32. ВЪРХОВЕН ПРИНЦ НА КРАЛСКАТА ТАЙНА (МАЙСТОР НА КРАЛСКАТА ТАЙНА)
Окултната наука на Древните Маги била скрита под сянката на Древните Мистерии: тя била разкрита по един несъвършен начин или по-скоро объркана от Гностиците: за нея се досещат по неяснотите, които покриват лъжливите престъпления на Тамплиерите; и може да бъде намерена завоалирана от енигми, които изглеждат неразгадаеми в Ритуалите на най-Висшето Масонство.

Магството е било науката на Авраам и Орфей, на Конфуций и Зороастър. Именно догмите на тази наука са били гравирани върху каменните маси от Ханох и Тризмегистус. Мойсей ги пречистил и разбулил (Игра на думи:  re-veil – забулвам наново;  reveal – разкривам (бел. пр.)), защото това е значението на думата “разкривам”. Той ги покрил с ново було, когато направил Святата Кабала изключително наследство на народа на Израел и ненарушима Тайна на жреците си. Мистериите на Тива и Елевзин запазили сред народите някои нейни символи, вече променени и оттам нататък мистериозният ключ бил изгубен сред инструментите на все по-налагащото се суеверие. Йерусалим, убиец на своите пророци и толкова често изтъргуван за лъжливите богове на сирийците и вавилонците, с течение на времето на свой ред загубил Светото Слово, когато Пророкът, обявен пред Влъхвите от осветената Звезда на Посвещението, дошъл да откъсне износеното було от стария Храм, за да придаде на Църквата нов низ от легенди и символи, които все още и завинаги скриват от Профаните и завинаги запазват за Избраните едни и същи истини.

Споменът за това научно и религиозно Абсолютно, за тази доктрина е този, който се резюмира в една дума, от това Слово, пречистен, периодично изгубван и отново намиран, предаван на Избраните от всички древни Посвещения; именно същият този спомен, запазван или вероятно богохулен в прославения Орден на Тамплиерите, е този, който е станал за всички тайни сдружения, на Розенкройцерите, на Илюминатите и на Окултните ФранкМасони, причина за странните им ритуали, на знаците им, които са повече или по-малко конвенционални и преди всичко, на взаимната им посветеност и на силата им.

Гностиците станали причина Християните да отхвърлят Висшето Значение, а официалното Светилище било затворено срещу висше посвещаване. По този начин Йерархията на Познанието била компрометирана от насилието на узурпиращото невежество и безредиците на Светилището се възпроизвеждат в Държавата; защото винаги, охотно или не, Кралят се подкрепя от Свещеника и именно вечното Светилище на Божественото учение е това, от което Силите на Земята, за да си осигурят трайност, трябва да получат освещаването и силата си.

Херметичната Наука на ранните Християнски епохи, поощрявана също така от Гебер, Алфарабиус и други араби, изучавана от най-висшите по ранг на Тамплиерите и въплътена в определени символи на по-висшите Степени на Франкмасонството, може точно да се определи като Кабала в действената ù реализация или Магията на Творбите. Тя има три аналогични Степени, религиозна, философска и физическа реализация.

Религиозната ù реализация е трайната основа на истинското Господство и на истинското Духовенство, които господствуват в царството на човешкия интелект: философската ù реализация е изграждането на абсолютна Доктрина, известна във всички епохи като “Светата Доктрина” и за която Плутарх говори нашироко, но мистериозно в Трактата си “De Iside et Osiride”; и за йерархическо обучение, което да осигури непрекъсната приемственост на Алхимиците сред Посветените: физическата ù реализация е откритието и приложението в Микрокосмоса или Малкия Свят, на съзидателния закон, който непрестанно обитава великата Вселена.    

Измерването на ъгъл от Сътворението и умножаването на това пространство в пропорционална прогресия и цялото Безкрайно пространство ще умножи окръжностите му, запълнени с вселени, които ще преминат в пропорционални сегменти между идеалните и удължаващи се разклонения на твоя Пергел. Сега да предположим, че от някоя точка, която и да била тя, на Безкрайното пространство над теб, една ръка държи друга Пергел или Квадрат, линиите на Небесния Триъгълник задължително ще се срещнат с тези на Пергела на Науката, за да образуват Мистериозната Звезда на Соломон.

Всички научно вероятни хипотези са последните проблясъци на недоизяснеността на познанието или последните му сенки. Вярата започва там, където изтощен потъва Разумът. Отвъд човешкия Разум е Божественият Разум, великата Абсурдност на посредствеността ни, Безграничното Абсурдно, което ни ограничава и на което вярваме. За Майстора, Пергелът на Вярата е над Квадрата на Разума; но и двете се опират на Светото Писание и се съчетават, за да сформират Пламтящата Звезда на Истината.

Не всички очи виждат еднакво. Дори за всички, които го гледат,видимото сътворение не е с една и съща форма и с един цвят. Мозъкът ни е книга, отпечатана отвътре и отвън и двете писания при всички хора се объркват и малко или повече се смесват.

Първичната традиция на единичното откровение се е запазила под наименованието “Кабала” от Духовенството на Израел. Кабалистичната доктрина, която също така е била догмата на Магите и на Хермес, се съдържа в Зефер Йетсаирах, Зохар и Талмуд. Според тази доктрина, Абсолютното е Същество, в което Словото Е, Словото, което е изричане и израз на битието и живота.

Магията е това, което е; сама по себе си тя е подобна на математиката; защото е точната и абсолютната наука на Природата и законите ù.

Магията е науката на Древните Маги: а християнската религия, наложила мълчанието на лъжливите оракули и е поставила край на влиянието на лъжливите Богове, самата тя почита онези Маги, дошли от Изтока, водени от Звезда, за да благоговеят пред Спасителя в люлката Му.

Традицията също дава на тези Маги наименованието “Крале”; защото посвещението в Магизма представлява истинска получена от краля привилегия; и защото великото изкуство на Магите се нарича от всички Познавачи, “Кралското Изкуство” или Свещеното Кралство или Господство, Sanctum Regnum. 

Звездата, която ги водила, е същата онази Пламтяща Звезда, образът на която намираме във всички посвещавания. За Алхимиците тя е знакът на Квинтесенцията; За Магистите е Великият Чудотворен Лек; за Кабалистите - Свещената Пентаграма. Изучаването на тази Пентаграма не би могло да доведе Магите до нищо друго, освен до познанието на Новото Наименование, което било на път да се издигне над всички наименования и да накара всички способни за преклонение създания, да преклонят колене.

Магията обединява в една и съща наука това, което Философията е в състояние да притежава като най-сигурно, а Религията - на Непогрешимото и Вечното. Тя съвършено и неопровержимо примирява тези две условия, на пръв поглед изглеждащи толкова силно противопоставени едно на друго; вярата и разумът, науката и кредото, властта и свободата.

Тя предоставя на човешкия ум инструмент за философска и религиозна сигурност точно, както математиката и обосновава непогрешимостта на самата математика.

Така съществува едно Абсолютно по въпросите на Интелекта и на Вярата. Върховният Разум не е оставил проблясъците на човешкото разбиране напразно да се двоумят. Съществува безспорна достоверност, съществува непогрешим метод за опознаване на тази достоверност и с опознаването ù, онези, които я приемат като правило, могат да придадат на волята си суверенна власт, която ще ги направи господари на всички нисши неща и на всички и на всички блудни духове; тоест, ще ги направи Арбитрите и Кралете на Света.

Науката има своите добри и лоши дни, защото придава на интелектуалния свят живот, който има своите регулирани движения и прогресивни фази. Тя е изпълнена с Истини, както и със сияйни лъчи: не се губи нищо от това, което е скрито; но също така и нищо от онова, което се открива, не е напълно ново. Бог  със задоволство дава на Науката, която е отражението на Славата Му, Печатът на Вечността Си.

Трябва да търсим следите на Науката и да преоткрием Мистериите на Познанието, но не в книгите на Философите, а в религиозния символизъм на Древните хора. Жреците на Египет познавали по-добре, отколкото ги познаваме ние сега, законите на движението и на живота. Те знаели как да регулират или засилят действието с повторно действие; и с готовност предвиждали реализацията на тези ефекти, причините на които те били определили. Колоните на Сет, Енох, Соломон и Херкулес символизирали в традициите на Магите този универсален закон на Равновесието; и Науката на Равновесието или балансирането на Силите довела Посветените до тази на универсалната гравитация около центровете на Живота, Топлината и Светлината.

Талес и Питагор научили в Светилищата на Египет, че Земята се върти около Слънцето; но не се опитали да направят това свое познание универсално достояние, защото, за да се направи това, щяло да се наложи да се разкрие една от големите Тайни на Храма, онзи двоен закон на привличането и излъчването или на симпатията и на антипатията, на фиксираността и движението, който е принципът на Сътворението и вечната причина на живота. На тази Истина се присмял Християнинът Лактантиус, тъй като Папският Рим отдавна правел опити да се докаже лъжливостта ù и я преследвала.    

Така разсъждавали философите, докато Жреците, без да им отговарят или дори да се усмихнат на грешките им, писали в онези Йероглифи, които създали всички догми и цялата поезия, Тайните на Истината.

Когато се появи Истината в света, Звездата на Познанието уведомява Магите за нея и те се втурват да боготворят Бебето, което сътворява Бъдещето. Човек получава Посветеност посредством Интелигентността на Йерархията и прилагане на покорство. Ако Повелителите позволят на Божественото Право да управлява, истинските Посветени с радост ще му се подчинят.

Авраам пренесъл Православните традиции от Халдея. Те властвували в Египет по времето на Йосиф, заедно с познанието на Истинския Бог. Мойсей  изнесъл Православието от Египет, а в Тайните Традиции на Кабала намираме цялостна, съвършена, уникална Теология, подобна на тази, която в Християнството е по-велика и най-добре обяснявана от Отците и Докторите, цялата с последователност и хармоничност, които светът все още не е в състояние да проумее. Зохар, който е Ключът на Свещените Книги, разкрива също така всички дълбочини и светлини, всички неясноти на Древните Митологии и на Науките, първоначално скривани в Светилищата. Истина е, че трябва да се познава Тайната на този Ключ, за да може човек да се възползва от нея, а това е напълно невъзможно и почти неясно, дори за най-проницателните интелекти, непосветени в тази Тайна.

Тайната на Херметичните Науки е тази на самата Природа, Тайната на зараждането на Ангелите и Световете, тази на Всемогъществото на Бога.

“Ти ще си като Елохим, който познава доброто и злото,” казала Змията на Генезиса и Дървото на Познанието се превърнало в Дърво на Смъртта.

В продължение на шест хиляди години Мъчениците на Познанието се трудят и умират в подножието на това дърво, за да може то отново да се превърне в Дървото на Живота.

Равновесието е Хармонията, която произлиза от аналогията на Противоположностите.

Досега Човечеството се стреми да застане на един крак; понякога на единия, понякога на другия.

Цивилизации са се издигали и загивали или поради анархическата невменяемост на Деспотизма, или поради деспотичната анархия на Бунтарството.

Организирането на Анархия е проблемът, който революционерите винаги са имали и който вечно трябва да разрешават. Това е скалата на Сизиф, която винаги ще пада обратно върху тях. За да съществуват за един единствен миг, те са и винаги ще бъдат по фаталност принудени да символизират деспотизъм без друга причина за съществуването му от необходимостта и който впоследствие е жесток и сляп като Необходимостта. Избягваме от хармоничната монархия на Разума единствено, за да попаднем под разюзданото диктаторство на Безразсъдството.

Понякога суеверни възторзи, понякога жалка пресметливост на материалистическия инстинкт са заблуждавали нациите и Бог най-накрая повежда света напред към вярващия Разум и приемливите Вероизповедания.

Разполагали сме с достатъчно пророци без философия и философи без религия; несведущите вярващи и скептиците си приличат и както едните, така и другите, са далеч от вечното спасение.

В хаоса на универсалното съмнение и на конфликтите на Разума и Вярата великите мъже и Пророците не са нищо друго, освен немощни и нездрави творци в търсене на образеца на съвършенство с риск и за сметка на разума и живота си.

Живеейки единствено с надеждата да бъдат коронясани, те са първите да направят това, което Питагор по толкова покъртителен начин забранява във възхитителните си Символи; те раздират икони и ги тъпчат под краката си.

Светлината е равновесието на Сянката и Яснотата.

Движението е равновесието на Инерцията и Активността.

Властта е равновесието на Свободата и Силата.

Мъдростта е равновесието на Мислите, които са искрите и лъчите на Интелекта.

Добродетелта е равновесието в Привързаностите: Красотата е хармоничната пропорция във Формите.

Красивият живот е точният живот, а величията на Природата са алгебра на грациите и пищностите.

Всичко справедливо е красиво; всичко красиво трябва да е справедливо.

________

Всъщност няма Нищо, няма пуста Празнота във Вселената. От горната или външна повърхност на атмосферата ни към тази на Слънцето и към онези на Планетите и отдалечените Звезди, в различни направления, Науката в продължение на стотици векове си е представяла, че съществува обикновено, празно, пусто Пространство. Сравнявайки ограниченото познание с Неограниченото, Философите знаят за него малко повече от маймуните! В цялото това “празно” пространство са Неограничените Сили на Бога, действувайки в безкрайно разнообразие на направления, напред и назад и никога бездейни, дори за миг. Във всичко това, действено посредством цялото на Безкрайността му, е Светлината, която е Видимата Проява на Бога. Земята и всяка една друга планета и сфера, която не е Център на Светлината, носи конуса и сянката си с това, както тя лети и проблясва в орбитата си; но тъмнината няма свой дом във Вселената. Да се освети сферата от една страна означава да се проектира конус тъмнина от другата; а Прегрешението е Сянката на Истината, с която Бог осветява Душата.

В цялата тази “Празнина” също така се намират и Мистериозното и винаги Действуващо Електричество, и Вездесъщото Небе. Невидимото става видимо по волята на Бога. Два невидими газа, съчетани от действието на Сила на Бога и сгъстени, се превръщат в и остават водата, която запълва великите басейни на моретата, протича в реките и поточетата, изскача от скалите или изворите, пада върху земята под формата на дъждове или я побелява със снегове и се превръща в мост от лед за Дунава или се събира в обширните резервоари в лоното на земята. Бог очевидно запълва всичко това, което ние глупаво наричаме Празно Пространство и Пустота.     

И навсякъде във Вселената това, което ние наричаме Живот и Движение, произлиза в резултат на непрекъснат конфликт на Силите или Импулсите. Винаги, когато престане този действен антагонизъм, в резултат произлизат неподвижност и инерция, които са Смъртта.

Ако, казва Кабалата, единствено царствува Божието Правосъдие, което е Взискателността или Жената, от самото начало би било невъзможно сътворението на несъвършени същества, такива като човека, защото Слънцето, което е по рождение свързано с Човечеството, Безкрайното Правосъдие, измервайки Греховността с нарушената Безкрайност на Бога, трябва да е унищожило Човечеството в мига на сътворението му; и не единствено Човечеството, а Ангелите са грешни, тъй като те също, подобно на всички сътворени от Бога и по-малко съвършени същества. Ако от друга страна, Милосърдието или Добродетелността на Бога, Мъжът, по никакъв начин не си противодействаха, Греховността щеше да остане ненаказана, а Вселената щеше да попадне в хаос от корупция.

Нека Бог да не направи нищо друго, освен да отмени един единствен принцип или закон на химическо привличане или симпатия и антагонистичните сили, уравновесени в материята, освободени от ограничението им, незабавно биха разширили всичко, което наричаме материя в неуловими и невидими газове, каквито са водата и парата, когато, ограничени в цилиндър и подложени до огромна степен на тази мистериозна сила на Божеството, която наричаме “топлина”, се освобождава чрез разширението си.

Големите течения и реки от въздух протичат и се втурват и се търкалят от екватора към замръзналите полярни региони и назад от тях към парещите екваториални области. Необходимо присъщи на тези големи, огромни, уравновесени и благотворни движения, причинени от антагонизма на екваториалната жега и полярния студ, са тайфуните, торнадата и циклоните, които са резултат от конфликти между втурналите се течения. Тези и благотворните пасати произлизат от един и същ велик закон. Бог е всемогъщ; но са невъзможни следствия без причини и тези следствия понякога не могат да са нещо друго, освен зло. Огънят нямаше да топли, ако също така не изгаряше човешката плът. Най-вирулентните отрови са най-могъщите лекове, когато са дадени в надлежна пропорция. Злото е сянката на Доброто и е неразделно от него.

Божествената Мъдрост се ограничава от уравновесяващия фактор на Всемогъществото на Божествената Воля или Власт, а резултатът е Красотата или Хармонията. Сводът не почива на една единствена колона, а се извива от едната до другата страна. Така се получава и с Божественото Правосъдие и Милосърдие и с Човешкия Разум и Човешката Вяра.

Онази чисто схоластична Теология, предмет на Категориите на Аристотел и Мъдростите на Петер Ломбард, онази логика на силогизма, която спори, вместо да разсъждава и намира отговор на всяко нещо, впускайки се в подробности по термините, напълно игнорира Кабалистичната догма и броди в безрадостната празнина на тъмнината. Тя е била по-малко философия или мъдрост, отколкото един философски автомат, отвръщайки посредством източници и развивайки тезите си подобно на движение на колела. Това не е било човешко слово, а монотонен вик на машина, безжизнената реч на Андроид. Тя е била фаталната прецизност на механизма, вместо свободно приложение на рационални нужди. Свети Томас Аквински сразил с един единствен удар цялото това скеле от думи, изградено от една дума върху другата, като прокламирал вечното Господство на Разума, в онова свое великолепно изречение, “Едно нещо не е справедливо, защото Бог желае това; а Бог го желае, защото то е справедливо.” Приблизителното последствие на това твърдение, привеждайки доводи от по-голямото към по-малкото, било това: “Едно нещо не е истина, защото Аристотел го е казал; а Аристотел не би могъл разумно да го каже, освен ако то не беше истина. Търси тогава, преди всичко, Истината и Справедливостта и в допълнение към това ще ти се предостави Науката на Аристотел.” 

Прекрасна мечта на най-великите от Поетите е Адът да стане безполезен, напълно да се затвори от възвеличаването на Небето; проблемът на Злото да получи окончателното си разрешение и единствено Доброто, необходимо и триумфиращо, да властвува във Вечността. Така учела Персийската догма, че Ахриман и подчинените му служители на Злото трябвало най-накрая да се помирят с Божеството и цялото Зло трябвало да се прекрати. Но за съжаление, философът забравя всички закони на равновесието и се стреми да залее Светлината с блясък без сянка, а движението - с пълен покой, което би означавало прекратяване на живота. Докато съществува видима светлина, ще има сянка, пропорционална на тази Светлина и това, което се осветява, ще хвърля конуса си на сянка. Отдихът никога няма да е щастие, ако не се балансира от аналогично и противоположно действие. Това е неизменният закон на Природата, Вечната Воля на Правдата, която е БОГ.

Един и същ разум се нуждае от Зло и Тъга в Човечеството, докато прави належаща горчивината на водите на моретата. Тук също така Хармонията може да произлезе единствено от аналогия на противоположностите и това, което е отгоре, съществува от разум, който е отдолу. Дълбочината е тази, която определя височината; и ако се запълнят долините, планините изчезват; така че, ако се заличат сенките, се унищожава Светлината, единствено видима от променящия се контраст на мрак и блясък, а универсалната тъмнина ще се произведе от огромно заслепяване със силна светлина. Дори цветовете в Светлината могат единствено да съществуват от наличието на сянката: тя е трикратният съюз на деня и нощта, сияйният образ на догмата, Светлината превърната в Сянка, както Спасителят е Божественото Слово, превърнато в човек: и всичко това почива на един и същ закон, първичният закон на сътворението, единственият и абсолютен закон на Природата, този на различаването и хармоничното сблъскване на противоположните сили в универсалното равновесие.

Двете големи колони на Храма, символизиращ Велената, са Необходимостта или всемогъщата Воля на Бога, на която нищо не може да не се подчини и Свободата или свободната воля на създанията Му. Очевидно и антагонистично за нашия човешки разум, един и същ Разум не е неспособен да разбере как те могат да са в равновесие. Безкрайната Сила и Мъдрост биха могли така да планират Вселената и Безкрайната приемственост на нещата, че да оставят човека да разполага със свобода на действие и, предвиждайки какво всеки един би могъл да мисли и да прави в даден миг, да направят от свободната воля и свободното действие на всеки човек инструмент за подпомагане при постигане на общата му цел. Защото дори човек, предвиждайки, че друг ще извърши определено действие и по никакъв начин да не го контролира или дори да му влияе, не може да използва това действие като инструмент, за да осъществи собствените си цели.

Безкрайната Мъдрост на Бога предвижда какво ще направи всеки човек и го използва като инструмент чрез упражняване на Собствената си Безкрайна Власт, която все още не контролира Човешкото действие, за да унищожи свободата му. Резултатът е Хармония, третата колона, която поддържа Ложата. Същата Хармония произлиза в резултата на равновесието на Необходимостта и Свободата. Волята на Бог не е победена или осуетена нито за миг и това е Божествената Победа; и все пак Той не изкушава, нито ограничава хората да вършат Зло и по този начин е ненакърнена Безкрайната Му Слава. Резултатът е Стабилност, Съгласуваност и Установеност във Вселената и неразделената Власт и Автокрация в Божеството. И тези - Победата, Славата, Стабилността и Властта са последните четири Сефироти на Кабалата.             

Аз съм, казал Бог на Мойсей, този, който Е, Е Бил и завинаги Ще Бъде. Но самият Бог, в непроявената Му Същност, считан за все още не създал и като Сам, няма наименование. Такава била доктрината на всички древни Мъдреци и тя е така изрично заявена в Кабалата. ח ו ח י е Наименованието на Божеството, проявено в единично действие, това на Сътворението и съдържащо в Самия Него, в идея и действителност, цялата Вселена, която трябва да се облече с форма и материално да се разработи по време на вечната последователност на епохите. Тъй като Бог никога не е Бил, така Той никога не е МИСЛИЛ, а Вселената не е имала повече начало от Божествената Мисъл, на която е израз – не повече от Самото Божество. Продължителността на Вселената не е нищо друго, освен точка на половината път от безкрайната линия на вечността; а Бог не е бил инертен и несъзидателен по време на вечността, която се простира отвъд тази точка. Първообразът на Вселената никога не е съществувал в Божествения Ум. Словото било в НАЧАЛОТО с Бога и e Било Бог. И Неизразимото Наименование е не това на Самата Същност, а на Абсолютното, проявено като Същество или Съществуване. Защото Съществуването или Съществото, казвали Философите, е ограничение; а Самото Божество не е ограничено, нито определено, а е всичко, което може вероятно да бъде, освен всичко това, което е, е било и ще бъде.

Обръщайки буквите на Неизразимото Наименование и разделяйки го, то става би-сексуално, както е думата חי Юд-Хе или Ях и разкрива значението на голяма част от неясния език на Кабалата и е най-Висшето, на което са символ Колоните Якин и Боаз. “В образа на Божеството”, ни се казва, “Бог е създал Човека; Той е създал Мъжа и Жената:” и писателят, символизирайки Божественото от Човека, ни казва, че жената, първоначално съдържаща се в мъжа, била взета от страната му. И така Минерва, Богинята на Мъдростта, е родена, жена с меч, от мозъка на Юпитер; Изида била сестрата преди да стане жената на Озирис, а вътре в Брахм, Източникът на всичко, Самият Бог, без пол или име, била създадена Мая, Майката на всичко, което е. Словото е Първо и Единствено породено от Бащата; а страхопочитанието, с което се гледат Най-Висшите Мистерии, наложило мълчание по отношение на Природата на Светия Дух. Словото е Светлина и Животът на Човечеството.

Адептите са тези, които трябва да разберат значението на Символите.

Сега се върни заедно с нас към Степените на Синьото Масонство и като последен свой урок ще получиш обяснение на един от техните символи.

На олтара на тези Степени виждаш Квадрат и Пергел, сигурно помниш как те са разположени върху олтара на всяка степен.

Винкелът е инструмент, приспособен единствено към равнини и следователно, подходящ за Геометрията или за измервания на Земята, която, според представата на древните хора, е била плоска. Пергелът е инструмент, имащ връзка със сферите и сферичните повърхнини и е приспособен към триизмерната тригонометрия или този клон на математиката, който се занимава с Небето и орбитите на небесните тела.

Винкелът, следователно, е естествен и подходящ символ на тази Земя и нещата, които ù принадлежат, които са направени от нея или имат отношение към нея. Пергелът е също толкова естествен и подходящ символ на Небето и на всички небесни неща и творения.

В началото на тази лекция виждаш стар окултен символ, копиран от “Материя Прима” на Валентин, отпечатана във Франкфурт през 1613 г., придружен от трактат, озаглавен “Азот”. Върху него има Триъгълник върху квадрат, и двата вписани в окръжност, а над тях - стоящо върху дракон човешко тяло, с две ръце, но с две глави – една мъжка и една женска. От страната на мъжката глава е Слънцето, а от страната на женската – Луната, полумесецът в кръга на пълната луна. Ръката от мъжката страна държи Пергел, а тази от женската – Винкел.

Небето и Земята се представят като божества, дори и сред Араянците предшественици на европейските народи като Хинди, Зенд, Бактриани и перси, а Rig Veda Sanhita съдържа химни, в които към тях се обръщат като към богове. Те са обожествявани и от финикийците, а сред гърците Уран и Гея, Небето и Земята са възпети като най-древните от всички божества от Хезиод.

Великата, плодородна, прекрасна майка Земя произвежда с безкрайна и безкористна доброта всичко необходимо за нуждите, удобствата и дори лукса на хората. От нейната кърмеща и непресъхваща гръд идват плодовете, житото, цветята в съответния сезон. От нея идва всичко, което храни животните, служещи на  човека като помощници в труда му или за храна. През Пролетта тя е зелена, покрита с изобилна трева и дървета, хранещи се от почвата и с богатство от зелени листа, плод на нейната преливаща жизненост. В нейната утроба се намират полезни и ценни минерали, нейни са моретата, кипящи от живот, нейни са реките, които ни носят храна и вода за напояване, нейни са планините, които изпращат потоците, подхранващи реките, нейни са горите, които служат за храна на огньовете за жертвоприношенията и които огряват домовете ни. Следователно Земята, великият Производител, винаги е представена като жена, като майка – Великата, щедрата, милостивата Майка Земя. 

От друга страна, светлината и топлината на Слънцето в Небесата и дъждовете, които сякаш идват от тях, през Пролетта правят плодородна тази щедра Земя, възвръщат живота и топлината във вените ù, изстудени от Зимата, карат потоците да се спускат пълноводни надолу, пораждат зеленината и изобилието на Земята. Като пораждащи и създаващи фактори, Небето и Слънцето винаги са били считани за мъже, създатели, които оплождат земята и я карат да ражда.

Фигурата на Хермафродита е Символ на двойствената природа, приписвана от древните на Бога, Създател и Родител, Брахма и Мая сред Араянците, Озирис и Изида сред египтяните. След като Слънцето е мъж, Луната е жена, а Изида е едновременно и сестра, и съпруга на Озирис. Пергелът, следователно, е окултен символ на създаващия бог, а Винкелът – на раждащата Земя или Вселена.

От Небето идва духовната и безсмъртна част от човека, а от Земята – материалната му и смъртна същност. Юдейският Генезис казва, че Йехова е създал човека от прах от земята и е вдъхнал в ноздрите му дъха на живота. Чрез седемте сфери на планетите, представени от Мистичната стълба на последователите на Митра, а тя – от тази, която Яков вижда в съня си (не с три, а със седем стъпала), Душите, създадени от Бога, слизат, за да се съединят с човешките тела; и през тези седем сфери те трябва да се върнат обратно към своето начало и своя дом, до страната на Бога.

Пергелът, следователно, като символ на Небето, представлява духовното, интелектуалното, етичното в двойствената човешка природа, а Винкелът, като символ на Земята – материалното, чувственото, низшето.

“Истината и Разумът”, казва една от древните индийски философски секти “са Небесни атрибути на Бога, не на отделната Душа, която е податлива на познание и невежество, на радост и болка; следователно Бог и отделната Душа са отделни неща” – и този израз на древните Наянски философи относно истината е предаван до нас през вековете чрез уроците на свободното Масонство, където четем, че “Истината е божествен атрибут и основа на всяка добродетел”.

“Докато е въплътена в материята”, казват те по-нататък, “Душата е в състояние, подобно на затвор и е под влияние на греховни страсти; но ако чрез усилено изучаване тя е достигнала до познание за елементите и принципите на Природата, тя добива достъп до Небесното и в това щастливо състояние нейната индивидуалност не се изгубва”.

Жизнената сила, вдъхвана на смъртната природа, дъхът на живота в юдейския Генезис, а и според най-общите разбирания на индийските философи, умира, но Душата е божествена по своята същност, еманация на Божия дух, макар и не част от този дух. Тя е сравнявана с топлината и светлината, изпращани от Слънцето, с лъч от тази светлина, който нито намалява, нито разделя собствената си същност.

Независимо от това как е създадена или как е надарена със собствено съществуване, Душата, която не е нищо друго, освен Божие творение, не може да узнае как е сътворена, нито да разбере собствената си индивидуалност. Тя не може и да проумее как общото същество, състоящо се от нея и тялото, може да чувства болка, да вижда и да чува. На Универсалния създател му е харесало да постави някакви граници на нашия разум, отвъд които той не може да достигне. Ако ние сме способни да разберем начина и модела на сътворението или образуването на Вселената и нещата, на Него му е било приятно да ги скрие от нас с непрозрачен воал, докато думите, използвани да опишат този акт не придобият единствено смисъла, че Той е причината и началото на Вселената.

Достатъчно ни е да знаем това, което Масонството учи – че ние не сме изцяло смъртни; че Душата или Духът, разумът или интелектуалната част от нас, е самата наша Истинска Същност и тя не подлежи на разпад и изчезване, а е нещо просто и нематериално, способно да оцелее след смъртта на тялото, способна  на безсмъртие; тя е способна и на усъвършенстване и напредък, на постигане на повече познание за нещата, които са божествени, да става по-мъдра и по-добра и все по-заслужаваща безсмъртие; и затова тя помага на други от своя вид, безкористно и без да подбира като най-благородна амбиция и най-висша цел, която може да се постави и достигне в този кратък и несъвършен живот.

Във всяко човешко същество божественото и човешкото са смесени. Във всекиго има разум и морал, страсти, които ни водят към злото, както и чувствени апетити. “Ако живееш след плътта, ти ще умреш”, казва Павел, пишейки до Християните в Рим, “но ако чрез духа умъртвиш желанията на тялото, ти ще живееш. Защото тези, които са поведени от Божия Дух, са божии синове.” “Плътта изкушава духа, а духът – плътта”, казва той, пишейки до християните в Галатия, “и те са противоположни един на друг, така че ти не можеш да правиш нещата, които би трябвало”. “Това, което правя, го правя с нежелание”, пише той на римляните, “защото това, което искам да правя, аз не го правя, а това, което мразя, го правя. И вече не съм аз този, който го прави, а грехът в мен. Това, което искам, присъствува в мен; но как да направя това, което е добро, аз не откривам. Защото аз не правя доброто, което бих желал да сторя, а злото, което не бих искал на сторя, го правя. Тогава откривам закона, че когато желая да правя добро, злото присъствува в мен; защото аз се радвам на Божия закон чрез човека вътре в мен, но аз виждам друг закон у мен, воюващ срещу закона на разума ми, който ме прави пленник на закона на греха, който е у мен... Така че с разума си аз служа на Божия закон, но с плътта си  служа на закона на греха.”

Животът е битка и да участваш в нея героично и да се биеш добре е голямата цел на съществуването на всеки човек, който е достоен и годен да живее изобщо. Да преодолееш силните удари на бедите, да напредваш въпреки всички обстоятелства, да грабнеш победата от ревнивата хватка на съдбата, да станеш водач сред хората, да се издигнеш в ранг и сила чрез красноречие, кураж, постоянство, учение, енергия, активност, необезкуражаван от обратите на съдбата, нетърпелив спрямо губенето на време, неразубеден от опасностите, да спечелиш богатство, да подчиниш хората чрез интелекта си, чрез дързостта си, да успееш, да просперираш, да процъфтяваш – това е, според общото разбиране нещото, за което човек се бори в житейската битка. Дори да успееш в бизнеса чрез смелост, която не се спира пред рискове, с тази дързост, която не пропуска случайните шансове, чрез хитростта на дилъра, чрез смелостта на безскрупулния оператор, дори чрез мошеничествата на бордовете на акционерните дружества и цените на златото, да пълзиш нагоре чрез непочтени средства или с гласовете на бруталното невежество – тези също са обречени да бъдат сред големите успехи в живота.

Но най-великата битка, в която най-истинската чест и най-реалният успех са трофеите на победата, е тази, в която нашият интелект и морал, нашата духовна природа се борят срещу нашите чувствени апетити и грешни страсти, с нашата земна, материална или животинска природа. Тук е истинското величие на героизма, само тук успехите ни обричат на триумф.

Във всеки човешки живот се води  тази битка; и тези, които побеждават другаде, често претърпяват позорно поражение и  поемат по бедствен път, в срамно и неудобно падение.

Чувал си повече от едно определение на свободното масонство. Най-истинското и най-значимото още не си научил. То се преподава на приетите Чираци, на Калфата и Майстора и се преподава във всяка Степен, чрез която напредваш. Това е определение на онова, което свободното Масонство наистина е, на неговите цели и самата му същност и дух; то има за всеки от нас силата и светостта на Божи закон и ни налага поемането на тържествено задължение.

То се преподава и символизира, на Чирака, както и на теб, чрез Пергела и Винкела; върху които, както и върху книгата на твоята религия и книгата на закона на шотландските Свободни Масони, ти поемаш толкова много задължения. Като Рицар, на теб определението ти се преподава чрез Сабята - символ на честта и Дълга - върху която си поел толкова много задължения. Преподава ти се чрез Везната, символ на равновесието и чрез Кръста, символ на преданост и саможертва и всичко, на което тези символи те учат и което съдържат, се съдържа, за новоприетия Чирак, за Рицаря, за Принца – във Винкела и Пергела.

За Чирака стрелките на Пергела са под Винкела. За Калфата едната е отгоре, а другата – отдолу. За Майстора и двете доминират, контролират и властвуват над символа на земното и материалното.

Свободното Масонство е подчинение на Човешкото у човека пред Божественото; победа над апетитите и страстите на чувството за морал и разума; продължително усилие, борба, война на Духовното срещу Материалното и Чувственото. Тази победа, когато бъде постигната и утвърдена, оставяща победителя да си почине върху щита и се увенчае с лаврите ù, е истинската Свещена Империя.

За да постигне това, Масонът най-напред трябва придобие солидни убеждения, основани на разума, да бъде духовен по природа, да има душа, която няма да умре с тялото му, а ще продължи да съществува и напредва към съвършенството през вековете на вечността, ще вижда все по-ясно с приближаването си към Бога Светлината на Божественото присъствие. Това проповядва философията на Стария и Приет Ритуал, тя го подтиква да постоянства и му помага да вярва, че свободната му воля е изцяло в съгласие с Божието могъщество и познание, че Той е не само безкраен в своята сила и мъдрост, но и в своята милост, нежен в своята жалост и любов към крехките и несъвършени същества, които е създал.

Всяка Степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал, от първата до тридесет и втората, проповядва чрез церемониала си, както и чрез инструкциите си, че най-благородната цел на живота и най-висшият дълг на човека е да се бори непрекъснато и яростно да овладее всичко, чрез духовното и божественото в себе си над материалното и чувственото, така че и в него, както и във Вселената, управлявана от Бога, Хармонията и Красотата  да бъдат резултат от справедливо равновесие.

На теб това ти е проповядвано в тези Степени, обсъждани в Ложата на Съвършенството, които насаждат най-вече практическия морал на свободното Масонство. Да бъдеш верен при каквито и да било изкушения да бъдеш фалшив; да бъдеш честен във всичките си дела, дори и ако последиците са големи загуби; да бъдеш щедър благотворител, дори и когато егоизмът подсказва на свиеш дланта си, дори и за сметка на собствения си лукс или удобства; да съдиш справедливо и безпристрастно, дори и себе си, когато низши импулси ти подсказват да бъдеш нетолерантен и отмъстителен; да вършиш онова, което е правилно, когато грешното предлага по-голяма изгода; да не мамиш никого с нищо, колкото и лесно да изглежда това като начин за забогатяване - във всички тези неща и в други, обещани от теб в тези Степени, духовната ти природа се обучава и окуражава да утвърди праведното си надмощие над апетитите и страстите.

Философските Степени са те научили да цениш знанието, истината, върховенството на интелектуалния труд, достойнството и стойността на твоята душа, стойността на великите и благородни помисли; така те ти помагат да се издигнеш над нивото на животинските апетити и страсти, над утоляването на алчността и мизерната амбиция, да намериш по-чисто удоволствие и по-благородна награда в придобиването на познание, развиване на интелекта, тълкуване на светите писания на Бог върху Книгата на Природата.

Рицарските Степени са те повели по същия път, като са ти показали ценността на щедростта, милосърдието, прошката, добротата, пренебрежението на опасността, върховните задължения за Дълг и Чест. Те са те научили да преодоляваш страха от смъртта, да се отдадеш на великата кауза на гражданската и религиозната свобода, да бъдеш войник на всичко праведно, истинно, справедливо; сред бедствията да запазиш титлата си на Рицар Командир на Храма и нито там, нито другаде да не напускаш поста си и да не побягваш от врага. Във всичко това ти утвърждаваш надмощието и господството на духовното и божественото в себе си. Нито долен страх от опасността или смъртта, нито користолюбива амбиция или жалка алчност, или низки пресмятания не могат да изкушат истинския Шотландски Рицар да измени на честта си и така да превърне интелекта и разума си, душата си в роби на апетитите, страстите, на материалното и животинското, на егоизма и бруталността в човешката природа.

Не е възможно да се създаде истинско и вярно братство чрез която и да е теория, основана на низшето в човешката природа; нито общност чрез вяра в абстрактни предположения за природата на Бога, броя на неговите лица или други религиозни теореми; нито чрез установяване на система от асоциации просто за постигане на взаимно облекчение, нито чрез някаква система от редовни плащания като застраховка срещу болести, нито чрез погребални церемониали след смъртта.

Не може да има истинско братство без взаимно зачитане, добро мнение един за друг и висока оценка, взаимна безкористност, прошка на вини или грешки. Само тези, които се учат да мислят добро един за друг, да очакват добро един от друг, да отхвърлят и не забелязват лошото у другите, могат да бъдат истински братя, в истинския смисъл на думата. Тези, които злорадствуват над падението на другите, които считат останалите за низки и подли по природа, за хора, в които доминира злото, в които не се търсят добродетелите, не могат да бъдат дори приятели, камо ли Братя.

Никой няма правото да мисли лошо за себеподобните си, освен ако не мисли така и за себе си. Ако от една единствена грешка или вина се съди за характера и на другите, ако една единствена постъпка се счита като определяща за природата на другия, както и на целия му житейски път, този човек трябва да бъде съден по същия начин, да признае правото на другите да бъдат немилостиви към него. Но би било невъзможно той да бъде съден така, защото непрекъснато трябва да се напомня, че във всеки жив човек има безсмъртна душа, която се стреми да отсъди кое е правилно и кое – не; има лъч, независимо от това колко малък е той, от Великия източник на светлина и разум, който се стреми нагоре през всички пречки на страстите и уловки на разума, във всеки човек този лъч непрекъснато води война срещу страстите на злото и неконтролируемите му апетити, а ако се е поддал, той никога не е изцяло унищожен. Ще се види, че не победата, а борбата носи чест, защото в това, както и във всичко друго, никой човек не може винаги да достига до успеха. Сред множество от грешки, падения, недостатъци, човек търси борещата се Душа, доброто у всекиго сред злото, вярвайки, че всеки е по-добър от това, което показват делата му, че Бог се грижи и за грешния, че го съжалява и го обича, тогава той ще счита грешника за свой Брат, достоен за обичта му, свързан с него с неразрушимата връзка на приятелството.

Ако у човека няма нищо Божествено, какво друго е той, освен едно по-интелигентно животно? Той няма вина, грехове, както зверовете нямат такива; следователно в греховете си той е звяр от по-висш вид, той няма морални качества, за разлика може би от животните, които притежават щедрост, вярност, великодушие.

Бардесан, сирийският християнин, в своята Книга за Законите на Страните, казва за хората, че “що се отнася до нещата, принадлежащи на телата им, те са животни по природа, а що се отнася до нещата, принадлежащи на разума им, те правят каквото искат, свободни и силни, подобни на Бога”. Мелитон, епископът на Сардис, в своята реч към Антоний Цезар, казва, “Оставете Го, вечно живия Бог, да бъде винаги във вашия ум, защото вашият ум е Негово подобие, той е също така невидим и неуловим, без форма... Тъй както Той съществува вечно, така и вие, като отхвърлите всичко видимо и всичко, което може да се развали, ще застанете пред Него завинаги живи, надарени с познание.”

Като нещо много извън нашето разбиране и тъй като в юдейския Генезис думите, използвани за изразяване произхода на нещата са с несигурно значение, с еднаква възможност да се преведат като “създаден”, “произведен”, “направен” или “сътворен”, ние не трябва да спорим или обсъждаме дали Душата или Духът на човека може да бъде лъч, произтекъл или излъчен от Висшия разум или дали Безкрайната Сила го е извикала към съществуване от нищото, чрез просто упражняване на Неговата Воля и го е надарила с безсмъртие и с разум като Божествения Разум, защото във всички случаи може да се каже, че божественото в човека е свързано с човешкото. На този съюз е Символ равностранният Триъгълник, вписан в Квадрата.

Ние виждаме Душата, казва Платон, както хората виждат статуята на Главк, извадена от морето, където е лежала много години, като при това виждане не е лесно да се установи истинската ù природа, защото крайниците ù са били отчасти счупени и отчасти износени и изтрити от действието на вълните, мидите и водораслите, с камъчета, полепнали по нея, така че тя прилича по-скоро на странно чудовище, а не на тази, която е била, когато е напуснала божествения си източник. Дори така, казва той, ние виждаме Душата деформирана от много неща, които са ù направили лошо, които са я наранили и изтрили блясъка от повърхността и. Но Масонът, притежаващ Кралската Тайна, може да спори с него, защото със своята любов към мъдростта, със своя стремеж към свързване с безсмъртното и божественото, със своите желания, борби, независимо дали са завършили с поражение или победа, с изкушенията и клопките на сетивата и страстите, освободена от материалното си обкръжение, оказало се твърде силно, от деформиращите влияния, Душата отново ще прояви истинската си природа и постепенно ще се изкачи по мистичната стълба на Сферите, към истинския си дом и място на създаването си.

Кралската Тайна, чийто Принц си ти, ако си истински посветен, ако се опираш на знанието и философията за теб е изпълнена с божествена красота, е тази, която Зохар нарича Мистерията на Баланса. Това е тайната на Универсалното равновесие.

- От това Равновесие в Бога, между Божествената Мъдрост и Безкрайната Божествена Мощ, произлиза Стабилността на Вселената, неизменността на Божия Закон, Принципите на Истината, Справедливостта и Правдата като част от него, върховенството на Божия Закон над хората и над всички други техни закони, същевременно представлявайки част от тях.

- От това Равновесие между Безкрайната Божествена Справедливост и Безкрайната Божествена Милост произлизат Безкрайното Божествено равенство, Моралната Хармония или Красотата на Вселената. Чрез него е възможно да се понесе несъвършеното в присъствието на Съвършеното Божество и за Него, както и за нас, да обичаш е по-добре, отколкото да мразиш и да прощаваш е по-мъдро, отколкото да отмъщаваш или наказваш.

- От това Равновесие между необходимостта и свободата, между действието на Божествената Сила и Свободната воля на човека, пороците и злините и нечистите помисли и думи стават престъпления и грехове, справедливо наказвани от закона за причината и следствието, въпреки че нищо във Вселената не може да се случи без Божията Воля; без съвместното съществуване на свободата и необходимостта, на свободната воля у създанието и всемогъществото на създателя, не може да съществува религия, закон за доброто и злото, добродетел и порок, справедливост в човешките наказателни закони.

- От това равновесие между Доброто и Злото, Светлината и Тъмнината в света, което ни уверява, че всичко е дело на безкрайната Му мъдрост и безкрайна любов, че няма бунтовен демон на Злото или Принцип на Мрака, който съществува заедно с Него в небесно противопоставяне, чрез придобиването на знание за Него, ние можем чрез Вярата да видим, че съществуването на Злото, Греха, Страданието и Тъгата в света са съвместими с Безкрайната Доброта и Мъдрост на Всемогъщия.

Симпатията и антипатията, привличането и отблъскването, всички сили в природата са в противоречие в душата на човека и във Вселената на Сферите и световете; и от действието и противопоставянето един на друг произлиза Хармонията, това движение, което е Живот еднакво за Вселената и за Душата. Те не са антагонистични. Силата, когато отблъсква Планетите от Слънцето не е по-зла сила от тази, която ги привлича към централното светило; тъй като всяка от тях е създадена и упражнявана от Бог и резултатът е хармоничното движение на покорните планети по елиптичните им орбити, математическата точност и неизменната регулярност на движението им.

От това Равновесие между Властта и Индивидуалното Действие, представляващо Свободното Управление, се поставят на здрави основи Свободата и Подчинението пред Закона, Равенството в Подчинението пред Властта и Братството с Подчинението пред по-мъдрите и най-добрите, а от това равновесие между Активната Енергия на Волята в Настоящето, изразено чрез Гласа на Хората и Пасивната Стабилност и Постоянство на Волята на Миналото, изразена в конституцията на управлението, писана или не, в законите и обичаите, посивели от възрастта и осветени от времето като предшественици и авторитети, представени от арката, почиваща върху две колони, Якин и Боаз, стоящи пред вратите на Храма, изграден от Мъдростта, на едната от които Масонството поставя небесния глобус, символ на духовното в нашата сложна природа, а на другата – земния глобус, символ на материалното.

И накрая, от това Равновесие, възможно в самите нас, което Масонството непрекъснато се стреми да постигне у последователите си, Адепти и Принцове (не заслужаващи в противен случай титлите си) между Духовното и Божественото от една страна, а от друга – Материалното и Човешкото; между Интелекта, Разума, Морала, от една страна, а от друга – Апетитите и Страстите, произтичат Хармонията и Красотата на добре ръководения живот.

Възможното Равновесие ни доказва, че нашите Апетити и Чувства са също така и Сили, дадени ни от Бога за целите на Доброто, а не са плод на Дяволското зло, които трябва да бъдат мразени, измъчвани и ако е възможно, направени инертни и дори мъртви; те са ни дадени да бъдат средства, с които да придобиваме сили за велики и добри дела, които трябва да използуваме мъдро, без да ги насилваме, да ги контролираме и ограничаваме в съответните рамки с помощта на разума и морала; да ги превръщаме в полезен инструмент и в слуга, да не им позволяваме да ни управляват и поробват, да ползват нашия разум и интелект като средство за тяхното задоволяване.

Това Равновесие преди всичко ни учи да уважаваме себе си като безсмъртни души, да уважаваме и почитаме другите, които са равни нам и като нас притежават част от Божествената Природа, осветена от лъча на Божествения Разум, борят се като нас за светлина, способни са като нас да се развиват към съвършенство, заслужават да бъдат обичани и жалени, но никога мразени или презирани; да помагаме и окуражаваме другите в тази борба,  да не ги пренебрегваме или изоставяме да се скитат сами в мрака, да не ги тъпчем в нашите собствени усилия нагоре.

От взаимното действие и противодействие на тези опозиции и противоположности се получава това, което оформя Триъгълника, символ на Божественото за всички древни мъдреци; както Озирис и Изида, Хар-оери, Господарят на Светлината и Живота и на Съзидателния Свят. В ъглите му стоят символично три колони, които поддържат Ложата, самата тя символ на Вселената, Мъдростта, Силата и Хармонията или Красотата. Един от тези Символи, открит в Чертожната дъска на Степента на Чирака, ни преподава този последен урок на Свободното Масонство. Това е правоъгълният Триъгълник, представящ човека като обединение на Божественото и Човешкото. Основата, оразмерена с числото 3, числото на Триъгълника, представлява Бога или Божественото, перпендикулярът, оразмерен с числото 4, числото на квадрата, представлява Земята или материалното и човешкото; хипотенузата, оразмерена с числото 5, представлява природата, която се създава като съюз на Божественото и Човешкото, душата и тялото; квадратите, 9 и 16 на основата и перпендикуляра, събрани дават 25, квадратът на 5, мярката на хипотенузата.

Както във всеки Триъгълник на Съвършенството, едно е три и три са едно, така и Човекът е едно, макар и с двойствена природа; той постига целите на своето съществуване само когато двете му страни са в равновесие, а животът му е успешен само ако е хармоничен и красив, като великата Хармония на Бог и Вселената.

Такова е, Братко мой, истинското слово на Майстора Масон, такава е истинската Кралска тайна, която прави възможна и след време реална Светата Империя на истинското Масонско Братство.

Gloria Dei est Celare Verbum.

Амин.