ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДРЕВНИ ВЯРВАНИЯ И РИТУАЛИ В УНИСОН С МИСТЕРИЯТА НА СИМВОЛИЧНОТО МАСОНСТВО

Всички ние вярваме, че великата мистерия на Масонството е явление още от най-дълбока древност, когато са се зараждали за живот простите истини, на които е учил и Спасителят. Справедливостта изисква да кажем, че не са много достоверните свидетелства за времето, когато са обраствали с листа първите могъщи дъбове, черпили сокове от съвършеното знание за Единния Истински Творец и за Безпределния Разум.

В периода след построяването на Соломоновия Храм, след продължителен и противоречив етап на търсения и колебания, чак през Средновековието в Европа се появява първообразът на фримасонските организации - на майстори занаятчии, хора свободни, уважавани и с добро име, еднакво приятели на бедния и на богатия, обединени в името на споделените тайни и умения. През тази епоха дворците и големите сгради се строяли с десетки години и от много хора - зидари, дърводелци и др., които имали обичая да се събират в ложи (lodge), да прекарват времето си заедно и да споделят проблемите си. Ранните строителски ложи в Европа несъмнено са били общества на работещи хора, сплотявани от професията си, от тънкостите в нея, които криели от чуждия поглед. Навярно управлението им е било в ръцете на най-изтъкнатите майстори.

Този характер на ложите – професионални занаятчийски сдружения и същевременно работилници за възпитание и за израстване на начинаещите в професията, се запазва чак до ХVІІ в. Но през това столетие статуквото започва да се променя.

Със сигурност се знае името на първия масон-незанаятчия - това е Джон Бозуел, богат земевладелец от Аушинлек, който е посещавал и е бил приеман в Единбургската ложа. Малко по-късно тя била посещавана и от лорд Александър, сър Антони Александър, както и през 1640г. от генерал Александър Хамилтън. Графовете Касалис, Александър Кънингам и сър Еглинтън били приети през 1672 г. за членове на известната Килуининска ложа. След този период в списъците на най-старите ложи се срещат много нови имена. Постепенно съставът им се променя съществено и строители там вече почти не членуват. Шотландската масонска ложа е една от най-старите и най-добре организираните – съществува още от 1598г. По-късно започва създаването и на “по-високи” ложи, които имат определена власт над останалите. През юни 1717 г. в Лондон бива учредена Голямата ложа с Велик майстор Антони Сойер. Тя упражнявала контрол над ложите не само в града и околностите му, но и в цялата страна. Авторитетът на тази ложа постепенно расте и ако през 1717 г. съставните й ложи са само 4, през 1725 г. стават 63, а през 1733 г. вече са 126.

Масонството само за половин век се развива и бива разпространено не само в Европа, но и в Америка и Азия. Годините на основаване на Велики ложи през размирните ХVІІ -ХVІІІ в. са известни. По-значимите сред тях са, както следва: Ирландска - 1688, Шотландска - 1730, Френска – 1732, Германска – 1733, Португалска - 1735, Холандска - 1735, Английска - 1736, Мадридска - 1736, Швейцарска – 1740, Датска – 1745, Мадраска - 1752, Бомбайска - 1758, Италианска - 1763, Белгийска - 1765, Руска - 1771, Шведска - 1773.

Ортодоксалните теолози по това време обявяват масонските ритуали и техните тайни пароли за богохулствени и за смъртни грехове. Римокатолическата църква много пъти е заявявала, че католиците нямат място в тези ордени, както и че участващите в тях ще бъдат отлъчвани от църквата. Папа Климент ХІІ със своя "In Eminenti" е първият примат на църквата, който обръща внимание на обществото върху масонството в този дух и го обвинява открито Формални основания за отричането са полаганите от членовете му клетви и тайните ритуали, които се практикували в ложите. Днес обаче в редица държави - Великобритания, САЩ, Франция, Германияя, скандинавските страни, Русия и много други, както и в България, изтъкнати индустриалци, учени, хора на изкуството, общественици, църковни сановници, в това число и хора, облечени във власт, са масони.

Една от най-често срещаните спекулации на антимасоните е, че масонството забранявало на своите членове да изразяват собствено мнение. Именно това показвало, че програмата и целите на тяхната организация са лицемерно прикрити, в същото време безнравствени, посветени на заговорнически и пъклени планове против интересите на обществото, а “редовите“ братя били само изпълнители на чужда воля. Но всички посветени в съкровените тайни са имали възможности да се уверят в човеколюбието и в моралните устои на съвременното масонство. Ние споделяме чисти идеи, работим на Градежа и практикуваме в работилниците си ритуали, които не са възникнали случайно.

Съвременните масонски ложи тачат легендите за Майстор Хирам, първостроител на Храма Йерусалимски. Съдбата на физическото измерение на този градеж е известна. И ако след дълги години на забвение в самия край на ХVІ в. в Европа е положен нов символичен храмов камък, неговото надграждане чак до наши дни е дело на многобройни братя-масони от цял свят. Но съществуват и определени свидетелства още от античността, които подкрепят увереността ни, че истините и нравствените норми, лежащи в основите на Храмовия градеж и изповядани от съвременния масон не са се появили случайно и на празно място. Те идват да ни напомнят, че още в най-дълбоката древност е имало хора, способни да се борят с оковите на сивото ежедневие и да завоюват поле за изява на духа, стремейки се към езотеричния идеал за съвършенство.

Писателят-историк и доблестен мъж Йосиф Флавий ни е оставил сведения (става въпрос за летописа му от І век от н.е. “Йудейската война”) за това как в Иудея, в самия Йерусалим, са се градили и са били подлагани на изпитания устоите на една нравственост, която днешните масони също припознават (“...аз, Йосиф, син на Мататий, юдей от Йерусалим и от свещенически род, сам воювах, отначало против Римляните, и като станах неволен свидетел на всички тези събития, взех решение да дам на народите на Римската държава на гръцки език ..описание на войната…”) *

Според Флавиевото свидетелство преди много повече от 2000 г., много преди времето на възшествието на кръста на Спасителя, сред юдеите съществувала философската школа на ЕСЕИТЕ, която преследвала особена святост. Родени юдеи, те повече от останалите били свързани с искрена братска любов. Избирали помежду си братя, натоварени да движат делата им, а иначе всеки от тях бил длъжен да посвети определено време, служейки на останалите. Живели на големи общини по градовете. Пристигащите от други места можели да разполагат с всичко, което другите притежават - общинници, които никога преди не са се виждали очи в очи, се подпомагали като най-стари приятели. Не купували и не продавали нищо помежду си. Без да се ангажират взаимно с някаква ответна услуга, всеки предоставял или можел да поиска от другия всичко, от което се нуждае. Всички действия, свързани с тяхното богослужение и общежитие, се извършвали под надзора на лица, поставени начело на общините им. В два случая всички се ползвали с най-голяма свобода – ако трябва да се приекат някому на помощ или да извършат милосърдни дела.

 

Есеите се стараели с всички сили и средства да съхраняват мира на земята. Проявявали гняв само в случаи, когато трябвало да бъде защитена справедливостта. Всяка произнесена от тях дума имала голяма тежест, поради което се въздържали да дават клетви. Считали за безнадеждно изгубен всеки, който призовавал Божието име само за да накара другите да му повярват. Посвещавали много време на изучаване на древността, на различните писмености, изучавали всичко, което може да бъде целебно за тялото и душата, интересували се от свойствата на минералите. Сред тях се срещали и такива, които твърдели, че след дълги упражнения, изучаване на свещени книги и жития на пророци и ритуали за очистване придобивали умения да предсказват бъдещето...

Желаещите да се присъединят към общините били подлагани на редица изпитания. За да придобият съответните права, трябвало в продължение на една година да живеят по сходен с този на братята начин, съблюдавайки същите строги правила и норми. През това време ходели опасани с бели престилки и носели малка киркообразна брадвичка. (Братята в общността «по старшинство» принадлежали към три йерархични нива, знаци за отличие имало на ритуалната престилка, която се носела при «очистване на тялото с вода» - очевидно есеите се притеснявали от голотата си и я криели дори в банята. Кандидатите носели «чисти» престилки, без символи, през цялото време на послушничеството.) Ако издържат наложените им изпитания, в края на първата година търсещите били допускани до някои таинства, например до ритуала за освещаване на вода и др., но не и до общите трапези. Чак след още две години, след като са дали достатъчно доказателства за подобаващо самообладание и сила на характера, успешните кандидати се приемали в братството. Преди да бъдат допуснати на общата трапеза обаче, от тях се изисквала страшна клетва - за това, че ще почитат Бога, ще съблюдават всички полагащи се задължения към другите хора, че никога – нито по собствена воля, нито подстрекавани от други, никому няма да причиняват зло, ще ненавиждат всяка несправедливост, ще защитават правдата, и най-накрая, че ще бъдат верни на правителството на страната си.

Всеки встъпващ в братството бил длъжен също така да се закълне, че ако бъде облечен във власт, няма да злоупотребява с нея, няма да бъде тиран за подчинените си, няма да се стреми да ги поставя в сянката си – нито с богатството си, нито с накити и украшения, ще говори винаги истината, ще разобличава лъжците, ще бъде чист телом и духом, нищо няма да скрива от братята си и няма да открива техните тайни, дори при заплаха от най-страшна смърт.

Ако някой от братята бивал уличен в тежък грях, то той се изключвал от Ордена - и както Флавий отбелязва, много често след това загивал при нещастен случай.

Раздавали правосъдие добросъвестно и справедливо, а присъдите им били неотменими. След Бога те най-много благоговеели пред земния Законодател. Хуленето му се наказвало най-строго. Да се подчиняват поради старшинство или при явно болшинство на гласовете за тях било въпрос на дълг и морал.

Твърдо вярвали, че макар тялото да е тленно и материята недълговечна, душата на човека е безсмъртна. Идеята за безсмъртието на душата и за нейната по-нататъшна съдба след земната смърт се явява основно средство за поощряване на добродетелността и за избягването на порока.

Както упоменава Флавий, есеите живеели дълго, не рядко над сто години. Той го обяснява с естествената простота на живота им и с порядъка, който съблюдавали във всичко.

Много голяма част от есеите изповядвали безбрачие, убедени, че всяка жена е вместилище на пороци и не бива да бъде допускана в общината. Друга част от братята, съблюдаващи абсолютно същите правила и ритуални практики, осъждали безбрачието, аргументирайки се с това, че отказът от съпружество е отстъпление от важното задължение на хората за продължаване на рода и възпитаване на потомство. За да се доверят на бъдещите си съпруги обаче и да се решат да встъпят в брак с тях, ги подлагали на различни изпитания в продължение на три години.

Както споделял най-могъщият брат Алберт Пайк, дори ако масоните не живеят в пълно съответствие с учението на техния орден, това само доказва, че и те са хора, слаби с всички слабости на човешката природа. Но семената на истината, които те приемат да разнасят, никога не се разпиляват напразно. Даже разпръснати от вятъра, по благоволението на Великия Творец те могат да намерят добрата почва и да пуснат там корени. Сам Пайк е имал доблестта да заяви публично, че не се наема да докаже съществуването на Ордена на Свободните зидари във времето на праотеца Ной, нито че събрания на ложите е имало в свещения Храм Йерусалимски, нито дори че той е образуван във времето на кръстоносните походи.

Ние знаем, че не точно веруюто на есеите е нашето символ верую. Няма как да се съгласим например с техния фанатизъм, с безсмислената сектанска идея за безбрачие, нито с техните странности в бита и др. Но аналогиите с масонството – в символиката, в стремежа да се твори благо, в чистотата на нравите, в твърдостта на вярата в името на един по-добър свят, в себеотдайността и т.н., са неоспорими. Оставената от тях следа в конкретното историческо време ни доказва за сетен път, че мистерията на масонството е имала благоприятна среда и е могла да се зароди още в тайнствената пелена на дълбоката древност. Свидетелството на Флавий е едно очевидно доказателство за волята на Великия Архитект - човешкият род неотклонно да се стреми към съвършенство и да пребъде във вековете като наистина най-великото Негово творение. Нашите работилници са Неговия инструмент на този вечен Градеж!


* Свидетелство за Есеите се съдържа още в “Апология на Фило за евреите” – първата половина на І в. от н.е. (Philo, Quod omnis probus liber, 12, 13), загубена като оригинален източник, частично съхранена в Евсебиус, “Praeparatio evangelica- 8.2”. Сектата не е упомената в Новия завет, макар че е съвременник на описаните събития. Плиний Стария обаче я споменава в своята История. Богословът епископ Лайтфут, в дисертационен труд, добавен към “Коментарии за Колосян”, е изразил становище на официалната Християнска църква за разграничаване от наследството на есезма.

Сведения и коментарии за Есеите се съдържат в: Бел, Т. Описанията на Йосиф за Есеите, илюстрирани със свитъците от Мъртво море (еn.-1988); Дейвис, Ф. След Есеите, (еn.-1987); Ларсон, М. Есеят-християнин Фаит (еn.-1980); Симон, М. Сектите по времето на Исус (еn.-1980; вж. http://mb-soft.com/believe/tro/essene.htm