10. ИЗБРАНИК НА ПЕТНАДЕСЕТТЕ

ImageТази Степен се посвещава на същите цели, като тези на Избраника на деветте; а също така и на каузата на Търпимостта и Широтата на възгледите срещу Фанатизма и Преследването, политически и религиозни. На тези цели неотменяемо си посветил ръката си, сърцето си и интелекта си; и винаги, когато в твое присъствие се отвори Глава на тази Степен, на теб най-тържествено ще ти се напомни за твоите клетви, положени тук, на олтара.

Търпимостта, която твърди, че всеки друг човек разполага със същото право на свое мнение и убеждения, с каквото разполагаме и ние; и широтата на възгледите, която твърди, че нито едно човешко същество не може със сигурност да каже, в сблъсъка и конфликта на враждебни убеждения и вяра, какво е истина или че той със сигурност я знае, така че всеки трябва да чувства, че е напълно възможно друг човек, също така честен и искрен със себе си, самият той да знае истината и че това, което човек твърдо и съзнателно вярва, е истина, за него – тези са смъртните врагове на този фанатизъм, който преследва, заради мнението и предприема кръстоносни походи срещу всичко, което, във въображаемата му светост, се счита за противоположно на Божия закон или на истинността на догмата. И образованието, обучението и просветата са най-сигурните средства, с които фанатизмът и нетърпимостта могат да станат безсилни.

Нито един истински Масон не се надсмива над честните убеждения и пламенния устрем в каузата на това, в което човек вярва, че е истина и правосъдие. Но той абсолютно отрича правото на който и да било човек да поеме привилегията на Божеството и да осъжда убежденията и мненията на друг като заслужаващи да бъдат наказани, защото са еретични. Нито одобрява политиката на онези, които поставят в опасност мира и спокойствието на великите нации и най-добрите интереси на собствената си раса, като се отдава на въображаема и илюзорна филантропия – един лукс, който основно се състои в увиване на робите им около тях, за да избегнат контакт с ближните си и се прокламират за по-свети от тях.

Защото той знае, че такива безразсъдства често са по-пагубни от амбицията на кралете; и че нетърпимостта и прекалената набожност са безкрайно по-големи проклятия за човечеството от невежеството и прегрешенията. По-добре което и да е прегрешение отколкото преследване! По-добре каквото и да е мнение, отколкото инструмент за измъчване чрез притискане на палците, дибата (приспособление за изтезаване чрез разпъване, бел.пр.) и кладата! И той също така знае колко неизказано абсурдно е за едно създание, за което самият той и всичко около него са мистерии, да измъчва и убива другите, защото те не са в състояние да мислят като него по отношение на най-дълбоката от тези мистерии, да разбира това, което е крайно извън разбирането или на преследвача, или на преследвания.

Масонството не е религия. Този, който прави от него религиозно убеждение, го фалшифицира и денатурализира. Брами-нът, Евреинът, Мохамеданинът, Католикът, Протестантът - всеки един от тях проповядващ своя конкретна религия, санкциониран от законодателството, от времето и от климата, трябва по необходимост да я задържи и не може да има две религии; защото социалните и свещени закони, приспособени към използването им, маниерите и предубежденията на конкретните страни, са произведения на хората.

Но Масонството учи и е запазило в тяхната чистота главните убеждения на старата примитивна вяра, които лежат в основата на и съставляват основата на всички религии. Всичко, което някога е съществувало, има истината за своя основа; и всички те са покрили истината с прегрешения. Примитивните истини, преподавани от Спасителя, бяха по-скоро покварени и смесени и примесени с фикциите, отколкото когато са били преподавани на първия от расата ни. Масонството е универсалната нравственост, която е подходяща за жителите от всички климати, за хора с всякакви убеждения и вяра. То не учи на никаква доктрина, с изключение на онези истини, които директно се грижат за благосъстоянието на човека; и онези, които са се опитали да го насочат към безполезно отмъщение, политически цели и йезуитщина, просто са го изопачили за цели, чужди на чистия му дух и истинската му природа.

Човечеството е надраснало жертвоприношенията и митологиите от детството на света. И все пак е лесно за човешката леност да се бави близо до тези помощи и да отказва да ги предава нататък. Така че не авантюристично настроеният Номад в Татарската пустош пази стадото си в същия ниско окосен кръг, където животните за пръв път са се научили да пасат, докато прогресивният човек броди винаги напред “към свежи поля и нови пасбища”.

Последният е истинският Масон; а най-добрият и наистина единственият добър Масон е този, който със силата на бизнеса върши работата на живота; добросъвестният механик, търговец или фермер, човекът със силата на мисълта, на справедливостта или на любовта, този, чийто цял живот е един велик акт на изпълнение на Масонския дълг. Естественото използване на силата на силния човек или на мъдростта на мъдрия човек, е да свърши работата на силен или мъдър човек. Естествената работа на Масонството е практическият живот; използването на всички способности в правилните им сфери и за естествената им функция. Любовта към истината, правосъдието и великодушието, като атрибути на Бога, трябва да се появят в живот, маркиран от тези качества; това е единственото действително тайнство на Масонството. Професия на нечии убеждения, присъединяваща се към Обществения ред, поемайки задълженията, подпомагайки церемониите, са със същата стойност в науката, както в Масонството; естествената форма на Масонството е доброта, нравственост, изживяването на истински, правилен, любящ, верен на себе си живот от мотивацията на един добър човек. То е лоялно подчинение на Божия закон.

Добрият Масон върши добрите неща, които попаднат на пътя му и то защото са попаднали на пътя му; от любов към дълга, а не просто защото закон, прокаран от човека или от Бога, изисква от волята му да направи това. Той е предан на ума си, съвестта си, сърцето и душата и чувствува слабо изкушение да стори на другите това, което не би искал да получи от тях. Той ще лиши самия себе си от нещо заради своя събрат, който е наблизо. Желанието му привлича по линия на дълга му, като и двете са във взаимна връзка. Не напразно бедният или потиснатият обръща поглед към него. Ще срещнете такива хора във всички Християнски секти, Протестанти или Католици, във всички велики религиозни партии на цивилизования свят, сред Будисти, Мохамедани и Евреи. Те са добри бащи, великодушни граждани, безупречни в бизнеса си, красиви в ежедневния си живот. Виждате Масонството им в работата и в играта им. То се явява във всички форми на дейността им - индивидуални, домашни, социални, църковни или политически. Истинското Масонство отвътре трябва да е с нравственост отвън. То трябва да се превърне в забележителна нравственост, каквато е филантропията. Истинският Масон обича не само роднините и страната си, а и цялото човечество; не само добрите, но и злите сред събратята си. Той разполага с повече доброта, отколкото биха издържали в хода на ежедневния си живот. То се носи по бреговете на реките, към водата, за да захрани хиляда жадни растения. Недоволен от дълга, изправен на пътя му, той излиза да го търси навън; не само склонен, той изпитва характерен копнеж да върши добро, да разпростира истината си, справедливостта си, великодушието си, своето Масонство по цял свят. Ежедневният му живот е професия на Масонството му, публикуван във вечната добра воля на хората. Той не може да е преследвач.

Не по-естествено изгражда бобърът или присмехулникът пее дивата си, възторжена мелодия, отколкото истинският Масон живее в този красив материален живот. Така от непресъхващия извор избликва потокът, за да може ливадата бързо да се покрие с нова зеленина и да разцъфне съвършената красота. Така Масонството върши работата, която е определена да бъде извършена. Масонството не въздиша и не плаче и не прави гримаси. То директно изживява живота. Ако неговият живот е, както чий ли живот не е, маркиран с прегрешения и грехове, той тъпче върху гола земя с угризенията на съвестта си, засажда нови семена и старата пустиня разцъфва подобно на роза. Той не е ограничен към определени форми на мисълта, на действието или на чувството. Той приема това, което умът му счита за истина, това, което съвестта му определя за правилно, това, което сърцето му счита за великодушно и благородно; и той поставя всичко останало далеч от себе си. Въпреки че древните и почетните люде на Земята са го молили да се поклони пред тях, непреклонните му колене се навеждат единствено по призива на мъжествената му душа. Неговото Масонство е свободата му пред Бога, а не принудителното обвързване към хората. Умът му действа по универсалното право на интелекта, съзнанието му според универсалния морален закон, привързаността му и душата му по универсалното право на всеки и затова той е силен със силата на Бога в този четирикратен начин на общуване с Него.

Старите теологии, философиите на религията на древните времена, няма да са ни достатъчни сега. Трябва да се изпълнят задълженията на живота; ние трябва да ги изпълним, съзнателно покорни на Божия закон, не атеистично, обичайки единствено собствената ни егоистична изгода. Има грехове на професията, които трябва да се коригират. Навсякъде има нужда от нравствеността и филантропията. Има прегрешения, които трябва да се премахнат и мястото им да се запълни с нови истини, сияйни с Небесната слава. Има големи неправди и злини, в Църквата и Държавата, в местния, социалния и публичния живот, които трябва да бъдат поправени и надраснати. Масонството не може в наши дни да изостави обширния начин на живот. То трябва да пътува по открита улица, да се появява на претъпкани площади и да учи хората с делата си, като животът му е по-красноречив от устните му.

Настоящата Степен е посветена главно на Търпимостта; и тя насажда по най-стабилния начин онази велика водеща идея на Древното Изкуство, че вярата в един Истински Бог и един морален и добродетелен живот съставляват единствените религиозни реквизити, необходими за да се предостави възможност на човек да стане Масон.

Масонството винаги е имало най-ярък спомен за ужасните и изкуствени мъчения, използвани, за да се наложат нови форми на религия или да се отмени стара такава. То вижда с окото на паметта безмилостното изтребване на всички хора от всякакъв пол и на всякаква възраст, защото са имали лошия късмет да не познават Бога на Евреите или да го Боготворят под погрешно име, от безжалостните войски на Мойсей и Джошуа. Той вижда инструментите за измъчване чрез притискане на палците, и дибите, бича, бесилките и кладата, жертвите на Диотлетиан и Алва, злочестите привърженици на Шотландското национално споразумение (1638) и Тържествения съюз и споразумение (1643), Не-Конформистите, изгорения на кладата Серветус, безобидния обесен Квакер. То вижда Кранмер, който държи ръката си, сега вече неотклоняваща се от пътя, в пламъка, докато ръката му не падне в изразходваната топлина. То вижда преследванията на Петър и Павел, мъченичеството на Стефан, несгодите на Игнаций, Поликарп, Юстин, Иреней; и тогава на свой ред страданията на окаяните Езичници при Християнските Императори, като Поддръжниците на Папата в Ирландия и при Елизабет и при надутия Хенри. Римската Дева гола пред огладнелите лъвове; младата Маргарита Греъм, вързана на кладата при ниско водно ниво, и оставена там да се удави, пеейки химни на Бога, докато безжалостните води не се разбили над главата й; и всичко това във всички епохи те са изстрадали от глад и голота, опасности и затвор, дибата, кладата и меча - то ги вижда всички тях и потръпва при дългия списък човешки жестокости. И то също така вижда потисничеството, което все още се практикува в името на религията – хора, застреляни в Християнски затвор в Християнска Италия, защото са чели Християнската Библия; в почти всяка Християнска държава, закони, забраняващи свободата на словото по свързани с Християнството въпроси; и бесилките, достигащи с ръката си над духовенството.

Огньовете на Молох в Сирия, жестоките осакатявания в името на Астарта, Сибела, Йехова; варварствата на палачите на Езичниците; дори по-жестоките изтезания, които Римско-Готическите Християни в Италия и Испания приложили спрямо събратята си; сатанинските жестокости, на които са били свидетели Швейцария, Франция, Холандия, Англия, Шотландия, Ирландия и Америка, не са толкова могъщи, за да предупредят хората за неизразимите злини, които следват от грешките и прегрешенията по свързаните с религията въпроси и по-специално от “придаването” на Бога на Любовта на жестоките и отмъстителни страсти на греховното човечество и придавайки на кръвта сладък вкус в ноздрите си и стонове на агония, които да са музика за ушите му.

Човек никога не е разполагал с правото да узурпира привилегията на Бога и да съди и наказва друг за убежденията му. Родени в Протестантска земя, ние сме от тази вяра. Ако бяхме отворили очите си към светлината под сенките на Свети Петър в Рим, щяхме да бъдем посветени Католици; родени в Еврейския квартал на Алепо, щяхме да осъждаме Христос като самозванец; в Константинопол щяхме да викаме “Allah il Allah, Бог е велик и Мохамед е неговият пророк!” Раждането, мястото и образованието ни дават вярата ни. Малко хора вярват в някоя религия, защото са прегледали доказателствата за автентичността й и са си съставили официална преценка, като се претеглили тежестта на доказателствата й. Нито един човек на десет хиляди не знае нищо за доказателствата на вярата си. Ние вярваме това, което ни учат; и най-фанатични са онези, които най-малко знаят за доказателствата, на които се базира вярата им. Фактите и доказателствата не са, освен в много редки примери, основата на вярата. Повелителен закон на Икономиката на Бога, непоклатим и непреклонен като Него самия, е, че човек трябва да приема, без да подлага на съмнение, вярата на онези, сред които е роден и сред които е отгледан; вярата по този начин е станала част от характера му, като се съпротивлява на цялото доказателство за противното; и той ще престане да вярва дори доказателствата на собствените си сетива, по-скоро, отколкото да предаде религиозните убеждения, които са се появили в него, плът от плътта му и кост от костта му.

Това, което е истина за мен, не е истина за друг. Същите аргументи и доказателства, които убеждават един ум, не правят никакво впечатление на друг. Тази разлика е в хората още при раждането им. Нито един човек няма право положително да твърди, че той е прав, където други хора, равностойно интелигентни и равностойно добре осведомени, са на директно противоположното мнение. Всеки човек мисли, че за другия е невъзможно да бъде искрен, и всеки човек, що се отнася до това, е в равностойна грешка. “Какво представлява истината?” е задълбочен въпрос, най-насочващият, повдиган някога пред човека. Много убеждения от предишни и настоящи времена изглеждат неразбираеми. Те ни стряскат с новия поглед в човешката душа, онова мистериозно нещо, по-мистериозно, колкото повече забелязваме начините им на действие. Ето един човек, който е по-висш по интелект и образование; и все пак той искрено вярва в това, което на мен ми се струва твърде абсурдно, за да е достойно за изчисление; и не мога да си представя, и искрено не вярвам, че той е и здравомислещ, и честен. И все пак той  е и двете. Разумът му е толкова съвършен, колкото е и моят и той е толкова честен, колкото съм и аз.

Фантазиите на лунатика са реалности за него. Мечтите ни са реалности, докато траят; и в миналото, не са повече нереални, отколкото действията ни, докато сме будни. Нито един човек не може да каже, че е притежавал истината, като че ли тя е движимо имущество. Когато хората изразяват мнения, които са диаметрално противоположни едно на друго и всеки един е безпристрастен, кой ще реши кой от тях казва Истината; и как може всеки един от тях със сигурност да твърди, че той я е знаел? Ние не знаем какво представлява истината. Това, че ние самите вярваме и се чувстваме напълно сигурни, че собственото ни убеждение е истина, всъщност не е и най-слабото доказателство за този факт, дори и той никога да не ни е изглеждал толкова сигурен и лишен от съмнение за нас. Нито един човек не е отговорен за правилността на вярата си; единствено само за добросъвестността й.

Следователно нито един човек не е притежавал или някога е имал правото да преследва друг заради възгледите му; защото не може да има две антагонистични права; и ако някой може да преследва друг, защото той самият е удовлетворен, че убеждението на този друг човек е погрешно, по същите съображения другият разполага с равностойно на това да го преследва.

Истината идва до нас, обагрена и оцветена с предубежденията ни и предварителни представи, които са толкова стари, колкото сме и ние, и силни с божествена сила. Тя идва при нас, както изображението на пръта идва при нас през водата, прегънато и деформирано. Един аргумент потъва в и убеждава ума на друг човек, докато от там той отскача подобно на топка от слонова кост, изпусната върху мрамор. Не е заслуга човек да изповядва конкретна религия, отлична, стабилна и философска, каквато може да е тя, когато той я е възприел от майчиното си мляко. Тя не е по-голяма заслуга от предубежденията и страстите му.

Искреният Мюсюлманин разполага с толкова голямо право да ни преследва, колкото и ние да преследваме него; и следователно Масонството мъдро не изисква повече от вяра в Едно Велико Всемогъщо Божество, Отецът и Пазителят на Вселената. Следователно то е това, което учи привържениците си, че търпимостта е едно от главните задължения на всеки добър Масон, съставна част от онази благотворителност, без която ние сме обикновени кухи изображения на истинските Масони, обикновено звучащ месинг и дрънчащи цимбали.

Нито едно зло до такава Степен не е засягало света, както нетърпимостта към религиозните мнения. Тя е убивала човешките същества по най-различни начини, ако веднъж й е бил вдъхнат живот, би съставила цяла нация от хора; оставена да живее и да се увеличава, би удвоила населението на цивилизованата част от земното кълбо; сред цивилизованата част тя е главно тази, която поражда религиозните войни. Изгубените по този начин богатства и човешки труд биха превърнали земята в градина, в която, освен поради злите й порочни страсти, човек сега би могъл да бъде в нея толкова щастлив, колкото в Рая.

Нито един човек не се подчинява истински на Масонския закон, който обикновено толерира онези, чиито религиозни убеждения са противоположни на собствените му. Мненията на всеки човек са негова собствена частна собственост и правата на всички хора да поддържат всеки един свое собствено убеждение са съвършено равностойни. Просто да толерираш, да се примириш с противоположно мнение, означава да приемеш, че то е еретично; и да отстояваш правото да преследваш, ако решиш да направиш това; и да предявяваме иск търпимостта ни да се яви като заслуга. Кредото на Масоните отива по-далеч от това. Нито един човек, твърди то, не разполага с право по никакъв начин да се намесва в религиозните убеждения на друг. То твърди, че всеки човек е напълно суверенен по отношение на собствените си убеждения и тези убеждения са въпрос, който е абсолютно чужд на всички, които не споделят едно и също убеждение; и че, ако изобщо имаше някакво такова право на преследване, то във всички случаи ще е взаимно право; защото едната страна трябва да разполага със същото право като другата да седне, за да съди в собствения си случай; а Бог е единственият магистрат, който е в състояние да вземе правилно решение и да отсъди между тях. Масонството отнася този въпрос към този велик Съдия; и отваряйки широко порталите си, то ни кани да влезем там и да заживеем в мир и хармония, Протестанти, Католици, Евреи, Мюсюлмани; всеки човек, който ще води истински добродетелен и изпълнен с морал живот, ще обича събратята си, ще се грижи за болните и измъчените и ще вярва в Единствения, Всемогъщ, Всемъдър, Присъствуващ навсякъде Бог, Архитект, Създател и Пазител на всички неща, по чийто универсален закон на Хармонията се върти тази вселена, великият, обширният безкраен кръг на последователните Смърт и Живот:  на чието Незаличимо име нека всички Масони да отдадат най-висока почит! За чиито хиляди благословии, които Той е изсипал върху нас, нека да изпитаме най-искрена благодарност, сега, оттук нататък и завинаги!

Можем да сме толерантни спрямо убежденията си; защото във всяка вяра съществуват отлични морални предписания. Далеч в Южна Азия, Зороастър е проповядвал доктрината си: “При започване на пътуване, Правоверният трябва да насочи мислите си към Ормузд и да го изповяда в чистотата на сърцето си, да бъде Крал на Света; той трябва да го обича, да му отдаде почит и да му служи. Той трябва да е добросъвестен и доброжелателен, въпреки удоволствията на тялото и да избягва гордостта, надменността и порока във всичките му форми и особено лъжливостта - един от най-позорните грехове, за които може да бъде виновен човек. Той трябва да забрави неправдите и да не си отмъщава. Трябва да почита паметта на родителите и роднините си. Вечер, преди да си легне, той трябва взискателно да прегледа съвестта си и да се разкае за грешките, които слабостта или лошият късмет са го накарали да допусне.” От него се изисква да се моли, за да го дари Бог със сила да постоянствува в доброто и да получи опрощение на прегрешенията си. Негово задължение е било да изповяда прегрешенията си на Маг или на Мирянин, известен с добродетелите си или на Слънцето. Постенето и отслабването били забранени; и, обратното, негово задължение е било подходящо да храни тялото и да поддържа силата му, че душата му да е силна, за да устои на Гения на Тъмнината; че той да може по-внимателно да чете Божието Слово и да разполага с повече кураж да извършва благородни дела.

И в Северна Европа Друидите са проповядвали преданост на приятелите си, опрощение за взаимни неправди, любов към заслужена похвала, благоразумие, човечност, гостоприемство, уважение към възрастните, незачитане на бъдещето, въздържаност, презрение към смъртта, рицарско почтително отношение към жените. Чуйте тези максими от Хава Маал или Сюблимната Книга на Один:

“Ако имаш приятел, посещавай го често; пътеката ще се покрие с трева и дърветата скоро ще я покрият, ако ти не минаваш постоянно върху нея. Верен приятел е този, който, като има само две самуна хляб, дава един от тях на приятеля си. Никога не късай пръв с приятеля си; тъга ще обхване сърцето на този, който няма никого другиго, освен самия себе си, от когото да потърси съвет. Няма добродетелен човек, който да няма някой порок, нито лош човек, който да няма някоя добродетел. Щастлив е този, който получава похвалата и добрата воля на хората; защото всичко, което зависи от волята на друг, е опасно и несигурно. Богатствата отлитат с едно мигване на окото; те са най-непостоянните ни приятели; стадата и табуните загиват, родителите умират, приятелите не са безсмъртни, ти самият ще умреш; познавам само едно нещо, което не умира, присъдата, която се произнася за умрял човек. Бъди човечен спрямо тези, които срещаш на пътя си. Ако на гостенина, който пристъпи прага ти, му е студено, дари го с топлина; човекът, който е пребродил планини, се нуждае от храна и сухи дрехи. Не се присмивай на възрастните; защото пълни със смисъл думи често идват от бръчките на възрастта. Бъди умерено мъдър и не бъди свръх-предпазлив. Не позволявай на никого да иска да узнае съдбата си, ако иска да спи спокойно. Няма страдание, по-жестоко от това - да си недоволен от участта си. Чревоугодникът изяжда собствената си смърт; а мъдрецът се смее над алчността на глупака. Нищо не е по-оскърбително за младите, отколкото прекомерното пиене; колкото повече пие човек, толкова повече загубва той разсъдъка си; птицата на разсеяността и забравата пее пред тези, които се напиват и прилъгват душите им. Един лишен от разум човек вярва, че винаги ще живее, ако избягва войната; но, ако копията му се разминат, старостта няма да му избегне. По-добре живей добре, отколкото да живееш дълго. Когато човек запалва огън в дома си, смъртта идва преди той да изгасне.”

И така казват Индийските книги: “Почитай майка си и баща си. Никога не забравяй добрините, които си получил. Учи се, докато си млад. Подчинявай се на законите на страната си. Търси компанията на добродетелни хора. Говори за Бога единствено с уважение. Живей като се разбираш добре със съгражданите си. Остани на полагащото ти се място. Не говори лошо за никого. Не се присмивай на телесните несъвършенства на никого. Не преследвай непримиримо победен враг. Стреми се да придобиеш добра репутация. Съветвай се с мъдреците. Колкото повече научава човек, толкова повече придобива той способността да научава. Познанието е най-постоянното богатство. Бъди безмълвен като невежа. Истинското използване на познанието е да различава доброто от злото. Не бъди предмет на срам за родителите си. Това, което човек научава в младостта остава подобно на гравираното в скалата. Мъдър е този, който познава себе си. Нека книгите да бъдат най-добрите ти приятели. Когато станеш на сто години, спри да учиш. Мъдростта е стабилно посята, дори и на подвижния океан. Не измамвай никого, дори и врага си. Мъдростта е съкровище, което навсякъде командва стойността си. Говори кротко, дори с бедните. По-приятно е да прощаваш, отколкото да отмъщаваш. Комарджийството и кавгите водят до злочестини. Няма истинска заслуга без извършване на добродетели. Да почитаме майка си е най-подобаващата почит, която можем да отдадем на Божествеността. Няма спокоен сън без чиста съвест. Този, който нарушава дадената дума, зле разбира интереса си.”

Преди двадесет и четири века следните съставляваха Китайската Етика:

“Философът (Конфуций) казва, “САН! Доктрината ми е проста и лесна за разбиране.” ЦЕНГ-ЦЕУ отговаря: “Така е със сигурност.” След излизането на Философа, учениците му питат какво е имал предвид учителят им. ЦЕНГ-ЦЕУ отговаря: “Доктрината на Учителя ни се състои единствено в това да бъдем добросъвестни в сърцето си и да обичаме съседа си така, както обичаме себе си.”

Около един век по-късно, Еврейският закон казва: “Ако някой човек мрази съседа си... тогава ще постъпиш ли с него така, както той е смятал да постъпи с брат си... По-добре е съсед, който е близо, отколкото брат, който е далеч... Обичай съседа си, както обичаш себе си.”

В същия пети век преди Христос, Сократ Елинът  казва: “Обичай съседа си, както обичаш себе си.”

Три поколения по-рано, ЗОРОАСТЪР e казал на Персийците: “Предложете благодарните си молитви на Бога, най-справедливия и неопетнен Ормузд, върховният и възхитителен Бог, който така е обявил на Пророка си Зердушт: “Не постъпвай с другите така, както не желаеш да се постъпва с теб самия; постъпвай с хората така, както, когато се постъпи по същия начин с теб, да не ти е неприятно.”

Същата доктрина отдавна се е преподавала в училищата на Вавилон, Александрия и Йерусалим. Един езичник обявил на Фарисея ХИЛЕЛ, че е готов да приеме Еврейската религия, ако може да го запознае в резюме с цялото законодателство на Мойсей. “Така, както не искаш да се постъпва с теб,” отвърнал Хилел, “не постъпвай така със съседа си. В тези думи се съдържа цялото законодателство, останалото е коментар върху него.”

“Нищо не е по-естествено,” казва КОНФУЦИЙ, “нищо не е по-просто от принципите на тази нравственост, която аз се стремя, чрез ползотворни максими, да ти втълпя... Тя е човечността; т.е. онази универсална благотворителност сред всички от вида ни, без разлика. Тя е почтеността; т.е. онази висока нравственост на духа и сърцето, което кара човек да търси истината във всичко и да я желае, без да заблуждава себе си или другите. Най-накрая, тя е искреността или добросъвестната вяра; което иска да каже, че искреността, тази прямота на сърцето, темперирана от самоувереността, която изключва всички преструвки и всички дегизировки, в речта и в действията.”

Да се разпространява полезна информация, да се подкрепя интелектуалното усъвършенстване, сигурен предвестник на моралното подобрение, да се ускори идването на великия ден, когато зората на общото познание ще прогони мързеливите, мотаещи се мъглявини на невежеството и прегрешенията, дори от основата на великата социална пирамида, е наистина високо призвание, в което най-прекрасните таланти и съвършена добродетел могат да притискат напред, нетърпеливи да поемат една част. От Масонските чинове трябва да тръгнат напред онези, чиито гений, а не техните прадеди ги облагородяват, за да бъдат открити към всички чинове в храма на науката и със собствения си пример да накарат и най-скромните люде да се стремят да изкатерят стъпала, които вече не са недостъпни за тях и да влязат в отворените порти, изгарящи под слънчевите лъчи.

Най-високото интелектуално образование е съвършено съвместимо с ежедневните грижи и тежкия труд на тружениците. Силното увлечение по най-сюблимните истини на науката еднакво важи за всички класи на човечеството. И, както е учила философията в свещените практики на Атина и под Портико, и в старинните храмове на Египет и Индия, така и в Ложите ни трябва да се разпространява Знанието, преподаваните Науки и Лекции стават подобни на ученията на Сократ и Платон, на Агасис и Кузин.                                                         

Истинското знание никога не е позволявало нито бурност, нито скептицизъм; но напредъкът му е предвестник на свободомислието и просветената толерантност. Който се страхува от тях, може да трепери; защото той може да е съвсем сигурен, че денят им тепърва ще дойде и трябва бързо да прогони злите духове на тиранията и преследването, които са витаели в сега отминалата дълга нощ, потънала в небето. И трябва да се надяваме, че скоро ще настъпи времето, когато хората вече няма да страдат, оставяйки се да бъдат сляпо водени в дълбините на невежеството, така че те вече няма да се предават на унизителния принцип да съдят и третират съгражданите си не според присъщия принцип на действията им, а съобразно случайното и непреднамереното съвпадение на мненията им.

Винаги, когато ни се случи да третираме с цялото необходимо уважение онези, които съзнателно се различават от нас самите, единственият практически ефект на разликата ще е да ни накара да просветим невежеството на едната или другата страна, от която то извира, като ги обучим, ако то е тяхно; нас самите, ако то е наше; целта ще е тази, че може да се произведе единственият вид единодушие, който е препоръчителен сред рационалните същества – споразумението, произлизащо от пълното убеждение след най-свободна дискусия.

Избраникът на Петнадесетте трябва следователно да поеме ръководството на съгражданите си, не в лекомислена развеселеност и не в деградиращо преследване на амбициозната вулгарност; а в истински благородната задача на просвещаване на масата на съгражданите си и оставяне на собственото си име оградено в кръгче не с варварска пищност или прикрепен към елегантни финтифлюшки, а илюстриран от почит, по-достойна от рационалната ни природа; съединен с разпространяването на познанията и благодарно произнесен от няколко души, най-малко, които мъдрата му благотворителност е освободила от невежеството и порока.

Ние му казваме с думите на великия Римлянин: “Хората в нито едно отношение не се доближават толкова близо до Божеството, както когато даряват изгоди на хората. Да служиш и да вършиш добро на толкова много хора, колкото е възможно - няма нищо по-велико в съдбата ти от това - ти да си в състояние, и нищо по-фино в характера ти от това - да желаеш да направиш това.” Това е истинският белег за целта на всеки човек и Масон, който или цени много високо насладата от чистото щастие или определя правилна стойност за голяма и неопетнена слава. И ако на благодетелите на човечеството, когато те почиват от благородния си труд, им се позволи да се радват на това, което ще дойде впоследствие, като на заслужена награда за добродетелта им, привилегията да се гледа на благословиите, с които усилията и подаянията им, а може би мъките и страданията им са облекли сцената на предишното им съществуване, това няма, в състояние на екзалтирана неопетненост и мъдрост, да са учредителите на много династии, завоевателите на нови империи, Цезарите, Александрите и Тамерланите; нито обикновените Крале и Съветници, Президенти и Сенатори, които са живели главно за партията си и за страната си единствено случайно, често жертвайки доброто на съгражданите си заради собственото си превъзнасяне или за това на фракцията си; няма да са те, които ще бъдат удовлетворени, съзерцавайки паметниците на срамната си слава; но тези, които ще се радват на тази наслада и ще маршируват в този триумф, които могат да проследят отдалечените ефекти на просветеното им доброжелателство в подобрените условия на вида им и да ликуват при размишлението, че промяната, която те най-после, след много години може би, оглеждат с очи, които възрастта и мъката не могат вече да замъглят – като Познанието се превръща в Сила, Добродетелта споделя тази Империя, като Суеверието е детронирано, а Тиранията изпратена в изгнание, е, дори и единствено в малка и много слаба Степен, и все пак в известна Степен, плодът, скъпоценен, ако е скъп и въпреки че е късно отплатен, все пак е траен, за собственото им себеотрицание и изморително напрягане, за малкият им принос на благотворителност и помощ за образованието, мъдро предоставена и за трудностите, и рисковете, на които са натъкнали по-долу в настоящото.  

Масонството не изисква от Посветените и поддръжниците си нищо, което да е непрактично. То не иска от тях да се изкатерват по онези високи и сюблимни върхове на теоретичната и имагинерната добродетел, високи и студени и отдалечени като вечните снегове, които обвиват скатовете на Кимборазо и най-малкото така недостъпни, както са и те. То моли да бъде направено онова единствено нещо, което е лесно да бъде направено. То не поставя непосилни задачи и не моли никого да излиза извън рамките на силите и възможностите си. То не очаква от човек, чийто бизнес или професия изисква от него малко повече, отколкото изискват нуждите и семейството му и чието време е по необходимост заето от ежедневния му поминък, да изостави или пренебрегне бизнеса, благодарение на който преживяват той и децата му и да посвети себе си и средствата си на разпространението на познания сред хората. То не очаква от него да публикува книги за хората или да изнася лекции, докато разори частните си дела, или да основава академии и колежи, да изгражда библиотеки или да наименува статуи.

Но то изисква и очаква от всеки един от нас да направи нещо в рамките на и според средствата и възможностите си; и няма Масон, който да не може да направи нещо, ако не сам, то поне в комбинация и сдружение с други.

Ако една Ложа не може да помогне да се основе училище или академия, тя все пак е в състояние да направи нещо. Тя може да образова едно момче или момиче, най-малкото, детето на някой беден или починал събрат. И никога не трябва да се забравя, че и в най-бедното и негледано дете, което изглежда изоставено на невежеството и порока, може да са задрямали добродетелите на Сократ, интелектът на Бейкън или Босе, геният на Шекспир, способността на Вашингтон да се направи добро на човечеството; и че освобождавайки го от калта, в която е затънало и предоставяйки му средства за образование и развитие, Ложата, която прави това, може да се окаже прякото и незабавно средство, което дава на света велик дар като този, даден от Джон Фауст на момчето от Менц; може да увековечи съдбините на нациите и да напише нова глава в историята на света.

Защото ние никога не съзнаваме значението на действията, които вършим. Дъщерята на Фараона малко е мислила какво прави за човешката раса и огромните невъобразими последствия, които са зависели от благотворителното й действие, когато е извадила малкото детенце на Еврейката от тръстиките на брега на Нил и решила да го отгледа като свое дете.

Колко често едно действие на благотворителност, което не струва почти нищо на извършителя, е дало на света велик художник, голям музикант, велик изобретател! Колко често такова действие е развивало едно дрипаво момче и го е превръщало в благодетел на расата си! От какви малки и на пръв поглед маловажни обстоятелства са се обръщали и зависели съдбите на великите световни завоеватели. Няма закон, който да ограничава резултатите от едно добро дело. Малкият принос на вдовицата може не само да е приемлив за Бога, но може също така да доведе до толкова големи резултати, колкото и скъпия принос на богаташа. Най-бедното момче, подпомогнато от доброжелателство, може един ден да поведе армии, да упражнява контрол върху сенати, да решава свързани с мир и война въпроси, да диктува на кабинети, а величествените му мисли и благородни думи могат да са закон много години след това за милиони още неродени хора.

Но рядко настъпва възможност да се извърши велико добро дело. По-лошо от безразсъдство е за един човек да лежи ленив и инертен и да очаква случайността да му поднесе удобен случай, с който въздействието му да живее завинаги. Той може да очаква това да се случи единствено вследствие на едно или много или всички от дълга серия действия. Той може да очаква да облагодетелства света единствено когато хората постигат други резултати; с постоянство, с настойчивост, с постоянен и еднообразен навик да се труди за просветеността на света, до Степента, до която позволяват средствата и капацитета му.

Защото, във всички примери, именно чрез постоянен труд, чрез отдавайки достатъчно усърдие на работата ни и разполагайки с достатъчно време за да я свършим, чрез редовно старание, чрез прилагане на непрекъснато постоянство, а не чрез процес на извъртане, осигуряваме ние силата и основния елемент на истинската добродетел. Именно по този начин Демостен, клауза след клауза и изречение след изречение, е разработил докрай тържествените си речи. Именно по този начин Нютон е проправил пътя си по стъпките на възходящата геометрия към механизма на Небето, а Льо Верие е добавил планета към Слънчевата ни Система.

Най-погрешно мнение е това, че онези, които са оставили най-изумителните паметници на интелекта зад себе си, не са били различно обучавани от остатъка на човешкия род, само че различно надарени; че те са сигнализирани единствено от таланта си и едва ли някога от трудолюбието си; защото е истина до най-усърдното приложение на тези банални способности, които се разпространяват сред всички, че те са благодарни за славата, която сега обгражда спомена за тях и името им.

Не трябва да си представяме, че е вулгаризиращо за гения той да се оживява по друг начин, различен от прякото вдъхновение от Бога; нито да се гледа с пренебрежение на непоколебимостта на целите, посветеността на единична, но велика цел, неуморността на положения труд, не в конвулсивни и свръхестествени болки, а малко по малко, както силата на ума е в състояние да го понесе; натрупването на много малки усилия, вместо на малко големи и гигантски, но може би неправилни движения от страна на енергиите, които са прекрасни; от които само от първото се достига до големи резултати, вписваще своите трайни архиви на лицето на земята и в историята на нациите и на човека.

Ние не трябва да пренебрегваме тези елементи, на които геният дължи най-доброто и най-гордото от постиженията си; нито да си представяме, че качества, толкова общо притежавани като търпение, усърдие и решително старание, нямат дял в насърчаване на една толкова прославена разлика, като тази на благодетеля от неговия вид.

Не трябва да забравяме, че големите резултати най-обикновено се произвеждат от съвкупност от много пожертвования и усилия; тъй както са невидимите частици пара, всяка една отделна и различна от другата, които, издигайки се от океаните и широките и дълбоки заливи, от езера и реки, от широки тресавища и наводнени полета, се разнасят надалеч подобно на облаци и се разстилат по земята в роса, падат във валежи на дъжд и сняг върху широките равнини и естествени планини и съставят големите плавателни потоци, които са артериите, по които тече душата на страната.

И така Масонството може да направи много, ако всеки Масон е съгласен да изпълни своя дял и ако обединените им усилия се насочват от мъдри съвети с обща цел. “За Бога и за Всемогъществото му е да върши такива могъщи неща в един миг; но по Степени да израсне във величие е ходът Му, който Той е оставил за човека.”

Ако Масонството се придържа към мисията си, а Масоните - към обещанията и задълженията си; ако, навлизайки повторно енергично в кариера на благотворителност, то и те ще я преследват съвестно и непоколебимо, спомняйки си, че приносът ни към каузата на милосърдието и просветата тогава заслужава най-голямото доверие, когато ни струва нещо, съкращаването на утеха или отказът от лукс, за да го направим – ако ние окажем съдействие на това, което някога са били великите планове на Масонството за човешко усъвършенстване, не на пресекулки и с прекъсвания, а редовно и безкрайно, както парите се издигат и потоците текат и както слънцето изгрява и звездите се появяват на небето, тогава можем да сме сигурни, че ще се постигнат велики резултати и ще се свършат велики дела. И тогава със сигурност ще може да се види, че Масонството не е изчерпано или безсилно, нито изродено или клонящо към фатално западане.