31. ВЕЛИК ИНСПЕКТОР ИНКВИЗИТОР КОМАНДОР [ИНСПЕКТОР-ИНКВИЗИТОР]
Да изслушва търпеливо, да преценява внимателно и непредубедено и да решава безпристрастно - това са основните задължения на един съдия. Няма нужда да се разпростирам върху тях след уроците, които получи. Обзавеждането на Олтара ни и отличителните знаци на Трибунала красноречиво ще ти напомнят за тях.

Светата Библия ще ти напомня за задълженията ти; и че както съдиш тук, долу, така и самият ти ще бъдеш съден после от Онзи, на когото, за разлика от земния съдия, не се налага да разгадава мотивите, намеренията и целите на хората [които по принцип са в основата на всяко престъпление], съдейки по техните несигурни и често не безопасни свидетелства за техните думи и дела; защото обгърнат в пълен мрак, човек опипва пътя си с прострени напред ръце: но пред Него всяка мисъл, чувство, импулс и намерение на всяка душа, която е, била е и винаги ще бъде на този свят, са и винаги ще бъдат осезаеми и видими през безкрая на вечността.

Ъгълът и Пергелът, Отвесът и Либелата са ти добре познати като Масон. На теб, като Съдия, те особено внушават честност, безпристрастност, внимателно обмисляне на фактите и обстоятелствата, точност в преценката и принципност при взимане на решенията. Работата ти като Съдия трябва да е изключително прецизна. Подобно на Храма, издигнат с помощта на отвеса, ти трябва да не се накланяш нито на едната, нито на другата страна. Като добре балансирана и нивелирана сграда, трябва да проявяваш твърдост и постоянство в своите убеждения за правдата и справедливостта. Трябва да си точен като кръга, очертан от пергела. На везните на правосъдието трябва да мериш единствено фактите и закона, да не слагаш в нито едно от блюдата лично приятелство или лична неприязън, нито пък страх или благоразположение; и когато няма надежда съгрешилият да се поправи, трябва да го накажеш без колебание с меча на справедливостта.

Специалният основен символ на тази Степен е тетрактисът на Питагор, окачен на Изток, където като него блести свещеното слово или буква - символ на Божеството. Деветте външни точки образуват триъгълник, основният символ в Масонството, много от чиито значения са ти познати.

За нас трите страни на триъгълника представляват трите главни атрибута на Бога, който е създал и сега, както винаги, поддържа, крепи и ръководи Вселената във вечното ù движение; трите опори на Масонския Храм, самият той символизиращ Вселената: Мъдрост или Безкрайния Божествен Разум; Сила или Мощ, Безкрайната Божествена Воля; и Красота или Безкрайната Божествена Хармония, Вечният Закон, по силата на който безброй слънца и светове се носят по своя вечен път, въртейки се около оста си, без катастрофи или катаклизми в Безкрайността на пространство, в което промяната и движението са закон за всички създадени битиета.

За нас като Масонски Съдии триъгълникът символизира пирамидите, които, стъпили здраво на земята като вечните планини и ориентирани точно към четирите основни посоки на земното кълбо, устоявайки дръзко на всички атаки на човека и времето, ни учат да бъдем твърди и непоклатими като тях, здраво опрели се на чистата истина.

Той включва множество геометрични фигури и всяка от тях крие дълбок смисъл за Масоните. Тройният триъгълник е свещен и на особена почит, защото винаги и за всички народи е бил символ на Бога. Ако се продължат всички външни линии на Шестоъгълника, който е включен в него, ще се получат шест по-малки триъгълничета, чиито основи се пресичат в центъра на тетрактиса, който винаги е бил символ на възпроизводителната сила на Вселената, на Слънцето, Брахма, Озирис, Аполон, Бел и самия Бог. Така се образуват дванадесет още по-малки триъгълничета, три пъти по три, от които се състои самият Тетрактис.

Ще се въздържа да посоча всички фигури, които можем да проследим в него; но на една не можем да не обърнем внимание. Самият Шестоъгълник прилича на куб, който не се забелязва на пръв поглед, следователно е подходящ за символ на вярата в невидимите неща, която е от първостепенно значение за спасението. Кубът, най-простото триизмерно тяло, ти напомня за камъка, пуснал кръв, както и за камъка, поставен от Енох; той ни учи на справедливост, акуратност и постоянство.

Безкрайната делимост на триъгълника ни демонстрира безкрайността на Вселената, времето, пространството и Бога; същото показват и линиите, излизащи от един общ център и могат да се продължават безкрайно, отдалечавайки се една от друга. Линиите са безбройни, както и атрибутите на Бога нямат край; и както те произлизат от един общ център и се изстрелват в пространството, така и цялата Вселена е произлязла от Бог.

Помни също, Братко мой, че имаш да изпълняваш и други задължения, освен задачите си като съдия. Трябва да разследваш и проверяваш подробно и много старателно работата на подчинените Органи на Масонството. Твоя е грижата да следиш броя на получаващите по-високи Степени да не нараства ненужно, да изключваш внимателно от членство неподходящите лица и да внимаваш чрез  живота и в разговорите си Масоните да свидетелстват за достойнството на нашите доктрини и неоценимата стойност на самата ни институция. Трябва да изследваш също така собственото си сърце и поведение, както и да внимаваш да не се отклониш от правия път. Ако таиш зла воля и завист, ако си склонен към нетърпимост и фанатизъм, ако отговаряш с грубост на добротата и обичта, ако отваряш сърцето си широко за едни и затваряш дверите му за други, това означава, че е време да сложиш в ред своя собствен Храм, иначе всуе ще носиш името и знаците на Масоните, защото в теб няма нищо от Масонската същност.

Навсякъде по света е валиден един естествен закон, една постоянна форма на действие, която като че ли е в природата на нещата, съставна част от Вселената. Това е общоприет факт. В различните области наричаме тази форма на действие с различни имена - закон за Материята, закон за Разума, закон за Морала и други подобни. С това имаме предвид определена форма на действие, която е част от материалните, психически или морални сили, начинът, по който те обикновено се проявяват, идеалът, към който те винаги са устремени. Познаваме идеалните закони на материята само защото те винаги се спазват. За нас реалното подчинение е единственото доказателство за идеалното правило; защото по отношение на поведението на материалния свят идеалното и реалното са едно и също нещо.

Научаваме законите на материята единствено чрез наблюдение и опит. Преди да изживее този факт, никой не може да предскаже, че падайки към земята, през първата секунда едно тяло изминава пет метра, през втората изминава два пъти по-голямо разстояние, през третата - четири пъти по-голямо, отколкото третата, а през четвъртата - шестнайсет пъти по-голямо. Няма форма на действие в нашето съзнание, която да предусети закона за действието във външния свят. Същото важи за всички материални закони. Познаваме идеалния закон, защото е факт. Законът е задължителен. Трябва да му се подчиняваш без колебание. Законите на кристализацията, законът за пропорциите в химическите съединения - нито в тези, нито в каквито и да било други закони на Природата няма място за колебание или неподчинение. В материалния свят действува само първичната воля на Бога, няма вторична крайна воля.

Няма изключения от великия закон за всеобщото Привличане, който свързва атомите в тялото на видимата само с микроскоп ротария, орбитите, системите; скрепява в едно цяло материалния свят и обединява тези светове от системи във Вселена. На пръв поглед изглежда, че има изключения от закона, например при растежа и разлагането, отблъскването при електричеството; но в крайна сметка се оказва, че всички те са особени случаи на всеобщия закон за привличането, който действува по различни начини.

Разнообразието на резултатите от действието на този закон в началото изненадва разума; но накрая единството на причините смайва образования ум. Ако се разглежда по отношение на земното кълбо, земетресението не е нищо повече от една пукнатина, появила се на алеята в градината в сух летен ден. Сюнгерът е порест, с малки празни пространства между твърдите частици: слънчевата система е просто по-пореста, с големи свободни пространства между орбитите: Вселената е още по-пореста, с празни пространства между системите, които, сравнени с безкрая, са толкова малки, колкото и тези между атомите, от които са съставени най-малките животинки, милиони от които откриваме в една единствена капка солена вода. Една и съща сила на привличане крепи в едно цяло микроорганизъма, сюнгера, системата и Вселената. Всяка материална частица във Вселената е свързана с друга, както и с всички останали; привличането е общата им връзка.

В духовния свят, в света на човешкото съзнание, също има закон, идеална форма на движение за духовните сили на човека. Законът за Справедливостта е също така универсален, както и законът за Привличането; макар че сме далеч от възможността да съгласуваме всички природни явления с него. Според нас чучулигата има същото право да живее, да пее и да се рее на воля в небето, както и ястребът да размахва мощните си криле, окъпан в слънчева светлина; и все пак ястребът се спуска и поглъща безвредната чучулига, както тя на свой ред е погълнала преди това червея, а той е погълнал някой микроорганизъм; доколкото ни е известно, никъде, в никое бъдещо състояние на животинското битие няма компенсация за тази очевидна несправедливост. При пчелите една управлява, другите се подчиняват - някои работят, други не вършат нищо. При малките мравки прехраната на войниците се осигурява от мравките-работници. Лъвът издебва и изяжда антилопата, която безспорно има същото право на живот, като него. При хората някои се разпореждат, други слугуват, капиталистът командва, работникът изпълнява и една раса, която е по-висша в интелектуално отношение, използувва силните мускули на друга, която в това отношение стои по-ниско; и въпреки всичко никой не поставя под съмнение Божията справедливост.

Несъмнено всичките тези различни явления са в съответствие с великия закон за справедливостта; единствената трудност идва от факта, че ние не разбираме и несъмнено не можем да разберем този закон. За някои мечтателни и надарени с въображение теоретици е лесно да твърдят, че е абсолютно несправедливо лъвът да изяжда елена или орелът да разкъсва и поглъща мушитрънчето; проблемът е там, че не знаем по какъв друг начин биха могли изобщо да живеят лъвът и орелът, като се имат предвид конструкцията, тялото и органите, които Бог им е дал. Нашата малка мярка за справедливост не е Божията мярка. Неговата справедливост не иска от нас да облекчим от всякакъв труд милионите работници, да освободим крепостниците и робите - негодни да бъдат свободни - от всякакъв контрол.

Без съмнение, във всичките тези малки мехурчета, представляващи живота, желанията, волята и плановете на два милиарда или повече човешки същества на тази земя (защото те са като мехурчета, ако се съди по пространството и времето, което заемат в това огромно и вековечно човешко море) - без съмнение, във всички тях се крие една и съща вечна сила, на която те придават различна конкретна форма; и над всички властвува едно и също бащинско Провидение, което наблюдава и малките, и големите, като от действието на една Единна Сила се получават различни резултати.

Абсолютно вярно ще бъде твърдението, че справедливостта е органичен, основен закон на моралната Вселена, закон на правдата, правило за поведението на човека (както и за всяко друго живо същество) във всичките му морални взаимоотношения. Без съмнение, всички дела на човека (както и на всички други живи същества) трябва да се подчиняват на този върховен закон; и онова, което е правилно, се съгласува със закона и остава, докато онова, което е неправилно, влиза в противоречие с него и отпада. Проблемът е, че ние винаги изграждаме собствени представи за това, какво е правилно и справедливо според закона за справедливостта и искаме Бог да възприеме тази представа като Свой закон, вместо да се постараем да научим, чрез наблюдение и размисъл, какъв е Неговия закон и после, убедени, че законът съответствува на Неговата безкрайна справедливост, дали съвпада или не с нашата ограничена представа за справедливост. В своята самонадеяност ние си мислим, че знаем много и непрекъснато се опитваме да превърнем незначителните си представи в Универсални Божии Закони.

Вероятно на човек ще му бъде трудно да докаже достатъчно убедително и за самия него защо е правилно да използувва коня и вола да му служат и да им дава в замяна единствено храната, полагаща им се за деня, когато Бог е създал за тях всичките тези зелени ливади и савани по цялата земя; или защо да е справедливо да убиваме и ядем безвредния елен, който се храни само със зелена трева, с пъпките и младите листа на дърветата и пие вода, свободно течаща в природата, която Бог е направил достъпна за всички; или кроткия гълъб, невинното козле и много други живи същества, които така доверчиво вярват в нашата закрила; да се намерят подобни доказателства е много трудно, така, както е трудно да се докаже, че е справедливо, поради своя интелект или богатство, един човек да превърне в свой слуга себеподобния си заради силните му мишци за една дневна надница или просто за едната храна.

Да откриеш универсалния закон на справедливостта е едно, да се заемеш да отмериш нещо с нашия малък метър и да претендираш, че това е Божият закон на справедливостта, е нещо съвсем различно. В резултат на висшия общ план и система, както и на въведените от Бога висши общи закони, непрекъснато се случват неща, които според ограничените ни представи са неправилни и несправедливи и за които досега човек е успявал да намери удовлетворително обяснение единствено чрез хипотезите си за друг живот, в който всички неравенства и несправедливости от настоящия живот ще бъдат възмездени. Според нашите представи за справедливост е много несправедливо едно дете да бъде нещастно цял живот, поради недъг или органично заболяване, придобито вследствие на пороците на бащата; и все пак това е част от универсалния закон. Обяснението на древните е, че детето е наказано за греховете на своя баща. Ние твърдим, че недъгът или болестта са последствие от пороците на бащата; но що се отнася до въпроса за справедливостта или неправдата, това е просто подмяна на една дума с друга.

Много е лесно да формулираме един общ основен принцип, изразяващ собствената ни представа за абсолютна справедливост, и да настояваме всичко да бъде съгласувано с него: да кажем, “всички дела на човека трябва да се подчиняват на този висш закон; което е правилно, то е в съгласие с него и остава; което е неправилно, противоречи на закона и отпада. Личните чувства, като обичта към самия себе си, приятелството и патриотизмът, трябва да се подчиняват на всеобщата гравитация към вечната правда.” Проблемът, обаче, е, че тази създадена от Бога Вселена от необходимости, от вериги от причини и следствия и от живот, възникващ от смъртта, тази безкрайна последователност и съвкупност от жестокости няма да е в съгласие с нито един такъв абсолютен принцип или произволна теория, независимо от гръмките думи и бляскави фрази, с които е облечен.

Неприложимите морални правила са винаги вредни; тъй като никой не ги спазва, те превръщат истинските добродетели във въображаеми нарушения на един измислен закон. Справедливост между хората, както и между хората и стоящите по-ниско от тях представители на животинския свят - стремежът към нея е единственото правилно и уместно нещо с оглед на общите и личните интереси,  като се имат предвид съвкупността от обстоятелства и отношенията, създадени от Бога. Това не е теоретичен принцип, чрез който се подлагат на изпитание самите взаимовръзки, които Бог е създал и ни е наложил, за да бъдат те приети или отхвърлени.

Бог е създал тази висша система, Вселената и е въвел общи закони за управлението ù. Те обхващат всичко живо в мощната мрежа на необходимостта. Той е избрал да създаде тигъра с такива органи, че да не може да пасе трева, а да се храни с плътта на други същества или да умре от глад. Той е направил и човека месояден; някои от най-дребните птички са не по-малко кръвожадни от тигъра. С всяка своя стъпка, с всяко поемане на дъх, ние унищожаваме множество твари, всяка от които, независимо колко миниатюрна е тя, е живо същество, като самите нас. Той е сметнал за необходимо сред човечеството да има разделение на труда, интелектуално и морално. Той е сметнал за необходимо да има различни отношения в обществото, да има зависимост, подчинение и контрол.

Щом направеното е необходимо, то не може да бъде несправедливо; защото ако е несправедливо, то тогава Самият Бог, върховният Законодател, е несправедлив. Злото, което трябва да се избягва, е легализирането на несправедливостта и неправдата под фалшивия предлог за необходимост. Задълженията възникват от всички житейски взаимоотношения - те се появяват естествено и неопровержимо, като листата по дърветата. Ако имаме правото, дадено ни съгласно Божия закон за необходимостта, да убием агнето, за да се нахраним и да живеем, то нямаме право да направим това по мъчителен за него начин, понеже това в никакъв случай не е разумна необходимост. Имаме правото да живеем, ако наистина можем, като легитимно упражняваме своя интелект и наемаме или купуваме труда на хората със силни мишци, за да орат земите ни, да копаят в мините ни, да се трудят в нашите фабрики; но нямаме никакво право да ги претоварваме с работа или да не им заплащаме добре.

Не само е истина, че можем да усвоим моралния закон на справедливостта, закона за правдата чрез опит и наблюдение; но и че Бог ни е дал моралната способност, дал ни е съвест, която е в състояние да схване този закон непосредствено, да го възприеме интуитивно; вярно е също така, че в природата на човека е заложено едно правило за поведение, по-висше от всичко, което е постигнал досега - един идеал за характера, пред който действителната история се свива от срам: защото човек винаги е бил склонен да използва необходимостта, собствената си необходимост, необходимостта на обществото, като извинение за несправедливостта. Но с тази представа не трябва да се прекалява - защото ако заместим реалното с идеалното, то тогава също е истина, че вътре в нас има едно идеално правило за разграничаване на правдата от неправдата, до което Самият Бог, управлявайки света, не е стигнал и което Той (казваме го с дължимото преклонение) престъпва всеки ден. Мразим тигъра и вълка поради хищническата им кръвожадност, която е в тяхната природа; негодуваме срещу закона, според който изкривените крайници и болният организъм на детето са резултат от пороците на бащата; дори мислим, че един Всемогъщ и Всезнаещ Бог би трябвало да не позволява да съществуват болката, бедността и робството; нашият идеал за справедливост стои по-високо от Божията реалност. Това е добре, както и всичко друго. Той ни е дал това морално чувство с мъдра и благородна цел. Приемаме го като солидно доказателство за присъщата възвисеност на човешката природа; и трябва да се стараем да го постигнем, доколкото усилията ни са в хармония с взаимоотношенията, които Той е създал и обстоятелствата, които ни заобикалят и ни държат в плен.

Ако използваме честно тази способност на съвестта си; ако, прилагайки я към съществуващите взаимоотношения и обстоятелства, я развием, както и сродните с нея способности, извеждайки по този начин задълженията, които произтичат от тези отношения и обстоятелства и които, определени и ограничени от тях, стават задължителни за нас, то тогава ние се учим на справедливост, усвояваме закона на правдата и божественото правило за поведението в човешкия живот. Но ако се заемем да определяме и установяваме “формата на действие, която принадлежи на безкрайно съвършената природа на Бога” и така си изградим някакво идеално правило, спазването на което е извън възможностите на човека, скоро ще започнем да съдим и осъждаме Неговото дело и отношенията, които в безкрайната си мъдрост Той е решил да създаде.

Чувството за справедливост е типично за човешката природа, то е част от нея. Хората намират дълбоко, постоянно и инстинктивно удовлетворение от справедливостта, не само от нейните външни ефекти, но и от вътрешната причина и по природа обичат закона на правдата, това разумно правило за поведение, тази справедливост, с дълбока и трайна любов. Справедливостта е целта на съвестта, за нея тя е онова, което е светлината за окото и истината за душата.

Справедливостта поддържа справедливи отношения между хората. Тя крепи баланса между нациите, между човека и неговото семейство, племе, народ и раса, така че да няма сблъсък между неговите и техните абсолютни права, да няма конфликт на основните им интереси, да няма антагонизъм между вечните интереси на един индивид и тези на друг или на всички останали. Трябва да вярваме в това, ако сме убедени, че Бог е справедлив. Трябва да бъдем справедливи към всички и да изискваме същото от тях; това е универсален човешки дълг, универсално човешко право. Но възможно е да допуснем голяма грешка при определянето на справедливостта. Временните интереси и онова, което според хората са правата на човека, често си пречат и са в конфликт. Жизнените интереси на индивида често се разминават с постоянните интереси и благополучието на обществото; както може да има конфликт между правата, които ни се струват естествени за дадена класа или раса, и правата на друга класа или раса.

Не е вярно, че “един човек, колкото и малък да е той, не трябва да бъде жертвуван заради друг, макар и велик, заради мнозинството или заради всички хора”. Това е заблуда, при това много опасна. Често един човек или повече хора могат да бъдат пожертвувани в обикновения смисъл на думата, в името на интереса на останалите. Това е удобна самоизмама за себичните; защото ако те не могат да бъдат пожертвувани за общото добро според закона за справедливостта, то тогава страната им няма право да иска от тях саможертва; и онзи, който дава живота си, жертвува имота си или дори скъпоценностите си, за да осигури сигурността и просперитета на страната си, е глупак. Според тази доктрина Курций е бил глупак, а Леонид идиот; да умреш за родината си не е красиво и славно, а чиста глупост. В такъв случай не може да се иска от обикновения войник да поеме удара на меча или щика с гърдите си, за да спаси живота на великия командир, от чиято съдба зависи свободата на родината му, както и благоденствието на милиони още неродени деца.

Напротив, сигурно е, че тази необходимост е определяща за човешките дела и че интересите и дори животът на отделния човек се налага често да бъдат пожертвувани заради интересите и благополучието на родината му. Все някой трябва да поведе натоварения със смъртно опасна мисия отряд; мисионерът трябва да отиде сред диваците, рискувайки живота си; лекарят трябва да се изложи на опасността от страшна зараза в името на другите; морякът в крехката лодка насред океана, спасил се от потъващия или горящ кораб, трябва хладнокръвно да се хвърли в жадно отворената водна паст, ако животът на пътниците може да бъде спасен с цената на неговия живот; кормчията трябва да остане на руля и да загине в пламъците, за да осигури безопасността на хората, които корабът превозва.

Повечето хора винаги търсят справедливостта. Цялата огромна машина, която Държавата и светът от Държави представляват, е опит от страна на хората да утвърдят не онази идеална справедливост, която упреква Бога за разпоредбите му, а практичната справедливост, която може да бъде постигната чрез фактическата уредба на света. Щателната и огромна гражданска машина, която създава законите и съдилищата с всички техни служители и ги задейства в името на човечеството, е по принцип усилие да се приложи на практика теорията за правдата. Конституциите се приемат, за да се гарантира справедливостта; на решенията на съдилищата се дава гласност, за да можем да съдим по-мъдро в бъдещето. Нацията се стреми да събере заедно възможно най-справедливите хора в Държавата, така че колективното им чувство за правда да се превърне в част от писаните закони. Хората искат законът да бъде въплъщение на справедливостта, раздавана безпристрастно. Дори и по времето на първобитните общества хората са раздавали справедливост, макар и стихийна, примесена със страст и омраза; защото справедливостта приема груба форма в нецивилизованите общества, докато в по-цивилизованите до голяма степен се освобождава от страстта и омразата. Всяка прогресивна държава преразглежда периодично своите закони и прави радикални промени в конституцията си, опитвайки се да се доближи максимално до възможната практическа справедливост и правда; и понякога, следвайки теоретиците и мечтателите в тяхното преклонение пред идеала, чрез въздигане в закон на принципите на теоретичната правда, на практика допуска несправедливост и трябва да се върне назад.

В литературата хората винаги търсят практическа справедливост и желаят добродетелта да бъде възнаградена, а порокът да бъде заслужено наказан. Те са винаги на страната на справедливостта и хуманността, а повечето от тях си имат идеал за справедливост, по-добър от нещата край тях, по-справедлив от закона: защото законът е винаги несъвършен, не се доближава дори до най-осъществимата степен на съвършенство; но няма човек, който да е толкова справедлив, колкото собствената му идея за възможната и постижима справедливост. Страстите и нуждите му винаги му пречат да достигне своя идеал. Идеалната справедливост, към която се стремят и се мъчат да постигнат хората, е истина; но тя няма да се реализира в този свят. И все пак трябва да се приближим възможно най-близо до нея, както и към онази идеална демокрация, която “днес се мержелее пред очите на вярващите и религиозни хора - по-справедлива от Републиката на Платон, Утопията на Мор и приказния спомен за Златния век”, само трябва да внимаваме, стремейки се да достигнем и осъществим невъзможния идеал, да не забравим да се заловим и придържаме здраво към възможната реалност. Да се стремиш към най-доброто, но да се задоволиш с възможно най-доброто е единствената истинска мъдрост. Да настояваш за абсолютна правдата и да изхвърлиш от сметките си необходимостта, този съществен и контролиращ всичко елемент, е лудост, която само един мечтател може да допусне.

В един свят, населен с хора, които имат тела и съответно телесни нужди и животински страсти, никога няма да настъпи времето, когато няма да има бедност, потисничество, робство, страх от човека, страх от Господа, а само Любов. Това не може да стане, докато има хора с по-нисш интелект, отдаване на низки пороци, разсипничество, леност, епидемии от ужасни болести, войни, глад, земетресения и избухване на вулкани, които по необходимост карат хората да изпитват нужда, да робуват, да страдат и да се страхуват.

И все пак палешникът на справедливостта непрекъснато оре световната нива и изкоренява плевелите. Непрекъснато виждаме непрестанния и нарастващ триумф на правдата. Поради несправедливостта си Англия загуби своята Америка, най-ценния скъпоценен камък в короната ù. По-скоро несправедливостта на Наполеон, отколкото снеговете на Русия, го победи и го изпрати в изгнание на онзи безплоден скалист остров, за да линее и да умре; животът му е предупреждение към хората, че трябва да бъдат справедливи.

Интуитивно разбираме какво е справедливост по-добре, отколкото можем да я опишем. Какво е тя в конкретния случай, зависи толкова много от обстоятелствата, че всякакви определения са напълно измамни. Често би било несправедливо спрямо обществото да се направи нещо, което - при липсата на това съображение - би било справедливо за отделния индивид. Общите приказки, че човек имал право на това или онова, винаги са погрешни: и нерядко е абсолютно несправедливо спрямо самия индивид да направим за него нещо, което, според общото твърдение на теоретика, е правилно и му го дължим.

С другите трябва да постъпваме винаги така, както при същите обстоятелства би трябвало да желаем и би трябвало да имаме правото да желаем те да постъпват с нас. Има много случаи, които се срещат непрекъснато, в които човек трябва да се погрижи за себе си, вместо за друг, например когато двама души се борят за някоя дъска, която може да спаси единия, но не може да издържи и двамата; или когато нападнатият може да спаси собствения си живот само ако убие противника си. Така че човек трябва да предпочете сигурността на родината си пред живота на нейните врагове; и понякога, за да гарантира тази сигурност, да я предпочете пред живота на нейните невинни граждани. Оттеглящият се генерал може да разруши моста след себе си, да забави преследващия ги враг и да спаси основната част от армията си, макар че ще трябва да изостави един отряд, батальон или дори цял корпус от силите си, обричайки войниците на почти сигурна смърт.

В тези случаи нямаме отстъпление от справедливостта; въпреки че други подобни примери, когато раняването или смъртта на един индивид е цената, която трябва да се плати за сигурността на другите или когато интересът на един индивид, класа или раса се жертвуват в името на обществото или на по-висша раса, могат да накърнят идеалното правило за справедливост на някой мечтател. Но всяко отклонение от реалната, осъществима справедливост несъмнено води до загуба от страна на несправедливия, макар че загубата не се разгласява публично. Несправедливостта - явна или тайна – както и всеки друг грях или неправда, неизбежно има своите последици. Голямото народно сърце мрази себелюбивия, алчния, безчовечния, користно несправедливия, стиснатия работодател и жестокия господар; в същото време всички имат добро мнение за добрия господар, либералния работодател, щедрия, човечния и справедливия и дори завистта е знак на почит към добродетелите им. Хората ценят онези, които неотстъпно отстояват истината и правдата. Светът гради паметници на патриотите си. Четирима велики държавници, увековечени в камъка, гледат надолу към законодателите на Франция при влизането им в парламента – мълчаливи оратори, доказващи голямата обич на народа към справедливите. Във Върховния съд на Съединените щати Ние отдаваме почит пред мраморните образи на справедливите съдници Джей и Маршал, които спокойно са отправили поглед към мястото за съдиите във Върховния съд на Съединените Щати! Какъв паметник си е издигнал Вашингтон в сърцето на Америка и целия свят не с мечтите си за непостижима, идеална справедливост, а чрез непрекъснатите си усилия да бъде максимално справедлив!

Но само необходимостта и най-голямото добро за най-големия брой хора могат легитимно да се намесят в царството на абсолютната и идеална справедливост. Правителството не трябва да подпомага силните за сметка на слабите, не трябва да протекционира  капиталиста и в същото време да товари с данъци трудещия се. Могъщият не трябва да превръща развитието и удоволствията в свой монопол; държавниците не трябва да търсят само благоразумието и ползата за момента, а също така съвестта и правдата: справедливостта не трябва да се забравя при преценка на интересите, политическият морал не трябва да се пренебрегва заради политическата икономия: не ни трябва национално стопанство, а национална организация, основана на правдата.

Възможни са доста различия по отношение на абстрактната правда за много неща; защото всеки въпрос от този род има много страни и малко са хората, които обръщат внимание на всички, повечето разглеждат въпроса само от едната му страна. Но ние всички разпознаваме лесно жестокостта, нечестността, безчовечността, пристрастието, мошеничеството, коравосърдечността по техните грозни и познати черти; за да ги различиш, да ги мразиш и презираш не е необходимо да си член на апелативен съд, заел се да ревизира и променя Божието Провидение.

Днешната цивилизация определено е причинила много злини, а разрешаването на редица въпроси, свързани с човечността, непрекъснато се отлага. Ужасната мизерия, унижението и порока в нашите градове с красноречивото си мълчание или с неясното си роптаене ни показват, че богатите, силните и интелигентните не изпълняват дълга си към бедните, слабите и невежите; всяка нещастна жена, която живее Бог знае как, като шие ризи за шест пенса едната, доказва несправедливостта и безчовечността на човека. Робите са подложени на жестокости, още по-големи жестокости се извършват с животните и всеки такъв случай е позор за извършителите и неоправдан от законното отношение на контрол и зависимост, което Бог е решил да създаде.

Има една писана присъда срещу всичко несправедливо, вписана от Бог в природата на човека и в природата на Вселената, защото тя е природата на Безкрайния Бог. Вярност към способностите ти, вяра в онова, което те ти казват - това е справедливост към самия себе си; живот, подчинен на това правило, е справедливост към хората. Неправдата никога няма реален успех. Несправедливо спечеленото е загуба, удоволствието от него е страдание. Често ни се струва, че неправдата процъфтява, но в нейният успех се крият нейният провал и позор. След време винаги настъпва часът за разплата за дадена нация, както и за отделния индивид. Мошеникът мами сам себе си. Скъперникът, оставил брат си да умира от глад, мори от глад и собствената си душа и при смъртта си тя ще изпълзи от неговото владение на несправедливостта бедна, гола и нещастна. Който бяга от дълга си, бяга от печалбата си. Външните съдници често се провалят, но вътрешната справедливост - никога. Остави човека да обича злото и да върши зло - то се храни с камъни, не с хляб, бързите крака на справедливостта бързо го настигат, следвайки го като по конец и ето че железните ù ръце се обвиват около врата му. Никой не може да избяга от това, така както не може да избяга и от себе си. Справедливостта е ангел Господен, той лети от Изток на Запад; и където ангелът свива широките си криле, то е за да донесе съветите Божии и да нахрани човечеството с ангелски хляб.

Не можем да разберем моралната Вселена. Сводът ù е твърде висок, а очите ни не виждат толкова надалеч; не можем да изчислим кривата и да изпълним фигурата само на око; но можем да я разгадаем чрез съвестта си и със сигурност знаем, че върви в посока към справедливостта. Справедливостта няма да се провали, въпреки че злото изглежда силно и има на своя страна армиите и престолите на властта, богатствата и славата на света и въпреки че бедняка се свива отчаян. Справедливостта няма да се провали и да изчезне от света на хората, нито пък истинската неправда и всичко онова, което противоречи на истинския Божи закон за справедливостта, ще траят вечно. Силата, Мъдростта и Божията Справедливост са на страната на всяка праведна мисъл и не могат да се провалят, така както и Самият Бог не може загине.

В човешките дела Божията Справедливост може да се постигне посредством човека. Хората са инструментите за прилагане на Божиите принципи; моралът ни е оръдието на Неговата справедливост, която, бидейки неразбираема за нас поради нашето късогледство, често ни изглежда, че върши неправди, но в даден момент ще прекъсне жестокия смях на потисника. Справедливостта  е правило на поведение, запечатано в самата природа на човека. В ежедневния си живот, в своя дом или на нивата, в магазина, в службата се или в съда можем да помогнем да се подготви почвата за изграждането на едно справедливо общество, което ще стане бавно, но сигурно, както се надяваме. Справедливостта, която сме раздали, ще ни озарява оттук нататък и при смъртта си ще я добавим към общия трезор на човечеството. И всеки Масон, който, доволен да върши това, което е възможно и постижимо, въздава и налага справедливост, може да спомогне за укрепване на канала на човешкия морал, по който протича Божията правда; така отломките от злото, които сега спират и пречат на този поток, ще могат по-скоро да бъдат отстранени и пометени от неустоимия прилив на Всемогъщата Правда. Нека, Братко мой, в това, както и във всичко друго, винаги да се стремим да изпълняваме задълженията си на добри Масони и добри хора.