19. ВЕЛИК ПЪРВОСВЕЩЕНИК
Истинският Масон полага усилия за благото на тези, които ще дойдат след него, както и за развитието и усъвършенствуването на неговата раса. Една малка амбиция, съдържаща се в рамките на един единствен живот. Всички хора, заслужаващи да живеят, желаят да продължат да съществуват и след смъртта си с доброто, което са направили за човечеството, вместо в избледняващите символи, изписани в спомените на хората. Повечето хора желаят да оставят нещо зад себе си, което да надживее собственото им съществуване и кратковременното поколение. Това е спонтанен порив, даден от Бог, често откриван и в най-примитивното човешко сърце, най-сигурното доказателство за безсмъртието на душата и за основната разлика между човека и най-разумното животно. Да посадим дървета, които след смъртта ни ще подслонят нашите децата е също толкова естествено, както да обичаме сянката на тези, посадени от нашите бащи. И най-простият и неук селяк, болезнено съзнаващ собственото си низко положение, и най-бедната овдовяла майка, отдаваща всичките си жизнени сили на тези, които заплащат само за труда ù с иглата и конеца, се трепят и търпят ограничения, за да изучат децата си така, че да бъдат на по-високо положение от тях самите. Такива именно са най-великите благодетели на света.

Въздействието, което човек има и което остава и след него, го прави безсмъртен преди общоприетото възкресение. Спартанската майка, която, подавайки щита на своя син, му казва: “С него, или върху него!”, а след това разделя управлението на Лакедемон със законодателството на Ликург, защото тя самата изковава закон. Закон, който просъществува и след нея, а тя вдъхнови спартанското войнство, което разруши стените на Атина и помогна на Александър да завладее Ориента. Вдовицата, която даде на Марион огнените стрели, с които да подпали дома си, този дом, в който е полагала глава на гърдите на съпруга си и в който са родени децата ù, така че да не може повече да подслонява враговете на невръстната ù държава, изкова за своята Държава закон с много по-голяма сила, отколкото Локи от Шафтсбъри или отколкото повечето законодателни органи откакто тази държава Държава извоюва свободата си.

За кралете на Египет и монарсите на Асирия и Финикия е бил от маловажно значение фактът, че синът на една еврейка, едно подхвърлено дете, осиновено от дъщерята на Сезострис Рамзес, убива един египтянин, който потиска своя юдейски роб и избягва в пустинята, за да остане там четиридесет години. Мойсей, обаче, който при други обстоятелства е можел да стане Регент на Долен Египет, известен ни само от плочите върху гробниците и монументите, се превърща в спасителя на евреите и ги повежда напред към границите на Палестина; създава за тях закон, от който се ражда Християнската вяра, като по този начин начертава съдбините на света. Той и старите римски законодатели, Алфред от Англия, Саксонските Танове и Нормандските Лордове, старите съдии и канцлери и тези, които създават законите, забулени в мъглите и сенките на Миналото – това са нашите законодатели. И именно на тези, постановени от тях закони, ние се подчиняваме.

Наполеон умира върху голите скали на своето изгнаничество. Неговите кости, донесени във Франция от сина на един Крал, почиват в Hôpital des Invalides, във великия град на Сена. Неговите Мисли все още управляват Франция. Той, а не Народът, свали от престола Бурбоните и отпрати последния от Кралете от Орлеанската династия в изгнание. Той, почивайки в своя ковчег, а не Народът, гласува короната на Третия Наполеон. И именно той, а не Генералите на Франция и Англия, поведе обединените си сили срещу жестокия Северен Деспотизъм.

Мохамед обявява на арабските идолопоклонници новото верую, че “Има само един Бог и Мохамед, също както Мойсей и Христос, е Негов Апостол”. В продължение на много години сам, след това с помощта на семейството си и на няколко приятели, после с множество последователи, а накрая и с цяла армия, той учи и проповядва Корана. Религията на необуздания арабски ентусиаст, преобразявайки ревностните Племена от Великата пустиня, се разпростира в Азия, създава Сарацинските династии, завладява Персия и Индия, Гръцката империя, Северна Африка и Испания и насочва устрема на неудържимото си войнство срещу крепостните стени на Северното Християнство. Законът на Мохамед все още властва над една четвърт от човешката раса. Турците и арабите, маврите, персийците и индусите все още са подчиняват на Пророка, като се молят с лица, обърнати към Мека и той, а не живите, управляват и властват в значителна част от Ориента.

Конфуций все още постановява законите на Китай, а мислите и идеите на Петър Велики ръководят Русия. Платон и другите велики Мъдреци на Древността все още господстват като Царе на Философията, властват над човешкия интелект. Великите Държавници от Миналото продължават да оглавяват Съвета на Нациите. Бърк още витае в Камарата на общините, а звучният глас на Берие дълго ще продължава да звъни в Законодателните зали на Франция. Противоположните влияния на Уебстър и Калхун разкъсват на две Американските щати, но веруюто на всеки е законът и оракулът, говорещ от Святая Светих за собствения си Щат и всичко свързано с него: една вяра, проповядвана и оповестявана всеки един от тях през дулата на оръдията и освещавана с реки от кръв.

Когато Тамерлан построява своята пирамида от петдесет хиляди човешки черепа и потегля с огромната си армия от портите на Дамаск, за да открие нови завоевания и построи нови пирамиди, едно малко момче, син на беден занаятчия, играе по улиците на Менц. Макар че значението на това момче в скалата на живота на пръв поглед, в сравнение с това на Тамерлан, е като на песъчинка пред огромното тяло на земята, Тамерлан и неговите опърпани легиони, помитат Изтока като ураган, изчезват и се превръщат в сенки, докато печатането, чудесното откритие на Джон Фауст, момчето от Менц, оказва огромно влияние върху съдбата на човечеството и преобръща повече тронове и династии, отколкото всичките победи на всички изцапани с кръв завоеватели от Нимрод до Наполеон.

Преди много години Храмът, построен от Соломон и нашите древни Братя се превръща в руини, когато Асирийските армии ограбват Йерусалим. Светият град представлява съвкупност от коптори, приведени под господството на Полумесеца, а Божият гроб е превърнат в пустиня. Кралете на Египет и Асирия, които са съвременници на Соломон, са забравени, а техните истории са просто един мит. Древният Ориент е разбита развалина, бледнееща на бреговете на Времето. Вълкът и Чакалът вият сред руините на Тива и Тир, а изваяните изображения на Храмове и Палати на Вавилон и Ниневия са изровени изпод руините и отнесени в чужди страни. Но тихият и мирен Ред, на който синът на една бедна финикийска вдовица е един от Великите Майстори, заедно с кралете на Израел и Тир, продължава да увеличава своето величие и влияние, противопоставяйки се на яростните вълни на времето и бурите на преследването. Годините не са отслабвали широките му основи, нито са разбивали колоните му, нито пък помрачават красотата на неговите хармонични пропорции. Там, където простите варвари по времето на Соломон обитават неприветливи пустини, населени с диви зверове, във Франция и Британия и в този Нов свят, неизвестен на евреите и езичниците до отслабването на славата на Ориента, същият този Орден създава нови Храмове и преподава на милионите Посветени в тайнството му, уроците за мир, добронамереност и търпимост, на упование в Бога и доверие в човека; уроците, научени когато Юдеите и Гиблемитите работят рамо до рамо по склоновете на Ливан, а Служителят на Йехова и Финикийските богомолци на Бел седят със смирения занаятчия в Съвета в Йерусалим.

Мъртвите са тези, които управляват. Живите само се под-чиняват. И ако Душата можеше след смъртта да вижда това, което се случва на тази земя и да пази благоденствието на тези, които обича, би следвало тогава най-голямото ù щастие да се състои в това - да наблюдава как течението на благотворното ù влияние се разширява с годините, също както ручейчетата се разширяват в реки и да помага в изковаването на съдбите на отделния човек, на семейството, на държавата, на целия Свят. Най-горчивото наказание за душата тогава е да наблюдава как лошото ù влияние причинява беди и нещастия и проклина и измъчва хората дълго след като тялото, което някога е обитавала, се е превърнало в пепел, а името и споменът за него са потънали в забрава.

Не знаем кой сред Мъртвите контролира съдбите ни. Цялата човешка раса е свързана помежду си посредством тези влияния и състрадания, които в буквален смисъл направляват човешката орис. Човешкият род е това цяло, от което човекът не е нищо повече от една малка частица. Това, което някой в Миналото е направил, казал или мислел, изгражда около всички нас желязна плетеница от обстоятелства, която ни обгражда и контролира. Приемаме нашата вяра на доверие. Мислим и вярваме така, както Старите господари на Мисълта ни повеляват, а разумът е безсилен пред властта.

Можем да сключим или прекратим даден договор, но Мислите на мъртвите Съдии от Англия, които продължават да живеят и след като пепелта им е изстинала от векове, застават между нас и това, което правим, забранявайки го напълно. Можем да устроим нашата земя по определен начин, но забраната на Английския Парламент, неговата мисъл, изречена по време на царуването на Едуард І или ІІ, продължава да ехти и до днес по алеите на времето и да ни казва, че не можем да упражняваме предоставената ни власт, както си пожелаем. Можем, въпреки всичко, да спечелим предимство, но мисълта на древния римски законовед, умрял преди Юстиниан, или тази на великия римски оратор Цицерон, покосява действието ни и превръща намерението ни в безпредметно. Едното действие забранява Мойсей, другото – Алфред. Можем да продадем земята си, но определени знаци по разграждащата се хартия ни казват, че нашият баща или далечен прародител е наредил друго и оръжието на мъртвите, явяващо се от гроба, със заповеднически и безапелационен жест ни забранява отчуждаването.

Когато се каним да се отклоним от пътя или да съгрешим, мисълта или желанието на мъртвата ни майка, казано ни от нея още докато сме били деца, с думи, замрели във въздуха още при изричането им и забравени от толкова години, проблясват изведнъж в съзнанието ни като спомен и ни възпират със сила, на която не можем да се противопоставим.

Така ние се подчиняваме на мъртвите. Така и живите, когато ние умрем, за добро или зло, ще ни се подчиняват. Мислите от Миналото стават Закони на Настоящето и Бъдещето. Маловажни са нещата, които казваме или правим приживе, ако не оставят следа и след смъртта ни. Това, което остава и след като прекратим земния си път, като част от великата сила на закона, създаден от мъртвите, е единственото, което заслужава да бъде сторено; единствената Мисъл, която си струва да изречем. Най-благородният стремеж, изпитван някога от човека, е желанието да направим нещо, което ще бъде от полза за света тогава, когато, безмълвно спящи вече в гроба, не ще ни застигнат нито възхвалата, нито злословието.

Това е стремежът на истинския и неподправен Масон. Познавайки бавните процеси, с които Божеството постига велики резултати, той не очаква да пожъне и да посее в рамките на един единствен живот. Това е несломима съдба и най-благородна орис, с редки изключения, за великите и добрите, да работят, за да могат другите след тях да пожънат плодовете на техния труд. Този, който прави добро само за да му се отвърне със същото или с благодарности и признателност, или заради известност и светски възхвали, е като този, който заема пари, за да може след определени месеци да си ги получи обратно с лихва. Да ти се отплатят за големи услуги с клевета, злословие и подигравка или в най-добрия случай - с глупаво безразличие или студена неблагодарност се случва често. Ето защо това не е беда, освен за тези, които нямат мъдростта да видят или чувството да оценят услугата, или благородството на душата да бъдат признателни и да възнаградят с хвалебствия своя благодетел. Неговото влияние ще пребъде и Бъдещето ще се подчинява, независимо дали признава или отрича законодателя.

Милтиад е имал щастието да бъде изпратен в изгнание, а Аристид, да бъде заточен, защото хората се уморили да го слушат да се нарича “Справедливият”. Не Спасителят е бил нещастен, а тези, които, за неоценимия дар, който им даде и за живота, прекаран в непосилен труд за тяхното благо, Му се отблагодариха като Го разпнаха на кръста като раб и престъпник. Потисникът умира и изгнива, но Потомството произнася името му с презрение, освен споменът за неговата жертва, която той несъзнателно прославя и обезсмъртява.

Масонът, който помага на своя род, трябва да търси, ако не клеветата и преследването, то апатията и студеното безразличие в тези, чието добро търси; в тези, които трябва да търсят добро у другите. Този, който посява, не трябва да очаква да събере плодовете на засятото, защото, освен когато ленивите дълбини на Човешкото съзнание са разпръснати и подхвърляни като от буря, когато настъпи уреченият час и дойде великият Реформатор, се появява нова Вяра, която расте с неестествена енергия, но Истината напредва по-бавно, отколкото расте дъбът. На прага на смъртта Си Спасителят е имал дванадесет последователи, но един го предава, изоставя Го и се отрича от Него. Достатъчно е да знаем, че когато плодът узрее, той сам ще падне от дървото. Последна грижа за нас е кога и кой ще го обере. Нашето задължение е да посеем семето. Божие право е да даде плода на когото Му е угодно и когато това не сме ние, действията ни изглеждат още по-благородни.

Да посееш това, което другите ще пожънат; да работиш и засаждаш за тези, които ще населят земята след смъртта ни; да предначертаеш нашето влияние далеч в бъдещето и да надживееш нашето време; да управляваш като Царете на Мисълта тези, които са още неродени; да благославяш със славните дарове на Истината, Светлината и Свободата тези, които никога няма да узнаят името на дарителя, нито пък ще ги е грижа в чий гроб почиват пренебрегнатите му останки - това е истинската длъжност на Масона и най-славната съдба на човека.

Всички велики и благодатни действия на Природата се извършват бавно и често с неуловими стъпки. Само разрушителните и унищожителните действия са бързи и яростни. Вулкан и Земетресение, Торнадо и Лавина - те внезапно се пробуждат за живот и набират чудовищна енергия, помитайки всичко с неочакван замах. Везувий е погребал Помпей и Херкулан за една нощ, а когато земята се разлюлява и потреперва, Лисабон пада повален пред Бог; алпийското селце изчезва и бива изтрито от лицето на земята от раз, когато върху него се изсипва лавина, а древните гори падат като трева под острието на косача, когато ги връхлети торнадо. Епидемията убива хиляди за един ден, а бурята за една нощ посипва пясъка с разбити флотилии.

Тиквата на Пророк Йона израства и изсъхва за една нощ. Но преди много, много години, преди нормандският Завоевател да стъпче с железния си ботуш повалена Саксонска Англия, няколко странстващи варвари от неизвестен тогава на света континент, от чиста леност с ръце или нозе засипват с малко пръст един жълъд. Завоевателят продължава и безразлично поема по своя път към мрачното Минало. Той умира и бива забравен, но жълъдът остава да лежи там необезпокояван, съхранявайки в себе си могъщата сила, действуваща в тъмнината. Крехък филиз прокарва неусетно нагоре и подхранван от светлината и въздуха и честите роси, разлиства малките си листенца и се развива, защото по случайност не е стъпкан от лосовете или бизоните. Годините отминават и филизът се превръща във фиданка. Зелените ù листа падат и поникват с настъпването на Есента или Пролетта. Годините продължават да идват и да отминават и Уйлям, Нормандското Копеле, разделя Англия между своите лордове, но фиданката продължава да расте. Росата продължава да подхранва листата ù; а в клоните ù птиците построяват гнезда за своите потомства. Годините пак продължават да идват и отминават и ето, че индиански ловец заспива под клоните на фиданката, а Ричард Лъвското сърце се бие край Акра и Аскалон, но самонадеяните Барони на Джон му налагат Магна Харта и о! – ето че фиданката се превръща в дърво; то продължава да расте и разпростира клоните си все по-нашироко и изправя главата си все по-нагоре към Небесата, впива дълбоки и силни корени в земята, предизвикателно към бурите, вилнеещи през неговите клони. Когато Колумб разцепва с киловете си неизвестният Западен Атлантически океан, а Кортес и Писаро окъпват кръста с кръв, а Пуритани, Хугеноти, Роялисти и последователите на Пен търсят подслон и място за отдих отвъд океана, Великият Дъб продължава да стои, пуснал своите корени надълбоко в земята, избуял и достолепен, гордо издигащ се над цялата гора, нехаещ за всички векове, преминали покрай него от момента, в който дивият индианец посажда малкото желъдче в гората; едно здраво и яко старо дърво, чиято корона хвърля сянката си върху периметър от множество акра земя, подходящ да осигури дървесина за цял кораб и да пренесе грохота на оръдията на Великата Република по целия свят. Но ако само някой бе седял и наблюдавал всеки миг от момента, в който този слаб филиз пробива пътя си към светлината дотогава, когато орлите свиват гнезда в клоните му, той никога не би видял дървото или фиданката да расте.

Преди много векове, преди Халдейските Овчари да наблюдават Звездите или Хеопс (Шуфу) да построи Пирамидите, някой може да е плавал с кораб, където сега хиляди островчета са обсипали повърхността на Индийския океан като диаманти и котвата не може да достигне дъното. Под тези вълни, обаче, са скътани хиляди и хиляди минути на съществуване, число, което е дори отвъд силата на Архимед; като всяко от тях е идеалното живо същество, сътворено от Всемогъщия Създател, изваяно от Него според целта, за която е предназначено. Там създанията се трудели под дълбините на водата, всяко от тях вършещо работата, която му е отредена, напълно пренебрегвайки резултата, който Бог предвиждал. Те живеели и умирали, неизчислими по брой и почти безкрайни в последователността на своите поколения, като всяко дава своята лепта към огромната работа, която се извършва под Божието ръководство. Така Бог е избрал да създаде големи Континенти и Острови. И днес тези корали-насекоми продължават да живеят и да се трудят, също както когато сътворяват скалите, лежащи под долината на Охайо.

Така Бог е избрал да създава. Там, където сега е твърда земя, някога с грохот се е разбивал великият първобитен океан. Години след години дребните щитове на безчетните инфузории и каменистите стволове на енкринита потъват в дълбините и там, под огромното налягане на водата се втвърдяват и се превръщат във варовик. Кариерите му, бавно издигнали се от Глъбините с помощта на Божията ръка, лежат стотици стъпки надълбоко под земята на всички континенти и от тези останки на безчет мъртъвци ние изграждаме своите гробници и палати също както египтяните, които ние наричаме древни, са градили някога своите пирамиди.

Великото слънце усърдно и любящо огрява над всички просторни езера и океани, а невидимите пари непрекъснато се издигат нагоре, за де се срещнат с него. Единствено Божието око може да съзре как се издигат. Там, в най-горните слоеве на атмосферата, те се кондензират във влага, събират се в облаци и се носят и реят във въздуха. Те плуват по неговите течения и се носят над океана, увивайки се в огромни маси около каменистите рамене на величави планини. Кондензирани допълнително при смяната на температурата, те капят над жадната земя в нежен ръмеж или се изливат отгоре ù в проливни дъждове, или връхлитат като бури срещу нейната пазва в яростния Небесен екватор. Ръмежът, пороят и бурята отминават, облаците изчезват и отново над щастливата земя ясно заблестяват звездите. Дъждовните капки потъват в земята, събирайки се в подземен резервоар, протичат в подземни канали и бълбукат в извори и фонтани, след което от склоновете на планините и по долините сребърните водни струи започват своя дълъг път към океана. Обединявайки се, те се разширяват във вади и ручеи, след това в потоци и реки, докато накрая се превърнат в гиганти като Нил, Ганг, Дунав, Амазонка или Мисисипи, течащи между своите брегове могъщи, величествени и непреодолими, създаващи необятни наносни долини – житниците на света, които на свой ред са разоравани от хилядите плугове на търговията, за да послужат като магистрали и непроходими граници на съперничещи си нации. И така винаги се връщат към океана, за да се издигнат отново в пара нагоре и да се изсипят обратно надолу като дъжд, сняг или градушка върху гладките равнини или високите планини, карайки го да отстъпи пред стремителния напор на тяхното течение.

Така става и с натрупването на човешкото старание. Както невидимите частички от пара се обединяват и срастват, за да образуват мъглите и облаците, които падат като дъжд над жадните континенти и ощастливяват зелените гори и обширните тревисти прерии, люлеещите се нивя и полета, с които човек живее; както безбройните капки, които земята доволно поглъща, се събират в потоци, ручеи и реки, за да помогне при изглаждането на планините или издигането на равнините и да подхрани просторните езера и неспокойните океани, така и всички човешки мисли, думи и дела и всичко, което е сторено, изречено, измислено и претърпяно на Земята, се обединява в едно и се носи напред като широко и непреодолимо течение към великите резултати, предначертани от волята Божия.

Ние строим бавно и разрушаваме шеметно. Древният Брат, който построява Храмовете на Йерусалим, с хиляди удара на брадвата поваля, а след това насича и оформя на трупи кедрите, пренася камъните от кариерата и издълбава в тях сложните и заплетени орнаменти, които е трябвало да се превърнат в Храмове. Задружните усилия и неуморният труд на Чирака, Калфата и Майстора поставят камък върху камък и издигат стени, постепенно сглобяват и оформят покрива и изтичат много години преди Сградата да се изправи завършена и всичко да е подготвено за Божие преклонение, великолепно блестяща под слънцето и въздуха на Палестина. Така са изградени Храмовете. Едно единствено движение на ръката на някой груб и варварски асирийски копиеносец или на пиян римски или готически легионер от Тит, задвижена от безчувствен подтик на брутално и животинско желание, захвърля пламтящата факла и без да е необходимо каквото и да е друго човешко действие, са достатъчни само няколко кратки часа, за да погълнат и стопят всеки един от Храмовете в димяща маса черни и грозни руини.

Затова бъди търпелив, Братко и чакай!

Решенията принадлежат на Бога:

Правото да ги претворим ни принадлежи.

И така, не губи кураж, нито пък се отегчавай от добродетелно държание! Не се обезсърчавай от апатията на хората, нито се отвращавай от техните безумства и пороци и не се уморявай от тяхното безразличие! Нека не те е грижа за отплата и резултати, а гледай само какво трябва да свършиш и го направи, а резултатите остави на Господ! Воин на Кръста! Заклети Рицарю на Справедливостта, Истината и Човечността! Добри и истински Рицарю! Бъди търпелив и работи!

Апокалипсисът, който възвисява Кабалистичното и пророческо Обобщение на окултните образи, разделя неговите изображения на три Седморки, след всяка от които настъпва тишина в Небесата. Има Седем Печата, които трябва да се отворят, т.е. Седем тайни, които трябва да се познаят и да се преодолеят Седем препятствия, да прозвучат Седем тромпета и да се изпразнят Седем чаши.

За тези, които получават деветнадесетата Степен, Апокалипсисът е Апотеоз на тази Възвишена Вяра, която се стреми само към Бога и презира целия разкош и действия на Луцифер. ЛУЦИФЕР, Носителят на светлината! Странно и загадъчно име за Духа на Тъмнината! Луцифер, Синът на Утринта! Той ли е този, който носи Светлина и с непоносимия си блясък заслепява безсилните, плътски или себични Души? Не се съмнявайте! Традициите са пълни с Божествени Откровения и Вдъхновения, а вдъхновението не е само от една Епоха, нито от една Вяра. Платон и Фило също са били вдъхновени.

Апокалипсисът в действителност е също толкова мистична книга, колкото и книгата Зохар.

Тя е написана йероглифно с числа и образи и Апостолът често се позовава на интелигентността на Посветените. “Нека този, който има знание да разбере! Нека този, който разбира, да изчисли!”, често казва той след алегорията или споменаването на число. Следователно Свети Йоан, любимият Апостол и Пазителят на всички Тайни на Спасителя, не е писал, за да бъде разбран от мнозинството.

Книгите Сефар Йезира, Зохар и Апокалипсис са най-пълните въплъщения на Окултизма. Те съдържат повече значения, отколкото думи; изразите им са образни, като поезия и точни, като числа. Апокалипсис обобщава, попълва и надхвърля цялото Познание на Аврам и Соломон. Виденията на Йезекиел край река Шебар и на новия Символичен Храм са еднакво мистериозни изрази, забулени от енигматичните догми на Кабала, а техният символизъм е еднакво малко разбираем от Тълкувателите, както и тези на Свободното Масонство.

Седмицата е Короната на Числата, защото обединява Триъгълника на Идеята с квадрата на Формата.

Колкото повече усилия са полагали великите Йерофанти, за да прикрият абсолютната си Наука, толкова повече са търсели грандиозност, която да добавят и да умножат своите символи. Огромните пирамиди с техните издигащи се триъгълни стени и квадратни основи са израз на тяхната Метафизика, основаваща се върху познанието на Природата. Познанието на Природата има за ключ към своята символика гигантската фигура на огромния Сфинкс, здраво вкопал дълбокото си легло в пясъка, бдейки в подножието на Пирамидите. Седемте грандиозни монумента, наречени Чудесата на Света, са били точното обяснение за Седемте линии, изграждащи Пирамидите, както и за Седемте мистични порти на Тива.

Седмичното начало на Посвещаването сред Древните може да бъде обобщена така:

Три Абсолютни Принципа, които всъщност са Един Принцип: четири елементарни форми, които всъщност са една; всички образуват една Единствена Дупка, съставена от Идеята и Формата.

Трите Принципа са:

1º. СЪЩЕСТВУВАНЕТО е СЪЩЕСТВУВАНЕ.

Във Философията: идентичност на Идея и Съществуване или Истинност; в Религията: първият Принцип – ОТЕЦА.

2º. СЪЩЕСТВУВАНЕТО е ИСТИНСКО

Във Философията: идентичност на Познание и Съществуване или Реалност; в Религията: Логосът на Платон, Демиурга, Словото

3º. СЪЩЕСТВУВАНЕТО е ЛОГИЧНО

Във Философията: идентичност на Разум и Действителност; в Религията: Провидение, Божественото Действие, което прави дей-ствително Доброто; това, което в Християнството наричаме СВЕТИЯ ДУХ.

Обединението на всички Седем цвята е Бялото, аналогичният символ на Доброто: отсъствието от всички е Черното, аналогичният символ на Злото. Има три първични цвята: Червено, Жълто и Синьо и четири вторични: Оранжево, Зелено, Индиго и Виолетово. Всички тези цветове Бог разкрива на човека в дъгата и те имат своите съответствия в моралния и интелектуалния свят. Същото число, Седем, многократно се появява в Апокалипсиса, съставено от три и четири, а тези числа се отнасят до последните Седем от Сефирот, три отговарящи на БЛАГОСТТА или МИЛОСЪРДИЕТО, СТРОГОСТТА или СПРАВЕДЛИВОСТТА и КРАСОТАТА или ХАРМОНИЯТА, а четири до Нецач, Ход, Йесод и Малакот: ПОБЕДА, СЛАВА, УСТОЙЧИВОСТ и ГОСПОДСТВО. Тези числа изразяват също и първите три Сефирота: КЕТЕР, КОКМАН и БАЙНАН, или Воля, Мъдрост и Разбирателство, които с ДААТ или Умствената дейност или Мисълта, са също четири. ДААТ не се счита за Сефирах, нито за Дело на Божеството или като могъщество, енергия или символ на нещо друго, освен на Божественото действие.

Обикновено в Кабала Сефирот е представен като човешка форма, АДАМ КАДМОН или Макрокосмос. Така подреден, всемирният закон за Равновесието е илюстриран по три начина.

От равновесието между Божествената Интелектуална, Активна, Мъжествена ЕНЕРГИЯ и Пасивния КАПАЦИТЕТ за произвеждане на Мисъл, се получава и самият процес на МИСЛЕНЕ. От това между БЛАГОСТТА и СТРОГОСТТА произтича ХАРМОНИЯТА, а от равновесието между ПОБЕДАТА или Безкрайното преодоляване и СЛАВАТА, която, бидейки Безкрайна, изглежда сякаш забранява съществуването на препятствия или противопоставяне, води до УСТОЙЧИВОСТ или ПОСТОЯНСТВО, което е идеалният ДОМИНИОН на Безкрайната ВОЛЯ.

Последните девет Сефирота са включени във, едновременно след като са произлезли от, на първо място КЕТЕР или КОРОНАТА. Всеки от тях произтича последователно от и въпреки това остава включен в този, който го предхожда. Волята Божия включва Неговата Мъдрост, а Неговата Мъдрост е Негова Воля, развита и действуваща по специален начин. Тази Мъдрост е ЛОГОСЪТ, който създава, погрешно определян и отъждествяван със Саймън Магус и последващите Гностици. По начина си на произнасяне буквата Йод (Yod) създава световете, като първо в Божествения Интелект под формата на Идея, която, въплътена във форма, се превръща в произведения Свят – Вселената на материалната реалност – Йод (Yod) и Той, две букви от Неизказаното Име на Явния Бог, представляват Мъжкото и Женското, Активното и Пасивното в Равновесието, а ВАВ завършва Триединството и Трибуквеното Име ותי, Божествения Триъгълник, което с повтарянето на Той се превръща в Тетраграматон. (Последователност от четири букви на иврит, които образуват библейското собствено име на Господ.)

По този начин Сефиротът съдържа Свещените числа: три, пет, седем и девет и идеалното Число Десет и съответства на Тетракта на Питагор.

СЪЩЕСТВУВАНЕТО е СЪЩЕСТВУВАНЕ, תיתא רשא היתא, Ахайа Асар Ахайа. Това е Принципът на “НАЧАЛОТО”.

В началото, така да се каже бе: Е, БЕШЕ и ЩЕ БЪДЕ Светът, което всъщност е РАЗУМЪТ, който Говори.

Εν αρχη ην Ό Λογος!

Светът е причината за упованието и в това също е изражението на Вярата, която прави Науката жива. Светът, Λογος, е Източникът на Логиката. Исус е превъплъщение на Света. Хармонията на Разума и Вярата, на Познанието и Упованието, на Властта и Свободата, се е превърнала в наши дни в автентичната енигма на Сфинкса.

Мъдростта е тази, която в Кабалистичните книги на Соломоновите Притчи е Съзидателното Средство на Бог. На други места в еврейските писания това е תותי רבר, Дебар Йахава, Словото Божие. Бог ни се разкрива чрез Своето изречено Слово; не само чрез видимото и невидимото интелектуално съзидание, но също и чрез нашите убеждения, съзнание и инстинкти. От тук следва, че някои вярвания са универсални. Убеждението на всички хора, че Бог е добър е довело до вярването, че Дяволът, падналият Луцифер или Носителят на Светлината, Шейтан Против-никът, Ахриман и Тифон, като опит да се обясни съществуването на Злото и да го съвмести с Безкрайната Сила, Мъдрост и Щедрост на Бога.

Нищо не превъзхожда и нищо не може да се сравни, като Обобщение на всички доктрини на Стария Свят, както кратките думи, изгравирани от Хермес на един Камък и известни под името “Плочката на Емералда”: “Единството на Битието и Единството на Хармониите, възходящо и низходящо, прогресивната и пропорционална везна на Словото; неизменимият закон на Равновесието и пропорционалното развитие на всемирните аналогии; връзката на Идеята със Словото, даваща мярката на връзката между Създателя и Създаденото, необходимата математика на Безкрайното, доказано чрез мерките на един ъгъл от ограниченото -  всичко това е изразено от това единствено твърдение на Великия Египетски Йерофант:

Висшето е като Низшето, а това, което е под нас, е същото, като това, което е Над нас, за да формира Чудесата на Единството.”