ТРАДИЦИОНАЛИЗЪМ, ЧОВЕШКИ ПРАВА И МАСОНСТВО - ПЕРСПЕКТИВИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Всяко човешко общество в един даден момент загива или драматично се променя, но представата, която си създаваме за него чрез традициите,чрез нравите или ритуалите, цели да ни убеди в обратното.
Подържането на традициите, уважението към обичаите и нравите и повторението на ритуалите предполага наличието на памет, която обаче често ни поднася изненади.

За да подържа чувството за вечност в своето битие, обществото живее с илюзиите, че наследството от сбор на определени действия и практики, ако бъде съблюдавано, ще гарантира собственото му възпроизводство.От тук произтичат критичните опасения и страхове във всички времена и епохи, които се противопоставят срещу всяка промяна, засягаща традициите. Никъде паметта не е толкова измамна, самоволна и капризна, както в сферата на традициите, обичаите и нравите, която кара хората да смятат, че  всичко е както преди.

Истината е, че вече не е както преди, но паметта не желае да приеме, че това се отнася до всички времена и епохи. В действителност никога нищо не е както преди, защото непрестанната промяна е основен признак и доказателство на самия живот, а не някакакво надживяване на определен период от време, в който вярята, традицията и ритуалът се изживяват, а не надживяват, защото в противен случай те биха изчезнали. В съвременния свят традициите и традиционализмът неоспоримо съществуват, като изграждат връзка между миналото и настоящето, що се касае за пренасяне на информация и познание за навиците, обичаите и културата на дадена нация, общество или култура.

Но традициите могат да бъдат и носители на информация, съдържаща особеностите на дадена обществена формация, функционирала на базата на неравноправие или подчиняване на личността чрез насилие, която пренесена и приложена в съвремието, води неизбежно до конфликти. Традиционните общества в нашето съвремие бавно отмират, като причина за това е трудната им и понякога невъзможна адаптация спрямо необратимо променилата се база на обществените нагласи и икономическите взаимоотношения.

Тези общества са характерни с бунта срещу конкретното историческо време и носталгията и култа към историческото наследство и стремеж към периодично завръщане към първоизворите на миналото.  Във всеки конкретен исторически момент има изграден морален кодекс, който отчита човешката психология, материалния свят и традицията.При нормите, идващи от миналото, повечето представи са изградени на основата на религиозната или традиционна вяра в митическото, които не са обект на рационалното познание и мислене, в следствие на което моралните правила възприемат един специфичен, частен подход към фактите.

Спонтанният традиционализъм в мисленето на дадено общество или индивид ги карат да възприемат новостите на съвремието като лишени от смисъл сблъсъци на случайността или нарушения на нормите, които периодично трябва да бъдат прогонвани или унищожавани. В следствие на това това общество или този индивид възприемат съвремеността единствено като необходимост от реинтеграция в нея на исторически възприятия отклоняващи се от действителността. Всяка традиция, която би могла да пренесе  в нашето съвремие отречени или противоречащи на действащите права и свободи ограничения, трябва да бъде изчистена от тази възможност. Исторически от появата си човешките права и свободи, претърпяват постояна изменчивост под въздействието на конкретни обществено-икономически въздействия в посока на разширяване и увеличаване. Те не могат да бъдат традиционализирани както навиците и обичаите, защото обществено-икономическата обстановка се развива неимоверно бързо, като променя непрекъснато условията и мястото на хората, независимо от техните традиции, обичаи и навици, които дълго остават статични или се променят изключително трудно и бавно. В постоянно променящата се среда на общественото развитие непрекъснато се разширява обектът и пространството на участие на индивида, като различията в обществената позиция и място на хората, съществували в миналото, се редуцират или отмират от възникналата необходимост от разширяване и увеличаване на човешките права.

Тази динамика в промените в статуса на човешките взаимотношения влиза доста често в дисонанс с унаследените традиции в дадена обществена група, общество или нация, дори и в  глабален мащаб, който може да предизвика различни по съдържание и мащаби конфликти. Този факт не може да отмине както обществата така, и обществените организации,в които доминират традиции от близкото или далечно минало.

ТРАЦИЦИИ И МАСОНСТВО
 
 Масонството е организация с унаследени от векове традиции, включени в неговите цели, методи на фукциониране, в символиката и ритуалите, както и в неговите конституции, устави и правила.
Няма съмнение, че сържанието им, както и  техният подбор и съчетаване в символни групи го е съхранявало дълги години от постояното, предимно отрицателно въздействие на различните държавно-обществени формации.

Субективният фактор в масонството винаги е бил потенциален носител на локален, регионален и национален традиционализъм произхождащ от степента на общественото развитие. Този традиционализъм винаги е  оказвал различно по степен въздействие в развитието му. Древните традиции, послужили за основа на Масонството в условията на ускореното и бързо променящо се обществено развитие, в някои аспекти  създават несъответствие между обявения адогматизъм и провъзгласената практикуване на  хуманността и защита човешките права в масонските конституции спрямо начина на тяхното приложение и спазване в самите негови структури. Като всяка обществена организация с унаследени традиции,Масонството въпреки авангардността на своите възгледи, идващи от миналото, неминуемо е подвластно на обществените процеси и нагласи във всеки даден момент от своето развитие. 

През изминалия век бързото развитие на обществените взаимоотношения, появата и развитието на човешките права и тяхното глобализиране, технократизацията на живота предизвикаха в редица масонски структури оживена дискусия за ролята и мястото на традициите в съвремената действителност. В резултат на това в някои масонски организации бяха премахнати, логото, провъзгласяващо общото начало, бяха редуцирани някои ритуали, символи и йерархични структури.Същевременно бяха отстранени повечето от съществуващите ограничения в свободното общуване и комуникиране между масонските структури. 

Трябва обаче да се отбележи, че общите ценности, цели и задачи на Масонството не претърпяха никакви промени, защото те се възприемат като актуални в настоящето време и степен на общественото развитие. В нашето ежедневие правото на свобода на словото, мнението, самоопределението, на избор, на общуване, защитата и разширяването на човешките права  са  в постоянен процес на развитие. Но ако тези права са имали регламентиран вид предимно в масонските конституции,  те отдавна вече са юридически норми в глобален мащаб. За съжаление в някои масонски организации, изповядващи формален традиционализъм, тези промени предизвикаха реакция на догматично разграничение основащо, се на древните традиции, като промените бяха обявени като нерегулярни и неканонични.  

В условията на глобализация и постоянно разширяване на човешките права, постоянно инспирирани от потребностите на съвременното общество, Масонството не може да  намери достатъчно солиден аргумент да отнема правото за участие на жената самостоятелно или съвместно с мъжа в Масонската организация, да се отрича правото на изпълнение на конкретен масонски ритуал, или да се отнема, или ограничава правото на общуване. От друга страна тези изисквания могат основателно да  се възприемат като ограничаване на човешките права, като парадокс от самото Масонство, за да се стигне до още по основателното твърдение,че Масонството в някои случаи се превръща в общество за колективно отказване от определени човешки права, гарантирани от държавата и обществото в името на защитаването на същите тези права. Силата и тежестта на Масонската традиция е в създаване и отстояване на общочовешки ценности и добродетели, непрекъснато разширяване на човешките права и свободи, стремежа към усъвършенстване на човека, за изграждане на едно по-справедливо по-хуманно и свободно общество.

Традиционното тълкуване на Масонските конституции само в частта им на правото на членство, като биологичен произход, или в качествата на един или друг ритуал или в забрана или ограничаване правото на общуване с обявените за нерегулярни или непризнати масонски структури, не носи нищо повече от ненужни разграничения, създава излишни конфликти и безмислени дискусии относно  статуса на регулярност на Масонските общества.

Наистина е невъзможно да се аргументира, че в нашето съвремие че единствено мъжът може да бъде създател, носител и изпълнител на общочовешките ценности и добродетели, че даден ритуал е непълноценен, като причина или основание за ограничаване или отнемане на масонски права/всъщност човешки права/. Нима е възможно основната цел на Масонството за обединяването на хората, глобализирането на правата и свободите да се гради в условията на унаследени и натрапени от формално тълкуване на традициите различия? 

За съвременните членове на масонството от самото начало трябва са стане ясно в каква степен  ролята, смисълът и мястото на символите и традициите, свързани с тях, трябва да бъдат осмислени, възприети и изчистени от догматизма и предразсъдъците,за да продължат живота си в съвремеността като носители на общочовешки ценности, идващи от миналото. Съвременният последовател на масонството трябва да притежава умението да диференцира времевата концепция на традицията както в живота, така и в масонството в смисъла за нейното присъствие, място и ролята и в съвременната действителност. Той трбябва да бъде способен да я адаптира спрямо нещата, проблемите и изискванията на конкретния исторически момент и да я превърне в действие, адекватно на изискванията на съвременното общество,защото използващият погрешна времева концепция се приобщава в групата на мечтателя, пренебрегнал настоящето или в еснафа, който не може да види нищо друго. 

Въпреки че не съществува определена сетивност за регистриране на времетраеното на дадено традиционно въздействие, яснотата идва от идеите, възникващи в настоящето, от осъзнаването на промените, изискващи друго разбиране на връзките между отдалеченото време, миналото и настоящето. Става ясно, че използването в масонството на формалния традиционализъм като критерий за оценка  в нашата съвременност вероятно е присъщ за индивиди, невъзприели или неодоосъзнали смисъла на масонския символичен традиционализъм.  Действителността доказва,че въпреки този несъстоятелен акт на определение продукт на  традиционното мислене масонството продължава да функционира в най-разнообразни формации ,мъжки, смесени, женски ложи и ордени, защото традицията за общност на човешките ценности и добродетели като Свободата, Равенството и Солидарността , Любов, Истина ,Труд ,отдавна вече не са само обект на масонството.Те са вече част от едно все по-глобализиращо се пространство на позитивното право и мислене, те вече са част от действителноста на все повече хора.

ТРАДИЦИИ И СТЕРЕОТИП

Времевата стойност на ценностите и добродетелите, пренасяни от традицията, е изключително чувствителна спрямо относителността на времето.Онова, което се приема за вярно, за реалистично, добро или зло, не е установено за вечни времена.Тези оценки са подвластни на стереотипи, придобити от предишния, унаследен опит и за да станат актуални в съвремието, трябва да бъдат подложени на изпитанията на днешния опит.Тези стереотипи са в основата на моралните правила,   които в голяма степен предопределят как ще бъдат оценени и видяни определени факти и събития. Когато системата от стереотипи е добре установена тя, създава разграничаване от фактите, които и противоречат, новото бива отхвърляно, различното остава незабелязано, реалната преценка изпреварва много доказателството. В подобна оценка липства както справедливостта и хуманността така и състраданието и истината. 

С безкритичното си поведение стереотипът се превръща не само в цензор за онова, с което трябва да се съобрази или вземе под внимание, но и възпрепятства неговия носител-субекта да се адаптира към някаква нова действителност, дори когато неизбежно настъпи моментът на разминаването му с фактите на тази действителност. Немислимо е че с подобна схема на мислене индивидът или групата е възможно да се адаптират и да се справят с предизвикателствата на съвременноста. В масонството системата на себеусъвършенстването е предназначена за разчупването на стереотипите, тя съдейства предразсъдъците и догмите, вградени в стереотипа, да бъдат разкрити, да бъдат пречистени или обезценени. Факт е обаче, че стереотипите се променят недостатъчно бързо, за да осигурят адекватен напредък. 

Само по себе си масонството е изградило авторитет, но за да бъде актуално в нашето съвремие, то трябва да умножава авторитетите, в които да се вслуша добронамерено и открито. В нашето съвремие ролята и мястото на масонството се характеризира и предопределя имено от тази необходимост. То ще продължава  да бъде актуално,при условие че ще бъде генератор на осъвременени и адаптирани към съвременноста ценностти и добродетели, обединяващи личността и обществото.

В реалния живот е неизбежно противопоставянето между Разум и традиция, между стабилност на традицията и сблъсъка и с промените в обществото.Всяко разумно обосноваване се осъществява в контекста на някакъв традиционен начин на мислене и трасцендират чрез критика и новаторство ограниченията, които до определен момент са били обосновани в тази традиция. Трябва да се има предвид свойството на традициите да обединяват, но и същевременно да разделят индивидите, групите или обществата и нациите. Те могат да равнопоставят, но и да предизвикват неравенство, да дават или да отнемат права, да йерархизират и дейерархизират по начин, несъответстващ на действителността, могат да бъдат двигател за развитието или солидна пречка за неговото осъществяване. Според това качество традициите се делят на мъртви и жизнени.

1.Мъртвите традиции са характерни с пълното си несъответствие с действителността, на чийто опит са подложени, с конфликтите и несътоветствията, които създават в прилагането им, в нежеланието на индивидите и обществото да ги изпълняват. 

2.Една жизнена традиция е исторически разгърнат обществен и социално въплатен аргумент, който отчасти засяга предимно благоприятните посредствия които конституират тази традиция. В рамките на тази или онази  жизнена традиция преследването на благоприятни резултати произтичащи от нея се простират понякога през много поколения.

Но идва момент, когато традициите западат, разпиляват или изчезват. Основната причина за това е степента на реализирането или не на съответните добродетели съдържащи се тях. Смисълът и целта на добродетелите не се ограничава само до подържане на онези отношения, които са необходими за постигане на многообразие от благоприятни последствия в групов или индивидуален план, този смисъл обхваща и потдържането  и на традиции които се съдържат в конкретния исторически контекст съответстващ на общественото и индивидуално развитие.Липсата на историческа адекватност, липсата на справедливост и хуманност, искреност и смелост, липсата на съответните интелектуални добродетели разяждат традициите, както те на свой ред разяждят институциите и обществата които черпят своята жизнена сила и форма от тях и чиито временни въплащения представляват.

Затова трябва да се има представа за съществуването на една специфична добродетел и това е добродетелта на адекватния усет за традициите, към които човек принадлежи или на, които се противопоставя.

Адекватния усет към традицията се проявава в долавянето на тези бъдещи възможности, които миналото е вградило в нея и ги е направило възможни и достъпни за настоящето.
Ако тези възможности представляват един незавършен континуитет, жизнените традиции ще се сблъскат неизбежно с едно бъдеще, чийто определен характер доколкото е възможно да има такъв може да бъде изведен от миналото. Притежаването на тази добродетел не е толкова продукт на познание основано на съвокупност от обобщения и норми. Нейното присъствие или отсъствие по скоро се извежда от способността на индивида за съждения, които му дават възможност да избере този набор от стойности и добродетели в традицията, които да му позволят да ги прилага в неговото съвремие.

Това са именно онези добродетели, които позволяват на своите притежатели да преследват собственото си добро, така и доброто на традицията, чиито носители са те, включително и в ситуации, които ги изправят пред необходимостта от дилематичен избор. Този избор означава да притежаваш моралната свобода произтичаща от добродетелите да се противопоставиш на тенденцията произтичаща от традиционализма да се прилагат правила и норми несътветстващи на съвременната историческа действителност. Ако преценим,че нормите на нашата общност произтичащи от традициите са неморални трябва да имаме моралната сила да ги променим.Трябва да се знае, че конформизмът сам по себе си не съдържа морална оценка.

Това означава и обратното,ако нямаме достатъчно сериозни и убедителни аргументи против дадени норми или традиции, ние сме длъжни да се съобразяване с  тях, стига те да не противоречат на основните закони и норми на обществото. Нормите утвърдени с времето, които помагат да се оформи характерът и да се регулират действията между членовете на мосонството произтичат предимно от традициите. Изключително важно е обаче членовете на масонската общност да могат да правят разлика между традиция и традиционализъм.  “Традицията е “живата вяра на мъртвите”, а традиционализмът е “мъртвата вяра на живите”. Традицията изисква да бъде уважавана вярата на предшествениците, но не и да се отказваме от критичния си поглед върху нея. Ако искаме да избегнем капана на традиционализма, не бива безкритично и безрезервно да приемаме, че всеки глас от миналото е говорил истината. Трябва да оттдаваме заслуженото на тези гласове от миналото, но като им позволяваме само да ни напътстват, но не и да ни управляват. Това може да се осъществи чрез добродетелта за адекватен усет към традицията и подлагането и на морален анализ.

Съвременното масонство обаче, не бива да позволява моралния анализ да превърне традициите на общността в догми или още по-лошо в обикновени правила и препоръки. То трябва да превърне масонските традиции в общ сбор от всичко, което е подложено на анализ и съобразено с настоящата действителност да ги превърне в един морален кодекс, който не може да бъде оспорен от самата нея.
 В сърцевината на всеки морален кодекс са заложени една представа за човешката природа,една представа за вселената и една версия за историята. Мястото на човешките права в масонството е  в основите на неговата поява,  то инспирира постоянното им практикуване, отстояване и гарантиране.

Основание за тълкуването и разбирането на тези права Масонството черпи от своите разбирания, че човекът и природата са едно цяло, че усъвършенствайки се самият човек започва да разгадава, разбира и възприема себе си като част от самата нея. Моралните и етични основания за своето съществуване, за своите права, то черпи както от самата природа като източник на естествени права, така и от степента на собствените си познания за обществото и неговите потребности като източник на тези права, постоянно променящи се в различните стадии на неговото развитие. Масонството твърди че разцветът на човека и обществото зависи от Морала, Хуманноста и Добродетелите, които трябва да се постигат целенасочено, защото по природа човек е надарен да ги придобива за стане по-съвършен. Нравствените правила се изграждат въз основа на истинските очаквания на човека, които възприети от него като собствени, оформят истинската човешка природа. Съвременният дискурс на това твърдение обосновава неповторимата възможност да се съчетаят, философските възгледи от античната епоха през проекциите на миналото до съвременните позитивистични основания за аргументация и реализиране на човешките права.