ОЩЕ НЕЩО ЗА СВЕТЕЩИЯ МАСОНСКИ ГРАДЕЖ “БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР”
Датата на създаването на БНМС е 01 юли 1920 г., на учредително събрание в гр. Варна. През 1921 г. в гр. Бургас е създаден първият  клон на организацията извън територията на Варна. Органи за управление са: до 1923 г. – Централен комитет, по-късно - Главно управително тяло (ГУТ), с Председател и колективни изборни органи за ръководство.

Първи председател на БНМС е масонът капитан-лейтенант Иван Михайлов, ложа “Черноморски приятели”, който по това време е началник на Морското машинно училище.

Организацията БНМС се масовизира след свикването на Учредителен събор, проведен във Варна на 16-19 май 1923 г. Делегати са 30 души, представители на 31 местни клона от цялата страна.

Брат Иван Михайлов чете текста на искането, отправено към съответните държавни институции за разрешение за създаване на организацията, където се сочат намеренията на БНМС – “да има за задача популяризирането на морските знания между народа, подпомагането му той да почне едно по-осезателно и по-широко използване на морските богатства”. Съборът избира Главно управително тяло, оглавено отново от  Бр. Иван Михайлов.

Девиз на БНМС – “ Към морето и Дунава – за напредък”.

Печатен орган – списание Морски сговор”, с несменяем главен редактор майсторът-масон Сава Иванов, ложа “Черноморски приятели”.

Членска маса: През 1925 г. броят на членовете е около 3500, в края на 1929 г. достига 4893 от цялата страна, както и 45 колективни членства. В  периода 1924 – 1930 г.  членове на Сговора са били представители на съсловията както следва: индустриалци и търговци (12-22%), чиновници (14-21 %), юристи (4,5-6%), офицери (5 %), жени-домакини (5-10 %), студенти и ученици (3-18,5 %), рибари (1 %) и др. С особен авторитет и влияние се ползват членовете – министри, депутати, банкери, индустриалци, музиканти и художници, лекари, журналисти, общественици. Както сочи в свой градеж брат Боян Медникаров, “Сговорът е приет радушно от официалните власти поради национално-патриотичната насоченост на дейността му и неговия надпартиен характер”.

Относително ниският дял на морските труженици в Сговора се дължи на съществуването от 1924 г. на паралелна браншова организация - Съюз на българските моряци, която възприема девиза на БНМС.

Участие на братя-масони в създаването и ръководството на Български Народен Морския Сговор.

Документирано е, че брат Иван Михайлов е изнесъл на 21.12.1921 г. градеж в Ложа “Светлина”, София, на тема “Морски народен сговор” (Бр. Михайлов изложи до къде е стигнало това народно дело).

Освен председателството на Ив. Михайлов, в състава на ръководството - за председател на “проверителния съвет”, се избира майсторът-масон Димитър Фичев,,който в периода 1926-1930 г. е първомайстор на Ложа “Черноморски приятели и  по това време е “началник на морските учебни заведения”.

След избирането през 1926 г. за председател на ГУТ на кмета на гр. Варна Петър Стоянов, морски офицер, командвал торпедоносеца “Строги” при атаката на “Хамидие”, основен двигател на делата на Сговора става главният секретар, масонът Георги Славянов, който тогава е “началник на морското машинно училище”. Един от заместник-председателите е видният търговец и общественик Янко (Яков) Найденов, когото Третият Велик Събор от 1921 г. определя  за ”довереник за Варна и е първият първомайстор на инсталираната на 14 юни 1922 г. “съвършена работилница” - ложата “Черноморски приятели”.

В ръководството на БНМС е избиран и масонът Васил Игнатов, секретар на ложа “Черноморски приятели”.

Във връзка с насочеността на дейностите на Сговора и по повод на критична бележка във в. “Морски ратник” за недостатъчното внимание към проблемите на морските труженици, сп. “Морски сговор” отговаря: ”Нима от пет годишната дейност на БНМС не е станало ясно на нашите моряци, че сговорът е културно-просветна организация, която служи само на общите културни, стопански и национални интереси, а не на интересите на отделни съсловия”.

Изследователите на историята на БНМС (В. Вълканов, Ат. Панайотов, К. Колев, Тремол Иванов и др.) сочат, че в началото на 30-те години той се е обособил като организация, доминирана от лица, свързани с морската търговия, морската индустрия и корабоплаване и на висшестоящи чиновници, но без да бъде отнето ръководството от запасните и действащите морски офицери.

Днес е отпаднала лансираната от някои автори версия, че Сговорът е бил организация от фашистки тип. Поради непознаване на фактите, а може би донякъде и злонамерено, се среща смесване на оценките, които се дават на политически организации от миналото като “Демократичен сговор” и др. “сговористи”, с дейността на които Морският сговор няма нищо общо.

Девизът на новата организация-приемник (НМС) е “Към морето и Дунава – за напредък, за стопанско благоденствие на развита и силна морска отечественофронтовска България”

Знаменателно е, че и след 1944 г. под егидата на новата организация продължават да работят активисти на БНМС, между които и брат Сава Иванов, контраадмирал от запаса, който редактира новото списание “Морско дело”. В един от броевете е поместено обръщение към потенциалните автори, с което Сава Иванов ги кани “отновода изпращат свои дописки в редакцията. На него, като председател на Софийския клон на Народен морски съюз, е възложено да напише програмната статия “Цели и задачи на НМС”, в която той категорично сочи приемствеността и намерението да се следва пътят, прокаран от Българския народен морски сговор.

Както се случва в превратни времена, не липсват куриози – след 1944 г. на думи се отричат връзките и става модерно да се критикува “тъмното минало” на БНМС, но на “Първия свободен конгрес на НМС” през 1946 г. е разгледан и приет докладът на “проверителната комисия” на БНМС за периода 1942-1945 г., и е взето решение за освобождаване от отговорност на главния му касиер.

Свидетелства за реализация на декларираните цели на БНМС (илюстрираме  само някои приноси, заявени в независими публикации и оценки, давани в различни периоди от време):

· Извадка от актуалната Интернет-страница на националния Военноморски музей:

“…Флотските офицери стават главните агитатори и пропагандатори на морската идея у нас. През 1920 г. те организират и най-голямата морска обществена организация у нас "Български народен морски сговор" (БНМС). Под нейно покровителство на 20 май 1923 г. с тържествена церемония е открита експозицията на Морския музей във Варненската девическа гимназия.”

· За развитието на курортното дело – извадка от публикация в информационен интернет-сайт за курортното дело по българското Черноморие:

Българският народен морски сговор чрез своите клонове в страната създал първите летни морски колонии. През юли 1921 г. кметът Йордан Пекарев имал честта на общоградско събрание да съобщи на варненци за взетото решение да се обяви Варна за морски курорт. Това поставило пред общината неотложната задача за построяване на необходимите съоръжения.   Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. станало тържественото откриване (на Морските бани). Кметът на града Петър Стоянов завършил речта си с думите: "Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот."

(В периода 1924-1942 г. летните морски колонии са посетени от около 11 000 деца от цялата страна, като само Плевенският клон на БНМС е организирал почти ¼ от тях. Плевенският клон е единственият, който съумява да изпраща деца и през 1941 и 1942 г. – период, в който вече е забранена дейността на масоните в България, ложа “Черноморски приятели” е приспана и активността на ръководството на Сговора е силно политизирана.)

· Констатация на брат М. И. в историческия очерк “Велика Ложа и “Черноморски приятели” във Варна” (1884-1922-1940), стр. 16, Изд. къща – “МКИ”, Кюстендил, 2001 г.:

…Две са главните постижения на Варненската Ложа: първото е запознаването на тесен кръг избраници с масонските идеи, в това число влизат и главните морски началници; второто е създаването на Българския народен морски сговор и неговото списание, които обхванаха много членове и развиха активна родолюбива дейност.  За това допринесоха и видните масони, които посещаваха Варна (заб. В периода 1922-1929 г броят на посветените братя във Варна не надхвърля 30 души, за да се ограничи  едва до 13 в края на 1939 г.)

· Из публикация в пресата, озаглавена “Координати на евроатлантическата интеграция” (архивни материали):

На 6 септември 1934 г. на варненския рейд се установява италианският презокеански лайнер "Очеания". Сред пътниците са голяма група членове на "Лига навале италиана", водени от адмирал Енрико Кутури. Те се срещат с ръководството на обществената организация "Български народен морски сговор", в който преобладават морски офицери от строя и от запаса.

· По повод завръщането във Варна на баркентината “Калиакра” с купата на победител в регатата “Къти сарк” през 2000 г.– из редакционен материал в “Морски вестник”:

Ще се намери ли достоен наследник на Българския народен морски сговор, чиято 80 годишнина ще отбележим на 1 юли. Защото само мощна обществена организация с мащабите, влиянието и размаха на пропагандното въздействие като БНМС може да бъде коректив на морската политика. "Калиакра" е само върхът на айсберга от проблеми, застанал на фарватера на българското морско стопанство. Ако сред морската ни общественост не се появи Сговор, много неща ще се превърнат в "Титаник". Останалото са лозунги, които могат да запълнят страниците на някои вестници, но не подкрепят с нищо надеждата ни за по-добро бъдеще.

 Мотиви да се направи опит за реактивиране дейността на БНМС по инициатива на Старите, Свободни Приети Зидари на България.

· Днес е налице нова обществено икономическа ситуация в страната, в сравнение с 20-те години на миналия век. Българският народ отдавна е прогледнал и е видял изгодите от развитието на стопанска дейност, свързана с морето и река Дунав. Но същевременно се наблюдават и някои “повтарящи се” неблагополучия, касаещи морското стопанство като цяло, морския туризъм, всички сфери на транспорта, инфраструктурни проекти във важни за благоденствието на нацията области и т.н, които могат да бъдат причинно свързани с отсъствието на ясна, широко скроена и последователна Национална морска стратегия. Създаването на една мощна обществена организация с мащабите, влиянието и размаха на пропагандното въздействие като БНМС е по силите и в унисон със стремежите на масонското да подпомага всяко начинание, насочено към благоденствие, човеколюбие и напредък на нацията.

Всеки опит да бъде изкуствено възпроизведено ярко обществено явление, което е извървяло предопределения му път и е останало назад във времето, като правило го обрича на окарикатуряване и предопределя неговия неуспех. Но една близка по форма и дух организация, безспорен идеен наследник на БНМС, би могла да съдейства за ангажиране на интелектуалния потенциал, на нравствените сили и на предприемаческата инициатива на широки слоеве от нашия народ за участие “в сговор” във формирането и реализацията на Национална морска стратегия, приемлива за една морска държава с перспективи за развитие на морското си стопанство и бизнес. Трябва да бъдем реалисти – нашата страна няма такава стратегия, въпреки някои опити в този дух в последните 8-10 години.

Стъпки в тази насока биха могли  да бъдат:

  •  излъчване на инициативна група (инициативен комитет) – измежду  посветени братя и в разширен състав;
  •  санкция на Великата Ложа на ССПЗБ  за обсъждания, мнения и подкрепа от структурите в страната;
  •  подготовка на проект - визия за името, целите, формите на членство, обхвата на дейностите, финансирането, програмните документи и организацията на работа на Сговора;
  •  покана  до юридически и физически лица да станат учредители на Сговора.
  •  пропагандна (журналистическа) активност за подготовка на общественото мнение за позитивно възприемане на идеята -публикации, телевизионни предавания, интервюта и пр.
  •  финализиране на подготвителния етап – регистриране от учредителите на сдружението  в навечерието на 85-та годишнина на изнасянето на градежа “Морски народен сговор” от брат Иван Михайлов в софийската Ложа “Светлина”.