ОБРЕДИ (RITES)

1/ Стария и Приет Шотландски Обред (Ancient and Accepted Scottish Rite) – е Обред възникнал във Франция. Неговите три първи степени са в основата на Ритуала използван най-вече в Гърция, Ню Йорк, Нови Орлеан, Калифорния и Флорида. Според Хорхе Сото трите първи степени на Стария и Приет Шотландски Обред се ползват в повече от 75 Велики Ложи.

2/ Коригирания Шотландски Обред *(Rectified Scottish Rite или Rite Ecossais Rectifie (RER) – този Обред води началото си от основаната в Германия през 1756г. от Барон Чарлс де Хунд (още известен като Карл Барон фон Хунд) Масонска ситема наречена “Строго Съблюдение” (Strict Observance). В основата й са Темплиерските традиции. Тази система е особено популярна в средите на Немската аристокрация – членове на Ложи, работещи по този Обред са принцовете на Хесе и на Брунсуик, както и някои известни по това време интелектуалци като Гьоте и Джозеф де Мейстер. В периода 1773-1774г. се инсталират редица ложи на Строгото Придържане в градовете Страсбург, Лион и Монтпелие във Франция. През 1778г. по инициатива на Жан-Баптист Уилермо, един от най-активните Масони по това време във Франция, се провежда Конвент, известен още като Конвента на Галите,който приема редица промени в системата на Масонството изобщо и на Строгото Придържане в частност. Основно това са елементи характерни за т.н. “Френски Обред”, включващ три степени и четири ордена, както и редицата степени, които са били  в основата на Галската интерпретация на “Шотландското” в масонския му смисъл. Четири години по-късно, вече на Европейско ниво, се провежда Общият Конвент във Вилхелмщад, на който се утвърждават промените, приети от Конвента на Галите, а така също и Масонския Код на Обединените Отново и Коригирани Ложи и Кода на Ордена на Рицарите Бенефициенти на Светия Град (Оrder of the Knights Beneficient of the Holy City), които се явяват основните документи на Обреда и днес. Така се ражда “Коригирания Шотландски Обред”.

Структурата на Коригираният Шотландски Обред включва три “концентрични” кръга, два от които “видими” и един “таен”. Първият кръг е т.н. Символичен или Масонски Орден, разделен на четири степени: първите три са тези, които се практикуват в Ложите на Св. Йоан или сини Ложи, наречени така по цвета на регалиите и една четвърта степен – Шотландски Майстор на Св. Андрей,  (Виж още: www.gnostique.net/initiation/RER.htm )

практикувана в Ложите на Св. Андрей или зелени ложи, пак по цвета на регалиите. Когато Масонът постигне необходимото вътрешно съвършенство на базата на вярата и стриктното спазване на Християнските добродетели, той може да премине в т.н. “Вътрешен” Орден. Последният е Християнски рицарски Орден, който няма нищо общо с общоприетите представи за “високи” степени. Той включва две степени: една подготвителна “Щитоносец послушник” (Squire Novice) и една преходна “Рицар Бенефициент на Светия Град” (Knight Beneficient of the Holy City). Интересно обстоятелство се явява факта, че ако Squire Novice не покаже необходимите качества, той може да бъде върнат в предишната степен. Друго интересно обстоятелство е, че независимо от това, че брат е достигнaл до най-високата степен, той е длъжен да продължи да работи още по-активно в Символичната си Ложа. Степента Рицар Бенефициент на Светия Град не е фактически степен в приетия смисъл на думата , а “качество”, което се присъжда на специална церемония за издигане в Рицарско звание.

Обединяващият център и “пазител” на Обреда е в Париж и се нарича “Велик Приорат на Галите”. Такива Приорати има и в Швейцария, Белгия, Италия и Испания.

3/ Шведски/Скандинавски Обред * – Масонството в Швеция е привнесено от Франция. Началото е поставено от Конт Аксел Вреде-Спар, който е бил иницииран във Франция. След началния интерес, особено в средите на шведската аристокрация, през 1740г. фактически са преустановени редовните масонски сбирки. Едва през 1752г. се инсталира ложата “Св. Йоан”, в която се вливат и братята от ложата на Вреде-Спар. Ложата “Св. Йоан” става т.н. “Ложа Майка” на Швеция и започва да издава Патенти за инсталирането на други Ложи. В 1756г. в Стокхолм е инсталирана Ложата “Невинност”, която работи по т.н. Шотландски степени на “Св. Андрей” (4, 5 и 6-та степени на Коригирания Шотландски Обред). През 1760г. е инсталирана Великата Ложа на Швеция, а през 1770г. е призната като Национална Велика Ложа от ОВЛ на Англия. Година преди това Карл Фридрих Еклеф, който е и първия ВМ на Великата Ложа на Швеция,  инсталира Велик Шапитър (Grand Chapter) в Стокхолм. Окончателно Шведския Обред се оформя през периода 1780-1800г. от Дука Карл, впоследствие Крал Карл XIII, който замества Еклеф като ВМ. От тогава всички ВМ на ВЛ на Швеция са членове на Кралската фамилия.

Шведският Обред е една завършена система от възходящо градирани степени. Всяка следваща степен е логично продължение на предидущата и обобщение на всички предидущи степени.

Шведския Обред се олицетворява от “Високия Пазител на Шведския Орден на Свободните Зидари”. Това е или Кралят или друг член на Кралската фамилия. Под него е Великият Майстор, който се опира на Великия Съвет, ръководен от Про-Великия Майстор. Обредът включва десет степени, групирани както следва: 1-3-та степени – Чирак, Калфа и Майстор (Степени  на Св. Йоан); 4-6-та степени – 4 и 5-та са на т.н. степени “Чирак и Компанион на Св. Андрей” и 6-та степен –“Майстор на Св. Андрей” (Степените на Св. Андрей имат Шотландски произход); 7-10-та степени или т.н. Шапитрални степени, включващи съответно “Много Прославен Брат” (Very Illustious Brоther), ”Най-прославен Брат” (Most Illustrious Brother), “Просветен Брат” (Enlightened Brother) и “Най-просветен Брат” (Very Enlightened Brother). Най-отгоре на системата е поставена 11-тата степен на т.н ”Най-просветен Брат, Рицар Командор на Червения Кръст” (Most Enlightened Brother, Knight Commander of the Red Cross). Към момента само 60 масони в Швеция притежават тази степен. През 1811г. Крал Карл XIII учредява “Кралския Орден на Крал Карл XIII”. Това е светски Орден, който се присъжда само на Масони достигнали 11-тата степен, като техния брой е ограничен на 33 души.

Преминаването от една в следващата степен не е автоматично, а изисква не само присъствие, но и задълбочено познаване на Масонството.

За всяка степен има точно определен Ритуал, който не подлежи на ревизии ( Виж подробно в:  а/  http://freemasonry.bcy.ca/texts/swedish_faq.html; и   http://www.frimurarorden.se /) или отклонения. Председателстващия Майстор следва печатен текст, когато ръководи Ложата.

Майсторите на Ложи могат да останат на поста си до 6 години, но при навършени 75 години са длъжни да се оттеглят. Надзирателите и Ковчежникът се избират всяка година. Останалите офицери се назначават от Майстора на Ложата.

Шведския Обред се практикува освен в Швеция, и в Дания, Норвегия и западната част на Финландия, както и в някои Ложи в Германия от състава на “Великата Национална Ложа на Франк Масоните на Германия”. 

4/ “Стария и Примитивен Обред на Мeмфис-Мизраим” *. Причините за това са две: първо защото е свързан с имената на Гарибалди и Наполеон – две известни и противоречиви фигури в световната история и второ – защото е интересен казус сам по себе си.

Следва да се има предвид, че същият е свързан с Великия  на Франция и като такъв не е част от Англо-саксонското Масонско пространство, обект на настоящата разработка. Последното не означава, че няма негови структури в редица страни от  Англо-саксонското Масонско пространство – пример е Ложата “Неизвестните Братя” от  Лозана, Швейцария, която е била инсталирана като ложа, работеща по Обреда, но която на 28 септември 1988г. е преминала към Обедиенцията на Великата Ложа ”Алпина”на Швейцария.

И така Обредът “ Стария и Примитивен Обред на Мамфис-Мизраим” е  резултат от сливането, по инициатива на Гарибалди на два по-стари Обреда, съответно “Обреда на Мизраим” и “Обреда на Мемфис”.

а/ “Обреда Мизраим” (Мизраим на разговорен Арабски е синоним на Египет) е създаден през 1782г. във Венеция. Френският му клон възниква през 1813г. В първоначалният му вид Обредът включва не по-малко от 80 степени. Това е резултат от обстоятелството, че той се е формирал на базата на редица съществуващи по това време Обреди. Първото кодифициране на Обреда е извършено във Франция в 1805г. В следващите 10-15 години броя на Ложите нараства значително – в Париж те са 22 броя, в Лион – 6 броя, в Метц – 6 броя, в Женева 3 броя, в Лозана 3 броя и т.н. В периода на “Реставрацията”, когато е забранено Масонството, престават да функционират и Ложите на Обреда “Мизраим”, но скоро след 1848г. те отново се възраждат.

б/ “Обреда Мемфис” е създаден като опит за противопоставяне на “стария” враг – Англия и английското влияние в Масонството от френски Масони (Виж подробности в: www.iss-ic-memphis-misraim.com) при завръщането им от Египет, където са служили под командването на Бонапарт – самият той Масон, иницииран в Ложата “Изис” в Кайро. Повечето са били адепти на всевъзможни стари Обреди като Филалетес, Филаделфи, Херметичния Обред, Примитивния Обред и др., а така също и членове на Ложи от състава на Великия  на Франция. Обредът Мемфис фактически се появява в 1815г., като негови идеолози и създатели се считат Самуел Хонис и Жан-Етиен Марсонис де Негр. От началото на 1851г. Де Негр инсталира редица работилници в чужбина, в т.ч. в Лондон, САЩ, Австралия, Египет, както и в  редица Европейски страни. През 1862г. ВМ на Обреда в Швейцария става Княз Дългоруков.

В 1881г. Гарибалди предлага двата Обреда да се обединят в един и така се слага началото на “Обреда Мeмфис-Мизраим”.

Понастоящем централното управление на Обреда е в Париж, където е и седалището на Великия Майстор. Във всяка от страните, където се практикува има Национална Велика Ложа с Национален ВМ.

Обредът се състои от три пирамиди: едната е изцяло мъжка, втората – женска, а третата – смесена. Всяка Ложа при инсталирането си определя към коя от трите пирамиди ще принадлежи. Контактите и съвместната работа на Ложи от различните пирамиди е често срещана практика за Обреда.