На 08. 08. 2007 г. бе публикуван новият Закон за съдебната власт. Да оставим настрана факта, че нямаше подобаващата дискусия в Парламента и предложенията, гласувани от правната комисия, се приемаха „на доверие” и от депутатите. 

Видно бе, че съществена част от действащия закон е преписана в новия, че липсват многобройни и важни промени, но все пак специалистите са единодушни, че имаше остра нужда от нов закон. Защото след 35 направени до сега промени (включително и по два пъти на година) част от нормите му станаха неясни, противоречиви, несистематизирани, трудни за прилагане. И тъй като верую на всеки брат Масон е, че само законът може да ни направи свободни, ние приветстваме всеки опит на законодателната власт да преодолява създадените затруднения,  да хармонизира прилаганите у нас правни норми с  принципите и препоръките на ЕС

Неприятната изненада обаче (всъщност не чак толкова „изненада”), е косвено потвърдената от закона норма братята Масони, които са и магистрати в съдебната система (ако има такива), да бъдат принуждавани да напускат ложите си, с цел да се осигури „безпристрастност” в тяхната работа. Едва ли е най-подходяща аналогията с едни други времена, когато „видни” държавни дейци, например Бенито Мусолини, са сипели огън и жупел върху „заговорническите общества”, които рушат устоите на обществото. Знаем и как приключи всичко това. Нашият случай, разбира се, е по-друг.