17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА
ImageТова е първата Философска Степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал; и е началото на курса на обучение, което напълно ще ти разкрие сърцевината и духовните мистерии на Масонството. Не се отчайвай от това, че често ти се е струвало, че си на границата на получаване на най-възвишената светлина, а толкова често си бил разочарован. Във всички времена истината е била скривана зад символи, а често пъти и от поредица алегории: където трябва да се проникне във воал след воал, преди да се достигне до истинската Светлина и същинската истина се изправяла разкрита. Човешката Светлина не е нищо друго, освен несъвършено отражение на лъча на Безкрайното и Божественото.

Предстои ни да пристъпим към онези антични Религии, които някога са властвували над човешките умове и чиито руини затрупват полетата на великото Минало, както счупените колони в Палмира и Тадмор лежат, белеещи се върху пясъците на пустинята. Те се издигат пред нас, тези стари, странни, мистериозни символи на вярата и вероизповедания, увити в савана на мъглявостта на античността и се прокрадват неясно и неопределено по границата на  линията, която разделя Времето от Вечността; и форми на една странна, дива, поразяваща красота, смесена с огромните тълпи от фигури с форми чудовищни, гротескни и ужасни.

Религията, проповядвана от Мойсей, която, както законите на Египет, формулира принципа на изключването, заимстван във всеки период от съществуването си от вероизповеданията, с които е влизала в контакт. Докато чрез изследванията на образованите и мъдрите тя се обогатила с най-възхитителните принципи от религиите на Египет и Азия, била е пречистена при пътешествията на Народа от всичко, което е било най-нечисто или съблазнително в езическите маниери и предразсъдъци. Тя е била едно нещо по времето на Мойсеий и Аарон, друго – при Давид и Соломон и съвсем друго – при Даниел и Фило.

По времето, когато Йоан Кръстител се появява в пустинята край бреговете на Мъртво море, всички стари философски и религиозни системи са се сближавали една с друга. Една обща умора предразположила умовете на всички към покоя на обединението на доктрини, за които експедициите на Александър и по-мирните събития, последвали с установяването в Азия и Африка на много гръцки династии и огромен брой гръцки колонии, подготвили пътя. След размесването на различни нации в резултат от войните на Александър в три-четвърти от земното кълбо, доктрините на Гърция, Египет, Персия и Индия се срещнали и смесили навсякъде. Захвърлени били всички бариери, които по-рано разделяли народите; и докато Народите от Запада с готовност свързали тяхната вяра с тези на Изтока, онези от Ориента побързали да научат традициите на Рим и легендите на Атина. Докато Философите на Гърция, всичките от които (с изключение на последователите на Епикур) били Платонисти, жадно се възползували от вярванията и доктрините на Изтока – египтяните и евреите, които преди това са били най-изключителните от всички народи, отстъпили пред еклектизма, преобладаващ сред техните господари – гърците и римляните.

Под същото влияние на толерантността даже онези, които прегърнали християнството, смесили старото и новото, Християнството и Философията, Апостолическите проповядвания и традициите на Митологията. Интелигентният човек, предан на една система, рядко я заменя с друга в цялата ù чистота. Хората приемат такава вяра така, както им се предлага. Съответно, разликата между езотеричното и езотеричната доктрина, проповядвани в други вероизповедания от незапомнени времена, лесно постигнали успех сред много християни; и от огромен брой хора, дори и по време на проповедите на Павел, било поддържано становището, че писанията на Апостолите са непълни; че те съдържали само кълнове от други доктрини, които трябва да се получат от ръцете на философията, не само от систематичната постройка, от която се нуждаели, а на цялото развитие, съдържащо се скрито в тях. Писанията на Апостолите, казват те, обръщайки се към човечеството като цяло, формулират само неща от вулгарната вяра; но предавали мистериите на познанието до по-висшите умове, до Избраните – мистерии, предавани от поколение на поколение в езотеричните традиции; и на тази наука на мистериите те дали наименованието Γνωσις (Гносис).

Гностиците извличат своите водещи доктрини и идеи от Платон и Фило, Зенд-Авеста и Кабала и от Свещените Книги на Индия и Египет; и по този начин въвеждат в лоното на християнството космологичните и теософски спекулации, които са образували по-голямата част от античните религии на Ориента, обединени с тези на египетските, гръцките и еврейските доктрини, които Нео-Платонистите също така приели в Западното полукълбо.

Еманация от Божеството на всички духовни същества, прогресивната дегенерация на тези същества от еманация на еманация, изкупление и връщане на цялата чистота на Създателя; и след възстановяването на първичната хармония във всичко, едно щастливо и наистина божествено състояние на всичко в лоното на Бога; това са били фундаменталните проповядвания на Гностицизма. Геният на Ориента, с неговите съзерцания, озарения и интуиция, е диктувал своите доктрини. Езикът му съответствува на произхода му. Пълен с метафори, той е имал цялото величие, непостоянството и подвижност на фигуративния стил.

Съзри, казва той, светлината, която произхожда от огромния център на Светлина, която разпръсква навсякъде своите благотворни лъчи; по същия начин Светлината произхожда от Божествената Светлина. Съзри всичките извори, които подхранват, разхубавяват, наторяват и пречистват Земята; те произхождат от един и същ океан; така от лоното на Божеството извират толкова много потоци, образуващи и изпълващи вселената с разум. Съзри числата, които всички произхождат от едно първично число, всички го наподобяват, всички са съставени от неговата същност и все пак са безкрайно разнообразни; и изразите, раздробими на толкова много срички и елементи, всички съдържащи се в първичната Дума, но въпреки това безкрайно различни; така светът на Разумите е еманация на Първичния Разум и те всички му приличат, и все пак представят едно безкрайно разнообразие на съществувания.

Той възкресява и комбинира старите доктрини на Изтока и Запада; и открива в много пасажи на Евангелията и Пасторалните писма една гаранция, за да го направи. Самият Христос е говорил с притчи и алегории, Йоан заимствувал енигматичния език на Платонистите, а Павел често се впускал в неразбираеми рапсодии, чието значение би могло да бъде понятно само на Посветените.

Признато е, че люлката на Гностицизма вероятно трябва да се търси в Сирия и дори в Палестина. Повечето от неговите тълкуватели са писали на онази изопачена форма на гръцкия език, използувана от елинските евреи и в Септуагинта и Новия Завет; и е имало една изумителна аналогия между техните доктрини и тези на юдейски-египетския Фило от Александрия – седалището на три школи, едновременно  философски и религиозни – гръцката, египетската и еврейската.

Питагор и Платон, най-мистичните от гръцките философи (вторият е наследник на доктрините на първия) и които са пътешествували, вторият в Египет, а първият – във Финикия, Индия и Персия, също са проповядвали езотеричната доктрина и разликата между посветения и профана. Доминиращите доктрини на Платонизма се откриват в Гностицизма. Еманацията на Разума от лоното на Божеството; отклонението в грешка и страданията на духа, доколкото те са отдалечени от Бога и заключени в материята;  напразни и продължителни усилия да се достигне до знанието на Истината и да се встъпи отново в неговото първично единение с Върховното Същество; съюз на една чиста и божествена душа с една нерационална душа, огнището на зли желания; ангели или демони, живеещи на и управляващи планетите, имайки само несъвършено знание за идеите в основата на сътворението; регенерация на всички същества чрез тяхното завръщане в κοσμος νοητος (космос ноетос), светът на Разумите и неговият Вожд, Върховното Същество; единствен възможен начин за възстановяването на първичната хармония на сътворението, изображение на която е била музиката от сферите на Питагор; и ние откриваме в тях някои от идеите, формиращи част от Масонството; в които, в настоящото обезобразено състояние на символичните Степени, те са дегизирани и покрити с измислици и абсурдност или се представят като случайни намеци, които се отминават напълно незабелязани.

Разликата между езотеричното и езотеричните доктрини (една чисто Масонска разлика) е била винаги и от най-дълбока древност съхранена сред гърците. Тя достига до легендарните времена на Орфей; а мистериите на Теософията се откриват във всички техни традиции и митове. А след времето на Александър те се обръщат за инструкции, догми и мистерии към всички школи – към тези на Египет и Азия, както и към онези на Древните Траки, Сицилия, Етрурия и Атика.

Юдейско-гръцката Школа в Александрия е известна само с двама от ръководителите си - Аристобул и Фило, и двамата евреи от Александрия в Египет. Принадлежащи към Азия по произход, към Египет по местожителство, към Гърция по език и обучение, тя се стремяла да покаже, че всички истини, вградени във философиите на други страни са били присадени в тях от Палестина. Аристобул заявява, че всички факти и детайли от Еврейските Свещени Писания били изпълнени с толкова много алегории, прикриващи най-дълбоките значения и че Платон, който живял един век след него, следвайки същата теория, се опитал да покаже, че еврейските писания, с тяхната система от алегории, са били истинският източник на всички религиозни и философски доктрини. Според него, буквалното им значение било само за плебеите. Което е размишлявал върху философията, се е пречиствал благодарение на добродетелите си и се е въздигнал чрез съзерцание до Бога и до света на разума и е получил вдъхновението им, разкъсва целия плик на буквата, открива един съвсем различен ред на нещата и е посветен в мистериите, елементарното или буквално обучение на които предлага само едно несъвършено изображение. Един исторически факт, една фигура, една дума, една буква, едно число, един ритуал, един обичай, една притча или видение на Пророк, завоалира най-безусловната истина; и този, който има ключа на науката, ще интерпретира всичко в съответствие със светлината, с която разполага.

Отново виждаме символизма на Масонството и търсенето на Кандидата за светлина. “Нека хората с тесногръдо мислене да се оттеглят”, казва той “със затворени уши. Ние предаваме божествените мистерии на онези, които са получили свещено посвещение, на онези, които упражняват истинска благочестивост и които не са заробени от празните капани на думите или на предубедените мнения на езичниците.”

За Фило Върховното Същество е било Първичната Светлина или Ахритипът на Светлината, Източникът, от който се разпръскват лъчите, озаряващи Душите. Той е бил също и Душата на Вселената и като такъв е действувал във всичко. Той Самият изпълва и ограничава Своето собствено Аз. Неговите Сили и Добродетели изпълват и проникват във всичко. Тези Сили (Δυνάμέις, дунамеис) Духовното начало, различно от Бога, персонализираните “Идеи” на Платон. Той няма начало и живее в прототипа на Времето (άιων, айон).

Неговото изображение е Словото (Λογος), една форма по-брилянтна от огъня; при това не е чистата светлина. Този Логос живее в Бога; защото Върховното Същество създава за Себе си в Своя Разум типовете или идеите за всичко, което трябва да се превърне в реалност в този Свят. Логос е движещата сила, с която Бог действува във Вселената и може да бъде сравнена с човешката реч.

Тъй като Логос е Светът на Идеите (κοσμος νοητος), чрез който Бог е създал видимите неща, той е най-древният Бог, в сравнение със Света, който е на-младото произведение. Логос, Началникът на Разума, на който той е главен представител, се нарича Архангел, тип и представител на всички духовни начала, даже и тези на смъртните. Той е също стилизиран като човешкия тип и примитивния човек Адам Кадмон.

Само Бог е Мъдър. Мъдростта на човека е само отражение и изображение на тази на Бога. Той е Отецът, а Неговата Мъдрост – Майката на сътворението: защото той се съединил с Мъдростта (Σοφιά, София) и ù предал зародишът на сътворението и това довело до материалния свят. Той създал само идеалния свят и станал причина за създаването на материалния свят по неговия тип, според Неговия Логос, който е Неговото слово и в същото време – Идеята на Идеите, Разумният Свят. Разумният Град е бил само Мисълта на Архитекта, който обмислил сътворението според плана на Материалния Град.

Словото е не само Създателя, но заема мястото на Върховното Същество. Чрез Него действуват всички Сили и Атрибути на Бога. От друга страна, като пръв представител на Човешкото Семейство, Той е Защитник на хората и техен Пастир.

Бог дава на човека Душа или Разум, която съществува преди тялото и която се съединява с тялото. Принципът на Разсъжденията идва от Бога чрез Словото и се съобщава с Бога чрез Словото; но в човека има и нерационален Принцип, този на предразположенията и страстите, създаващ безредие, произтичащ от низши духовни начала, които изпълват въздуха като слуги на Бога. Бог мрази тялото, взето от Земята и нерационалният Принцип, който му вдъхва живот едновременно с рационалният Принцип, докато рационалната душа, която Той му е дал, е пленник в този затвор, този ковчег, който го обгръща. Сегашното състояние на човека не неговото първично състояние, когато е бил изображение на Логос. Той е паднал от този си първи ранг. Но той може отново да се въздигне, следвайки напътствията на Мъдростта (Σοφιά) и на ангелите, на които Бог е възложил да му помагат да се освободи от оковите на тялото и да се бори срещу Злото, чието съществуване Бог е разрешил, за да му предостави средствата за упражняване на неговата свобода. Пречистените не само от Закона, но и от светлината души се възнасят до райските селения, за да се насладят там на съвършено блаженство. Тези, които постоянствуват в злото, се местят от тяло в тяло – огнището на страстите и злите желания. Познатите характерни черти на тези доктрини ще бъдат разпознати от всички, които четат Посланията на Свети Павел, който писал след Фило, който пък е живял до царуването на Калигула и е съвременник на Христос.

А Масонът е запознат с тези доктрини на Фило: че Върховното Същество е център на Светлина, чиито лъчи или еманации се разпространяват във Вселената; защото това е Светлината, за която всички Масонски пътешествия представляват търсене и от която Слънцето и Луната в нашите Ложи са само емблеми: Светлината и Мракът, главни врагове от началото на Времето, оспорващи си един на друг империята на света; които ние символизираме с кандидата, лутащ се в тъмнината и доведен до светлина: че светът е бил сътворен не от Върховното Същество, а от вторичен фактор, който не е нищо друго, освен Неговата Дума (Λογος) и от типове, които са били само негови идеи, подпомогнати от Разума или Мъдростта (Σοφιά), която дава един от Неговите Атрибути; в която виждаме окултовото значение на необходимостта от възвръщането на “Словото”; и от нашите четири колони на Сила и Мъдрост, които са също двете паралелни линии, свързващи окръжността, която представлява Вселената: че видимият свят е изображението на невидимия свят; че същността на Човешката Душа е изображение на Бога и е съществувала преди тялото; че обектът на земния живот е да се освободи от тялото си или от гробницата си; и че тя ще се възнесе до Райските селения, когато се пречисти; в което ние виждаме значението, сега почти забравено в повечето от нашите Ложи, на начина на подготовка на кандидата за чиракуване и неговите изпитания и пречиствания в първа Степен, според Стария и Приет Шотландски Ритуал.

Фило не включва в своя еклектизъм нито Египетски, нито Ориенталски елементи. Но има други юдейски учители в Александрия, кота са направили и двете. Египетските евреи са били малко ревниви и малко враждебно настроени към палестинските евреи, особено след издигането на светилището в Леонтополис от Висшия Жрец Онаис; и следователно те са се възхищавали от и възвеличавали онези мъдреци, които, като Йеремия, са живели в Египет. “Мъдростта на Соломон”, е написана в Александрия и по времето на Свети Йером е била приписана на Фило; но тя съдържа принципи, които се различават от неговите. Тя персонифицира Мъдростта и тегли между своите деца и Профаните същата демаркационна линия, на която Египет научил евреите дълго време преди това. Това различие е съществувало в началото на Мойсеевото вероучение. Самият Мошах е бил Посветен в мистериите на Египет, както е бил длъжен да бъде в качеството си на осиновения син на дъщерята на фараона, Тоуорис, дъщеря на Сесострис-Рамзес; която, както нейната гробница и паметници сочат, е била оправомощена от нейния малолетен съпруг да бъде регент на Долен Египет или Делтата по времето на раждането на Еврейския Пророк, властвуваща над Хелиополис. Както показва един барелеф в гробницата ù, тя е била също така и Жрица на Хатор и НеЙт, двете велики предисторически богини. Тъй като нейният осиновен син живеел в двореца при нея в продължение на четиридесет години и през това време почти не комуникирал със своите братя евреи, законът на Египет повелявал неговото посвещаване: и ние откриваме в много от неговите укази намерението да запази линията на разделение между обикновените хора и Посветените, която той намерил в Египет. Мошах и неговият брат Ахарун, цялата поредица Върховни Жреци, Съветът на 70-те Старейшини, Саломох и цялата поредица от Пророци са притежавали висшата наука; и от тази наука Масонството е поне линеен потомък. То е било известно като Знанието за Словото.

Амун, първият Бог само на Долен Египет, където е отгледан Мошах (дума, означаваща Истина на иврит) бил Върховният Бог. Той бил наричан “Небесният Господар, който излива Светлина върху скрити неща.” Той бил източникът на божествения живот, чийто символ е crux ansata; източникът на цялото могъщество. Той обединявал всички атрибути на Античната Ориенталска Теософия, възложена на Върховното Същество. Той бил πληρωμαα  (Плерома) или “Пълнота на нещата”, защото той разбирал в Себе си всичко; и Светлината; защото бил Богът-Слънце. Той бил непроменяем всред всичко феноменално в неговите светове. Той не създал нищо; но всичко произхождало от Него; а другите Богове не са били нищо друго, освен Негови проявления.

Овенът бил Неговият жив символ; който виждаш възпроизведен в тази Степен, лежащ върху книгата със седем печата върху чертожната дъска. Той причинил сътворението на света чрез Първичната Мисъл (Εννοιά, Еноя) или Духовно начало (Πνεύμά , Пневма), който произлязъл от него чрез неговия Глас или Словото, и която Мисъл или Духовно начало са персонифицирани в Богинята Нейт. Тя също е била божество на Светлината и майка на Слънцето; а Фестивалът на Лампите в Саис е бил празнуван в нейна чест. Съзидателната Сила, едно друго проявление на Божеството, пристъпвайки към заченатото вътре в нея сътворение, Божественият Разум, създала Вселената с нейната Дума, символизирана с едно яйце, излизащо от устата на Кнепх; от което яйце произлязъл Пта, изражение на Върховния Разум такъв, какъвто е реализиран в света и типа на този, проявен в човека; тя е също и основният проводник на Природата или на съзидателния и продуктивен Огън. ПХре или Ре, Слънцето или Небесната Светлина, чийто символ е ¤, точката в окръжността, бил синът на Пта; а Тифе, неговата съпруга или небесната твърд със седемте небесни тела, одушевени от духовете на гениите, които ги управляват, била представена на много от монументите, облечена в синьо или жълто, одеждите Й изпъстрени със звезди и придружавана и слънцето, луната и петте планети; и тя била типът на Мъдростта, а те – от Седемте Планетарни Духовни начала на Гностиците, които заедно с нея ръководели и управлявали земния свят.

В тази Степен, незнайно от сто години за онези, която са я практикували, тези възпроизведени емблеми се отнасят към тези стари доктрини. Агнето, жълтите драперии, обсипани със звезди, седемте колони, свещи и печати – всички те ни ги напомнят.

Лъвът е символ на Атом-Ра, Великият Бог на Горен Египет; Ястребът – на Ра или Пхре; Орелът – на Мендес; бикът - на Апис; а три от тях се виждат под платформата, върху която е издигнат олтарът.

Първият Хермес е бил Разумът или Божието Слово. Движен от състрадание към една раса, живееща без закон и желаейки да научи хората, че те са произлезли от Неговото лоно и да им посочи пътя, по който трябва да вървят (книгите, които първият Хермес, същият като Енох, написал върху мистериите на божествената наука и свещените букви, които били непознати на онези, живели след потопа)Бог изпратил на хората Озирис и Изида, придружени от Тот, прераждането или земното повторение на първия Хермес, който научил хората на изкуствата, науките и на религиозните церемонии; и след това се възнесъл на Небето или на Луната. Озирис бил Божият Принцип. Тифон, като Ахриман, бил принципът и източникът на всичкото зла в морален и физически порядък. Както и Сатаната при Гностиците, той бил ограничен с материята.

От Египет до Персия новите Платонисти заимствували идеята, а Гностиците я получили от тях, че човекът в неговата земна кариера и последователно под влиянието на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн, докато най-накрая достигне до Елисейските полета; една идея, символизирана отново със Седемте Печата.

Евреите от Сирия и Юдея били преките предшественици на Гностицизма; а техните доктрини изобилствували на ориенталски елементи. Тези евреи са имали през два различни периода близки взаимоотношения с Ориента, запознавайки се с доктрините на Азия и особено на Халдея и Персия; техният принудителен престой в Централна Азия под управлението на асирийците и персийците; и тяхното доброволно разпръскване из целия Изток, когато са били субекти на Селеуцид и на римляните. Живели в Месопотамия, люлката на тяхната раса, в продължение на около седемдесет години, а някои от тях и дълго време след това; говорейки същия език, а техните деца отглеждани заедно с децата на халдейците, асирийците, медейците и персийците и получавайки от тях имената си (както доказва случаят с Данаял, наричан Балтазар) те задължително възприели много от доктрините на завоевателите си. Техните потомци, както ни сочат Азра и Нахамия, почти не са искали да напуснат Персия, когато им е било разрешено. Те си имали специална юрисдикция, а управителите и съдиите били избирани измежду техните хора; много от тях имали високи държавни постове и техните деца се образовали заедно с децата на висшите нобили. Данаял бил приятелят и министър на Царя и Началник на Колежа на Магите във Вавилон; ако можем да вярваме на книгата, носеща неговото име и да вярваме на случките, разказани с неговия изключително фигуративен и с голямо въображение стил. Мордекай също заемал висок пост, на по-нисък от Министър Председател, а Естър или Астар, негова братовчедка, била съпругата на Монарха.

Маговете на Вавилон тълкували символичните писания, обяснявали природата, тълкували сънищата, били астрономи и  духовни лица, и под тяхно влияние сред евреите, след освобождаването им от плен, се зараждат голям брой секти, както и едно ново виждане, мистичното тълкуване, с всичките му диви фантазии и безкрайни  капризи. Айоните на Гностиците, Идеите на Платон, Ангелите на евреите, Демоните на гърците съответстват на Фероуерите на Зороастър.

Много еврейски фамилии останали постоянно в новата си страна, а една от техните най-прочути школи се намирала във Вавилон. Те скоро се запознали с учението на Зороастър, което е по-древно от Курос.  Те заели от системата на Зенд-Авеста и значително доразвили всичко, което не противоречи на тяхната вяра, и тези допълнения към старото учение скоро се разпространили в процеса на постоянното общуване и в Сирия и Палестина.

В Зенд-Авеста Бог е Безкрайното време. На него не може да му се припише никакъв произход: Той е изцяло обвит в собствената си слава. Неговата природа и качества са толкова недостъпни за човешкия разум, че Той може само да бъде обект на мълчаливо благоговение. Процесът на създаване е Негова еманация. Първата еманация била първичната Светлина, а от там и Кралят на светлината Ормузд. Чрез “Словото” Ормузд създава света чист. Той е негов пазител и съдия; Свято и Божествено Създание; Разум и Познание; Първородният на Безкрайното време; надарен с всичката мощ на Висше създание.

И все пак, най-точно казано, той е Четвъртото създание. Той има Фероуер, предшестващата го Душа /на езика на Платон – тип или идеал/; и за Нея се казва, че е съществувала от самото начало, в първичната Светлина. Но тъй като Светлината е само елемент, а Фероуертип, на обикновен език той е Първородният на Зероуан - Акхерен. Обърнете отново внимание на “Словото” на Масонството; Човекът, на чертожната дъска на тази Степен, Светлината, към която се стремят всички масони.

По свое подобие Той създава шестимата Добри духове наречени Амшаспанди, които заобикалят Неговия трон и са Негови средства за общуване с по-нисшите духове и с хората, предават Му техните молитви, измолват Неговото благоговение и служат като образец за чистота и съвършенство. Така имаме Демиурзите на гностицизма и шестимата Добри духове, които Му служат. Тези са Юдейските Архангели на Планетите.

Имената на тези Амшаспанди са Бахман, Ардибехест, Шаривър, Сапаномад, Кхордад и Амердад. 

Чевъртият, Светият Сапаномад, създава първите мъж и жена.

Ормузд създава 28 Изеди, от които Митрас е най-главният. Те следят, заедно с Ормузд и Амшаспанди, за щастието, чистотата и опазването на света, който те управляват; те са и примерите за човечеството и тълкувателите на човешките молитви. Заедно с Митрас и Ормузд те стават общо 30 (плерома или кръгло число), съответстващо на тридесетте Айони на гностицизма и на огдоадата, додекадата и декадата на Египтяните. Митрас е Богът–Слънце, призоваван и проклинан, обект на боготворене и включващ и самия Ормузд.

Третият порядък /ранг/ от чисти духове е по-многоброен. Те са Фероуери, Мислите на Ормузд или Идеите, които той е формулирал /носил/ преди да започне да създава нещата. Те също са по-висши от човека. Те го пазят по време на земния му живот; те го пречистват от злото при неговото възкресение. Те са добрите духове – покровители на човека, от падението му до пълното му прераждане.

Ахриман, второродният от Първичната светлина, е нейна еманация, чиста като Ормузд, но той е горд и амбициозен, изпълнен със завист към Първородния. Заради неговата гордост и омраза Вечният го проклина да се скита 12 000 години в тази част на пространството, където не достига светлинен лъч, в черната империя на тъмнината. В този период борбата между Светлината и Тъмнината, между Доброто и Злото, би трябвало да свърши.

Ахриман с презрение отказва да се подчини и застава срещу Ормузд. На добрите духове, създадени от брат му, той противопоставя неизброимата армия на Злите духове. На седемте Амшаспанди той противопоставя седемте Планети; на Изедите и Фероуерите – равен брой Деви, които са донесли на света всичките морални и физически злини. Оттук идват Бедността, Болестите, Нечистите помисли, Завистта, Огорчението, Пиянството, Фалша, Клеветата и техните ужасни армии.

Изображението на Ахриман е Дракон, отъждествяван от Евреите със Сатаната и Змията – Изкусител. След царуване в продължение на 3 000 години, Ормузд създава Материалния свят, на шест етапа, извиквайки към живот последователно Светлината, Водата, Земята, растенията, животните и Човека. Но Ахриман се намесва в създаването на земята и водата; тъй като тъмнината вече е елемент, Ормузд не може да изключи нейния Господар. Така двамата си взаимодействат при създаването на Човека. Ормузд създава, по своя Воля и със своето Слово, същество, което е тип и източник на универсалния живот за всичко, което съществува под Небето. Той влага в човека чистия принцип или Живота, произтичащ от Върховното Същество. Но Ахриман разрушава този чист принцип във формата, в която е бил вложен, а когато Ормузд създава първите мъж и жена от възстановената си и пречистена същност, Ахриман ги съблазнява и изкушава с вино и плодове, като жената е тази, която се предава първа.

Често, по време на последните три периода от по 3 000 години всеки, Ахриман и Тъмнината триумфират. Но на чистите души помагат Добрите духове; триумфът на Доброто е предопределен от Върховното Същество, а времето на този триумф неизбежно ще дойде. Когато светът бъде най-силно засегнат от злото, изсипано върху него от духовете на вечната смърт, трите Пророка ще дойдат и ще донесат спасение за смъртните. Сосиош, главният от тримата, ще възстанови земята с нейната първична красота, сила и чистота. Той ще отсъди кое е добро и кое - злото. След всеобщото възкресение на доброто, той ще поведе хората към дома на вечното щастие. Ахриман и неговите зли демони, и всички зли хора, също ще бъдат пречистени в поток от разтопен метал. Законите на Ормузд ще царуват навсякъде; всички хора ще бъдат щастливи; всички, в неизменно блаженство, ще пеят със Сосиош хвалебствия за Върховното Същество.

Тези учения, подробности от които са откъслечно заети от праисторическите евреи, са по-цялостно приети от Гностиците, които проповядват за възстановяването на всички неща, за тяхното връщане към първоначалното им чисто състояние, за щастието на тези, които ще бъдат спасени и тяхното допускане до празника на Божията Мъдрост.

Учението на Зороастър първоначално идва от Бактрия, Индийска провинция в Персия. Естествено е тогава то да включва индуски или будистки елементи, както и е всъщност. Основната идея на Будизма е, че материята поробва разума, но разумът се освобождава от това робство. Може би нещо е дошло в гностицизма от Китай. “Преди хаосът, който предшества раждането на Небето и Земята”, казва Лао–Цзъ, “е съществувало едно единствено Същество, необхватно и мълчаливо, неподвижно и винаги активно – майката на Вселената. Аз не зная неговото име: но аз му го приписвам с думата Разум. Човекът има своя вид и модел в Земята; Земята в Небето, Небето в Разума; а Разумът в себе си.” Тук са отново Фероуерите, Идеите, Айоните – Разумът, мълчанието, Словото, Мъдростта на гностицизма.

Доминиращата система сред евреите след техния плен е тази на Парошим или на Фарисеите. Независимо от това дали тяхното име е произлязло от това на Парсеите, или от последователите на Зороастър, или от някой друг източник, сигурно е, че те са заели много в своето учение от персите. Като тях те се кълнат, че притежават изключителното и мистично познание, неизвестно на масите. Като тях те учат, че се води постоянна война между Империите на Доброто и Злото. Като тях те приписват греха и падението на човека на демоните и техния водач; като тях признават специалното покровителство над праведните от нисши същества, служители на Йехова. Всичките учения за тези неща са в основата на тези в Свещените Книги, но са  изключително доразвити; а Ориентът очевидно е източникът, от който идва това развитие.

Те са се назовавали Тълкуватели, име, което показва тяхната заявка за изключителното притежание на истинското разбиране на Евангелията, по силата на устната традиция, която Мойсей е получил в планината Синай и която е предавана чрез поколения Посветени, непроменена, както се твърди, докато достигне до тях. Дрехите им, вярата им във влиянието на звездите, в безсмъртието и превъплъщението на душите, тяхната система от ангели и тяхната астрономия, всичко това е чуждо.

Садуцеизмът е възникнал от опозицията, преди всичко еврейска, на чуждите учения и на тази смес от учения, приета от Фарисеите, каквато представляват популярните вярвания.

Накрая стигаме до Есенейците или Лечителите, които са обект специално на тази Степен /ниво/.  Преплитането на ориенталски и западни обреди, на персийски и питагорейски виждания, които подчертахме в учението на Фило, не може да не бъде открита във вярванията на тези две секти.

Те се отличават в по-малка степен с метафизични  разсъждения, отколкото с прости медитации и морални практики. Последните, обаче, винаги  напомнят за принципите на Зороастър, за необходимостта от освобождаване на душата от ограниченията и влиянието на материалното, което води до система на въздържание и изтощително постене, изцяло противоположна на древните Юдейски  идеи, благосклонно отнасящи се към физическите удоволствия.

Най-общо животът и поведението на тези мистични групи, както Фило и Йосиф ги описват, и особено молитвите им при изгрев слънце, изглеждат като отражение на това което Занд-Авеста предписва на верния поклонник или Ормузд; а някои от техните виждания не могат да бъдат обяснени по друг начин.

Лечителите живеели в Египет, в съседство с Александрия, а Есенейците – в Палестина, непосредствено до Мъртво море. Въпреки това съществуват шокиращи съвпадения в техните идеи, които лесно се обясняват с отнасянето им към чуждо влияние. Евреите в Египет, под влиянието на Школата в Александрия, се стремят да хармонизират своите учения с традициите на гърците, и оттам идват, както твърди Фило, многото аналогии в учението на Лечителите между Питагорейските и Орфическите идеи, от една страна, а от друга – тези на Юдаизма: докато евреите в Палестина, при по-ограничени връзки с Гърция, или презирайки ученията им, приемат по-скоро Ориенталските доктрини, които те черпят от източника и които, поради връзката им с Персия, са им познати. Това особено личи в Кабала, която принадлежи по-скоро на  Палестина отколкото на Египет, въпреки че е много известна в Египет; и която дава на Гностиците някои от най-шокиращите им теории.

Значим факт е, че докато Христос често говори за фарисеите и за Садуцей, Той никога не споменава Есенейците, въпреки че между тяхното учение и Неговото има значителна прилика, която в много пунктове стига до идентичност. И наистина, никъде в Новия Завет Есенейците не се споменават, нито дори се прави далечна връзка с тях.

Йоан, синът на Свещенослужителят, който служи в Храма в Йерусалим, и чиято майка е била от семейството на Ахарун, е бил в пустинята до деня на влизането му в Израел. Той не е пиел нито вино, нито концентрати. Бил е облечен в плат от конски косми, препасан с кожен ремък, хранел се с храната, която му предоставяла пустинята, проповядвал, в земите около Йордан, за покръстване чрез покаяние, за опрощаване на греховете, т.е., за необходимостта от разкаяние доказана чрез реформацията. Той учи хората на щедрост и либералност; водачите на справедливост, равенство, справедливо отношение; войниците на мир, истина, доволство, да не причиняват никому насилие, да бъдат доволни от заплащането си. Той налага необходимостта от праведен живот, счита, че е безумие да се вярва в произход от Абрахам.

Той отрича както фарисеите, така и Садуцей, като поколения на змии, заплашени от Божия гняв. Той кръщава тези, които признават греховете си. Той е проповядвал в пустинята, следователно в страната, където са живели Есенейците, проповядвайки същото учение. Преди Христос да започне за проповядва, той е бил затворен. Матей го споменава без предговор или обяснение; все едно че историята му е известна на всекиго, както очевидно е било. “В тези дни”, казва той, “дойде Йоан Кръстителят, проповядвайки в дивите Юдейски земи”. Неговите апостоли често постели, тъй като ги намираме с фарисеите да идват при Исус и да питат защо Неговите апостоли не постят толкова често, колкото те, а Той не ги изобличава, както изобличава фарисеите, а им отговаря любезно и меко.

От своя затвор Йоан изпраща двама от апостолите си да разпитат за Христос: ”Дали той е този, който ще дойде, или търсим друг?”. Христос ги споменава в своите чудеса в отговор и заявява на хората, че Йоан е пророк и повече от пророк, че не се е раждал по-велик човек, но че и най-скромният християнин е по-горе от него. Той го нарича Елиас, който ще дойде.

Йоан е осъдил пред самия Ирод женитбата му със съпругата на брат му като незаконна, за което е и затворен и накрая екзекутиран за нейна угода. Неговите апостоли го погребали, а Ирод и други мислели, че той е станал от мъртвите и отново се е появил в личността на Христос. Всички хора считали Йоан за пророк; а Христос накарал Свещениците и старейшините да замълчат като ги попитал дали той е бил подтикнат от божествено внушение. Те се побояли да не възбудят гнева на хората, ако отрекат. Христос заявява, че той идва “по пътя на праведните” и по-нисшите класи му вярвали, а свещениците и фарисеите – не.

Така Йоан, с когото Ирод често се съветвал и към когото монархът показвал голямо уважение и често следвал съветите му, чието учение било най-силното сред хората и водачите им, е проповядвал някаква вяра по-стара от християнството. Това е очевидно: както е очевидно и че много голяма част от евреите, които приели неговото учение, не били нито фарисеи, нито Садуцеи, а скромни, обикновени хора. Следователно те трябва да са били Есенейци. Очевидно е също и че Христос е приел кръщението като свят ритуал, добре познат и широко практикуван. Той казвал, че му подобава да изпълнява всичко праведно.

В 18 глава на Действия на Апостолите, четем следното: “И някакъв евреин, наречен Аполон, роден в Александрия, красноречив човек, силен в Светото писание, дойде в Египет. Този мъж беше обучен в Божиите работи,  и като мъж с горещ дух, той говореше и учеше прилежно на Божиите неща, познавайки само кръщението на Йоан; и той започна смело да говори в синагогата, и когато Акила и Присила го чуха, те го приеха и по-точно му разясниха Божия път”.

Превеждайки горното от символичния и фигуративен стил към истинския, обикновен гръцки текст, се получава следното: “И някакъв евреин, наречен Аполон, Александриец по рождение, красноречив човек, пристигна в Ефес. Той е учил мистериите на истинското учение за Бога и като горещ последовател, говореше и учеше прилежно на истината за Бога, като не е получил друго кръщаване, освен от Йоан”.  Той не е знаел нищо свързано с християнството, тъй като е живял в Александрия и току-що е пристигнал в Ефес, като е бил, вероятно, пророк на Фило и Лечител.

“Във всички времена”, казва Св. Августин, “да се следва и познава християнската религия е най-сигурното здраве, наричано според това име, а не според самото нещо, чието име е, той като самото нещо, сега наричано християнска религия, всъщност е било известно на Древните, нито някога се е нуждаело, от началото на човешката раса докато Христос се появи в плът,  откогато истинската религия, която и преди е съществувала, започна да се нарича християнство, нито е имало нужда в предишните времена, а в по-късни времена е получило това име.” Апостолите първо са били наричани християни в Антиох, когато Барнабас и Павел започват за проповядват там.

Скитащите или странстващите евреи или екзорсистите /Заклинателите/, които използват Светото име при прогонване на злите духове, без съмнение са били Лечители или Есенейци.

“И стана така”, четем в 19 глава на Действия, стихове 1 до 4, “че докато Аполон е бил в Коринт, Павел, след като преминал през горната част на Мала Азия, идва в Ефес, и като намира някакви апостоли, им казва: “Приели ли сте Светия Дух, след като сте станали вярващи?” А те му казват: “Ние дори не сме чули, че има някакъв Свети Дух”. А той им казва: “В какво, тогава, сте кръстени?” И те отговарят: “В кръщението на Йоан”. Тогава Павел казва: “Йоан наистина е кръщавал с кръщаването на покаянието, казвайки на хората, че те трябва да вярват в Този, който идва след него, т.е. в Исус Христос. Когато чули това, те били кръстени в името на Бога Исус”.

Вярата, проповядвана от Йоан, е толкова близо до християнството, че не може да е нищо друго освен учението на Есенейците, и не може да има съмнение, че Йоан е принадлежал към тази секта. Мястото, където той е проповядвал, неговото изтощително постене,  оскъдното му хранене, учението, което той проповядва, всичко го доказва. Няма друга секта, към която той би могъл да принадлежи; със сигурност никоя толкова многобройна, освен тази на Есенейците.

От две писма на Павел до братството в Коринт, градът на лукса и корупцията, откриваме че между тях е имало раздор. Съперничещите си секти през около 57 г. от новата ера вече са се определили като последователи на Павел, на Аполон, на Цефас. Някои от тях отричат възкресението. Павел ги кара да се придържат към учението, проповядвано от него и изпраща Тимотей при тях, за да ги приобщи.

Според Павел, Исус отново ще се завърне. Той ще ликвидира  всички други ангели и сили, накрая и на смъртта, и ще бъде отново едно с Бога, който ще бъде все и вся.

Формите и ритуалите на Есенейците били символични. Според Фило евреинът, те имали четири степени; членовете им били разделени в два ордена, на Практици и Лечители, като последните били братство от съзерцатели и лекари, докато първите били дейни, практични, предприемчиви хора. По рождение те били евреи и между членовете им имало много повече привързаност, отколкото при другите секти. Братската им любов била силна. Те следвали християнския закон “Обичайте се един друг”. Те презирали богатството. Между тях не можело да се открие никой, който да притежава повече от другите. Собствеността на едни се смесвала с тази на други, така те имали общо наследство и били братя. Почитта им към Бога била изключителна. Преди изгрев слънце те никога не споменавали и дума за светски неща, а казвали молитви, наследени от бащите им. Сутрин, още преди зората, техните молитви и химни се издигали към Небето. Те били изключително верни и честни и били служители на мира. Те имали тайнствени ритуали и посвещения в тайнствата си; кандидатът трябвало да обещае, че винаги ще бъде верен на останалите, особено на тези, които имали някаква власт, защото “никой не получава управлението без Божията помощ”.

Каквото и да казвали, то имало силата на клетва; но те избягвали да се заклеват и оценявали клетвата като по-лоша и от клетвопрестъпничеството. Начинът им на хранене бил прост, както и начинът им на живот, те понасяли страданието твърдо и презирали смъртта. Те създали науката медицина и били много умели лечители. Считали го за добра поличба да се обличат в бяло. Имали свои съдилища и произнасяли справедливи присъди. Те спазвали Шабат по-стриктно и от евреите.

Главните им градове били Енгади, близо до Мъртво море, и Хеброн. Енгади бил на около 30 мили на югоизток от Йерусалим, а Хеброн – на около 20 мили на юг от него. Йосиф и Еузебио говорят за тях като за древна секта; без съмнение те са били първите сред евреите, приели християнството: с чиито  добродетели и учение те имали много общи неща, всъщност, те били идентични в много отношения. Плиний ги счита за много древен народ.

В своята набожност те се обръщали към изгряващото слънце, както евреите се обръщат към Храма. Но те не били идолопоклонници, те спазвали заповедите на Мойсей със скрупульозна точност. Те съхранявали общо нещата си, презирали богатството, техните нужди били задоволявани от управлението на Кураторите или Стюардите. Тетрактисът, съставен от четири точки вместо от черти, бил много почитан от тях. Тъй като това е Питагорейски символ, очевидно те били свързани с школата на Питагорейците, но техните особени догми приличат повече на тези на Конфуций и Зороастър и вероятно са приети по време на изгнанието им в Персия; това обяснява обръщането им към Слънцето при молитва.

Тяхното поведение било трезво и целомъдрено. Те се подчинявали на управлението на водачи, които определяли сами. Прекарвали цялото си време в труд, медитация и молитви; те се отзовавали най-усърдно на всеки повик за справедливост, човечност, към всяко морално задължение.  Те вярвали в Божието единство. Те предполагали, че душите на хората са паднали, поради злощастна съдба, от висините на чистота и светлина, в телата, които заемат, и в които са като в затвор. Следователно те не вярвали във възкресението на телата, а само в това на душите. Вярвали и в бъдещото възмездие или възнаграждение, не приемали церемониите или външните прояви, изисквани от Мойсеевите закони за съблюдаване при отдаване почит на Бог, считали че думите, на този законодател трябва да се разбират не според буквалното им значение, а по някакъв мистериозен и отвлечен начин. Те не принасяли жертви, освен в домовете си; чрез медитацията се опитвали, доколкото е възможно, да  отделят душата от тялото и я приближат до Бога.

Еузебио открито казва, че “древните Лечители бяха християни, а техните древни писания са наши молитви и химни”.

Есенейците са били еклектична секта от философи и много високо ценели Платон; те вярвали, че истинската философия, най-ценният и скъп подарък на смъртните, даден им от Бога, е разпръсната на части из всичките секти и следователно е дълг на всеки разумен човек да я събира от там, откъдето я има и да я използва, обединявайки частите, за разрушаване господството на безверието и порока.

Големите празници на слънцестоенето били спазвани по един изискан начин от Есенейците, както естествено може да се очаква, поради факта, че те се кланяли на слънцето, не като на бог, но като на символ на светлина и огън; който ориенталците считали за източник на Бога. Те живеели във  въздържание и жилищата им приличат на манастирите от ранното християнство.

Писанията на Есенейците са пълни с мистицизъм, загадки, алегории, притчи. Те вярвали в езотеричното и екзотерично значение на Светото писание и както вече казахме, намирали гаранция за това в самото Свето писание. Те открили такова в Стария завет, така както Гностиците го откриват в Новия. Християнските писатели, дори самият Христос, признават като истина това, че във всички писания има явен и скрит смисъл. Например, това е казано в едно от евангелията:

“На теб ти е дадено да познаеш чудото на Божието царство; но хората, на които не им е дадено, тези неща им се дават с притчи; защото гледайки, те могат да виждат, но да не разбират, и слушайки, те могат да чуват, но да не разбират ... И апостолите дошли и му казали: “Защо казваш истината с притчи? Той отговори и им каза: “Защото на вас ви е дадено да познавате чудото на царството Божие, но на тях не им е дадено”.

Павел, в Гл. 4 от неговото Послание до Галатейците, споменавайки най-обикновените факти от Стария завет, уверява, че те са алегория. В Гл.3 на второто Послание до Коринтяните той заявява, че е служител на Новия завет, определен от Бог, “не на написаното, а на духа му, защото написаното убива”. Ориген и Свети Григорий считат, че Евангелията не трябва да се приемат в буквалния им смисъл, а Анастасий ни казва, че “Ако разбираме светите писания буквално, ще стигнем до страшно богохулство”.

Еузебио казва: “Тези, които имат власт над Светото писание, разсъждават върху него и разширяват буквалния му смисъл чрез алегории”.

Източниците на нашето познание за Кабалистичните учения са книгите на Йезирах и Зохар, първата написана през 2 в., а втората – малко по-късно, и двете съдържащи материали много по-стари от самите тях. В най-характерните си части те стигат назад до  времето на изгнанието. В тях, както и в учението на Зороастър, всичко, което съществува, е еманация на източник на безкрайна Светлина. Преди всичко, обаче, е съществувал най-древният от древните, Кралят на Светлината, едно наименование често давано на Създателя в Зенд-Авеста и ключ за Сабеанците. Така изразената идея е свързана с пантеизма на Индия. Кралят на Светлината, Най-древният, е Всичко, което е. Той не само е истинската причина за всичко съществуващо, но е безкраен /Аинсоф/. Той е Самият той, няма нищо в Него, което Ние можем да наречем Ти.

В индийските учения Върховното Същество не само е причина за всичко, но то е и единственото истинско съществуване: всичко останало е илюзия. В Кабала, както в персийските и гностични учения, Той е Висше същество, непознато за всички, “Неизвестният Отец”. Светът е негово откровение и съществува само в Него. Неговите атрибути са възпроизведени там, с различни модификации и в различна степен, така че Вселената е Неговото Свято Величие: тя не е друго, а Негова обвивка /мантия/ , и трябва мълчаливо да се почита. Всички същества са произлезли от Върховното Същество, колкото по-близо е едно същество до Него, толкова по-съвършено е то; най-далеч са тези, които са най-нечисти.

Лъч Светлина от Божеството е причината и първоизточника на всичко, което съществува. Той е едновременно Майка и Баща на Всичко, в най-висшия смисъл. Той прониква навсякъде; и нищо не може да съществува и един миг без него. От тази двойна Сила, посочена в двете части на думата I\H\U\H е произлязъл Първородният, Универсалната форма, която съдържа всички същества; персийският и Платонов Архитип на нещата, обединен с Безкрайността от първичния лъч светлина.

Този Първороден е Създателят, Пазителят, вдъхващият живот Първоизточник на Вселената. Той е Светлината на Светлината. Той притежава трите първични сили на Божественото, Светлината, Духа и Живота (Φως, Пνευμά и Ζωη). Тъй като получава обратно това, което дава, Светлина и живот, той се счита и за първоизточник, пораждащ и разбиращ, Първият човек, Адама Кадмон. Като такъв той се разкрива в десет еманации или Зефирот, които не са десет различни същества, нито са дори същества изобщо, а източници на живот, вместилище на Всемогъщество и на видове Създания. Те са Върховна власт или Воля, Мъдрост, Разум, Добродетелност, Взискателност, Красота, Слава, Постоянство и Господство. Това са атрибути на Бог и идеята, че Бог се разкрива /проявява/ чрез качествата си и че човешкият разум не може да обхване или познае самия Бог в своите дела, а само чрез начините, по които Той се проявява, е основна Истина. Ние познаваме Невидимото само дотолкова, доколкото Видимото ни разкрие.

Мъдростта се нарича  Ноус и Логос (Νοϋς и Λογος), Разум или Слово. Разумът, източникът на мирото, съответства на Светия Дух в християнската религия.

Красотата е представена от зеленото и жълтото. Победата е Яховах - Тсабоат, стълбът на дясната длан, стълбът Якин: Славата е стълбът Boaz на лявата длан. Така нашите символи отново се появяват в Кабала. И отново Светлината, обектът на нашите стремежи, се явява съзидателната сила на Божеството. Кръгът също е специален символ на първите Зефира, Кетер или Короната.

Няма да следваме по-нататък Кабала в нейните четири свята на Духа, Азилут, Бриах, Йезирах и Азиах, или на еманацията, съзиданието, образуването и изработването, всеки вътрешен спрямо другия и произлизащ от другия, висшият винаги обхващащ по-нисшия; нейното учение, че във всичко, което съществува, няма нищо, което да е чисто материално; че всичко идва от Бога и Той е във всичко чрез своето излъчване; че всичко оцелява чрез Божествения лъч, който пронизва всяко създание, че всичко е обединено от Божия Дух, който е животът на живота; така че Бог е всичко; съществата, които населяват четирите свята, по-нисши един спрямо друг в зависимост от разстоянието им до великия Крал на Светлината: съперничеството между добрите и злите Ангели и Служители, което ще продължи докато сам Бог го прекрати и установи отново началната хармония; четирите отделни части на човешката душа; блуждаенето на нечистите души, докато са достатъчно пречистени, за да споделят с Духа на Светлината  съзерцанието на Висшето създание, чието величие изпълва Вселената.

Словото също може да бъде открито във финикийските вярвания. Както при всички подобни в Азия, Божието слово, написано със звездни букви от планетарните божества, пренесено от полу-боговете като пълна загадка към по-високопоставените класи от хора, за да бъде на свой ред пренесено към човечеството, е създало света. Вярата на финикийците е еманация от древното боготворене на звездите, което във учението на Зороастър е свързано с вярата в единия Бог. Светлината и Огънят са най-важните елементи във религията на финикийците. Има раса от деца на Светлината. Те се прекланят пред Небето и неговите Светлини, считайки го за Върховен Бог.

Всичко произхожда от Единствен Принцип и примитивна Любов, която е движещата сила на всичко и ръководи всичко. Светлината, при обединението си с Духа, символ на което е колелото, е животът на всичко, прониква във всичко. Следователно тя трябва да бъде почитана навсякъде, защото тя управлява и контролира всичко.

 Халдейските и Йерусалемски Парафразисти се опитват да свържат със съчетанието Дебар-Яховах, Словото Божие, някаква личност, където и да я срещат. Изразът “И Бог създаде човека” е в Ерусалимски Таргум, “И Словото на Ихух създаде човека”.

Така в xxviii Генезис.20.21, където Яков казва: “Ако Бог е с мен ... тогава Ихух ще бъде моят Алхим” (ИХИХ ИХУХ ЛИ ЛАЛХИМ); и този камък ще бъде Божи Дом” (ИХИХ БИТ АЛХИМ). Онкелос преразказва това така: “Ако словото на Ихух ми помага.... тогава словото на Ихух ще бъде моя Бог”.

В iii. Gen. 8, за “Гласът на Господа Бога” (Ихух Алхим) се казва “Гласът на словото на Ихух”.

В ix. Мъдрост, 1, “О, Боже на моите Предци, Бог на милосърдието! който е създал всички неща със своето слово...”.

И в xviii. Мъдрост,15, “Твоето Всемогъщо Слово дойде от Небето”.

Фило говори за Словото като за едно и също нещо с Бога. На няколко места той го нарича Втората Святост; Образът на Бог; Божественото слово, което е създало всички неща, заместникът на Бог и др.

Когато Йоан започва да проповядва, той е бил отдавна предизвикан от източните и западни философи и свещеници във връзка с най-важния въпрос за безкрайността или създаването на материята: прякото или чрез посредници създаване на Вселената от Бог, произход, обект и окончателно унищожение на злото,  връзка между света на разума и материалното, между Бог и човека, създаването, падението и изкуплението, връщането на човека към първоначалното му състояние.

Еврейското учение, различаващо се от всички останали ориенталски вярвания, дори и от Алохаистичната легенда, с която започва Книгата за Генезиса, приписва съзиданието на прякото действие на Върховното Същество. Теософите на другите източни народи предполагат повече от един посредник между Бог и света. Да поставят между тях едно единствено същество, да предположат, че създаването на света е извършено поне чрез един посредник, им се е струвало принизяване на Върховния господар. Разстоянието между Бог, който е идеалната чистота, и материалното, което е основно и несъвършено, е твърде голямо за тях, за да го преодолеят с една стъпка. Дори и на запад, нито Платон, нито Фило могат да смъкнат толкова ниско света на разума.

Церентий от Ефес както и повечето от Гностиците, Фило, Кабала, Зенд-Авеста, Пуранас, както и в целия Ориент, считат, че разстоянието и антипатията между Върховното Същество и материалния свят са твърде големи, за да припишат на първото създаването на второто. Под, произхождайки от, създадени от, Най-древният, централната Светлина, Началото, Първият служител, един, два или повече служители, екзистенции, разумни същества са измисляни, някои по един или повече (без пряка намеса от страна на великият Неподвижен, Мълчаливото Божество), за да се дължи на тях прякото сътворение на материалното и на разумния свят.

Вече говорихме за многото спекулации по този въпрос. Според някои, светът е създаден от Логос или Словото, първата проява на или еманация от Бога. Според други, началото на сътворението е от еманацията на лъч светлина, така създавайки закона на Светлината и Живота. Примитивната Мисъл, създавайки по-нисшите божества, последователност от разуми, Йенгес на Зороастър, неговите Амшаспнас, Изед и Фероуер, Идеите на Платон, Айоните на Гностиците, Ангелите на Евреите,  Ноус, Демиурзите, Божествената причина, Силите на Фило и Алохаим, силите или висшите богове от древните легенди, с които започва Генезиса – сътворението се дължи на тези и други посредници. Най-истинските абстракции са Екзистенциите и Реалностите. Божиите атрибути, персонифицирани, се превръщат в Сили, Духове, Разуми.

Бог е Светлината на Светлината, Божият Огън, Абстрактния Разум, Коренът или Зърното на Вселената. Симон Магус, основателят на гностицизма, и много ранни християни – юдеи, признават, че проявата на Върховното Същество като Бог или Йехова, Син или Исус и Свети Дух са само много различни модели на Съществуването или Силите на същия Бог. Според други те са истински и отделни неща, както и многото подчинени разуми.

Ориенталското въображение се развихря при създаването на тези нисши разуми, сили, сили на доброто и злото, ангели. Вече говорихме за тези, създадени от персите и от Кабала. В Талмуда, всяка звезда, всяка страна, всеки град, почти всеки език има Принц от Небето за свой пазител.  Йехуел е пазителят на огъня, Михаил – на водата. Седем духове помагат на всеки от тях; тези, свързани с огъня, са Сепафаел, Габриел, Нитриел, Тамаел, Чимшиел, Хадарниел и Сарниел. Тези седем са представени от квадратен стълб в тази Степен, докато стълбовете Якин и Боаз представят ангелите на огъня и водата. Но стълбовете представят не само тях.

Според Базилидис, Бог няма име, не е сътворен, преди всичко съдържащ в Себе си множеството от своите съвършенства; и когато той ги прояви, резултатът е много отделни екзистенции, всички подобни Нему, винаги и все още Той. Според Есенейците и Гностиците, изтокът и западът приемат вярата, че Идеите, Концепциите или Проявите на Божеството са толкова многобройни създания, същества, всички бидейки Бог, нищо без него, но повече от това, което ние разбираме под думата идеи. Те произлизат от Него и отново се сливат с Бога. Те имат някакво междинно място сред нашите модерни идеи, и разумите или идеите, издигнати до ранга на гении в Ориенталската митология.

Тези персонифицирани атрибути на Бога, в теорията на Базилидис са Първородният, Умът, от който произлиза Логос или Словото, от него Разумът, от него Мъдростта, от него Силата и от него Праведността, на която евреите дават името Ейрене, мир или спокойствие, съществените характеристики на божественото, хармонията на всичките му съвършенства. Общият брой последователни еманации е 365, изразени от Гностиците чрез гръцки букви с тайнствената дума Абраксас; представяйки Бог като проявлението му или сбора от проявленията му, но не като Висш и Тайнствен Бог. Тези 365 разума представляват общо взето Множеството  на божиите еманации.

Що се отнася до Офитис, една секта от гностици, има седем по-нисши духове /по-нисши спрямо Ялдабаот, Демиурга или Истинския Творец/: Михаил, Суриел, Рафаел, Габриел, Таутабаот, Ератаот и Атаниел, гениите на звездите, наречени Бикът и Кучето, Лъвът и Меката, Змията, Орелът и Магарето, както по-рано са фигурирали в календара на съзвездията  и имали за символ съответните животни; докато Ялдабаот, Яо, Адонай, Евой, Орай и Астафай са гените на Сатурн, Луната, Слънцето, Юпитер, Венера и Меркурий.

Словото се появява във всички тези вярвания. То е Ормузд на Зороастър, Айнсоф на Кабала, Ноус на Платонизма и филонизма, София или Демиурга на Гностиците.

Всички тези вярвания, докато признават тези различни прояви на Върховното Същество, твърдят, че Неговата идентичност е постоянна и неизменна. Това е разликата, която прави Платон между Същество винаги едно и също и непрекъснатия поток от неща, непрестанно променящ се, Генезисът.

Вярата в дуализма в някаква форма е универсална. Тези, които твърдят, че всичко произлиза от Бога, стреми се към Бога и се връща в Бога, вярват, че между тези еманации има два противоположни принципа- на Светлината и Тъмнината, на Доброто и Злото. Тези вярвания преобладават в Централна Азия и в Сирия, докато в Египет се приема формата на гръцките учения. В първите се приема съществуването на втори  принцип на разума, който действа в Империята на Мрака, изправящ се срещу Империята на Светлината. Такива са разбиранията на персийците и Сабеанците. В Египет този втори принцип е материя, по начина, по който думата се използва в учението на Платон, с неговите тъжни атрибути – Пустота, Мрак и Смърт. В тяхната теория материята може да бъде съживена само от връзката с принципа на небесния живот. Тя се противопоставя на влиянията, които се опитват да я одухотворят. Тази съпротива е Силата на Сатаната, бунтуващата се материя, материята, която не приема Бог.

Два принципа съществуват в много теории: Неизвестният Отец, или Висшият и Върховен Бог, живеещ в центъра на Светлината, щастлив от съвършената чистота на своята същност; и вечната материя, тази инертна, безформена, тъмна маса, която се счита за източник на всяко зло, майката и мястото, където Сатаната се скита.

За Фило и последователите на Платон светът има Душа, създаваща видимите неща, действаща в тях, проводник на Висшия разум, прилагайки идеите, предавани му от Висшия разум, идеи, които понякога надхвърлят Неговите виждания, но които Той изпълнява без да разбира.

Апокалипсисът или Откровенията, независимо от кого са написани, принадлежат на Ориента и античността. Това е възпроизводство на нещо много по-старо. Това е оцветяване, с най-силните багри, които геният на Ориента познава,  на последните сцени от голямата борба на Светлината, Истината и Доброто срещу Тъмнината, Греха, Злото; персонифицирани между Новата Религия, от една страна, а от друга - паганизма и юдаизма. Това е специфично приложение на древния мит за Ормузд и неговите Гении срещу Ахриман и неговите Деви; това е празник на крайния триумф на Истината над обединените сили на хората и демоните. Идеите и представите са заети от всеки източник, откриват се алюзии с ученията на всички времена. Ние непрекъснато правим асоциация със Зенд-Авеста, Еврейските Кодекси, Фило Гностикът. Седемте духове, заобикалящи Небесния трон при откриването на великата Драма, с толкова важно участие, навсякъде първият инструмент на Божията  воля и отмъщение, са седемте Амшаспанди на Паризма; както 24-мата Древни, предлагащи на Върховното Същество първите молитви и почит, напомнят за загадъчните Водачи на Юдаизма, сенки, предшестващи Еоните на гностицизма и възпроизвеждащи 24-мата добри духове, създадени от Ормузд и затворени в яйце.

Христос от Апокалипсиса, Първородният от Сътноряването и Възкресението, е надарен с чертите на Ормузд и Сосиош  от Зенд-Авеста, Айнсоф от Кабала, Карпистес на Гностиците. Идеята, че истинските Посветени и Верни стават Крале и Свещеници е едновременно персийска, еврейска, християнска и гностическа. А определението на Върховното Същество, това, че е алфата и омегата едновременно, е и ще бъде, т.е. Безкрайното време, е определението на Зороастър за Зеруан-Акхерене.

Дълбините на Сатаната, които никой човек не може да измери, неговият временен триумф чрез измама и насилие, неговото оковаване от ангел, неговото осъждане и стопяването му в море от метал, имената му – Змия и Дракон, целият конфликт между добрите духове или небесните армии срещу злото имат много подобия – идеи и определения, в Зенд-Авеста, Кабала и Гносиса.

Ние дори откриваме в Апокалипсиса тази единствено персийска идея, която приема нисшите животни за Деви или проводници на Девите.

Покровителството над Земята на един добър ангел, подновяването на земята и небето, крайната победа на чистите и свети хора са същата победа на Доброто над Злото, на която целият Ориент се надява.

Златото, белите одежди на 24-мата Старейшини са, както и в персийските вярвания, знаците за възвишено съвършенство и божествена чистота.

Така човешкият разум се труди, и се бори, и се измъчва в течение на векове, за да обясни на себе си това, което чувства, без да си го признава, че е необяснимо. Многобройни неясни абстракции, тълпящи се в представите, редици от думи, носещи неясно значение, заплетен лабиринт от неуловими неща, това е резултатът.

Една грандиозна идея, обаче, се явява и откроява, непроменяща се сред въргалящите се хаотично заблуди. Злото, болката и тъгата са временни и водят до помъдряване и добродетел. Те трябва да бъдат съвместими с Божията доброта, чистота и безкрайно съвършенство;трябва да има начин за тяхното обяснение, и ако не можем да го намерим, при всички случаи трябва да се опитваме да го направим. Накрая задължително доброто побеждава и злото ще бъде унищожено. Само Бог може да направи това, и Той ще го направи, чрез еманация от самия себе си, приемайки формата на човек и спасявайки света от проклятие.

Вижте целта, края, резултата на големите спекулации и словоборства в античността, крайното унищожение на злото, възстановяването на човека в неговото първоначално състояние от един Спасител, един Месия, един Христос, от въплътеното Слово, Разума, Силата на Божественото.

Този Спасител е Словото или Логос, Ормузд на Зороастър, Айнсоф на Кабала, Ноус на Платоновото учение и Филонизъм; Той, който е в началото с Бога и е Богът, и от Когото всичко е сътворено. Това, че той е търсен от всички хора на Изтока, е широко показано в Евангелието на Йоан и Посланията на Павел, а изглежда, че едва ли е необходимо да се привеждат доказателства, че Спасителят ще дойде; усилията на всички пишещи са насочени към това - да покажат, че Исус е този Христос, който всички народи чакат; “Словото” на Месията, Миропомазаният и Светият.

В тази Степен великата борба между доброто и злото, в очакване на явлението на Словото или Спасителя е символизирано; както и мистериозните езотерични учения на Есенейците и Кабала.  От ритуалите на първите е известно, съгласно учението им, проповядвано от Йоан Кръстител, че те много приличат на тези за голямата чистота и почти идеалното съвършенство, проповядвани от Исус; и че не само Палестина е пълна с апостоли на Йоан, но и Свещениците и Фарисеите не смеят да отрекат вдъхновението на Йоан, а неговото учение се разпространява и в Мала Азия, има последователи в богатия и луксозен Ефес, в Александрия и Египет; и те с готовност приемат Христовата вяра, за която преди това не са и чували.

Тези стари противоречия са отмрели и старите вярвания са в забвение. Но Масонството все още оцелява, жизнено и силно, тъй както философията, преподавана в школите в Александрия и под Преддверието; проповядваща същите стари истини, които Есенейците са учили на бреговете на Мъртво море; истини нерушими като Божественото, неотрицаеми като Светлината. Тези истини са събирани от Есенейците от ученията на Ориента и Запада, от Зенд-Авеста и Ведите, от Платон и Питагор, от Индия, Персия, Финикия и Сирия, от Гърция и Египет, и от Светите книги на евреите. Оттам ние се наричаме Рицари на Изтока и Запада, тъй като учението ни идва от двете посоки. И тези учения, семето, пресято от сламата, Истината, отделена от Грешките, Масонството е събирало в най-съкровените си помисли, през огъня на преследването, бурите и бедствията, които са ни сполитали. Че Бог е един, неизменен и непроменим, безкрайно справедлив и добър, че Светлината  накрая ще надделее над Мрака – тези, отричащи всички безсмислени и диви спекулации на Зенд-Авеста, Кабала, Гностиците, са религията и философията на Масонството.

Тези разсъждения и представи е полезно да бъдат изучавани; когато разумът може да отсъди кое е без стойност и безполезно да се изследва, той може да оцени по-добре простите, ясни, върховни, универсално признати истини, които през всички епохи са били Светлината, от която Масоните са се ръководили по своя път; Мъдростта и Силата са като неразрушими стълбове, които поддържат и ще поддържат неговия величествен и великолепен Храм.