СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА

От дълбока древност е известно, че две са движещите сили на общественото развитие:

- интересът - за свободните зидари това преди всичко е духовният и нравственият интерес;

- недостигът - например на влияние и мощ на свободното зидарство в условията на глобализацията.

Настоящият градеж има за цел да предизвика интереса и насочи вниманието и влиянието на българските зидари към една твърде актуална проблематика, свързана с бариерите и перспективите за присъединяване на България към европейския съюз. В тази връзка възникват два съществени въпроса, които макар и на пръв поглед с очевиден отговор,  заслужават да бъдат предмет на съдържателна дискусия.

Първият въпрос: Има ли интерес българското масонство от интеграцията на България в ЕС?

Отговорът очевидно е “да”, защото това не само не противоречи на нашите морални закони, нравствени и етични принципи, но и на интересите на масонството като цяло, и на българското масонство в частност.

По този повод могат да се припомнят формулираните от Люк Локууд – Велик майстор на Великата Ложа на Кънектикът в четвърти том на “Шотландския храм” (Сборник на Древния и Приет Шотландски Устав) – 19 Landmarks. Четвъртият от тях гласи: “... Масоните са длъжни да се подчиняват на моралния закон и на правителството на страната, в която живеят.”

Едновременно с това интерес представлява аналогията между трансформирането на националната държава и взаимодействието между държавите в архитектура тип “мрежа”, каквато всъщност е и архитектурата на световното масонство. В условията на глобализация все по-отчетливо се оформя разбирането, че новата философия за управление на държавата ще се основава на поетапното създаване на качествено нови системи на държавно управление с глобален обхват – създаване на глобално междудържавно съдружество тип “мрежа” (своего рода “мегадържава”), в чиито рамки съществуващите национално-държавни образувания придобиват качествата на повече или по-малко самостоятелни структурни единици (от типа “държава-мрежа”) в глобалното цяло. Естествено, нишките на тази “мегадържавна мрежа” (която е в непрекъснато движение  и постоянно променя своята конфигурация) са новите компютърни и информационни технологии, знанията и интелектът като стратегически ресурс и на глобализацията. При това тази все още хипотетична “мегадържавна мрежа” едва ли ще разрушава съществуващите национални държави - по-вероятно е постепенно да ги интегрира, преобразувайки ги в съответствие с новата логика на глобализацията.

Вторият въпрос, който заслужава внимание е: Имат ли възможности, влияние и мощ българските зидари да подпомагат и то съществено процеса на евроинтеграция на България?

Положителният отговор на този въпрос може да намери своето потвърждение както в историята на българската държава през първата половина на миналия век, така и в днешните реалности. Ето един показателен цитат от книгата на Коста Скутунов “Бурни времена” (София, 2004).

“... Доколко масоните у нас имаха влияние върху обществено-политическия живот стана ясно, когато държавата се опита да сключи в странство възстановителния заем. Тогава всички опити на правителството останаха напразни. Отникъде не ни даваха кредит. Най-после правителството реши да потърси помощта на масоните. И действително, с интервенцията на западните масонски ложи министърът на финансите (1926-31г.) Вл. Моллов, който също беше масон, получи съответни препоръки и достъп до финансовите магнати на запад, от които зависеше сключването на заема. Така той замина в странство и в скоро време успя да сключи тъй необходимия заем и при това с доста леки условия.”

Всичко това дава основание да се формулира тезата на настоящия градеж, а именно, че отдавнашна традиция на масоните въобще и в частност на българските масони е да изпълняват важни мисии чрез международните си връзки и контакти в полза на масонството, на държавата и на социума. Ето защо в процеса на евроинтеграция българските масони трябва да изпълнят достойно мисията на интелигентен, деликатен, дискретен интегратор (обединител) на усилията на всички държавни институции, на цялото общество, не само за приемане на България в ЕС, но и за достойното приемане в ЕС не като държава-сателит, а като държава с авторитет, със своята вековна история, религия, писменост и култура.

Образно казано, българското масонство както и досега трябва да изпълни със съдържание т.нар. “матрична структура”, в която по вертикала са различните сфери и области на държавния и обществения живот, а по хоризонтала са българските зидари, които със своята помощ и подкрепа “пронизват” всички тези сфери. От теорията и практиката на управлението е известно, че един работещ модел на гъвкава управленска структура, която дава възможност вниманието на “хоризонталните ръководители” да се съсредоточи върху оптимизирането на дейността на всяка вертикала, като се постигат по-голяма съгласуваност, единство и дисциплина в постигането на целта – в случая присъединяване на България към ЕС. Както е известно, матричната структура почива на двувластието на хоризонталата и вертикалата, а това в условията на управленски дефицит и парадигмална недостатъчност на повечето от вертикалните сфери и отрасли у нас, поставя изключително високи изисквания към професионализма, компетентността и нравствените качества на българските зидари по хоризонталата. 

Очевидно е, че европейската интеграция обхваща практически всички сфери на вертикалата на матричната структура – култура, наука, образование, бизнес и т.н. Специално внимание обаче заслужават две изключително важни сфери на възможното и необходимо влияние на българското масонство върху процеса на интеграция на България в ЕС. Това са:

- сферата на административното управление;

- сферата на човешкия капитал на България.

В сферата на административното управление в глобализиращия се свят особено внимание за българските зидари заслужават най-малко следните седем важни проблема:

* минимизиране на административната държава;
 
* криза на националната държава;
 
* парадигмална недостатъчност на ролята и мястото на съвременната държава;
 
* “омагьосания кръг” на институционалното развитие на ЕС;
 
* модели на партньорство “България – Европейски съюз”;
 
* изискванията за адекватен хоризонтален и вертикален български административен капацитет;
 
* необходимостта от цялостно усвояване на средствата от Предприсъединителните, а впоследствие - и от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

Кои са най-характерните особености на всеки от тези проблеми?

- Развитието на съвременното глобално общество създава сериозни предпоставки за “минимизиране” ролята на административната държава. От една страна, част от нейните функции се прехвърлят върху публичните организации и органите на местното самоуправление, които в много по-голяма степен отразяват икономическите, социалните и други интереси на гражданите и способстват за укрепване на демокрацията много повече, отколкото може да направи централизираното държавно управление. От друга страна, най-развитите европейски държави прехвърлят отделни свои функции (всъщност трансферират част от своя национален суверенитет) на различни наддържавни организации и общности – и преди всичко на ръководните органи на Европейския съюз, съобразно новоприетата европейска конституция. Международните договори стават част от националното законодателство и са с приоритет пред него, като налагат спазването на определени общоевропейски принципи.
Една от резултатните възможности за преодоляването на кризата на националната държава е научно обоснованото степенуване на 4-те основни приоритета в държавата – “консумация”, “инвестиции”, “социална защита”, “национална сигурност” - според нейните ресурсни възможности и потребностите на обществото. Българските зидари би трябвало да подпомогнат държавните институции да намерят оптимума при степенуването на тези четири приоритета съобразно националните цели и идеали, наличните ресурси за осигуряване на достоен живот на гражданите, на политическа стабилност и разумно задоволяване на обществените потребности.

- Кризата на националната държава, както е известно, може да се представи като триада от три взаимно свързани кризи:

- Криза на легитимността, която се изразява в конфликта между политиката и администрацията и води до неефективност на икономическата система на държавата.

- Криза на взаимната зависимост, която се изразява в увеличаване на зависимостта между геополитиката, технологичния транснационален икономически обмен и съвременното военно дело.  Едновременно с това тази форма на криза се подхранва от засилващите се контакти и взаимодействия между наднационалните структури (Европейски съюз) и поднационалните (регионалните) структури, което допълнително изостря напрежението между централната и местната власт.

- Криза на претоварването на държавата, изразяваща се в растящата неспособност на държавата да изпълнява своите функции, които осигуряват прогресивно обществено развитие и преди всичко ефективно и ефикасно управление на публичните финанси.

Българските зидари са призвани да дадат своя принос за овладяването на посочените три кризи, защото в противен случай ще се стигне до т.нар. Крах на държавността, проявяващ се в:

- Отрицателни социално-икономически процеси, водещи до увеличаване на напрежението;
-
- Етническо (религиозно) напрежение;
-
- Нарастваща престъпност;
-
- Увеличаваща се вътрешно-политическа нестабилност.
 
- Проблем за  т.нар. “парадигмална недостатъчност”  на ролята и мястото на съвременната държава в глобализиращия се свят налага световното масонство и в частност българските зидари да дадат своя принос за намирането на адекватен отговор на няколко ключови въпроса:
 
- Как да се изграждат отношенията между формиращото се мегаобщество и национално-държавните суверенитети?

- Какви да бъдат принципите и нормите на саморегулация както на отделните държави, така и на бъдещата “мегадържавна мрежа”?

- Как да се съчетае мултидържавността с необходимостта от мултиетичност?

- Как да се укрепва административният капацитет за организиране на междудържавно сътрудничество на основата на консенсус, т.е. способността за изграждане на наднационални структури, институции и правила за въздействие чрез тях върху бъдещи действия на различните държави в продължителен период от време, без да се поставя под въпрос тяхната автономност?

- Как да се изгражда архитектурата на глобалното управление, която се опира на дееспособността на институционално свързани региони – става дума за т.нар. мултилатерално управление, основано на общите ценности, на споделянето на властта, на реципрочността и съгласуването на интересите?

За решаването на посочените по-горе проблеми все още няма единен образец, т.е. единна парадигма, нито готова рецепта. Всяка отделна държава ще ги решава съобразно своя коефициент на държавна мощ, типа на държавното си устройство, равнището на неговото развитие, административния и творческия потенциал, наличието на материални и информационни ресурси, характера на отношенията с останалите държави и т.н., което също може да се окаже актуално поле за помощ от страна на българските зидари.

 “Омагьосаният кръг” на институционалното развитие на Европейския съюз.
 
Динамиката на институционалното развитие на ЕС в процеса на неговото разширяване очертава триизмерна тенденция, характеризираща се:

- с нарастваща сложност на институционалната система на ЕС;

- с възникващи противоречия по отношение на оптималното функциониране на тази система;

- с нарастваща необходимост от институционална адаптация.

Институциите на национално и европейско ниво взаимодействат в този контекст на сложност, противоречие и адаптация, като в този процес на взаимодействие засилват тези тенденции и в същото време са “жертви” на тези тенденции, т.е. националните и европейските институции като че ли са попаднали в капана на т.нар. “омагьосан кръг” на институционалното развитие на ЕС.

Този кръг обхваща в кръговрат следните четири елемента:

Участие

Това увеличава значимостта на ЕС и привлича нови играчи, които искат да участват в изготвянето, приемането и прилагането на обвързващи решения; това води до институционални адаптации, увеличаване на сложността и нови дебати за реформа на институционалната система и т.н., и т.н.

Адаптация

За да участват в процеса на вземане на решения на ЕС, институциите се адаптират към този процес и подобряват своята ефективност.

Сложност

Нарастващото участие на все повече играчи увеличава сложността на институционалната система и нарушава функционирането й.

Противоречие

Това води до все по-интензивен дебат, в който могат да възникнат конфликти по отношение ролята и функцията на ЕС; обсъждат се необходимите стъпки, които следва да се предприемат, с оглед да се подобри ефективността на процеса на вземане на решения. Въпросът е доколко българските зидари, отчитайки сложността на институционалното развитие на ЕС и необходимостта от по-скорошна адаптация на българските институции към европейските реалности могат да дадат своя принос с решаващата помощ на зидарите на страните-членки на ЕС за преодоляване на обективните противоречия в процеса на присъединяване и да гарантират равноправно участие на България в ЕС.

За изминалият период от стартирането на процеса на преговорите за присъединяване на България към ЕС могат да се откроят три модела на партньорство “България – Европейски съюз”.
 
1. Първият модел - “майстор – чирак” е модел на йерархично отношение, при който “майстора” определя целите и политиката и отблизо наблюдава, направлява изпълнението от “чирака”.

2. Вторият модел е “купувач – продавач” - квази (псевдо) комерсиално отношение, при което партньорите договарят споразумение за действие, основано на заплащане на услугите.

3. Третият модел “професионалист – клиент” е основан върху диагностициране нуждите на клиента и прилагане на професионални експертизи за решаване на проблемите и развитие на възможностите за присъединяване.


 
За съжаление практическата реализация на преговорния процес показа, че България загуби твърде много време, стъпвайки върху първия и втория от посочените модели и актуална задача пред българските зидари би трябвало да бъде съдействието им за последователното прилагане на модела “професионалист – клиент” за успешното приключване на преговорните процедури в предвидения срок – 2007 г.

Едно от ключовите изисквания към българската административна система в процеса на присъединяване е изискването за адекватен хоризонтален и вертикален административен капацитет. Внимателният прочит на ежегодните доклади за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС и на други ръководни органи на ЕС дава основание административният капацитет да се дефинира като способността, готовността и възможностите на администрацията на страните-членки да прилагат политиките и законодателството на ЕС ефективно и ефикасно, както и да подпомагат компетентно вземането на решения в ЕС.
 
Освен това административният капацитет е целесъобразно да се диференцира на два компонента:

Вертикален (секторен) капацитет – възможностите на администрацията за изпълнение политиките на съюза в конкретните сектори (напр. селско стопанство, транспорт и т.н.)

Хоризонтален капацитет – цялостното състояние и възможностите на администрацията да прилагат законодателството на ЕС във всички сфери и да следят за неговото изпълнение на практика, т.е. нивото на нейната ефективност, ефикасност, координация и прозрачност.

Ако се използва аналогията с посочената по-горе матрична структура, всъщност вертикалният капацитет е тясно професионалният капацитет в отделните сфери, области и отрасли на държавния и обществения живот, а хоризонталният капацитет (този, който според оценките на европейската комисия не достига на България) всъщност е по-необходимия и увеличаването на този капацитет е полето за интелектуална изява на българските зидари.

Не  на последно място успешното приключване на предприсъединителния процес в твърде голяма степен зависи от умението и компетентностите на органите на държавна власт и преди всичко на тяхната администрация да усвояват пълноценно финансовите средства, предоставени от ЕС по линия на предприсъединителните фондове – ФАР, ИСПА и САПАРД. За съжаление и в това отношение българската администрация далеч не прави необходимото и част от тези неусвоени средства се връщат обратно в ЕС. Освен другото, работата по тези фондове е всъщност генерална репетиция за българската администрация да се научи да използва Кохезионния фонд и Структурните фондове на ЕС от момента, когато бъде приета за членка на съюза (както е известно ФАР имитира Регионалния и Социалния фонд; ИСПА имитира Кохезионния фонд; САПАРД имитира Аграрния фонд). Очевидно е, че отново българските зидари със своя интелектуален капацитет могат да бъдат сред водещите експерти при спечелването и управлението на проекти, финансирани от ЕС, и едновременно с това, както и през 30-те години на миналия век, да потърсят помощта на своите европейски братя за по-справедливо за България разпределение на средствата от тези фондове.
 
Разбира се, разгледаните по-горе седем проблема освен всичко друго имат и своето човешко измерение. Всъщност става дума за посочената по-горе сфера на човешкия капитал на България. Научните изследвания в сферата на човешките отношения през последните години отчетливо оформиха градацията “човешки фактор – човешки ресурс – човешки капитал”. Това е израз на все по-нарастващата роля на човешкия капитал, който в условията на глобализация ще се изравни по значение с ролята на финансовия капитал, особено за страни като България, където последният не достига. Това е може би логичен резултат от прехода от “икономиката на вещите” към  “икономиката на знанията”, от развитието на обществото като общество, базирано на знания (така както е посочено и в редица документи на ЕС).

На макрониво, дори самата глобализация по всяка вероятност ще се развива като глобализация с “човешко лице”, а властта и администрацията – като държавна власт и държавна администрация с “човешко лице”. По отношение на “държавата-мрежа” това ще се проявява най-малко в следните направления:

- етика в междудържавните отношения и спазване на човешките права;

- справедливост и солидарност в отношенията между богатите и бедните държави;

- интеграция на усилията на всички държави за решаване на глобалните проблеми;

- устойчивост на развитието и сигурност (във всички аспекти) за всеки човек.

На микрониво човешкият аспект на евроинтеграцията в контекста на глобализацията изисква не само ново качество на материалния живот, но и ново качество на духовния живот. Тук е и високата мисия, роля и отговорности на българските зидари за неутрализиране и преодоляване на човешките проблеми, съпътстващи глобализацията – борбата срещу ксенофобията, национализма, дискриминацията, етнокрацията и т.н.

Масоните са призвани да утвърждават със своите градежи:

- нова духовност, морал, нравственост и европейски ценности (в противовес на бездуховността и кризата на ценностите);

- ново европейско (в противовес на ориенталското) самочувствие на българския гражданин;

- нова компетентност (в противовес на невежеството) в сферата на държавното управление;

- нова национална идентичност (проблемът е, че България е остров на стабилност сред морето от нестабилност на балканите).

В заключение следва да се изрази увереността, че българските зидари ще дадат своя достоен и посилен принос за “иновиране” на държавата България и интелигентното й включване в архитектурата на посочената концепция за “държавата – мрежа”. По- конкретно това означава:

> Ново развитие и нови измерения на идеята за активна и позитивна социално-либерална държава, която е създадена от и за гражданите на базата на обществен договор, обхващащ както рамките на правомощията и задълженията на държавните институции, така и на правата и задълженията на всеки гражданин на базата на нов динамичен баланс на интересите между държавата и гражданското общество.

> Нова философия за устойчиво държавно управление в глобална среда, способно успешно да използва конфликтите на глобализиращия се свят като източник за развитие и да гарантира неговата устойчивост.