ФИЛОСОФСКИ ПРИНЦИПИ НА МАСОНСТВОТО И ГЛОБАЛИЗЪМ

Напълно разбирам, че заглавието на моя скромен градеж звучи претенциозно и че за краткото време на неговото изнасяне не може да се влезе в необходимата дълбочина на проблематиката, която е с голям обхват на събития и анализи. Бих искал повече да поставя проблемите в тази насока, които да предизвикат вашите размисли, мнения и да катализират допълнителни градежи.

Глобалният смисъл на Масонската философска антропология се придобива само чрез Ритула на посвещението, с други думи, само ставайки масон. В това се състои дълбоката и основна разлика между обществото на посветени и което и да е друго общество: Докато концепцията за човека в едно общество на непосветени е познаваема от всички "подразбира се християнския възглед", концепцията за човека в Масонството е напълно доловима само за Масоните. Тайната на посвещението позволяваща да се достигне такава познавателна пълнота, приема значение на илюминиране на четворната съвкупност /свобода, толерантност, братство, трансцендентност/ с "нова светлина", която й придава по-дълбок смисъл.

Глобалният смисъл на Масонската философска антропология се придобива само чрез Ритула на посвещението, с други думи, само ставайки масон. В това се състои дълбоката и основна разлика между обществото на посветени и което и да е друго общество: Докато концепцията за човека в едно общество на непосветени е познаваема от всички "подразбира се християнския възглед", концепцията за човека в Масонството е напълно доловима само за Масоните. Тайната на посвещението позволяваща да се достигне такава познавателна пълнота, приема значение на илюминиране на четворната съвкупност /свобода, толерантност, братство, трансцендентност/ с "нова светлина", която й придава по-дълбок смисъл.

Елементите на петорната съвкупност /свобода, толерантност, братство, трансцендентност и тайна на посвещението/ трябва да бъдат разбирани в единство. Това означава, че ако само един от тях липсва, не става въпрос за същата философска антропология. Ако се отнеме от Масонската философска антропология някой от петте елемента - свободата или толерантността, или братството или трансцедентността или тайната на посвещението - няма да отслабне и да се ограничи сферата на нейната валидност, а по-скоро би се анулирало самото Масонство. Елементите на петорната съвкупност изразяват възглед за човека и живота, който би могъл да бъде стойностен за всички хора. Нейната крайна цел не е нищо друго, освен да обедини под звездното небе на Храма всички хора, свързани в братска верига.

През последните 15 години по въпросите на глобализацията се писа и говори много и непрекъснато продължават да излизат нови неща. Много вече е казано, но и много предстои, защото обективният феномен на глобализацията продължава да се развива, да демонстрира нови характеристики. Нашето познание за него непрекъснато натрупва нови неща. За отбелязване е, че общият критичен тон към посоките, в които се разгръща глобализацията, отхвърлянето на хегемонистичният глобализъм на една страна, разкриването на органичната връзка между глобализация, регионализация и антиглобалистко движение обядинява много изводи.

Един от проблемите на проявлението на американската и европейска глобализация е възходът на Ислямизираната глобализация или на глобализирания Ислям. Събитията на 11 септември 2001 г. станаха трагичен символ на проявлението на този друг тип глобализация. Ислямът исторически е преживявал периоди на възход, на омраза и насилие. Различията между културите и стоящите в техните основи ценности водят в условията на глобализация до изблици на ирационално насилие и граждански войни, простиращи се от Югоизточна Азия през Близкия Изток, Африка и Чечня до Балканите. При това се оказва, че историческите противопоставяния между религиите и културите не изчезват, а в ситуации на криза и промени могат да избухнат отново с пълна сила. На олтара в нашите храмове поставяме Библията, Тората и Корана. Уважението към религиозната принадлежност на нашите братя е едно от основните изисквания на Масонството. Как това ще се съвмести, или ще бъде защитна реакция на гореспоменатите явления? Пътищата са много, но основното според мен, особено в страна като нашата, където етническият модел е почти безпрецедентен, да се активизират контактите между отделните Масонски формирования в цял свят и в пряка връзка със светските им политически правителства.

В своята съвкупност медиите и комуникациите са тотална глобална структура, с най-висока степен на универсалност и всеобщност. Именно поради това, те са с много големи възможности за въздействие върху обществото. Те стават най-убедителният глобален и универсален фактор на развитието. Освен, че географията им вече е планетарна, на практика в съдържанието им вече се включват абсолютно всички сфери на жизнената дейност на човека, те проникват дори в интимния му свят. Те формират потребителските, политически и т.н. нагласи, гражданската позиция, начина на мислене. Именно това определя голямата им сила и независимост от държавните граници, обществени различия и нагласи на властта. Този неоспорим факт доказва правотата на нашите действия по всякакъв начин да участваме като Масони в различните си степени на принадлежност, към всемирния Масонски процес с деклариране на нашите вътрешни и външни проблеми и информация по неправилните подходи на отделни геополитически настоения и действия спрямо нашата единствена Велика Ложа. Следва да акламираме и стимулираме опитите и действията на нашите братя, които сами или под ръководството на Научния институт на Върховния Съвет успяха да променят в голяма степен несправедливите действия и отношение и на обществото към нас, към Националното и Световно Масонство. Краят на "Студената война", на който много се разчиташе да гарантира спокойно устойчиво развитие, не доведе до очакваното равновесие в световната политика, до хармонизиране на международните отношения и налагане на полика на сътрудничество. Тъкмо обратно, политиката и световните отношения отново се изостриха до крайност. Проблемите на войната и мира придобиха нов смисъл и се оплетоха на свой ред в ребуса на сложната си обвързаност с концепциите на социалната държава, защита на околната среда, гражданското общество и правата на човека. Последното десетилетие потвърди всичко гореказано, за съжаление с много трагични примери. Ние бяхме очевидци как наши безспорно достойни братя бомбардират и убиват свои братя, както в Югославия, така и на други места в света. Романтиката на спомена от Гражданската война в Америка, когато братя от двете воюващи страни вечер се събират за да погребват и оплакват в Масонски ритуали загинали в битката други свои братя, вече е мит. Това е в пълно противоречие с някои от декларираните като лозунг демократични принципи на глобализацията и особено на нашата Масонска философия. Напълно съм наясно, че Масонът е задължен да защитава Конституцията и националните интереси на държавата, в която живее, но всичко останало всява смут и горчиви размисли за устойчивостта на братската верига. Аз не бих могъл да дам дефиниция за глобалното разрешаване на тези проблеми, нито това е възможно за настоящето и обозримото бъдеще, но бих искал да припомня, че подобни сполучливи опити в тази насока са направени от братята Масони в Европа, Балканите и България след Първата световна война. Усилията и естественото нарастващо влияние на Масонството в отделни управленчески структури, трябва да си го постави като задача, която да бъде приоритет и в нашите профански разговори. Колкото и малки да са успехите, ние знаем, че и най-малкото камъче, поставено в нашия градеж, когато е поставено навреме и на място укрепва устоите на нашия Храм.

Тризвенната структура на световната система, вещае перманентен характер на неравенството. Според това, светът е конфигуриран в три концентрични кръга - център, полупериферия и периферия. В тях попадат държави и региони, обединени на базата на аналогични или еднакви възможности за развитие на икономиката и политическата власт, концентрацията на определени видове прозиводства и показатели за жизнен стандарт. За обитателите на центъра, наречени от много автори "капиталистически център", меркантилизмът е базова икономическа теория. Те се стремят да държат монопола предимно върху технологичните отрасли, концентрират военна мощ и притежават редица предимства както в икономиката, така и в останалите сфери на жизнената дейност. Така на центъра стават подвластни и новите механизми за увеличаване на асиметрията - извличане на богатства от полупериферията и периферията, неравенство в търговията, пазарен диктат, дългови инструменти или обобщено казано, отношение на експлоатация. Подкрепяща тези механизми е стратегията на центъра за увеличаване интересите от по-слаби държави от периферията и полупериферията. Концентрираната военна мощ прави центъра източник на сила, а при необходимост и на насилие. Това при декларираната като ценностна система на глобализацията икономическа взаимопомощ звучи лицемерно и неизбежно се отразява на взаимоотношенията на Масоните в регионален и световен мащаб. Тук е мястото да изразим надежда, че комитетите, които са рожба на ателиетата, на самия Върховен Съвет на професионална и философска основа да се опитват непрекъснато да се борят с всякакви средства, допустими от нашите Масонски правилници с тази форма на влияние.

Три са най-характерните белега на глобализацията - всеобщност, универсалност и планетарност, а процесите, които поражда са икономически, на етнокултурно смесване и на постепенно възникване на социални и държавни структури с елементи на глобалност. В това отношение искам да направя един свой личен извод, че в еволюцията на човешкото възникване, развитие, настояще и бъдеще Масонството се явява първият и вероятно единствен сполучлив опит да обедини всичко най-добро в човешкото мислене и битие. И е време да декларираме, че ако глобализацията следва да обедини човешките действия и дух в световен мащаб, това може да стане само с активното разбиране, съдействие и помощ на Всемирното Масонство. Не искам да прозвучи като излишно декларирано самомнение, но българските Масони в своята история и настояще имат доказателствени примери за това. Това е обективността на глобализационния ред. Той се налага над политиките и стратегиите на държавите с изискванията към цялостното обществено устройство и с противоречията, които възникват като диспропорции и които не могат да бъдат отминавани, нито пък да бъдат прикривани с медийни манипулации. Невъзможно е едно да се говори, а друго да се върши. Глобализационният тренд не търпи идиологизиране и политизиране и рано или късно си отмъщава за всяко негово пренебрегване с конфликтите и противоречията в икономическата, политическата и социалната сфера.

И като казах, не може едно да се говори, а друго да се върши, искам накратко да изкажа свои мисли върху организационният, кадрови и философски смисъл на Масонството в България. Без малко, две десетилетия, аз съм пряк участник в живота на това Масонство, в неговите възходи и падения, възторг и страдание, разочарование и радост от братската прегръдка. Масонството е многолико, какъвто е нашият свят, но ние сме длъжни да го правим по-добро и по-велико в краткия миг от нашето участие във всемирния градеж. Затова, много болезнено изживявам собствените си и на всички около мен братя грешки. Време е вече да осъзнаем, че в кадрови аспект, Масон може и трябва да стане само този, който е готов да даде от своето и на семейството си време, от собствените си средства, ум и професия, коректност и добросърдечност на своите братя по Ложа в регионален и национален мащаб.

Всички пропуски, които са налице в този смисъл, като меркантилност, недостатъчно приемане на философските принципи, незачитане на нашата Конституция доведоха до уронващи престижа и нормалния живот на всички ни. Не може да се кълнеш с Масонска клетва, да показваш символа с прерязване на гърлото, да бъдеш високостепенен Масон, включително 33 степен и да плюеш на достойнствата на братята си, на движението, под благовидните изречения за правото на свобода на всеки да вземе решение за участие в други формации, под благовидния предлог, че така ще помогнеш за обединението. Да. Всеки има право на свободен избор, който се състои, да напусне без последствия нашето движение, да изпълни в буквалния или символичния смисъл своята клетка, да признае своята слабост и своите грешки пред братята си, но няма право да стане клетвопрестъпник и предател и да очаква от това акламации или признание. Ние в организационен и структурен аспект, последните години реализирахме редица успехи. Аз се радвам, че нашите регалии стават все по-скъпи, все по-красиви, все "по-златни" и все по-красиви и удобни са нашите Храмове. Това е нормално и трябва да бъде така, но започвам да си мисля, че може би романтичното близко минало на "Храмовете, събирани в куфар" липсата на скъпи регалии, на литература и признание съдържаше онзи елемент на доверие, съпричастие, обич и жертвеготовност, към който трябва да се върнем за да почерпим сила, както от темелния камък на нашия градеж. Изисква го славното ни минало, почитта към братята, които отидоха във "Вечния Ориент" и тази плеяда млади чираци, калфи и майстори, които ни гледат с доверие, уважение и надежда и от които понякога мен ме е срам. Може би вече е време да организираме специална среща, събор или конференция, както искате го наречете, на който да направим анализ, както на повечето си успехи, така и за съжаление и на своите грешки. Това ще бъде истинско градивно събитие.

Имаме своите прекрасни Ложи, имаме своята прекрасна Велика Ложа, имаме своя безспорно доказал се в световен мащаб Върховен Съвет и ръководство и подобен анализ на грешките, само ще заздравят братската верига. Съзнавам, че може да си говорим много по темата и по последните ми думи.

Съзнавам, че не винаги вероятно съм прав в изводите, но правя това само защото, мои единствени и обични братя, ви обичам, уважавам, прекланям се пред вас и искам и в бъдеще да усещам топлата ви Масонска десница на моето рамо.