08. ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖА
ImageВ тази Степен ще се научиш на важния урок, че никой няма право да напредва в Стария и Приет Шотландски Ритуал, който не се е запознал чрез учение и приложение с Масонската наука и юриспруденция. Степените на този Ритуал не са за тези, които са доволни от обикновената работа и церемонии и не търсят да изследват мините на мъдростта, лежащи скрити под повърхността. Продължаваш да напредваш към Светлината, към онази звезда, която проблясва в далечината, която е емблемата на Божествената Истина, дадена от Бога на първите хора и запазила се сред всички превратности на вековете в традициите и ученията на Масонството. Докъде ще стигнеш, зависи единствено от теб самия. Тук, както навсякъде другаде по света, Тъмнината се бори със Светлината, а облаците и сенките се намесват между вас и Истината.

Когато бъдеш обзет от моралността на Масонството, към която вече принадлежиш и за известно време ще бъдеш изключително зает - когато се научиш да прилагаш на практика всички добродетели, които то насажда; когато се запознаеш с тях и те ти станат познати като Домашните ти Богове; тогава ще си подготвен да получиш възвишените му философски указания и да измерите висините, на чиито върхове са седнали на трон Светлината и Истината. Стъпка по стъпка трябва хората да напредват към Съвършенството; и всяка една Масонска Степен е предназначена да бъде една от тези стъпки. Всяка една от тях е разработка на конкретно задължение; а в настоящата те учат на милосърдие и благотворителност; за да бъде за събратята ти пример на добродетел; да коригира собствените ти грешки; и да се стреми да поправи тези на събратята ти.

Тук, както и във всички Степени, ще се запознаеш с емблемите и наименованията на Божествеността, истинското познание на чиито характер и атрибути винаги е съставлявало главния предмет на Масонството за увековечаване. Безкрайното му величие и добрина, да разчита безрезервно на Провидението Му, да благоговее пред и да Го почита като Върховният Архитект, Създател и Законодател на вселената, е първото от Масонските задължения.

Зарядът на тази Степен и петте кръга, които си направил около Ложа, намекват за петте точки на приятелството и имат за цел образно да ти ги припомнят. Да отидеш да свършиш някоя поръчка на брат си или за да го облекчиш, дори и бос и по мръсна земя; да го споменаваш в смирените си молитви към Бога; да го притиснеш към сърцето си и да го защитиш срещу злобата и злословието; да го удържиш, когато е на път да се спъне и да падне; и да му дадеш благоразумен, справедлив и приятелски съвет, са задължения, отчетливо написани на страниците на великия кодекс на Божиите закони, и първи сред обредите на Масонството.

Първият знак на Степента е изразителен за плахостта и смиреността, с които ние проявяваме интерес към характера и свойствата на Божествеността; вторият, на дълбокото страхопочитание и благоговение, с което съзерцаваме славата Му; и третият, на тъгата, с която размишляваме върху недостатъчното ни съблюдаване на задълженията си и несъвършеното ни съобразяване със статутите Му.

Отличителното качество на човека е да търси и следва истината. Следователно, когато сме освободени от необходимите ни грижи и безпокойства, едва тогава пожелаваме да видим, да чуем и да научим нещо; и ние почитаме познанието на нещата, или мрачни, или прекрасни, които са необходими средства, за да заживеем щастливо. Истината, Непринудеността и Откровеността са най-благосклонни за характера на човечеството. Това, което е целомъдрено, се състои или в прозорливостта и възприемането на Истината; или в запазването на Човешкото Общество, като отдават на всеки дължимото му и съблюдават дадените с в договорите обещания; или във величието и непоколебимостта на възвишения и непокорен ум; или в съблюдаването на реда и редовността на всички наши думи и във всички наши действия: от които се състоят Въздържаността и Умереността.

Масонството религиозно е запазило във всички времена онази просветена вяра, от която се извеждат сюблимната Посветеност, чувството за братство, благотворно за добри дела, духът на опрощаване и мир, на сладки надежди и действителни утехи; и непоколебимост при постигането на най-мъчителните и трудни задължения. То винаги я е предавало с усърдие и постоянство; и следователно в днешни дни тя работи още по-ревностно от преди. Рядко се произнася Масонска проповед, която да не демонстрира необходимостта от и преимуществата на тази вяра, и по-конкретно, която да не припомня двата учредителни принципа на религията, които правят цялата религия – любовта към Бога и любовта към съседа. Масоните отнасят тези принципи в лоното на семействата и обществото си. Докато Сектантите от по-предишни времена обезсилват религиозния дух, Масонството, сформирайки един велик Народ над целия свят, и марширувайки под великото знаме на Милосърдието и Благотворителността, съхранява това религиозно чувство, заздравява го, разширява го в чистотата и непринудеността му, както то винаги е съществувало в дълбините на човешкото сърце, както е съществувал дори и под суверенната власт на най-древните форми на боготворене, но където противни и долни суеверия забраниха признаването му.   

Масонската ложа трябва да прилича на пчелен кошер, в който всички членове усърдно работят заедно в името на общото благо. Масонството не се прави за студени души и тесногръди умове, които не разбират възвишената му мисия и върховно мисионерство. Тук се прилага анатемата срещу равнодушните души. Да се облекчи нещастието, да се популяризира познанието, да се  преподаде това, което е истинско и чисто в религията и философията, да се научат хората да свикнат да почитат реда и уместността на живота, да се намери пътят към истинското щастие, да се извърши подготовка за този щастлив период, когато всички разногласия на Човешкото Семейство, обединено от връзките на Толерантността и Братството, ще станат едно домакинство - тези са усилията, които могат да породят усърдие и равен ентусиазъм.

Сега ние не разширяваме, нито разработваме тези идеи. Накратко ти ги прошепваме, като загатвания, за които можеш да размишляваш през свободното си време. След това тук, ако продължаваш да четеш, тези идеи ще се разгънат пред теб, ще ти ги обяснят и разработят.

Масонството не произнася неосъществими и екстравагантни предписания, които със сигурност ще се пренебрегнат. То не моли посветените в него за нищо, което да не е възможно и дори лесно за тях да изпълнят. Ученията му са във висша степен практични; а на статутите му могат да се подчиняват всички почтени, добросъвестни и честни хора, независимо от вярата или убежденията си. Целта му е да постигне най-възвишеното практическо добро, без да се старае да направи хората съвършени. То не се меси в областта на религията, нито се интересува от мистериите на прераждането. То учи на онези истини, които са написани от Божия пръст в сърцето на човека, онези възгледи за задължения, които са били артистично оформени от съзерцанията на усърдните, потвърдени от предаността на добрите и мъдрите, и щамповани като истински от отзвука, който намират във всеки един некорумпиран ум. То не догматизира, нито пък напразно си въобразява, че е постижима една догматична сигурност.

Масонството не се занимава с порицаване на този свят, с величествената му красота, заинтригуващите му интереси, възхитителните му произведения, благородните му и свети привързаности; нито ни призовава да отделим сърцата си от този земен свят, така празен, кратък и недостоен, и да ги отправим към Небето, като към единствената сфера, която заслужава любовта на обичащите или съзерцанията на мъдрите. То ни учи, че човек има свои възвишени задължения, които да изпълнява и една възвишена съдба, която да следва на тази земя; че този свят не е просто портал за другия; и че този живот, въпреки че не е единственият ни живот, е цялостен и конкретен, с който ни е определено да се занимаваме сега; че Настоящето е сцената ни на действие, а Бъдещето - за размишления и упование; че човек е изпратен на земята, за да живее на нея, да й се радва, да я изучава, да я разкрасява, да извлече най-доброто от нея. Тази земя е неговата страна, на която той трябва да отдаде цялата си привързаност и за която да положи всичките си усилия. Именно тук трябва да функционира влиянието му. Това е неговата къща, а не палатка; неговият дом, а не просто училище. Изпратен е на този свят, не за да копнее постоянно за, да мечтае за, да се подготвя за друг; а за да изпълни дълга си и да осъществи съдбата си на тази земя; да извърши всичко, което е във възможностите му, за да я подобри, да я превърне в сцена на възвишено щастие за него самия, за хората около него, за тези, които ще дойдат след него. Животът му тук е част от безсмъртието му; и този свят, също, е сред звездите.

И така, Масонството ни учи, човекът най-добре ще се подготви за това Бъдеще, на което се надява. Невидяното не може да заема по-височайше място в привързаността ни от Видяното и Познатото. Законът на съществуването ни е Любовта към Живота, интересите и накитите му; любовта към света, в който е хвърлен зарът ни, завладяване на интересите и състоянията на земята. Не низка или плътска любов; не любов към богатството, славата, леснотата, властта, блясъка. Не низък материализъм; а любовта към Земята, като градината, която Създателят е обсипал с такива чудеса от красота; като жилището на човечеството, арената на конфликтите му, сцената на безкрайния му напредък, жилището на мъдрите, добрите, действените, любящите, и уважаваните; мястото за възможности за развитие посредством грях и страдание, и мъка, на най-благородните страсти, най-възвишените добродетели и на най-нежните състрадания.

Тези, които се опитват да убедят хората, че са задължени изцяло да презират този свят и всичко, което е в него, дори докато те самите живеят тук, полагат много безполезни усилия. Бог не е положил всичките тези усилия, за да оформи и изгради, да обзаведе и украси света, че тези, които са създадени от Него, за да живеят в него, да го презират. Ще бъде достатъчно, ако те не го обичат твърде неумерено. Безполезно е да се опитваме да заличим всички онези състояния и страсти, които са и винаги ще са неотделими от човешката природа. Докато трае светът и докато честта, добродетелта и трудолюбието се ползват с репутация в света, ще съществува амбицията, съперничество и апетит сред най-добрите и най-изявените хора в него; а ако няма такива, повече варварства, порочност и злонамереност ще покрият всяка една нация по света, отколкото тези, под които тя се намира сега.

Само онези, които чувстват дълбок интерес и привързаност към този свят, решително ще работят за усъвършенствуването му. Онези, които подценяват този живот, неминуемо се превръщат в раздразнителни и недоволни и загубват интереса си към благоденствието на ближните си. За да им служим, а също така за да изпълним дълга си като Масони, ние трябва да чувстваме, че целта си струва усилията; и да сме доволни с този свят, в който ни е поставил Бог, докато Той ни позволи да се преместим в по-добър. Той е тук с нас и не счита този свят за недостоен.

Сериозно нещо е да се оклевети и да се даде невярна представа за цял един свят; да се говори за него, като за местопребиваване на една бедна, труженическа, робска, невежествена, презряна раса. По този начин няма да дискредитирате семейството си, приятелския ви кръг, селището си, града си, страната си. Светът не е окаян и безполезен; нито пък е злощастие, а нещо, за което трябва да сме благодарни, за да бъдем хора. Ако животът е безполезен, значи така също е и безсмъртието.

В самото общество, в този жив механизъм на човешките взаимоотношения, който се разпростира по цял свят, има по-фина същност, която действително го придвижва, както и всяка мощност, която, тежка или експанзивна, раздвижва мощна фабрика или бързо движеща се кола. Човекът–машина се лута напред–назад по земята, протяга ръце настрани, за да може да се труди, да търгува на разменни начала, с неизброими усилия и начинания; и почти винаги мотивът, този, който го раздвижва, е нещо, което сграбчва утехите, привързаността и надеждите на социалното съществуване. Истина е, че механизмът често работи трудно, влачи се тежко, скърца и писка при остър сблъсък. Истина е, че есенцията на по-финия мотив, след като се смеси с по-долни и по-груби съставки, често се запушва, задръства, блокира и разваля свободното и благородно действие на социалния живот. Но този, който гледа цинично на всичко това, не е нито благодарен, нито мъдър, а който изгубва финото си чувство за социално добро в перверзии. Това, че мога да бъда приятел, че мога да имам приятел, дори и той да е само един в целия свят; този факт, това удивително щастие, ние можем да издигнем срещу всички страдания на социалния ни характер. Че на земята има такова място като дом, това кътче и светилище на заградена и защитена радост, ние можем да издигнем този факт срещу всички заобикалящи ни мъки в живота. Че човек може да е истински, социален човек, че може да изговори същинските си мисли, сред всичките дрънканици на безсмислени спорове и противоречивост на мнения; този факт отвътре надделява над всички факти отвън.

Във видимия аспект и действия на обществото, често отблъскващи и дразнещи, ние сме склонни да губим дължимото усещане за невидимите му благословии. Както в Природата, не грубото и осезаемото, нито почвите и дъждовете, нито дори полята и цветята, са толкова красиви, колкото е и невидимият дух на мъдростта и красотата, проникнал в нея; така и в обществото, невидимото и следователно, не наблюдаваното е това, което е най-красиво.

Какво дава сила на човека на труда? Ако човек се грижеше само за себе си, щеше да захвърли лопатата и брадвата и да се втурне да живее в пустинята; или да преброди през света като през пустош и да превърне този свят в пустиня. Домът му, който той може би не вижда повече от веднъж или два пъти на ден, е невидимата връзка със света. Именно добрата, силна и благородна вяра, която хората имат един в друг е тази, която придава най-възвишения характер на бизнеса, професията и търговията. В хода на бизнеса настъпва измама; но тя е изключение. Честността е правилото; и всички измами в света не са в състояние да разкъсат великата връзка на човешкото доверие. Ако можеше, търговията щеше да свие корабните си платна на всяко море и всички градове в света щяха да рухнат в развалини. Самият характер на човека, от другата страна на света, когото никога не си виждал, когото никога няма да видиш, е важен за теб като веригата, свързваща те с хиляди други такива хора. Най-поразителната черта на политическата държава не са правителствата, нито конституциите, нито законите, нито прокарването им в сила, нито съдебната власт, нито полицията; а универсалната воля на хората, които трябва да бъдат управлявани от общото благо. Махнете това ограничение и нито едно правителство на земята няма да се задържи дори и за час.

От многото учения на Масонството едно от най-ценните е, че не трябва да омаловажаваме този живот. Не важи правилото, че трябва, когато размишляваме за съдбата, очакваща човека на земята, да облеем люлката му със сълзите си; а, подобно на Евреите, то обгражда раждането на едно дете с радост и важи правилото, че това раждане трябва да е празник.

То не е изпълнено със съчувствие към тези, които проповядват, че са изпробвали този живот и са установили, че нищо не струва; които умишлено са решили, че той е далеч повече непоносим, отколкото щастлив; защото работата им е била досадна, а плановете им често са се осуетявали, приятелствата им често се разпадали или приятелите им са умирали, удоволствията им омръзвали, доброто им име повяхвало, а пътеките им - отъпкани, познати и досадни.

Масонството не счита за знак на голямо благочестие по отношение на Бога да се говори с пренебрежение за, ако не да се презира, държавата, която Той е предопределил за нас. То не предявява абсурдни претенции за друг свят, не просто в сравнение, а в съревнование с претенциите на този. То ни счита за част от една система. То твърди, че човек е в състояние да направи най-доброто за този свят и за друг по едно и също време. То не учи посветените да мислят по-добри неща за други работи и Божии повели, като мисли тесногръдо за тези. То не гледа на живота като на изгубено време; нито счита труда като дреболия, недостойна за безсмъртни същества; нито казва на последователите си да скръстят ръце, като че ли в презрение на държавата и вида си; а гледа трезво и бодро на света, като на театър с достойно действие, екзалтирана полезност и благоразумна и невинна наслада.

То счита, че наред с цялото му зло, животът е благословия. Да се отрече това означава да се разруши основата на цялата религия, естествена и разкрита. Самата основа на цялата религия е положена на твърдото убеждение, че Бог е добър; и ако този живот е зло и проклятие, не може рационално да се одобри нито едно такова убеждение. Да насочим сатирата си към човешката природа и човешкото съществувание, като безчестно и презряно; да гледаме на този свят като на местожителство за една окаяна раса, годна само за присмех и презрение; да считаме тази земя като зандан или затвор, който не предлага благословия, а бягство от него, означава да изгасим първичната светлина на вярата и надеждата и щастието, да разрушим основата на религията и основата на Истината в добрината на Бога. Ако наистина е така, тогава няма значение какво друго е истина и какво не е; размишленията са напразни и вярата също е напразна; и всичко онова, което принадлежи на най-височайшето същество, е погребано в руини от мизантропия, меланхолия и отчаяние.                                                                 

Любовта ни към живота; силата, с която в скръб и страдание се държим за него; привързаността ни към дома ни, към мястото, където сме се родили, към което и да е място, независимо от това дали е примитивно, грозно или голо, на което е била изписана историята на годините ни, всичко това показва колко скъпи са връзките на родството и обществото. Злочестината ни прави по-голямо впечатление от щастието; защото първата не е навик на ума ни. Тя се явява странен, необичаен гост и ние повече осъзнаваме присъствието му. Щастието живее с нас и ние го забравяме. То не ни вълнува, нито нарушава реда и хода на мислите ни. Голямата агония е епоха в живота ни. Спомняме си своите мъки, както си спомняме бурята и земетресението, защото те са извън нормалния ход на нещата. Те са като бедствени събития, записани в съзнанието ни, защото са изключителни; и с всички цели и незабелязани периоди на благоденствие между тях. Маркираме и сигнализираме времената на бедствие; но минават много щастливи дни и незабелязани периоди на радост, които остават незаписани в книгата на паметта ни или в редките анали на благодарността ни. Ние сме малко склонни и по-малко способни да си припомним от смътните спомени на отминалите ни години, спокойните моменти, леките усещания, ярките мисли, тихата унесеност, цялата сърдечна привързаност, в които е протекъл животът ни, които ни носят несъзнателно в лоното си, защото са ни носили спокойно и леко.

Животът не е само добър; но той е славен в опита на милиони. Облякла го е славата на цялата човешка добродетел. Блясъкът на посветеността, благотворителността и героизма са на него; короната на хиляда мъченичества са на веждата му. Яркостта на душата свети през този видим и понякога затъмнен живот; през всичките заобикалящи го грижи и труд. И най-скромният живот може да чувства връзката си с Безкрайния си Източник. Има нещо могъщо в крехкия вътрешен човек; нещо от безсмъртието в това мигновено и преходно същество. Умът се разтяга, на всички страни, в безкрайността. Мислите му проблясват в чужди страни, надалеч в безграничното, неизмеримото, в безкрайността; надалеч във великото, тъмното, изпълнено с изобилие бъдеще; и се превръщат в мощ и влияния в други векове. Да познаваш чудесния си Автор, да сведеш надолу мъдростта от Вечните Звезди, да занесеш нагоре почитта му, благодарността и любовта на Владетеля на всички светове, да бъдеш безсмъртен във въздействието ни, проектирано далеч в бавно приближаващото се Бъдеще, всичко това прави живота най-достоен и най-славен.

Животът е чудесното създание на Бога. Той е светлина, породена от празната тъмнина; сила, събудена от инертността и безсилието си; и контрастът може също да разпали чудеса и възхита. Той е поточе от безкрайната, стичаща се добрина; и от момента, в който той първо избликне в светлината, до мига, в който се смеси с океана на Вечността, така че Добрината да се грижи за него и да го обслужва. Това е велик и славен дар. В детските му гласчета се дочува радост; веселие в жизнерадостната стъпка на младостта му; дълбоко удовлетворение в пълната му зрялост; и хармония в спокойната му възраст. Доброто се награждава с добро; верността - с добродетел; а смелостта - с победа. Съществува, дори в този непретенциозен живот, една безкрайност за онези, чиито желания са безгранични. Съществуват благословии при раждане; съществува надежда в смъртта; и вечност в перспективата. Така земята, която обвързва много с вериги, е за Масоните отправна точка и цел за безсмъртие. Много погребва тя в сметта на досадните грижи и отегчителната суета; но за Масона е именно възвишения връх на съзерцанието, където Небето, Безкрайността и Вечността се разпростират пред него и около него. За възвишените умове, непорочните и целомъдрените, този живот е началото на Небето и част от безсмъртието.

Бог е назначил едно средство за всички злини в света; и това е задоволеният дух. Ние може да се примирим с бедността и ниското имотно състояние, ако сме задоволени и запазим спокойствие, за да установим пропорциите. Нито един човек не е беден, който не се смята за такъв; но ако при пълно състояние той пожелае с нетърпение да притежава повече, то той прокламира нуждите си и просешкото си положение. Тази добродетел на задоволство е представлявала сумата на цялата стара морална философия и универсално се използва в целия ход на живота ни, и е единственият инструмент да се облекчат теглата на света и враждите на тъжните възможности. Именно великата разумност на съобразяване с Божественото Провидение е тази, която ръководи целия свят и така ни е предопределено в разпореждане на великото Му семейство. Уместно е Бог да разпределя даровете си, както Той самият пожелае; и ако промърморим нещо тук, можем, при следващата меланхолия, да изпитам безпокойство, че Той не ни е направил ангели или звезди.

Ние самите правим съдбата си добра или лоша; и когато Бог ни отпусне някакъв вид Тирания или заболяване, или присмех, или влошена съдба, ако се боим от смъртта или не знаем как да проявим търпение, или сме горди, или алчни, то тогава бедствието със сигурност ни настига. Но ако знаем как да управляваме благороден принцип и не се страхуваме от смъртта като от нечестно действие и считаме нетърпеливостта за по-голямо зло от маларията; и гордостта за най-големия позор, както и най-голямото безразсъдство, а бедността - за предпочитане пред изтезанията на сребролюбието, ние  можем да продължим да сме с уравновесен ум и да се усмихваме на повратностите на съдбата и на проклетията на ориста.

Ако си загубил земята си, недей да губиш постоянството си; ако трябва да умреш преди другите или по-рано, отколкото си очаквал, не умирай нетърпеливо. Защото нито една възможност не е зла за този, който е удовлетворен и нищо не е непоносимо за човек, освен ако не е неблагоразумно. Нито един човек не може да накара друг да стане негов роб, освен ако другият първо не се е превърнал в негов роб за живот и смърт, за удоволствие или мъка, за надежда или страх; научете се да владеете тези страсти и ще сте по-свободни от Партианските Царе.

Когато някой  наш враг ни порицава, да погледнем на него като на безпристрастен уведомител за недостатъците ни; защото той ще ни уведоми за тях по-искрено, отколкото би го направил най-близкият ни приятел и ние можем да простим гнева му, докато се възползваме от недвусмислеността на декламацията му. Волът, когато е изморен, тъпче най-истински земята; и ако няма друго зло, освен това, което ни кара предпазливо да вървим напред и да тъпчем в страх от враговете си, то това е по-добре, отколкото да се оставим да бъдем ласкани в гордост и безразсъдство.

Ако публично те свалят от длъжност, потърси убежище в честно оттегляне, като проявиш безразличие към печалбите си в чужбина или безопасността си у дома. Когато задуха силно северният вятър и тъжно завали дъждът, ние не сядаме и не започваме да плачем горко; а се защитаваме срещу тях с топла дреха или като запалим хубав огън и си осигурим сух покрив. Така че когато бурята на тъжна злочестина нападне духа ни, можем да я превърнем в нещо, което е добро за нас, ако решим да сторим това; и с хладнокръвие и търпение можем да се скрием под навес от студения безмилостен пороен дъжд. Ако това развие търпението ни и ни предостави случай за героична издръжливост, то това ни е сторило достатъчно добро, за да може в достатъчна степен да ни компенсира за всички преходни във времето злочестини; защото именно по този начин мъдрият човек ще съумее да вземе надмощие над звездите си; и да придобие по-голямо влияние върху собственото си доволство, отколкото всички съзвездия и планети на небесната твърд.

Не сравнявай състоянието си с малкото над теб, но осигури задоволството си, насочи погледа си към онези хиляди, с които няма, поради никакви интереси, да промениш съдбата и положението си. Един воин не трябва за смята себе си за не преуспял, ако не е успял като Александър или Уелингтън; нито пък трябва някой човек да се смята за нещастен, защото не е разполагал с богатството на Ротшилд; но по-скоро позволете на първия да се радва, че не се е подценил подобно на многото генерали, паднали пред Наполеон, а последният, че не е просякът, който, гологлав, в студения зимен вятър, държи парцаливата си шапка за да проси милостиня. Може да има много хора, които са по-богати и по-щастливи; но и много хиляди, които са много нещастни в сравнение с теб.

След най-лошите атаки на Съдбата, ще остане нещо и за нас – весело изражение на лицето, бодър дух и чиста съвест, Божието Провидение, надеждите ни за небето, благотворителността ни за тези, които са ни наранили; по всяка вероятност любяща съпруга и много приятели, които да изпитват състрадание към нас, а някои да ни успокояват; и светлината, и въздухът, и всичките красоти на Природата; можем да четем, да разговаряме и размишляваме; и разполагайки все още с тези благословии, трябва да продължаваме да изпитваме обич към скръбта и избухливостта, когато ги изгубим и предпочитаме да седнем върху малката ни шепа тръни.

Наслаждавай се на благословиите на този ден, ако Бог ги е изпратил и понасяй търпеливо и спокойно злините му; защото единствено този ден е наш: ние сме мъртви за вчерашния ден, а още не сме се родили за утрешния. Когато съдбата ни насилствено се промени, духът ни остава непроменен, ако те винаги са стояли в покрайнините и в очакване на скръбта и поражението. Благословиите на неприкосновеността, защитата, свободата и целостта, заслужават благодарността на цял един живот. Ние сме избавени от хиляди бедствия, всяко едно от които, ако е било надвиснало над нас, би ни направило безчувствени към настоящата ни скръб, и радостни да я получим в размяна на тази друга по-голяма злочестина.

Измервай желанията си със сполуката и положението си, а не сполуката със желанията си: ръководи се от нуждите си, а не от фантазиите си; от природата, а не от злите традиции и амбициозни принципи. Не е злощастие да си беден, а да бъдеш покварен и нетърпелив. По-добър ли е онзи звяр, който е разполагал с две или три планини, на които да пасе, отколкото малката пчела, която се храни от росата или манната небесна и живее от това, което пада всяка сутрин от Небесните складове, облаците и Провидението?

Има известни примери на сполука и безпристрастно положение, които не могат да се сравнят с други; но ако ти желаеш това, трябва да се откажеш от и да загубиш онова, и освен ако не си доволен от едно, ще трябва да изгубиш утехата и на двете. Ако силно желаеш да учиш, трябва да разполагаш със свободно време и усамотен живот; ако почестите на Държавата и политическите отличия, трябва винаги да си на открито пред очите на публичността и да трупаш опит, и да вършиш делата на всички хора и да им правиш компания и изобщо да не разполагаш със свободно време. Ако си богат, трябва да си пестелив; ако си популярен, трябва да си щедър; ако си философ, трябва да презираш богатствата. Ако си велик като Епаминондас, трябва да приемеш и бедността му, защото то е това, което е добавяло блясък към личността му и завист към съдбата му, а добродетелта му без нея не би била толкова съвършена. Ако разполагаш с репутацията на мъченик, трябва да приемеш преследването му; ако си благодетел на света - световната неправда; ако наистина си велик, трябва да очакваш да станеш свидетел как тълпата предпочита второстепенни мъже пред теб.

Бог счита за един от върховете на славата Си, че Той извлича от злото добро; и следователно, ако не беше поради друго основание, а поради разум, ние трябва да Му се доверяваме да управлява Неговия собствен свят, както Той счита за необходимо; и че ние трябва търпеливо да изчакаме да дойде шансът ни, или докато се установи съответната причина.

Задоволеността на Масоните не трябва по никакъв начин да е просто задоволено себелюбие, подобно на този, който, чувствайки се удобно със себе си, проявява безразличие към неудобството на други. В този свят винаги ще съществуват неправди, които трябва да бъдат простени, страдания, които трябва да бъдат облекчени, скръб, която се нуждае от съчувствие, нужди и лишения, които трябва да бъдат подпомогнати и широка сфера за прилагане на активна благотворителност и благодеяния. И този, който седи безучастен сред всичко това, по всяка вероятност още повече наслаждавайки се на собствените си удобства и лукс, като ги контрастира с гладната и дрипава нищета и тръпнеща злочестина на ближните си, не е задоволен, а е егоист и безчувствен.

Най-тъжната от всички гледки на земята е тази, при която един мързелив и потънал в охолство човек или безмилостен и стиснат, към когото нуждата напразно се обръща за съчувствие и помощ, а страданието вика на непознат за него език. Човекът, чийто прибързан гняв го подтиква към насилие и престъпление, не е наполовина толкова недостоен да живее. Той е вероломният разпоредител, който обсебва това, което Бог му е дал в попечителство за обеднелите и страдащите сред ближните му. Истинският Масон трябва да е и трябва да разполага с правото да бъде доволен от себе си; и той може да бъде такъв единствено, когато не живее единствено за себе си, а и за другите, които се нуждаят от помощта му и предявяват искане към отзивчивостта му.

“Благотворителността е великият канал,” се казва, “посредством който Бог предава милосърдието Си на човечеството. Защото ние получаваме опрощение на греховете си в пропорция към опрощаване на греховете на брат си. Такова е правилото на надеждите ни и измерване на желанието ни в този свят; и в деня на смъртта и на Страшния Съд ще се издаде великата присъда на човечеството съобразно милостинята ни, която е другата страна на благотворителността. Самият Бог е любов; и всяка една степен на благотворителността, която остава в нас, е участието на Божествения характер.”                     

Масонството прилага тези принципи на практика. То очаква ти да се ръководиш и управляваш от тях оттук нататък. То особено ги налага по отношение на този, който използва труда на другите, като му забранява да ги уволнява, когато липсата на работа е равностойна на гладуване; или да наема на работа мъже или жени срещу толкова ниско заплащане, че чрез свръх налягане се налага те да му продадат кръвта и живота си едновременно заедно с труда на ръцете си.

Тези Степени са също така предназначени да ни учат на повече от морал. Символите и церемониите на Масонството носят повече от едно значение. Те по-скоро скриват, отколкото разкриват Истината. Най-малкото, те само я загатват; и разнообразните им значения трябва единствено да се откриват чрез размишления и проучване. Истината не само се символизира от Светлината, но както светлинният лъч се разделя на лъчи с различни цветове, така и истината е делима на различни видове. От компетентността на Масонството е да ни учи на всички истини – не само на моралната истина, но и на политическата и философската и дори на религиозната истина, до такава Степен, доколкото става дума за великите и съществени принципи на всяка една от тях. Сфинксът също е бил символ. На кого е разкрил той най-съкровеното си значение? Кой познава символичното значение на пирамидите?

Оттук нататък ще се научите кои са главните зложелатели на човешката свобода, символизирани от убийците на Майстор Хурум съдбата им можете да видите загатнато това, което ние искрено се надяваме, че оттук нататък ще застигне онези врагове на човечеството, срещу които толкова дълго се е борило Масонството.

Image