15. РИЦАР НА ИЗТОКА ИЛИ НА МЕЧА (РИЦАР НА ИЗТОКА, НА САБЯТА, ИЛИ НА ОРЕЛА)

ImageТази Степен, както и всички други в Масонството, е символична. Основана на историческа истина и автентична традиция, тя продължава да е емблематична. Основното внушение на тази Степен е Преданост към задължението и Постоянство и Упоритост пред трудностите и обезсърчението.

Масонството е ангажирано в своя кръстоносен поход – срещу отрицанието, нетърпимостта, фанатизма, суеверието, липсата на състрадание и заблудата. То не се плъзга, носено от пасатите по спокойното море, с устойчива и волна лекота право към посрещащото я пристанище, а се натъква и трябва да преодолява редица враждебни течения, възпиращи ветрове и мъртви вълнения.

Главното препятствие пред неговия успех са апатията и безверието на неговите собствени себични деца и бездейна индиферентност към света. В рева и блъсканицата, в забързаността на живота и бизнеса, във врявата и хаоса на политиката, тихият глас на Масонството е нечут и незабелязан. Първият урок, който научава човек, залавящ се да извърши каквото и да било велико дело или благодеяние, е че в основата си хората са невнимателни, студени и безразлични по отношение на всичко, което не засяга тяхното лично и непосредствено благоденствие. На един единствен човек, борещ се за съвършенство, а не на обединените усилия на много хора, дължим ние всички велики дела на човечеството. Ентусиастът, който си представя, че може да вдъхнови със собствения си ентусиазъм множеството, което се върти около него или дори малцината, които сами са се присъединили към него като сътрудници, жестоко се лъже. И най-често съзнаването на собствената грешка е последвано от обезкуражаване и отвращение. Да направиш всичко, да платиш всичко и да изстрадаш всичко, а после независимо от всички препятствия и спънки, успехът да бъде постигнат и великото дело - изпълнено, за да видиш тези, които са му се противопоставяли или са го гледали студено, да претендират и получават почестите и наградата, е обичайната и едва ли не универсална участ на благодетелите от този вид.

Този, който се стреми да служи, да носи полза на света и да го усъвършенства, е като плувец, който се преборва с бързото течение в река, разбита от ветровете в разгневени вълни. Често те реват над главата му, често го блъскат назад и го възпират. Много хора отстъпват под напора на течението и се понасят с него към брега или са пометени от бързеите. И навсякъде само храброто, силно сърце и мощните мишници се преборват и постигат крайния успех.

Неподвижността и застоя са тези, които най-много затормозяват и възпрепятстват хода на прогреса. Твърдата скала или глупавото изсъхнало дърво, здраво крепящо се на върха и около което реката се вихри и вие: Масоните, които се съмняват, колебаят се и са обезкуражени, които не вярват в способността на човека да се усъвършенства; които не са изложени на тежък труд и работа за в полза и за благоденствието на цялото човечество; които очакват другите да свършат всичко, даже и това, на което не се противопоставят и не осмиват; докато те седят, одобрявайки и не правейки нищо или може би прогнозирайки провал.

Имало е много такива при възстановяването на Храма. Имало е пророци на злото и бедата – равнодушните, безразличните и апатичните; тези, които са стояли безучастни и са се подсмивали; и тези, които са мислели, че са служат достатъчно на Бог, ако сега и тогава едва-едва са давали одобрение. Имало е гарвани, вещаещи с граченето си болест, и шепнещи, проповядващи глупостта и безполезността на опита. Светът е изпълнен с такива; някога те са били в също такова изобилие, каквото има и сега.

Но колкото и мрачна и обезкуражаваща да е била перспективата, с равнодушието отвътре и ожесточеното противопоставяне отвън, нашите древни братя са упорствали. Нека ги оставим заети с добрите дела и всеки път, когато за нас, както и за тях успехът е несигурен, далечен и проблематичен, нека все още да помним, че единственият въпрос, който можем да си зададем, като истински мъже и Масони, е какво изисква дългът. Да въздействаме с Меча в едната ръка и с Мистрията в другата!

Масонството учи, че Бог е Патриархално Същество и изпитва интерес към своите творения, както го изразява и названието Отец. Интерес, който е непознат на нито една от Езическите системи, не е присъщ на нито една от философските теории, интерес не само към славните създания на други сфери, Синовете на Светлината, обитателите на Небесните светове, но и към нас, бедни, невежи и недостойни; че Той има милост за грешните, опрощение за виновните, любов за бедните, знание за смирените и обещания за безсмъртен живот за тези, които вярват в него и Му се подчиняват.

Без вяра в Него животът е жалък, светът е безпросветен, Вселената е изхлузено величие, интелектуалната връзка с природата - прекъсната, обаянието от съществуването - загубено, великата вяра в съществуването - загубена. И умът, като звезда откъсната от орбитата й, се скита из необятната пустиня на своите схващания, без да привличана, без посока, без съдба или край.

Масонството учи, че от всички събития и действия, които стават във вселената от светове и вечно редуващи се епохи, няма нито едно, дори и най-краткото, което Бог да не предвидил навеки, с цялата отчетливост на непосредствения поглед, съчетавайки всичко така, че свободната човешката воля да бъде Неговия инструмент, както всички други сили на природата.

То учи, че душата на човека е формирана от Него с цел, че създадена в нейната пропорция и моделирана във всяка част от безкрайна вещина, една еманация на Неговия дух, нейната природа, необходимост и предназначение са добродетел. Тя е така формирана, така моделирана, така изваяна, така точно балансирана, така изящно осъразмерена във всяка част, че грехът, въведен в нея, е нещастие, порочните мисли я проникват като отровни капки, дъхът на престъпните желания върху нежните й фибри нанася върху тях язви, смъртоносни като тези от чумата по тялото. Тя е създадена за добродетел, а не за поквара; за непорочност, като нейния край, покой и щастие. Също толкова безполезно би било усилието да накараме планината да хлътне до нивото на долината, вълните на бушуващото море да се отдръпнат от бреговете си и да спрат да се разбиват в крайбрежния пясък, звездите да преустановят бързия си ход, колкото и това, да променим който и да е закон на нашата собствена природа. И един от тези закони, които Той ни е дал, произнесен с гласа на Бога и изричан чрез всеки нерв и фибра, всяка сила и стихия, е, че ние трябва да сме с изправени глави и да бъдем добродетелни; че ако сме изкушавани – трябва да устояваме; че сме длъжни да управляваме своите непокорни страсти и да държим в подчинение чувствените си влечения. И това не е диктатът на една произволна воля, нито на един строг и неприложим закон, а е част от великия неизменен закон за обединяващата Вселената хармония: не просто нареждане на една произволна воля, а диктатът на Безграничния Разум.

Ние знаем, че Бог е добър, и че това, което върши, е правилно. Знаейки това, делото на сътворението, житейските промени, обречените на вечност, всички са се разпространили преди нас, като Божиите повели и съветите на безгранична любов. Знаейки това, после научаваме, че Божията любов се занимава с въпроси като самата нея, надхвърлящи по доброта и слава всяка мисъл или представа и единствената причина, поради която ние не я разбираме, е, че тя е прекалено възвишена за нас, за да я разберем. Божията любов се грижи за всичко и нищо не е пренебрегнато. Той бди над всичко, грижи се за всичко, мъдро приспособява всичко; за старостта, за най-ранното детство, за зрялата възраст, за юношеството; за всяко място от този или от друг свят; за нуждата, слабостта, радостта, тъгата и дори за греха. Всичко е хубаво и добро, и правилно; и ще бъде така завинаги. През вечността на вековете светлината на Божията благодат ще грее оттук нататък, разкривайки всичко, правейки всичко съвършено, давайки възнаграждение на всичко, което го заслужава. Тогава ще видим това, в което сега можем само да вярваме. Облакът ще бъде повдигнат, вратата на тайнството премината, и цялата светлина ще огрее завинаги; тази светлина, на която светлината на Ложата е символ. Тогава това, което е било повод за изпитание за нас, ще роди триумф; това, което е носело на сърцата ни болка, ще ги изпълни с радост; и ние тогава ще почувстваме, че там, както тук, единственото истинско щастие е да учиш, да напредваш и да се усъвършенстваш. То не може да се постигне без да сме започнали от грешката, отрицанието и несъвършенството. Ние трябва да преминем през мрака, за да достигнем светлината.