За Менторите, Чираците и връзката с масонският градеж |
Автор : Веселин Бойчев | |
Обични братя, Масонството е дух, възпроизвеждан от начин на мислене. Този начин на мислене се придобива с десетилетия и това се случва под непосредственото въздействие на масонската общност. Масонската общност за да осигури този интензитет на подържане на тази позитивна градивна среда, трябва да разполага с не загасващ потенциал да проявява масонско мислене и отношение във всичките видими и невидими масонски дела. Така примерът, така действието, така проявата на масонски морал и дух укрепва средата, заздравява братската верига, създава усещане за непобедимост, успешност и добродетелност в душите на всички братя живеещи с Ордена. Тук искам да подчертая голямото значение на Менторите, поканили братята да се присъединят към Ордена по дългият път на всеки един от нас към самосъвършенството. Ментора е човека, който преценява, приятелят който се ангажира, да привлече и разкрие масонската съкровищница. Преценката на Ментора е много, много значима, но най-значимо е последващото ангажиране на Ментора към новоприетия чирак. Ако Ментора не намира време да разговаря, да разсъждава и да преживява с новоприетия възникналите впечатления, съмнения и въпроси, то новоприетия ще се лута на моменти отегчен, на моменти заблуден, на моменти неразбиращ средата в която е попаднал. Когато Ментора не положи своят труд, своето постоянство и търпение към Чирака, постоянство свързано с братски разговори и разсъждения, тогава Чирака се развива в масонската среда драматично или не се развива въобще. Спира да посещава масонските мероприятия и не е сигурен дали има място в масонските дела. Това се случва рядко, но въпреки това искрено съжалявам, когато виждам разпилени сили, дух и надежди и поредният посветен в тайните се формализира и остава да се води само по формалните списъци на ложите. Обични братя, сигурен съм, че липсата на ангажираност към тези, които каним в движението създава сериозни проблеми в бъдещото развитие на организацията ни. Пропусканите от Менторите грижи, изразяващи се в регулярни свободни разговори за масонското учение и масонските принципи на свобода на мисълта и духа, свързани и с масонската отговорност, доблест и дисциплина, създават категорични пукнатини в нашата общност. Менторите не успяват да подготвят подопечните си за предстоящите знания и градежи, така времето се завърта и в големите степени навлизат братя с неизчистени разбирания и незавършена свобода на духа. От друга страна нуждата от офицери засилва тенденциите слабо подготвени братя да бъдат претоварвани с ангажименти. Самите братя не намират време да отговорят на ангажиментите и неуспехът ги кара да избягват събиранията поради срам от несправяне или не отделено време за заучаване на думите и репликите в ритуалите. Тази неудачна практика разочарова всички братя, влошава комуникацията помежду ни, създава вкус на посредственост и така си губи част от енергията, която произвежда масонската ни общност. Обични Братя, С настоящото бих желал да отворя тема за разговор в нашата общност, насочена към Менторските ангажименти към братята Чираци и Калфи, като Ви уверявам, че липсата на внимание, грижи и ангажименти, свързани с осветляването на братята чираци по ред масонски разбирания и подпомагането им в типичният масонски толерантен към различните мнения и виждания подход, е създало, ще създава пукнатини в нашите редове. Затова, Като мислещи хора сме длъжни да впрегнем своите усилия да намалим тези пропуски до възможният минимум. С това в бъдеще ще можем да подобрим категорично ефективността на братските вериги и да създадем сигурна, благородна и ефективна масонска среда. А тези цели си струват и нашите масонски организации се нуждаят от това. |