ПРОБЛЕМЪТ ЗА РЕГУЛЯРНОСТТА В МАСОНСКАТА ЮРИСПРУДЕНЦИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ

Първоначално трябва да започнем с това, че стриктното спазване и съблюдаване на принципите в древните ландмарки като обичаи и ритуали на свободния занаят е елемент от регулярността на всяка една ложа и то дава нейното определение. Това е онази част от Ордена на Свободните зидари, която признава Древните Ландмарки в смисъл на основополагащи принципи и пътеводни стрелки. Неспазването на ландмарките или на част от тях, от която и да е ложа, я прави нерегулярна.

Етимологията на “Anсients Landmarks” (“Еншънт Ландмаркс”) означава ancient - древен  и landmarks - граничен или крайъгълен камък, с изобразен на него знак (символ).

Първата особеност на обичая, начина и повода за превръщането му в ландмарка се заключава в това, че той трябва да е съществувал във времето, да е част от паметта на хората и установил се като традиционен начин на поведение. Древността – ето това е неговият съществен елемент. Дори сега, ако е възможно на един вселенски конгрес на всички масони да се приеме ново решение или постановление, въпреки че е взето на такова високо ниво, то ще има сила до отмяната или промяната му с последващо решение, въпреки че ще се яви задължително за всички братя - то не е ландмарка. То ще носи универсалния характер на произхода си, но в никакъв случай не може да се приеме за древна ландмарка.

Друго своеобразие на масонските ландмарки се заключава в това, че те са неотменими. Вселенският конгрес както няма право да създава ландмарки, така и няма прерогативи да отменя съществуващите. Ландмарките не подлежат на изменения. Каквито са били столетия назад, такива са сега, такива и ще пребъдат, докато самото масонство не изчезне.

До 1858 г. масонските писатели не предприемат опити да формулират ландмарки на свободните зидари в удобопонятна форма. През октомври на същата година англичанинът Маккей публикува в “American Quaterly Review Of Freemasonary” (том II, с. 230) статия с наименование “Основи на масонския закон” с подробно изброяване на ландмарките, като този списък за пръв път е систематизиран. Този труд впоследствие е включен от авторите в “Учебник по масонска юриспруденция” от 1895 г.

Резюме на основните ландмарки:

1. Опознавателни думи и знаци (дума, знак и ръкостискане). Една от най-безусловните от всички ландмарки. Вариации по тях не се допускат.

2. Разделение на символическото масонство на три степени. Дори въпреки нововъведенията си остава уважението към учението на тристепенната майсторска ложа. Впрочем, Старият и Приет Шотландски ритуал се практикува от почти всички регулярни Велики ложи и Велики Ориенти в системата на Световния масонски съюз - Шотландия, Ирландия и Америка, "високите степени" от 4 до 33 по “SCOTISH RITE” и от 4 до 11 “YORK RITE” се явяват "надстройка" на символичното масонство. През 1813 г. в чл. II на Решенията на двете обединени Велики ложи на Англия се казва: “Обявява се и е решено, че чистото старо масонство се състои от три степени и не повече, а именно ученик (чирак), другар (калфа) и майстор, обхващащи върховния ред и Светия Царски свод”.

3. Легенда за третата степен. Тази легенда, предавана от различни езици един на друг се наслагва в зависимост от пълнотата на израза и неговата цветистост. Учебната (разказвателната) същност може да варира, но легендата остава непроменена. Така и трябва да бъде, иначе легендата за строителя на Соломоновия храм – Хирам, представлява самата същност на зидарството. Всеки устав, който я изключва или видоизменя, автоматично престава да бъде масонски устав.

4. Вярата в съществуването на Твореца – Бог, назован Велик Архитект на Вселената е задължително условие. От само себе си се разбира, че отричането от Бога, независимо как се нарича и на какъв език се назовава, автоматично лишава търсещия от посвещение. В аналите на ордена никога не е имало и не може да бъде намерен пример за това, че атеист е бил приет в него, манифестирайки това. Такова нещо не може и да се случи, вземайки предвид ритуала на посвещение в първа степен – чирак, когато търсещият се кълне пред Библията, Корана, Талмуда или светата книга на неговата религия.

5. Вяра във възраждане към съзидателен живот. Тази ландмарка лежи в основата на ритуала на трета степен – майстор, както и в целия символизъм на ордена. Да си масон и да не вярваш в прераждането – това е просто абсурдно и се крепи единствено на скептицизма на индивида.

6. Равенство между масоните. Социалният статус на братята масони се предопределя от законите и обичаите на страната, в която живеят. Монархът, дворянинът или джентълменът имат своите права и задължения, произхождащи от техния социален статус, обществено положение или произход. Но доктрината за масонското равенство приема, че ние като деца на Великия Архитект на Вселената се срещаме в Ложата на едно равнище, на което всички странстваме по пътя на съвършенството.

7. Книгата със "Свещения закон" се явява неизменна и неотменима част от атрибутите на ложата. Умишлено се използва термина "Свещения закон", тъй като не може да се използва или изброяват книгите на различните религии и страни, които съдържат в себе си волята на Великия Архитект на Вселената. Масонството не се опитва да влияе на религиозните убеждения на своите последователи, тъй като в крайна сметка се касае за вярата в съществуването на Бог и това, което произтича от нея. "Свещения закон" представлява за масона неговата духовна trestle-board, чертожна дъска (работна площадка); без нея той не може да работи, претворявайки в дела волята на Великия Архитект на Вселената.

8. Тайна организация. Секретността е неделима част от масонството и го съпътства от самото му зараждане и по този начин запазва стойността на древните ландмарки. Лишавайки се от характера на секретността, масонството ще загуби своя оригинален и неотменим облик и свободното зидарство ще загине. Затова въпреки нападките срещу него от някои непосветени и от неопитни братя, които в час на изпитание се опитват да смъкнат покрова на тайнствеността му, това никога на трябва да се случи, дори и тази ландмарка да не стои пред нас като дилема, защото подобна промяна би било социално самоубийство и излагането на ордена на света би довело до неговата смърт. Свободното зидарство като тайна организация столетия наред е било неизменно и трябва да остане такова, за да се запази характера на тайнството на градежа.

9. Всеки масон има право да посещава и присъства на събранията на всяка редовна ложа. "Правото на визита" винаги се е признавало за неотменимо право на всеки масон, пътешестващ по света. Всички регулярни ложи по света се приемат за едно "универсално масонско семейство". Разбира се, това право може да бъде отнето или нарушено по различни причини и обстоятелства, но когато се отказва допуск на масон, чукайки на вратата на ложата като посетител до открита ложа, следва да се очаква основателно обяснение за това, основавайки се на масонските закони.

10. Нито един посетител, който не е известен на присъстващите братя или поне на един от тях, няма право на достъп до ложата, докато не премине изпит съответно древните традиции. Разбира се, ако един посетител е известен на поне един от братята като масон с добри намерения и той го потвърди, е възможно да влезе в ложата без проверка, за това тази ландмарка се отнася само до непознати, които не минат през строга проверка или до получаването на достоверна информация.

11. Братството се управлява от председателстващ офицер, наречен Велик майстор и изибран от състава на братството. Неправилно е мнението, че избора на Великия майстор се диктува от закона или от Великата Ложа. Тази длъжност е обвързана със самото съществуване на ландмарките. Фигурата на Великите майстори е съществувала дълго преди създаването на Великата Ложа.

12. Великият майстор има право да ръководи всяко събрание на ложата, независимо къде се провежда то. Това негово право произхожда от древните обичаи, когато не всички ложи са имали Храм, но са имали стол, от който Майсторът е водил събранието.

13. Великият майстор има право да разрешава откриването на Ложата и започването на работата в нея. Той може да даде на достатъчен брой масони привилегията да присвояват степени и работещата по този начин ложа се казва "ложа, действаща с разрешение".

14. Великият майстор има право да посвещава в Братството без съблюдаването на обичайната за това процедура. Тук става въпрос за едно неотменимо право на Майстора, по свое усмотрение и на свой риск да посвети търсещ мъж с добро име в лоното на Братството, игнорирайки обичайните за това процедури.

15. Великият майстор има право да дава разрешение за посвещение на всеки брат в степен, без съблюдаване на изискваните от традициите срокове за това. Той може по свое усмотрение да съкрати установения срок за повдигане в степен на брат, показал особени качества в своето израстване и усъвършенстване или допринесъл с действията си за работата в ложата при нейния градеж.

16. Масоните са длъжни да се събират в ложата. Това е една от особените ландмарки. Та задължава масоните да се събират на работни и импровизирани срещи - събрания, които да се наричат ложи. В началото това са били импровизирани срещи във връзка и по повод извършване на определена работа или вземане на конкретно решение, след което братята са се разотивали, за да се срещнат на друго място и по друг повод. Впоследствие се възприема практиката да се събират на градеж в Храма, което произхожда от регламента на ложата, а свободните им срещи е възможно да се провеждат и на други места.

17. Управлението на ложата се осъществява от Майстор и Двама Надзиратели - основна ландмарка. Събирания на масони под управление на другиго, например президент и вице-президент или председател, не се признават за ложи. Наличието на Майстор и Двама Надзиратели е основен елемент от дейността на ложата и гарантира правилността на нейния градеж, съгласно основния закон. Наименованието на длъжностите може да се интерпретира различно на различните езици – Стражи, Офицери, Надзиратели, Надзорници или др., но дейността и функциите им са определени от закона.

18. Събранията на ложата трябва да бъдат добре охранявани, както отвътре, така и отвън - много важна ландмарка, която в никакъв случай не трябва да се пренебрегва. Необходимостта от този постулат произтича от езотеричния характер на масонството. Стражникът е длъжен да охранява вратата на храма – ложата и да разгонва шпионите и съгледвачите. Това задължение е възникнало и се е наложило предвид обстоятелства, с които да се пречи на редовната работа на братството, вмешателство в делата му и домогване до тайнството на градежа, с цел използване за различни цели.

19. Всеки масон има право на представителство в общите събрания на Братството, а така също да инструктира своите представители. Преди време общите събрания, провеждащи се обикновено един път в годината, са се наричали “Генерални Асамблеи” и на тях се е позволявало да присъстват всички членове на братството - майстори, калфи и чираци. Към настоящия момент те се наричат “Велики Ложи” и на тях присъстват само Майсторите и Надзорниците от съюзните ложи, представлявайки братята от тях в това събрание.

20. Всеки франкмасон е отговорен пред закона и установената масонска юрисдикция, действащи на територията на страната, където живее. Въпреки че той може да не членува в никоя ложа от тази страна, това не го освобождава от задължението да зачита масоните на страната и масонските традиции.

21. Никоя ложа няма право да се намесва в работата на друга ложа или да повдига в степен братя, членуващи в друга ложа. Несъмнено тази древна ландмарка се гради на великия принцип на учтивостта и братската доброта, многократно потвърждавана от постановленията на всички Велики ложи.

22. Всеки масон има право да обжалва решенията на своите братя, приети на събрание на ложата му, пред Великата Ложа или пред Генералната Асамблея на масоните. В корените на тази ландмарка е заложен принципът за спазване на справедливостта и избягване на напреженията в братството. Някои съвременни Велики Ложи приеха постановление, че решението на съставната ложа за изключване от братството на който е да е масон, не може да бъде отменено след обжалването му, което нарушава тази основна ландмарка, както и принципите на справедливото управление на братството.

23. Кандидатите за посвещение в братството трябва да отговарят на определени изисквания – тях всеки един от братята ги знае: търсещият светлината трябва да бъде свободен мъж, ползващ се с добро име в обществото и чисто лице пред законите на страната, в която живее.

24. Обучението в религиозни и нравствени принципи става чрез използване на символическото обяснение на термините на строителния  занаят и умозрителната наука. Те биват усвоявани от всеки един брат масон при посвещаването му в следваща степен.

25. Последната и завършваща ландмарка се състои в това, че тези ландмарки (основополагащи принципи) никога не трябва да се променят. Нищо от тях не трябва да се премахва или добавя. Нашият дълг с дадената клетва ни задължава да ги предадем на своите потомци в братството в такъв вид, в какъвто сме ги получили и ние от своите предшественици.

В контекста на гореизложеното, пречупено през призмата на историческото развитие на масонството след настъпване на демократичните промени в България, проблемът за регулярността се фокусира върху събитията, начинаещи през месец септември 2000 г., когато изтича мандатът на Великия майстор Бр?Иван Ставрев и Съвета на Великите сановници на В?Л?С?С?П?З?Б. Започва подготовка за Общо изборно събрание на Великата ложа. За целта, всички дъщерни Ложи провеждат свои събрания, на които правят номинации към Общото събрание за кандидатури за изборните длъжности във Великата ложа. Осем (8) от Ложите номинират за Велик майстор кандидатурата на Бр? Иван Ставрев. Две (2) от Ложите издигат кандидатурата на Бр?Борислав Сарандев, който е едва с 8-месечен стаж като Майстор на Стол. Две от съюзните Ложи не се възползват от правото си да номинират кандидат за Велик майстор.

През периода септември-ноември около Бр?Борислав Сарандев се оформя малобройна група от сподвижници, които желаят той да бъде избран за Велик майстор на всяка цена. Противно на обичаите и принципите на Свободното зидарство, тази група от Братя посещава редица съюзни Ложи и грубо се намесва в тяхната работа, оказвайки натиск в търсене на подкрепа за кандидатурата на Бр?Борислав Сарандев. Това е нарушение на ладмарка № 21 от изложения списък – “Никоя ложа няма право да се намесва в работата на друга ложа.” Стига се до парадоксален случай, когато в Ложа “Дунавска звезда” в Ориент-Русе под въздействие на Бр?Борислав Сарандев и неговите приближени се отстраняват близо 2/3 от Братя-майстори, които не одобряват действията и процедурните нарушения на ръководството на Ложата. За грубо нарушаване на масонските принципи в Ложа “Дунавска звезда”, Великият майстор Бр?Иван Ставрев, съобразно дадените му от Конституцията права, лишава от право на глас в Общото събрание тази Ложа.

Общото събрание на Великата ложа на 24 ноември 2000 г. започва с участието на всичките 12 към него момент Ложи-членки на Великата ложа С?С?П?З? на България, като с право на глас са 11 Ложи (без право е отстранената Ложа “Дунавска звезда” в Ориент-Русе).

За Велик майстор е избран Бр?Борислав Сарандев с резултат от гласуването 6 гласа “за” и 5 гласа “против”.

Пет от общо единадесетте Ложи-членки с право на глас провеждат свои събрания и  възползвайки се от даденото им право от Конституцията, отправят искане от името на Братята-майстори за свикване на извънредно изборно събрание на Великата ложа С?С?П?З? на България.

В изпълнение на  ландмарка № 22 от списъка “Всеки масон има право да обжалва решенията на своите братя, приети на събрание на ложата му, пред Великата Ложа или пред Генералната Асамблея на масоните”, в законоустановения едномесечен срок към Братския масонски съд постъпват общо 14 (четиринадесет) жалби и протести относно допуснати нарушения по провеждането на Общото събрание на Великата ложа на 24 ноември 2000 г. Братският съд заседава и се произнася с решение, че  Изборът, проведен на Общото събрание на 24 ноември е опорочен.

След изборните резултати от Общото събрание, някои от членуващите Ложи установяват, че техните Майстори на стол са подменили по своя воля изборния вот на майсторите от своите Ложи и са подкрепили кандидатури, за които не са били упълномощени от общите събрания на своите Ложи, като и че не е спазена законовата процедура за номиниране на кандидатури за постовете във Великата ложа – Майсторите на столове еднолично за определяли номинациите от името на своите Ложи. Това е нарушение на ландмарка № 19 от цитирания списък – “Всеки масон има право на представителство в общите събрания на Братството, а така също да инструктира своите представители.”

Въпреки решенията на Висшия Братски съд и разпоредбите на Конституцията, Бр?Борислав Сарандев настоява веднага да му бъде предадена длъжността от Великия майстор, Бр?Иван Ставрев. Еднолично изключва от масонството десет многоуважаеми Братя, повечето от които са с голям масонски стаж и лични заслуги за активирането на Свободното зидарство в България. Петима от тях са и Велики сановници на Великата ложа, начело с Великия майстор Бр?Иван Ставрев. Това е нарушение на ландмарка № 20 – “Всеки франкмасон е отговорен пред закона и установената масонска юрисдикция.”

В края на м. декември 2000 г., в противоречие със принципа за независимост на всяка една национална Велика ложа и в нарушение на ладмарка № 21 от изложения списък – “Никоя ложа няма право да се намесва в работата на друга ложа”, многоуважаемият Велик майстор на Обединените Велики ложи на Германия Бр?Алфред Костка взема страна в конфликта между българските масони, явно декларирайки предпочитанията си към Бр?Борислав Сарандев. Впоследствие, след проведени редица срещи с авторитетни немски масони се потвърди предположението, че позицията на Великия майстор Бр?Костка е лично негово мнение, а не официална позиция на Обединените Велики ложи на Германия. В пълна неизвестност за становището на Бр?Костка е и официалният представител на Обединените Велики ложи на Германия към Великата ложа С?С?П?З? на България, Бр. Александър Витанов.

Великият майстор Бр?Иван Ставрев уведомява за развитието на събитията в българската Велика ложа и Великия майстор на Обединените Велики ложи на Германия. В това писмо той обръща внимание на Бр?Костка за сериозните последици за единството и целостта на българското масонство, произтичащи от неговата пряка намеса във вътрешните дела на независимата Велика ложа С?С?П?З? на България.

През този период на разрешаване на спорни въпроси във Великата ложа, новоизбраният Велик майстор Бр?Борислав Сарандев се самообявява противоуставно за встъпил в длъжност.

Съгласно искането на петте Ложи-членки, Великият майстор Бр?Иван Ставрев свиква в законния тримесечен срок извънредно изборно Общо събрание на Великата ложа, което е насрочено за 22 март 2001 г.

Според представените списъци на Ложите, делегатите на извънредното събрание представляваха общо 287 братя масони, на което се избира за Велик майстор Бр?Петър Горновски, който отправя открито писмо до всички български Братя, които са изоставили Градежа на българското масонство, с което изразява надеждата си, че единението на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България е най-важната цел, в името на която трябва да се преодолеят противоречията и да се заработи заедно. Призивът на Великия майстор Бр?Петър Горновски остава без последствия от страна на Бр?Борислав Сарандев.

В събранието не вземат участие Бр?Борислав Сарандев и групираните около него 50-60 Братя, които обявяват себе си за Велика ложа на България.

Тази група, чрез посредничеството на Великия майстор Бр?Алфред Костка, влиза в контакт с нерегулярната Велика ложа на България, оглавявана от наследника на Георги Крумов - Янко Бонев. Въпреки неколкократното обявяване от страна на Обединените Велики ложи на Германия, че парамасонската структура на Янко Бонев е нерегулярна, Великият майстор Бр?Костка подписва като гарант споразумение за обединяване между групите на Борислав Сарандев и Янко Бонев.

С цел бързото натрупване на членска маса, Ложите на Борислав Сарандев и Янко Бонев започват масов и безразборен прием в масонството на български граждани. Това е нарушение на ландмарка № 23 – “Кандидатите за посвещение в братството трябва да отговарят на определени изисквания.”

В заключение на всичко казано до тук следва да се посочи и спуснатата директива до всички братя масони, членуващи в неговата Ложа с наименование “Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари в България” за забрана от страна на Бр?Борислав Сарандев да присъстват на събрания на съставните Ложи на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България, под страх от изключване от движението. Това е нарушение на ландмарка №9 – “Всеки масон има право да посещава и присъства на събранията на всяка редовна ложа - "Правото на визита“.

В контекста на гореизложеното и изхождайки от повелите на ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ, които са основополагащи принципи и пътеводни стрелки, чието неспазване или на част от тях от която и да е ложа е недопустимо, стигаме до недвусмисления извод, че ръководената от Бр?Борислав Сарандев Ложа с наименование “Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари в България” е нерегулярна масонска ложа.