Следователно, Бог, според Масонското кредо, е Безграничната Истина, Безграничната красота, Безграничната Доброта. Той е най-свят от светите като автор на Моралния Закон, като Принципа на Свободата, на Справедливостта и Милосърдието, онзи, който раздава Награди и Наказания. Такъв Бог не е абстрактен Бог; той е една интелигентна и свободна личност; Той ни е направил по Свой образ и подобие, от Него ние получаваме закона, управляващ нашите съдби и чиято присъда очакваме. Именно Неговата любов ни вдъхновява да извършваме Нашите дела на милосърдие; Неговата справедливост направлява нашата справедливост, както и справедливостта на обществото и законите. Ние непрекъснато си напомняме, че той е вечен, защото в противен случай ще принизим Неговата природа; за нас Той не би съществувал, ако Неговата вечна природа нямаше форми, които са ни присъщи, форми на нашия собствен разум и на нашата душа.

Когато казваме, че обичаме Истината, Справедливостта и Благородството на Душата, трябва да знаем, че ние обичаме Бог, който стои зад всички тези специфични форми и че трябва да ги обединим в един голям акт на всеобхватно благочестие. Трябва да чувствуваме, че непрекъснато влизаме и излизаме от средата на обширните сили на Вселената, които са само Силите на Бог; че в нашите проучвания, когато се стремим да достигнем истината, се конфронтираме с мисълта на Бог; когато изучаваме доброто, научаваме и волята на Бога, заложена като правило за поведение във Вселената; и когато чувстваме безкористна любов, трябва да знаем, че споделяме чувството на Вечния Бог. И тогава, когато благоговеем пред могъщата космическа сила, това няма да бъде една сляпа Съдба в един Атеистичен или Пантеистичен свят, това ще бъде Безграничния Бог, пред когото ще се изправим, когото ще почувстваме и познаем. Тогава трябва да се съобразяваме с мисълта на Бог, да съзнаваме съвестта на Бог, да усещаме Неговите чувства и нашето собствено съществуване ще бъде в безграничното същество на Бог.

Земята е едно цяло и тя има своята хармония; защото Бог, който е едно цяло, не може да извърши нищо друго, освен една цялостна, завършена, хармонична работа. Хармонията на Вселената отговаря на единството на Бог, тъй като неопределеното количество е погрешния знак на безкрайността на Бог. Да се каже, че Вселената е Бог, означава да се признае само светът и да се отрече съществуването на Бог. Каквото и наименование да се даде на това, по същина това представлява атеизъм. От друга страна, предположението, че във Вселената няма Бог и че той съществува отделно от нея, представлява една нетърпима и почти невъзможна абстракция. Да разграничаваш, не означава да разделяш. Аз се разграничавам, но не отделям себе си от моите качества и действия. Така че Бог не е Вселената, въпреки че той присъствува навсякъде – в душата и в истината.

За нас, както и за Плато, абсолютната истина е в Бог. Това е Самият Бог в една от Неговите фази. В Бог, като техен оригинал, са залегнали неизменните принципи на реалността и познанието. Чрез Него нещата веднага получават своето съществувание и своя смисъл. Именно чрез участието си в Свещения разум нашият собствен разум притежава нещо от Абсолютното. Всяко съждение на разума обхваща необходимата истина и всяка необходима истина предполага Необходимо съществувание.

Следователно от всякаква гледна точка – от гледна точка на метафизиката, на естетиката и преди всичко на нравствеността, се издигаме до същия принцип – до общия център и първоосновата на всяка истина, всяка красота, всяко добро. Истинното, Красивото, Доброто не са нищо друго освен различни откровения на едно и също Същество. По този начин стигаме до прага на религията и влизаме в една общност с големи философии, а всички те провъзгласяват Бог; а в същото време сме в една общност с религиите, които покриват света и които се основават на свещената база на естествената религия, тази религия, която ни разкрива естествената светлина, дадена на всички хора, без помощта на определено откровение. Докато философията не достигне до религията, тя е под нивото на обожествяването, дори и на най-несъвършеното, тъй като те дават на човека поне Отец, Свидетел, Утешител, Съдия. Чрез религията философията се свързва с човечеството, което от единия до другия край на света се стреми към Бог, вярва в Бог, надява се на Бог. Философията съдържа в себе си общата основа на всички религиозни вероизповедания; тя всъщност заема от тях техния принцип и им го връща ограден със светлина, издигнат над несигурността, защитен от всякакви атаки.

Поради необходимостта, породена от самата Му природа, Безкрайното Създание трябва да създаде и съхрани Крайното, а то, в своите форми, трябва да ги предаде на съществата от своя вид. Не можем да си представим някакъв вид Крайно Създание, което да съществува без Бог, без основата и базата на Безкрайното, нито без Бог, съществуващ без нещо конкретно. Бог е необходимото логично състояние на един свят, Негово задължително последствие; а светът - необходимото логично със-тояние на Бог, негово задължително следствие. В съответствие с Неговото Безкрайно Съвършенство Той трябва да създава, а след това да съхранява и благославя всичко, което създава. Това е заключението на съвременната метафизична наука. Потокът на философията протича от Аристотел до Хегел и завършва с това заключение: и след това отново се появява древното затруднение. Ако е в неговата природа да създава, ако не можем да си представим, че Той може да съществува сам, без да създава, без да е създавал, то тогава това, което е създал, съществува заедно с Него. Ако Той може да съществува и за миг без да създава, то тогава Той би могъл да прави същото за безброй вечности. И ето че отново се връщаме към старата доктрина за Бог, Душата на Вселената, съществуващ заедно с нея. Защото това, което той е създал, е имало начало; обаче дълго преди да се появи това създаване, преди това е изтекла една вечност. Разликата между едно начало и не-начало е безкрайна.

Но ние можем да бъдем сигурни в няколко неща. Ние осъзнаваме себе си – себе си ако не като субстанции, то най-малкото като Сили, които съществуват, които творят, които страдат. Ние осъзнаваме себе си не като само-възникнали изобщо или само като само-поддържащи се; но само като зависими, първо за съществуване и винаги за подкрепа.

Сред основните идеи за съзнанието, които са неотделими от него, от атомите на самосъзнанието, намираме идеята за Бог. Внимателно проучена от взискателния интелект, това е идеята за Бог като едно безкрайно, напълно всемогъщо, мъдро, справедливо, любящо, свещено създание без всякакви граници. Това ни е създало, поддържа ни, поддържа всичко; то е създало тялото ни не с еднократно действие, но чрез серия от действия, осъществяващи се години наред - тъй като човешкото тяло се е появило като резултат от всички създадени неща – създало е нашия дух, нашия ум, нашата съвест, нашата привързаност, душа, воля, то е определило за всеки неговия естествен начин на поведение, заложил е за всеки неговите цели. Така само-съзнанието ни води до съзнанието за Бог и накрая до съзнанието за безкрайния Бог. Това е най-яркото доказателство за нашето собствено съществуване и е най-яркото доказателство за Неговото съществуване.

Ако въобще има Бог, той трябва да е вездесъщ в пространството. Той трябва да е и Отвъд последните Звезди, както е и тук. Възможно е да я няма прашинката, която се рее в слънчевия лъч, да я няма малката клетка на живота, която микроскопът открива в малката семенна спора на мъха, но Той винаги е там.

Той трябва също да бъде вездесъщ във времето. Не е имало и секунда време преди Звездите да са започнали да светят, но Бог е съществувал в тази секунда. Бог присъства по един и същ начин както в най-отдалеченото място на мъглявината в пояса на Орион и във всяко едно от милионите, които населяват всеки квадратен сантиметър варовик. Той е и в най-малката частица време, която можем да си представим, а и която не можем да си представим, както и във всяка секунда на своя безкраен и невъобразим обем; Неговото Тук съвпада с Цялото Пространство, Неговото Сега е връстник на Всеобхватното Време.

Неговото Същество се разпростира през цялото Пространство и Време, разпространява се неделимо, функционира без да се изразходва; Бог в своята вечност е всемогъщ, мъдър, справедлив, любящ и свят. Неговото същество е една безкрайна дейност, той е създател и дава от Себе си на Света. Съществото на Света ще пребъде, то е същество създадено и продължено. То съществува сега и е съществувало от неизчислими и невъобразими милиони години насам.

Всичко това е философия, неизбежното заключение на човешкия ум. Това не е възгледът на Колеридж и Кант, а тяхната наука; не е онова, за което се досещат, а това, което знаят.

По силата на това, че Бог обитава материята казваме, че светът е откровение за Него, неговото съществуване е Неговото проявление. Той е в Неговата работа. Разнообразното действие на Вселената е само Неговият начин на действие и всички материални неща са свързани с Него. Всичко расте и се движи и живее в Него и чрез Него и това е единствено така. Ако Той се оттегли от пространството заето от каквото и да е, то тогава то престава да съществува. Ако Го оставим да оттегли което и да е свойство на Неговата природа от каквото и да е, то то престава да съществува. Всичко трябва да присъства в Него и Той да обитава във всеки от нас и все пак да е трансцедентен, над всички.

Невъзможността въображаемата религия да се превърне във философия, не пречи на философията да съвпадне с истинската религия. Философията или по-скоро нейният предмет, божественият ред на Вселената, е онзи интелектуален наставник, от който има нужда религиозното чувство; докато изследваме истинските връзки на крайното, то придобива едно постоянно променящо се и самокоригиращо се измерение на висшия закон на Евангелието на Любовта и Свободата и то е средство за въвеждане в действие на спиритуализма на разкрилата ни се религия. То определя закона чрез установяване на неговите граници; то води духа по неговия път към по-добър живот и повече щастие. Докато религията е била в застой, науката не е могла да се развива сама; когато се признае, че и двете се развиват, техните интереси и цели се отъждествяват. Аристотел е започнал да показва как религията може да се базира на интелектуална основа, но основата, която той залага, е твърде тясна. Бейкън, давайки на философията определена цел и метод, й е предоставил в същото време и една по-сигурна и само-разширяваща се основа. Нашето становище е, че интелектуалните същества са заобиколени от ограничения; когато последните са константни, то тогава интелектът на практика придобива силата на закони и изследването на тези закони, както и тяхното прилагане съставлява това безкрайно интелектуално и морално развитие, което чувството на религията инспирира и облагородява. Титлата Свети обикновено е била оспорвана от тези, които са се хвалели, че презират философията. И все пак вярата ще се препъва, а чувството ще ни заблуждава, ако го няма знанието, в достатъчен обем и качество, за да пречисти едното и да даде правилна насока на другото.

Науката се състои от онези зрели заключения на опита, които се потвърждават от целия ни насъбран опит. Това не е система, която не подлежи на ревизиране, а една развиваща се медитация между невежеството и мъдростта, частично доловена от Плато, чийто непосредствен обект е щастието, а неговото вдъхновение - най-висшия вид любов. Науката реализира и обхваща всичко наистина ценно и в двете стари схеми на медитацията: героичното или система от действия и усилия; както и мистичната теория на духовното, съзерцателно единение. “Слушайте ме”, казва Гален, “както слушате гласа на Елевзийския Йерофант и вярвайте, че изучаването на природата е мистерия, не по-малко важна от тяхната и не по-малко способна да покаже мъдростта и силата на Големия Творец. Техните уроци и демонстрации са неясни, но нашите са ясни и безпогрешни”.

На науката дължим това, че човек вече не може да се смята за център, около който се върти цялата Вселена на живота и движението – тъй важния индивид, заради чието удобство и дори заради чието разточително спокойствие и задоволеност е създадена цялата Вселена. От една страна науката ни показва, че безкрайната Вселена от звезди и слънца и светове, разположени на неизчислимо разстояния един от друг, в чието внушително и благоговейно присъствие се потапяме и дори нашият свят се смалява до нищожност; докато, от друга страна, микроскопът ни дава възможност да се свържем с други светове на организирани живи същества, надарени със сетива, нерви, апетити и инстинкти, във всяка сълза и във всяка капка разложена вода.        

По този начин науката ни учи, че ние не сме нищо друго освен една безкрайно малка частица от едно цяло, което се простира извън нас, както и над и под нас, безкрайно в своята сложност и което може да бъде разбрано само от една безкрайна мъдрост. Безкрайната мъдрост е подредила безкрайната последователна смяна на съществата, която включва необходимостта от раждане, разложение и смърт и е направила така, че да съществуват, като е направила и най-възвишените добродетели възможни, като осигурила онези конфликти, превратности, изпитания и несгоди, без които дори имената им никога не биха били измислени.

Знанието е възможно да бъде превърнато в сила, а аксиомите – в правила за полезност и дълг. Съвременната наука е социална и комуникативна. Тя е както нравствена, така и интелектуална; могъща и все пак миролюбива и безкористна; тя свързва хората помежду им и с Вселената; попълва детайлите на моралния дълг и като цени поривите на добродетелта, предоставя ясно доказателство за  последователността и тъждествеността на всички интереси, като подменя сътрудничество със съперничество, либералността с ревността и стремейки се по-силно от всички други средства да реализира духа на религията, като лекува онези закостенели нарушения, които, ако бъдат проследени до техния истински произход, ще бъдат открити вкоренени в невежото схващане за користната строгост на Провидението и последващата алчност на егоистичните хора, за да ограничи онова, което е било като че ли изтръгнато от нея и дадено на  тях самите или това по-скоро да се крадат един друг, отколкото спокойно да се наслаждават на това, което са.

Ние може би никога няма да достигнем онези по-висши форми, съдържащи в себе си истинските разлики на нещата, включително и пълното откритие и правилното изражение на тяхната същност. Винаги ще ни липсва най-общото и най-простото естество, най-висшия или най-разбираемия закон. Нашите най-обширни аксиоми обясняват много явления, но това в същата степен е било обяснено и от принципите или елементите на древните философи, както и от циклите и епициклите на древната астрономия. Не във всеки случай на причинна връзка можем да припишем цялото на условията, нито пък, въпреки че можем да ги възпроизведем на практика, бихме могли да ги отличим в духовен смисъл, без да знаем същността на нещата, които ги включват; следователно, не трябва несъзнателно да приписваме тази абсолютна сигурност на аксиомите, която древните прекомерно религиозни хора са приписвали на кредото, нито пък да позволяваме на ума, който винаги се бори да изолира себе си от своите придобивки, да забравя естеството на процеса, с който подменя научните с простите понятия и по този начин, с едното, както и с другото, полага основата на самозаблудата чрез педантичното и суеверното им прилагане.

Съмнението, най-същественото встъпление към всяко усъвършенстване и откритие, трябва да съпътствува всички стадии на човешкия прогрес. Неговият интелектуален живот е едно вечно начало, подготовка за раждане. Способността да се съмняваш и да питаш, без което способността за сравнение и преценка би била излишна, е сама по себе си божествен прерогатив на разума. Познанието е винаги несъвършено или пък е завършено само в едно перспективно безгранично развитие, при което откритието засилва съмнението, а съмнението води до ново откритие. Гордостта на науката не е толкова в показаните резултати, отколкото в признатото несъвършенство и възможности на неограниченото развитие. Истинската религиозна философия за несъвършено същество не е система от креда, а както е мислел Сократ, едно безкрайно търсене или приближаване. Безвъзвратността е другото наименование на объркването или поражението. Науката поощрява религиозното чувство без да го спира и открива неразгаданата мистерия на Всевишния, като го дели на по-ясни и управляеми Форми, което не показва точно Неговата Същност, съществуваща извън нашето разбиране и по-висока от върховете, до които могат да се доберат нашите способности, но показва Неговата Воля и по този начин захранва един безкраен ентусиазъм чрез натрупване на все нови и нови обекти за изследване. Отдавна знаем, че знанието обогатява, но започваме да откриваме, че то е и морално и най-накрая ще открием, че то е религиозно.

Бог и истината са неотделими; познанието за Бог е притежание на съхраняващите оракули на истината. Щастието и целта на съществуването на индивида се увеличават пропорционално на обучението на мисълта и целта на индивида да живее в съгласие с правилото за доброто, предписано от Висшия Интелект и тогава неговото щастие нараства и целта на неговото съществуване се осъществява. По този начин в него възниква нов живот; той вече не е изолиран, а е част от заобикалящите го вечни хармонии. Неговата греховна воля се направлява от влиянието на висшата воля, която го информира и модулира да върви по пътя на своето истинско щастие.

Способността на Човека да разбира външната истина е една компетентна привилегия; духовното, както и физическото вдъхновение, което минава през разредена среда; и все пак, дори когато истината, предадена чрез интуицията, както е било в случая, е била обширна или най-малкото несъвършена, опиянението от внезапното откритие винаги е имало претенциите да бъде пълно, безпогрешно и божествено. И докато човешката слабост винаги е било необходимо да се върне отново към чистия и съвършен източник, откровенията, веднъж вече възприети и оценени, се превръщат в независима реалност, увековечавайки не само самите тях, но и цялата маса от дериватни форми, случайно свързани с тях и легализирани в имената им. Мъглявините на прегрешенията се сгъстяват под сенките на предписанието, докато свободната светлина отново проблесне в нощта на вековете, откупвайки истинската скъпоценност, отделяйки я от суеверието, което упорито бди над своите аксесоари.

Дори и пред Варварина Природата разкрива всемогъществото си и удивителната си мъдрост и непрекъснато сочи към Бог. Не е чудно, че хората боготворят отделните неща на света. Светът на материята е откровение на страха за дивака от Северните страни; той трепери пред своето божество, въздигнато на трон от лед и сняг. Светкавицата, бурята, земетресението стряскат недодялания човек и той вижда божественото в необичайното.

Големите творения на Природата непрекъснато принуждават хората да мислят за техния Творец. Алпите са големия олтар на Европа; нощното небе е било за човечеството купол на храм, осеян с поучения за благоговение, доверие и любов. Светото Писание за човешката раса е заложено в Земята и Рая. Никакви песнопения и изпълнения на орган или псалми не могат да трогнат сърцето така, както мелодичния шум на морето или неизмеримия смях на океанската вълна. Всяка година стария свят облича нова булчинска красота и празнува своята Петдесетница, докато по време на прекрасната Пролет всеки храст и всяко дърво надяват благоговейно своята нова премяна. Есента е дълъг ден на Вси Светии; и жътвата е Вси Светии за човечеството. Преди човешката раса да слезе от склоновете на Хималаите, за да завладее Азия, Халдея и Египет, мъжете са отбелязвали всяка годишна криза, слънцестоенето и равноденствието и са ги отбелязвали с религиозни празници; и дори тогава и оттогава насам, материалното е и е било елемент на единение между човека и Бога.

Природата е пълна с религиозни уроци за мислещия човек. Той разлага материята на Вселената, като оставя само нейните сили; той разтваря явленията на човешката история, като оставя само безсмъртния дух; той изучава закона, начина на действие на тези сили и този дух, които образуват материалния и човешкия свят и той няма как да не бъде изпълнен с благоговение, доверие и с безграничната любов на Вечния Бог, който е създал тези закони на материята и душата и който носи в себе си тази изумителна Вселена от неща и хора. Науката има своя Нов Завет; красотите на Философията са дълбоко затрогващи. Ако един астроном не е набожен, то той е луд. Запознаването с тревата и дърветата ни преподава по-задълбочени уроци за любов и вяра, отколкото бихме могли да научим от писанията на Фенелон и Августин. Голямата Библия на Бог е винаги отворена за човечеството. Вечните цветя на Рая като че ли имат благотворно влияние върху нетрайните цветове на Земята. Голямата проповед на Христос е била отслужена на една планина, която е проповядвала на него така, както Той е проповядвал на хората и метафоричните изрази в речта Му са били и първите изрази на факта.

Ако утре предстои Аз да изчезна завинаги, то тогава Аз ще мисля само за днешния ден и ще искам да имам качества, които да ме задоволят само за този ден. Предците ще бъдат за мен само Земята, от която съм израсъл; починали, те вече ще са само изгнила плесен на Земята, а споменът за тях няма да ме вълнува много. Потомство! – Няма да ме е грижа за бъдещите поколения на човечеството! Аз съм само един атом от ствола на дървото и не ме интересуват корените долу или клоните горе. Ще засея това семе, само ако то ще ми донесе добра реколта днес. Страстта може да задвижи божествения закон днес, а амбицията – да го отмени утре. За мен няма да съществуват други законодатели. Нравствеността ще изчезне и ще бъде заместена от целесъобразността. Героизмът ще изчезне; вместо него ще се появи дивата свирепост на вълка, бруталното лукавство на лисицата, хищността на лешояда и буйната дързост на дивия бик; вече няма да съществува хладнокръвната, спокойна смелост, която в името на истината и любовта може да гледа смъртта право в лицето и да е готова да бъде умъртвена. Обичта, приятелството, филантропията ще бъдат само фантазии на маниака, ще бъдат обект на усмивки, присмех или съжаление.

Но ако знаем, че ще живеем вечно и че Вечният Бог обича всички нас, ще можем да видим всички злини на Земята и да осъзнаем, че животът ни на Земята е само часът преди зазоряване и че светлината идва към нас; така че и ние, дори ние, можем да запалим една малка свещица, да осветим тъмнината и да помогнем за идването на деня. Вечната сутрин следва нощта; дъгата покрива като с воал раменете на всеки облак, който изплаква дъжда, който пък се превръща в цветя на Земята и в перли в морето: Животът се въздига от гроба, душата не може да бъде задържана от веригите на плътта. Зората не може да поражда безнадеждност; а нещастието е само предвестник на насладата.

По един красив начин над огромния широк хаос на човешките грешки свети спокойната, ясна светлина на естествената човешка религия, която ни разкрива Бог като Вечния Родител на всичко живо, всемогъщ, мъдър, справедлив, любящ и също така абсолютно свят. Красивата среда разпростира навсякъде във Вселената Голямата Библия на Бога. Материалната природа е неговия Стар Завет, създаден преди милиони години, постилащ дебел пласт от вечни истини под стъпалата ни, светещ с вечното сияние над главите ни; а Човешката природа е Новия Завет от Вечния Бог, разкриващ всеки ден нова страница едновременно с Времето, което прелиства листата. Безсмъртността стои в очакване да компенсира всяка невъзнаградена добродетел, всяка неизплакана сълза, всяка незаслужена мъка, всяка молитва, всяко безкористно намерение или чувство на сърцето. И над всичко, над Природата, над Материалното и Човешкото, над този Смъртен Живот и над вечното Минало и Бъдеще идва безкрайно любящата добрина на Бога Отец, обгръщаща и благославяща всичко, някога съществуващо и всичко, което ще съществува някога.

Всичко е мисълта на Вечния Бог. Природата е Неговата проза, а човекът – Неговата Поезия. Не съществува нито Шанс, нито Съдба, а само Голямото Провидение на Бога, обхващащо цялата Вселена и нейното лоно, захранващо я с вечния живот. През отминалите времена е имало зло, което не можем да разберем; сега има зло, което не можем да преодолеем, нито пък можем да се изравним с Божествената доброта чрез някоя теория, която нашият немощен интелект ни дава възможност да измислим. Съществуват мъка, лудост и грехове за цялото човечество, за всяка нация, за всеки мъж и всяка жена. Всички те са предугадени от безкрайната мъдрост на Бог, всички са осигурени от Неговата безкрайна сила и справедливост и всички са в съгласие с Неговата безкрайна любов. Да се вярва в нещо друго, би било все едно да се вярва, че Той е създал света, за да си запълни свободните часове с лудостта и агонията на човечеството, както Домитиян е имал навика да прави с гърченето и извиването на агонията на насекомите. И тогава ние трябва наистина, в нашата безнадеждност, да се присъединим към ужасяващия вопъл на Хайне: “О, Божествената Сатира се е стоварила върху мен! Великият Творец на Вселената, Аристофан на Рая е склонен да демонстрира със смазваща сила пред мен, малкият земен немски Аристофан, как моите най-остроумни сарказми са само жалки опити за закачка в сравнение с Него и колко нещастно ниско стоя под Него аз по хумор и по колосално присмиване”.

Не, не! Бог не се забавлява и не прахосва човешките страдания. Светът не е нито Тук без да има После, не е тяло без душа, хаос без Бог; нито пък е тяло, пометено от душата, не е Тук с по-лошо След, не е свят с Бог, който мрази повече от половината създания, които Самият Той е сътворил. Не съществува Див, Отмъстителен, Зъл Бог: има Вечен Бог, който може да бъде видян навсякъде като Съвършена Кауза, като Съвършено Провидение, превъзхождащ всички и все пак присъстващ навсякъде, притежаващ съвършена сила, мъдрост, справедливост, святост и любов, осигуряващ бъдещото добруване на всеки и всички, предугаждащ и грижещ се за всяко мехурче, появяващо се в големия поток на човешкия живот и човешката история.

Краят на човека и обектът на съществуване на този свят не е само щастие, а е щастие в добродетелта и чрез добродетелта, тъй като добродетелта в този свят е условието за щастието в един друг живот и условието за добродетел в този живот е страданието, в по-голяма или по-малка степен, по-кратко или по-продължително, повече или по-малко силно. Ако изчезне страданието, вече няма да има и смирение или човечност, нито саможертва, привързаност, героични добродетели и висша нравственост. Ние сме предопределени да страдаме, както защото сме чувствителни, така и защото трябва да бъдем добродетелни. Ако не съществуваше физическо зло, не би била възможна и добродетелта; светът трудно би се приспособявал към съдбата на човека. Очевидното объркване на физическия свят, както и злото, произтичащо от него, не е объркването и злото, което се появява въпреки силата и добротата на Бог. Бог не само ги допуска, но ги и желае. По Негова воля във физическия свят съществува достатъчно болка за човека, за да му дадат възможност за смирение и смелост.

Всичко, което е благоприятно за добродетелта, всичко, което дава на моралната свобода повече енергия, всичко, което може да служи за по-бързото морално развитие на човешката раса, е добро. Страданието не е най-лошото условие за човека на Земята. Най-лошото условие е моралната бруталност, която би породила липсата на физическо зло.

Външното или вътрешното физическо зло се свързва с обекта на съществуване, което има за задача да прилага моралния закон тук, долу, независимо от последствията с твърдата надежда, че злощастната добродетел няма да пропусне да го възнагради в друг живот. Моралният закон съдържа санкцията и основанието в себе си. Той не дължи нищо на онзи закон за достойнствата и слабостите, който го придружава, но не съставлява неговата основа. Но, въпреки че принципът на достойнството и слабостта не би трябвало да определя принципа на добродетелната постъпка, той силно се конкурира с моралния закон, защото предлага на добродетелта законно основание за утеха и надежда.

Нравствеността е признаване на дълга като дълг и неговото изпълнение, независимо от последствията.

Религията е признаване на дълга и необходимостта да бъде в хармония с добротата; хармония, която трябва да намери своята реализация в друг живот чрез справедливостта и всемогъществото на Бог.

Религията е толкова истинска, колкото е и нравствеността; след като веднъж се признае нравствеността, трябва да се признаят и последствията от нея.

Цялото морално съществуване се съдържа в тези две думи, хармонични една с друга: ДЪЛГ и НАДЕЖДА.

Масонството учи, че Бог е безкрайно добър. Какъв би могъл да бъде мотивът, основанието и, говорейки от морална гледна точка, каква би могла да бъде възможността Безкрайната Сила и Вечната Мъдрост да не бъдат добри. Нашите мъки, породени от загубата на същества, безкрайно скъпи за нас, демонстрират Неговата Доброта. Не може Съществото, което ни е направило интелигентни, да е без собствен интелект; и Той, Който ни е създал да обичаме и да скърбим за това, което обичаме, трябва да брои и любовта към създанията, които Той е сътворил, сред Своите безкрайни атрибути. Намираме убежище от мъките си в сигурността, че Той ни обича; Той не ни огорчава и опечалява само от каприз и безразличие, а още по-малко – от гняв; Той ни наказва, за да може чрез Неговите наказания, които са, съгласно Неговия универсален закон, само последици от нашите дела и ние се облагодетелстваме по този начин; и още: Той не може да демонстрира толкова много любов на Своите създания, като ги остави ненаказани, неосъдени, без да ги поучи. Ние вярваме в Безкрайността, в Безграничната Любов на Бога; и точно тази вяра трябва да ни спаси.

Никакви милости на Божественото Провидение, никакви страдания или тежки загуби не могат да бъдат предвестници на яростта; никое от тези обстоятелства не е индикация за Божия Гняв. Той не е способен да се гневи; Той стои толкова над подобни чувства, колкото са отдалечени и звездите от Земята. Лошите хора не умират, защото Бог ги мрази. Те умират, защото за тях е най-добре да го направят; и, лоши, каквито са, за тях е по-добре да бъдат в ръцете на безкрайно добрия Бог, отколкото където и да е другаде.

Мрак и тъмнина обвиват пътеките на хората. Те се препъват в трудностите, примамвани от много изкушения и объркани от грижи. Те са нетърпеливи, неспокойни и уплашени. Болка, огорчение и мъка често се събират пред стъпките на тяхното земно поклонение на светите места. Всичко това е записано неизличимо в табелите на човешкото сърце. То не може да бъде заличено; но Масонството вижда и чете по тях с една нова светлина. То не очаква тези болести, мъки и нещастия да бъдат отстранени от живота; то смята, че един ден всички хора ще повярват във великата истина, че те са средството, избрано от безкрайната мъдрост да пречисти сърцето, да вдъхне живот на душата, чието наследство е безсмъртието, а светът е тяхната школа.

Масонството не разпространява никакво кредо, освен своето съвсем просто и Върховно Кредо; онази универсална религия, на която ни учат Природата и Разумът. Нейните Ложи не са нито Еврейски, нито Мюсюлмански, нито Християнски Храмове. То повтаря предписанията на нравствеността на всички религии. То почита характера и препоръчва ученията на великите и добрите от всички времена и от всички страни. То извлича доброто, а не злото, истината, а не грешката, от всички креда; и признава, че има много добро и истина във всичко.

Над всички останали велики учители на морал и добродетел то почита характера на Великия Майстор, Който, подчинявайки се на Своя и Нашия Отец, е умрял на Кръста. Всички трябва да признаят, че ако светът би бил изпълнен със същества като него, обществото веднага би се освободило от големите злини. Защото всяко насилие, нараняване, егоизъм и отмъщение, както и всяка несправедливост и най-големите страдания на живота биха изчезнали веднага. Тези човешки години биха били щастливи; и вековете биха се къпали в светлина и красота; и леката, тъжна музика на Човечеството, която звучи в целия свят, ту в акцентите на тъгата, ту в съзерцателната меланхолия, ще се превърне в тържествен химн, озвучаващ Хода на Времето, избликващ от сърцето на света.

Ако всеки човек би бил съвършен имитатор на този Велик, Мъдър, Добър Учител, обгърнат от цялата му вяра и всичките Му добродетели, колко много би намалял кръгът на злините и изпитанията на Живота! Плътските страсти напразно биха атакували сърцето. Желанието вече не би изкушавало успешно мъжете да постъпват грешно, нито пък любопитството би ги изкушавало да действат прибързано. Амбицията, разпростирайки пред хората Царствата и техните Тронове и управление и почести, вече не би ги отклонявала от тяхната голяма вярност. Неправдите и обидите биха били посрамени от опрощението. Хората биха казали “Отче, прости им; защото те не знаят какво вършат”. Никой не би се стремял да се обогати за сметка или във вреда на друг. Всеки човек би чувствал, че хората от цялата човешка раса са негови братя. Всяка тъга, болка и безпокойство биха били утешени от съвършената вяра и от пълното доверие в Безкрайната Доброта на Бога. Светът около нас би бил един нов свят, а Раят – над нас; защото тук, и там, и навсякъде, през цялата слава и великолепие на Вселената, всички хора биха признали и почувствували присъствието и благотворната загриженост на любящия Отец.

Колкото и един Масон да вярва в кредото, и църквите и чудесата и мисиите от Рая, той трябва да признае, че Животът и характера на Този, който проповядваше в Галилея и части от чието учение са достигнали до нас, заслужават да бъдат следвани. Този Живот е едно неоспорено и неоспоримо Евангелие. Неговото учение не може да бъде пренебрегнато и отречено. Всички трябва да признаят, че би било щастие то да бъде следвано и съвършенство да бъде имитирано. Никой никога не е изпитвал искрено чувство на презрение към Него, нито пък някой в своя гняв някога го е обвинявал в софистика, нито пък е откривал безнравственост, скрита в Неговите доктрини; те обаче могат да съдят Неговите последователи и които претендират, че са Негови апостоли. Свети или човешки, вдъхновени или само реформиращи Есенеи, трябва да се съгласим, че Неговите учения са далеч по-благородни, по-чисти, далеч по-малко опетнени с грешки и несъвършенства, далеч по-малко земни от Земята, отколкото ученията на Сократ, Плато, Сенека или Мохамед или от който и да е друг от големите моралисти и Реформатори на света.

 Ако нашите цели биха били също толкова възвишени, като Неговите – над грижата за себе си, над егоистичното задоволство; ако нашите мисли, думи и действия биха били също така напълно отдадени на великото дело за благото на себеподобния, то истинската задача, която сме поставени да изпълняваме тук би била подобна на Неговата; ако нашата природа беше така кротка и нежна като Неговата; и ако обществото, страната, семейството, приятелството и дома ни биха ни били толкова скъпи, както са били за Него, то тогава ние бихме били освободени веднага от повече от половината трудности и от болните и болезнени привързаности на нашия живот. Обикновено подчинение на високата нравственост, вместо личен интерес; обикновен стремеж към обогатяване на собствената си култура и саморазвитие, вместо постоянен стремеж към култивиране на доброто мнение на другите; цели, идващи от сърцето, вместо нечисти цели, достигани по непочтен и измамен начин, биха освободили нашето съзнание от много обезпокояващи и дразнещи въпроси.

Масонството не изисква, нито следването на Бог ще изисква от нас да се откажем от по-благородните и по-добри пристрастия на нашата природа, нито от щастието, нито от онази любов, която ни се полага да получаваме от ближния, нито да очерняме себе си, нито да се отказваме от самоуважението си, нито пък от чувството за нашите достойнства и заслуги, нито от праведността на нашата добродетел; То обаче изисква да се откажем от нашите пороци, грешки, страсти, от нашите само-ласкаещи ни заблуди; да надделеем над всички външни изгоди, които трябва да бъдат достигани само чрез пожертване на нашата вътрешна цялост или чрез прибързани и дребнави способи и приложения; да изберем и да се придържаме към по-добрата си страна; да сме сигурни, че сме оставили най-лошото да се грижи само за себе си; да поддържаме съвестта си чиста и да оставим възгледите си да идват и да си отиват; да запазят възвишеното си самоуважение и да оставят да си отиде самодоволството; да поддържат своето вътрешно щастие и да направят така, че външните изгоди да заемат второстепенно място; да се откажем от егоизма си и онова външно нетърпение какво да придобием и какво мислят хората за нас; да сме задоволени и да сме изпълнени с голямата милост на Бог и да бъдем щастливи. Защото прекомерната отдаденост на самия себе и самовглъбеност винаги е пречка по пътя; това поражда въпроси, поставя уловки и трудности около нас, затъмнява пътя на Провидението и прави света далеч по-малко щастлив за нас, отколкото би могъл да бъде.

Масонството проповядва, както е проповядвал и Той, обич към ближния, привързаност към приятелите, внимателно отношение и толерантност към по-нископоставените от нас, съжаление към страдащите, прошка за враговете ни; да имаме любящ характер и милосърдно отношение в живота си, да обогатяваме болката, мъката и агонията и дори смъртта със ведрата и свята красота. То не ни учи да се обгръщаме в резервираността и гордостта, да не смятаме, че трябва да не ни е грижа за света, защото него не го е грижа за нас, да не отвръщаме мисълта си от обществото, защото смятаме, че то е несправедливо и да видим как можем да живеем търпеливо, в границите на собственото си лоно или в тихо единение, с книги, с великите починали. Нито един човек не е намерил покой или светлина по този начин. Всяка връзка с омразата, презрението или пренебрежението към човечеството е изпълнена с раздразнение и мъка. Не трябва да правим нищо друго, освен да обичаме хората, да се възхищаваме от техните добродетели, да съчувстваме и да бъдем съпричастни с техните прегрешения и да прощаваме техните оскърбления. Да мразиш противника си не би ти помогнало, да го убиеш би ти помогнало още по-малко: нищо в пределите на Вселената не би ти помогнало, освен да го съжаляваш, да му прощаваш и да го обичаш.

Ако бихме имали Неговия мек и любящ нрав, Неговата любов и състрадание към всички, които грешат и всички, които нарушават, от колко много трудности и вътре, и извън нас, бихме могли да се освободим! Колко много угнетени умове бихме могли да утешим! Колко неприятности в обществото – да потушим! Колко вражди – да омекотим! Колко много заплетени мистерии и недоразумения биха могли да бъдат обединени в една дума, изказани чрез обикновената и достоверна истина! Колко много неравни пътеки биха могли да бъдат изгладени и колко много криволичещи пътеки – изправени. Много места, които сега са усамотени, могат да бъдат превърнати в радостни и много тъмни места – изпълнени със светлина.

Нравствеността има своите аксиоми, както и останалите науки; и на всички езици тези аксиоми са добре формулирани морални истини. Моралните истини, сами по себе си, са толкова верни, както и математическите. Ако разглеждаме идеята за залога, идеята да го запазим верен е задължително прикрепена към него, както идеята за триъгълника се отнася към идеята, че трите ъгъла на триъгълника са равни на два прави ъгъла. Можете да нарушите един залог; но вършейки го, не си въобразявайте, че променяте природата на нещата или да направите така, че нещо, което само по себе си е залог, да стане ваша собственост. Тези две идеи се изключват взаимно. Стигате до едно фалшиво подобие на собственост: и всички усилия на страстите, всички софизми на интереса, няма да оборят тези основни разлики. Ето защо една морална истина е толкова императивна; защото, като всяка истина, тя е каквото е и не се променя, за да задоволи нечий каприз. Винаги еднаква, винаги присъстваща, колкото и малко да ни харесва, тя неумолимо осъжда, гласът ù винаги се чува, но не винаги се взема под внимание, безчувствената и виновна воля, която смята да предотврати нейното съществуване чрез отричане или по-скоро претендирайки да отрича, нейното съществуване.

Моралните истини се отличават от другите истини с тази единствена характеристика: веднага след като ги схванем, те се появяват пред нас като правило за нашето поведение. Ако е вярно, че един залог е направен, за да бъде върнат на законния си притежател, той трябва да бъде върнат. Към необходимостта да се вярва в истината се добавя необходимостта тя да се прилага на практика.

Необходимостта да се прилагат на практика моралните истини е задължение. Моралните истини, нужни на разума, са задължителни за волята. Моралното задължение, както и моралната истина, която е неговата основа, е абсолютно. Както необходимите истини не са повече или по-малко необходими, така и задължението е не повече или по-малко задължително. Има степени на важност сред различните задължения; но няма степени в самото задължение. Човек не може да бъде полу-задължен, почти задължен; а или напълно задължен или въобще не задължен. Ако съществува място за бягство от задължението, то престава да съществува.

Ако задължението е абсолютно, то е неизменно и универсално. Тъй като ако това, което е задължение днес, може да не бъде задължение утре, ако каквото е задължително за мен, може да не бъде задължително за теб, ако едно задължение се различава от самото него, то би било относително и проблематично. Този факт на абсолютно, неизменно, универсално задължение е сигурен и очевиден. Доброто е основата на задължението. Ако не е, задължението няма основа; а това е невъзможно. Ако едно дело трябва да бъде извършено, а друго не трябва, това е защото очевидно има съществена разлика между двете дела. Ако едното не е добро, а другото лошо, наложеното ни задължение е условно.

За да се направи едно Добро последица от каквото и да е, означава то да бъде унищожено. То е първото или не е нищо. Когато питаме един честен човек защо, въпреки належащите си нужди, е уважил святостта на залога, той отговаря, че е направил това, защото това е негов дълг. Попитан защо това да е негов дълг, той отговаря, защото така е правилно, справедливо, добро. Никакъв друг отговор не може да има отвъд този, но също така и никакъв въпрос не може да бъде зададен. Никой не позволява да му бъде наложено едно задължение, без да си изясни причината за това: но когато се признае, че дългът се направлява от справедливостта, умът е задоволен; защото той е достигнал до един принцип, отвъд който не може да се търси нищо, тъй като справедливостта е неговият собствен принцип. Първичните истини включват своя собствена причина: а справедливостта, правеща съществената разлика между добро и зло, е първата истина на нравствеността.

Справедливостта не е последица, защото не можем да се възкачим до никакъв принцип, който да стои над него. Моралната истина се налага на човека и не произлиза от него. Тя не става по-субективна, струвайки ни се задължителна, отколкото истината, като ни се струва ненужна. Трябва да търсим причината на задължението в самата природа на истината и доброто. Задължението се основава на необходимостта да се прави разлика между добро и зло; а то самото е основата на свободата. Ако човек трябва да изпълнява задълженията си, той трябва да има и способността да ги изпълнява, да се противопоставя на желанието, страстта, изгодата, за да се подчини на закона. Той трябва да бъде свободен. И той е, в противен случай човешката природа е в противоречие със самата себе си. Сигурността на задължението включва съответната сигурност на свободната воля.

Точно волята е свободна: въпреки че понякога тази воля може да бъде неефективна. Силата да направиш не трябва да се обърква със силата да желаеш. Първата може да бъде ограничена: последната е висша. Външните влияния могат да бъдат предотвратени: самото решение не може. Ние съзнаваме тази висша сила на волята. Ние чувстваме в себе си, преди тя да стане детерминирана, силата, която може да се определи по един или друг начин. В същото време когато аз желая това или онова, аз в същото време съзнавам, че мога да желая обратното. Аз съзнавам, че съм господар на моето решение: че мога да го проверявам, продължавам, да го вземам отново. Когато действието е свършило, съзнанието за силата, която го е породила, не е. Това съзнание и силата се извисяват над всякаква проява на силата. Защото свободната воля е съществен и винаги присъщ атрибут на самата воля.

Едновременно с отсъждането, че един свободен обект е извършил добро или лошо дело, можем да формираме и друга преценка, толкова важна, колкото и първата; че ако той е извършил добро, заслужава награда, ако е извършил зло – наказание. Тази оценка може да бъде изразена по по-малко или повече ясен начин, в съответствие с това дали е наситена с повече или по-малко пламенни чувства. Понякога това ще бъде просто едно добро чувство към добродетелния обект и умерено враждебно към виновния; понякога това може да е ентусиазъм или възмущение. Преценката за достойнството и слабостта е дълбоко свързана с преценката за добро и зло. Достойнството е естественото добро, което трябва да бъде възнаградено; слабостта – естественото право, което другите имат да ни наказват. Но независимо от това дали наградата е получена или наказанието – понесено или не, достойнството и слабостта продължават да съществуват едновременно. Наказанието и наградата са удовлетворението от достойнството и слабостта, но не ги създават. Ако се премахне първото, последното продължава. Ако се премахне второто, вече няма да има истински награди и наказания. Когато един човек обхваща нашето заслужено уважение, то тогава той е получил само представата за наградата; просто една материална изгода. Наградата по своята същност е морална; и нейната стойност е независима от формата ù. Една от онези обикновени корони от дъб, с които древните римляни са увенчавали героизма, е имала много по-истинска стойност от всички богатства на света, когато тя е била знак на благодарността и възхищението на хората. Наградата, дадена за достойнство, е дълг; без достойнството тя е милостиня или кражба.

Доброто е добро в самото себе си и трябва да бъде постигнато, независимо от последствията. Резултатите от Доброто не могат да бъдат други, освен успешни. Щастието, разделено от Доброто, не е нищо друго освен един факт, към който не е прикрепена никаква морална идея. Като последица от Доброто, то влиза в нравствения ред, завършва го и го коронясва.

Добродетел без щастие и престъпление без нещастие – това е противоречие и безредие. Ако добродетелта предполага саможертва (т.е. страдание) вечната справедливост изисква саможертвата, която е щедро приета и смело породена, да намери своята награда в същото това щастие, което е било пожертвано: тя също така изисква престъплението да бъде наказано чрез нещастие, заради виновното щастие, което се е опитала да осигури.

Този закон, който прикрепя удоволствието и тъгата към доброто и злото, е в общи линии изпълнен, дори и тук долу. Защото редът властвува в света; защото светът продължава. Дали този ред се нарушава понякога? Дали щастието и тъгата не винаги се разпределят по справедлив начин спрямо престъплението и добродетелта. Абсолютната оценка на достойнството и слабостта продължава да съществува, без да бъде нарушавана и наредена; не можем да не вярваме че Той, Който е заложил в нас чувството и идеята за реда, не може да не го желае; и че Той, рано или късно, ще възстанови свещената хармония на добродетелта и щастието със средства, които Му принадлежат.

Преценката на Доброто, решението, че едно нещо е добро, а друго – не – това е първобитен факт, който се основава на себе си. Чрез своите лични подобия на оценката на истинското и красивото, то ни показва тайните връзки на етиката, метафизиката и естетиката. Доброто, толкова тясно свързано с истинското, се отличава от него, само защото то е истината, приложена на практика. Доброто е задължително. Това са две неотделими, но не и идентични идеи. Идеята за задължението почива на идеята за Доброто. В този близък съюз първият заема от последния своя универсален и абсолютен характер.

Задължителното добро е моралния закон. Това е основата на нравствеността. Чрез нея ние се отделяме от нравствеността на интереса и нравствеността на чувството. Ние признаваме съществуването на тези факти и тяхното влияние; но не ги поставяме в същия ранг.

На моралния закон, според човека, съответства свободата на действието. Свободата се извежда от задължението и представлява един необоримо очевиден факт. Човекът, който е свободен и подчинен на задължението, е морален човек; и това включва идеята за правата. Към тези идеи е добавена и идеята за достойнството и слабостта; което предполага да се прави разлика между добро и зло, между задължение и свобода; това създава идеята за награда и наказание.

Чувствата играят немаловажна роля за нравствеността. Всички морални оценки са придружени от съответствуващите им чувства. От тайните източници на ентусиазма човешката воля извлича мистериозната добродетел, която прави героите герои. Истината осветява и озарява. Чувството ни стопля и ни скланя към действие. Интересът също заема своята част; и надеждата за щастие е дело на Бог и една от движещите сили на човешките действия.

Такава е чудната пестеливост на нравствената конституция на човека. Неговата Висша Цел е Доброто: неговият закон е Добродетелта, която често му налага страдания, като по този начин прави така, че той да превъзхожда всички останали създадени същества, които са ни познати. Но този закон е суров и е в противоречие с инстинктивното желание за щастие. По каква причина Добродетелния Творец на неговото създание е поставил в душата му до суровия закон на дълга, сладката, възхитителна сила на чувството. Обикновено той прикрепя щастието към добродетелта; а що се отнася до изключенията, защото има такива, той е поставил Надеждата в края на пътуването.

Така че има една страна, при която нравствеността се докосва до религията. Това е върховната нужда на Човечеството да вижда в Бог Законодателя, който е върховно мъдър, един Свидетел, винаги присъствуващ, непогрешимият Съдия на добродетелта. Човешкият ум, непрекъснато въздигащ се към Бог, би приел основите на нравствеността като твърде нестабилни, ако той не поставяше Бог като първия принцип на моралния закон. Искайки да придадем на моралния закон религиозен характер, ние рискуваме да му отнемем моралния характер. Ние можем да го отнесем толкова напълно към Бог, че да направим Неговата воля да има условна степен. Но волята на Бог, от която извличаме нравствеността, за да я облечем във власт, сама по себе си няма морална власт, освен че е справедлива. Доброто идва единствено от волята на Бога; но дотолкова от Неговата воля, доколкото тя е израз на Неговата мъдрост и справедливост. Вечната Справедливост на Бога е единствената основа на Справедливостта така, както Човечеството я възприема и практикува. Доброто, дългът, достойнството и слабостта се отнасят към Бог, както и всичко се отнася към Него; но това не омаловажава факта, че те също имат свои доказателства и власт. Религията е короната на Нравствеността, не нейната основа. Основата на Нравствеността е в самата нея.

Моралният Кодекс на Масонството е още по-обширен, отколкото онзи, разработен от философията. Към предписанията на закона за Природата и закона за Бог, той добавя императивното задължение на договора. С влизането си в Ордена Посветеният привързва към себе си всеки Масон по света. Веднъж записан сред децата на Светлината, всеки Масон на Земята става негов брат и му дължи задълженията, добрините и симпатиите на един брат. При нужда той може да се обърне за помощ към всеки за защита в случай на опасност, за да получи съчувствие в скръбта си, внимание при болест и за достойно погребение след смъртта. Няма Масон в света, който да не е склонен да съдейства за неговото освобождаване, когато е в опасност, дори и когато вероятността да спаси живота му да е по-голяма, отколкото да запази своя собствен живот. Никой Масон не може да го измами за стойността на каквото и да е съзнателно, нито да допусне това да бъде извършено от другите, ако е във възможностите му да го предотврати. Никой Масон не може да говори зле за него, право в лицето му или пък зад гърба му. Всеки Масон трябва да пази неговите законни тайни, да му помага в бизнеса, да защитава характера му, когато е несправедливо атакуван, както и да защитава, съветва и помага на неговата вдовица и на децата му. Това, което му дължат хиляди, той дължи на тях. Той се е обвързал винаги да бъде готов да изпълни този свещен дълг. Ако не направи това, той е безчестен и прокълнат; и от негова страна би било несравнима низост да получава добри услуги с фалшиви претенции, да получава внимание и услуги, които са му дадени с доверчивото очакване, че той на свой ред ще отвърне със същото и след това да не отговори, без основателна причина, на това доверчиво очакване.

Масонството го държи също така чрез тържественото му обещание за по-чист живот, благородна щедрост, по-съвършено милосърдие на мнение и действие; да бъде толерантен, католик в любовта си към расата си, пламенен в своето усърдие в интерес на човечеството, напредъка и развитието на хуманността.

Такива са, смятаме ние, Философията и Нравствеността, такава е ИСТИНСКАТА ДУМА на Майстора Масон.

Светът, вярвали древните, е бил управляван от Седем Второстепенни Причини; и това са били универсалните сили, известни на Евреите с множественото име елохим. Тези сили, аналогични и противоположни една на друга, създават равновесие със своите контрасти и регулират движенията на сферите. Евреите ги наричали Седемте големи Архангели и им дали имена, всяко едно от които било комбинация от друга дума с ал, първият Финикийски Природа-Бог, считан за Принципът на Светлината и представящ ги като Негови проявления. Други народи приписвали на тези Духове управлението на Седемте Планети – познати тогава, като им дали имената на техните велики божества.

Така че в Кабала последните Седем Сефирота представлявали Атик Йомин, Древният на Дните; и тези, както и Седемте планети, си кореспондират със Седемте цвята, разделени от призмата и Седемте ноти на музикалната октава.

Седем е свещеното число във всички теогонии и всички символи, защото е съставено от 3 и 4. То представя магическата мощ в пълната ù сила. Това е Духът, подпомаган от всички Основни Сили, Душата, обслужвана от Природата, Светата Империя за която се говори в клавикулите на Соломон, символизирани от воина, коронясан, носещ триъгълника на своята броня, застанал на един куб, към който са впрегнати два Свинкса, единият бял, а другият – черен, теглещи на различни страни и обърнали глава, за да погледнат назад.

Пороците са Седем, както и добродетелите; последните в древността са били символизирани от Седемте Небесни тела, познати тогава като планети. ВЯРАТА, като обратна на арогантното Самочувствие, била представена от Слънцето; НАДЕЖДАТА, враг на Алчността - от Луната, ЩЕДРОСТТА, противопоставена на Разкоша - от Венера; СИЛАТА, по-силна от Яростта - от Марс; БЛАГОРАЗУМИЕТО, противоположно на Леността - от Меркурий; ВЪЗДЪРЖАНИЕТО, антипод на Лакомията - от Сатурн; и СПРАВЕДЛИВОСТТА, противоположна на Завистта - от Юпитер.

Кабалистичната книга за Апокалипсиса е представена като заключена със Седем Печата. В нея намираме Седемте духа на Древните Митологии; доктрината, скрита зад нейните символи е чистата Кабала, вече загубена от Фарисеите при Второто пришествие на Спасителя. Картините, които следват в тази чудна епопея представляват толкова много пентаграи, ключовете към които са цифрите 3, 4, 7 и 12.

Херувимът или символичният бик, който Мойсей поставя  на входа на Райската градина, държащ огнен меч, е един Сфинкс с тяло на бик и глава на човек; старият Асирийски Сфинкс, за който битката и победата на Митра са били йероглифен анализ; Този въоръжен Сфинкс представя закона на Мистерията, която стои на стража пред вратата на посвещението, за да отблъсне Непосветения. Той представлява също и великата Магическа Мистерия, на която всички елементи са изразени с числото 7:, без да казва последната си дума. Тази “непроизносима дума” на Мъдреците на школата в Александрия, тази дума, която Еврейските Кабалисти изписвали ихух [ИХУХ] и превеждали арарита [ARARITA], като по този начин изразявали трикратността на Вторичния Принцип, дуализма на средните принципи, както и Единството на Първия Принцип за края; а също и съединяването на числото 3 с числото 4 в дума, състояща се от 4 букви, но образувана от една тройна и две повторени – тази дума се произнася Ararita.

Гласните в гръцкия език са също Седем на брой и са били използвани за обозначаване на Седемте планети.

Тсадок или Сидик е бил Висшия Бог във Финикия. Неговите Седем Сина вероятно са били Седемте Кабири; а той е бил Хептактис, Бог на Седемте Лъча.

Хронос, Гръцкият Сатурн, Фило кара Санхониатон да каже, е имал шест сина, а от Астарта - Седем дъщери, Титанките. Персийците обожавали Ахура Мазда или Ормузд и Шестте Амшаспанди, първите три от които били Повелители на Империите на Светлината, Огъня и Блясъка; Вавилонците - Бал и Боговете; китайците - Шангти и Шестте Главни Духа; и при гърците, Хронос и Шестте големи Богове Мъже, неговата рожба Зевс, Посейдон, Аполон, Арес, Хефеист и Хермес; докато жените-божества също били Седем: Рея, съпруга на Хронос, Хера, Атина, Артемис, Афродита, Хестия и Деметей. В Оракулската Теогония Гея е сътворила четиринадесетте Титана, Седем мъжки и Седем женски, като Хронос е бил най-потентния от мъжките Титани; и той като числото Седем се появява в тях, девет по три, или тройния триъгълник, се намира в трите Мораи или Орисници, трите Сентимани и трите Циклопа, рожба на Уран и Гея или Рай и Земя.

Смятало се е, че металите, както и цветовете, били Седем на брой и по един метал и един цвят били определени за всяка една от планетите. От металите, златото било определено за Слънцето, а среброто – за Луната.

Дворецът на Диосей в Екбатана имал Седем кръгли стени в различни цветове, като двете най-вътрешни стени били назъбени и краищата им съответно посребрени и позлатени.

Седемте Сфери на Борсипа са представени от Седемте Етажа, всеки с различен цвят, на кулата или пресечената пирамида на Бел във Вавилон.

Фараонът видял в съня си, който бил изтълкуван от Йосиф, Седем класа жито на едно стъбло, пълни и добри, а след тях – Седем житни класа, повехнали и слаби, съборени от Източния вятър; Седемте слаби житни класа погълнали Седемте добри класа; Йосиф изтълкувал този сън по следния начин: че ще има 7 години на благоденствие, последвани от Седем години на глад.

Свързаният с това Ибн Хешам разказва, че едно наводнение след дъжд е разкрило една гробница в Йемен, в която била положена една жена, която имала закачени на шията си Седем огърлици от перли, а на ръцете и краката си – гривни за глезени и китки, по седем броя на всеки крайник, с надпис на плочка, показващ, че след като напразно се опитвала да купи зърно от Йосиф, тя, Шая, дъщеря на Дзу Шефар и народът ù починали от глад.

Чуйте отново думите на един посветен, който е изучил основно мистериите на науката, той е писал, както са говорели и Древните Оракули, в енигми; но той е знаел, че теорията на механичните сили и на материалността на най-силните пълномощници на Божествеността не обяснява нищо и не би могла да задоволи никого!

През воала на всички йератически и мистични алегории на древните догми, под печата на всички свещени писания, в руините на Нинева и Тива, върху износените камъни на древните храмове и на почерненото лице на сфинкса от Асирия или Египет, в чудовищните или чудни картини, които свещените страници на Ведите превеждат за вярващите в Индия, в странните символи на нашите стари книги по алхимия, в церемониите за прием, практикувани от всички мистериозни Общества, намираме следи от доктрина, навсякъде една и съща и навсякъде – внимателно скривана. Окултната философия изглежда е била бавачка или кръстница на всички религии, тайният лост на всички интелектуални сили, ключът на всички божествени неясноти и абсолютната Кралица на Обществото във времената, когато тя е била запазена само за образованието на Свещеници и Царе.

Тя е властвувала в Персия с Влъхвите, които загинали един ден, както били загинали и господарите на света, защото злоупотребили с властта си. Тя е надарила Индия с най-чудните традиции и с невероятния лукс на поезията и с изяществото и ужаса на нейните символи: тя е цивилизовала Гърция със звуците на лирата на Орфей: тя скрила принципите на всички науки и на цялото развитие на човешкия дух в смелите изчисления на Питагор; в предание, изпълнено с чудеса; а също и историята, когато тя се опитала да съди за тази непозната власт, обърквайки история и предание: тя разтърсвала или отслабвала империи чрез своите оракули; карала тираните да пребледняват на своите тронове и властвувала над всички умове чрез любопитство или страх. За тази наука, казват тълпите, няма нищо невъзможно; тя управлява стихиите, знае езика на планетите и контролира движенията на звездите; по нейна заповед луната пада от Небето, обляна в кръв; мъртвите се изправят в гробовете си и тя оформя във фатални думи вятъра, който минава през черепите им. Контролираща Любовта или Омразата, тази наука  може за удоволствие да дари на човешките сърца Рая или Ада: по своя воля тя разполага с всички форми и раздава красота или уродливост по свое желание: тя може да превръща с пръчката на Цирцея мъжете в зверове и животните в хора: тя дори разполага с Живота и Смъртта и може да дари адептите с богатства чрез превръщане на металите и с безсмъртие чрез своята квинтесенция и еликсир, съставен от злато и светлина.

Такава е била магията, от Зороастър до Манес, от Орфей до Аполоний Тианий; когато позитивното Християнство, триумфиращо над прекрасните мечти и гигантските стремежи на Александрийската школа, публично заклеймило тази философия със своите анатеми и я заставило да стане по-окултна и по-мистериозна от всякога.

Въпреки това, в основата на магията стои науката, както и в основата на Християнството лежи любовта; и в Евангелистките Символи ние виждаме въплътената ДУМА, обожавана в ранното детство от трима магове, направлявани от една звезда (триадата и знака за микрокосмоса) и получаваща от тях златен тамян и миро; една друга мистериозна триада, под символа на която алегорично се съдържат най-големите тайни на Кабалата.

Християнството не би трябвало да мрази магията; но човешкото невежество винаги се страхува от непознатото. Науката е била длъжна да се скрие, да избегне пламенната агресия на сляпата любов. Тя се е обгърнала в нови йероглифи, скрила е усилията си, маскирала надеждите си. След това е бил създаден жаргонът на алхимията, една непрестанна измама за вулгарното стадо, алчно за злато и жив език само за истинските ученици на Хермес.

Прибягвайки към Масонството, алхимиците измислили Степените и частично разкрили тяхната доктрина на Посветените; не чрез езика на тяхното приемане, но чрез устно инструктиране впоследствие; защото за човек, който не разполага с ключа,техните ритуали представляват един неразбираем и абсурден жаргон.

Сред свещените книги на Християните има два труда, които непогрешимата църква няма претенциите, че разбира и никога не се опитва да обясни – пророчеството на Езекил и Апокалипсиса; това са две кабалистични клавикули, без съмнение запазени в Рая за тълкуването на свързаните с влъхвите царе; заключен зад Седем печата за всички верни вярващи; и съвършено ясни за невярващия, посветен в окултните науки.

Защото според Християните научните и магически клавикули на Соломон са загубени. Въпреки това е сигурно, че в царството на интелекта, управлявано от ДУМАТА, нищо написано не е загубено. Само онези неща, които хората престават да разбират, вече не съществуват за тях, най-малкото като ДУМАТА; тогава те навлизат в царството на енигмите и мистерията.

Мистериозният основател на Християнската Църква е бил поздравен в люлката си от трите Влъхви, т.е. от йератическите посланици от трите части на познатия свят и от трите аналогични свята на окултната философия.

В школата в Александрия, Магията и Християнството почти са се хванали за ръка съгласно предсказанията на Амониус Сакос и Платон. Догмата на Хермес можем да намерим в почти пълния ù вид в писанията, посветени на Дионисий и Ареопагит. Синезий проследява плана за трактат върху сънища, който впоследствие е трябвало да бъде коментиран от Кардан и композира химни, които могат да послужат за литургията на Църквата на Сведенборг, ако църквата на Илюминатите може да има литургия.

Към тази епоха на пламенни абстракции и страстни диспути принадлежи философското царуване на Юлиян, Илюминат и Посветен в първа степен, който вярва в единството на Бога и универсалната Догма на Троицата и не съжалява за загубата на нищо от стария свят, освен за прекрасните символи и твърде изящните образи. Той не е Неверник, а Гностик, заразен с алегориите на Гръцкия политеизъм и чието нещастие е било, че е намирал името на Исус Христос по-неблагозвучно, отколкото това на Орфей.

Можем да бъдем сигурни, че веднага след като Религията и Философията се отделят, мозъчната активност на епохата ще изпреварва нейната Вяра; и че, въпреки че навикът може да крепи последната за известно време, жизнеността ù ще си е отишла.

Глупаците, които са отклонявали примитивното Християнство, като са заменяли вярата с наука, бляна - с опит, фантастичното - с реалното; и инквизиторите, които векове наред са водели срещу Магьосничеството унищожителна война, са успели да обгърнат в тъмнина откритията на човешкия ум; така че сега ние се лутаме в тъмнината, за да намерим отново ключа на природните явления. Но всички природни явления зависят от един единствен неотменим закон, представен от философския камък и неговата символична форма - формата на куб. Този закон, изразен в Кабалата от числото 4, е снабдил Евреите с всички тайни на тяхната божествена Тетраграма.

Всичко се съдържа в тази дума от четири букви. Тя е Азот-ът на Алхимиците, Тот-ът на Бохемите, Тарото на Кабалистите. Тя осигурява на Адептите последната дума на човешките науки и Ключът на Божествената Сила: само който разбира как да се възползва от нея, разбира необходимостта никога да не я разкрива. Ако Едип, вместо да умъртви Сфинкса, го беше завладял и отвел до Тива, впрегнат в колесницата му, той би станал Цар без кръвосмешение, без бедствия или изгнание. Ако Психея, чрез подчинение и ласки, беше убедила Любовта да се разкрие, то тя никога не би я загубила. Любовта е една от митологичните представи за великата тайна и великият пълномощник, защото изразява едновременно действие и страст, празнота и пълнота, стрела и рана. Посветените трябва да разберат това и за да не дочуят нещо непосветените, Масонството никога не казва твърде много.

Когато Науката била надвита в Александрия от фанатизма на убийците на Хипатия, тя станала Християнска или по-скоро се скрила под Християнска маска, с Амониус, Синосиус и автора на книгите на Дионисий, Аеропагит (Член на висшия политически съд в древна Атина ). След това било необходимо да се спечели прошката на чудесата под външността на суеверността и на науката чрез неразбираем език. Йероглифното писане било възобновено и били измислени пентаграми и знаци, които съставили цяла доктрина в един знак, цяла серия тенденции и откровения в една дума. Какъв бил обектът на стремящите се към познание? Те търсели тайната на великата творба или Философския Камък, или вечното движение, или пресмятане площта на кръг или универсално лекарство; формули, които често ги спасявали от преследване и всеобщо зложелателство, излагайки ги на съда на лудостта; всеки един от които изразявал една от силите на великата магическа тайна. Това продължило до времето на Романа на Розата, който също изразява мистериозното и магическо значение на поемата на Данте, взето от Висшата Кабала, този огромен и скрит източник на универсалната философия.

Не е чудно, че човек знае малко за силите на човешката воля и ги оценява по един несъвършен начин, тъй като не знае нищо за природата на волята и нейният начин на функциониране. Че неговата воля може да задвижи ръката му или да накара някой друг да му се подчини; че неговите мисли, символично изразени чрез знаците на писмеността, могат да влияят на и да ръководят други хора; това са мистерии толкова неразбираеми за него, както и че волята на Божеството може да повлияе на създаването на Вселената.

Силите на волята засега в общи линии са неопределени и неизвестни. Дали множество от добре установени явления могат да бъдат приписани само на силата на волята или на магнетизма, или на някой друг природен посредник е нещо, което засега не е установено; но всички са съгласни, че концентрираното усилие на волята във всички случаи е необходимо за успеха.

Няма съмнение, че явленията са реални, освен ако вече не може да се вярва на човешките показания; ако те са реални, няма причина да се съмняваме в досегашното прилагане от много адепти на силите, които тогава са били определени като магически. Нищо не може да бъде по-сигурно гарантирано от необикновените изпълнения на Брамините. Никоя друга религия не е подкрепена от по-силни доказателства; нито пък някой някога се е опитвал да обясни по какъв начин биха могли да бъдат определени техните чудеса.

Още никой не знае доколко в този живот умът и душата биха могли да действуват независимо от тялото. Това, че волята може да действува въобще без контакт с тялото, както и явлението на сънищата, са мистерии, които объркват и най-мъдрите и най-учените, чиито обяснения не са нищо друго, освен едно натрупване на думи.

Човек засега знае малко за природните сили. Той е заобиколен, контролиран и ръководен от тях; докато човек по един суетен начин се смята за независим не само от расата си, но и от универсалната природа и нейните многобройни и многообразни сили, той остава роб на тези сили, освен ако не стане техен господар. Той не може нито да пренебрегне тяхното съществуване нито просто да им бъде съсед.

В природата съществува една най-могъща сила, с помощта на която един единствен човек, ако може да я притежава и да знае как да я направлява, би могъл да революционизира и промени лицето на Земята.

Тази сила е била позната на древните. Тя е един универсален посредник, чийто Висш закон е равновесието; и оттук, ако науката само би могла да научи как да я контролира, би било възможно да се промени редът на Сезоните, през нощта да стават явленията, които са предназначени за деня, да се изпрати една мисъл за миг по цял свят, да се лекува или да се убива от разстояние, нашите думи да имат всеобщ успех, и да се направи така, че те да звучат навсякъде.

Този посредник, донякъде разкрит от слепите догадки на учениците на Месмер, е точно този, когото Адептите от Средните векове са наричали елементарната материя на великата работа. Гностиците твърдели, че той съставил огненото тяло на Светия Дух; и бил въздиган в култ в тайните ритуали на Сабат или на Храма, съгласно йероглифната фигура на Бафомет или под хермафродитната овца на Мендес.

Има един Принцип на Живота на света, един универсален посредник, който има две природи и двойно течение, на любов и ярост. Тази заобикаляща ни течност прониква навсякъде. Тя е един лъч, отнет от величието на Слънцето и фиксиран от тежестта на атмосферата и централното привличане. Той е тялото на Светия Дух, универсалният Посредник, Змията, поглъщаща собствената си опашка. Древните и алхимиците били запознати с този електромагнитен ефир, с тази жизнена и блестяща топлина. Онази фаза от модерното невежество, наречено физична наука говори за този посредник несвързано, не знаейки нищо за него, освен ефектите от него; и теологията може му приписва всички свои претенции за дефиниции на духа. Той е латентен и не се възприема от никое човешко възприятие; обезпокоено или в движение, никой не може да обясни неговия начин на действие; а да го наричаме “течност” и да говорим за “течения” означава да завоалираме дълбокото невежество зад облак от думи.

Силата привлича сила, животът привлича живот, здравето привлича здраве. Това е природен закон.

Ако две деца живеят заедно, още повече ако спят заедно, и едното дете е слабо, а другото – силно, силното ще погълне слабото и последното ще загине.

В училище някои ученици попиват интелекта на другите и във всеки кръг от мъже скоро се намира някой индивид, който започва да се възползва от волята на останалите.

Заробването от теченията е често срещано; човек се повлича по тълпата, както по отношение на морала, така и на физиката си. Човешката воля има почти абсолютна власт да определя действията на човека; и във всяко външно демонстриране на воля има влияние на външни фактори.

Тисо приписва повечето болести на объркване на волята или на вредните влияния на волята на други. Ние ставаме податливи на волята на другите чрез аналогии с нашите наклонности и още повече с нашите недостатъци. Да прощаваме слабостите на индивида означава да го завладеем и да го направим инструмент в реда на същите грешки или поквари. Но когато две природи с аналогични недостатъци са подчинени една на друга, се получава така, че се заменя по-силният, вместо да се замени по-слабия, както и това, че единият ум заменя другия. Често по-слабият се бори и дори е принуден да въстане, след което пада по-ниско в своята сервилност.

Всеки има някой преобладаващ недостатък, чрез който врагът може да ни сграбчи. В някои това е суетността, в други – мързелът, а в повечето хора – егоизмът. Ако допуснеш лукавия зъл дух да се възползва от това, си загубен. Тогава ставаш не глупав, нито идиот, но положително лунатик, роб на подбуда отвън. Ще изпитваш инстинктивен ужас от всичко, което би могло да ви върне към разума и дори няма да слушаш доводите, които противоречат на безумието ти.

Чудесата са естествените следствия от изключителните причини.

Незабавното въздействие на човешката воля върху телата или най-малкото - върху онези действия, прилагани без видими средства, съставлява чудо във физически смисъл.

Влиянието, оказвано на волите или интелектите, внезапно или след известно време и в състояние да държи затворени мислите и да променя най-твърдите решения, да парализира най-силните страсти, съставлява чудо в морален смисъл.

Обичайната грешка, допускана по отношение на чудесата е, че на тях се гледа като на следствие без причина; като на противоречия на природата, като на внезапна заблуда на Божественото въображение; и хората не могат да стигнат до заключението, че едно чудо от този вид би разрушило универсалната хармония и да превърне Вселената в Хаос.

Има чудеса, които са невъзможни дори и за самия Бог; такива са абсурдните чудеса. Ако Бог би могъл да бъде абсурден дори и за миг, нито Той, нито Вселената биха могли да съществуват дори и за миг след това. Да се очаква от Божествената Свободна Воля следствие, чиято причина е непризната или не може да съществува, е това, което се нарича да се изкушава Бог. Това означава по-най-бърз начин да се пренесем в празното пространство.

Бог действува чрез своите творения: В Рая – чрез ангелите, на Земята – чрез хората.

В рая на човешките представи, именно човечността създава Бог; и хората смятат, че Бог ги е направил по свой образ и подобие, защото те са го направили по свой образ и подобие.

Царството на човека е материалната природа, видима на Земята; и ако той не може да контролира планетите или звездите, той може най-малкото да изчисли тяхното движение, да премерва разстоянията между тях и да идентифицира неговата воля с тяхното влияние; той може да променя атмосферата, да влияе до известна степен на сезоните, да лекува и да причинява болести на други хора, да запазва живота и да причинява смърт.

Абсолютното в разума и волята е най-великата сила, която на човек е дадено да постигне; и именно посредством тази сила се осъществява това, на което тълпата се възхищава като на чудеса.

СИЛАТА е мъдрото използване на волята, което кара самата Предопределеност да служи, за да се постигнат целите на Мъдреците.

Всемогъществото е най-абсолютната Свобода; а абсолютната Свобода не може да съществува без съвършено равновесие; и опората на Якин и Боаз са също неограничените СИЛА и ВЕЛИКОЛЕПИЕ на СЪВЪРШЕНСТВОТО на Божеството, седмата и осмата Сефирота от Кабалата, от чието равновесие следват вечната неизменност и Стабилност на Неговите планове и творения и онзи съвършен Успех и неделимо, неограничено Царство, които са деветата и десетата Сефирота, от които се въздига Храмът на Соломон в своята тържествена симетрия без да се чуе и звук от някакъв инструмент, за нас то е един символ. “Защото твое е”, се казва в Най-Съвършената от всички Молитви “ЦАРСТВОТО, СИЛАТА и СЛАВАТА във всички времена! Амин!”.

АБСОЛЮТНОТО е самата необходимост да БЪДЕШ, неизменният закон на Разума и Истината. То е ТОВА, КОЕТО Е. Но ТОВА, КОЕТО Е, в известен смисъл е преди ТОЙ, КОЙТО Е. Самият Бог не е без причина за съществуване. Той не съществува случайно. Не би могъл. И така, Неговото Съществуване е наложително, то е необходимо. Той може да съществува само благодарение на Върховния и неизбежен РАЗУМ. Следователно този РАЗУМ е АБСОЛЮТНОТО; защото в НЕГО трябва да вярваме, ако искаме нашата вяра да има разумна и солидна база. Било е казано в нашите времена, че Бог е Хипотеза; Но Абсолютният Разум не е един: той е важен за Съществуването.

Свети Тома е казал: “Едно нещо не е справедливо, защото Бог го желае, но БОГ ГО ЖЕЛАЕ, ЗАЩОТО Е СПРАВЕДЛИВО. Ако той беше осъзнал всички последствия, които произтичат от тази хубава мисъл, би открил истинския Философски Камък; магическия еликсир, който може да превърне всички страдания на света в златни милости. Точно както за Бог е необходимост ДА БЪДЕ, така за Него е необходимо да бъде справедлив, любящ и милостив. Той не може да бъде несправедлив, жесток, безмилостен. Той не може да отхвърли закона за доброто и злото, за достойнството и слабостта; защото моралните закони са толкова абсолютни, колкото и физическите закони. Има невъзможни неща. Както е невъзможно сборът на две и две да бъде пет, а не четири; както е невъзможно едно нещо да бъде и да не бъде едновременно; както е невъзможно Божеството да превърне престъплението в достойнство, а любовта и благодарността в престъпления. По същия начин е било невъзможно Човек да бъде съвършен с неговите телесни усещания и апетити, както е било невъзможно да възприема удоволствието, а да не възприема болката.

Ето защо, според идеята на Свети Тома, моралните закони са приложения на БОЖЕСТВЕНАТА ВОЛЯ, само защото те са решенията на АБСОЛЮТНАТА МЪДРОСТ и РАЗУМ и Откровения на Божествената ПРИРОДА. Само това дава право на Божеството да ги въведе в действие; само така постигаме сигурност във Вярата и в това, че Вселената е една Хармония.

Да се вярва в Разума на Бог и в Бога на Разума, означава да се направи невъзможно съществуването на Атеизма. Точно Идолопоклонниците са тези, които са създали Атеистите.

Аналогията дава на Мъдреците всички сили на Природата. Това е ключът към Великата Тайна, това е коренът на Дървото на Живота, науката за Доброто и Злото.

Абсолютното е РАЗУМ. Разумът СЪЩЕСТВУВА със Собствени средства. Той Е, защото Е, а не защото ние предполагаме, че е. НЕГО ГО ИМА там, където нищо не съществува; но нищо не може да съществува без НЕГО. Разумът е Необходимост, Закон, Господство на всяка Свобода и директива на всеки Посветен. Ако БОГ Е, ТОЙ Е заради Разума. Концепцията за Абсолютно Божество извън или независимо от Разума е ИДОЛ на Черната Магия, ФАНТОМ на Демона.

Върховният Интелект по необходимост е рационален. Бог във философията не може да бъде друго, освен Хипотеза; но Хипотеза, наложена от доброто разбиране за Човешкия Разум. Да се персонифицира Абсолютния Разум означава да се определи Божествения Идеал.

НЕОБХОДИМОСТ, СВОБОДА И РАЗУМ! Ето великия и Върховен Триъгълник на Кабалистите!

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ, ВОЛЯ И ВЛАСТ! Това е магическата триада, която за човешките неща отговаря на Божествения Триъгълник.

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТТА е неизбежното свързване в едно цяло, последователно, на следствия и причини по определен ред.

ВОЛЯТА е дарбата, която направлява силите на Интелекта, за да помири свободата на хората с необходимостта на нещата.

Аргументацията за тези разсъждения трябва да направите сами. Всеки от нас го прави. “Търси”, се казва в Светото Писание, “и ще намериш”. И все пак дискусиите не са забранени; и без съмнение тази тема ще бъде разисквана пред вас оттук нататък. Потвърждение, отрицание, дискусия – чрез тях се постига истината.

Да се изучават големите Мистерии на Вселената и да се търсят решения на нейните многообразни енигми, е основната задача на Мисълта и представлява основното разграничение между Човека и животните. По същия начин, във всички времена Интелектът е полагал усилия да разбере и да си обясни Природата на Върховното Божество.

Това, че един Разум и една Воля са създали и управлявали Вселената е твърде очевидно, за да не бъде признато веднага от философите на всички времена. Древните религии са онези, които са се стремели да мултиплицират боговете. Природата на Едно Божество и начинът, по който Вселената е започнала своето съществуване, са въпросите, които винаги са измъчвали човешкия интелект: и предимно с тези въпроси са се занимавали Кабалистите.

Вярно е, че в известен смисъл не можем да имаме истинско познание за Абсолютното, за самото Божество. Начините за получаване на обичайно наричаното истинско познание са само нашите сетива. Ако това, да виждаш или да чувстваш е знание, то тогава ние нямаме нищо от нашата собствена Душа, от електричеството или от магнетизма. Ние виждаме, усещаме и опитваме една киселина или основа и знаем нещо за характеристиките на всяка от тях; но само когато ги използувваме в комбинация с други вещества и научим техните ефекти, започваме да се запознаваме с тяхната природа. Именно комбинациите и експериментите на Химията ни дават познания за природата и силите на повечето животински и растителни вещества. Тъй като те са познаваеми чрез проверката с нашите сетива, ние можем частично да съдим за тях само от това; но Душата, нашата собствена, или тази на някой друг, бидейки отвъд това познание, може да се познае само от действията и думите, повлияни от нея. Магнетизмът и електричеството, когато са в покой, са по същия начин отвъд юрисдикцията на сетивата; а когато са в действие, ние виждаме, чувствуваме, чуваме, опитваме и помирисваме само следствията от тях. Ние не знаем какво те са, а само какво правят. Можем да опознаем атрибутите на Божеството само посредством Неговите проявления. Да се иска нещо друго е да се иска не знание, а нещо друго, за което нямаме име. Бог е Сила; и ние не познаваме друга Сила, сама по себе си, ние познаваме само следствията, резултатите, действията от нея и онова, което Разумът ни учи по аналогия.

В тези по-късни дни, в усилията си да се измъкнем от всички материални идеи по отношение на Божеството, ние до такава степен сме пречистили нашите понятия за Бог, че сме загубили всякаква идея за Него. В борбата си да гледаме на Него като на чист нематериален Дух, сме направили думата Дух синоним на нищо и можем да кажем само че Той е Нещо, с някои атрибути като Сила, Мъдрост и Интелигентност. Да Го сравняваме със СВЕТЛИНА сега би се сметнало не само за нефилософско, но и еквивалентно на Атеизъм; и ние намираме за необходимо да извиняваме и съжаляваме древните за техните неадекватни и груби идеи за Божеството, изразяващи се в това - да Го смятат за Принцип на Светлината, за невидимата същност или субстанция, от която струи видимата Светлина.

И все пак нашите собствени свети писания непрекъснато говорят за Него като за Светлина; следователно, на Тсабейците и на Кабалата може да бъде простено, че правят същото; особено след като те не са гледали на Него като на видима Светлина, позната за нас, а като на Първичния Просторен Океан, от който идва светлината.

Дали преди сътворението Божеството е живяло самò в Тъмнината или в Светлината? Дали Светлината е съществувала ведно с Него, или е била създадена след една вечност, изпълнена с тъмнина? И ако е съществувала ведно с Него, дали е произлязла от Него, запълвайки цялото пространство, както и Той го е запълвал, като Той и Светлината едновременно са запълвали същото място и всяко място?

Милтън казва, изразявайки Еврейската доктрина:

“Здравей, Свята Светлина, първородно отроче на Рая

или на Вечния, Винаги вечния лъч!

Мога ли да те обявя за невинна, тъй като Бог е Светлина!

И никога, освен в недостижимата Светлина

Дошла от Вечността; и заселила се в Теб

Светла рожба на светлата Същност на несътвореното.” 

“СВЕТЛИНАТА,” се казва в Книгата Омшим или Въведение в Кабалата, “най-Върховното от всички неща и най-Възвишеното и Безкрайно и определено като БЕЗГРАНИЧНО, не може да бъде постигната чрез размишления и спекулации; и САМАТА ТЯ очевидно се е оттеглила и се намира отвъд всякаква мисловна дейност. Тя е била, преди всички останали неща, произведена, сътворена, оформена и направена от самата Еманация; и в нея не е имало нито Време, нито Глава, нито Начало, тъй като тя винаги е съществувала и остава завинаги, без начало и без край”.

Преди двете Еманации да потекат, преди да бъдат сътворени нещата, които били сътворени, Върховната Светлина е била разширена до безкрайност и изпълнена с цялото КЪДЕ; така че по отношение на Светлината не може да има никакъв вакуум, нито пък незаето пространство; но ВСИЧКО е било изпълнено с тази Светлина на Безкрайното, така разширено, че по никакъв начин не е имало никакъв край и дотолкова, доколкото не е имало нищо друго освен тази разширена Светлина, която с известно единствено и просто равенство, е била навсякъде сама към себе си”.

анисоф е наречен Светлина, се казва във Въведението към Зохар, защото е невъзможно да се изрази с някаква друга дума.

Да се схваща Бог като нещо съществуващо, а не просто като не-субстанция или име, включващо не-съществуване, Кабала, както Египтяните, си Го е представяла като “най-окултната Светлина”, АУР, не като нашата материална видима Светлина, а като Субстанцията, от която струи Светлината, огънят, като свързан със своята топлина и пламък. От тази Светлина или Ефир, Слънцето било за Тсабейците единственото проявление или блясък и като такова било боготворено, а не като от вида царство и власт. Бог бил Phos Noeton, Светлината, познаваема само за Интелекта и Принципът-Светлина, Ефира-Светлина, от които произлизат душите и към които те се връщат.

Светлина, Огън и Пламък за Финикийците били синове на Хронос. Те били Троицата за Халдейските Оракули, АОР на Божеството, проявяващо се в пламъка, който излиза от невидимия Огън.

В първите три Персийски Амшаспанди, ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА СВЕТЛИНАТА, ОГЪНЯ И БЛЯСЪКА, разпознаваме АОР, зохар и зайо, Светлината, Великолепието и Блясъка на Кабала. Първото е наречено аор мупала, Чудна или Скрита Светлина, неразкрита, непоказана – която е кетер, първата Еманация или Сефирах, Волята на Божеството: втората е нестар, Скрита – която е хакемах, втората Сефирах, или Интелектуалното Могъщество на Божеството: и третата е метанотсатс, искряща – която е бинах, третата Сефирах или способността да се произвежда интелект. С други думи, те са САМАТА СЪЩНОСТ на светлината в Божеството: Огънят, който е тази светлина, ограничен и снабден с атрибути, така че да може да се прояви и все пак да остане непроявен, или неговото великолепие или блясък, или светлина, която излиза от огъня.

Масонството е търсене на Светлината. Това търсене ни води по обратния път, както виждате, довежда ни до Кабала. В тази древна и малко разбираема смесица от абсурдност и философия Посветеният може да намери източника на много доктрини; и може, след време, да започне да разбира Окултните философи, Алхимиците, всички Анти-папски Мислители на Средните Векове и Емануил Сведенборг.

В Хавасати Рих, прочутата Санскритска строфа, се казва: “Той е Ханза (Слънцето), живеещ в светлина; Васу, атмосферата, живееща в небесната твърд; призоваващият боговете (Анги), живеещ върху олтара (т.е., върху огъня на олтара); гостът (на боготворящия), живеещ в къщата (домашния огън); живеещият сред хората (като съзнанието); живеещият в най-добрата орбита, (Слънцето); населяващият истината; населяващият небето (въздуха); роденият във водите, в лъчите на светлината, в истинността (на проявлението), в планините на Изтока; Истината (самата)”.

“В началото”, се казва в един санскритски химн, “се въздигна Източникът на златна светлина. Той беше единственият роден Повелител на всичко, което е. Той сътвори Земята и небето. Кой е Богът, на Когото да предложим нашето жертвоприношение?”

“Той, който дава живот, той, който дава сила; Чиято благословия желаят всички светли богове; Чиято сянка е безсмъртието; Чиято сянка е смъртта; Кой е Бог, и т.н.?”

“Той, благодарение на Когото небето е светло и ни е дадена Земята; Той, благодарение на Когото е бил сътворен Рая или най-висшия Рай; Той, който е отмерил светлината във въздуха; Кой е Бог и т.н.?”

“Той, към Когото гледат Рая и Земята, следвайки твърдо волята Му и треперейки вътрешно;Той, над Когото изгряващото слънце продължава да свети; Кой е Бог и т.н.?”

“Накъдето и да се понесат водните облаци, където и да посеят семената и да запалят огъня, оттам се възправя Той, Който е единственият живот на светлите богове; Кой е бог и т.н.?”

ДУМАТА НА БОГ, казва индийската философия, е универсалната и невидима Светлина, познаваема чрез сетивата, която изпуска своята мъгла към Слънцето, Луната, Планетите и другите Звезди. Фило я нарича “Универсалната Светлина”, която губи част от своята чистота и великолепие, като се спуска от интелектуалния към сетивния свят и се проявява външно от Божеството; а Кабалата представлява толкова от Безкрайната Светлина, пусната към кръглата празнота, подготвена за сътворението в Безкрайната Светлина и Мъдрост, колкото да мине през канал, тънък колкото линия или конец. Сефирот, зараждащ се от Божеството, са лъчите на Неговото Великолепие.

Халдейските Оракули казват: “Интелектът на Създателя, пуснат в действие, сътвори, формирайки в себе си, с интелект, вселени с всякакви възможни форми и видове, които излизат и текат, от Един Източник... Защото Божеството, персонифицирано като Суверен, преди да изгради многообразната Вселена, постулира една универсална и неизменяща се вселена, като оттук нататък впечатлението за формата му преминава през Вселената; и тази Вселена, оформена и създадена по подобаващ начин, става видимо по-красива и сътворена в безкрайно различни видове и чийто Източник и извор оттук нататък е един... Интелектуалните концепции и форми, произтичащи от източника на Създателя, и следващи една след друга, във връзка с винаги напредващото Време и взимайки от ПЪРВИЧНИЯ ПРОСТОР ИЛИ ОГЪН; и все пак всички тези Вселени и Първични Видове и Идеи произтичат от и са част от първия Източник на Съзидателната Сила, съвършена сама по себе си.”

Халдейците нарекли Висшето Божество ARAOR, Баща на Светлината. Предполагало се, че от него ще струи светлина, която ще осветява света и райските райони. Тази Светлина или Огън била смятана за Символ на Божествената Същност, която се разпростирала и към нисшите духовни природи. Халдейските оракули казват: “Бащата е взел от Себе си, и не е ограничил своя собствен огън само в своята интелектуална мощ:”... Всички неща са се родили от един Огън.”

Тсабейците считали, че всички нисши духовно същества произлизат от Висшето Божество; и затова Проклий казва: “Шествието на боговете е едно и непрекъснато, движещо се надолу от разбираемите и латентни единства и свършващо в последната част на Божествената причина.”

Не е възможно да се говори ясно за Божествеността. Който се опита да изрази Неговите атрибути с помощта на абстракциите, се обрича на негативизъм и веднага загубва представата за идеите си, лутайки се в пустиня от думи. Да се натрупват Суперлативи след Суперлативи и да Го наричат най-добрия, най-мъдрия, най-великия, не означава нищо друго, освен да се преувеличават качества, които са присъщи за човека. Разумът основателно ни учи, че съществува само един Бог и че Той е Съвършено и Добродетелно Същество; но човешкият ум не е в състояние да си състави ясна представа за Божествената Природа, за Субстанцията на Божеството, за начина на Неговото Съществуване или за начина на сътворение на Неговата Вселена. Не можем да прикрепим никакви ясни идеи към Всемогъществото, Висшата наука, към Безкрайността или Вечността; и ние нямаме право да му приписваме интелигентност или някакво друго наше духовно качество, разширено да безкрайност; или да Му приписваме наши сетива или органи на тялото си, както са превели в писанията си Евреите.

Ние се задоволяваме с това да отричаме в Божеството всичко, което съставлява съществуването, дотолкова, доколкото сме в състояние да възприемаме съществуването. По този начин, по логичен път, Той се превръща за нас в нищо, Не-Енс. Древните не са правели разлика между този подход и Атеизма и са се стремели да Го възприемат като нещо реално. Това е необходимост за Човешката Природа. Теологичната идея или по-скоро не-идея за Божеството, не се споделя или признава от неуките. За тях Бог винаги ще бъде Бащата, Който е в Рая, Монарх на Трона Си, Същество с човешки чувства и човешки симпатии, което се сърди на техните прегрешения, проявява снизхождение, ако те се разкаят, податливо е на техните молби. Човечността в много по-голяма степен от Божествеността на Христос кара масата от Християни да Го боготворят повече, отколкото боготворят Бащата.

“Светлината на Субстанцията на Безкрайността” е израз от Кабалата. Христос е бил, според Свети Джон, “Светлината, която осветявала всеки човек, който идвал на Земята”; и “тази Светлина била животът на човека”. “Светлината светела в тъмнината и тъмнината не схващала това.”

Древните идеи по отношение на Светлината вероятно са били толкова верни, колкото и нашите собствени. Не изглежда те да са приписвали на Светлината някои от качествата на материята. Но модерната Наука я определя като поток от частици материя, течащ или изстрелян от Слънцето и Звездите и движещ се през пространството, за да стигне до нас. Каква сила на привличане тук или на отблъскване от Слънцето, или от най-далечната Звезда би могла да привлича или да движи тези недоловими, безтегловни, безкрайно малки частици, доловими само от Сетивата на Зрението, толкова далеч през пространството, според механистичната теория и теорията за силата? Какво се е случило с огромната съвкупност частици, които са достигнали Земята от сътворението насам? Дали са увеличили обема си? Защо не може химията да ги открие и анализира? Ако са материя, защо могат да пътуват само в прави линии?

Нито една характеристика на материята не принадлежи на Светлината, или Топлината, или пламъка, или на Галванизма, Електричеството и Магнетизма. Електрическата искра е светлина, така е и с искрата, която се произвежда от кремъка, когато тя отрязва частици от стоманата. Желязото, разтопено или загрято, излъчва светлина; и насекомите, инфузориите и изгнилото дърво също я излъчват. Топлина се получава чрез триене и чрез натиск; за да обясни това, Науката ни разказва за латентна калория, като по този начин ни я представя като съществуваща без нейната единствена позната отличителна характеристика. Кое качество на материята позволява на една светкавица, изпратена от Рая, да събори дъба? Кое качество на материята ù позволява да обиколи Земята само за секунди?

Ние крием невежеството си с нищо не значещи думи в пълното си незнание за природата на тези могъщи посредници на Божествената Сила; и основателно можем да бъдем попитани защо Светлината може да не бъде производна на Божеството, както е било признато от всички религии на всички времена в Света.

Всички наистина догматични религии са произлезли от Кабалата и се връщат към нея: научно и велико в религиозните блянове на всички Илюминати Якоб Бьом, Сведенборг, Свети Мартин и други, е взето от Кабалата; Всички Масонски асоциации дължат на Кабалата техните Тайни и техните Символи.

Само Кабалата освещава съюза на Универсалния Разум и Божествения Свят; тя противопоставя на две сили, очевидно противоположни, вечното равновесие на съществуването; само тя помирява Разума с Вярата, Силата със Свободата, Науката с Мистерията; тя притежава ключовете на Настоящето, Миналото и Бъдещето.

Библията, с всичките алегории, които съдържа, изразява само по един непълен и завоалиран начин религиозната наука на Евреите. Доктрината на Мойсей и Пророците, идентична в основата си с тази на древните Египтяни, също има своето открито значение и своите неясноти. Еврейските книги били написани, само за да върнат спомена за традициите; и те били написани в Символи, неразбираеми за непосветените. Петокнижието и пророческите поеми били просто елементарни книги за доктрини, морал или литургия; а истинската тайна и традиционната философия били написани по-късно, завоалирани и още по-малко прозрачни. Така била родена втора Библия, непозната за или по-скоро неразбираема за Християните; една колекция от чудовищни абсурди, както казват те; а посветените казват: паметник, в който е събрано всичко, което геният на философията и на религията някога е формирал или измислил за възвишеното; едно съкровище, заобиколено с тръни; един диамант, скрит в груб тъмен камък.

Човек се изпълва с възхита, когато прониква в Светилището на Кабала, виждайки една доктрина толкова логична, толкова проста и в същото време толкова абсолютна. Нужното единение на идеи и знаци, освещаване на най-основните реалности с примитивни знаци; Триединство от Думи, Букви и Числа; философия елементарна като азбуката, проникновена и безкрайна като Света; теореми по-пълни и сияйни, отколкото теоремите на Питагор; теология, сведена само до броене на пръсти; Безкрайност, която може да бъде събрана в дланта на едно малко дете; десет шифъра и двадесет и две букви, триъгълник, квадрат и кръг – това са всички елементи на Кабалата. Това са елементарните принципи на написаната Дума, отражение на онази изречена Дума, която е сътворила света!

Това е доктрината на Кабала, с която Вие без съмнение ще се стремите да се запознаете, както и със Сътворението.

Абсолютното Божество при Кабалистите няма име. Термините, които се прилагат за Него, са аор пасот, НАЙ-ОБИКНОВЕНА [ИЛИ ЧИСТА] СВЕТЛИНА, наречена айен сопси или БЕЗКРАЙНА, преди всяка Еманация. Защото тогава нямало никакво пространство или празно място, а само безкрайна Светлина.”

Преди Божеството да създаде някакъв Идеал, някаква ограничена и разбираема Природа или каквато и да било форма, Той е бил сам, без форма и подобие и не би могло да съществува никакво познание или разбиране за Него по никакъв начин. Той бил без Идея и без Фигура и е забранено да се формира Идея или Фигура за Него, нито с буквата Хе, нито с буквата Йод, въпреки че тези две букви се съдържат в Светото Име; нито с каквато и да е друга буква или точка в света.

Но след като създал тази Идея [тази ограничена и съществуваща само в мисълта Природа, която представляват десетте Номерации, Сефирот или Лъчите], Идеята за Посредника или, Първият Човек АДАМ КАДМОН и тогава Той слязъл там и посредством тази Идея Той може да бъде наречен с името тетраграматон; и че сътворените неща могат да придобият знание за Него, по Негово подобие.

Когато Безкрайният Бог пожелал да пусне това, което да тече нататък, Той се свил в центъра на Неговата светлина по такъв начин, че най-силната светлина да се събере в един кръг и от всички страни - сама върху себе си. И това била първата контракция, наречена Тсемсум.

АДАМ КАДМОН, Първоначалният или Първи Човек, е първото Азилутско творение на Безкрайната Светлина, излъчено в опразненото Пространство и от което след това всички други степени и системи са получили началото си. То е наречено Адам и предшествува всички първи. В него са придадени десет сферични номерации; и след това се появила праволинейната фигура на един човек в неговата Сефиротска декада, тъй като това бил диаметърът на горепосочените кръгове; това била оста на тези сфери, достигаща от най-високата им точка до най-ниската; и от нея зависят всички системи.

Но сега, тъй като Безкрайната Светлина ще бъде твърде съвършена и велика, за да се роди и да се издържи, освен чрез посредничеството на този Адам Кадмон, а неговата Най-Тайна Природа би предотвратила това, то сияйната светлина трябвало отново да излъчи течение от себе си, през определени отвори, както било, наподобяващи прозорци и които са наречени уши, очи, ноздри и уста.

Светлината, излизаща от този Адам Кадмон е наистина само една; но пропорционално на своята отдалеченост от мястото на изтичането и от степените на слизането, тя е по-плътна.

От думата Атсил, да произлизам или да изтичам, идва думата Атсилот или Азилут, Еманация или Система на творенията. Когато първоначалното пространство било изпразнено, заобикалящата Светлина на Безкрайността и Светлината били спуснати в празнотата и не се допирали една с друга; но Светлината на Безкрайността се изляла в това празно пространство през една линия или един малък канал; и тази Светлина е Първоначалния и излъчващ Принцип или първоизточника и произхода на Еманацията: но Светлината вътре в празното пространство е подчинена на еманацията; и двете се сливат само посредством горепосочената линия.

Азилут означава специфично и принципно първата система на четирите Оламота, светове или системи; след което била наречена Азилутски Свят.

Десетте Сефиорота на общата Азилутска Система са десет Некудота или Точки.

АИНСОФ, AЕНСOPH или айенсоф е заглавието на Първопричина на Причините, като значението ù е “безкрайна”, защото няма граница на Нейната Възвишеност и никой не може да я разбере. Понякога също така името се отнася за КЕТЕР или КОРОНА, първата еманация, защото е ТРОН на Безкрайността или първото и най-високо Място и нищо не е по-високо от него, защото Аинсоф го обитава и е скрит в него: следователно, то се радва на същото име.

Преди да има каквото и да е, се казва в Емех Хамелех, Той, по свое собствено желание, предложил на Себе си да направи светове..., но по онова време нямало празно пространство за светове; цялото пространство било запълнено със светлината на Неговата Субстанция, която Той в определени граници бил поставил в средата на самия Себе си и от частите на която и в която, Той след това щял да осъществи сливането.

Какво направил тогава Господарят на Волята, този най-съвършен свободен Посредник? По Своя собствена преценка, Той отмерил от Своята собствена Субстанция ширината и дължината на окръжно пространство, което да бъде опразнено и в което да могат да бъдат разположени световете, за които стана дума по-горе; а от тази Светлина, която била включена в така отмерената окръжност, Той свил и прегънал известна част... и тази Светлина той издигнал по-нагоре, така че останало едно незаето от Първоначалната Светлина място.

Но и това място не останало съвсем изпразнено от тази Светлина; защото частици от Първоначалната Светлина останали в мястото, където Тя се намирала преди; и те не изчезнали оттам.

Преди да се излеят Еманациите и да се създадат създадените неща, Върховната Светлина била разширена до безкрайност и запълнена с цялото Къде: нищо нямало, освен тази разширена светлина, наричана аор х’АИНСОФ, Светлината на не-крайното.

Когато на Разширението му хрумнало да пожелае да прави светове и чрез изливане да произведе Еманации и да разпръсне като Светлината съвършенството на Своите активни сили и на Своите аспекти и атрибути, което било движещата причина за сътворението на световете, тогава тази Светлина, свита до известна мярка, се оттеглила от всички посоки от определена централна точка и от всички страни се отдръпнала назад, така че останал малко вакуум, наречен празно пространство в една окръжност, еднакво отдалечена от тази точка, която била точно в центъра на пространството... едно определено празно място и пространство останало в Средната Безкрайност: едно определено Къде било образувано тогава там, където биха могли да Бъдат Еманациите и Създаденото, и Оформеното и Фабрикуваното.

Този свят на обличането – това празно окръжно пространство с частици от оттеглилата се светлина на Безкрайното и все пак оставащо, е най-вътрешната одежда, най-близо до Неговата субстанция; и на нея принадлежи името аор пенал-ал, Светлина на Образа на Бог.

Едно вътрешно пространство заобикаля тази голяма окръжност, установена между светлината на самата субстанция, заобикаляща кръга от външната му страна и субстанцията, намираща се вътре в кръга. То се нарича превъзходно ВЕЛИКОЛЕПИЕ в противоположност на Обикновено Великолепие.

Казано е, че тази светлина “от частицата на одеждата”, съотнесена към тази от частицата на субстанцията е като точка в центъра на кръга. Тази светлина, точка в центъра на Великата Светлина, се нарича Ауир, Ефир или Пространство.

Небесният Простор е малко по-обемен от Светлината – не толкова Неуловим – въпреки че не е доловим от Сетивата – и е наречен Първичен Небесен Простор – и се простира навсякъде; Философите го наричат Душата на Света.

Светлината, която се излъчва от Божеството оттук нататък, не може да се каже, че е отделена или различна от Него. “Тя се излъчва от Него и все пак всичко продължава да бъде в съвършено единство... Сефиротите, понякога наричани Личности на Божеството, са Неговите Лъчи, чрез които Той има възможност по най-съвършения начин да се покаже.

Във Въведението на книгата Зохар се казва:

Първата компресия е била осъществена, за да може да се отгледа Първоначалната Светлина и да се освободи пространство. Втората компресия станала, когато частиците, останали от отстранената Светлина били свити до точки; и тази компресия била осъществена посредством чувство на радост; както вече беше казано, Божеството се радвало за сметка на Неговия Свети Народ, който след това се появил; и тази радост била бурна и възбудила оживлението и вълнението на Божеството, така че Той се излял в удоволствието си; и от това вълнение се образувала една абстрактна сила на съждението, която е сбор от букви, образувани от точките на остатъчните частици Светлина, останали вътре в кръга. Защото Той пише завършени изрази или ограничени Свои образи в Книгата с отделни единични букви.

Както е било казано, че когато вода и огън са духнати от вятъра, те се раздвижват и с проблясъци като светкавицата, поразяваща очите, и отблясъци, святкащи насам и натам така, че дори Той бил затрогнат и заблестял и заискрил в този кръг – от центъра навън и отново обратно към центъра: това вълнение ние наричаме оживление; и от това оживление, различно разделено вътре в Него, се образувало могъществото за определяне на формирането на буквите.

От това оживление, е казано също така, произлязло определянето на формите, и чрез това определяне Безкрайното ги определило вътре в Себе си, като че ли казвайки “Нека тази Сфера да бъде посоченото място, където да бъдат създадени всички светове!”

Той, излъчващ и святкащ, създал точките, така че тяхното искрене да не поразява очите като светкавицата. След това Той комбинирал по различен начин единичните точки, докато не били оформени буквите по образ и подобие на тези, с които БЛАГОСЛОВЕНИТЕ съчинили декретите на Неговата Мъдрост.

Не е възможно да се достигне до разбиране на сътворението на човека, освен посредством мистерията на буквите; и в тези светове Безкрайността е нищо, освен буквите на Азбуката и комбинациите от тях. Всички светове са Букви и Имена; но Той, Който е Творец на всичко, няма име.

Този свят на обгръщането [или обличането – vestimenti], [т.е. кръглото празно пространство, с остатъчни частици от отстранената Светлина на Безкрайността, все още оставащи след първата контракция и компресия], е най-вътрешното покритие, най-близо до Неговата субстанция; на това покритие принадлежи общото име АУР ПЕНИАЛ - Светлина на Образа на Бог: чрез което ни е дадено да разберем Светлината на Субстанцията.

И след като било направено това покритие, Той го свил, за да издигне нагоре долната половина; ...и това е третата контракция; и по този начин той освободил пространство за световете, които нямали възможността да използват голямата Светлина на покритието и краят на който бил блестящ и прекрасен, като неговото начало. И така [очертавайки долната половина и половината от буквите] били създадени Мъжът и Жената  или, предшествуващ и следващ, прилепени взаимно един към друг.

Празното пространство, получено от това свиване се нарича ауир КАДМОН, ПЪРВОНАЧАЛНО ПРОСТРАНСТВО: защото то било първото от всички Пространства; нито пък било разрешено то да бъде наричано покритие, което е АУР пени-бал, Светлината на Образа на Бог.

Остатъчните частици от Светлината на Одеждата все още остават там. И този свят на одеждата има име, което включва всички неща и което име е ИХУХ. Преди да бъде създаден светът на празното пространство, е Бил Той и Името Му и само те; т.е. АИНСОФ и Неговата одежда.

В ЕМЕХ ХАМЕЛЕХ се казва отново:

Долната половина на одеждата [от третото свиване] е останала празна, без светлината на одеждата. Но остатъчните частици от тази светлина останали в така изпразненото място … и тази одежда се нарича ШЕКИНАХ, обител на Бог, или мястото, където ЙОД Хе или предшестващия [или мъж], и ВАВ хе, на последващия [или жена] и населявано от комбинации от букви.

Това празно пространство било квадратно и се нарича Първоначално Пространство; а в Кабалата то се нарича Ауира Кадмах или Расиму Аилах, Първоначално Пространство или Блажена Частица. Тя е остатъчна частица от Светлината на Одеждата, в която е примесена и малка част от частицата, останала от Самата Субстанция. Тя се нарича Първоначален Ефир, но не празно Пространство... Светлината на Остатъчната Частица остава в мястото, което е заемала и е прилепена там, като нещо духовно, изключително тънко.

В този Ефир има две светлини; т.е. Светлината на СУБСТАНЦИЯТА, която е била взета и тази на Одеждата. Има голяма разлика между двете; защото светлината на Частицата от Одеждата е съотнесена с тази на Субстанцията, като точка в центъра на кръг. И тъй като единственото подходящо име за Светлината на частицата на Аинсоф е АУР, Светлина, следователно, Светлината на Частицата от Одеждата не може да носи това име; и затова ние я наричаме точка, т.е. Йод, която е онази точка в центъра на Светлината... и тази Светлина, точка в центъра на Великата Светлина, наречена Ауир, Небесен Простор или Пространство.

Този Ефир е малко по-обемен от Светлината... не толкова Неуловим, въпреки че не е доловим от Сетивата… – и е наречен Първоначален Ефир... и се простира навсякъде; Философите го наричат Душата на Света... Светлината е видима, въпреки че е неуловима за сетивата. Този Ефир не е нито уловим, нито видим.

Въведението към Книгата Зохар продължава в Частта за буквата Йод и т.н.:

Световете не биха могли да бъдат оформени в този Първоначален Ефир, заради своята изключителна тънкост и излишък от Светлина; а също така и защото в него е останал жизненият Дух на Частицата от Светлината Аинсоф и на Частицата от Светлината на Одеждата; по този начин било предотвратено това проявление.

Затова Той насочил буквата Йод, след като тя не била толкова бляскава като Първоначалния Небесен Простор, да слезе и да приеме в себе си светлината на останалото в Първоначалния Ефир, и да се върне горе, с тази Частица, която толкова пречела на проявлението; Йод така и направила.

Тя се спуснала надолу пет пъти, за да отстрани жизнения Дух на Частицата от Светлината Аинсоф; и Частицата от Светлина и жизнения Дух на Одеждата от Сферата на Великолепието, за да направи от нея АДАМ, наречен КАДМОН. А с нейното завръщане, проявлението било задвижено в пространството долу и Частица от Върховния Блясък все още остава там, съществувайки като Сферична Форма и наречен в Зохар просто Тепиру или Великолепие; и така била оформена Първата Материя… и тя била само изпарение и дим. И тъй като димът няма форма, не се възприема под някаква определена фиксирана форма, то тази Сфера е малко безформена, тъй като все пак изглежда, че има сферична форма, но не е ограничена.

Буквата Йод, бидейки прилепена към Шекинах, в същото време към нея е прилепена Светлината на Шекинах, въпреки че нейната светлина не била толкова силна като тази на Шекинах. Но когато тя слязла надолу, тя оставила собствената си светлина долу и Великолепието се състои от нея. След това в Йод останала само частица от тази светлина, тъй като тя не могла да се издигне отново към Шекинах и да се прилепи към него. Затова Светия и Благословен насочил буквата Хе [женската буква] да предаде на Йод част от нейната Светлина; и го изпратила да слезе надолу и да сподели тази Светлина във Великолепието, споменато по-горе... и когато тя се спуснала отново в Сферата на Великолепието, тя разпръснала около нея Светлината, която ù била предадена от буквата Хе.

И когато тя отново се възкачила тя оставила след себе си продуктивната светлина на буквата Хе и от това била съставена друга Сфера, вътре в Сферата на Великолепието; тази по-малка Сфера е назована в Зохар КЕТЕР аилах, корона сумма, Върховна Корона а също и атика де атиким, Antiquuns Antiquum, Древният на Древните и дори аили х’ аилит, Causa Causarum, Причина на Причините. Но Короната е много по-малка от Сферата на Великолепието, така че вътре в буквата остава още много незаето място и пространство.

В Бет АЛОХИМ се казва:

Преди Безкрайния Бог, Върховното и Първо Добро обективно формирало вътре в себе си една определена концепция, дефинирана, ограничена и обект на мисълта и придало форма и очертание на интелектуалната концепция и образ. Той бил сам, без компания, без форма или подобие, напълно лишен от Идеал или Фигура... Забранено е да се прави от Него каквато и да е фигура, с помощта на който и да е образ в света, нито с буквата Хе, нито с буквата Йод, нито с която и да е друга буква или точка в света.

Но след като Той оформил тази Идея, определената концепция, ограничена и разбираема, която представлява Десетте Номерации от средата на предаването, Адам Кадмон, Първоначалният или Върховен Човек, Той слязъл по тази среда и може, посредством тази Идея, да бъде наречен с името ИХУХ, така че създадените неща да имат познания за Него посредством Неговото подобие.

Тежко на този, който оприличава Бог на някакъв образ или какъвто и да е атрибут, пък дори и той да е един от Неговите собствени; още повече, ако той Го оприличава на Синовете на Човека, чиито елементи са земни и така са консумирани и загиват!

Не може да има никаква концепция за Него, освен дотолкова, доколкото Той Се разкрива, властвува над и чрез някой атрибут... Абстрахирайки се от това, не може да има никакъв атрибут, концепция или идеал за Него. Той може да се сравнява само с Морето, запълващ някакъв огромен резервоар, леглото му в Земята, например; и там си прави една вдлъбнатина, така че оттам ние можем да започнем и да изчислим размерите на самото Море.

Например, Извор и Източник на Океана е нещо, което е едно. Ако от този Източник или Извор избликне някакъв фонтан, пропорционален на пространството, заето от Морето в този полусферичен резервоар, каквато е буквата Йод, там Източникът на Извора е първото нещо, а фонтанът, който изтича от него е второто. Тогава нека бъде направен голям резервоар, като се изкопае място за него и да бъде наречен Океан и тогава се получава третото нещо, съд [Vas]. А сега нека този голям резервоар да бъде разделен на седем легла от реки или на седем продълговати резервоара, така че водите от всеки океан да могат да се излеят в седем реки; и като се добавят Изворът, Фонтанът и Океанът стават общо десет.

Първопричината на причините образувала десет Номерации и нарекла Източника на Извора КЕТЕР, Corona, Корона, в която е включена идеята за кръгообразната форма, защото в нея няма край на потока Светлина; и затова Той нарекъл това, като Себе си, безкрайно; защото то също като Него няма прилика или конфигурация, нито пък има съд или вместилище, където да се събере и оттам да може да бъде разпознато.

След като оформил по този начин Короната, Той изработил едно по-малко вместилище, буквата Йод и я запълнил от този източник; и нарекъл това “Фонтанът, бликащ с Мъдрост” и като се разкрил по този начин, Той Се нарекъл МЪДЪР, а съда Той нарекъл ХАКЕМАХ, Мъдрост, Sapientia.

След това Той направил също голям резервоар, като го нарекъл Океан; на него дал името БИНАХ, Разбиращ, Intelligentia. В него Той Се охарактеризирал като Интелигентен или Мислещ. Той наистина е Абсолютно Мъдър и Интелигентен, но Хакемах не е Абсолютна Мъдрост сама по себе си, а е мъдра посредством Бинах, който пълни Себе си от нея и ако този източник ù бъде отнет, ще стане суха и неинтелигентна.

И от това се раждат седем безценни съда, на които са дадени следните имена: ГЕДУЛАХ, Величие или Благост  [или КХАСЕД, Милост]; ГЕБУРАХ, Суровост, Непреклонност или Строгост; ТЕФАРЕТ, Красота; НЕТСАКХ, Победа; ХОД, Слава; ЙЕСОД, Основа или База и МАЛАКОТ, Управление, Царуване, Кралство, Царство или Власт. А в ГЕДУЛАХ Той взел ролята на Велик и Милостив. В ГЕБУРАХ - на Строг, в ТЕФАРЕТ – на Красив; в НЕТСАКХ – на Побеждаващ; в ХОД – на НАШИЯ ВЕЛИК ТВОРЕЦ; в ЙЕСОД – на Справедлив, като всички съдове и светове били подкрепяни от ЙЕСОД; а в МАЛАКОТ Той Си дал титлата Крал.

В Кабалата се твърди, че тези номерации или Семироти първоначално се съдържали една в друга; или, че Кетер съдържала деветте други, а Хакемах съдържала Бинах, а Бинах съдържала последните седем.

Защото всички неща, се казва в коментара на Равина Ицхак Лорха, по един най-непонятен начин се състоят или обитават или се съдържат в Бинах и той ги проектира и ги изпраща надолу, порода по порода в отделните светове на Еманацията, Сътворението, Оформянето и Произвеждането; и оттам всички са извлечени от това, което е над тях и на техните потоци са дадени имена; защото от могъществото, което е представлявало тяхното състояние там, те слизат долу в реалността.

Във Въведението се казва:

На много места в Зохар се казва, че всички неща, които произлизат от или са създадени имат своя корен горе. Следователно, по същия начин и Десетте Сефирота имат своя корен горе, в света на одеждата, в самата Му Субстанция; а АИНСОФ  е имал цялостно съзнание и оценка, преди те да започнат да съществуват в реалността, за всички Степени и Въплъщения, които са се съдържали, без да се проявяват в самия Него, по отношение на същността на всяко едно от тях и тогава настъпили неговите господство и мощ... Когато той дошъл при Сефирота на Въплъщението Малакот, който тогава бил скрит в самия Него, тогава Той взел решение в самия Него, че тези светове трябва да бъдат оформени; тъй като стълбицата на първите девет Сефирота била съставена по такъв начин, че не било нито редно, нито необходимо световете да бъдат формирани от тях; защото всички атрибути на тези девет Висши Сефорота могат да бъдат приписани на Него, дори и да няма външно проявление на факта, че той действа; но Малакот, което е Империя на Господството, не могат да Му бъдат приписани, освен ако той не властвува над други Съществувания; така че от точката на Малакот Той създал всички светове в реалността.

Тези кръгове са десет на брой. Произлезли от точки, те се разширявали в кръгова форма. Десет Кръга, според мистерията на десетте Сефирота, а между тях имало десет Пространства; така че изглеждало, че сферата на Великолепието се намира в центъра на пространството Малакот на Първия Окултен Адам.

Първият Адам, в десетте кръга над Великолепието, се нарича Първи окултен Адам; и във всяко едно от тези пространства се оформят хиляди светове. Първият Адам е включен в Първоначалния Ефир и е аналог на света Бинах.

Отново Въведението повтаря първото и второто спускане на Йод в освободеното пространство, за да направи светлината там по-малко ярка и неуловима; съставянето на Техиру, Великолепие, от светлината останала там след него; предаването на светлина на него от женската буква Хе; изпускането от него на тази Светлина в сферата на Великолепието и оттам – формирането, в самата сфера, на “една сфера, наречена Върховна Корона, Corona Summa, КЕТЕР, “в която се съдържали, с цялата си мощ, всички останали Номерации, така че те не се различавали от нея. Точно както в човека съществуват четири елемента, които нямат разлика в своята мощ, така в тази Корона с еднаква мощ действували десетте Номерации, неотличими по един специфичен начин.” Отбелязва се, че тази Корона е била наречена след реставрацията Първопричина на причините и Най-Древният от Древните.

Във Въведението се отбелязва още: че точката Кетер била съвкупност от всичките Десет... когато за първи път се родила, тя се състояла от всичките Десет; и Светлината, която се излъчила от Производния Принцип същевременно се изляла в него; и задържала двете Универсални Идеи [или, Единствата, от които произлиза многообразието; например, идеята, вътре в Божеството за Човечността като Единица, от която трябвало да произлязат индивидите], Съда или Вместилището, съдържащо тази излъчена Светлина и Самата Светлина вътре в него. И тази Светлина е Субстанцията на точката Кетер; защото ВОЛЯТА на Бог е Душата на всички съществуващи неща.

Казано е, че Аинсофската Светлина била безкрайна във всяка посока, без край или граница. За да не се допусне тя да се излее в и да запълни отново квази-свободното пространство, заето от много по-малко Великолепие и като с един отскок сферата Кетер, били наречени Съдове или  Вместилища, съдържащи, включващи и затварящи в себе си светлината на сферата. Представете си море от чиста вода, а в центъра му – сферична маса от по-плътна и по-тъмна вода. Външната повърхност на тази сфера или нейните граници отвсякъде представляват съда, който я съдържа. Кабалата разглежда съдовете “по своята природа непрозрачни и не толкова великолепни, като светлината, която обграждат”.

Светлината, съдържаща се в тях, е Душата на съдовете и в тях тя е активна, както Човешката Душа е активна в човешкото тяло. Светлината на Производния Принцип [Аинсоф] е присъща на съдовете, като техен Живот, вътрешна Светлина и Душа... Кетер се е родила със самата си Субстанция по същото време, когато са се родили и Субстанцията и Съда по подобен начин, както пламъкът се добавя към живия въглен и както Душата е проникнала в и се намира в тялото. Всички Номерации потенциално са се съдържали в нея.

И тази потенциалност се обяснява по следния начин: Когато една жена зачене, една Душа веднага се изпраща в ембриона, от който ще израсне бебето и в тази Душа потенциално се съдържат всички части и вени на тялото, които след това, от потенцията на Душата, започват да съществуват в човешкото тяло на детето, което трябва да се роди.

Тогава мъдростта на Бог заповядва тези Номерации, потенциално съдържащи се в Кетер, да бъдат преобразувани от потенциалност в реалност, за да могат да съществуват световете; и ХЕ насочил Йод отново да слезе и да влезе в и да свети вътре в Кетер, след което да се възкачи отново: така и било направено. От това озаряване и възкачване се проявили и разкрили всички други номерации, съдържащи се в Кетер; но те продължавали да се намират заедно в Кетер, разположени в кръг.

Когато Бог пожелал да създаде другите еманации на номерациите от Кетер, Той изпратил Йод отново долу, в горната част на Кетер, като поръчал една половина от буквата да остане отвън, а другата половина да проникне вътре в сферата на Кетер. Тогава Той изпратил буквата Вав към Великолепието, за да излее светлината си върху Йод: и така, Йод получила светлина от Вав и с това насочила своето съдържание да озари и предаде изключително голяма енергия на Хакемах, която още се намира вътре в Кетер; по този начин тя ù придала способността да продължи напред оттам; и да може да събира и съдържа в себе си и да разкрива всички останали осем номерации до времето в Кетер.

Сферата на Кетер се разтворила и оттам излязла Хакемах, за да остане под Кетер, съдържайки в себе си всички други номерации.

По подобен начин Бинах, озарен вътре в Хакемдх от втора Йод, “се излъчил от Хакемах, като съдържал в себе Седемте по-ниски Номерации”.

 И тъй като съдът на Бинах бил отличен, осветен с лъчи с цвета на сапфир и бил с почти същия цвят, като този на съда на Хакемах и почти нямало разлика между тях, така че той не можел спокойно да остане под Хакемах, а се издигнал и се настанил от лявата му страна.

И Светлината отгоре изобилно струяла към и се събирала в съда на Хакемах до такава голяма степен, че тя преляла и се освободила и започнала да свети извън този съд и насочвайки се наляво, подала мощ и увеличение на съда на Бинах... Защото Бинах е жена...

Следователно Бинах, благодарение на енергията, която идвала отляво от Хакемах, посредством втората Йод, придобила такава добродетелност и мощ, че могла да проектира отвъд себе си Седемте оставащи съдове, съдържащи се в нея, така че ги направила всичките един след друг... и всички били свързани един с друг, като отделните свързващи звена на една верига.

В началото се родили три точки една под друга; Кетер, Хакемдх и Бинах и до този момент нямало копулация. Но след това Хакемах и Бинах сменили позициите си, така че се оказали един до друг, като Кетер останал над тях; последвало свързване на Мъжко и Женско, абба и имма, Баща и Майка, като точки.

Той, от когото произлиза всичко, създал Адам Кадмон, състоящ се от всички светове, така че в него имало по нещо от тези горе и от тези долу. И така в Него била Нефеш [Психе, anima infima, най-ниската духовна част на човек, Душа] от света АЗИАХ, който е една буква Хе от Тетраграмата; Руах [SPIRITUS, anima media, следващата по-висока духовна част, или Дух], от света ЙЕЗИРАХ, който е Вав на Тетраграмата; НЕШАМАХ [най-високата духовна част, mЕнс или anima superior], от света БРИАХ, който е другата буква He; и НЕШАМАХ ЛеНЕШАМАХ, от света АТСИЛУТ, която е ЙОД на Тетраграмата.

И тези букви [Сефироти] били променени, от сферична форма били превърнати във формата на човек, а символ на този човек е БАЛАНСА, като той е Мъжки или Женски... Хакемах от едната страна, Бинах от другата и Кетер над тях: и така Гедулах от едната страна, Гебурах от другата, а Тефарет под тях.

В книгата Омшим се казва: Някои твърдят, че десет Сефирота следвали един след друг в десет степени, един над друг, в регулярна градация, единият свързан с другия в права линия, от най-високо към най-ниско. Други смятали, че те излизали в три линии, паралелни една на друга, една отдясно, една отляво и една в средата; така че започвайки от най-високата и слизащи към най-ниската, Хакемах, Кхасед [или Гедулах] и Natsach се намират една над друга, в перпендикулярна линия, отдясно; Бинах, Гебурах и Ход – отляво; а Кетер, Тефарет, Йесод и Малакот в средата: а много твърдят, че десетте съществуват в кръгове, един в друг, като всички са едноцентрични.

Трябва да се отбележи също така, че Сефиротските таблици съдържат още една номерация, наричана понякога и Сефирах, която се нарича Даат, познание. Намира се в средата, под Хакемах и Бинах и е резултат от връзката на двете.

На Адам Кадмон, Идея за Вселената, Кабалата приписва човешка форма. В нея Кетер е черепът, Хакемах и Бинах са двата дяла на мозъка, Гедулах и Гебурах са двете ръце, Тефарет е торсът, Нетсах и Ход бедрата, Йесод мъжкия орган и Малкут женския орган на поколението.

Йод е Хакемах, а Хе е Бинах; Вав е Тефарет а последния Хе е Малкут.

В книгите Мистерии или За Окултното всичко е обобщено така: Намерението на Бог Благословения било да оформи Въплъщения, за да намали Светлината. Затова Той сътворил, в Макропросопос, Адам Кадмон или Арик Анпин, три Глави. Първата била наречена “Глава, която няма познание”, втората – “Глава, на онова, което не съществува” и третата – “Самата Глава на Макропросопос и тези три са Corona, Sapientia и Informatio, Кетер, Хакемах и Бинах, съществуващи в Короната на Света на Еманацията, или в Макропросопос; и тези трите се наричат в Зохар атика кадиша, Senex Sanctissimus, Най-Святия Древен. Но Седемте по-нисши Кралски Особи на първия Адам се наричат “Древният на Дните”; и този Древен на Дните е вътрешната част или Душа на Макропросопос.

Човешкия ум никога не се е борил по-упорито да разбере и да си обясни процеса на сътворение и на Божие проявление, и в същото време да скрие мислите си от всички, освен от посветените, отколкото в Кабалата. Затова много от това на пръв поглед много прилича на жаргон. Макропросопос или Адам Кадмон е, както казахме, идея или интелектуална производна от цялата Вселена, включена и съдържаща се, неразвита в Самото проявено Божество, но съдържаща се непроявена в Абсолютното. Главата, Кетер “отвъд която няма познание” е Волята на Божеството, или Божеството като Воля. Хакемах, главата, “на това, което не съществува” е Съзидателната Сила за зачеването или произвеждането на Мисълта; и все пак в Божеството, не в действието и следователно, несъществуваща. Бинах, “самата или реална глава” на Макропросопос е продуктивната интелектуална способност, която, наситена с Хакемах, трябва да създаде Мисълта. Тази Мисъл е Даат; или по-скоро, резултатът е Умствена работа, Мислене; Единство, от което изтичат Мислите в многообразни потоци.

Това може да бъде илюстрирано чрез едно сравнение. Болката в едно човешко същество, представлява чувство или усещане. Тя трябва да бъде произведена. За да се създаде, трябва да имаме не само способността да я произведем в нервните клетки, но и силата да я породим посредством тази способност. Тази съзидателна Сила, Пасивната Способност, която произвежда и произведената болка са като Хакемах, Бинах и Даат.

Четирите Свята или Вселени, Азилут, Бриах, Йетцирах и Азиах – на Еманацията, Сътворението, Формирането и Произвеждането, са другата енигма на Кабалата. Първите три са вътре в Божеството. Първият е Вселената, тъй като тя потенциално съществува в Божеството, определена и въображаема, но все още напълно безформена и неразвита, освен дотолкова, доколкото се съдържа в Неговите Еманации. Вторият е Вселена в идеята, отчетлив вътре в Божеството, но ненадарен с форми; просто единство. Третият е същата Вселена, потенциално съществуваща в Божеството, не-проявена, но надарена с форми – идеята, развила се в многообразие и индивидуалност и поредица от видове и индивиди; и четвъртият е, когато потенциалността се превръща в Реалност, образуването на Вселената, съществуваща така, както съществува за нас.

Сефиротите, се казва в Porta Coelorum, посредством техния Безграничен Еманатор, който ги използва, както работникът използва инструментите си и който оперира с и чрез тях, са причината за съществуването на всичко създадено, образувано и изработено, като за да ги произведе, прилага някои средства. Но същите тези Сефироти, Личности и Светлини, не са създания сами по себе си, те са идеи и Лъчи на БЕЗКРАЙНОТО, които с различни градации слизат от Висшия Източник, но все още не са отделени от Него; но Той, чрез тях, се разширява до образуването и господството над всички Същества и е Единствената и Съвършена Причина за Всичко, въпреки че става определена за тази или онази операция, чрез този или онзи Сефирот или НАЧИН.

Бог създал всички неща със Своите Интелект и Воля и свободно Определяне. Той пожелал да ги създаде с посредничеството на Неговия Сефирот и Личности . . . . чрез които той може най-пълно да Се прояви; и още по-добре, като създава и самите причини и Първопричината на причините, а не само по-незначителните следствия.

Бог е създал в първото Сътворение всички останали  причинни връзки. Тъй като Самият Той е просто Едно цяло, а от едно Просто Същество само Едно може веднага да последва, така че в резултат от Първото Върховно Безкрайно Единство в същото време изтекли Всички и Едно. Едно цяло или дотолкова, доколкото изтичайки от Най-Простото Единство и приличайки на Него; но също и Всичко дотолкова, доколкото, отправяйки се от тази съвършена Единственост, която не може да бъде измерена с никаква друга Единственост, то се превърнало до известна степен в едно разширено, многообразно, въпреки че все още Абсолютно и Съвършено Едно.

Еманацията, се казва пас там, е Резултат, получаващ се от Липсата на Резултат, Крайно, получаващо се от безкрайно, Многообразно и комбинирано, получаващо се от Съвършеното Единствено и Просто, Потенциалност, получаваща се от това, което е Безкрайна Сила и Действие, подвижно, получаващо се от това, което е вечно и постоянно; и следователно по един по-несъвършен и незначителен начин, отколкото е Безкрайното Му Съвършенство. Тъй като Първата Причина е всички неща по един Безрезултатен Безкраен начин, така че Съществата, които излизат от Него, са Първите Причини по един резултатен и краен начин.

НЕОБХОДИМОТО СЪЗДАНИЕ, съществуващо само от Себе си, тъй като не може да бъде разделено в многообразното и все пак, както се е случило, се е умножило в Причинните Връзки по отношение на Природата им или по отношение на Съществуването, Съдовете и отверстията, които са определени за тях; посредством които Единствената и Безкрайна Същност, като бъде затворена или разбрана в тези граници, връзки или външни страни, приема върху Себе си Дефинитивността на измерението и Самото То става многообразно, от многообразието на тези обвивки.

Както човек [единицата на Човечеството] е един микрокосмос, така Адам Кадмон е също е един макрокосмос, съдържащ всички Причинни Връзки на Първопричината ... както Материалният Човек е краят и завършекът на всяко творение, така Божественият Човек е началото на всичко. Така, както нисшият Адам получава всички неща от всички, така по-висшия Адам предоставя всички неща на всички. Тъй като първият е принцип на отразената Светлина, така последният е принцип на пряката Светлина. Първият е крайната точка на Светлината, спускаща се надолу; последният е нейната крайна точка, изкачваща се нагоре. Така, както Нисшият човек се изкачва от най-ниската материя дори и за Първата Причина, така и Висшия човек се спуска от Простото и Безкрайно Действие дори и до най-ниската и най-разредена Потенция.

Троицата е връщането обратно от двойствеността към единството.

Троицата е Принципът на Числото, защото връщайки обратно на двойното към единното, тя възстановява същото количество, с което е тръгнала от единството. Тя е първото нечетно число, съдържащо в себе си първото нечетно число и единицата, които са Баща и Майка на всички Числа; и тя съдържа в себе си началото, средата и края.

Сега Адам Кадмон произлиза от Абсолютното Единство, така че той самият представлява единица; но той също така се спуска и слиза надолу към собствената си Природа, така че представлява двойственост. Той се връща отново към Единството, което съдържа в себе си и към Най-Високото и така става Троица и Четворка.

По тази причина Основното Име има четири букви – три различни, като една от тях веднъж е повторена; тъй като първата ХЕ е съпруга на Йод, а втората ХЕ е съпруга на Вав.

Тази среда, даваща възможност на Първата Причина да се прояви, скрита дълбоко в самия Него, е Сефирот, който произхожда непосредствено от Първата Причина и по Своята Природа е произвела и контролира всички останали.

Тези Сефироти били пуснати от Едно Първо и Просто, проявление на Неговата Безкрайна Доброта. Те са огледалата на Неговата Истина и аналози на Неговата Върховна Същност, Идеите на Неговата Мъдрост и изображения на Неговата воля; вместилище на Неговата Мощ и инструменти, с които той оперира; Съкровищницата на Неговото Блаженство, носители на Неговата Благост, Ценители на Неговото Царство, разгласяващи Неговия Закон; и накрая, Наименования, Атрибути и Имена на Този, Който е над всичко и Причината за всичко.... десетте категории, в които се съдържат всички неща; универсалните видове, които включват в себе си всички неща и ги пускат навън... Вторите Причини, посредством които Първата причина пуска в действие, запазва и управлява всички неща; Лъчите на Божествеността, посредством която всички неща се озаряват и се проявяват; Формите и Идеите и Видовете, от които произлизат всички неща; Душите и Потенциите, а също и същността, животът и движението, са дадени на всички неща; Стандарт на времената, с който се измерват всички неща; нематериални Пространства, които сами в себе задържат и обхващат Вселената; Божествените Монади, към които се отнасят всички многообразни копия, а чрез тях се съотнасят и с Единственото и Просто; и накрая, Съществените Съвършенства, излизащи от и все още свързани с Единственото Забележително Безгранично Съвършенство са Причините за всички зависими Съвършенства и така озаряващи първичните Умове несвързани с материалното и интелектуалните Души и Небесните, Стихийни и Пораждащи стихиите тела.

В ИДРА сута се казва:

ТОЙ, Най-Скритият Свят Най-Стар, разделя себе си и продължава да се отделя все повече и повече от всички, които съществуват; но Той в действителност не се отделя; защото всички неща образуват едно цяло с Него и ТОЙ с Всички; ТОЙ е Всичко, което съществува, Най-Свят, Най-Стар от Всички, Окултен съгласно всичко окултно.

Когато ТОЙ придобива форма, ТОЙ произвежда девет Светлини, които светят от него, от неговото оформяне. И тези Светлини струят от Него и изпускат пламъци, и продължават и се разпростират на всички страни; както от една високо поставена Лампа Лъчите се разпространяват във всички посоки, така и тези Лъчи, разклонявайки се, образуват само една единствена Лампа, когато някой приближаващ се знае за съществуването им.

Пространството, където нещо следва да бъде създадено, се фиксира от НАЙ-СВЕТИЯ ДРЕВЕН и е осветено от Неговото излъчване, което представлява Светлината на Мъдростта и от което Начало се излъчва проявлението.

И ТОЙ е съставен от три Глави, които са само една Глава, а тези три се разширяват в Микропросопос и от тях лъчи всичко, което съществува.

След това тази Мъдрост създава една инвеститура с форма, където непроявеното и безформено се превръща в проявено и се облича във форма; и образува изтичане.

Когато тази Мъдрост се разшири по този начин изливайки се навън, тогава тя се нарича “Баща на Бащите” и цялата Вселена на Нещата се съдържа в нея и я обхваща. Тази Мъдрост е принципът на всички неща и в нея се намират началото и края.

Книгата на Непонятното, се казва в Siphra de Zeniutha, е книгата, в която се описва равновесието на Везната. Преди да се появят Везните, те не били с лице един към друг.

А в Коментара за нея се казва: Блюдата на Везните са определени като Мъжко и Женско начало. В Духовния свят Злото и Доброто са в равновесие и то ще бъде възстановено, когато Злото се превърне в Добро, докато всичко стане Добро. Този друг свят е наречен също така и Свят на Везната. Защото, както Везната има две блюда, по една от всяка страна и рамото със стрелката в средата между тях, така и в този свят на реставрация Номерациите са подредени  като отделни личности. Защото Хакемах е от дясната страна, от страната на Гедулах, а Бинах е от лявата страна, от страната на Гебурах; а Кетер е рамото,стрелката на Везните в средата над тях. Така Гедулах или Кхасед е от едната страна и Гебурах от другата, а под тях е Тефарет; и Нетсах е от едната страна, а Ход от другата, а под тях е Йесод.

Върховната Корона, която е Най-Светия Древен; най-Скрития от Скритите, е оформена вътре в окултната Мъдрост от двата пола - Мъжки и Женски.

Хакемах и Бинах – Майката, която то запложда, са качествено равни. Мъдростта и Майката на Мисълта се отправят напред веднага и живеят заедно; защото, когато се заражда Интелектуалната Сила, продуктивният Източник на мисълта е включен в Него.

Преди Адам Кадмон да бъде оформен като Мъжко и Женско начало и преди да бъде въведено състоянието на равновесие, Бащата и Майката не били с лице един към друг; защото Бащата означава най-съвършена любов, а Майката – най-съвършена Строгост; и тя отвърнала лице.

Няма ляво [женско], се казва в Идра Рабба, в Древното и Скрито Едно; но неговата цялост е Дясно [мъжко]. Целостта на нещата е Хуа, Хе и ХЕ е скрит от всяка страна.

Макропросопос [Адам Кадмон] не е толкова близо до нас, че да ни говори от първо лице; но той се означава от трето лице, Хуа, Хе.

За буквите се казва:

Йод е от мъжки род, Хе е от женски род, Вав е и от двата пола.

В Йод има три Йода, горен и долен връх и Вав в средата. С горния връх се означава Върховния Кетер; с Вав, в средата, Хакемах; и с долния връх се означава Бинах.

В ИДРА СУТА се казва:

Вселената е била оформена във формата на Мъжко и Женско и Мъдростта, заредена с всичко съществуващо, когато се изляла и заструила, заблестяла с формата на мъжкото и женското. Хакемах е Бащата, а Бинах е Майката; и така двамата са в равновесие като мъжко и женско и по тази причина всички съществуващи неща са създадени във формата на женско и мъжко; и ако това не би било така, те не биха съществували.

Този Принцип, Хакемах, е Създателят на всички неща; и Той и Бинах се съединяват, и тя блести вътре в Него. Когато се съединят по този начин, тя зачева и се ражда Истината.

Йод опложда буквата Хе и се сдобива със син; а тя, така бременна, ражда. Принципът, наречен Баща [Мъжкият или Размножителен Принцип] се съдържа в Йод, а самата тя произлиза от енергията на Абсолютно Святото Едно.

Йод е началото и края на всички неща, които съществуват. Потокът, който се излива във Вселената на нещата, които винаги започват да съществуват, без прекъсване. И този зараждащ се свят е създаден от Йод: защото Йод съдържа две букви. Всички неща са включени в Йод; затова той е наречен Баща на всичко.

Всички категории произлизат от Хакемах и в него неявно се съдържа всичко, и образуванията от различни неща или Единството, в което много от тях пребивават, и от което изтичат, е святото име Ихух.

Във възгледите на кабалистите всички индивидуалности се съдържат във вида, а всички видове – в рода и всички отделни части на Вселената, която е една идея, са извлечени от съжденията на индивидуалностите, а не е сбор или натрупване от отделни индивидуалности; напротив, както е в Енс, Безкрайността или Нещото, идеал или разум, а не по-малко реално от това, предшестващо която и да е индивидуалност, съдържаща тях всички, и от нея всичко еволюира впоследствие.

Ако това те смущава, разсъди, че ако тази теория е вярна, че ако всичко по начало е било в Божественото и че Вселената е произлязла от Него, а не е била създадена от Него от нищото, идеята за Вселената, съществуваща в Бога преди да изтече навън, трябва да е била реална като самия Бог. Цялата човешка раса или хуманността, например, е съществувала в Бога, не разделена на отделни индивидуалности, а едно общо цяло, от което е произлязло човечеството.

Всичко истинско или предметно би трябвало да е било възможно в началото, преди да придобие фактическо съществуване; тази възможност или този потенциал за кабалистите е истински Енс. Преди еволюцията на Вселената, тя би трябвало да е съществувала потенциално, цялата, с всичките индивидуалности, включена в едно единствено Единство или Общо. Това е Идеята или Плана на Вселената, и тя трябва да добие форма. Тя трябва да произлезе от Безкрайното Божество, да бъде от Него, макар и не Самият Той.

Гебурах, Строгостта, Сефирах, противостоящ и свързан сексуално с Гедулах, за да създаде Тефарет, Хармонията и Красотата, е наричан още в Кабала Възмездие (или Разум), като в този термин са включени идеите за ограничението и обуславянето, което често изглежда като основния му смисъл; докато Добросърдечието често се свързва с определението Безкрайно. Така малко мъгляво се проповядва, че във всичко, което съществува, присъства не само ограниченото, но и безкрайното; и че строгостта на закона за ограничението, чрез който всичко под или до Безкрайния Абсолют се ограничава, обвързва и обуславя, се смекчава и изменя от милостта, която толкова го облекчава, че Безкрайното, Неограниченото, Безусловното също присъства навсякъде; и че по този начин духовната и материалната природа са в равновесие, Доброто навсякъде балансира Злото, Светлината навсякъде е в равновесие с Мрака, което отново води до универсална хармония на нещата. В празното пространство, още незаето от сътвореното, накрая остава бегла следа от Аинсофична светлина или Светлина на веществото на Безкрайността. Така човекът е едновременно човек и бог и привидните противопоставяния в неговата природа всъщност са в равновесие, ако той желае това, от което следва хармонията не само на живота и действието, но и на добродетелта и съвършенството.

За да разберем идеята на Кабала за Сефирот, трябва да имаме предвид, че те се приписват не само на света на еманацията Азилут, но също и на всеки от другите светове - Бриах, Йезирах и Азиах. Те са не само атрибути на непроявената Божественост, не само Самият той в някакво ограничение, но негови истински проявления или качества, станали очевидни като видове, а те са също и качества на Универсалната Природа – духовна, разумна, материална, направена и осъществена чрез еманация от Него.

Според системата на Кабала Бог и Вселената са Едно и в това Най-общо Едно, като тип или източник са включени и намесени, откъдето се появяват и развиват, разнообразието и отделните му съставки. Къде всъщност започва индивидуалността? Дали е скритият източник и извор, който е индивидуалното, единицата или е изтичащият поток, пълнещ океана, или самият океан, или вълните му, или капките, изпарените частици са отделните индивидуалности? Морето и Реката – всеки от тях е едно, но капките им са много. Дървото е едно, но листата са множество, те падат със сланата, падат към корените му, а дървото продължава да расте, нови листа се появяват с Пролетта. Не е ли човешката раса едно дърво, а отделните хора – листата на това дърво? Как по друг начин да обясним желанието и симпатията, зависимостта на всеки човек във всеки момент от живота му от останалите хора, освен с единството на човешката раса? Връзките между всички сътворени неща са връзките на една общност, едно Единство и цялата Вселена е Едно, развиваща се в разнообразие.

Някои глупави коментатори твърдят, че Кабала приписва сексуални характеристики на самото Божество. Няма основание за подобно твърдение никъде под слънцето, нито може да се прави коментар върху него. Напротив, цялото учение на Кабала се основава на фундаменталното предположение, че самото Божество е Безкрайност, че се простира навсякъде, без ограничения, без определения, и следователно, без структура. За да започне процеса на съзидание, на Него му е било необходимо първо да създаде свободно място в себе си. На това място Бог, чиято природа приблизително се изразява чрез описанието му като светлина, изпълваща целия Космос, без форма, без граници, се свива във всички посоки от една точка вътре в Себе си, така образувайки квази - празното място, в което остават само следи от Неговата Светлина; и в това кръгово или сферично пространство Той изпуска своята еманация, част от своята светлина или природа; и на някои от тях символично се приписват сексуални характеристики.

Безкрайността първо се самоограничава чрез изтичане във формата на Волята при определено действие. Волята на Бога или Бог като Воля е Кетер или Короната, първият Сефирах. В него са включени всички други еманации. Това е философска необходимост. Безкрайността не първо желае, след което, като следствие или като намерение, извършва действието. За Него да пожелае и да действува е не просто едновременност, но и всъщност едно и също нещо... По същия начин Той не научава чрез Всеведението си, че едно действие е разумно, след което, вече убеден, първо решава, а после действува. Неговата Мъдрост и Неговата Воля действат едновременно, за Него да реши че е мъдро да създаде нещо, означава да го създаде. Така Неговата Воля се съдържа в Сефирота. Неговото желание, предопределяйки действието на интелекта, на мисълта, оформянето на Идеята за Вселената, Го кара да използва своята Мощ и способностите на своя разум да твори, т.е. е тази Мощ. Неговата същност, произлязла от Аинсоф като Воля, сега протича като Пораждаща Мощ, за да обедини действието и способностите на интелекта или Разума или Бинах. Самото действие, мисълта, Разума, произвел Идеята, е Даат; и както казва текстът на Siphra de Zeniutha, Мощта и Способността, Пораждащото и Създаващото, Активното и Пасивното, Желанието и Възможността, които се обединяват, за да доведат до Акта на размисъл или Мисълта или Разума, са винаги свързани. Както се казва и на други места в Кабала, и двете се съдържат и по същество са участвали в резултата. А Волята като Мъдрост или Интелектуална Мощ и Способността са всъщност Бащата и Майката на всичко, което е; защото да се създаде нещо е било абсолютно необходимо Безкрайността да образува за Себе си и в Себе си идеята за това, което Той желае да създаде: и тъй като няма Време за Него, да пожелае означава да сътвори, да планира е да поиска и да създаде, а в идеята потенциално е включена Вселената, универсалната последователност на нещата. Следователно всичко е приблизително еволюция и развитие.

Нетсах и Ход, седмият и осмият Сефирот, обикновено се наричат в Кабала Победа и Слава. Нетсах е идеалният успех, който заедно с Бог, за когото бъдещето е настояще, се грижи за и довежда до своите създания резултата от плана за всеобщото Равновесие, приет от Него. Това е примирението между Светлината и Мрака, между Доброто и Злото, Свободната воля и Необходимостта, Божието всемогъщество и Човешката свобода; и хармоничният резултат от всичко това, без което Вселената би била една грешка. Това е вътрешно присъщото Съвършенство на Бога, проявено в Неговата Идея за Вселената и за всички части на света, духовни, интелектуални, материални, и е това Съвършенство, което се счита за успешен резултат, което причинява или създава и е съвършенството на плана и негово следствие. Това е доминирането на Мъдростта над Случайността и то на свой ред създава и е Величието и Възхвалата на Великия Безкраен Създател, чийто план е Успешен и Победен.

От тези две, които са едно – от успеха и съвършенството на Божествената природа и мъдрост, разглеждани като Успех и Величие, противоположни на Падението и Смъртта, произтича това, което Кабала нарича Йесод, Основа или Базис и което се характеризира като Генеративния член на Символичната човешка фигура, с която са  представени десетте Сефирот и от която произлизат Малакот, Империя, Суверен или Закон. Йесод е стабилността и постоянството, което на обикновен език се нарича резултат от съвършенството на идеята или универсален разум, от който еволюират всички части; от успеха на тази схема и следващите от него Слава и Удовлетворение на Бога; но коя стабилност и постоянство, така че наистина да бъдат Съвършенството, Успеха и Славата; тъй като Бог, безкрайно мъдър, за когото минало, настояще и бъдеще са били и винаги ще бъдат едно Сега и за когото целият Космос е едно Тук, не трябва да очаква провеждането и развитието на своя план, както хората чакат резултата от някакъв експеримент, за да видят дали той ще е успешен и така да определят дали той е стабилен, постоянен или е провал, или има временен характер. Съвършенството е успехът, Неговата слава, постоянството и стабилността: а атрибутите на Постоянството и Стабилността принадлежат, както и всичко останало, на Вселената, материална, духовна, разумна и реална, защото и те принадлежат на Него Безкрайния.

Тази стабилност и постоянство водят до непрекъснатост и пораждат последователността. Тя е непрекъснатост и зависимост без решение, чрез тази непрекъсната последователност от Смъртта идва новият Живот, от решението – реконструкцията, Необходимостта и Фаталността водят до следствие: т.е. абсолютния контрол и господство (Малакот) на Безкрайното Божество над всичко, което той създава и над шанса и случайността; а абсолютното не-съществуване във Вселената, във Времето и в Пространството, на други сили и влияния, освен тези, произлизащи от Него, са и не могат да не бъдат напълно подчинени на Неговата Воля. На човешки език това поражда и на практика Съвършенството на плана, който е неговият успех, Неговата слава и неговата стабилност, също е Негово Абсолютно Господство и пълна липса на Шанс, Случайност и Антагонизъм. И както безкрайната мъдрост или абсолютната причина ръководи самата Божествена природа, така тя ръководи и всички еманации в световете или системите на Духа, Разума и Материята; във всеки от тях съществува малко шанс или случайност или неразумна съдба, които не се проявяват в Божествената природа.

Това е теорията на Кабала за всеки от четирите свята – 1–ят, този на Божествената природа или самия Бог, количествено ограничен и определен, но не проявен в реални обекти, е светът на еманацията; 2-ят, на първите реални обекти, т.е. на Духовете и Ангелите, е светът на съзиданието; 3-ят, на първите форми, души или физически обекти, е светът на образуването или формирането; а 4-ят, на материята и телата, е светът на правенето. Във всеки от тях Бог присъства като, в и чрез десетте Сефирот. Първият от тези, във всекиго, е Кетер, Короната, пръстенът или диадемата, Главата. Следващите в тази Глава, като двете полукълба на мозъка, са Хакемах и Бинах и техният резултат и тяхната рожба, Даат. Тези 3 се намират също и в Духовния свят и са универсални във физическия и материалния свят, създавайки по-нисшите Сефироти. Следват съвършеното Равновесие, Законът и Справедливостта, Правдата и Милосърдието, Безкрайната Божествена Природа и Крайната Човешка Природа, Доброто и Злото, Светлината и Мрака, Любезността и Строгостта, отново Мъжкото и Женското както Хакемах и Бинах, взаимно регулирайки се, а от техния съюз произлизат другите Сефироти.

Цялата Вселена и цялата последователност от реални обекти и събития са присъствували в Безкрайността преди който и да било акт на съзидание; и Неговата Благост и Снизходителност, регулирайки и придавайки качество на строгата справедливост и непоколебимото възмездие, Му позволява да създава: защото освен по този начин и ако Той само администрираше строгия и праволинеен закон, това би Го накарало да разруши Вселената, която се предполага, че създава веднага след нейното начало и така всъщност би било предотвратено нейното сътворение. Следователно Неговата Снизходителност е самата същност и квинтесенцията на Постоянството и Стабилността на плана на Съзиданието и част от самата природа на Бога. Кабала, следователно, я означава като Светлина и Белота, които са символ на Самата субстанция на Бог. В съгласие с това са и идеите на Павел, свързани със закона и милосърдието, тъй като Павел е изучавал Кабала в нозете на Равина Гамалиел.

С тази благост е пропита и проникната абсолютната власт и контрол на Бога. Първата изливаща се във втората, е интегрална и съществена част от нея и води до пораждането на последователност и непрекъснатост на Вселената. Защото в Кабала Малакот е жена и матрицата или утробата от която се ражда всичко сътворено.

...

Кабала е примитивната традиция и изцяло почива на единствената догма на Магизма, “видимото за нас е пропорционална мярка за невидимото”. Древните, като наблюдавали, че равновесието във физиката е универсален закон и че той е резултат от привидното противопоставяне на две сили, правят заключение както за физическото, така и за метафизическото равновесие и мисълта, че в Бога, т.е, в първата истинска и жива причина, две свойства са взаимно необходими и трябва да се откроят – стабилност и движение, необходимост и свобода, ред, диктуван от причинността и саморегулиране на Върховната Воля, Справедливост и Любов и следователно, Строгост и Милосърдие или Благост.

Идеята за равновесието сред всички имперсонализации за мъжкото начало, от една страна и женското - от друга, заедно с Върховната Воля, която е също така и абсолютна причина над всяка от двете, поддържаща баланса, е, според Кабала, основата на всички религии и науки, първичната и неизменна идея за нещата. Сефиротите са триъгълник и окръжност, идеята за три-компонентността, обяснена чрез баланса и мултиплицираща себе си в господството на Идеала; тогава тази Идея се реализира във форми.

Единството може да се прояви само в Двоичното. Самото единство и идеята за Единството са вече две.

Човешкото единство става пълно чрез дясно и ляво. Примитивният човек е бил двуполов.

Бог в своята същност има две съществени условия като фундаментална база за съществуването си – Необходимост и Свобода.

Законите на Върховния Разум налагат и регулират свободата на Бога, Който е необходимо разумен и мъдър.

Знанието предполага бинарност. Познатият обект е необходим за този, който го познава.

Бинарността е генераторът на Обществото и закона. Тя също е броят гносис, една дума, приета от Науката и изразяваща само идеята за познаването по интуиция. Това е Единство, умножаващо себе си само по себе си, за да създава; и следователно Свещеният Символ е накарал Ева да произлезе от реброто на Адам.

Адам е човешка тетраграма, която се сумира в мистериозния Йод на Кабала, образът на Кабалистичния фалос. Ако към Йод се добави тройното име Ева, се образува името Йехова, божествената тетраграма, трансцеденталната и магическа дума на Кабала: חוחי

Така именно Единството, допълнено с плодовитостта на трикомпонентното, образува Четвъртичното, което е ключът към всички числа, движения и форми.

Квадратът, завъртян около оста си, образува кръг еднакъв със себе си и кръговото движение на четирите еднакви ъгъла около една точка е квадратурата на кръга.

Бинарното служи като мярка за Единственото и е връзка на еквивалентност между Горе и Долу, образувайки с тях тройното.

За нас Съзиданието е Механизъм, за древните е било Пораждане (образуване). Яйцето, пораждащо света, фигурира във всички космогонии, а модерната наука е разкрила, че животинското възпроизводство е чрез яйцеклетка. От тази идея за пораждане идва всеобщият реверанс към образа на  генеративната сила, която е формирала Ставрос от гностиците и философския кръст на Масоните.

Алеф е мъжът, Бета е жената. Едно е Принципът, две е Словото. А∴ е активното, Б∴ е пасивното. Единството е Боаз, а бинарното - Якин.

Двете колони, Боаз и Якин, обяснават в Кабала всички загадки на природните, политически и религиозни противоречия.

Жената е творение на мъжа; универсалното създание е женското начало на І-я принцип. Когато Принципът на Съществуването става Създател, Той произвежда чрез еманация на идеалния Йод, а за да направи място за нея сред несътворената Светлина, Той трябва да направи кухина от сянка, равна на размерите, определени от Неговото желание за съзидание; и отнесена от Него към идеалния Йод от лъчиста светлина.

Природата на Активния Принцип е да прониква, а на Пасивния - да събира и опложда.

Съзиданието е обиталището на Словото–Създател. За да създава, Пораждащият принцип и Продуктивната Способност трябва да се обединят, бинарното става единично отново чрез свързване. Словото е Първозаченатото, а не първото създадено чедо на Бога.

Sancta Sanctis повтаряме отново и отново, Свети нещата за Светия и за Него, който е Свят, мистериите на Кабала са святи. Потърсете и ще намерите, казва Библията, почукайте и ще ви се отвори. Ако желаеш да откриеш и получиш достъп до Храма, казали сме ти достатъчно, за да намериш пътя. В противен случай е безполезно да ти се казва повече, щом като е било безполезно да ти се каже и толкова.

Окултните философи те също са извличали своите учения от Кабала; по-точно от трактата Бет Алохим или Domus Dei, известен като Пневматика Кабалистика, на Рави Абрахам Коен Ирира и трактата De Revolutionibus Animarum на Равина Ицхак Лорка.

Тази философия била скрита от алхимиците под техните символи и на жаргона на грубата химия – жаргон неразбираем и абсурден за всеки, освен за посветените, но ключът към който е достъпен; а философията си струва да се изучи. Усилията на човешкия разум са винаги интересни и поучителни.

Да бъдеш винаги богат, винаги млад и безсмъртен; това са били във всички времена мечтите на алхимиците.

Да превърнат в злато оловото, живака или другите метали, да притежават познания за универсалната медицина и елексира на живота, такива са били проблемите, които те се стремели да разрешат, за да достигнат желаното от тях и да реализират мечтите си.

Както всички мистерии на Магизма, тайните на “Великото Дело” имат тристранно значение, те са религиозни, философски и природни.

Философското злато в религията е Абсолютната и Върховна Причина; във философията е Истината, във видимата природа – Слънцето; в света на подземното и на минералите – най-чистото злато.

По тази причина преследването на “Великото Дело” се нарича търсене на Абсолюта, а самото дело – дело на Слънцето.

Всички майстори на науките признават, че не е възможно да се постигнат материални резултати, ако в двете висши степени не се намерят всички аналогии на универсалната медицина и на философския камък.

Тогава, казват те, работата е проста, лесна и евтина; в противен случай напразно би отнела цели богатства и животи на търсещите.

Универсалната медицина за Душата е Върховна Причина и Абсолютна Справедливост; за разума – математическа и практическа истина, за тялото – Квинтесенцията, комбинация от светлина и злато.

Първичната материя на Великото дело във Висшия свят е ентусиазмът и активността; в междинния свят, интелектът и усърдието, в нисшия – трудът: а в науката - сярата, живакът и солта, които по ред се изпаряват и фиксират, съставляват Азот на Мъдреците.

Сярата съответствува на елементарната форма на огъня, живакът – на въздуха и водата, а солта – на Земята.

Великото дело преди всичко е творение на човека, т.е. завоевание на неговото умение и негово бъдеще. Над всичко то е съвършена еманация на неговата воля, даваща му империята на Азот и господството на магнетизма, т.е. пълна власт над универсалния Магически агент.

Този Магически агент, който древните окултни философи са скривали под името Първична материя определя формите на изменимото Вещество; и алхимиците казват, че чрез него те могат да постигнат превръщането на металите и универсалната медицина.

Има две окултни процедури, едната духовна, другата - материална, зависещи една от друга.

Цялата окултна наука се съдържа в догмата на Хермес, гравирана, според преданията, на плочка от смарагд. Сентенциите, отнасящи се до процедурите на Великото дело са следните:

“Ти трябва да отделиш Земята от огъня, финото от грубото, леко, с много прилежание.”

“То се изкачва от Земята към Небето и отново слиза на Земята и получава сила от нещата отгоре и отдолу.”

“Ти ще притежаваш по този начин славата на целия свят и следователно от теб ще изтече цялата неяснота.”

“Това е мощна сила на всички сили и тя преодолява всичко крехко и прониква във всичко твърдо.”

“Така е създаден светът.”

Всички майстори – алхимици, които са писали за Великото дело, са използвали символични и фигуративни изрази; те са се принуждавали да правят това, за да отблъснат профаните от нещо, които би било опасно за тях, като същевременно бъдат разбрани от посветените, разкривайки им целия свят на аналогии, доминирани от единствената и върховна догма на Хермес.

На техния език златото и среброто са Крал и Кралица, или Слънце и Луна, сярата е летящ Орел, живакът – мъжът-жена, с криле, с брада, качен върху куб и коронясан с пламъци, материята или солта – крилат Дракон, кипящите метали – Лъвове в различни цветове и накрая, общото дело има за свои символи Пеликан или Феникс.

Следователно изкуството на Хермес е същевременно и религия, и философия и естествена наука. Като религия тя е тази на древните Мъдреци и посветените от всички епохи; като философия може да открием нейните принципи в Александрийската школа и теориите на Питагор; като наука трябва да потърсим в нея процесите на Параселсус, Николас Фламел и Реймънд Луле.

Науката е истинска само за тези, които признават и разбират философията и религията; нейните процеси ще бъдат успешни само за посветените, които са придобили господство над волята и са станали по този начин Царе на елементарния свят; за големия агент на процесите на Слънцето е тази сила, която е описана в символа на Хермес на плочката от смарагд, това е универсалната магическа сила, духовната, яростна мотивираща сила, тя е Од, според Юдеите и Астралната светлина, според останалите.

Там е скритият пламък, жив и философски, за който говорят всички окултни философи с най-загадъчни недомлъвки: универсалното семе, тайната, който пазят и който представляват само под знака на Кадуцей на Хермес.

Това е големият окултен аркан. Това, което посветените наричат мъртва материя са телата такива, каквито са в природата; живата материя се състои от веществата, асимилирани и намагнетизирани от науката и волята на оператора.

Така Великото дело е по-скоро химична операция, тя е реално съзидание на човешкото слово, инициирано в силата на Божието слово.

Получаването на злато във Великото дело се постига чрез трансмутация и мултипликация.

Реймънд Луле казва, че за да се направи злато, трябва да има злато и живак; да се получи сребро – сребро и живак. И той добавя: “Под живак имам предвид този минерален дух, толкова фин и чист, че позлатява дори семето на златото и посребрява това на среброто”. С това той има предвид или електричеството, или Од, астралната светлина.

Солта и Сярата служат в работата само при подготовката на живака и именно в живака и към живака трябва да асимилираме и вградим магнитния агент. Само Параселус, Луле и  Фламел изглежда са знаели тази тайна.

Великото дело на Хермес и следователно, магическа по същество операция, най-висшата от всички, защото предполага Абсолют в Науката и Волята. Има светлина в златото, злато в светлината и светлина във всичко.

Последователите на Хермес, преди да обещаят на своите ученици еликсира на дългия живот или праха на проекцията, ги съветват да потърсят Философския Камък.

Древните хора обожествявали Слънцето под формата на черен камък, наречен Елагабалус или Хелиогабалус. На верните в Апокалипсиса им е обещан бял камък.

Този камък, казват майсторите на алхимията, е истинската сол на философите, която е една трета от състава на Азот. Но Азот е, както е известно, името на големия окултен (алхимически) агент и истинският философски агент: от тук нататък те представят солта под формата на кубичен камък.

Философският камък е основата на Абсолютната философия, върховната и непроменима причина. Преди да се помисли за работа с металите, трябва твърдо да се конценрираме върху Абсолютните принципи на Мъдростта; трябва да притежаваме тази Причина, която е пробния камък за Истината. Човек, който е роб на предразсъдъци никога няма да стане Крал на природата и Майстор на трансмутациите. Философският камък, следователно, е по-необходим от всичко. Как да бъде намерен? Хермес ни казва в неговата Смарагдова таблица, че трябва да отделим крехкото от твърдото с голяма грижа и изключително внимание. Така ние трябва да отделим това, в което сме сигурни, от нещата, в които вярваме и да различаваме точно съответните области на науката и вярата; и да разберем, че ние не знаем нещата, в които вярваме, нито вярваме в нещо, което ще познаем; и че същността на нещата от Вярата е неизвестна и неопределена, докато точно обратното е в сила за нещата от Науката. От тук можем да заключим, че Науката почива на причината и опита, а Вярата има за своя основа чувството и причината.

Слънцето и Луната на алхимизма се конкурират в усъвършенстването и в придаването на стабилност на философския камък.  Те съответстват на двете колони на Храма, Якин и Боаз. Слънцето е йероглифния знак на Истината, защото то е източник на светлина; а твърдият камък е символ на стабилността. Оттук средновековните алхимици посочват Философския Камък като първото средство за получаването на Философско злато, т.е. за трансформирането на всички жизнени сили, означени с шестте метала, в Слънце, т.е. в истина и светлина; което е първата и неизбежна операция на Великото дело, водеща до вторична адаптация и даваща възможност на създателите на духовно и живо злато на притежателите на истинските философска сол, живак и сяра да открият чрез аналогии с природата, естествено и осезаемо злато.

Да се открие философския камък е да се открие Абсолюта, както казват Майсторите. Но Абсолютът е този, който не позволява грешки, той отделя свързаното от летливото, той е законът на въображението, истинската необходимост на битието, неизменният закон на причината и истината. Абсолютът е това, което е.

Да се открие Абсолюта в безкрайното, в неопределеното и в крайното, това е Magnum Opus, Великото дело на Мъдреците, което Хермес нарича Дело на Слънцето.

Да се открият неподвижните основи на истинската религиозна Вяра, на философската истина и на металните превръщания, това е тайната на Хермес в нейната цялост, Философският Камък.

Този камък е един и е множество; той може да се разложи чрез анализ и да се съедини отново чрез синтез. При анализа той е прах, прахът на проекция на алхимиците; преди анализа и при синтеза той е камък.

Философският Камък, казват Майсторите, не трябва да се излага на атмосферни влияния, нито на взора на профани, а трябва да се пази скрит и внимателно охраняван на най-тайното място в лабораторията, като притежателят му винаги трябва да носи със себе си ключа към това място.

Този, който притежава големия Аркан е истинският Крал и повече от крал, тъй като е неуязвим за страхове и напразни надежди. При всички болести на душата и тялото една единствена частица от този скъпоценен камък, частица от божествения прах е повече от достатъчна за пълното излекуване. “Нека чуе този, който има уши да слуша”, казват Майсторите.

Солта, сярата и живакът не са нищо друго освен допълващи елементи и пасивни инструменти на Великото дело. Всичко зависи, както казахме, от вътрешния магнит на Параселсус. Цялата работа се състои в проектирането и проекцията е точно получена чрез ефективното и реализуемо разбиране на едно единствено слово.

Има една единствена важна операция при работата; тя се състои в сублимирането, което не е нищо друго, освен издигане на сухата материя чрез огън, както казва Гебер, със слепване към съответния ù съд.

Който желае да придобие разбиране за Великото Слово и да притежава Великата тайна, трябва внимателно да чете окултните философи и несъмнено ще достигне посвещение, както други са го направили; но той трябва да приеме, като ключ към алегориите, единствената догма на Хермес, съдържаща се в таблицата му на Изумруда и да я следва, да класифицира придобитите знания и насочва операциите в реда, посочен в Кабалистичната азбука на Таро.

Реймънд Луле е казал, че за да се направи злато, трябва първо да имаме злато. Нищо не се получава от нищото; ние абсолютно не създаваме богатство, ние го увеличаваме и умножаваме. Нека начинаещите в науката добре да разберат, че нито жонгльорски трикове, нито чудеса се изискват от посветения. Херметическата наука като всички реални науки математически може да се демонстрира. Нейните резултати, дори материалните, са точни като правилно уравнение.

Херметичното злато не е само истинска догма, светлина без сянка, истина без примес на фалш; то е също и материално злато, реално, истинско, чисто, най-скъпото, което може да се намери на Земята.

Но живото злато, живата сяра или истинският огън на философите трябва да се търсят в дома на Меркурий. Този огън се подхранва от въздуха: за да се изрази неговата привлекателна и експанзивна мощ не може да се направи по-добро сравнение от това със светкавицата, която първо е само сухо и земно дихание, обединено с влажните изпарения, но която, чрез саморазширението си, придобива пламтяща същност, действува върху свързаната с нея влага, която привлича към себе си и преобразува нейната природа; след което попива бързо към Земята, привлечена от неподвижен обект с различна същност.

Тези думи в енигматична форма, но разбираеми в дълбочината си, ясно изразяват това, което философите имат предвид под живак, оплоден от сярата, който става господар и възстановител на солта. Той е Азот, универсалната магнитна сила, големият магически агент, астралната светлина, светлината на живота, оплодена от силата на разума, интелектуалната енергия, която те сравняват със сярата, на основание на нейния афинитет към Божия огън.

Що се отнася до солта, тя е Абсолютна материя. Всяка материя съдържа сол и всяка сол (nitre) може да бъде превърната в чисто злато чрез комбинираното въздействие на сярата и живака, който понякога действа толкова бързо, че транс-мутацията може да протече в един миг или в продължение на час, без операторът да се умори, почти без никакви разходи. Друг път и при по-непокорно поведение на атмосферната среда, операцията изисква няколко дни, няколко месеца, понякога и няколко години.

Два основни закона съществуват в природата, два съществени закона, които поддържат, чрез взаимното си балансиране, универсалното равновесие на нещата. Те са неподвижността и движението, аналогични на Истината и Фикцията във философията, а в Абсолютната Концепция - на необходимостта и свободата, които са самата същност на Бога. Окултните философи са дали името неподвижно или фиксирано на всичко, което може да се претегли, което се стреми към неподвижност, а наричат летливо всичко, което по-естествено и с по-голяма готовност се подчинява на законите за движението; те формират своя камък чрез анализ, т.е чрез изпарение на фиксираното, а след това чрез синтез, т.е чрез фиксиране на летливото, което постигат прилагайки към фиксираното или солта сулфурирания живак или светлината на живота, насочена и направена всесилна от Божията Воля. Така те овладяват цялата природа и техният камък може да бъде открит там, където има сол, което е и причината да се каже, че нито едно вещество не е чуждо на Великото дело и че дори най-отвратителните и привидно зли материи могат да се превърнат в злато, което е истина в смисъл, че те всички съдържат оригиналния принцип на солта, представен в нашата емблема от кубичния камък.

Да се знае как се извлича чистата сол, скрита във всяка материя, е да се познава Тайната на Камъка. Следователно това е солен камък, който Од или универсалната астрална светлина разлага или свързва отново: той е единствен и множество, защото той може да се разтвори като обикновена сол и да се съедини или вгради в други вещества. Получен чрез анализ той може да бъде наречен Универсален Сублимат, а ако е получен чрез синтез, той е истинската панацея на древните, лекуващ всички болести на душата и тялото, наричан още пар-екселанс лекарство на цялата природа. Когато някой чрез абсолютно посвещение постигне контрол над силите на универсалния агент, той винаги има на свое разположение камъка, тъй като неговата екстракция тогава е проста и лесна операция, много различна от металната проекция или реализация. Този камък в състояние на сублимация не трябва да се излага на действието на атмосферния въздух, който частично може да го разтвори и отнеме способностите му, нито пък неговите еманации могат да бъдат вдишвани безопасно. Магът предпочитал да го запазва в естествена обвивка, така че да не може да бъде изваден лесно, с едно усилие на волята и с едно единствено прилагане на Универсалния агент към обвивката, която в Кабала се нарича cortices, мидена черупка, кора или ципа.

За да се изрази този закон на благоразумието чрез йероглиф, те дават кучешка глава на живака, персонифициран в Египет като Херманибус; а на сярата, представена от Бафомет на Храма - козята глава, която е донесла толкова лоша репутация на средновековните окултни сдружения.

Нека чуем за момент самите алхимици и да се опитаме да разберем скритото значение на тайнствените им думи.

Ритуалът на Степента на Шотландския Старши Майстор и рицар на Св. Андрей, ІV, степен Рамзи, както се казва на титулната страница, или на Реформирания или Изправен Ритуал на Дрезден, съдържа следните пасажи:

“О, колко велико и великолепно е присъствието на Всемогъщия Бог, който величествено свети измежду Херувимите!

“Колко изненадващи и радващи са лъчите на тази величествена светлина, която изпраща ярките си брилянтни потоци от Небесната Дъга на Родството и Съгласието!

“Нека с най-дълбоко страхопочитание и преклонение се любуваме на великия Източник на Живот, този Величествен Дух, Който е Най-Милостивият и Благодетелен Управител на Вселената и на всички същества, които тя съдържа!

“Тайното познание на Големия Шотландски Майстор се отнася до комбинацията и транс-мутацията на различни вещества; от там могат да се получат ясна идея и правилно разбиране, ти ще научиш, че цялата материя и всички материални вещества се състоят от комбинации от три вещества, извлечени от четирите елемента, които вещества в комбинация са, ... Сол, ... Сяра и ... Дух. Първият от тях дава твърдостта, вторият – мекотата, а третият – духовните или парообразните частици. Тези три сложни вещества работят заедно и в това се състои истинският процес на превръщане на металите.

“С тези три вещества са свързани трите златни съда, в първия от които на дъното е гравирана буквата М∴, на втория – буквата G∴, а на третия – нищо. Първата - М∴, е началната буква на юдейската дума Малакх, която означава Сол, втората G∴ е първата буква на юдейската дума Гепераит, означаваща Сяра, а тъй като няма юдейска дума, която да означава парообразния и недосегаем Дух, няма буква, гравирана на третия съд.

“С тези три принципни вещества може да се постигне транс-мутация на металите, което се постига с помощта на петте правила на Шотландския Майстор.

“Първата точка или правило ни показва Бронзовото море, където винаги трябва да има дъждовна вода; от тази дъждовна вода Шотландският Майстор извлича първото вещество, Сол, което впоследствие ще претърпи седемстепенна манипулация и пречистване, преди да бъде правилно приготвена. Това седемстепенно пречистване се символизира от Седемте стъпала на Соломоновия храм, символ, който ни се дава от първата точка или правило на шотландските Майстори.

“След като се приготви първото вещество, трябва да се извлече второто Сярата, от най-чистото злато, към която после се добавя пречистената или небесна Сол. Двете се смесват, както ни учи предписанието и се поставят в съд с формата на Кораб, в който сместа ще остане, както се е носил Корабът на Ной 150 дни, в първата влажна и топла степен на огъня, така че да може да се разложи и протече ферментация на минералите. Това е втората точка от правилата на Шотландските майстори.”

Както виждате, Братя мои, за никого не е възможно да си представи, че обикновената сол или nitre може да се извлече от дъждовната вода, а сярата - от чистото злато. Очевидно трябва да се предположи съществуването на някакво тайно значение, скрито в тези думи.

Кабала разглежда нематериалната част на човека като триединство, състоящо се от Нефеш, Руах и Нешамах, Психе, Спиритус и Mенс или Душа, Дух и Разум. Има Седем Свети Двореця, Седем Небета и Седем Трона; душите се пречистват, изкачвайки се през Седем Сфери. Кораб на юдейски е Ани, същата дума означава Аз, Мен, Самият аз.

Ритуалът продължава:

“Умножаването на така получените вещества е третата операция, която се извършва чрез добавяне към тях на оживяващия летлив Дух; това се прави чрез водата от Небесната Сол, както и със Солта, която всеки ден се добавя много внимателно, строго наблюдавайки количеството - нито да е твърде много, нито да е твърде малко; защото, ако се добави твърде много, ще се разруши растящото и множащо се вещество, а ако е твърде малко, то ще се самоизконсумира и деструктира, ще се свие, нямайки достатъчно субстанция за запазването си. Тази трета точка или правило на Шотландските Майстори ни дава емблемата на изграждането на Вавилонската Кула, използвана от Шотландските Майстори, защото делото бива спряно поради нерегулярност и липса на правилно пропорциониране и хармония; така работниците не могат за продължат по-нататък.

“Следва четвъртата операция, представена от Кубическия Камък, чиито страни и ъгли са еднакви. След като делото е доведено до необходимия етап на мултипликация, то трябва да се подложи на третата степен на Огъня, където ще получи в правилното съотношение сила и вещество на металните частици на Камъка; това е четвъртата точка или правило на Шотландските Майстори.

“Накрая стигаме до петата и последна операция която ни се показва чрез Пламтящата Звезда. След като делото е доведено до вещество с правилни пропорции на съставките, то трябва да се подложи на четвъртата, най-силна степен на Огъня, където трябва да остане три пъти по 27 часа; докато започне изцяло да свети, което означава, че става структура ярка и светеща, в която по-леките метали може да са се променили чрез използването на една хилядна от метала. Така Пламтящата Звезда ни показва петата и последна точка от правилата на Шотландските Майстори.

“Трябва да минете практически през петте правила на Майстора и чрез използването на една хилядна да транс-мутирате и облагородите металите. Тогава наистина може да  кажете, че вашата възраст е 1,000 години.”

В излагането на Степените следните намеци ни се дават с истинското им значение:

“Трите сектора на Храма, Преддверието, Олтарът и Светая Светих, означават трите принципа на нашия Свят Орден, които насочват към познаване на нравствеността и ни учат на основните практически добродетели, които трябва да са присъщи на цялото човечество. Следователно Седемте стъпала, които водят към Преддверието на Храма, са символ на седем-компонентната светлина, която трябва да притежаваме, преди да достигнем висотата на познанието, в което се състоят и границите на нашия орден.

“В Бронзовото море ние символично се пречистваме от всичко, които ни замърсява, от всички грешки и вини, както и от тези, извършени поради грешна преценка или сбъркано мнение, така и от онези, извършени нарочно, тъй като те еднакво ни пречат да постигнем познание на нивото на Истинската Мъдрост. Ние трябва изцяло да пречистим сърцата си до най-съкровените им кътчета, преди да имаме правото да съзерцаваме Горящата звезда, която е символът на божествения и Великолепен Шекинах или присъствието на Бог; преди да се осмелим да се доближим до Трона на Висшата Мъдрост.”

В Степента на Истинския Масон (Le Vrai Macon), представена на титулната страница на Ритуала като 23º Степен на Масонството или 12-та от 5-ти клас, Чертожната дъска показва сияещ триъгълник с голямо Йод в центъра.

“Триъгълникът”, казва Ритуалът, “представлява един Бог с три лица, а великият Йод е началната буква на последната дума.

“Тъмният Кръг представлява Хаосът, който Бог създава в началото.

“Кръстът в Кръга е Светлината, чрез която Той е подредил Хаоса.

“Квадратът – четирите елемента, в които той се разрешава.

“Триъгълникът отново, трите Принципа /Сол, Сяра и Живак/, от чието смесване произлизат елементите.

“Бог сътворява, Природата създава, Изкуството умножава. Бог сътворява създава Хаоса, Природата го създава; Бог, Природата и Изкуството го усъвършенстват.

“Олтарът на Парфюмите показва Огъня, който трябва да се приложи към Природата. Двете кули са двете пещи, сухата и влажната, в които ще се работи. Купата е матрицата от дъб, която ще съдържа философското яйце.

“Двете фигури, увенчани с Кръст, са двете вази, Природата и Изкуството, в които трябва да се консумира двойната женитба на бяла жена с червен Слуга, от която ще произлезе един силен Крал.

“Хаосът означава универсална материя, безформена, но податлива на всички форми. Формата е Светлина, затворена в семената на всички видове; нейният дом е в Универсалния Дух.

“За да работите върху универсална материя, използувайте вътрешен и външен огън: в резултат се получават четирите елемента, Principia Principiorum и Immediata; Огън, Въздух, Вода, Земя. Тези елементи притежават четири качества – топло и сухо, студено и влажно. По два са свързани с всеки елемент: сухо и топло – със Земята, студено и влажно – с Водата, топло и влажно – с Въздуха и топло и сухо – с Огъня, като Огънят се свързва със Земята, а всички елементи, както казва Хермес, се движат в кръг.

“От смесването на четирите елемента и техните четири качества се получават трите Принципа – Живак, Сяра и Сол. Това са философски Принципи, а не трябва да се разбират в буквален смисъл.

“Философският Живак е Вода и Дух, който разтваря и сублимира Слънцето; философската Сяра е Огън и Душа и тя го смекчава и оцветява; философската Сол е Земя и Тяло и, която го коагулира и фиксира, а всичко става в прегръдките на Въздуха.

“От тези три Принципа се получават дубликати на четирите елемента или Големите елементи, Живак, Сяра, Сол и Стъкло; два от тях са летливи – Водата /Живака/ и Въздухът /Сярата/, който е масло, а всички вещества, течни по природа, избягват огъня, който отнема от единия /Водата/ и изгаря другия /маслото/; но другите два са сухи и твърди, Солта, в която се съдържа Огъня и чистата Земя, която е Стъкло; и върху двата огънят няма друго въздействие, освен да ги стапя и рафинира, освен ако не се използват течни алкали, защото, както всеки елемент се състои от две качества, така всеки от големите дубликати на елементите съдържа по два прости елемента или по-точно казано, от всички четири, според по-малкото или по-голямо участие на всеки – Живакът съдържа повече Вода, Маслото или Сярата – повече Въздух, Солта – повече от Огъня, а Стъклото – Земя, която се открива, чиста и без примеси в центъра на всички елементни състави и е последната, която нарушава връзката си с останалите.

“Четирите Елемента и трите Принципа се намират във всички състави, животни, растения, минерали, но в някои повече, отколкото в други.

“Огънят дава Движение, Въздухът – Чувство, Водата – Храна, а Земята – Съществуване.

“Четирите дублирани елемента пораждат Камъка, ако се внимава за правилното пропорциониране на огъня и комбинирането на естественото им тегло. Десет части Въздух правят една част Вода, десет части Вода – една част Земя, а десет части Земя – една част Огън; цялото – от Активния Символ на единия и Пасивния Символ на другия, докато се постигне конверсията на елементите.”

Намекът в Ритуала тук очевидно се отнася до четирите Свята на Кабала. Десетте Сефирот на света Бриах произлизат от Малакот, последната от десетте еманации на света Азилут; а десетте Сефирота - на света Йезирах, от Малакот - на Йезирах. Паролата за тази степен е Метралон, което съответствува на Метралон, Херувимът, който в Кабала заедно със Сандалфон е Водач на Ангелите. Активните и Пасивни Символи са Мъжки и Женски.

Ритуалът продължава:

“Следователно е очевидно, че при Великото дело ние трябва да използваме десет части от философски Живак към една част Слънце или Луна.

“Това се постига чрез Разтваряне и Коагулация. Тези думи означават, че ние трябва да разтворим тялото и коагулираме духа; тези операции се извършват в мокра и суха баня.

“При цветовете черното е Земя, бялото – Вода, синьото – Въздух, а червеното – Огън; с тях също са свързани големи тайни и загадки.

“Апаратурата, използвана във “Великото дело”, се състои от Мокра баня, Суха баня, вазите на Природата и Изкуството, купата от дъб, lutum sapientue, Печатът на Хермес, тръбата, физическата лампа и желязната пръчка. 

“Работата се усъвършенствува в продължение на 17 философски месеца, според съставките в сместа. Ползите са два вида – едните са свързани с душата, а другите – с тялото. Първата се състои в познанието за Бог, Природата и самите нас, а вторите – с богатство и здраве.

“Безкрайността прекосява Небето и Земята. Небето е проявата на света пред Разума, разделено на Рай и Ад; Земята е проявата на света пред Сетивата, също разделена на Небесна и тази на Елементите.

“Има Науки, специално свързани с всеки от тях. Едната е обикновена и проста; втората е мистична и тайна. Светът, познаваем за Разума, има Херметичната Теология и Кабала; небесната Астрология; а тази на елементите, Химията, която чрез разлагане и отделяне, постигани чрез огън, разкрива най-скритите тайни на Природата, в три вида Сложни Вещества. Последната наука се нарича окултна (алхимическа) или “Извършването на Великото дело”.”

Ритуалът на степента на Кабалистката и Окултна Роза X, съдържа следните пасажи:

“Истинската Философия, известна на и практикувана от Соломон, е основата, върху която се създава Масонството.

“Нашите Древни Масони са скрили от нас най-важната точка от това Божествено изкуство под йероглифи, които са енигми и притчи за всички Безчувствени, за Злите и за Амбициозните.

“Щастлив ще бъде този, който, чрез усърден труд, открие това тайно място, в което е скрита голата и върховна Истина; той може да бъде сигурен, че е намерил Истинската Светлина, Истинското Щастие, Истинската Божествена Доброта. Тогава наистина може да се каже, че той е Истински Избран; защото това е единствената истинска и Най-Върховна Наука от всички, към които един смъртен може да се стреми; неговите дни ще бъдат удължени, неговата душа ще се освободи от всички пороци и корупция, по които (добавено е, за да ни отведе по грешна следа, от страх да не би твърде много да се разкрие) “човешката раса често се подвежда поради бедността си”.

Тъй като символизмът на Хола и езикът на ритуала взаимно се обясняват, тук трябва да се отбележи, че в тази Степен колоните на Хола, 12 на брой, са бели, изпъстрени с черно и червено. Завесите са черни, над черното има тъмночервено.

Над трона е великият Орел в злато, на черен фон. Пламтящата Звезда е в злато, буквата Йод е в средата. От дясната и лявата страна на трона са Слънцето в златно и Луната в сребърно. До трона се стига по три стъпала. Холът и Преддверието са осветени всеки от по 10 светлини от още една светлина на входа. Цветовете - черно, бяло и тъмночервено се появяват в покривките, а Ключът и Везната са сред символите.

Задължение на Втория Велик Приор, казва Ритуалът, е “да следи дали Помещението е херметически запечатано; дали материалите са готови, както и елементите, дали Черното е отстъпило място на Бялото, а Бялото – на Червеното.”

“Бъдете упорити”, казва Ритуалът, “като Звездата и си осигурете светлината на Мъдреците, скрийте се от Глупавия Профан и от Амбициозния и бъдете като Бухала, който вижда само нощем и се крие от предателското любопитство.”

“Слънцето, при влизането му във всеки от домовете си, трябва да бъде посрещнато от четирите елемента, които вие внимателно трябва да поканите да ви придружат, за да подпомогнат предприетото от вас, защото без тях Домът ще бъде меланхоличен: затова му дайте радостта от четирите елемента.

“След като е посетил своите 12 дома и е видял, че сте били внимателни да го посрещнете там, вие ще станете един от най-близките му фаворити и той ще ви позволи да споделите всичките му дарове. Материята повече няма да има власт над вас, така да се каже, вие няма да бъдете вече приковани на Земята, а след известен период ще ù върнете тяло, което е нейно собствено, за да го вземе него вместо едно Духовно. Материята тогава ще бъде обречена да бъде мъртва за света.

“Следователно то трябва да бъде съживявано многократно, да се ражда отново от пепелта, което ти ще постигнеш чрез растежа на Дървото на Живота, представено ни от клончето акация. Този, който се научи да разбира и извършва тази велика работа, ще знае велики неща, казват Мъдреците, свързани с това дело, но ако се отделиш от центъра на Квадрата и Компаса, вие няма да бъдеш способен да работиш успешно.

“Необходим ти е още един Скъпоценен камък и в определени начинания не може да се мине без него. Той е това, което се нарича Кабалистичната пентаграма. Той носи със себе си силата на командване на духа на елементите. Той ти е необходим, за да знаеш как да го използваш, а това ще научиш с постоянство, ако си привърженик на науката на праотците ни, Мъдреците.

“Голям Черен Орел, Кралят на Птиците. Той сам е в състояние да подпали Слънцето, материално по природа, то няма форма и въпреки това, от формата си то произвежда цвят. Черното е пълен предвестник на работата: то променя цвета си и приема естествена форма, от която се появява блестящото Слънце.

“Раждането на Слънцето винаги се обявява от Звездата му, представлявана от Пламтящата Звезда, която ще познаеш по огнения ù цвят; и тя е последвана по пътя си от сребристия блясък на Луната.

“Груб дялан камък е безформеният камък, който трябва да се приготви, за да започне философската работа; и да се разработи, за да се промени формата му от триъгълна в кубична, след разделянето му от Солта, Сярата и Живака, с помощта на Винкела, Нивелира, Отвеса и Везната и всички останали Масонски принадлежности, които ние символично използваме. 

“Нека ги използвам по философски, за да изградя постройка с добри пропорции, през която ти трябва да прокараш суровия материал, аналогично на кандидат, който започва посвещаването си в Мистериите. Когато строим, трябва да съблюдаваме всички правила и пропорции; защото иначе Духът на Живота не е в състояние да се подслони там. Така че ти ще изградиш великата кула, в която трябва да гори огънят на Мъдреците, или с други думи, Небесният Огън; а така също огънят на Мъдреците, или с други думи,  в който трябва да се къпят Луната и Небето. Това е басейнът на Пречистването, в който ще се намира водата на Небесното Благоволение, вода, която не цапа ръцете, а изчиства всички прокажени тела.

“Нека да работим, за да обучим Събрата си, за целта да може той да успее да открие принципа на живота, който се съдържа в дълбочината на материята, и известен под наименованието Алкахест.

“Най-могъщото от имената на Божеството е Адонай. Неговото могъщество е това, което привежда Вселената в движение; и Рицарите, които ще имат щастието да го притежават с неговото тегло и размер, ще имат на свое разположение всички сили, които го населяват, Елементите и познанието на всички добродетели и науки, които човекът е в състояние да познава. С неговата сила те ще успеят да открият първичния метал на Слънцето, който съдържа в себе си Принципа на зачатъка и с негова помощ ние можем да обединим в единен съюз шест други метала, всеки от които съдържа принципите и първите семена на великата философска работа.

“Шестте други метала са Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Луна; те са широко познати като Олово, Калай, Желязо, Мед, Живак и Сребро. Златото не е включено, тъй като по своята природа то не е метал. Те всичките са Дух и са вечни; те съставляват емблемата на Слънцето, което доминира над Светлината.

Жизнеутвърждаващият Дух, наречен Алкахест, притежава съзидателната добродетел за създаването на триъгълния Кубически Камък и съдържа в себе си всички добродетели, които правят хората щастливи в този свят и в света, който следва. За да се стигне до съставянето на този Алкахест, започваме със залагане в науката за съюза на четирите Елемента, които трябва да се извлекат от трите Царства на Природата, на Минералите, на Растителния и Животински свят; правилото, измерването, тежестта и равновесието – за всеки от тях има ключ. Тогава ние впрягаме в единна работа животните, растенията и минералите, всяко в определеното за него време и те образуват пространството на Домовете на Слънцето, където те имат всички изисквани добродетели.

“По нещо от всяко от трите Царства на Природата е предназначено за всеки Небесен Дом, с цел всичко, което се прави, да бъде в съответствие с разумните философски правила; и за да може всичко да бъде дълбоко пречистено в подходящо време и на подходящо място, за да бъде представено на сватбената маса на Съпругата и на шестте девици, които държат мистичната лопата, без обикновен огън, а с първичен огън, който първо идва чрез привличане и чрез узряване във философското легло, осветено от четирите елемента.

“На банкета на Съпрузите хранителните продукти, след като бъдат дълбоко пречистени, се сервират със Сол, Сяра, Дух и Масло; достатъчно количество се взема оттам всеки месец и с него се съставя, посредством Везната на Соломон, Алкахест, за да служи на Съпрузите, когато те бъдат положени на брачното ложе, за да заченат техния ембрион и да произведат за човешката раса несметни богатства, които ще съществуват толкова дълго, колкото съществува и света.

“Малко са способните да се ангажират с тази велика работа. Само истинските Свободни Масони могат по право да се стремят към нея; а и сред тях много малко са тези, които са достойни да я достигнат, защото повечето от тях не са запознати с Клавикулите и тяхното съдържание, както и с Пентаграмата на Соломон, която учи как да се трудим за великата работа.

“Тежестта, издигната от Соломон с неговата везна била 1, 2, 3, 4, 5; тя съдържа единството 25 пъти, 2 умножено по 2; 3 умножено по 3; 4 умножено по 4; 5 умножено по 5 и един път 9; тези цифри по този начин включват 5 на квадрат и 2 на квадрат, 2 на куб, квадратът на 2 на квадрат и 3 на квадрат.”

Дотук Ритуалът с цифрите, споменати от него, е алюзия към 47-мата задача на Евклид, символ на Синьото Масонство, като е напълно не на място там и значението му е неизвестно. Ако основата на правоъгълния триъгълник е 3, а перпендикуляра 4, хипотенузата е 5, по правилото че сумата от квадратите на първите е равна на квадрата на последната, - тъй като 3Х3 е 9; и 4Х4 е 16; и 9+16 е 25, 5 на квадрат. Триъгълникът съдържа в страните си числата 1, 2 и 3. Перпендикулярът е Мъжкото; основата е Женското; Хипотенузата – произведение на двете.

Първият свят [на Безсмисленост] не могъл да продължи и не се задържал, защото нямал човешка форма, нито системата на Везната, като точките му били Сефироти, разположени една под друга. Първият Адам [Микропросопос, различаващ се от Макропросопос, първият Окултен Адам], бил началото, откъдето произлизат десетте Номерации от потенция към действие.

Микропросопос е втората одежда или вмъкната среда, по отношение на По-Възрастния Най-Свещен, който е името Тетраграма; и той е наречен Алохим; защото първият е Абсолютно Състрадание; докато в Макропросопос светлините му приемат характеристиката Строгост, по отношение на по-старата Универсална Идея, въпреки че те са Състрадание по отношение на светлините на Малакот и трите по-долни свята.

Всички форми на Макропросопос, идват от първия Адам, който, за да вмъкне второ покритие, направил така, че една единствена искра да излезе от сферата на Строгостта, от чиито пет букви произлиза името Алохим. С това от мозъка излязъл съвсем неуловим въздух, който заел място отдясно, докато искрата от огън била отляво. Така бялото и червеното не се смесват, т.е. Въздухът и Огънят, които са Милост и Преценка.

Микропросопос е Дървото на Знанието за Доброто и Злото, като неговата Строгост е Злото.

REGNUM, на когото е дадено името на Думата на Бога, коронова Рая, както са наречени шестте члена на Степента Тефарет и те се раждат и са създадени от този висш служител. Защото всяко формиране и съзидание се осъществява посредством завоалиране, тъй като окултното тук е същото като проявлението, като излишната светлина се завоалира така, че нейната интензивност и сила да намалеят, за да могат да бъдат приети от тези долу. Смята се, че тези шест члена, заченати от и съдържащи се в Бинах, са в Света на Съзиданието; както съдържащите се в Тефарет – в света на Формирането; а тези в Малакот – в света на Произвеждането.

Преди основаването на равновесието, лицето не е било обърнато към другото лице: Микропросопос и съпругата му са били обърнати с гръб един към друг, като в същото време са били прилепени. Така и горе; преди най-първия Адам да бъде оформен с мъжко и женско начало и да бъде установено състоянието на равновесие, Бащата и Майката не били обърнати с лице един към друг. Защото Бащата означава най-съвършената Любов; а Майката – най-съвършената Непреклонност. И седемте божествени сина, които произхождат от нея, от Бинах, която родила седем, били всички най-съвършени строгости, нямащи връзка с корен в Най-Свещения Древен; т.е. те всички били мъртви, унищожени, разпилени; но те били поставени в равновесие, в равновесие с Окултната Мъдрост, когато тя била оформена с женско и мъжко начало, с Непреклонност и Любов и тогава те били възстановени и им бил даден корен горе.

Бащата е Любов и Милосърдие и с една чиста и неуловима Аур или Доброта той заплодява Майката, която е Непреклонност и Строгост на Оценките; и продуктът е мозъкът на Микропросопос.

Във Въведението към книгата Зохар се казва, че Божеството било определило да се създаде Добро и Зло в света, според това, което се казва в Исая: “този, който прави Светлина и създава Злото”. Но първоначално Злото било окултно и не могло да бъде създадено и родено, освен от грехопадението на Първия Адам. Затова той отредил, че първите създадени номерации, от Добротата надолу, трябва да бъдат унищожени и разпилени от свръх-потока от Негова Светлина; и намерението Му било да създаде от тях световете на Злото. Но първите три трябвало да останат и да се задържат и сред парчетата да няма нито Воля, нито Интелектуална Сила, нито Способност за Умствена работа на Божественото. Последните седем номерации били точки, като първите три, всяка съществуваща поотделно, независимо, неподкрепена от общуване; което и било причината за тяхното отмиране и разпиляване.

Тогава нямало любов между тях, а само двоен Страх; Мъдростта, например, се страхувала, че ще се издигне отново нагоре към своя Източник в Кетер; и също че ще се спусне надолу към Бинах. Така че нямало съюз между никои две, освен между Хакемдх и Бинах и то по един несъвършен начин, с отвърнати едно от друго лица. Това е значението на сказанието, че светът бил създадено от Преценката, която е Страх. И че светът не може да съществува и Седемте Царя били детронирани, докато към тях не било присъединено Съчувствието; и тогава настъпила реставрацията. След това дошли Любовта и Съюзът и шест от частите били обединени в една личност; защото Любовта е атрибут на Съчувствието или Милостта.

Бинах създал Седемте Царя, не един след друг, а наведнъж. Седмият е Regnum, наречен камък, крайъгълния камък, защото върху него са изградени палатите на трите по-долни свята.

Първите шест били разпръснати на парчета; но Regnum бил разбит в една безформена маса, за да не могат злите демони, създадени от частите на другите, да получат тела, защото от него са дошли телата и жизнеността [Нефеш].

От частите на съдовете дошли всички Злини; преценки, мътни води, нечистотии, Змията и Адам Злият Дух [Баал]. Но тяхната вътрешна светлина се възкачила отново към Бинах, и след това се изляла отново надолу в световете Бриах и Йезирах, за да образува наченките на Седемте Номерации. Искрите на великото Влияние на разбитите съдове, спускащи се в четирите духовни елемента, Огън, Въздух, Вода и Земя и след това в неживите, растителни, живи и говорящи царства и се превърнали в Души.

Правейки подбор между подходящи и неподходящи светлини и разделяйки доброто от злото, Божеството първо възстановило универсалността на Седемте Царе на Света Азилут, а след това и другите три Свята.    

И въпреки че в тях имало и добро и зло, все пак това зло не се развивало така, че да стигне до действие, тъй като Строгостта била останала в тях, макар и уталожена; една част от тях била необходима, за да не допусне частиците от външната обвивка да се изкачат нагоре. Те също били оставени, тъй като връзка между двама е нужна за продължаване на рода. Тази необходимост от съществуването на Строгостта е мистерията на удоволствието и топлината, съпътстващи апетита за зараждане на нов живот; оттам и Любовта между съпруг и съпруга.

Във Въведението се казва, че ако Божеството не беше създало и след това унищожило световете, не би могло да има никакво зло в света, всички неща е трябвало да бъдат само добри. Не би имало нито награда, нито наказание в света. Не би имало достойнство в праведността, защото Доброто може да бъде разпознато чрез злото, нито пък би имало плодородност или размножаване в света. Ако всяко похотливо сладострастие би било оковано във вериги за три дни в отвора на голямата бездна, яйцето на един от дните би липсвало на болния човек. След време то ще бъде наречено Лабан [Laban - бял], защото то ще избелее от своята поквареност и ще се върне в царството Израел и те ще се молят на Бог да им даде апетит за похотливо сладострастие, за да могат да заченат деца.

Когато създавал света, намерението на Бог било Неговите създания да знаят за Неговото съществуване. Така че създал злото, за да ги дари с болка и огорчение, когато грешат и със Светлина и Благословия, за да възнагради верните. И затова човек задължително притежава свободна воля и избор, тъй като в Света има и Добро, и Зло.

Тези царе починали, се казва в Коментара, защото състоянието на равновесие още не съществувало и в Адам Кадмон още не било заложено мъжкото и женското начало. Те нямали контакт с това, което било живо; нито пък имали корен в Адам Кадмон; и Мъдростта, която струяла от Него, не била техен корен и те не били свързани с нея. Защото всички те били чисто милосърдие и съвсем проста Любов; но това били строги оценки. Затова лицата не били обърнати едно към друго, нито Бащата към Майката, защото от нея изхождат оценките. Нито Макропросопос срещу Микропросопос. И Regnum, последната номерация, била празна и без съдържание. Тя не съдържала нищо в себе си; и, както и било, била едно нищо, като не получавала нищо от тях. Нейната нужда била да получава Любов от Мъжа; защото тя била само строгост и оценка; а Любовта и Строгостта трябва взаимно да се смекчават, да произвеждат съзидание с неговите многобройни производни горе и долу. Защото тя била създадена да бъде обитавана; а когато суровите оценки я управляват, тя остава безплодна, тъй като процесите в нея не могат да продължат.

Затова във Везната трябва да се добавят нуждите, да може да има корен горе, така че оценките да бъдат възстановени и смекчени и да живеят, а не отново да умрат. И Седем Формации се спускат; и всички неща са в равновесие, и стрелката на Везната е коренът, който е отгоре.

В света Йезирах, се казва в Pneumatica Kabalistica, --- означава Кетер; Хакемат и Бинах; Гедулах, Гебурах и Тефарет; и така Вау е Красота и Хармония. Човекът е Хакемах; Орелът - Бинах; Лъвът – Гедулах; Волът – Гебурах. И по този начин е оформен мистериозния кръг от Зохар и всички Кабалисти: Михаил и лицето на Лъва са на Юг и надясно, с буквата י, Йод и Вода; Габриел и лицето на Вола са обърнати на Север и наляво, с първата буква ח на Тетраграмата и Огън; Уриел и лицето на Орела са обърнати на Изток и напред, с – и Въздух; и Рафаел и лицето на Човека са обърнати на Запад и назад с последната ח  и Земята. В същия ред четирите букви символизират четирите свята.

Равинът Шимеон Бен Йохай казва, че четирите животни на Мистериозната Колесница, чиито колела са Нетсах и Ход, са Гедулах, чието лице е това на Лъва; Гебурах, с лицето на Вола; Тефарет, с лицето на Вола; и Малакот, с лицето на Човека.

Седемте по-долни Сефирота, се казва в Aesch Mezareth, ще символизират Седемте Метала; Гедулах и Гебурах ще символизират Среброто и Златото; Тефарет – Желязото; Нетсах и Ход – Калая и Медта; Йесод – Оловото; а Малакот ще бъде металната Жена и Зората на Мъдреците; полето трябва да бъде засято със Семената на Тайните Минерали, а именно: Водата на Златото; но в тях са скрити такива мистерии, които никой език не може да произнесе.

Думата שמא Амас, се състои от инициалите на трите Еврейски думи, означаващи Въздух, Вода и Огън; с които, казват Кабалистите, се означават Добротата, Безпристрастната Строгост, като Милостта и Съчувствието са посредник между тях.

Малакот, казва Apparatus, се нарича Хаикал, Храм или Палат, защото това е Палатът на Степента Тефарет, която е скрита и се съдържа в него, а Хаикал указва мястото, в което се съдържат всички неща.

За да разбереш Кабала по-добре, помни, че Кетер или Короната се третира като личност, съставена от десет Номерации и като такава е обозначена с термина Арик Анпин или Макропросопос:

Че Хакемах е личност и е обозначена с термина Abba или Баща:

Че Бинах е личност, обозначена с термина Майка, Imma:

Че Тефарет, включващ всички Номерации от Кхасед или Гедулах до Йесод е личност, наречена Сеир Анпин, или Микропросопос. Тези Номерации са шест на брой и са представени от преплетения триъгълник, или Печата на Соломон.

И Малакот е личност и е наречена съпруга на Микропросопос. Vau символизира Красотата или Хармонията, състояща се от шест части, които образуват Сеир Анпин.

Знае се, че съпругата, Малакот, е зад съпруга, Сеир и няма друго познание за него. И това се обяснява по следния начин: Че всеки познаваем обект може да бъде опознат по два начина: априори, което става, когато го опознаваме чрез причината за възникването му или за самия него; или впоследствие, когато го опознаваме по неговите въздействия. Най-близо до съвършеното познание е когато интелектът опознае самото нещо в него и чрез него. Но ако опознае нещо чрез негово подобие или идея, или чрез видове, отделни от него, или от въздействията и действията му, познанието е много по-слабо и по-несъвършено. И само така Regnum, съпругата на Сеир, познава съпруга си, докато лице се обърне срещу лице, когато те се обединят, тогава тя достига най-близо до съвършеното познание. Защото тогава Божеството, което е ограничено представено в Сеир и Вселената са едно цяло.

Вау е Тефарет и се смята, че е Единство, в което има шест члена и то е едно. Тефарет, Красота, е колоната, която поддържа света, символизирана от колоната на Втория Надзирател в Сините Ложи. Светът първо е бил създаден от Оценката: и тъй като не можел да продължи да съществува така, Милостта била свързана с Оценката, и Божествените Милости поддържат Вселената.

В Идра Сута се казва, че Бог е създал всички неща във формата на мъжко и женско, тъй като в противен случай продължаването на съществуването на нещата било невъзможно. Всеобхватната Мъдрост, излизаща и сияеща от Най-Светия Древен, блести не по-различно от мъжа и жената. Мъдростта е Бащата, Интелектът е Майката и те са в равновесие като мъж и жена и са свързани и единия блести в другия. След това те раждат и се разширяват в Истината. И двамата представляват Съвършенството на всички неща, когато се съединяват; и когато Синът е в тях, обобщението на всички неща става едно цяло.

Тези неща са поверени само на Свещените Висши, които са влезли и са излезли и са познали пътищата на Най-Светия Бог, за да не могат да грешат по тях, надясно или наляво. Защото тези неща са скрити; и Възвишената Святост свети в тях, както светлината струи от блясъка на лампата.

Тези неща са дадени само на онези, които са влезли и не са се отдръпнали; защото онзи, който не е направил така, е по-добре никога да не се е раждал.

Всички неща могат да бъдат разбрани в буквите Вау и Хе; и всички са една единна система; и тези са буквите, ת נ ו כ ת. Tabunah, Интелект.