09. ИЗБРАНИК НА ДЕВЕТТЕ

ImageПървоначално създадена за възнаграждение на верността, покорството и предаността, тази Степен е посветена на смелостта, предаността, и патриотизма; и дългът те е запознал със задълженията, които си поел да изпълниш. Те са поднесени в резюме в обикновената заповед: “Защитавай потиснатите срещу деспота; и се посвети на честта и интересите на Страната си.”

Масонството не е “умозрително”, нито теоретично, а експериментално; нито сантиментално, а практично. То изисква себеотрицание и самообладание. Изражението му е неумолимо по отношение на хорските пороци и пречи на много от стремежите ни и въображаемите ни удоволствия. То прониква извън сферата на неопределеното чувство; извън сферите, в които моралистите и философите са изтъкали фините си теории и са разработили красивите си максими, към самите дълбини на сърцето, порицавайки дребнавостта и  безчестието ни, призовавайки на съд предразсъдъците и страстите ни и сражавайки се срещу армиите на пороците ни.

То се бори срещу страстите, които изникват от лоното на един свят, изтъкан от фини чувства, свят на възхитителни поговорки и противни практики, добри максими и лоши дела; чиито по-тъмни страсти не се ограничават единствено от традицията и церемонията, но са скрити дори от себе си под воала на красиви чувства. Този ужасен солесизъм е съществувал във всички времена. Католическият сантиментализъм често е прикривал неверността и порока; Протестантската почтеност често възхвалява духовенството и вярата и пренебрегва непретенциозната истина и откровеност; и ултра-либералното Рационалистично пречистване понякога се извисява към небето в мечтите си, и се въргаля в калта на земята в делата си.

Възможно е да съществува свят на Масонско чувство; и все пак това е свят с малко или никакво Масонство. В много умове съществува неясно формулирано и общо чувство за Масонска благотворителност, щедрост и безкористност, но липсва практическа, действена добродетел, нито съществува обичайната учтивост, саможертва или широта на възгледите. Масонството за тях играе ролята на студа, гледан през блестящите светлини, които бляскат и се извиват като вихрушка над Северните небеса. От време на време се появяват пристъпи на щедро и мъжествено чувство, преходни блясъци и моментни проблясъци на справедлива и благородна мисъл и мимолетни искрения, които осветяват Небето на въображението им; но в сърцето липсва жизненоважната топлина; и то остава студено и стерилно като Арктическите или Антарктическите региони. Те не правят нищо; те не печелят победи над самите себе си; те не постигат напредък; те все още се намират в Североизточния ъгъл на Ложата, както когато за пръв път са застанали там като Чираци; и те не поощряват Масонството с насърчение, решително, непоколебимо и редовно, подобно на поощряването на имотите, професията или познанията им. Тяхното Масонство се осланя на общо и неефективно чувство, печално лишено от резултати; в думи и формули и фини професии.

Повечето хора имат чувства, не принципи. Първите са временни усещания, последните са постоянни и контролиращи впечатления за добрина и добродетел. Първите са общи и неволни и не се издигат до природата на добродетелта. Всеки ги усеща. Те спонтанно избликват във всяко едно сърце. Последните са правилата на действието и оформят и контролират поведението ни; и именно те са тези, за които настоява Масонството.

Ние одобряване доброто; но преследваме неправдата. Това е същата стара история за човешкото несъвършенство. Нито един човек не поощрява и не хвали неправдата, измамата, потисничеството, алчността, отмъщението, завистта или злословието; и все пак колко от тези, които осъждат тези неща, не са самите те виновни за проявата им. Не е рядко явление този, чието негодувание се разпалва при разказ за порочна неправда, жестоко потисничество, презряно злословие или злочестина, причинена от необуздана задоволеност; чийто гняв се разпалва за онеправданите и засегнати жертви на неправдата; да е по някакъв начин несправедлив самият той или да е потисник, или да завижда, или да си самоугажда или да говори небрежно за другите. Колко изпълнен с прекрасно негодувание често е стиснатият човек, при сребролюбието или бедността на публичния дух на друг!  

Един велик проповедник някога е казал: “Следователно за теб е непростимо, о, човече, който и да си ти, да съдиш; защото винаги, когато съдиш друг, ти осъждаш самия себе си; защото ти, който съдиш, вършиш същите неща.” Удивително е да се види колко хора могат да говорят за добродетел и чест, чиито живот отрича и двете. Любопитно е да се види с каква възхитителна лекота много лоши хора цитират Светото писание. Изглежда, че използването на добри думи успокоява злото им съзнание; и обясняването на зли дела със свещени текстове, изопачено устройва целите им. Често пъти колкото повече един човек говори за Благотворителност и Търпимост, толкова по-малко разполага той самият и с двете; колкото повече говори той за Добродетел, толкова по-малко притежава той самият от нея. Устата говори от изблика на чувства, но често казва обратното на това, което в действителност върши човек. А порочните и сладострастните често изразяват и в известен смисъл, чувстват силно отвращение към порока и сладострастието. Лицемерието не е толкова често разпространено, колкото си го представяме.

Тук, в Ложата, добродетелта и порокът са въпроси единствено на размисъл и чувство. Тук съществува малка възможност да се практикува което и да било от двете; и Масоните приемат аргумента тук; защото нищо няма да последва. Тук е лесно и безопасно да се чувстват тези въпроси. Но утре, когато те задишат атмосферата на материалните изгоди и конкуренция и страстите отново се възбудят при предоставените възможности за незаконни удоволствия, всичките им фини чувства за добродетели и благородната им погнуса от егоизма и сладострастието се стопяват подобно на утринен облак.

Защото времето, емоциите и чувствата им са искрени и реални. Хората може да са, наистина, по определен начин, заинтересувани от Масонството, докато същевременно фатално да им липсва добродетел. Това не винаги е лицемерие. Хората хвалят най-пламенно и искрено и въпреки това са непрестанно виновни за действия, толкова зли и порочни, толкова не великодушни и нечестиви, че престъпленията, които препълват списъка на определените за разглеждане дела на съдилищата ни, в редки случаи са по-лоши.

Човек може да е в общи линии добър и все пак същевременно и много лош в дадено конкретно отношение: добър в Ложата и лош в света; публично добър и лош в семейството си; добър вкъщи и лош при пътуване или в непознат град. Много хора искрено желаят да са добри Масони. Те казват това и са искрени. Но ако поискате от тях да устоят на определена страст, да жертват известно себеугаждане, да контролират апетита си на конкретно пиршество или да запазят добрия тон в спорен въпрос, ще установите, че те всъщност не желаят да са добри Масони в този конкретен случай; или желаейки това, не са в състояние да устоят но злите си импулси.

Задълженията на живота са повече от самия живот. Законът налага върху всеки гражданин той да предпочете спешно да служи на страната си пред безопасността на собствения си живот. Ако на човек му е наредено, е казал един велик писател, да донесе артилерийски оръдия и амуниции, за да спаси и вдигне обсадата на някой от Кралските градове, който е в опасност, той не може, поради опасност от буря, да обоснове хвърлянето им зад борда; защото и тук важи това, което е казано от Римлянина, когато, както се твърди, същите атмосферни условия са го подтикнали да се впусне в опасно пътуване: “Necesse est ut eam, not ut vivam:” Нужно е да тръгвам: не е нужно да живея. 

 

Колко неблагодарно постъпва този, който се прокрадва, който умира и не прави нищо, за да възпее славата Небесна! Какво оголено дърво е онзи, който живее и се разпростира, и обременява земята, и все пак не оставя след себе си дори едно семе, нито едно добро дело, което да сътвори друго след него! Не могат всички да си тръгнат еднакво; и все пак всички хора могат да оставят по нещичко след себе си, което пропорционално да отговаря на тях и на видовете им. Онези са мъртви и повяхнали зърна царевица, от които няма да поникне нито един кълн. Трудно ще намери пътя към Небето този, който желае сам да отиде там.

Трудолюбието никога не е изцяло неплодотворно. Ако не носи радост от получената печалба, то все пак ще прогони немирството от заетите му порти. Има по един добър ангел, който бди над Трудолюбието, който винаги носи лаври в ръка, за да го увенчае с короната им. Колко недостоен е бил онзи човек от света, който никога не е направил нищо, а само е живял и умрял! Това, че разполагаме със свободата да направим нещо, наистина трябва да считаме за дар от благонастроените към нас Небеса; това, че разполагаме с ум, който понякога ни кара добре да използваме тази свобода, е голям дар от Божеството.

Масонството е действие, а не инертност. То изисква от Посветените в него да работят активно и сериозно за благото на събратята си, страната си и човечеството. То е патронът на потиснатите, както е и утешителят на нещастните и окаяните. То изглежда е по-достойно за честта да бъде инструментът на напредъка и реформата, отколкото могат да предоставят всички рангове и служби и възвишени титли. То е адвокатът на обикновените хора в онези неща, които засягат най-добрите интереси на човечеството. То ненавижда безочливата власт и дръзкото узурпиране. То жали бедните, скърбящите и неутешимите; то полага усилия да издигне и усъвършенства невежите, падналите и деградиралите.

Верността му към мисията му ще е абсолютно точно доказана, чрез степента на усилията, които полага и средствата, които използва, за да усъвършенства хората изобщо и да подобри положението им; най-главното от които, в рамките на обсега му, е да подпомогне образованието на децата на бедните. Интелигентен народ, който е уведомен за правата си, скоро ще осъзнае силата си и не може дълго да бъде потискан; но ако няма благоразумен и целомъдрен народ, претенциозните орнаменти на върха на пирамидата на обществото ще се превърнат в окаяна компенсация на липсата на стабилност в основата. Никога не е безопасно една нация да се уповава на лоното на невежеството; и ако някога изобщо е имало време, когато публичното спокойствие е било осигурено от липсата на познания, то това време отдавна е отминало. Лишената от мисъл глупост не може да заспи, без да е ужасена от фантоми и разтърсвана от страх. Усъвършенстването на масата на народа е голямата сигурност на народната свобода; при пренебрегването на което изтънчеността, изискаността и познанията, натрупани при по-висши обществени строеве и по-заможни класи, някой ден ще изгинат подобно на суха трева в жаркия огън на народния гняв.

Мисията на Масонството не е да се ангажира в интриги и конспирации срещу гражданското правителство. То не е фанатичен пропагандатор на дадена вяра или теория; нито пък прокламира себе си като враг на кралете. То не води до сключване на съглашения със секта теоретици, мечтатели или философи. То не познава онези свои Посветени, които нападат гражданския ред и цялата законна власт, като същевременно предлагат да лишат умиращите от утехата на религията. То е нещо отделно от всички секти и убеждения, в собственото си спокойно и семпло достойнство, едно и също при всички правителства. То продължава да е това, което е било в люлката на човешката раса, когато човешки крак не е стъпвал по земята на Асирия и Египет и никакви колонии не са пресичали Хималаите в Южна Индия, Медия или Етрурия.

То не дава израз на анархията и безнравствеността; и никаква илюзия на славата или екстравагантно съперничество на древните не я разпалва с неестествена жажда за идеалното и Утопичната свобода. То учи, че в правотата на живота и здравомислието на навиците е единствената сигурна гаранция за продължаване на политическата свобода; и то главно е воинът на нерушимостта на законите и правата на съвестта.

То признава като истина, че нуждата, а така също и абстрактното право и идеалното правосъдие, трябва да разполагат със своята роля в съставянето на законите, администрирането на делата и регламентирането на отношенията в обществото. То наистина вижда, че нуждата е ръководното начало във всички дела на хората. То знае, че където някой човек или определен брой или раса хора са толкова малоумни по отношение на интелекта си, толкова деградирали, толкова неспособни да упражняват самоконтрол, толкова нискостоящи в скалата на човечността, че да са неспособни да им бъдат поверени най-висшестоящите прерогативи на гражданството им, великият закон на нуждата, тогава мирът и безопасността на общността и страната изискват от тях да останат под контрола на онези с по-висш интелект и по-възвишена мъдрост. То разчита и вярва, че Бог, в удобно за него време, ще разработи свои собствени и мъдри цели; и е готово да чака, където не вижда свой собствен изчистен път, да свърши някое добро дело.

То се надява и копнее за деня, когато всички раси хора, дори и най-низките, ще бъдат издигнати и ще станат годни за политическа свобода; когато, подобно на всички други злини, които сполитат земята, сиромашията и крепостничеството или низвергнатата зависимост ще престанат да съществуват и завинаги ще изчезнат. Но то не проповядва революция на онези, които обичат кралете, нито въстание, което да може да се прекрати единствено с бедствие и поражение или в замяната на един тиранин с друг, или с множество деспоти, вместо един.

Винаги, когато един народ е годен да е свободен и да се самоуправлява и благородно се стреми да бъде такъв, там приключва цялата солидарност с него. Масонството ненавижда тиранина, беззаконния потисник, военния узурпатор и този, който злоупотребява със законна власт. То не одобрява жестокостта и произволното незачитане на правата на човечеството. То ненавижда егоистичния работодател и упражнява влиянието си, за да облекчи бремето, което нуждата и зависимостта налагат над работника и за да поощрява онази човечност и добрина, които човек дължи дори на най-бедния и на най-злощастния си събрат.

То никога не може да се използва в нито една страна под Небето, за да проповядва търпимост към жестокостта, за да отслаби моралната омраза за вината или за да поквари и оскоти човешкия ум. Страхът от наказанието никога няма да направи един Масон съучастник на корумпиране по на съгражданите му този начин и проповедник на покварата и безчовечността. Ако някъде, както се е случвало и преди, един тиранин трябва да изпрати някой сатирик на тиранията му да бъде осъден и наказан като клеветник в съд, Масонът, ако е съдебен заседател в такова дело, въпреки че вижда пред себе си ешафода, от който пищи кръвта на невинния и дочува трясъка на щиковете, предназначени да всеят страх у съда, би спасил неустрашимия сатирик от зъбите на тиранина и би отпратил офицерите си извън съда с поражение и в немилост.

Дори ако цялото законодателство и свобода бяха погазени под краката на Якобинските демагози или военни бандити и се извършат велики престъпления с вдигната ръка срещу всички, които заслужено са били предмет на публично благоговение; ако хората, които отхвърлят закона, ревяха подобно на рева на морето около правосъдните съдилища и изискваха кръвта на онези, които по време на временен пристъп на невменяемост и пиянски делириум биха избрали да му станат ненавистни, защото мъжествено изречените истински думи или смело извършени непопулярни действия, Масонският съдебен заседател, не благоговеещ пред едноглавия или многоглавия тиранин, би обсъдил единствено диктатите на дълга и би застанал с благородна твърдост между тигрите в човешки вид и примамливата им плячка.

Масонът по-скоро би прекарал живота си скрит в нишите на най-дълбоката неизвестност, захранвайки ума си с виждания и представи за добри дела и благородни действия, отколкото да бъде поставен на най-великолепния трон на вселената, измъчван от неосъществими надежди за практикуване на всичко, което е в състояние да превърне най-величайшата ситуация в нещо различно от най-величайшото проклятие. И ако е имал възможност да допринесе за велики и похвални деяния; ако е разполагал с някакъв дял в определена мяра, допринесла за успокояване на частно имущество и частна съвест, като е облекчил орисията на бед-ността и зависимостта; или е облекчил достойни мъже от съдбата на потисничеството им; ако е спомогнал при предоставяне на най-доброто притежание на всички хора, което е мирът; ако се е присъединил към помиряване на различните области на собствената си страна една с друга, а на хората - със собственото им създадено от тях правителство; и при проповядване на гражданите да търсят собствената си защита в законодателството на страната си и за свое удобство в добрата воля на съгражданите си; ако той по този начин е поел ролята си с най-добрите хора за най-добрите им действия, той може със същия успех да затвори книгата, дори и да желае да прочете още страница или две. Това е достатъчно за мярата му. Този човек не е живял напразно.

Масонството проповядва, че цялата мощ е делегирана за доброто, а не за нараняване на Хората; и че когато тя се отклони от първоначалната си цел, се нарушава компактността и правото трябва да се възстанови; че устойчивостта спрямо узурпираната власт не е просто задължение, което човек дължи сам на себе си и на съседа си, а задължение, което той дължи на Бога си при отстояване и поддържане на ранга, който Той му е дал, когато го е създал. Този принцип не може да бъде заглушен нито от грубостта на невежеството, нито може да бъде унищожен от обезсилването на изтънчеността. Той създава основанието на човека да страда, когато трябва да действува; и е склонен да запази за него първоначалните предназначения на Провидението, отнася се с пренебрежение към предположенията на Тираните и отстоява самостоятелното качество на расата, от която сме част.

Мъдрият и добре осведомен Масон няма да пропусне да бъде последовател на Свободата и Справедливостта. Той ще е готов да напрегне сили в тяхна защита навсякъде, където те съществуват. За него не може да е въпрос на безразличие, когато собствената му свобода и тази на другите хора, с чиито заслуги и способности той е запознат, участват в събитието на борбата, която предстои да бъде извършена; но привързаността му към каузата ще е като към кауза на хората; а не просто към страната. Навсякъде, където има народ, който разбира стойността на политическата справедливост и е готов да я отстоява, това е неговата страна; навсякъде, където той е в състояние да допринесе най-много за разпространението на тези принципи и истинското щастие на човечеството, това е неговата страна. Той не желае за която и да било страна друга облага, освен справедливост.

Истинският Масон идентифицира честта на страната си със собствената си чест. Нищо повече не допринася за красотата и славата на една страна, колкото запазването на гражданската й и религиозна свобода от всички врагове. Светът никога няма умишлено да позволи да загинат имената на онези патриоти, които по различно време са посрещнали със собствените си гърди ударите, насочени от безочливи врагове към лоното на страната им.

Но то също така допринася, и то не в малка степен, към красотата и славата на нечия страна, затова такова правосъдие трябва винаги да бъде раздавано на всички по еднакъв начин и никога да не бъде отказвано, продавано, нито забавяно по отношение на когото и да било; че винаги трябва да се гледа интересът на бедните и никога не трябва да се оставя някой да умре от глад или да остане без дом или настойчиво и напразно да иска работа; че децата и слабите жени не трябва да се преуморяват или дори чираците и робите не трябва да се лишават от храна, или не трябва да им се възлагат прекалено много задачи, или не трябва безмилостно да бъдат измъчване; и че великите закони на Бога за милосърдие, човечност и състрадание трябва навсякъде да се прилагат в сила не единствено от статутите, а също така и по силата на публичното мнение. И този, който се труди, често срещу порицания и ругатни и то по-често срещу безразличие и апатия, да доведе до това сполучливо положение на нещата, когато този велик кодекс на божествения закон ще е навсякъде и на когото безрезервно ще се подчиняват хората, не е по-малко патриот от този, който излага гърдите си на вражеската стомана в редиците на войнството на страната си. 

Защото силата на духа е не по-малко блестяща на бойното поле и сред дрънченето на оръжията, но той демонстрира енергията си при всички трудности и срещу всеки нападател. Този, който воюва срещу жестокостта, потисничеството и древни неправди, се бори за честта на страната си, която тези неща опетняват; а честта й е толкова важна, колкото съществуването му. Често, наистина, воюването срещу онези неправди, които позорят нечия страна, е толкова опасно и по-обезсърчително от това срещу враговете й на бойното поле; и заслугите са равностойна, ако не и по-голяма награда.

Онези Гърци и Римляни, които са предмет на възхищението ни, едва ли са използвали някоя друга добродетел в изтребването на тираните от тази на обичта към свободата, която ги е накарала набързо да грабнат меча и им е дала силата да го използват. Те с лекота постигат начинанието си сред големите викове от хвалебствия и радостни възгласи; нито са се ангажирали те в това преживяване до такава степен, че да става дума за начинание от опасен и съмнителен характер, каквото представлява най-славният спор, в който може да се сигнализира добродетелта; който безпогрешно е довел до настоящата отплата; който е сключил веждите им с лаврови венци и поверил спомените им на безсмъртната слава.

Но този, който напада древни неправди, на когото се гледа вероятно със суеверно благоговение и около когото старите закони се изправят подобно на крепостни валове и бастиони, за да ги защитават; този, който осъжда изпълнените с жестокост действия и престъпленията спрямо човечеството, които превръщат всеки извършител в негов личен враг и може би го карат да бъде считан за подозрителен от хората, сред които живее, като нападателят на установения ред на нещата, от които напада единствено неправдите и от законите, от които атакува единствено нарушенията им – той рядко може да търси настояща отплата, нито пък животът му ще бъде увенчан с лавров венец. И ако, сражавайки се срещу тъмен внушителен брой дълготрайни мнения, суеверия, злословия и страхове, от които повечето хора се ужасяват повече, отколкото се страхуват от ужасяваща армия със знамена, Масонът преодолява и се издига с победа от съперничеството; или ако не побеждава, той се пренася и отнася от мощния поток на предубежденията, страстта и интересите; във всеки един случай, възвишеността на духа, която той демонстрира, го прави по-достоен, отколкото посредствеността на славата.

Този, който е надживял разрухата на страната си, вече е живял твърде дълго; а този, който може да се радва на живота след такова събитие, не заслужава изобщо да е живял. Нито пък заслужава да живее този, който спокойно гледа неправди, които позорят и жестокости, които безчестят, и сцени на нищети и лишения и оскотяване, които осакатяват страната му; или користолюбива низост и позорна отмъстителност, които я правят пословична и посмешище сред всички благородни нации; и който не полага усилия да поправи или предотврати нито едното от тези събития.

Рядко дадена страна се намира във война; нито пък може на всеки да се позволи привилегията да изложи гърдите и сърцето си на вражеските куршуми. Но в тези патриотични борби за мир, за предотвратяване, поправяне и коригиране на злото, потисничеството, неправдите и грубите нарушения на закона, всеки Масон може да се обедини; и всеки може да извърши нещо и да сподели честта и славата на резултата.

Защото главните имена в историята на човешкия ум са малко и лесно могат да се преброят; но хиляди и десетки хиляди прекарват дните си в подготовки, имащи за цел да ускорят предопределената промяна, в събиране и натрупване на материали, предназначени да се разпалят и да дадат светлина и топлина, когато Небесният огън се спусне върху тях. Безчетни са съпровождащите войската и пионерите, сапьорите и занаятчиите, които присъствуват на марша на интелекта. Много повече се изпращат във военни отряди и изравняват пътя, по който трябва да премине колесницата и да намалят пречките, които биха застанали на пътя на напредъка му; и тези също имат своята награда. Ако те работят прилежно и вярно за призванието си, те не само ще се радват на онова спокойно доволство, което трудолюбието в най-скромната си задача никога не пропуска да спечели; и не само ще е сладка потта над веждите им, но ще е сладък и целият им живот, който следва; но, когато най-сетне се постигне победата, ще се появят, за да споделят славата; дори когато най-незначителният войник, който се е борил в Маратон или в Планината на Краля, сподели славата на тези спасителни дни; и в рамките на собствения си домашен кръг, одобрението на който се доближава най-близо до това на одобряващата съвест, е считан за представител на всички негови събратя – герои; и може да разкаже такива истории, каквито биха накарали сълза да заблести на бузата на съпругата му и очите на сина му да заблестят с непривична искряща пламенност. Или, ако е паднал в битката и мястото му до огнището и до масата у дома е празно, че това място е свещено; и че за него често ще говорят там в дългите зимни вечери; и семейството му се счита за щастливо в квартала, защото в него е имало герой, дал живота си за защита на страната си.

Не забравяйте, че продължителността на живота не се измерва в часове и дни, а с това, което сме извършили за страната си и за човешкия род през него. Безполезният живот е кратък, дори и да е траял цял век; но този на Александър е бил дълъг, като живота на дъба, въпреки че е починал на тридесет и пет-годишна възраст. Ние можем да свършим много в продължение на малко години, а можем да не направим и нищо в продължение на цял един живот. Ако само ядем, пием и спим и оставяме всичко около нас да следва собствения си ход; или ако живеем единствено, за да натрупаме богатство или да заемем даден пост, или да носим титли, със същия успех бихме могли изобщо да не живеем; нито пък ще разполагаме с някакво право да очакваме безсмъртие.

Следователно, не забравяйте на какво сте се посветили в тази Степен: защитете слабите срещу силните, самотните срещу великите, потиснатите срещу деспота! Бъдете винаги бдителни и зорки за интересите и честта на страната ви! И нека Великият Архитект на Вселената ви дари с онези сила и мъдрост, които ще ви предоставят възможност добре и вярно да изпълните тези височайши задължения! 

Image