13. КРАЛСКА АРКА НА СОЛОМОН
ImageНезависимо дали легендата и историята на настоящата степен са историческа истина или не представляват нищо друго, освен алегория, съдържаща в себе си по-дълбока истина и по-задълбочено значение, няма да спорим за това сега. Ако не става дума за нищо друго, освен за легендарен мит, трябва сами да установите какво означава той. Сигурно е, че думата, която не се позволява сега на Евреите да изричат, е била във всеобща употреба от Аврам, Лот,Исак, Яков, Лабан, Ребека и дори сред чужди за Евреите племена, преди времето на Мойсей; и че той се повтаря стотина пъти в лирическите излияния на Давид и други Еврейски поети.

Знаем, че в продължение на много векове на Евреите им е било забранено да произнасят Светото Име; че където и да го срещали те, вместо него в продължение на векове прочитали думата Адонай; и че по него, когато трябвало да се използват масоретичните точки, които представляват гласните, те поставяли онези, които принадлежат на последната дума. Притежанието на истинското произношение се е считало, че дава на този, който го има, извънредни и свръхестествени сили; и самата Дума, изречена от човека, се е считала като амулет, защита срещу лична опасност, болест и зли духове. Ние знаем, че това е празно суеверие, естествено за прости хора, което по необходимост изчезва с просветяването на интелекта на човека; и изцяло недостойно за един Масон.

Трябва да се отбележи, че това понятие за светостта на Божественото Име или Съзидателната Дума е било общо разпространено за всички древни нации. Древните Персийци (които са били сред най-ранните емигранти от Северна Индия) са предполагали, че Свещената дума Хом е била надарена с мистериозна власт; и те са проповядвали, че светът е бил създаден чрез произнасянето и. В Индия е било забранено да се произнася думата АУМ или ОМ, Светото име на едно Божество, изявено като Брахма, Вишна и Сийва (Шива).

Тези суеверни понятия по отношение на ефикасността на Думата и забраната относно произнасянето и, бидейки грешки, да не сформират част от чистата примитивна религия или езотеричната доктрина, проповядвана от Мойсей и пълното познание на която е било ограничено до Посветените; освен ако цялото не е било нищо друго, освен умно направено изобретение за скриване на някое друго Име или истина, тълкуването и значението на които е било доведено до знанието единствено на избраните малцина. Ако е така, в умовете на хората се появили общо разпространени понятия във връзка с Думата, подобно на други грешки и фабули, сред всички древни нации от неправилно разбрани оригинални истини, символи и алегории. Така че винаги е ставало така, че алегории, предназначени да бъдат изразни средства, да бъдат разбрани от мъдрите, са станали или породили грешки, бидейки буквално приети.

Истина е, че преди да се изобретят масоретичните точки (което е станало след началото на Християнската ера), произношението на дума на еврейски език не е могло да бъде разбрано от знаците, на които е написана тя. Следователно е било възможно името на Божеството да е била забравено и изгубено. Сигурно е, че истинското му произношение не е това, което е представяно от думата Jehovah (Йехова); и следователно, че това не е истинското наименование на Божеството, нито неизразима дума.

Старинните символи и алегории винаги са имали повече от едно тълкуване. Те винаги са имали двойно значение, и понякога повече от две, като едното е служило като покривало за другото. По този начин произношението на думата е било символ; и това произношение и самата дума са се изгубвали, когато познанието на истинския характер и атрибути на Бога са избледнявали от умовете на Еврейския народ. Това е едно тълкуване – истинско, но не вътрешно и не най-задълбоченото такова. 

Фигуративно се казва, че хората са забравяли името на Бога, когато са изгубвали това познание и са боготворели езическите божества и са им горели тамян на високи места и са пускали децата си да минат през огъня до Молох.

По този начин опитите на древните Израелтяни и Посветените да установят Истинското Наименование на Божеството, и произношението им, и загубата на Истинската Дума, са алегория, в която са представени общото невежество на истинския характер и атрибути на Бога, склонността на хората на Юда, и ниските и погрешни и позорни понятия на Великия Архитект на Вселената, които са споделяни единствено от няколко привилегировани личности; защото дори Соломон да е строил олтари и да е давал жертвоприношения на Астарат, богинята на Тсидумин и Малкум, бог Аамуните и изградил високи палати за Камус, божеството Моабит и Малек, богът на Бени-Аамун. Истинският характер на Бога им е бил непознат, подобно на Името му; и те боготворели телците на Йеробоам, както правели в пустинята по отношение на направеното за тях от Аарун. 

Масата Евреи не вярвали в съществуването на един единствен Бог до късен период в историята си. Ранните им и популярни идеи за Божеството били изключително оскъдни и недостойни. Дори докато Мойсей получавал законодателството на връх Синай, те принудили Аарун да им пресъздаде образа на Египетския бог Апис, поклонили му се и го боготворили. Те винаги били готови отново да боготворят боговете на Мизраим; и скоро след смъртта на Джошуа те станали благочестиви богомолци на фалшиви богове от всички заобикалящи ги нации. “Вие сте пренесли,” им рекъл Амок, пророкът, говорейки за четиридесет-годишното им пътуване в пустинята, по Мойсей, “временното жилище на идолите ви Малек и Кайун, звездата на вашия бог, който вие сами сте направили.”

Сред тях, както сред други нации, понятията за Бог, сформирани от отделни лица, варирали според интелектуалните и духовните им способности; бедни и несъвършени, и обличайки Бога с най-общо разпространени и недодялани атрибути на човешката природа, сред невежите и недодяланите; неопетнени и възвишени сред добродетелните и силно надарените. Тези понятия постепенно се подобрявали и станали пречистени и облагородени с напредъка на нацията в цивилизацията – бидейки на най-ниско ниво в историческите книги, изменени в пророческите писания и достигайки най-високото си въздигане сред поетите.

Сред всички древни нации имало едно убеждение и една представа за Божествеността за просветените, интелигентните и образованите, и още едно за обикновените хора. Евреите не били изключение на това правило. Йехова, за масата хора, бил подобен на боговете на нациите около тях, с това изключение, че бил особен Бог, пръв от семейството на Аврам, на този на Исак, и на този на Яков и след това Националният Бог; и, както те вярвали, по-могъщ от другите богове от същия вид, боготворени от съседите им – “Кой сред Баалим прилича на теб, о, Йехова?” – изразява цялото им кредо.

Божеството на ранните Евреи разговаряло с Адам и Ева в градината на насладата, когато се разхождало в нея в прохладата на деня; той разговарял с Каин; седял и ял с Аврам в палатката му; този патриарх изисквал видим признак, преди да повярва в положителното му обещание; той позволил на Аврам да го увещава, и да го убеди да промени първото си определяне по отношение на Содом; той се преборил с Яков; показал на Мойсей личността си, въпреки че не му разкрил лицето си; той продиктувал разпоредбите на най-подробната политика и размерите на временното жилище и обзавеждането му на Израелтяните; той настоявал на и се наслаждавал на жертвите и на свързаните с изгаряне жертвоприношения; бил сърдит, ревнив и отмъстителен, а така също и колеблив и нерешителен; позволил на Мойсей да го разубеди от твърдото му решение да доведе до разруха на народа си; той наредил изпълнението на най-шокиращите и омразни действия на жестокост и варварство. Той ожесточил сърцето на Фараона; той се разкаял за злото, което казал, че ще причини на народа на Ниневех; и не го сторил, с което предизвикал възмущението и гнева на Йонах.

Такива били популярните понятия на Божеството; и или свещениците не разполагали с по-добри такива или полагали малко усилия да коригират тези понятия; или популярният интелект не бил достатъчно уголемен, за да им предостави възможност да приемат по-възвишени понятия за Всевишния.

Но не такива били идеите на малцината интелектуалци и просветени сред Евреите. Сигурно е, че те притежавали познания за истинския характер и атрибути на Бога; както същата класа хора правили сред другите нации – Зороастър, Мену, Конфуций, Сократ и Платон. Но доктрините им по този предмет били езотерични; те не ги съобщавали на всички хора, а само на малцината привилегировани; и точно така, както те били съобщавани в Египет и Индия, в Персия и Финикия, в Гърция и Тракия, в по-големите мистерии, на Посветените.

Комуникирането на тези познания и на други тайни, някои от които вероятно са изгубени, съставлявало под други наименования това, което ние сега наричаме Масонство или Свободно или Явно-Масонство. Тези познания били, в известен смисъл, Изгубеният Свят, който бил доведен до знанието на Великите Избрани, Съвършени и Сюблимни Масони. Би било безразсъдство да се преструваме, че формите на Масонството са били едни и същи през тези векове и такива, каквито са сега. Настоящото наименование на Ордена и титлите му, както и наименованията на Степените, които се използват сега, не са били познати тогава. Дори Синьото Масонство не може да проследи автентичната си история, с настоящите си Степени, по-нататък от 1700 година, ако може то да бъде проследено след това. Но под каквото и наименование да е било известно то в тази или онази страна, Масонството е съществувало, както съществува сега, същото по дух и по сърце, не само когато Соломон е изградил храма, а векове преди – преди дори първите колонии да са емигрирали в Южна Индия, Персия и Египет от люлката на човешката раса.

Върховният, Самостоятелен, Всемъдър, Всемогъщ, Безкрайно Добър, Състрадателен, Благотворен и Милостив Създател и Спасител на Вселената е бил един и съществуващия, с каквито и наименования да е бил наричан, за интелектуалните и просветени хора на всички нации. Наименованието не е нищо друго, освен символ и представителен йероглиф на характера и атрибутите му. Наименованието АВ представлявало отдалечеността му над хората, недостъпността му; БАЛ и БАЛА, могъществото му; АЛОХИМ, различните му действия; ИХУХ, съществуването и пораждането на нещата. Нито едно от наименованията му, сред Ориенталците, не е било символ на божествено безкрайната любов и нежност, всеобхватното милосърдие. Като МОЛОХ или МАЛЕК той е бил всемогъщ монарх, страхотна и безотговорна Воля; като АДОНАЙ - единствено като произволен Господар и Майстор; като АЛ ШАДАЙ - като могъщ и РАЗРУШИТЕЛ.

Да съобщава истинските и правилните идеи по отношение на Божеството е била главната цел на мистериите. В тях Хурум Кралят и Хурум Майсторът са получили познанията си за него и атрибутите му; и на тях това познание е било преподадено на Мойсей и Питагор.

Следователно нищо не ти забранява да считаш цялата легенда на настоящата Степен подобна на тази на Майстора, алегория, представляваща увековечаване на познанията за Истинския Бог в светилището на посвещаването. По потайни пътища може да установиш местата на посвещаването, които в старинните церемонии в общи линии са се намирали под земята. Храмът на Соломон е представлявал символичен образ на Вселената; и е приличал по подредбата и мебелировката си на всички храмове на древните нации, които са практикували мистерии. Системата от номера е била близко свързана с религиите и боготворенето им и е дошла при нас в Масонството; въпреки езотеричното значение, с което използваните от нас номера са многозначителни за огромното болшинство хора, които ги използват. Тези номера са били специално използвани, които са имали връзка с Божеството, представлявали атрибутите им или са фигурирали в рамката на света, във времето и пространството и са формирали, малко или повече, основите на тази рамка. Те са били универсално считани за свещени, като са били израз на реда и интелигентността, изричане на Самото Божество.

Светият от най-светите Храмове образувал куб, в който нарисуван на равна повърхност, съществуват 4+3+2=9 видими линии, и три страни или лица. Той отговарял на номер четири, с който древните хора представяли Природата, като това бил номерът на веществата или материалните форми и на елементите, кардиналните точки и сезони и на вторичните цветове. Числото три навсякъде представлявало Върховното Същество. Оттук наименованието на Божеството, гравирано на триъгълник, плоча и този потопен в куб ахат, е учел древният Масон и ни учи, че истинското познание на Бог, на характера Му и атрибутите Му, е написано от Него върху листата на великата Книга на Универсалната Природа и може да бъде прочетено там от всички, които са надарени с необходимото количество интелект и интелигентност. Това познание на Бога, написано по този начин там и на което Масонството в продължение на всички векове е било тълкувател, е Словото на Майстора Масон.

В рамките на Храма всички подредби са били мистично и символично свързани със същата система. Куполът или таванът, представени със звезди, подобно на небесната твърд, е бил подкрепян от дванадесет колони, представляващи дванадесетте месеца на годината. Границата, която е минавала около колоните, е представлявала зодиакът, а един от дванадесетте небесни знаци е бил предназначен за всяка една колона. Бронзовото море е било подкрепяно от дванадесет вола, като всеки три от тях гледали към всяка основна точка на компаса.

И така в наши дни всяка Масонска Ложа представлява Вселената. Както ни е казано, всяка от тях се простира от изгрев до залез слънце, от юг на север, от повърхността на земята до Небесата и от същата до центъра на земното кълбо. В нея са представени слънцето, луната и звездите; три големи факли в изтока, запада и юга, образуващи триъгълник, и дават светлина; и подобно на Делтата или Триъгълника, окачени на Изток и помествайки Неизразимото Име, посочват, чрез математическото равенство на ъглите и страните, красивите и хармонични пропорции, които управляват в съвкупност и детайлите на Вселената; докато тези страни и ъгли представляват с числото си три, Триединството на Силата, Мъдростта и Хармонията, които председателстват сградата на тази прекрасна работа. Тези три велики светлини също представляват великата мистерия на трите принципа, на създаването, разпада и разрухата и възпроизвеждането или възстановяването, осветени от всички символи на вярата в многобройните им Триединства.

Лъчистият пиедестал, осветяван от вечния пламък вътре в него, символ на тази светлина на Разума, дадена от Бога на човека, с която му се предоставя възможност да чете в Книгата на Природата записа на мисълта, откровението на атрибутите на Божествеността.

Тримата Майстори Адонирам, Йоаберт и Столкин представляват типовете Истински Масон, който търси познания поради непорочни мотиви и за да може да разполага с по-добра възможност да служи на и извлече изгода за събратята си; докато недоволните и самонадеяни Майстори, които са били погребани в руините на арките, представляват онези, които се стараят да го придобият не поради свети цели, а за да спечелят власт над събратята си, да задоволят гордостта, суетата или амбицията си.

Лъвът, който е пазил Кивота и е държал в устата си ключа, с който да я отвори, фигуративно представлява Соломон, Лъвът на Племето на Юда, който е запазил и предал ключа на истинското познание на Бога, на законите Му и на задълбочените мистерии на морала и физическата Вселена.

Енох [Ханок], ни казват, вървял с Бога в продължение на триста години, след като достигнал шестдесет и пет-годишна възраст – “е вървял с Бога, и вече не е съществувал, защото Бог го бе взел при себе си.” Името му е обозначено на Еврейски, ПОСВЕТЕНИЯТ или ИНИЦИАТОРЪТ. Легендата за колоните от гранит и месинг, или бронз, издигнати от него, е вероятно символична. Тази от бронз, която е оцеляла след потопа, се предполага, че символизира мистериите, на които Масонството е законният приемник – от най-ранните времена пазител и хранител на великите философски и религиозни истини, непознати за свободния свят и предавани от поколение на поколение от непрекъснат поток от традиции, въплътени в символи, емблеми и алегории.

Легендата на тази Степен е по този начин, тълкувана частично. От малко значение е дали та е по някакъв начин историческа. Защото стойността и се състои в уроците, които тя втълпява и задълженията, които тя предписва на онези, които я приемат. Притчите и алегориите на Светите писания не са по-малко ценни от историята. Нещо повече, те са още повече такива, защото древната история е малко поучителна, а истините се крият в и символизират от легендата и мита.

Съществуват по-задълбочени значения, скрити в символите на настоящата Степен, свързани с философската система на Еврейските Кабалисти, които ще научите след това, ако имате този късмет да напреднете. Те се разкриват в по-висшите степени. Лъвът (Арай, Араяйх, което също така означава олтар) продължава да държи в устата си ключа към загадката на сфинкса.

Но съществува едно приложение на настоящата Степен, което вие сега имате право да знаете; и което, спомняйки си Хурум Майсторът, е символът на човешката свобода, както вие по всяка вероятност ще откриете сами за себе си.

Не е достатъчно един народ да спечели свободата си. Той трябва да я осигури. Той не трябва да я повери на пазителите й, или да я предостави на нареждането на който и да било човек. Крайъгълният камък на Кралската Арка на великия Храм на Свободата е фундаментален закон, харта или конституция; изразът на фиксираните навици на мисълта на хората, въплътен в писмен инструмент или резултатът на бавни натрупвания и заздравяването на вековете; един и съществуващия във война, както и в мир; той не може бързо да се промени, нито безнаказано да се наруши, а е свещен, подобно на Кивота на Завета на Бога, който никой не е в състояние да докосне и да продължи да живее.

Постоянна конституция, с корени в привързаността, изразявайки волята и присъдата и изградени върху инстинктите и установени навици на мисълта на хората, с независимо правораздаване, избирателна законодателна власт с два клона, изпълнително длъжностно лице, отговорно за хората и правото на съдебен процес със съдебни заседатели, ще гарантира правата на хората, ако е добродетелно и въздържано, без лукс и без жажда за завоевания и суверенна власт и безразсъдствата на илюзорните теории с невъзможно съвършенство.

Масонството учи Посветените си, че заниманията и професиите на този живот, дейностите му, грижите и изобретателността, предопределените развития на природата, дадени ни от Бога, са насочени към поощряване на великия Му проект, при направата на света; и не са във война с великата цел на живота. Той учи, че всичко е красиво във времето си, на мястото си, в определената си цел; че всичко, което предстои на човек да направи, ако се извърши правилно и точно, естествено помага за изработване на спасението му; че ако той се подчинява на действителните принципи на призванието му, той ще е добър човек: и че той ще се превърне в лош човек, единствено чрез небрежно отношение и неизпълнение на отредената му от Небето задача, чрез бездейна разгулност или чрез нарушаване на благодетелния му и възвишен дух. Определеното действие на живота е великото обучение на Провидението; и ако човек отстъпи пред него, той не ще се нуждае нито от църкви, нито от обреди, с изключение на израза на религиозната му почит и благодарност.

Защото съществува религия на труда. Не става дума за черна работа, простото протягане на крайниците и на мускулите за изпълнение на възложените задачи. Тя има значение и намерение. Живо сърце влива кръв в трудещата се десница; и сърдечна привързаност вдъхновява и се смесва с труда на човека. Това е привързаност към дома. Трудът се полага на полето или изпълнява възложените му задачи в големите градове, или подтиква търговските кораби в широките океани; но центърът му е у дома; и нататък винаги се насочва той с доходите си, със средствата за подкрепа и комфорт за другите; жертвоприношения свещени за мисълта на всеки един предан човек, като жертвоприношение в златното светилище. Много грешки има се срещат сред труда на живота; произнасят се много остри и прибързани думи; но все още продължава да се върши тежката работа, изтощителна и трудна, и мъчителна, каквато тя често е. Защото в този дом има хора на възраст или със заболяване, или безпомощни малки деца, или крехко детство, или слаба жена, които не трябва да се оставят в нужда. Ако човек не разполага с други, освен с обикновени егоистични импулси, не би съществувала сцената на труда, която ние съзерцаваме около нас.

Адвокатът, който справедливо и честно представя делото си с чувство на истинско самоуважение и съвест, за да помогне на съда да стигне до правилно заключение с убеждението, че там царува Божията справедливост, играе религиозна роля, водеща този ден религиозен живот; или още правото и правосъдието не са част от религията. Независимо дали през целия ден той вече веднъж е обжалвал във форма или по положения, насочени към съвестта или не; независимо от това дали той вече веднъж е говорил за религията и Бога или не; ако е имало вътрешна цел, съзнателно намерение и желание, това свещено правосъдие трябва да триумфира, този ден той е водил добър и религиозен живот и е направил най-съществен принос към тази религия на живота и на обществото, каузата на безпристрастие между хората и на истината и правилното действие в света.

Книгите, за да са с религиозна тенденция в смисъла на Масонството, не е нужно да са книги с проповеди, с набожни упражнения или молитви. Това, което винаги втълпява почтени, благородни и патриотични чувства или докосва сърцето с красотата на добродетелта и добродетелта на добросъвестния живот, е в хармония с религията на Масонството и е Евангелие на литературата и изкуството. Това Евангелие се проповядва от много книги и рисунки, от много поеми и художествена проза, от отзиви и вестници; и е болезнена грешка и окаяно тесногръдие да не се признават тези широко разпространени агенции на Небесното обезпечаване; да не виждаш и приветстваш тези многоръки помощници на великата и добра кауза. Божиите оракули не говорят само от амвона.

Съществува също така религия на обществото. В бизнеса съществува много повече от продажба, размяна, цена, заплащане; защото съществува свещената вяра на човека в човека. Когато се уповаваме на съвършеното доверие в целостта на друг; когато чувстваме, че няма да се отклоним от правилния, прямия, порядъчния, съзнателен ход поради изкушение; целостта и добросъвестността му са Божият образ в нас; и когато вярваме в него, то е толкова велико и великодушно действие, както когато вярваме в правотата на Божествеността.

Във веселите събрания за развлечение, добрите привързаности на живота избликват и се смесват. Ако не би било така, тези места за събирания биха били толкова мрачни и отблъскващи, колкото пещерите и бърлогите на разбойниците и обирджиите. Когато приятели се срещат и сърдечно се стискат ръце и окото блясва, а лицето се изпълва с радост, между сърцата им съществува религия; и всеки един обича и боготвори Истината и Доброто в другия. Не е политика или корист, или егоизъм това, което разпростира такъв чар около такава среща, а ореолът на ярка и красива привързаност.

Същият блясък на благо разположение и привързана почит свети подобно на меко всеобхващащо небе по целия свят; по всички места, където хората се срещат и се разхождат или се трудят заедно; не само върху будоарите на влюбените и брачните олтари, не само върху домовете на чистотата и нежността; но върху всички обработвани полета и оживени работилници, и прашни магистрали, и павирани улици. Върху тротоарите няма износен камък, но е бил олтар на такива жертвоприношения на взаимна учтивост; нито са били наклонени дървена колона или железни перила срещу които с привързаност бие сърцето. Колко много други такива елементи има в потока на живота, които потичат през такива канали, които са със сигурност тук и навсякъде; почтена, прочувствена, безкористна, неизразима привързаност.

Всяка Масонска Ложа е храм на религията; и ученията му са обучение в религия. Защото тук се втълпяват безкористност, привързаност, толерантност, посветеност, патриотизъм, истина, великодушна отзивчивост към тези, които страдат и тъгуват, съжаление към падналите, милосърдие за съгрешаващите, облекчение за тези, които са в нужда, Вяра, Надежда и Благотворителност. Тук се срещаме като събратя, за да се научим да се познаваме и да се обичаме. Тук с радост се поздравяваме, тук сме снизходителни към грешките един на друг, готови взаимно да облекчим нуждите си. Това е истинската религия, разкрита на древните патриарси; която Масонството е проповядвало в продължение на много векове и която то ще продължи да защитава, докато трае времето. Ако тук навлязат недостойни страсти, или егоистични, горчиви или отмъстителни чувства, презрение, неприязън, омраза, те се превръщат в натрапници, които не са добре дошли, те са неканени странници, а не гости.

Със сигурност има много злини и зли страсти и много омраза, презрение и грубост навсякъде по света. Ние не можем да откажем да видим злото, което е в живота. Но не всичко е зло. Ние все още виждаме Бог в света. Сред злото има добро. Ръката на милосърдието внася богатство в колибите на сиромашията и скръбта. Истината и простодушието живеят сред много хитрини и софистика. Има добри сърца под веселите роби, а също и под дрипавите дрехи.

Любовта стиска ръката на любовта сред цялата завист и обърканост на парадното съперничество; преданост, състрадание и съчувствие бдят през нощта до леглото на страдащ съсед, сред заобикалящата сиромашия и жалка злочестина. Предани мъже обикалят от град на град да се грижат за тези, които са поразени от ужасната епидемия, която от време на време подновява мистериозните си маршове. Жени от добро семейство и деликатно възпитани са се грижели за ранени войници преди това да стане модно; и дори бедни изгубени жени, които единствено Бог обича и жали, се грижат за поразените от чумата пациенти с търпелив и великодушен егоизъм. Масонството и сродните му Ордени учат хората да се обичат един друг, да хранят гладните, да обличат голите, да утешават болните и да погребват самотните мъртви. Бог навсякъде намира и благославя благите задължения, състрадателната мисъл, и любящото сърце.

Във всички законни цели на хората съществува елемент добро и божествен дух диша във всяка тяхна законна привързаност. Земята, която те тъпчат, е свещена земя. Съществува естествена природна религия на живота, която, обаче, отговаря с много нарушени тонове на религията на природата. В човешката природа съществува красота и слава, с много смесени нюанси, обаче в красотата на приятните пейзажи и издигащи се хълмове и във великолепната слава на обсипаните със звезди небеса.

Хората може да са добродетелни, самоусъвършенстващи се и религиозни в занятията си. Тези занятия са предназначени именно за това. Всички техни социални взаимоотношения, приятелство, обич, семейни връзки са били предназначени да бъдат свещени. Те може да са религиозни, не с вид протест и устойчивост срещу различните им призвания; но в съответствие с истинския им дух. Тези призвания не изключват религията; а се нуждаят от нея, за собственото им усъвършенстване. Те може да са религиозни труженици, независимо дали се трудят на полето или във фабриката; религиозни лекари, адвокати, скулптори, поети, художници и музиканти. Те може да са религиозни във всяка една област на труда и във всички развлечения на живота. Животът им може да е религия; обширната земя – неин олтар; тамянът и - самият дъх на живота; огньовете им винаги се разпалват от яркостта на Небето.

Обвързана с бедните, с крехкия живот, е могъщата мисъл, която презрително отхвърля тясното протежение на цялото видимо съществуване. Душата винаги се протяга навън и иска свобода. Тя гледа напред от тесните и покрити с решетки прозорци на разума, към обширното неизмеримо създание; тя знае - около нея и отвъд нея лежат разпрострени безкрайните и вечни пътеки.

Всичко вътре в нас и без нас трябва да разбуди умовете ни за възхищение и учудване. Ние сме мистерия, обхваната от мистерии. Връзката на ума с материята е мистерия; чудесната телеграфна комуникация между мозъка и всяка една част на тялото, силата и действието на волята. Всяка позната стъпка е повече от история в земята на очарованието. Силата на движението е така мистериозна, като силата на мисълта. Паметта и сънищата, които са неопределено ехо на мъртвите спомени са еднакво необясними. Универсална хармония произлиза от безкрайното усложнение. Движещата сила на всяка стъпка, която правим в жилището ни, допринася отчасти за реда на Вселената. Ние сме свързани с връзките на мисълта и дори на материята и силите и, с цялата необятна Вселена и всички минали и предстоящи поколения хора.

Най-скромната цел под окото ни така пълно предизвиква внимателното ни изследване, както пестеливостта на най-отдалечената звезда. Всеки лист и всеки стрък трева пази в себе си тайните, които нито едно човешко проникване някога ще е в състояние да разгадае. Нито един човек не е в състояние да каже какъв и принципът на живота. Нито един човек не може да знае каква е силата му на секреция. И двата са неразгадаеми мистерии. Винаги, когато протегнем ръка, ние я поставяме върху заключеното лоно на мистерията. Където и да стъпим, ние стъпваме върху чудеса. Моретата от пясъци, размитите от водата камъчета на хълмовете, грубите маси скали, всички те са многократно очертани във всяко едно направление от почерк по-стар и по-значителен и сюблимен от всички древни руини и всички победени и погребани градове, които миналите поколения са оставили на земята; защото това е почеркът на Всевишния.

Голямата задача на Масона в живота е да прочете книгата на писанията му; да установи, че животът не е вършене на черна и неблагодарна работа, а слушане на оракули. Древната митология не е нищо друго, освен лист в тази книга; защото тя е населявала света с духовни характери; и науката, с много страници, все още се разстила пред нас, като ни разказва една и съща изпълнена с чудеса приказка.

Ние ще сме точно толкова щастливи след това, колкото сме почтени и добросъвестни и не повече, точно толкова щастливи, колкото ни подготвя за това характера ни и не повече от това. Моралът ни, подобно на мисловния ни характер, не се формира за миг; той е навикът на умовете ни; резултат на много мисли и чувства и усилия, свързани от много естествени и здрави връзки. Великият закон на Възмездието е, че предстоящият опит трябва да се засяга от всяко едно настоящо чувство; всеки един бъдещ миг от битието ни трябва да отговаря за всеки един настоящ момент; един отдаден на порока миг, или изгубен за самоусъвършенстване, е завинаги пожертван и изгубен; един час закъснение да се влезе във верния път, ще ни върне до голяма степен назад, във вечното преследване на щастието; и за всеки грях, дори на най-добрите от хората, трябва да се отговаря по този начин, ако не е съответно на пълното измерване на незаслужена и все пак съответно на правилото за непреклонна висока нравственост и безпристрастност.

Законът на възмездието притиска всеки човек, независимо от това дали той мисли за него или не. Той го преследва през всички ходове на живота, със стъпка, която никога не залита, нито се изморява и с око, което никога не заспива. Ако не беше така, Божието правителство нямаше да е безпристрастно; нямаше да има дискриминация; нито морална суверенна власт; нито светлина, разпростряна върху мистериите на Провидението.

Каквото човек си посее, това и нищо друго, освен това, няма да пожъне. Това, което правим, било то добро или зло, тъжно или весело, това, което вършим всеки ден и ще вършим утре; всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, всяко събитие; всеки изминаващ час, всеки миг, в който дишаме; всичко това допринася за сформиране на характера, според който ще ни съдят. Всяка частица влияние, която е необходима, за да се сформира тази цялост - характерът ни -  ще се пресява от масата в бъдещото ни разглеждане и изследване; и частичка по частичка, с вероятно намесващи се в този процес векове, ще спада към отличителния принос на сумата от радостите и скърбите ни. По този начин всяка неизползвана дума и всеки неизползван час ще отговарят при издаване на присъдата ни.

Следователно нека да се погрижим за това, което сеем. Върху нас се спуска зло изкушение; възможност за недобросъвестна печалба или нечестиво угаждане или в сферата на бизнеса, или в сферата на удоволствията, на обществото или в самота. Ние отстъпваме; и засаждаме семе на горчивина и скръб. Утре ще се изправим пред заплахата на разкритието. Обезпокоени и разтревожени, ние прикриваме греха и го погребваме дълбоко под лъжливост и лицемерие. В лоното, в което той лежи скрит, в плодородната почва на сродни пороци, този грях не умира, а разцъфтява и расте; и около прокълнатия корен се събират други, все още зародиши на злото; докато от това единично семе на корупция не се появи в душата всичко, което е ужасно в обичайните лъжливост, мошеничество и порок. Често, изпълнени с ненавист, ние правим всяка една стъпка по нанадолнището; но ужасна сила ни тласка напред; и адът на дълговете, заболяванията, позора или разкаянието събира сенките си около стъпките ни дори на земята; и това не е нищо друго, освен началото на скръбта. В един миг могат да се извършат зли дела; но съвестта никога не умира, паметта никога не заспива; вината никога не се превръща в невинност; и разкаянието никога не може да прошепне мир.

Внимавай, ти, който се подаваш на изкушението на злото! Внимавай какво посяваш за бъдещето си! Внимавай какво поставяш в архивите на вечността! Не върши неправди спрямо съседа си! За да не се превърне мисълта за този, когото си наранил и който страда поради това твое действие в силна болка, която годините няма да лишат от мъка! Не навлизай в дома на невинността, за да ограбиш богатството му; за да не би, след като минат много години, стонът на страданието още да не е отмрял в ухото ти! Не изграждай в сърцето си безлюден трон на амбиция; не се занимавай с хитрини, похвати и егоистични планове; за да не застанат на пътя ти мъката и самотата, когато той се простира в дългото бъдеще пред теб! Не води безполезен, неблагочестив или оскърбителен живот! Защото обвързан с такъв живот е неизменният принцип на безкрайното възмездие и елементите на Божието сътворение, които никога няма да изразходват силата си, но винаги ще продължават да разгръщат пред теб вековете на вечността. Не позволявай да те мамят! Бог е сформирал характера ти, като по този начин да може да отговори на нуждите на бъдещето. Законът Му не може никога да се отмени, нито пък е възможно да се избегне правосъдието Му; и завинаги ще е истина, че “Каквото човек си посее, това ще пожъне.”