16. ПРИНЦ НА ЙЕРУСАЛИМ
Ние не мислим повече за възстановяване на Храма в Йерусалим. За нас той е станал символ. За нас целият свят е Божи Храм, както е всяко честно сърце. За да се установи в целия свят Нов Ред и Власт на Любовта, Мира, Милосърдието и Толерантността, трябва да се изгради този Храм, най-достоен за Бога, с издигането на който Масонството сега е ангажирано. Повече не е нужно да се отправяме към Йерусалим за поклонение, нито да принасяме жертви и да проливаме кръв, за да умилостивим Божеството, човек може да направи дърветата и планините свои Църкви и Храмове и да служи на Бога с набожна благодарност и дела, изпълнени с милосърдие и благотворителност към своите братя. Където и да дари своето поклонение смиреното и разкаяно сърце, под арката на дърветата, на открити равни поляни, на склона на хълм, в дола или на оживените градски улици; това е Божият Дом и Новият Йерусалим.

Принцовете на Йерусалим не седят вече като съдии, за да раздават правосъдие между хората, нито техният брой се ограничава до петима. Но техните отговорности продължават да са същите и техните отличителни белези и символи запазват старото си значение. Правосъдие и справедливост са все още техните характеристики. Да се помиряват спорещите и уреждат разногласията, да се възвръща приятелството и мира, да притъпяват различията и смекчават предразсъдъците, това са техните присъщи задължения и те знаят, че миротворците са благословени.

Техните символи бяха вече обяснени. Те са част от езика на Масонството, сега също, както и преди, когато Мойсей се е учел от Египетските Жреци.

Ние все още ние съблюдаваме духа на Божия закон, когато Храмът е бил отново съграден и книгата на закона разтворена:

“Изпълните правилната присъда и въздайте милост и състрадание на всеки човек към неговия брат. Не угнетявайте вдовиците и сираците без бащи и нека никой от вас не допусне в сърцето му да се всели зло срещу неговия брат. Говорете за всеки човек истината пред неговия съсед, прилагайте правото на Истината и Мира зад вашите врати и не давайте лъжливи клетви, защото всичко това аз мразя, рече Бог.”

“Нека онзи, които има сила, да властва в справедливост, а Принцовете - в отсъждането. И нека този, който отсъжда, да бъде убежище срещу вятъра и подслон срещу бурята, като реки в безводно място, като сянка на огромна скала в уморена земя. Тогава подлият човек няма повече да бъде наричан либерален; нито скъперникът – щедър; а работата на справедливостта ще бъде мирът. Ефектът от справедливостта, спокойствието и сигурността, мъдростта и познанието, ще бъдат устойчивостта на времето. Върви праведно и говори почтено, презирай изгодите от тиранията, отърси от ръцете си заразата на подкупа, не отвръщай слуха си от плача на угнетените, нито затваряй очите си, за да може да не видиш престъпленията на великия. И ти ще се извисиш и твоето защитно укрепление ще бъде като боеприпас от скали.”  

Не забравяй тези наставления на стария Завет; и особено не забравяй, когато напредваш, че всеки Масон, колкото и да е смирен, е твой брат, а работникът ти е равен! Винаги помни, че Масонството означава работа и че мистрията е символ на Степените в този Съвет. Трудът, когато е правилно разбран, е едновременно благороден и облагородяващ и е предназначен да развива човешкия морал и духовна същност, а не да бъде считан за позор или нещастие.

Всичко, което ни заобикаля, в своето проявление и въздействие е морално. Ведрото и ярко утро, когато се връщаме към съзнателното си съществуване, напускайки прегръдката на съня; когато от това подобие на Бога Смърт ни зове за нов живот, и отново ни дава съществувание, и Неговата милост ни спохожда чрез всеки ярък лъч и радостна мисъл и зов за признателност и задоволство; тишината от тази ранна зора, мълчанието затихнало като при очакване; свещената вечер, нейния разхлаждащ бриз, удължените й сенки, падащият полумрак, нейният умерен и спокоен час; знойното пладне и строгата и тържествена полунощ; и Пролетта; и меката Есен; и Лятото, което отключва нашите порти и ни повежда напред сред вечно обновяващите се чудеса на света; и Зимата, която ни събира около вечерното огнище – всички те като преминават последователно докосват изворите на духовния живот у нас и направляват този живот към добро или зло. Бездействуващата стрелка на часовника често пъти сочи към нещо вътре в нас; а сянката на стрелката на слънчевия часовник често пада върху нашето съзнание.

Живот с труд не означава по-низше обществено положение или деградация. Всемогъщият не е положил парчето земя на човека под тиха сянка, сред весели горички и прекрасни хълмчета, без се върши никаква работа. Да не се прави нищо, а да ставаш и да ядеш, и да лягаш и да си почиваш. Той е отредил да се полага Труд, във всяка обител на живота, във всяка производствена област, във всеки деен град и от всяка вълна на всеки океан. И това Той е сътворил, защото му е било угодно да даде на човека природа, предназначена за по-висши цели от безполезната почивка и безотговорното безполезно снизхождение и защото, за да се развият енергиите на такава природа, трудът е необходимата и точна съставна част. Ние можем също да попитаме, защо Той не би могъл да направи така, че две и две да е равно на шест, както и защо Той не би могъл да развие тези енергии без инструментариума на труда. Те са еднакво невъзможни.

Това проповядва Масонството като велика Истина; един велик морален обрат, който би трябвало да направлява хода на цялото човечество. Той учи своите трудещи се деца, че действителността на техния всекидневен живот е изцяло духовна, че резултатите от тежкия им труд, платовете, които тъкат, стоките, които разменят, са определени да имат духовен завършек. Така, вярвайки в това, техният всекидневен жребий може да е за тях сфера на най-благородно усъвършенстване. Това, което правим в интервалите на отдих, ходенето ни църква, четенето на книга, е специално отредено да подготви нашите съзнания за действието в Живота. Ние трябва да слушаме и да четем, и да разсъждаваме, за да можем да действаме добре. И действието в Живота е само по себе си великото поле за духовно усъвършенстване. Няма работа в индустрията или бизнеса, на полето или в гората, на кея или на корабната палуба, в офиса или на борсата, а има духовен край. Няма загриженост или изпитание за всекидневния ни труд, а специално призван да възпита у нас търпение, спокойствие, твърдост, постоянство, липса на личен интерес и великодушие. Нито има някакво оръдие или средство на труда, а има част от великия духовен инструментариум. 

Всички отношения в живота, тези на родител, дете, брат, сестра, колега, любовник или възлюбена, съпруг, жена, са морални от край до край във всяка жива връзка, във всеки трептящ нерв, който ги свързва заедно. Те не могат да съществуват ден нито час без да подложат съзнанието на изпитание за неговата истина, вярност, снизходителност и липса на личен интерес.

Един голям град е една просторна сцена на морално действие. В него няма прахосване, а има цел, в същността си добра или лоша, а следователно и морал. Няма изпълнено действие, а има мотив. И мотивите са специалното нравствено правосъдие. Прислугата, къщата и мебелите са символ на това, какво е морално и по хиляди начини съдействат за справедливо или погрешно отношение. Всичко, което ни принадлежи, допринася за нашия комфорт или лукс, пробужда у нас чувство на гордост или признателност, или на егоизъм, или суета, мислите за привилегированост, или милостив спомен за бедния и бедстващия.

Всичко действува върху нас и ни влияе. Великият Божи закон за съпричастност и хармония е могъщ и непреклонен, както Неговия закон за гравитацията. Изречение, въплъщаващо благородна мисъл, кара кръвта ни да закипи. Шум издаден от дете ни ядосва и дразни и влияе върху нашите действия.

Около всички нас един свят от духовни обекти, влияния и отношения се простира. Ние всички смътно го възприемаме като такъв; но той изживява един обаятелен живот - като онзи от гениално и поетично вдъхновение, който общува с духовната сцена около себе си, чува гласовете на духа във всеки звук, вижда неговите следи във всяка преминаваща форма от неща и чувства импулс във всяко действие, страст и съществуване. Много близо до нас са разположени мините на мъдростта. Има тайна и в най-простите неща, чудо и в най-обикновените, чар и в най-еднообразните.

Ние всички сме естествени търсачи на чудеса. Ние пътуваме далеч, за да видим величествеността на древни руини, причудливи форми на заскрежени планини, огромни водопади и галерии на изкуството. И все пак чудото на света е около нас, чудото на залязващи слънца и среднощни звезди, от магията на пролетта, разцъфването на дърветата, до странното преобразяване на молеца. Чудото на Безкрайното Божество и Неговото безгранично проявление. Няма великолепие отвъд това, което поставя сутрешния си трон в златния Изток; няма храм, възвишен като Небесата; няма такава красота като раззеленената, цъфтяща земя; няма място, както и да е пропито със светостта на старите времена, като този дом, който е стихнал и сгушен в прегръдката на най-скромния покрив и зид.

И всичко това са нищо друго освен символи на неща далеч по-велики и възвишени. Всичко е само това, в което е  облечен духът. В тези одежди на времето е обвита безсмъртната природа: в това външност от обстоятелство и форма се изправя на показ изумителната реалност. Нека човек бъде само такъв, какъвто е, една жива душа, общуваща със себе си и с Бог, и вечността стане негово проникновение, безкрайността - негово жилище, лоното на всеобхватната любов – негов дом.

Големият проблем на Човечеството е изкован в най-бедните домове не повече, отколкото и в най-богатите. Едно човешко сърце тупти под широката просяшка дреха; и така вече не раздвижва с туптенето си наметалото на Принца. Красотата на Любовта, обаянието на Приятелството, светостта на Покаянието, героизмът на Търпението, благородната Саможертва, те и техните подобни, сами, правят живота да бъде наистина живот и са неговото величие и мощ. Те са безценните съкровища и слава на човечеството; и те не са присъщи на общественото положение. Всички места и всички сцени са като облечени с величието и обаянието на добродетели като тези.

Пред всички нас ще се появят милиони възможности по обикновените пътеки на нашия живот, в нашите домове и до нашите огнища, където можем да действаме така благородно, както ако през целия си живот сме водели войски, седели сме в сената или посетили легла изпълнени с болест и мъка. Променяйки се всеки час, милионите случаи ще идват, при което можем да подтиснем страстите си, да подчиним сърцата си на благородството и търпението, да се откажем от своя собствен интерес в полза на друг, да изречем думи, изпълнени с благост и мъдрост, да вдигнем падналия, да насърчим отслабналия и болния духом, да смекчим и облекчим изтощението и горчивината на смъртния им жребий. За всеки Масон ще има достатъчно от тези възможности. Те не могат да бъдат изписани на надгробния му паметник, но те ще бъдат записани дълбоко в сърцата на хората, приятелите, децата, роднините около него, в книгата на великата равносметка, а чрез тяхното вечно влияние, във великите страници на Вселената.

Към такава съдба, поне, мои Братя, нека всички ние се стремим! Нека всички се стремим да се подчиняваме на тези закони на Масонството! И така нека нашите сърца станат истински храмове на Живия Бог! И нека Той поощрява нашето усърдие, поддържа нашите надежди и ни осигури успех!