МАСОНСТВОТО В УСЛОВИЯТА НА СВЕТОВНОТО РИСКОВО ОБЩЕСТВО

Общество и биосфера

Човешкото общество възниква преди около 20-30 хиляди години. Появата на човека е резултат от развитието на биосферата, но продължително време преди да се превърне в “обществено животно” (Аристотел), той е само един от биологичните видове, свързан с компонентите на биосферата – растителност, насекоми, микроорганизми и т.н., както всички останали организми.

Възникването на човешкото общество в средния палеолит е качествено нов етап в развитието на биосферата, защото човекът като част от природата преминава границата, зад която става възможна неговата социална еволюция. Човечеството като цяло, както и всеки отделен човек, е богатство от минало, настояще и бъдеще, от мисли, чувства, амбиции, борби и любов с вечната природа, насочени към нейното опознаване и преобразуване.

Хората възприемат концентрирания опит на човечеството във вид на различни форми на трудова дейност, достижения на материалната и духовната култура, езика, науката, философията, изкуството, формите на политическо и нравствено съзнание, митове, приказки, народни мъдрости.

Човекът като живо същество и човешкият род като съвкупност от индивиди се подчиняват на природните закони, но социално-икономическите закони в процеса на развитие на човешката цивилизация непрекъснато увеличават своето значение. В процеса на взаимодействието с природата, хората въздействат върху нея и в резултат усъвършенстват организацията на своя живот, създават особени форми на обществени отношения. В крайна сметка възниква нов, непознат преди появата на човешкото общество обмен на вещества и енергия, който носи социален (антропогенен) характер.

До появата на човека равновесието в биосферата се определя от пет енергетични фактора – слънчевата радиация, силата на гравитацията, тектоничните сили, химическата енергия и биогенната енергия /фотосинтез, хемосинтез, окисляване на храната в животните и т.н./. С появата на обществено организирания човек възниква нов фактор – енергията на световното производство. От организацията на производството зависи съхраняването или необратимото разрушаване на динамичното равновесие в биосферата. Обществото възниква именно, за да регламентира личната свобода в контекста на обществения интерес. Чрез формите, в които се организира човешкото общество – орда, род, племе, семейство, държава, политически партии, професионални организации, различни клубове и други - се формират и налагат обществените норми. Чрез тях се осигурява действието на закони, които внасят гаранция за съответствие на човешката дейност с изискванията на обективните природни закони.

Модернизацията на света

Държавата като форма на организация на обществото възниква в този етап на развитие, в който религиозните догми, нормите които се съдържат в традициите и обичаите вече не са в състояние да защитят сигурността на производството и интересите, които поражда появата на частната собственост. Държавата е инструментът, който позволява в обществото да се наложат такива норми, които не са осмислени от цялото общество, а само от неговия елит.

Историята познава няколко различни културно-цивилизационни модела, които са се формирали под въздействието на специфичните климатични, географски, въобще природни условия и породените от тях особености на икономическото и политическото развитие. Общото е, че религията играе съществена роля при формиране на държавата и особено при изграждането на международния ред, който се въвежда в различните исторически възниквали и отмирали геополитически системи – на персийските Ахемениди и Александър Македонски, Римската империя, Византийската империя и Свещената римска империя, Ислямския халифат и Османската империя, Небесната империя в Китай.

Великите географски открия бележат преломна епоха, която събира постепенно нишките на съдбата на отделните геополитически системи в една глобална история, доминирана от западното християнство. Духовните импулси са в основата на новото социално-икономическо организиране. За протестантите, последователи на Калвин, успехът в светските занятия е знак, че Божествената промисъл е избрала за индивида спасението. От тук се поражда непрестанен стремеж за увеличаване на благосъстоянието, тъй като по този начин индивидът може да се уверява постоянно, че е сред избраниците и така да получава душевно облекчение. Според Вебер практическо следствие на това убеждение е бързото натрупване на капитали и увеличаване на производството.

През първата половина на ХІХ век започва индустриализацията на Западния свят, обусловена и съпътствана от множество промени в сферата на духа и обществените институции - процес, назован с термина “модернизация”. Модернизацията довежда до разпространяването на цивилизационния модел на Запада върху целия останал свят. В колониалните империи, в Русия, в Османската империя и особено в Турция на Кемал Ататюрк нейните прояви се изразяват във въвеждането на институции от западен стил, разпространяването на фермерско земеделие и въвеждане на западна технология.

Глобализацията и световното рисково общество

Двете световни войни имат за следствие значителни промени в системата на глобалния ред и още в периода между тях започва да се очертава нов модел на двуполюсен световен ред, основан на идеологически принципи. В средата на века, след разпадането на колониалните империи, този модел придобива завършен вид и се запазва до 1989 г.

Двете системи на глобален ред – колониалната и идеологическата, функционират в условията на антагонизъм между културата и цивилизацията на западния и незападния свят. Това обстоятелство прави невъзможен синтеза и уеднаквяването на духа и основаващите се на него обществени норми. В тези условия светът навлезе в епохата на новата глобализация, най-характерната черта на която е формирането на световното информационно пространство (киберпространство).

Интернет и сателитните комуникации ерозираха главните структурни характеристики на националната държава, каквито са неприкосновеността на държавните граници, държавният суверинитет и политическата независимост. Този факт накара някои изследователи да обявят началото на края на държавата като форма на организация на обществото. Безспорно е, че съвременната национална държава изживява сериозни сътресения. Последиците от тях се мултиплицират от кризата, която преживяват под ударите на световното информационно пространство другите организационни форми на съвременното общество, каквито са семейството, политическите и професионалните организации. Разстроената структура на държавата намали ефективността на нейното функциониране.

Осъзнаването на този факт е свързано по любопитен начин с 1963 г. Тогава се случват няколко събития, които без да са свързвани нарочно, водят до удивително съвпадение.

Първото – през 1963 г. Рей Бредбъри публикува фантастичен разказ, в който формулира идеята за динамичния хаос. Сюжетът не е особено оригинален – след президентски избори един от членовете на предизборния екип на победилия кандидат е награден с екскурзия в миналото, която се организира за първи път. Пътешествието е до времето на динозаврите. За да не бъде нарушена мрежата от причинно-следствени връзки, екскурзиантите са инструктирани да се движат по специални пътеки. Героят на разказа не успява да изпълни това условие и без да иска смачква златиста пеперуда. Когато се завръща от екскурзията той вижда, че със своето неволно действие е причинил сериозни изменения в настоящето – най-малкото от които е, че резултатът от изборите е друг, а по-сериозните са свързани с промяна на правилата за правопис и състава на атмосферата. Отклоненията от изходната траектория, предизвикани от смачкването на пеперудата, са нараснали стремително във времето. Една незначителна, случайна причина е довела до огромни последици.

Второто събитие също е свързано с пеперуда. Отново през 1963 г. американският метеоролог Едуард Лоренц създава прост модел, който описва конвекцията на въздуха, която има важна роля в динамиката на атмосферата. Целта на неговото изследване е, като се използват: 1) добре позната от науката причинно-следствена връзка между движението на въздушните потоци, температурата на морската вода, сушата и други метеорологични фактори; 2) данните от многобройните метеорологични станции, разположени на територията на целия свят; 3) възможностите на най-модерните по това време електронно- изчислителни машини, да се открие алгоритъмът на промените на времето. Това би позволило да се изработват дългосрочни достатъчно верни метеорологични прогнози. Компютърната графика, която Лоренц получава, удивително прилича на пеперуда, защото при едни и същи изходни данни и аналогични условия промените на времето не съвпадат. Причината е в малки, случайни събития. “Пеперудата” на Лоренц се явява илюстрация на изказаната също през 1963 г. от нобелиста Ричард Фейнман идея за принципната ограниченост на способността на човек да предсказва (сега се говори за предел на предсказуемостта), даже в света, който идеално се описва от класическата механика.

През 1963 г. Станислав Лем публикува своята книга “Сумата на технологията”. Идеята е взета от труда на Августин Блаженни, написан през ІV век и озаглавен  “Сумата на теологията”, в която са изложени разсъждения за тогавашното общество. Ако погледнем на достиганото със скромност и смирение, както съветва Августин, ще трябва да признаем, че технологичните успехи на човечеството са твърде скромни. Трикратното увеличение на добивите в зърнопроизводството през ХХ век е заплатено със стократно увеличение на потреблението на енергия за всеки тон зърно. Случи се Чернобилската катастрофа, независимо, че надеждността на атомните електроцентрали се оценява на една авария за 1 милион години.

Физиците се шегуват, че проблемите се делят на научни и технически. Техническите имат решение – проблемът е само от кого и как то трябва да бъде намерено и колко струва. Научните проблеми могат както да имат, така и да нямат решение. Както отбелязва руският физик Георгий Малинецки, бъдещето на нашата технологична цивилизация се е превърнало в научен проблем.

По-директен е Урлих Бек, според когото светът е навлязъл в епохата на “световното рисково общество”. Основната идея на тази теза е, че върховите технологии, от които обществото не може да се откаже, внасят висока степен на неопределеност, а в същото време националната държава е подложена на ерозия, за което вече стана дума, и не е в състояние да контролира надеждно екологичните, икономическите и социални последици.

Масонството в новите условия

Основната идея на настоящия доклад е, че развитието на човешкото общество налага включването на нови структурни елементи във формите, в които то е организирано. Тези нови структурни елементи биха допринесли за усъвършенстване и увеличаване ефективността на функциите на държавата, семейството и различни други обществени организации. Търсенето на такива нови структурни елементи е резонно да започне с преосмисляне на значението, а от там и ролята на съществуващите обществени структури.

Логично е погледът да се обърне към масонството. На първо място, това е древно движение, което се е съхранило относително непроменено през вековете. Причините за това е обобщил и систематизирал Ефрем Ефремов в монографията “Масонски идеи в творчеството на Димо  Кьорчев и Йордан Бадев”:

1) идеите на “свободното зидарство” – патриотизъм, свободен дух, толерантност, вярност към общочовешките добродетели, не са нито уникални, нито изключителни, те се вместват в общочовешката ценностна система на вечните добродетели;
2) масонството не е еклектичен набор от идеи, а вътрешна философия, чиито основни принципи и норми са систематизирани в етичен кодекс;
3) специфичното е възприемането и възпроизводството на тези идеи и принципи в житейската практика, което се изразява чрез нравственото развитие на членовете на братството да се въздейства на цялото общество.
4) Ефективността на идеите на “свободното зидарство” се очертават достатъчно ярко на фона на един от основните проблеми, с които се сблъсква съвременната цивилизация - реанимацията на религиозния фундаментализъм, освободен от желязната хватка на отслабената държавност. Универсалният характер на масонската философия дава пълното право на всеки член на братството да вижда висшата сила по свой начин, като не пречи на другите и не налага мнението си. Това е причината, отбелязва Ефрем Ефремов, в “зидарските редици да членуват християни, мохамедани, будисти и т.н.”. По този начин, представяйки личното си поведение в съответствие с основните масонски принципи – свобода на съвестта и личността, толерантност към идеите на опонента, стремеж към съвършенство, лоялност и спазване на законите, признаване на обективната еволюция в обществените процеси, членовете на братството допринасят за снижаване и неутрализиране на исторически формиралия се антагонизъм между културно-цивилизационните общности.

На фона на използвания пример, на преден план излиза и важната роля на тайната, като един от основните принципи на движението.

Възникването и дейността на тайните общества (в това число и масонството – б.а.), както пише Ч. Хекертон, не е странно и необяснимо явление, не е временна форма, не е скоротечно и неочаквано действие, а напълно ясен и предвидим резултат на известни причини. Някъде сред господството на силата, догмите на идеологията и фетишите на суеверието, във всички векове и във всички държави е трябвало да съществува място, където това господство да не се разпростира, където не е било нужно да се кланят на кумирите и където свободно е могло да се отричат догмите и осмиват фетишите. Такива места най-често са се оказвали обкръжението на философите и тайните политически и религиозни общества. По този начин, тайните организации и движения са играели ролята на полезни регулатори и предпазни клапани за своето настояще и могъщи лостове за бъдещето. Без тях, отбелязва Ч. Хекертон, драмата на историята би се състояла от един единствен монолог на деспотизма и бихме добавили, от перманентни братоубийствени войни между хората.

В демократичното общество, за да се почувства човек свободен, не е нужно да участва в някаква тайна организация. Защо все пак тайната е важен принцип на масонството? Отговорът, че това е световно движение, което има своите последователи и в недемократични държави е логически верен, но не изчерпателен. Тук трябва да се направи уговорката, че тайната като социален институт има две форми на проявление: първата – като антикомуникация, която ограничава несанкционирания достъп до определени данни и сведения. Втората – като конспирация, в смисъл система от обществени отношения, които се установяват във връзка с преследването на някаква скрита цел. В този смисъл трябва да се направи важната констатация, че масонството е тайна, но не конспиративна организация.

Тайната в масонството е инструмент за недопускане в братството на хора, които не приемат неговите основни принципи и норми, инструмент за защита на неговите ценности.

В заключение не би било пресилено да се направи изводът, че развитието на човешкото общество по-нататък е невъзможно без засилване на консервативното начало, което в условията на технологичен и социален риск внася определеност и устойчивост. Принципите на масонството, чиято консервативност се крие в тяхната многовековна неизменност, са един от здравите камъни, положен в основите на оптимистичния поглед към бъдещето на човечеството.

Използвана литература:

1. Бек, У. Световно рисково общество. С., 2000.
2. Ефремов, Е. Масонски идеи в творчеството на Димо Кьоречв и Йордан Бадев. С., 2001.
3. Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. С., 1999.
4. Бацаров, Здр. Геополитически системи. С., 1999.
5. Христов, П. Разузнавателна защита на конституционния ред. Варна, 1999.