РОБЪТ СЕ БОРИ ЗА СВОБОДА, СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО

Има ли роби в ХХІ век? – Да, определено. Робът се бори за свобода. Робът разбира свободата като пари. Робът се бори за парите. За него те са смисълът на идеята за свободата. В мига, в който ги спечели, той става техен роб. Парите имат свое правило – те трябва да бъдат мислени, запазени, умножавани. Робът им дава всичко и няма време да мисли за нищо друго, освен за тях. Робът от ХХІ век се поробва сам.

Малцина са тези, които могат да се изтръгнат от робството и да отредят, след тежка битка със себе си, мястото на парите. В живота ни парите стоят в джоба, в чекмеджето, в касата или в банката, но не в душата. Парите са само средство за постигане на определена цел. Майсторът определя правилно мястото им. Те не могат да го обсебят. Неговата либела – вътрешната му интуиция, му показва къде да спре. Първият белег на майстора е чувството за мярка. Майсторът е цар – на своя дух. Защото той е свободен.

Свободният се бори за съвършенство. Майсторът знае, че човешкият живот е твърде кратък и е глупаво да пропилява онова, което е по-ценно от златото: великолепните минути, в които отпива глътка вино с приятели, неповторимите мигове на сливане с любимата жена, кристалната глътка въздух от планината и глътката бриз на морския безкрай, щастието да чуе божествената музика на детския смях. Затова майсторът се бори за тази глътка. Тя е стъпало към вечността.

Да живееш, значи да се бориш: робът - за свобода, свободният – за съвършенство.