Предупреждението: Позабравената история на "Р-2" и Личо Джели

За нас, Масоните от Ориент България, братският живот във Великия Ориент на Италия би следвало да е особено близък. Ние не забравяме, че в периода на национално освободителните борби през 19-ти век,именно италианските Масони - гарибалдейците, последователите на Масини и др., са били образец на подражание и вдъхновение за българските поборници, а великият Раковски е иницииран за член на италианска Масонска Ложа.

В новото време Великият Ориент на Италия бе активно ангажиран на Балканите, като внесе Светлина и реактивира редица местни Ложи. Затова ставащото в живота на Братята в Италия ни е и близко, и разбираемо - а защо не и предупреждение за опасностите на градежа на нашия Храм!

През далечната 1887 г., в период на искрен ентусиазъм и възход на Масонския Градеж,  във Великия Ориент на Млада Италия се учредява  Ложа със звучното име "Propaganda Massonica". Днес знаем твърде малко за нея и за нейните членове, братя-масони. Известно е, че е открита като Римска Ложа, създадена за работа на италиански общественици и държавни служители от различни области, които не могли да посещават своите местни Ложи поради това, че голямата си част от времето прекарвали в Рим. Но фактически Ложата била „затворена” до такава степен, че списъците на членовете й не се давали в регистрите на Великия Ориент, което е много рядко изключение от масонските традиции. Само Великият Майстор имал достъп до списъка на членовете на "P. M." и лично управлявал Ложата. Затвореността на  работите й очевидно следва от изключителните трудности и противодействието, което е срещало Масонството в Италия по това време. За съжаление, нейното име бе споменавано отново и отново след много години - "благодарение" на  делата на група хора, наричащи себе си масони. Както ще видим, прикритие за техни машинации става една регулярна Ложа-приемник, "Пропаганда дуо", или скандално известната "Р-2".

Първоначално Ложа "Р-2" действа регулярно под юрисдикцията на Великия Ориент на Италия. Но след известните  скандални разкрития от 70-те години на 20-ти век  - за дейности, позорящи доброто име на Масонството: изнудване, политически рекет, финансови машинации и др., "P-2", както и много нейни членове, е изключена от братската верига на Масонството.

Инцидентът c "Р-2" става възможен по силата на редица обстоятелства на фона на сложната история на италианското Масонство, което както и българското Масонство, нееднократно бива подлагано на репресии. Нека да припомним, че Масонството в Италия бележи своето начало от 1750-та година, когато са организирани първите масонски Ложи - и много скоро дейността им е забранена. То се възстановява едва приз 60 те години на ХІХ век, но за единство на братския градеж трудно може да се говори. Най-често напрежение има във връзка с правилото да не се допуска обсъждането на политически и религиозни въпроси в регулярните Ложи, което във Великия Ориент на Италия се нарушавало  доста често. Така през 1908 г. става поредното разцепление, при което най-активните поддръжници на политическите дискусии напускат Великия Ориент на Италия и сформират т.нар. Национална Велика Ложа, която като нерегулярна Велика Ложа съществува и до днес.

След продължителен период на забрана по време на управлението на Бенито Мусолини, чак през 1945 г. италианското Масонство се възражда за нов живот. Великият Ориент на Италия е признат от Английската, Ирландската и Шотландската Велики Ложи. Много Американски Ложи на регулярното Масонство също  признават Великия Ориент на Италия.  След широкото му признание редица национални "дисидинтски" Ложи преминават под негова юрисдикция. Заедно с други реактивирани структури, било решено във Великия Ориент на Италия да се реактивира и "Propaganda Massonica". Тя получава новото име "Propaganda Duo" или съкратено "P-2".

Възражда се и Националната Велика Ложа на Италия, която както и преди, си остава нерегулярна, лишена от признание в масонския свят. Историята на Националната Велика Ложа не е свързана пряко с "P-2", но предоставя възможности да се освети историческият контекст, в който се развиват събитията около нея.

През 1967 г. в Ложа "Р-2" бива приет брат Личо Джели, който е иницииран като масон през 1965 г. Това е един проницателен човек и успешен бизнесмен, който през 1970 г. е избран за секретар на Ложата. В същата година с активното участие на Джели, тук започва активна целенасочена просветителска практика в кръговете на италианския елит, преди всичко във финансовите и политическите среди. Днес се изказват мнения, че привличането на представители на социалния елит  трябва да се посреща с резерви от Масонството и че тази практика в "P-2" щяло да бъде порицана от Великите Ложи по света, ако беше станало известно за нея. Но това било политика на Джели и по този начин в Италия се работело само и единствено от името на "P-2".

През 1974 г., по инициатива Великия Майстор, Ложа "P-2" е разпусната. При решаването на въпроса за прекратяване на дейността на P2 от 406 членове на упълномощения орган на Великия Ориент на Италия  400 гласуват "За". Но под ръководството на Джели, въпреки решението на Великия Ориент, "P-2" продължила своята работа. Дори в отговор на разпускането  й през март 1975 г. Джели обвинява Великия Майстор на Великия Ориент на Италия във финансови машинации, за което публично огласява факти и данни. Инициирани са редица скандали, като Джели  публикува серия от вътрешни масонски документи. В отговор на този натиск, само четири месеца след решението за разпускането на "P-2", то е отменено. След това е потвърдено отново и т.н. Независимо от разпускането на "P-2", самият Джели остава масон до 1981 г., когато е "приспан" за дейност, противоречаща на интересите на Ордена. В същата година полицията свързва името на Джели с множество криминални деяния. По време на обиска на неговия дом са намерени списъци с 950 члена на нелегалната вече Ложа (счита се, че в различно време техният брой е достигал 2000), много от които са публични личности, участвали активно във финансови и политически машинации в разрез с националните интереси на Италия. Джели бил принуден да напусне страната.

Въпреки че от 1974 г. историята на "P-2", формално погледнато, не е история на масонска Ложа, а история на самодеен клуб с масонски антураж, общественото мнение видимо се настройва на антимасонска вълна. Във връзка с това, президентът на парламентарната комисия по разследването на дейността на "P-2" признава, че тя в последните години на съществуването си вече не е била истинска масонска организация и че именно Масонството, на първо място, пострадало от дейността й.

Анализът на събитията, преди години разтърсили из основи  един братски Ориент, сочи няколко характерни причини за неудачите, от които и българското Масонство не е застраховано. Защото, както е написано в древните масонски книги, "научихме се да бъдем предпазливи" на нашия Градеж!

1. Инцидентът бил задълбочен поради "досадни неточности" в Конституцията на Великия Ориент на Италия.

2. В средите на Ордена са се внедрили "способни" хора, но с определено нечисти помисли и стил на поведение.

3. "Лошите новини" винаги идват в периоди на разцепление между Братята, тъй често инициирано от користни интереси, междуличностни борби и чужди на духа на Масонството пристрастия.

4. Само признанията и "регулярността" на една Велика Ложа не я прави ваксинирана срещу скандали и провали. Формулата на имунитета по-скоро е "рамо до рамо на Градежа, във верига със свободни и дейни Братя, еднакво приятели на бедния и на богатия, стига те да са добродетелни"!