РЕГУЛЯРНОСТ И НЕРЕГУЛЯРНОСТ В МАСОНСКОТО ПРОСТРАНСТВО

(доклад за Първа Международна Конференция на Стария и приет Шотландски Ритуал в България 26-28.2006 г.)

Темата за регулярността в масонското пространство винаги е била актуална, но днес в наши дни тя придобива особено значение. Вазимните обвинения в нерегулярност, определянето на едни братя и техните организации като регулярни, а други като нерегулярни, са на път да внесат сериозно объркване в масонското движение по света, в това число и в България. Следва да се приеме, че регулярността е въздигната като основен критерий за определяне на принадлежността към свободното зидарство. Но какво означава “регулярност”, какъв смисъл се влага в това понятие?

Чисто езиковия и граматически анализ показва, че думата регулярност произтича от английската дума “regular” със значение на “правилен”. На английски език дума има общ корен с думата “regulation” в смисъл на “правило”. Така също и на български език думата “правилен” има общ корен с думата “правило”. Ето защо може да се направи логичния извод, че правилен е този който спазва правилата, или иначе казано съблюдаването на правилата определя дадено поведение като правилно. Така и в масонското пространство може де се приеме, че под регулярност се разбира спазване на масонските правила. Но кои са тези правила, кой ги е формулирал, откъде произтичат те и какво ги прави толкова важни за свободното зидарство, та тяхното спазване да бъде основен критерий за масонска принадлежност?

През 1850 год. брат Алберт Макей, определян като един от пионерите на масонството в Америка, издава своята книга “Юриспруденция на свободното зидарство”. След първоначалното си издаване, книгата излиза през 1927 год. под редакцията на брат Роберт Глег 33 степен и през 1953 год. под редакцията на брат Луис Блякмор, стар велик майстор на Охайо. В своя труд брат Макей представя правилата в свободното зидарство или иначе казано – масонското право. Той счита, че “не е нужно да си юрист за да разбереш масонското право, нещо повече, по-добре да не си, за да го разбираш по – добре. Масонското право не е гражданско право, тъй като масонското е свързано със справедливостта, а гражданското право с това кой може да представи най-добрия аргумент в своя полза.” Според автора “масонството, като най-древното и универсално общество, се ръководи от своите закони и правила за действие, които произтичат от неговата организация и се основават на отдавна установени обичаи и практики”. Източниците на масонското право са разделени на две групи – неписано право и писано право. Към първата група спадат тъй наречените “ландмарки”. Това са тези древни принципи и практики, които маркират и определят масонството като такова. Тези правила се характеризират с два признака – античност /съществуват от незапомнени времена/ и неизменимост /не подлежат на промяна във времето/. Ландмарките са онези неписани правила в масонството, които съществуват на база традициите, обичаите и установените практики и се предават от поколение на поколение. Към източниците на писаното право в масонството спадат тъй наречените “регулации” - това са актове, издадени от един или друг овластен масонски орган, които включват определени правила. За разлика от ландмарките те могат да бъдат променяни от органите, които са ги приели.

Поради характера на ландмарките като древни правила, неподвластни на времето, считам че същите следва да бъдат подробни посочени, така както ги е описал Алберт Макей. Авторът приема, че тези правила са 25 на брой.

1 ландмарк. Правила за разпознаване в масонството. Те се считат за най-легитимни и непоставяни под съмнение.

2 ландмарк. Разделяне на символичното масонство в три степени – чирак, калфа и майстор масон.

3 ландмарк. Легендата за трета степен – легендата за строителя на Соломоновия храм представлява същността на масонството.

4 ландмарк. Ръководство на братството от офицер наречен Велик майстор, избран от орган на ритуала. Мнозина смятат, че изборът произтича от статута на Великата ложа, но не е така. Велик майстор е имало много преди създаването на Велики ложи. Имало е времена, когато самата Велика ложа е била неизвестна, но не е имало време когато ритуалът да е нямал свой Велик майстор.

5 ландмарк. Правомощие на Великия майстор да ръководи всяко събиране на занаята, където и когато и да е свикано.

6 ландмарк. Правомощие на Великия майстор да удостоява с дадена степен без спазване на изискването за време. Обикновено се изисква време между представянето на търсещия и неговото приемане, но Великия майстор има правото да скъси този срок за изпитване и да даде степента на чирака.

7 ландмарк. Правомощие на Великия майстор да дава разпореждания за отваряне и затваряне на ложи. Така се дава възможност чрез акта на Великия майстор братя да могат да се събират и да удостояват със степени.

8 ландмарк. Правомощие на Велекия майстор да удостоява със степени. /даване на степени на виждане – at sight/. Това не става произволно, а само в така наречената “ложа за случая”  - “Occasional Lodge”. В този случай Великият майстор събира най-малко шест братя масони, създава ложа за случая, удостоява със степен кандидата и разпуска ложата.

9 ландмарк. Необходимост масоните да се събират и да работят в ложи. Това не означава че винаги са съществували масонски ложи като организирани структури. Изискването от древни времена е масоните да се събират заедно от време на време, за извършване на оперативна или спекулативна работа и тези събирания се наричат ложи. Всички по-късни разпоредби за институционализиране на ложите, за постоянни офицери и за регулярни събирания са модерни иновации, произтичащи като последица от посоченото правило.

10 ландмарк. Ръководство на ритуала, когато се събере в ложата, от майстора и двамата надзиратели. Присъствието на тези братя е гаранция за законността на събранието. В различните езици имената на тези офицери може да са различни, но техния брой, техните права и задължения са навсякъде идентични.

11 ландмарк. Необходимост всяка ложа когато се събира, да бъде надлежно орханявана. Това е едно от най-древните правила, входът на храма трябва да се пази от проникване на непосветени. Задължението за пазене на вратата на храма и ролята на стражника остават непроменени и до днес.

12 ландмарк. Правото на всеки масон да бъде представен във всички общи събрания на занаята и да дава указания на своите представители. Някога тези събирания са се провеждали веднъж в годината и са се наричали Общи събрания и на всеки брат, дори най-младия е било разрешено да присъства. Днес тези събрания се наричат Велики ложи и обикновено се събират само майсторите и надзирателите на съюзните ложи. В този случай те действат като представители на братята от своите ложи. В миналото всеки масон сам е участвал в събиранията, въведеното днес представителство от страна на офицерите на ложата е направено само за удобство.

13 ландмарк.Правото на всеки масон да обжалва решението на своите братя в ложата пред Великата ложа или пред Общо събрание на масонството. Това е важно правило, гарантиращо запазването на справедливостта и избягване на подтисничеството в ритуала.

14 ландмарк. Правото на всеки масон да посещава всяка една ложа. Правото на посещение кореспондира с правото на всеки масон пътувайки по света да общува със своите братя масони. Това е така, тъй като ложите се считат за отделни подразделения само за удобство, но те са част от универсалното масонско семейство. Едно от най-древните правила е правото на масона да почука на вратата на храма като посетител и да бъде приет като такъв, разбира се след спазване на определените процедури по разпознаване.

15 ландмарк. Правото да не се приемат посетители в ложата, които не са познати на братята, без те да преминат изпит съгласно древните правила.

16 ландмарк. Никоя ложа не може да се меси в работата на друга ложа, нито пък да дава степени на братя от другата ложа. Древно правило демонстриращо братското уважение.

17 ландмарк. Всеки масон е длъжен да се подчинява на законите и регулациите на масонското право.

18 ландмарк. Спазване на определени изисквания към кандидата за прием. Търсещият трябва да е мъж, свободно роден и на средна възраст. По-късно с Андерсеновата конституция е определена възраст за прием 21 години.

19 ландмарк. Вярата в съществуването на Бог като Велик Архитект на Вселената. Самият ритуал в първа степен никога не може да бъде преминат от атеист. Това правило намира своето продължение в Старите задължения, където се казва: масонът се задължава да спазва моралния закон и ако правилно разбира изкуството, никога няма да бъде глупав атеист.

20 ландмарк. Вярата във възкръсването за бъдещ живот. Основно изискване в масонството, представляващо смисъла на ритуала за трета степен.

21 ландмарк. “Книгата на закона” трябва да бъде неотделима част от атрибутите на всяка ложа. Това е Стария и Новия завет, или книгата която според религията на страната, разкрива волята на Великия Архитект на Вселената. Масонството не се опитва да се  намесва в конкретната религия, то само изисква вяра в Бога и това което произтича от тази вяра.

22 ландмарк. Равенство на всички масони. Според ритуала масоните се срещат на едно ниво. Като деца на един Велик баща масоните се срещат в ложата на едно ниво – това на безграничната доброта, на честа и на познанието, това е нивото на масонските добродетели.    

23 ландмарк. Секретност на институцията. Авторът се опитва да направи анализ на това що е секретно общество. Ако се приеме, че това означава общество, което се събира скрито от публичния поглед, чиито членове са неизвестни, които работят в тъмнина и чиито действия са внимателно скрити от публичноста – това е подходящо като дефиниция за много политически клубове и за революционни организации, действащи в деспотични страни. В този случай масонството не би могло да се определи като секретно общество. Идеите на масонството са публично оповестени, членството в него се счита за чест, целите към които се стреми са известни – усъвършестване на човека и реформиране на неговото поведение. Ако под секретно  общество се разбира общество, където определено знание, особено за методите на разпознаване или за легендарните и традиционни учения, стават известни само на тези, които са минали през определени форми на приемане, самите форми били те реални или езотерични, тогава може да се приеме че масонството е секретно общество. Секретността в масонството съществува от неговото създаване. Според автора, ако масонството се отклони от своя секретен характер, то ще загуби своята идентичност и ще престане да бъде свободно зидарство. Отпадането на секретността в масонството според Макей ще доведе до социално самоубийство. Масонството като секретна организация е живяло непроменено векове, като открито общество то няма да просъществува и няколко години.

24 ландмарк. Основаването на спекулативната наука над оперативното изкуство, съответно символичното използване и обяснение на термините в занаята, преследване на целите за религиозно и морално обучение. Храмът на Соломон е люлката на институцията и връзката с оперативното масонство, изразяващо се в строителството на храма, чрез използването на материали и работници. По-късното развитие на Ордена пази ревниво историята за строителството на храма и по този начин поддръжа връзка с оперативните елементи като същност на масонството.

25 ландмарк. Тези ландмарки не могат да се променят. Това се счита за най-важния ландмарк и от него следва, че посочените правила не могат не само да изменят, но и нищо не може да се извлича от тях, както и нищо не може да се добавя. Както са получени от нашите предшественици, така ние сме задължени да ги предадем на нашите последователи.

Алберт Макей определя като източници на писано право в масонството всички онези правила, които са приети от Общи събрания, от Велики ложи или други върховни органи в ритуала. Като общи писани правила /регулации/ се считат всички онези, които са приети от такива органи, които са имали универсална юрисдикция върху ритуала. Затова като такива са определят правилата, приети преди 1721 год., тъй като в този период – 1717 год. е създадена Великата ложа на Англия и всички регулации приети при нейното създаване и непосредствено след това се считат за създадени от орган с универсална власт спрямо ритуала. Разбира се правила се създават и след този период от отделните Велики ложи, но те нямат качествата универсалност и общовалидност. Като общи регулации авторът приема следните:

1/.Старата конституция от Йорк от 926 год., наричана още Готическа конституция, заради нейния старинен готически стил. Според съществуващите за нея източници, Принц Едвин събира в Йорк всички масони на Обща ложа, на която той е Велик майстор и използвайки всички налични писания на гръцки, латински и френски, създава конституцията и задълженията на Английската ложа. По времето на Хенри VI тя е приета за фундаментален закон на масонството. По-късно като документ тя и била изгубена и не е била намерена към 1717 год. Едва през 1838 год. нейто копие е открито в Британския музей и е било публикувано. Документът съдържа 15 члена и 15 точки относно масонските правила – съдържа правила относно майстора на ложата, относно приема на търсещи и правила за отношенията между братята.

2/.Конституцията на Едуард ІІІ /1327 г. – 1377 г./ През този период Великият майстор и неговите надзиратели приемат 5 правила.

3/.Регулациите от 1663 год. Хенри Джермин като Велик майстор провежда общо събрание в деня на Свети Йоан през 1663 год. и прима шест правила относно търсещите и за установяване принадлежността на братя към ордена.

4/.Древни задължения за инсталация. Тези древни задължения са споменати в ръкопис от времето на Джеймс ІІ /1685 г. – 1688 г./, поради което се приема че датират от 1686 год. Съдържат шест правила относно инсталирането на майстор на ложата.

5/.Древни задължения за приемане като масон, включващи 15 правила.

6/.Правила от 1703 год. Приети по времето на Великия майстор Кристофер Рен. Дават превес на спекулативното над оперативното масонство и за първи път определят, че привилегиите на Масонството не бива да се ограничават само до оперативни масони, а до мъже с всякакви професии, които са редовно одобрени и приети в Ордена.

7/.Правила от 1717 год., приети при създаването на Великата ложа на Англия. Тези правила предвиждат, че за в бъдеще ложи могат да се създават само с оправомощаване на Великия майстор, дадено на братя подали петиция и с одобрението на Великата ложа на Англия. Ложа, създадена без такова оправомощаване ще се счита за нерегулярна.

8/.Правила от 1720 год., приети на събиране на Великата ложа на Англия на 24.06.1720 год. и предвиждащи, че за в бъдеще всеки Велик майстор трябва да бъде представен във Великата ложа определено време преди избора си и ако бъде одобрен ще се счита за избран, както и че всеки Велик майстор след неговатна инсталация има самостоятелното право да посочва своя заместник и своите надзиратели.

9/.Задължения, одобрени на 25.03.1722 год. от Великата ложа на Англия. Те съдържат основните правила в шест раздела, съответно относно Бог и религията; за гражданските правила, върховенството и подчинението; за ложите; за майсторите, надзирателите, калфите и чираците; за управлението на занаята при работа; за поведението – при работа на ложата, след нейната работа, при срещи със странстващи, с непосветени и за поведението у дома.

10/.Общите правила от 1721 год. Те представляват тъй наречената Андерсенова конституция /събрани са от Джеймс Андерсън/ по поръчка на избрания Велик майстор благородния принц Джон. Тази конституция съдържа 39 правила в оригиналния си вариант. Тези правила се отнасят до приема на търсещи, до работата вътре в ложите, до организацията на Великата ложа, до длъжностите в нея, до изискванията за нейната работа, за нейните събрания, за определяне на Великия майстор.
За разлика от ландмарките, които са неизменни във времето, тези правила на писаното масонско право могат да бъдат изменяни от органите, които са ги приели.

Направеното изложение показва източниците на масонски правила, така както нашият брат Алберт Макей ги е определил през 1850 год. Тези правила са запазили своята валидност и до днес и тяхното спазване е критерий за регулярност в масонското пространство. Ето защо се налага безспорния извод, че регулярен е този брат масон и тази масонска организация, която спазва описаните по-горе масонски правила. Съблюдаването на масонското право е белег за практикуване на регулярно масонство.

По сходен начин стои и въпросът за регулярността на плоскостта на Стария и Приет Шотландски ритуал. Приема се, че белег за регулярност на един Върховен съвет на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал е спазването на правилата, предвидени във Великата конституция от 1786 год. Въпросният документ се състои от Предговор, осемнадесет члена и подписи на девет братя, от които шест са обявени за нечетливи. Претендира се, че този акт е ратифициран от Крал Фридрих – кралят на Прусия на 01.05.1786 год., но по този въпрос съществуват спорове между историците. В приложение към документа от същата дата се третират въпроси за знамето и печата, както и за отличителните знаци на 33 степен. Пълното наименование на документа е “Конституция и Устав на Великите и Върховни Съвети на Великите Главни инспектори, Патрони, Началници и Комисари на Ордена на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал и Правилник за управление на всички Консистории, Съвети, колежи и други Масонски организации под юрисдикцията на гореспоменатите Съвети.” В текстовете на документа са формулирани правила относно власт и задължения на масоните от 33 степен, сформиране и състав на Върховните съвети, Велика консистория и различните степени, права на обжалване, такси и членски внос, церемониал и процедури. Пълният текст на документа е публикуван в списание “Шотландски Ритуал”, издание на Върховния съвет на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на България, брой от май-юни 2005 год. За целите на настоящото изложение обръщам специално внимание на чл.V §ІІІ “Във всяка велика Нация, Кралство или Европейска Империя ще има само един Върховен съвет на тази степен. В Щатите и Провинциите, образуващи Северна Америка, независимо дали на контитента или на неговите острови, ще има два Съвета, разположени възможно най-далеч един от друг. В Щатите и Провинциите, образуващи Южна Америка, независимо дали на контитента или на неговите острови, също ще има два Съвета, разположени възможно най-далеч един от друг. Ще има само по един Върховен съвет във всяка Империя, Суверенна държава или Кралство в Азия, Африка и т.н.” Приема се, че Конституцията от 1786 год. е онази съвкупност от правила, която регламентира властта и работите на Върховните съвети на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал. Ето защо с право нейното спазване е превърнато в белег за регулярност.

От понятието “регулярност” в масонството следва да се отграничи понятието “признание”. Последното е резултат от отношения между самостоятелни, суверенни и равноправни масонски организации. Признанието представлява акт на съответен масонски орган, издаден по конкретен повод и имащ за цел да потвърди официалните отношения, респективно взаимното зачитане и братското уважение между две суверенни масонски организации. В този смисъл, доколкото регулярността представлява спазване на масонските правила /установени и приети в масонския свят/ и по този начин имащи обективен характер, то признанието е винаги субективно, тъй като зависи от волята на отделни масонски органи, обусловена от конкретното време, от исторически предпоставки и от други променящи се във времето фактори.

Въпросите за регулярността и признанието в днешно време пораждат редица проблеми и в тази връзка бих искал да посоча две мнения. Едното е изразено от Най – могъщият и почитаем брат Леополд Тротан 33 степен –Суверен Върховен Командир на Австрия, представено на Световната конференция на Върховните съвети на 33 степен в Сидни, Австралия. Той посочва, че ако определена Велика ложа загуби своето признание, то за Върховният съвет работещ в същата страна по силата на договор с нея, се пораждат редица проблеми. Върховните съвети на другите страни прекратяват взаимоотношенията си с този Върховен съвет, водени от идеята, че след като Великата ложа е непризната, такива са и нейните членове и по този начин не може да бъде намерен никакъв признат майстор зидар, който да бъде приет като кандидат за степените на Шотландския ритуал. Брат Тротан счита, че това представлява посегателство върху суверенитета на Върховния съвет и намеса във вътрешните масонски дела на тази страна. Така отношения между Велики ложи стават предварително условие за вазимно признаване между Върховни съвети. Това което се предлага като разрешение е или Върховният съвет да има право да приема майстори масони, дори когато няма призната Велика ложа в страната, или Върховният съвет да има право да прекрати споразумението си с Великата ложа и да работи самостоятелно със степените от първа до трета.

Друго интересно мнение е това, изразено от Най-могъщият и почитаем брат Ърнест Дюис – Суверен Върховен Командир на Върховния съвет на Белгия – 1817 г. в писмо до Най-могъщият и почитаем брат Петър Калпакчиев – Суверен Върховен Командир на Върховния съвет на България. В писмото се казва, че Върховният съвет на Белгия работи от 4 степен нагоре и приема майстори масони от Великата ложа на Белгия, от Регулярната Велика ложа на Белгия е от Великия Ориент на Белгия, въпреки че няма офицални отношения с Великата ложа и Великия ориент в страната. Върховният съвет на Белгия не приема така нареченото правило от Баранкула, че само една Велика ложа може да бъде призната за регулярна в една страна и че Върховният съвет може да приема за кандидати само нейни членове. Направен е извода, че ситуацията в масонството на Европейския континент се различава съществено от тази в САЩ и Великобритания, тъй като там римската католическа църква и тоталитарни политически партии никога не са преследвали масони. В писмото се казва: “Ние научихме нашите уроци от историята и не приемаме догматични правила.”

В заключение може да се каже, че въпросите за регулярността и признанието в масоноското пространство ще продължат да вълнуват братята свободни зидари, но само поведение, носещо масонските добродетели - мъдрост, достойнство, толерантност и братско уважение ще спомогне за запазване на хармонията в ритуала.