23. НАЧАЛНИК НА СКИНИЯТА

Сред повечето от древните нации е имало, в допълнение към публичния им култ и един частен култ, наречен Мистериите, до който били допускани единствено онези, които били подготвени за това от определени церемонии, наречени ритуални посвещавания.

Най-широко разпространените от древните култове били тези за Изида, Орфей, Дионисий, Церес и Митрас. Много варварски нации получили познанията си за Мистериите в чест на тези божества от Египтяните, преди те да пристигнат в Гърция; и дори на Британските острови Друидите чествали култа към Дионисий, който научили от Египтяните.

Мистериите на Елевзин, чествани в Атина, в чест на Церес, в действителност погълнали всички останали. Всички съседни нации пренебрегнали своите собствени мистерии, за да честват тези на Елевзин; и скоро след това цяла Гърция и Мала Азия били напълнени с Посветени. Те се разпространили в Римската Империя и дори отвъд границите ù, “тези свещени и внушителни Елевзински Мистерии,” казва Цицерон, “в които са посветени хората и от най-отдалечените земи.” Цозимий казва, че те обхванали цялата човешка раса; а Аристид ги нарекъл общият храм на целия свят.

В Елевзинскиите празници имало два вида Мистерии, големите и малките. Последните били своего рода подготовка за първите; и всички били допускани до тях. Обикновено имало чиракуване в продължение на три, а понякога и четири години.

Клеменс Александрийски казва, че това, което се е учило във великите Мистерии, се отнасяло до Вселената и представлявало приключване и усъвършенствани на цялото учение, в което нещата се виждали такива, каквито са, а природата и произведенията ù ставали достояние на хората.

Древните хора казвали, че Посветените ще бъдат по-щастливи след смъртта си, отколкото другите смъртни; и че, докато душите на непросветените при напускане на телата им щели да се потопят в калта и да останат погребани в тъмнината, а тези на Посветените щели да отлетят до Щастливите Острови, жилището на Боговете.

Платон твърди, че целта на Мистериите била да възстанови душата в примитивната ù неопетненост и да я доведе до състоянието ù на съвършенство, което изгубила. Епиктетий казва, че “всичко, което се среща в тях, е учредено от Майсторите ни, за учението на човека и коригирането на морала.”

Проклий твърди, че посвещението издига душата от един материален, чувствен и чисто човешки живот до общност и небесно общуване с Боговете; и че разнообразието от неща, форми и видове били показани на Посветените, които представлявали първото поколение на Боговете.

От Посветените се изисквали неопетненост на морала и издигане на душите. От кандидатите се изисквало да са с безупречна репутация и с безукорни добродетели. Нерон, след като убил майка си, не се осмелил да присъства на честването на Мистериите; а Антоний се представил за посветен, като най-безпогрешния начин да докаже невинността си за смъртта на Авидий Касий.

Посветените били считани за единствените щастливи хора. “Единствено за нас,” казва Аристофан, “свети благотворната дневна звезда. Единствено ние получаваме удоволствието от влиянието на лъчите ù; ние, които сме посветени и които прилагаме към гражданите и чужденците всяко възможно действие на справедливост и благочестие.” И следователно не е изненадващо, че с времето посвещението започнало да се счита толкова необходимо, колкото и кръщаването било след това за Християните; и че се считало за безчестие да не бъдеш допуснат до Мистериите.

“Струва ми се,” казва великият оратор, философ и моралист Цицерон, “че Атина, наред с многото отлични изобретения, божествени и много полезни за човешкото семейство, не е произвела нищо, което да може да се сравни с Мистериите, които за един бурен и свиреп живот са заменили хуманността и изискаността на маниерите. Те съвсем обосновано използват термина посвещение; защото в действителност чрез тях ние научаваме първият принцип на живота; и те не само ни учат да живеем по по-утешителен и подобаващ начин, но смекчават болките от смъртта с надеждата за един по-добър живот след това.”

Не е известно откъде са се породили Мистериите. Предполага се, че са дошли от Индия, от Халдея, в Египет и оттам са били пренесени в Гърция. Където и да са възникнали, те са се практикували сред всички древни нации; и както било обичайно, Траките, жителите на остров Крит и на Атина, като всички от тях претендирали за честта да са изобретателите им и всички настоявали, че не са заимствали нищо от другите народи.

В Египет и на Изток цялата религия, дори и в най-поетичните форми, била малко или повече мистерия; а главната причина, поради която в Гърция на Мистериите били приписани отделно наименование и служба била, защото повърхностната популярна теология била оставила неудовлетворена нужда, каквато религията могла да запълни единствено в по-широкия смисъл на думата. Те представлявали практически потвърждения на недостатъчността на популярната религия да удовлетвори по-задълбочените мисли и стремежи на ума. Неопределеността на символизма вероятно би могла да постигне това, което не биха могли да постигнат едно по-осезаемо и конвенционално кредо. Първата, поради неяснотата си, потвърждавала непонятността на предмета ù; тя мистично третирала мистериозния предмет; тя се стремяла да илюстрира това, което не била в състояние да обясни; да предизвика съответно чувство, ако не е в състояние да разработи адекватна идея; и направила образа обикновено подчинено предаване за понятието, което само по себе си никога не ставало твърде очевидно или познато.

Учението, сега предавано от книгите и буквите, било в древността пренасяно от символи; а Жрецът трябвало да изобретява или да увековечава редица ритуали и изображения, които били не само по-привлекателни за окото от думите, но и често по-подсказващи за ума и изпълнени със значение.

По-късно установената традиция се превърнала по-скоро в морална и политическа, отколкото религиозна. В Египет гражданските магистрати придавали на церемониите политически оттенък; мъдреците, които ги пренасяли от тази страна в Азия, Гърция и Северна Европа, били всички крале или законодатели. Главният магистрат председателствал тези на Елевзин, представляван от длъжностно лице, титулувано Крал: а Жрецът не играел друга, освен подчинена в тази връзка роля.

Всичките почитани в Мистериите сили били в действителност Природни Богове; като нито един от тях не можело да бъде представен като обикновен герой, защото по характера си те просто били признати за супер-герои. Мистериите, в действителност единствено по-тържествен израз на религията на древната поезия, учели на онази доктрина на Теокрацията или Божественото Единство, което дори поезията не е в състояние изцяло да прикрие. Те не се намирали в открита вражда с популярната религия, а представлявали единствено по-тържествено изразяване на символите; или по-скоро част от нея, поднесена в по-внушителна форма. Същността на всички Мистерии, както и на целия политеизъм, се състои в това, че схващането за едно недостъпно Същество, единствено по рода си, вечно и непроменливо, и това на Бога на Природата, чиято разнородна сила незабавно се разкрива на сетивата в безкрайния кръг от движение, живот, смърт се разделили по отношение на третирането си и били символизирани поотделно. Те предлагали вечен проблем за събуждане на любопитството и допринасяли за удовлетворяване на всеобхващащото религиозно чувство, което, ако не получи подкрепа от обикновените и разбираемите, намира компенсиращо вълнение в почтителното съзерцание на неясното.

Природата е толкова освободена от догматизма, колкото от тиранията; и най-ранните учители на човечеството не само са приели уроците ù, но доколкото е възможно са се придържали към метода й да ги предава. Те се опитали да постигнат разбиране посредством окото; а по-голямата част от цялото религиозно учение се е предавала посредством този старинен и най-внушителен начин на “изложение” или демонстрация. Мистериите били свещена драма, излагаща дадена легенда, която е от значение за промяната на Природата, на видимата Вселена, в която се разкрива божествеността и чието внасяне в много отношения било така открито за езичниците, както и за християните. Отвъд текущите традиции или свещените изложения на храма на зрителите се предлагали малко обяснения, които били оставяни, както в училището на природата, сами да си извличат изводите.

Методът на непрякото внушение - по алегория или символ, е по-резултатен инструмент на обучение, отколкото дидактическия език; тъй като ние обикновено сме безразлични към това, което се придобива без усилие: “Посветените са малко, въпреки че много носят тирса (жезълът на Бакхус).” И би било невъзможно да се осигури урок, който да е подходящ за всяка степен на култивиране и правоспособност, освен ако не става дума за такава, която да е оформена по примера на Природата, с използване на универсалния ù символизъм, вместо техническите подробности на езика, които подканват към безкрайно изследване и все пак благотворно за най-скромния изследовател и разкривайки тайните си на всеки в пропорция към подготвителното му обучение и възможности да ги разбере.  

Дори и лишени от формално или официално излагане на тези важни истини, което дори и в култивирана възраст, често се установява за нецелесъобразно да се отстоява, освен под булото на алегория и което още повече изгубва достойнството и стойността си в пропорция, в която те механично се заучават като догми, представянията на Мистериите със сигурност са съдържали предложения, ако не и уроци, които по мнението на не един компетентен свидетел, а на много такива, са били приспособени към издигане на характера на зрителите, с което им се предоставя възможност да предвещават по нещо от целите на съществуването, а така също и от средствата на усъвършенстването му, за да може човек да живее по-добре и да умре по-щастлив.

За разлика от религията на книгите или кредото, тези мистични представяния и изпълнения не съставлявали прочитане на лекция, а разкриването на проблем, който не загатвал нито освобождаване от изследване, нито враждебност към философията: защото, напротив, философията е Великият Мистагог или Архи-Тълкувател на символизма: въпреки че тълкуванията на старите митове и символи от Гръцката философия са били в много случаи толкова необосновани, колкото в други са били правилни.

Не би могло да се измисли по-добро средство, за да се събуди един бездеен интелект, от тези внушителни  изложения, които го насочвали през въображението: което, вместо да го осъди на предписана рутина на кредото, го подканва да търси, да сравнява и да съди. Промяната от символа към догмата е така фатално за красотата на израза, колкото тази от вярата към догмата е към истината и целостта на мисълта.

Първата философия често се обръщала към естествения метод на учението; а по-конкретно за Сократ се казва, че е избегнал догмите, стремейки се, подобно на Мистериите, по-скоро да събуди и разработи в умовете на слушателите си идеите, с които те вече са били дарени или които са съдър-жали, отколкото да ги запълни с готови инцидентни мнения.

Така Масонството все още продължава да следва древния маниер на учението. Символите му са обучението, което то предоставя; а лекциите не са нищо друго, освен често пристрастни и недостатъчни едностранни старания да се тълкуват тези символи. Този, който стане пълноценен Масон, не трябва да се задоволява единствено да чува или дори да разбира лекциите, а трябва, подпомогнат от тях, след като те вече са определили и маркирали пътя за него, да изучава, тълкува и разработва символите за себе си.

Най-ранните теории са се стремели да изразят далеч повече от онова, което то е в състояние отчетливо да схване; и неопределените впечатления на ума, установени в мистериозните аналогии на явленията, техните най-уместни и енергични представяния. Мистериите, подобно на символите на Масонството, не са представлявали нищо друго, освен красноречиви аналогии на Природата; и двете неразкриващи нова тайна на онези, които са били или са неподготвени или неспособни да тълкуват значението им.

Навсякъде в старите Мистерии и във всички символизми и церемонии на Йерофанта се среща един и същ митичен персонаж, който, подобно на Хермес или Зороастър, обединява човешките качества с божествените и самият той е Бог, чието боготворене той е въвел, учейки недодяланите хора на началото на цивилизацията посредством влиянието на песента и, свързвайки го със символа на смъртта му, емблематично на тази на Природата, на най-съществените утешения на религията.

Мистериите обхващат трите велики доктрини на древната Теософия. Те третират Бога, Човека и Природата. Дионисий, за чиито Мистерии се твърди, че са основани от Орфей, бил Богът на Природата или на влагата, която е животът на Природата, подготвян в тъмнината за връщане на живота и растителността или който самият е Светлината и Промяната, включвайки разновидностите им. В теологично отношение той е бил един и същ с Хермес, Прометей и Посейдон. На Егейските острови той е Битес, Дарданус, Химерос или Имброс. На остров Крит той се явява като Язий или Зевс, чието боготворене остава разкрито от обичайните форми на мистерията, предавали на непросветеното любопитство символите, които, ако се съзерцават непочтително, със сигурност щели да останат неразбрани. В Азия той е Басареус с дългия епатрахил, обединен със Сабаций от Фригийски Корибант: същото се отнася до мистичния Якхус, рожбата или синът на Церес и до разчленения Загреус, син на Персефона.

В символичните форми Мистериите излагали ЕДИНСТВОТО, на което Многообразието е безкрайната илюстрация, съдържаща в себе си морален урок, който да ръководи душата през живота и да я одобри в смъртта. Историята на Дионисий била дълбоко съдържателна и от голямо значение. Той не бил само създателят на света, но също така пазител, освободител и Спасител на душата. Бог с многоцветна мантия, той представлявал персонифицираната в резултат на тази проява на всичките в многото, вариращата година, животът, преминаващ в безбройните си форми.

Духовното възраждане на човека е типично представено в Мистериите от второто раждане на Дионисий като рожба на Най-Висшето същество; и факторите и символите на това възраждане са били елементите, които засягали периодичното прочистване на Природата – въздухът, представян от мистично ветрило или веене; огънят, представян от фенер; и кръщелната вода, защото водата е не само пречиствател на всички неща, а така също и началото или източникът на всичко.

Тези идеи, облечени в ритуал, представяли реформацията на душата и обучението, моралната чистота, официално провъзгласена в Елевзин. Той бил приканван да се приближава единствено към този, който е “с чисти ръце и простодушна реч, освободен от всякакво замърсяване и с чиста съвест.” “Щастлив е онзи,” казват посветените в Еврипид и Аристофан, “който прочиства живота си и който почтително посвещава душата си в служба на Бога. Нека той да внимава да не допуска устните му да произнесат нито една непочтителна дума; нека бъде справедлив и учтив с непознати и със съседите си; нека не допуска злонравна крайност, за да не направи безчувствени и еднообразни органите на духа. Нека нечестивците, злословниците, размирните граждани, егоистичните ловци на печалба, предателите да са далеч от мистичния танц на тиасос (thiãsos); накратко казано, всички онези, чиито практики са по-близко до бунта на Титаните, отколкото до регулирания живот на Орфистите или Куретанския орден на Жреците на Зевс.”

Привържениците, възвишените отвъд сферата на обикновените способности и неспособните да обяснят възбудата, която ги надвива, изглежда се превръщат в божествени в пропорцията, в която той престава да бъде човек; да бъде демон или бог. Вече във въображението, посветените били номерирани сред обявените за светци. Единствено те се радвали на истинския живот, на истинския блясък на Слънцето, докато възпявали Бога си под мистичните горички на подражателния Елизий и били действително подновени или възродени под жизнерадостното влияние на танците им.  

“Тези, които Прозерпина ръководи в мистериите си,” се казва, “които приемат обучението и духовната храна, си почиват от труда си и вече не се борят. Щастливи са онези, които са свидетели на и които разбират тези свещени церемонии! Те са принудени да опознаят значението на загадката на съществуването, следвайки целта ù и прекратяването ù съобразно определеното от Зевс; те участват в благодеяние по-ценно и по-трайно от дареното от Церес зърно; защото те са се въздигнали в скалата на интелектуалното съществуване и им се даряват сладки надежди да бъдат утешени в смъртта си.”

Без съмнение церемониите на посвещението първоначално били малко на брой и съвсем обикновени. С избледняването на великите истини на примитивното разкриване от паметта на масите Хора и след като порочността започна да преобладава на земята, стана необходимо да се проявява дискриминация, да се изисква по-дълго изпитание и удовлетворителни изпитвания на кандидатите, и разпространявайки наоколо това, което първоначално били по-скоро училища за обучение отколкото мистерии, булото на секретността и великолепието на церемонията, за да се преувеличи мнението за стойността и значението им.

Каквито и картини по-късно и особено Християнските писатели да са могли да обрисуват за Мистериите, те трябва не само първоначално, но в продължение на много векове, да са продължили да бъдат неопетнени; и доктрините на природната религия и нравите, които са били преподавани, трябва да са били от най-голямо значение; защото най-целомъдрените и най-начетените и философски настроените от древните хора говорят за тях с най-възвишените термини. Знаем, че в крайна сметка те са деградирали от възвишеното си положение и са се корумпирали.

Ритуалите на посвещението постепенно ставали все по-сложни. Били изобретени знаци и признаци, по които с лекота биха могли да се познаят Децата на Светлината. С увеличаване на броя на Посветените били изобретени различните Степени, за да може във вътрешното помещение на Храма да има малко привилегировани, на които били единствено поверени най-ценните тайни и които биха могли ефективно да упражняват влиянието и силата на Ордена.

Първоначално Мистериите имали за цел да представляват началото на нов живот на разум и добродетели. Посветените или езотеричните спътници били учени на доктрината на Един Върховен Бог, на теорията за смъртта и вечността, скритите мистерии на Природата, перспективата за крайното възстановяване на душата до онова състояние на съвършенство, от което е изпаднала тя, на безсмъртието ù и на състоянията на възнаграждение и наказание след смъртта. Непосветените били считани за непросветени, недостойни за публична трудова заетост или лично доверие, понякога обявявани за Атеисти и уверени във вечното наказание отвъд гроба.

Всички личности били посвещавани в по-малките Мистерии; но малко били допускани до по-големите, в които били скрити истинският им дух и по-голямата част от тайните им доктрини. Булото на секретността било непроницаемо и непристъпно, запечатано с най-страшни и най-ужасяващи клетви и наказания. Единствено с посвещението можело да се получи познание за Йероглифите, с които били декорирани стените, колоните и таваните на Храмовете и за които се вярвало, че са съобщени на Жреците чрез разкриване от небесните божества, като младостта на всички рангове била похвално амбициозна за дешифриране.

Церемониите били изпълнявани при настъпване на утрото, обикновено в помещения под земята, но понякога в центъра на огромна пирамида, с приложение на всички средства, които били в състояние да алармират и развълнуват кандидатите. Безбройни церемонии, диви и романтични, страшни и ужасяващи, по степени били прибавяни към малкото експресивни символи на примитивните наблюдения, под които имало примери, от които ужасеният кандидат действително се изпълвал със страх.

Пирамидите вероятно са били използвани за целите на посвещението, както са били и големите пещери, пагодите и лабиринтите; за церемониите се изисквали много помещения и килии, дълги коридори и кладенци. В Египет главното място за Мистериите бил остров Фило на Нил, където се намирал великолепният храм на Озирис и за който се твърдяло, че са запазени реликвите му.

С естествените си склонности Духовенството, тази избрана и единствена класа в Египет, Индия, Финикия, Юдея и Гърция, а така също в Британия и Рим и навсякъде другаде, където били известни Мистериите, ги използвали, за да изградят по-широко и по-високо зданието на собствената си мощ. Чистотата на нито една религия не продължава дълго. Примитивната ù простота скоро се последва от рангове и почетни звания. Безпринципни, суетни, високомерни, корумпирани и продажни мъже обличали Божиите ливреи, за да служат на Дявола освен това; и разкошът, порокът, нетърпимостта и гордостта детронирали пестеливостта, добродетелността, нежността и покорността и променят олтара, на който би трябвало да служат, на трон, на който да властват.

Но Кралете, Философите и Държавниците, мъдрите, великите и добрите, които били допускани до Мистериите, дълго отлагали крайното си саморазрушение и възпирали природните тенденции на Духовенството. И съответно Цосий смятал, че пренебрегването на Мистериите след абдикирането на Диоклетиан било главната причина за упадъка на Римската Империя; и през 364-та година Проконсулът на Гърция не искал да закрие Мистериите, въпреки закона на Император Валентиниан, за да не бъдат доведени хората до отчаяние, ако им се попречи да ги изпълняват; от които, както вярвали те, изцяло зависело благоденствието на човечеството. Те били практикувани в Атина до осми век, в Гърция и Рим в продължение на няколко века след нашата ера; а в Уелс и Шотландия до 12-ти век.

Жителите на Индия първоначално практикували Патриархал-ната религия. Дори по-късното боготворене на Вишну било ведро и социално; придружено от празнична песен, весел танц и гръмогласния цимбал, от обредните изливания на мляко и мед, от гирлянди и парфюми от ароматни дървета и смоли.

Може би там са започнали Мистериите; и в тях, под алегории, били преподавани примитивните истини. В рамките на настоящата лекция не можем подробно да опишем церемониите на посвещаването; но ще използваме един общ език, освен където в Масонството все още остава нещо от старите Мистерии.

На Посветения се дарявала връв с три конеца, така преплетени, че да образуват три пъти по три и наречена “зенар”. Оттук идва нашето буксирно въже. Това било емблема за триединното им Божество, споменът за което ние също така пазим в трите главни Сановника на Ложите ни, председателстващи в трите четвърти на тази Вселена, която представляват Ложите ни; в трите ни по-големи и трите по-малки светлини, трите ни подвижни и трите неподвижни скъпоценни камъка и трите колони, които подкрепят Ложите ни.

Индийските Мистерии били чествани в големи подземни пещери и изкуствени пещери, изсечени в здрава скала; а Посветените обожавали Божеството, символизирано от слънчевия огън. Кандидатът, дълго бродещ в тъмнината, наистина желаещ Светлина, а богослужението, на което той се учел, било богослужението на Бог, Източникът на Светлина. Огромният Храм на Елефанта, по всяка вероятност най-старият в света, изсечен от скала и 135 квадратни фута, бил използван за посвещавания; както били и още по-големите пещери на Салсете, с техните 300 помещения.

Периодите на посвещаването били регулирани от нараст-ването и намаляването на луната. Мистериите били разделяни на четири стъпки или Степени. Кандидатът можел да получи първата на осемгодишна възраст, когато му дарявали “зенар”. Всяка степен раздавала по нещо от съвършенството. “Нека жалкият човек,” казва Хитопадеса, “да практикува добродетел винаги, когато се радва на една от трите или четирите религиозни Степени; нека той да е спокоен за всички създадени неща и това предразположение да е източникът на добродетел.”

След различни церемонии, главно свързани с единството и триединството на Божествената същност, кандидатът бил обличан с ленена дреха без шевове и оставал под грижите на Брамин, докато не навършил двадесетгодишна възраст, като постоянно изучавал и практикувал най-непреклонна добродетел. Тогава преминавал през най-строгото изпитание за втората Степен, в което той бил освещаван от знака на кръста, който, сочейки към четирите посоки на компаса, бил почитан като поразителен символ на Вселената от много нации на античността и бил имитиран от Индийците във формата на храмовете им.

След това той бил допускан до Свещената Голяма Пещера, обляна със светлина, където в скъпи роби седели на Изток, Запад и Юг тримата велики Йерофанти, представлявайки Индийското триединно Божество. Церемониите там започвали с химн на Великия Бог на Природата; а след това бил последван от това обръщение: “О, могъщо Същество! По-велико от Брахма! Покланяме се пред теб, като пред най-важния Създател! Вечният Бог на Боговете! Замъкът на Света! Ти си Непоквареното Същество, отделно от всичко преходно! Ти си пред всички Богове, Древно Абсолютно Съществуване, и Върховен Поддръжник на Вселената! Ти си Върховната Резиденция; и от Теб, о, Безкрайна Форма, се разпростира Вселената навсякъде.”

По този начин Кандидатът научавал първата велика примитивна истина, бил призоваван да направи официална декларация; да контролира езика си и да съблюдава пасивно покорство при получаването на доктрините и традициите на Ордена; и най-непоколебимата тайнственост при поддържането на неприкосновеността на скритите му и мъчни за разбиране мистерии. След това той бил напръскван с вода (оттук идва нашето кръщение); в ухото му били прошепване определени думи, които не са ни известни сега; и той събувал обувките си и трябвало три пъти да обиколи голямата пещера. Оттук идват нашите три окръжности; оттук ние не сме били нито боси, нито обути: а думите били Паролите на тази Индийска Степен.

Жреците - членове на Индийската нудистка секта дошли от бреговете на Ефрат в Етиопия и донесли със себе си науките и доктрините си. Главната им Колегия била в Мерое, а мистериите им били чествани в Храма на Амун, прославен поради оракула си. Тогава Етиопия била могъща държава, която стояла над Египет с цивилизацията си и имала теократично правителство. Над Краля бил Жрецът, който можел да нареди смъртта му в името на Божеството. Египет по това време се състоял единствено от Тебаиди. Среден Египет и Делтата били залив на Средиземноморието. Река Нил по степени съставлявала огромно блато, което, по-късно пресушено с труда на хората, сформирало Долен Египет; и в продължение на много векове бил управляван от Етиопската Свещеническа Каста от арабски произход; след това била изместена от династия воини. Великолепните руини на Аксум с обелиските и йероглифите си, храмовете, огромните гробници и пирамиди около старинното Мерое, са далеч по-стари от пирамидите близо до Мемфис.

Жреците, учени от Хермес, включвали в книгите окултните и тайнствените науки със собствените им открития и разкритията на пророчиците. Те изучили най-абстрактните науки, открили геометрическите теореми, които Питагор след това научил от тях, изчислявали затъмненията и регулирали Юлианската година деветнадесет века преди Цезар. Те стигнали до практически изследвания по отношение на нуждите на живота и довели разкритията си до знанието на хората; те подобрили изобразителните изкуства и вдъхнали на хората онзи ентусиазъм, който произвел булевардите на Тива, Лабиринта, Храмовете на Карнак, Дендера, Едфу и Фило, монолитните обелиски и великото езеро Моерис, оплодотворителят на страната.

Мъдростта на Египетските Посветени, висшите науки и възвишената нравственост, на които те учели и огромните им познания, предизвикали съревнованието на най-изтъкнатите мъже, независимо от ранга и богатството им; и ги повело, въпреки сложните и ужасни изпитания, през които трябвало да преминат, да търсят допускане до Мистериите на Озирис и Изида.

От Египет Мистериите отишли във Финикия и били чествани в Тир. Озирис променил името си и станал Адони или Дионисий, все още представител на Слънцето; а след това тези мистерии били последователно въведени в Асирия, Вавилон, Персия, Гърция, Сицилия и Италия. В Гърция и Сицилия Озирис приел името Бакхус, а Изида - това на Церес, Кибела, Рея и Венера.

Бар Хебреус казва: “Енох е бил първият, който е изобретил книгите и различните видове писане. Древните гърци твърдят, че Енох е същият, като Меркурий Трезмегистус [Хермес] и че той е научил синовете на хората на изкуството да строят градове и е въвел някои възхитителни закони Той е открил познанието на Зодиака и хода на Планетите; и той е изтъкнал на синовете човешки, че трябва да служат на Бога, да постят, да се молят, да дават милостиня, оброци и десятъци. Той е порицал отвратителните храни и пиянството и е определил празници за жертвоприношения на Слънцето на всеки един от Зодиакалните знаци."

Мането извлякъл историята си от определени колони, които открил в Египет, надписите на които били направени от Тот или първият Меркурий [или Хермес] със свещените букви и диалект: но които след Потопа били преведени от този диалект на гръцки език и положени в личните ниши на Египетските Храмове. Тези колони били намерени в големите подземни пещери близо до Тива и отвъд Нил, недалеч от здравата статуя на Мемнон, на едно място, наречено Сиринги, които са описани като определени лъкатушни помещения под земята; направени, казват, от онези, които били опитни и вещи в старинните ритуали; които, предвиждайки идването на Потопа и страхувайки се да не би да бъде заличен споменът за церемониите им, изградили и измислили крипти, изкопани с огромен труд на много места.

От лоното на Египет произлязъл човек със съвършена мъд-рост, посветен в тайното познание на Индия, на Персия и на Етиопия, на име Тот или Фта или Тааут от съотечествениците си, Тааут от Финикийците, Хермес Тризмегистус - от гърците, а Адрис - от равините. Природата изглежда го е избрала за неин фаворит и го е обсипала с всички необходими качества, които да му позволят да я проучи и щателно да я познава. Божеството, така да се каже, вляло в него науките и изкуствата, за да може той да научи целия свят.

Той изобретил много неща, необходими за използване в живота и им дал подходящи наименования; научил хората как да записват мислите си и да подреждат думите си; учредил церемониите, които трябвало да се съблюдават в богослужението на всеки един от Боговете; той наблюдавал хода на звездите; изобретил музиката, различните физически упражнения, аритметиката, медицината, изкуството при работата с металите, лирата с трите струни; той регулирал трите тона на гласа: острият, взет от есента, сериозният - от зимата и средният - от пролетта, като тогава нямало повече от три сезона. Именно той бил този, който научил Гърците на начина да тълкуват термините и нещата, поради което му дали наименованието Εδμης [Хермес], означаващо Тълкувателят.

В Египет той създал йероглифите: той избрал определен брой лица, които счел, че са подходящи да станат пазители на тайните му, но от тях подбрал само такива, които били способни да постигнат трона и първите длъжности в Мистериите; той ги обединил в един орган, направил ги Жреци на Живия Бог, научил ги на науката и изкуството и им обяснил символите, с които  били забулени. Египет, 1500 години преди времето на Мойсей, благоговеел в Мистериите пред ЕДИН ВЪРХОВЕН БОГ, наречен ЕДИНСТВЕНИЯТ НЕСЪЗДАДЕН. Под Него Египет отдавал почит на седем главни божества. Именно на Хермес, който живял през този период, трябва  да припишем скриването или забулването [velation] на Индийското богослужение, което Мойсей разбулил или разкрил, като нищо не променил от законите на Хермес, с изключение на множествеността на мистичните му Богове.

Египетските Жреци разказват, че когато умирал, Хермес казал: “Дотук съм живял в изгнание от истинската ми страна: сега се връщам там. Не плачете за мен: връщам се в тази небесна страна, в която всеки отива, когато му дойде редът. Там е Бог. Този живот не е нищо друго, освен смърт.” Точно такова е кредото на старите Будисти от Саманея, които вярвали, че Бог от време на време изпраща Буда на земята, за да ги отучи от пороците им и да ги върне в пътеките на добродетелта.

Сред преподаваните от Хермес науки имало тайни, които той съобщавал единствено на Посветените при условие, че те се обвържат с ужасна клетва никога да не ги разкриват, освен на онези, които след дълги изпитания, се установи, че са достойни да ги наследят. Кралете дори забранявали разкриването им под страх от смъртно наказание. Тази тайна била наречена Изкуство, което приписва тайнствена сила и власт на духовенството и включвала алхимията, астрологията, магизма [магията], науката на духовете и прочие. Той им дал ключа към йероглифите на всички тези тайни науки, които били считани за свещени и го пазел скрит в най-тайните кътчета на Храма.

Великата тайнственост, която се съблюдавала от посветените Жреци в продължение на много години и възвишените науки, които те проповядвали, станала причина те да са почитани и уважавани в цял Египет, което било считано от другите нации като колегия, светилище на науките и изкуствата. Заобикалящата ги тайнственост предизвикала силно любопитство. Орфей се превърнал, така да се каже, в Египтянин. Той бил посветен в Теологията и Физиката. И той така пълно превърнал идеите и разсъжденията на учителите си в свои собствени, че Химните му свидетелствуват по-скоро за Египетски Жрец, отколкото за Гръцки Поет: и той бил първият, който въвел в Гърция Египетските легенди.

Питагор, винаги жаден за знания, се съгласил дори да бъде обрязан, за да стане един от Посветените: и окултните науки му били разкрити в най-вътрешната част на светилището.

Посветените в конкретна наука, след като били обучени с преданията, загадките, алегориите и йероглифите, пишели мистериозно винаги, когато в произведенията си докосвали предмета на Мистериите и продължавали да скриват науката под воала на фикциите.

След като през 528 година преди нашата ера Камбис разрушил много градове и превърнал в руини почти целия Египет, разпръснал повечето от Жреците в Гърция и навсякъде другаде, те носели със себе си науките си, които продължавали енигматично да преподават, тоест, те продължавали винаги да бъдат забулени в неизвестността на предания и йероглифи; целта била простолюдието да не може да види, чуе и разбере абсолютно нищо. Всички писатели черпели от този източник: но тези Мистерии, скрити под толкова много необяснени обвивки, в края на краищата довели до зараждането на множество абсурдности, които от Гърция се разпрострели по цялата земя.

В Гръцките Мистерии, както е установено от Питагор, имало три Степени. Изисквала се подготовка за петте години въздържание и мълчание. Ако се установяло, че кандидатът е страстен или невъздържан, свадлив или амбициозен за светски почести и отличия, той бил отхвърлян.

В лекциите си Питагор преподава математика като средство, с което да докаже съществуването на Бога от наблюдение и посредством разума; граматика, риторика и логика, за култивиране и подобряване на този разум; аритметика, защото разбрал, че крайното благодеяние на човека се състояло в науката на числата и геометрията, музиката и астрономията, защото разбрал, че човекът им е задължен за познанията за това, което е наистина добро и полезно.

Той преподавал истинския метод за получаване на познания на Божествените закони за пречистване на душата от несъвършенствата ù в търсене на истината и практикуване на добродетел; по този начин, имитирал съвършенствата на Бога. Той смятал системата си за напразна, ако тя не допринася за прогонването на порока и не въвежда добродетели в ума. Той учи, че двете най-прекрасни неща са да се казва истината и да си помагаме един на друг. Той специално внушава Мълчанието, Умереността, Силата на Духа, Благоразумието и Справедливостта. Той преподава безсмъртието на душата, Всемогъществото на Бога и нуждата от лична святост, за да се квалифицира човек за допускане в Божието общество.

По този начин на Питагор ние дължим определения метод за обучение в степента Калфа; и тази степен не е нищо друго, освен несъвършено възпроизвеждане на лекциите му. От него също така  разполагаме с обяснението ни на символите. Той подреждал събранията си на Изток и Запад, защото твърдял, че Движението започва от Изток и продължава на Запад. Казват, че Ложите ни са разположени на Изток и на Запад, защото Майсторът представлява изгряващото Слънце и разбира се, трябва да е на Изток. Пирамидите също били изграждани точно на четирите кардинални точки. И изразът ни, че Ложите ни се извишават нагоре към Небето, идва от Персийския и Друидския обичай Храмовете им да нямат друг покрив, освен небето.

Платон доразвил и одухотворил философията на Питагор. Дори Евзебий Християнинът признава, че е достигнал до преддверието на Истината и застанал на прага.

Друидските церемонии без съмнение произлизат от Индия; а друидите първоначално са били първоначално Будисти. Думата Друид, подобно на думата Магове, означава мъдри или начетени мъже; и те били наведнъж философи, магистрати и богослови.

Съществувало учудващо еднообразие в Храмовете, Жреците, доктрините и боготворенето на Персийските Магове и Британските Друиди. Боговете на Британия били същите, като Кабири от Самотракия. Озирис и Изида се появявали в Мистериите им под наименованията Хю и Керидуен; и подобно на онези от примитивните Персийци, храмовете им били места, оградени с огромни неодялани камъни, някои от които все още са останали и обикновените хора гледат на тях със страх и благоговение. В общи линии те били или кръгли, или овални. Някои били с формата на окръжност, към която била прикрепена огромна змия. Окръжността била Източен символ на Вселената, управлявана от Всемогъщото Божество, чийто център е навсякъде, а периферията му - никъде: а яйцето било универсален символ на света. Някои от Храмовете били като крила, а други - във формата на кръст; тези с крилата се отнасяли до Кнеф, крилатата Змия-Божество - на Египет; откъдето идва наименованието Нейвсток, където стояло едно от тях. Храмовете във формата на кръст също така се срещали в Ирландия и Шотландия. Дължината на една от тези огромни конструкции във формата на змия била близо три мили.

Големите периоди за посвещения в Друидските Мистерии, били на тримесечия; в равноденствията и слънцестоянията. В далечните времена, когато възникнали, имало времена, отговарящи на 13 февруари, 1 май, 19 август и 1 ноември. Времето за ежегодните чествания било в навечерието на месец май, а церемониалните приготовления започвали в полунощ на 29 април. Когато приключвали посвещенията в навечерието на месец май, на всички грамади камъни и кромлехи на острова били запалвани огньове, които горели по цяла нощ, за да въведат спортните празници. Празникът бил в чест на Слънцето. Посвещенията били изпълнявани в полунощ; и имало три Степени.

Готическите Мистерии се извършвали на север от изток, от Один, който, бидейки голям воин, ги моделирал и варирал, за да подхождат на целите му и на духа на народа му. Той поставил над честването им дванадесет Йерофанта, които били също така Жреци, Държавни Съветници и Съдии, чието решение не подлежало на обжалване. 

Той особено благоговеел пред числата три и девет и по всяка вероятност самият той бил Индийски Буда. На всеки три пъти по три месеца били принасяни в жертва три пъти по три жертви на триединния Бог.

Готите имали три големи празника, най-великолепният от които започвал в зимното слънцестоене и бил честван в чест на Тор, Принцът на Могъществото на Въздуха. Тъй като това е най-дългата нощ на годината и тази, след която Слънцето се отправя на Север, тя била възпоменателна за Сътворението; и я нарекли нощта-майка, като тази, в която станали сътворението на света и настъпила светлината от примитивната тъмнина. Това било празникът Юле, Юул или Йеол, който след това станал Коледа. На този празник се чествали посвещенията. Тор бил Слънцето, Египетският Озирис и Кнеф, Финикийският Бел или Баал. Посвещенията се извършвали в огромни заплетени пещери, свършващи, като всички големи Митраски пещери, в просторен трезор, където кандидатът бил довеждан до светлината. 

Без съмнение Йосиф бил посветен. След като изтълкувал съня на Фараона, този Монарх го направил свой Министър Председател, оставил го да се вози във втората си колесница, докато те оповестявали пред него Абрех! (египетска дума, означаваща “Поклони се!” (бел. пр.) и го поставили върху земята на Египет. В допълнение към това, Кралят му дал ново име Тсапанат-Паенакх и го оженил за Асанат, дъщерята на Потх Паранг, Жрец на Ан или Йерополис, където се намирал Храмът на Атом-Ре, Великият Бог на Египет; като по този начин напълно го натурализирал. Не е било възможно той да сключи този брак, нито пък да упражнява това висше достойнство, без да е бил преди това посветен в Мистериите. Когато тези членове на религиозната секта дошли в Египет за втори път, Египтяните от двореца му не могли да се хранят с тях, тъй като това би било отвратително, въпреки че са се хранили с Йосиф; който следователно не бил считан за чужденец, а за един от тях: и когато той изпратил и върнал обратно събратята си и ги обвинил, че са взели чашата му, той казал, “Не знаете ли, че човек като мен практикува пророкуване?”, като по този начин допуска, че Египтянинът от такъв висок ранг е посветен в Мистериите и съответно е запознат с окултните науки.

Така също трябва да е бил посветен и Мойсей: защото той не само бил възпитан в двора на Царя, като осиновени син на Царската дъщеря, докато не навършил четиридесетгодишна възраст; но той бил обучен в цялото учение на Египтяните и след това се оженил за дъщерята на Йетхру, подобно на него жрец на Ан. И двамата, Страбо и Диодорус твърдят, че той самият е бил жрец на Хелиополис. Преди да отиде в Пустинята между него и Духовенството имало много близки отношения; и както Йосиф ни информира,  той успешно е командвал армия, изпратена от Царя срещу Етиопците. Симплиций твърди, че Мойсей е получил от Египтяните в Мистериите доктрините, които той е преподавал на Евреите: и Клеменс Александрийски и Фило казват, че той е бил Теолог и Пророк и тълкувател на Свещените Закони. Мането, цитиран от Йосиф, казва, че е бил Жрец на Хелиополис и че истинското и първоначалното му (Египетско) име било Азерсаф или Озарсиф.

И в учредяването на Еврейското Духовенство, в правомощията и привилегиите, а така също и в имунитетите и светите задължения, с които ги удостоил, той отблизо подражавал на Египетските институции; като направил публично богослужението на това Божество, което Египетските Посветени лично боготворели; и усилено се стремели да предпазят хората от повторно изпадане в старата смесица на Халдейско и Египетско суеверие и идолобоготворене, за което те били винаги готови и склонни да направят; дори Ахарун, при първото им шумно недоволство, възстановява боготворенето на Апис; като той направил златния телец образ на този Египетски Бог.

Египетските Жреци учели във великите си Мистерии, че има един Бог, Върховен и Недостижим, който измислил Вселената с Интелекта си, преди да я сътвори със Силата и Волята си. Те не били Материалисти, нито Пантеисти; но учели, че Материята не е вечна или съ-съществуваща с великата Първа Причина, а е създадена от Него.   

Ранните Християни, учени от основателя на Религията си, но с по-голямо съвършенство на онези примитивни истини, които от Египтяните преминали към Евреите и които били запазени сред последните от Есенеите, получили също така институцията на Мистериите; приемайки като свой обект изграждането на символичния Храм, запазвайки старите Свещени Книги на Евреите като своя свещена книга и основен закон, предоставящ новото було на посвещаване със староеврейски думи и формули, които, изопачени и обезобразени от времето и невежеството, се появяват в много от Степените ни.

Такава, Братко мой, е доктрината на първата Степен на Мистериите или тази на Началника на Скинията, до която си допуснат сега и моралният урок на която е посвещаване в служба на Бога и безкористно усърдие и постоянен стремеж за осигуряване на благоденствието на хората. Получил си единствено загатвания за истинските обекти и цели на Мистериите. След това, ако ти се позволи да напреднеш, ти също ще постигнеш по-пълното им разбиране и в сублимните доктрини на които те те учат. Следователно бъди доволен от това, което си видял и чул и търпеливо изчакай настъпването на по-голямата светлина.