ДС. През 1992 година е направен първият неуспешен опит за публично оповестяване на създадена именно по този начин българска ложа. Никое от тези фалшиви според днешните зидари формирование обаче не успява да получи признание за легитимност от което и да е било редовно масонско изповедание по света.

През 1996 година Варна приютява първата извънстолична ложа

Първоначалният процес на реактивиране на масонството у нас след 10 ноември протича в две паралелни посоки - по линия на югославската Великата ложа "Югославия" и Великата ложа на Германия. По същото време у нас развиват дейност и други масонски организации като швейцарската ложа "Алпина" и Великия Ориент на Франция, а редица българи са посветени в масонството и в гръцки ложи.

За основоположници на новото регулярно франкмасонство след 10 ноември у нас се считат група българи, посветени през май 1992 година в немската Ложа "Лесинг". Като основен "виновник" за това се сочи българинът емигрант д-р Иван Войнов. Те създават през 1994 година в София ложите "Светлина", "Зора" и "Сердика". Две години по-късно пак в столицата е инсталирана и ложа "Заря", както и първата българска извънстолична ложа - "Черноморски приятели" във Варна. Скоро са отворени и масонски клонове в Шумен, Русе и Добрич. На 20 септември 1997 г., в свой собствен Храм в София петте български ложи "Светлина", "Зора", "Сердика", "Заря" от Ориент-София и "Черноморски приятели" от Ориент-Варна провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За неин пръв Велик майстор е избран Иван Ставрев. Ложата издава и свой печатен орган - списание "Светлина". На 22 септември 1997 г. Обединените велики ложи на Германия разпространяват до всички масонски сили по света информационен меморандум, с който препоръчват да бъде призната регулярността на българската Велика ложа и да се установят контакти с нея. Благодарение на това българската ложа получава признание и влиза в официални контакти с близо сто ложи от цял свят.

Двама варненци в ръководството на сегашната Велика ложа

Настоящият велик майстор на българската ложа е 46-годишният софийски бизнесмен Петър Горновски. Той бе избран през март 2001 година на събор на зидарите в Горна баня. Директорът на общинска дирекция "Архитектура и строителство" на Варна Венелин Жечев пък бе провъзгласен за негов заместник в новия велик съвет.

Дългогодишният директор на Радио Варна Стоян Чешмеджиев пък е избран за велик церемониалмайстор. 15 май 1999 година заради нарасналия интерес във Варна е инсталирана втора редовна ложа "Морска звезда". Варна се води за една от люлките на зидарската философия. Тук функционират две официални ложи, а най-често събиранията на родните масони стават край морето.

Само преди две седмици над 300 български зидари присъстваха на ритуала по полагането на първия камък на храм на варненската ложа "Черноморска звезда" в местността Почивка.