07. СТАРШИ ЖРЕЦ И СЪДИЯ

ImageУрокът, който внедрява тази Степен, е ПРАВОСЪДИЕТО, по наше решение и преценка и в общуването ни, и в отношенията ни с други хора.

В страна, където е познато провеждането на съдебен процес със съдебни заседатели, всеки интелигентен човек може да бъде призован да действа като съдия или единствено за извършено престъпно деяние, или за престъпно деяние и законодателство взети заедно; и да поеме тежкото бреме на отговорността, която му принадлежи.

Тези, които са облечени с пълномощия да раздават правосъдие, трябва да отсъждат мотивите на всички лица добросъвестно и безпристрастно, без да вземат под внимание никакви лични съображения на богатството на могъщите или подкупите на богатите, или нищетата на бедните. Това е първостепенното правило, което никой не може да оспори; въпреки че много не го съблюдават. Но от тях се очаква да направят повече. Те трябва да се лишат от предразсъдъците и предубежденията си. Те трябва търпеливо да изслушват, точно да запомнят и внимателно да претеглят фактите и аргументите, които им се поднасят. Не трябва прибързано да си вадят заключения, нито пък да си сформират мнения преди да са изслушали всичко. Не трябва да приемат за дадено нито едно престъпление или измама. Не трябва да позволяват да бъдат ръководени от непреклонна гордост, нито да са твърде отстъпчиви и поддаващи се на възгледите и аргументите на други. Когато си правят умозаключение за мотива на дадено доказано действие, те не трябва да приписват на това действие нито най-добрите, нито най-лошите мотиви, а тези, които те биха сметнали за справедливи и безпристрастни за света да им припише, ако те самите биха извършили такова действие; нито трябва те да се стремят да причиняват много малки обстоятелства, които поотделно не струват нищо, да натежават много, взети заедно, за да доказват собствената си проницателност и далновидност. Това са законните правила, които трябва да съблюдава всеки съдебен заседател.

Съществуват два вида несправедливости в общуването ни с другите: първият, на тези, които предлагат ощетяване; вторият е на тези, които разполагат с правомощия да предотвратят ощетяването от тези, на които то се предлага и въпреки това, не го правят. Така че действената несправедливост може да се извърши по два начина – чрез сила и чрез измама – от които силата е лъвска, а измамата лисича, като и двете са крайно неприятни на обществения дълг, но измамата е по-ненавистна.

Всяко зло, извършено от един човек спрямо друг, независимо дали засяга личността, имуществото, щастието или репутацията му, е нарушение на закона на справедливостта. Сферата на действието на настоящата Степен следователно е обширна и необятна; и Масонството търси най-внушителния начин да приведе в действие законът на справедливостта и най-ефективните средства да предотврати неправдата и несправедливостта.

За тази цел той ни учи на тази велика и неимоверно важна истина: че веднъж извършени неправдата и несправедливостта, те не могат да се върнат; че те са вечни в последствията си; след като веднъж вече са сторени, те се причисляват към безвъзвратното минало; че сторената неправда съдържа свой собствен наказателен удар, така сигурно и естествено, както жълъдът съдържа дъба. Последствията от нея са нейното наказание; тя не се нуждае от друго и не може да понесе по-тежко наказание; те са участвали в извършването на престъплението и не могат да бъдат разделени от нея. Стореното на друг човек зло е неправда, сторена спрямо собствената ни Природа, престъпление спрямо собствените ни души, обезобразяване на образа на Красотата и Добротата. Наказанието не е изпълнението на присъдата, а настъпването на изпълнението ?. Предопределено е да се преследва грехът не по указ на Бога като съдия, а по закон, приведен в сила от Него като Създателя и Законодателя на Вселената. Това не е някаква произволна и изкуствена анексия, а обикновено и логично следствие; и следователно трябва да се понесе от извършителя на неправдата, а чрез него може да се прехвърли и към други. Такова е решението на необятната справедливост на Бога под формата на законодателството.

Не може да има вмешателство в или опрощаване на, или защита от природните последици на злодеянията ни. Бог няма да застане между причината и следствието ?; и в този смисъл не може да съществува опрощаване на греховете. Можем да се разкаем за или отвърнем от действието, принизило душата ни; но неправдата е сторена. Можем да се помъчим да поправим стореното злодеяние, като положим допълнителни усилия за това, да заличим петното чрез по-безмилостни борби и по-сурови страдания; но усилията и търпението, които биха издигнали душата до най-възвишените ? висоти сега са вече изчерпани, чисто и просто в стремежа ? да си възвърне това, което е загубила. Винаги трябва да има голяма разлика между този, който престава да върши злини и този, който винаги е вършил само добро.

Той винаги ще е далеч по-съвестен наблюдател на поведението си и далеч по-внимателен по отношение на поведението си, този, който вярва, че тези дела неминуемо ще понесат естествените си последствия, освободени от последвало вмешателство, този, който вярва, че покаянието и прошката по всяко време ще разкъсат веригата на последствията. Със сигурност ще сторим по-малко зло и неправда, ако в душата ни е фиксирано и заложено убеждението, че всичко, което се върши, се извършва безвъзвратно, че дори Всемогъществото на Бога не е в състояние да върне обратно едно деяние, да отмени това, което веднъж вече е било сторено; че всяко наше деяние трябва да понесе полагащите му се последици според вечното му законодателство - трябва да остане завинаги неизличимо изписано на табелите на Универсалната Природа.

Ако сте сторили неправда спрямо друг човек, можете да скърбите, да се разкайвате и решително да изберете да не допускате друга такава слабост в бъдеще. Можете, доколкото това е възможно, да се опитате да компенсирате стореното. Това е добре. Засегнатата страна може и да ви прости, според значението на думата в езика на хората; но стореното е сторено; и всичките правомощия на Природата, ако трябваше да се сговорят от ваше име, не биха могли да върнат стореното; последствията за тялото, последствията за душата, въпреки че нито един човек не е в състояние да ги възприеме, са там, са написани в аналите на Миналото и трябва да отекват през цялото протежение на времето.

Разкаянието за сторено зло, носи, подобно на всяко друго действие, собствените си плодове, плода на пречистване на сърцето и промяна на Бъдещето, но не изличава Миналото. Извършването на неправда е неотменимо действие; но то не лишава душата от това да върши добро в бъдеще. Последствията му не могат да се заличат; но не е нужно да се следва ходът му. Сторените неправда и зло, въпреки че са незаличими, не се нуждаят от отчаяние, а от усилия, по-енергични от преди. Разкаянието продължава да е валидно, както и винаги досега; но то важи, за да осигури Бъдещето, а не за да заличи Миналото.

Дори пулсирането на въздуха, след като веднъж вече е било приведено в движение от човешкия глас, не престава да съществува със звуковете, от които се е породило. Бързо намалената им сила скоро става безшумна за човешките уши. Но така повишените въздушни вълни обхождат земната и океанската повърхност и за по-малко от двадесет часа, всеки един атом от атмосферата поема промененото движение поради тази безкрайно малка част примитивно движение, която ? е придадена през безбройните канали и която трябва да продължи да оказва влияние върху пътя ? през цялото ? бъдещо съществувание. Въздухът е обширна библиотека, на чиито страници завинаги се изписва всичко, което човек изрече или дори прошепне. Там, в непостоянните им, но непогрешими знаци, смесени с най-ранните, а така също и последните признаци на смъртност, завинаги стоят изписани клетви неизпълнени, обещания неспазени; увековечено, в движенията на всяка една частичка, всички в унисон, доказателство за променливата воля на човека. Бог чете тази книга, въпреки че ние не сме в състояние да я разчетем.

Така земята, въздухът и океанът са вечните свидетели на действия, които сме извършили. Не се заличава никога нито едно движение, породено от естествени причини или от човешки действие. Дирята на всеки кил, който някога е нарушавал повърхността на океана, завинаги остава регистрирана в бъдещите движения на всички последвали го частици, които могат да заемат мястото му. Всеки престъпник, според законодателството на Всевишния, е неотменяемо прикован към свидетелството на престъплението му; защото всеки атом от смъртната му рамка, през всичко, което променя частиците му, може да мигрира, ще продължи да се задържа, прилепвайки към него, през всички комбинации, като известно движение е извлечено от самото това мускулно усилие, с което е извършено самото престъпление.

А какво би станало, ако способностите ни така се повишат в един бъдещ живот, че да ни предоставят възможност да възприемаме и проследяваме неизличимите последствия на безсъдържателните ни думи и зли деяния и да направят разкаянието и мъката ни вечни като самите тези последствия? Вече не може да се породи изпълнено със страхопочитание наказание пред по-висш интелект, отколкото да се види все още в действие, със съзнанието, че трябва да продължи в действие завинаги, кауза на неправда, задвижена сама по себе си от векове преди.

Масонството, с ученията си, се стреми да попречи на хората да извършват неправда, злодеяния и престъпления. Въпреки че няма за цел да заеме мястото на религията, моралният му кодекс изхожда от принципи, различни от общинското законодателство; то осъжда и наказва нарушения, които нито това законодателство, нито публичното мнение осъждат. По законодателството на Масонството, измамата и надхитрянето в търговията, съда, в политиката, се считат за не по-простими от кражбата;  нито умишлена лъжа - от клетвопрестъпничеството; нито клеветата - от обира; нито прелъстяването - от убийството.

То особено осъжда онези неправди, чрез извършването на които извършителят кара друг да участва. Той може да се разкае, той може, след агонизиращи борби, да поеме отново по пътеката на добродетелта; духът му може отново да постигне непорочността си посредством много терзания и борби; но по-слабият човек, когото той е накарал да се отклони от правия път, когото е принудил да сподели вината му, но когото не може да накара да сподели разкаянието и изправянето на допуснатата грешка, чийто път по нанадолнището (на първата стъпка от който той го е научил) той не може да провери, но на който е принуден да бъде очевидец - какво опрощение на греховете може да го очаква там? Там е вечното му, неизбежното му наказание, което нито едно разкаяние не е в състояние да облекчи и нито една пощада не може да отмени.

Нека да бъдем също така справедливи при отсъждане на мотивите на другите хора. Познаваме малко от заслугите или недостатъците на ближните си. Рядко можем да твърдим със сигурност, че даден човек е по-виновен от друг или дори, че даден човек е много добър или много злонамерен. Често най-презрените хора оставят след себе си отлични репутации. Рядко се среща един от нас, който да не е бил по някое време в живота си на ръба да извърши престъпление. Всеки от нас, който може да хвърли поглед назад и, потръпвайки, да види мига, в който краката ни са стояли върху хлъзгавите зъбери, надвиснали над бездната на греховността; и когато, ако съблазънта е била малко по-настоятелна или малко по-продължителна, ако оскъдицата не ни е притиснала малко по-усърдно или малко повече изпито вино допълнително е нарушило разума ни, развенчало присъдата ни и възбудило страстите ни, краката ни щяха да се подхлъзнат и щяхме да паднем без възможност някога отново да се изправим.

Може да сме в състояние да кажем – “Този човек е лъгал, извършвал е дребни кражби, злоупотребил е с поверени му пари; а онзи човек е изживял живота си с чисти и неопетнени ръце.” Но не можем да кажем, че първият не се е борил дълго, макар и неуспешно, срещу изкушенията, на които вторият се е поддал без усилие. Можем да кажем кой е с най-неопетнени ръце пред хората; но не и кой е с най-неопетнена душа пред Бога. Можем да сме в състояние да кажем, този човек е извършил прелюбодеяние, а онзи човек винаги е бил целомъдрен; но не можем да кажем, че невинността на даден човек може да се държи на студенината на сърцето му, на липсата на мотив, на наличието на страх, на слабата степен на изкушение; нито, че падението на друг може да е било предшествано от най-стремителното само-състезание, причинено от най-непреодолимото безумие, и изкупено от най-святото разкаяние. Великодушието, както и скъперничеството може да е обикновено поддаване на вродения темперамент; и в очите на Небесата, дълъг изпълнен с благотворителност живот на един човек може да струва по-малко усилие и може да сочи по-малка добродетел и по-малко жертване на собствения интерес, отколкото няколко редки скрити действия на добрина, изцедени по задължение от неохотния и коравосърдечен характер на другия. Възможно е да има повече истинска заслуга, повече самопожертвувателни усилия, повече от най-благородните елементи на моралната възвишеност, в изпълнен с провал, грях и позор живот, отколкото в една на пръв поглед изпълнена с неопетнена цялост кариера.

Когато осъждаме или жалим падналия, как да знаем, че, подложени на изкушение, подобно на него и ние нямаше да се поддадем толкова скоро, а може би и с по-малко съпротивление от наша страна? Как можем ние да знаем какво трябва да правим, ако сме без работа, свити от глад, измършавели и гладни на лишеното ни от пламък огнище, а децата ни стенат за хляб? Ние не падаме, защото не сме достатъчно изкушени! Той, който е паднал, е възможно да е толкова честен в сърцето си, колкото сме и ние. Как да знаем, че дъщеря ни, сестра ни, съпругата ни, биха могли да устоят на изоставянето, на разорението, на нищетата, на изкушението, което е пожертвало добродетелта на бедната им изоставена по позор сестра? Може би те също така не са паднали, защото не са били много силно изкушени! Мъдро ни насочват да се молим да не можем да бъдем подлагани на изкушение.

Човешката справедливост трябва винаги да е несигурна. Колко съдебни убийства са извършени поради непознаване на явленията на невменяемостта! Колко хора са били обесени за убийство, които в сърцето си не са били по-големи убийци от съдебните заседатели, които са водили съдебния процес срещу тях и съдията, който ги е осъдил! Може също така основателно да се подложи на съмнение дали администрирането на човешките закони във всяка една страна не е една гигантска маса несправедливост и неправда. Бог не вижда така, както виждат хората; и най-изоставеният престъпник, закоравял, какъвто е пред света, може все пак да е продължил да пази в крайчеца на душата си малко светлина, която отдавна би изгаснала в онези от нас, които гордо бродят в топлината на неопетнената слава, ако биха били съдени и изкушени подобно на бедните бездомници.

Ние дори не познаваме външния живот на хората. Не сме компетентни дори да се произнесем за делата им. Не познаваме половината действия на порочността или добродетелта, дори на най-близките ни събратя. Не можем със сигурност да кажем, дори и за най-близкия си приятел, че не е извършил конкретен грях, и нарушил конкретна Божия заповед. Нека всеки запита сърцето си! За това колко от най-добрите и най-лошите ни действия и качества са най-интимните ни съучастници, бидейки такива напълно несъзнателно! За колко добродетели, които не притежаваме, не ни зачита светът; или за колко пороци, на които не робуваме, ни осъжда! Само една малка част от злите ни дела и мисли виждат някога бял свят; а от малкото ни компенсиращи ги добрини най-голямата част е известна единствено на Бога.

Следователно трябва да сме справедливи, когато съдим другите, единствено, когато сме великодушни; и трябва да допуснем привилегията да съдим другите единствено, когато задължението ни налага това; тъй като е почти сигурно, че ще съгрешим, а последствията от една грешка са толкова сериозно нещо. Нито един човек не трябва да ламти за поста на съдията; защото като го приема, той приема най-тежката и най-тягостната отговорност. И все пак вие сте го приели; ние всички го приемаме; защото човек е винаги готов да съди и винаги готов да осъжда съседа си, докато при същите обстоятелства на случая оправдава себе си. Внимавайте, следователно, да упражнявате професията си предпазливо и великодушно, за да не извършите по-голямо зло при издаване на присъдата за престъпника, отколкото тази, за което престъпление го осъждате и последствията от която биха били вечни.

Грешките и престъпленията и безразсъдствата на другите хора не са маловажни за нас; но те формират част от моралната ни дисциплина. Войната и кръвопролитието на разстояние, и измамите, които не засягат паричните ни интереси, и все пак ни докосват в чувствата ни, и засягат моралното ни благоденствие. Те имат много общо с всички деликатни сърца. Публичното око може да гледа необезпокоявано на мизерната жертва на порока и на това разнебитено опустошение на човек, който може да раздвижи тълпата, като я накара да избухне в смях или да започне да скърби. Но за Масона формата на свещената човешка природа е тази, която е пред него; това е заблуден ближен; отчаяна, безнадеждна, изоставена душа; и мислите му, обгръщащи окаяния клетник, ще са далеч по-задълбочени от тези на безразличието, присмеха или презрението. Всички човешки нарушения, цялата система на безчестието, надхитрящото, забранено угаждане и интригантската амбиция, в която хората се бият един с друг, ще се считат от дълбокомисления Масон не просто като сцена от посредствени усилия и съперничества, а като тържествените конфликти на безсмъртните умове за цели обширни и много важни като собственото им същество. Това е тъжно и недостойно съперничество и може със същия успех да се третира с негодувание; но това негодувание трябва да премине в жалост. Защото залозите, за които играят тези комарджии, не са онези, които те си представят, не са онези, които се виждат. Например, този човек играе за дребна службица и я печели; но истинският залог, който спечелва, е подлизурство, неумолимост, злословие и измама.

Добрите хора твърде много се гордеят с добрината си. Те са почтени; безчестието не се доближава до тях; спокойствието им разполага с тежест и влияние; одеждите им са неопетнени; отровният дъх на злословието никога не се докосва до достопочтеното им име. Колко лесно е за тях да погледнат с презрение бедния деградирал нарушител; да го подминат с надменна стъпка; да притеглят гънките на одеждите си около себе си, за да не се опетнят от докосването му! И все пак великият Майстор на Добродетелта не стори това; но се спусна до фамилиарно общуване с митарите и грешниците, със Самарянката, с изгнаниците и Париите на Еврейския свят.

Много хора считат себе си за по-добри в пропорцията, в която могат да установят греха в другите! Когато погледнат каталога на нещастните опущения на нрава или поведението на съседа си, те често, наред с голямо очевидно безпокойство, чувстват тайно тържествуване, което разрушава собствените им преструвки за мъдрост и сдържаност и дори за добродетел. Много дори получават истинско удоволствие от греховете на другите; и такъв е случаят с всеки един, чиито мисли често блуждаят в приятни сравнения на собствените му добродетели и недостатъците на съседите му.

Властта на благостта твърде рядко се среща в света; ограничените влияния на жалостта, могъществото на любовта, контролирането на кротостта над страстта, доминиращата величественост на този съвършен характер, която смесва сериозното недоволство с горестта и състраданието за нарушителя. Така трябва Масонът да третира събратята си, които се отклонят от правия път. Не с горчивина; нито с добродушна непринуденост, нито със житейско безразличие, нито с философска студенина, нито с разпуснатост на съзнанието, която добре обяснява всичко, което премине под печата на публичното мнение; но с великодушие, с изпълнена със състрадание загриженост.

Човешкото сърце няма доброволно да се поклони на това, което е нестабилно в човешкия характер. Ако то отстъпи пред нас, то отстъпва на това, което е божествено в нас. Порочността на съседа ми не може да отстъпи на моята порочност; сладострастието му, например - на моя гняв срещу пороците му. Недостатъците ми не са инструментите, които трябва да спрат пороците му. И следователно, нетърпеливите реформатори и изобличаващите проповедници, и неприятните хулители, и гневните родители, и раздразнителните роднини обикновено не успяват, в различните им области, да превъзпитат грешника.

Моралното престъпление е заболяване, болка, загуба, безчестие в безсмъртната част на човека. То е вина и злочестина, добавена към вината. То само по себе си е бедствие; и носи със себе си, в допълнение, бедствието на Божието неодобрение, погнусата на всички добродетелни хора и погнусата на собствената си душа. Справяйте се точно, но търпеливо и нежно с това зло! Не става дума за незначителна провокация, нито за лично съперничество, нито за егоистично раздразнение.

Разговаряйте любезно със съгрешилия си събрат! Бог го жали: Христос е умрял за него: Провидението го очаква: Небесната милост тъгува за него; а Небесните духове са готови да го приветстват с радост обратно. Нека гласът ви да бъде в унисон с всичките тези сили, които Бог използва за възстановяването му!

Ако някой ви измами и ликува над това, той е най-достойният за съжаление от човешките същества. Той е нанесъл на себе си далеч по-дълбоко нараняване, отколкото е сторил спрямо вас. Той, а не вие, е този, на когото Бог гледа със смесено неудоволствие и състрадание; и присъдата Му трябва да е вашият закон. Сред всички благословии на Светия Връх няма нито една за този човек; но те свободно се леят за милостивите, миротворците и преследваните.

Всички ние сме хора със сходни страсти, склонности и въздействия. Съществуват елементи във всички нас, които биха могли да се изопачат, посредством последователните процеси на моралното корумпиране, до най-лошото от престъпленията. Клетникът, когото презрението на блъскащата се тълпа преследва до ешафода, не е по-лош отколкото който и да било в тълпата би могъл да стане при подобни обстоятелства. Той наистина трябва да бъде осъден, но също така трябва дълбоко да е жален.

Не подхожда на слабохарактерните и греховните да бъдат отмъстителни дори и към най-лошия от престъпниците. Ние много дължим на доброто Божие провидение, което ни заповядва да бъдем далеч по-благоразположени към Добродетелта. Всички ние сме носили в себе си това, което би могло да бъде изтласкано до същия излишък. Може би е трябвало да паднем като него, с по-малко изкушение на наше разположение. Възможно е да сме извършвали действия, които, пропорционално на изкушението или провокацията, са били по-малко достойни за прошка от великото му престъпление. Мълчаливата жалост и мъка за жертвата трябва да са смесени с ненавистта ни към вината. Дори пиратът, който хладнокръвно убива в открито море, е такъв човек, какъвто бихме могли да бъдем вие или аз. Сиротата в детството или презрени и безпътни и изоставени родители; самотна младост; зли другари; невежеството и липсата на морално насърчение; изкушенията на греховните удоволствия или мъчителната нищета; запознатостта с порока; презряно и увредено име; притъпена и смачкана привързаност; безразсъдни състояния; тези са стъпките, които биха могли да доведат всеки един от нас до разпъването на кървавото знаме на универсалното предизвикателство в открито море; да водиш война със собствената си раса; да живееш живота и да умреш със смъртта на безразсъдните и безжалостните корсари. Много трогателни взаимоотношения на човешката природа ни умоляват да го жалим. Главата му някога е почивала върху лоното на майка му. Някога той е бил предмет на сестринска обич и семейна привързаност. Може би ръката му, откакто е започнала често е почервенява от кръв, някога е стискала друга мъничка, изпълнена с обич ръчица пред олтара. Тогава го жалете; осуетените му надежди и разбитото му сърце! Правилно е слабохарактерни и греховни създания като нас да правят това; трябва да усещаме престъплението, но да го усещаме така, както биха го усещали слабите, изкушени и спасени създания. Възможно е, когато Бог претегля хорските престъпления, Той да вземе под внимание изкушенията и неблагоприятните обстоятелства, които са довели до тях и възможностите за морална култура на нарушителя; и възможно е собствените ни нарушения да натежат повече, отколкото допускаме, а тези на убиеца да са по-леки според човешката присъда.

Следователно, както казват всички, позволете на истинския Масон никога да не забравя тържественото разпореждане, необходимо да бъде съблюдавано почти във всеки един момент на оживен живот: “НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ И ВИЕ СЪДЕНИ: ЗАЩОТО С КАКВАТО ПРИСЪДА ИЗМЕРВАМЕ ДРУГИТЕ, С ТАКАВА ЩЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ И ВИЕ.” Такъв е урокът, преподаден от Старшия Жрец и Съдия. 

Image