06. ВЪТРЕШЕН СЕКРЕТАР

ImageВ тази Степен специално ти се обучаваш да си ревностен и предан; да си безкористен и великодушен; да действаш като миротворец в случай на разногласия, спорни въпроси и кавги сред членовете на религиозното братство.

Дългът е моралният магнетизъм, който контролира и ръководи истинският Масонски курс през бурните морета на живота. Независимо дали светят звездите на почтеността, славата или възнаграждението или не, в светлината на деня или в тъмнината на нощта на затруднения и злополучия, при спокойно време или в буря, онзи безпогрешен магнит продължава да му показва правилният курс, към който да се придържа и със сигурност посочва месторазположението на пристанището, чието недостигане означава корабокрушение и безчестие. Той следва мълчаливия си призив, както морякът, когато сушата е изгубена за погледа му в продължение на много дни, а океанът се разпростира навсякъде около него без пътека или ориентир, следва насоките на стрелката, като никога не се съмнява, че тя наистина сочи на север. Да изпълни това задължение, независимо от това дали изпълнението ще бъде възнаградено или не, е единствената му грижа. И за него няма никакво значение, че това изпълнение може никога да не бъде видяно от свидетели и че това, което прави, завинаги ще остане неизвестно на човечеството.   

Малко размисъл ще ни доведе до извода, че Славата разполага с лимити различни от тези на планините и океаните; и този, който допуска щастието често да се повтаря в името му, може да прекара живота си, като го пропагандира, без необходимост да търси нови думи или необходимост да премине Атлантическо море.

Ако, следователно, този, който си представя света като изпълнен с негови действия и възхвали, извади от броя възхвалители всички онези, които са поставени под проявата на славата и които не чуват в долината на живота друг глас, освен този на нищетата; всички онези, които се считат за твърде важни, за да го зачитат и считат споменаването на името му за узурпиране на времето им; всички онези, които са твърде много или прекалено малко доволни от себе си, за да обърнат внимание на нещо външно; всички онези, които са привлечени от удоволствието, или приковани от болката към монотонни идеи; всички, които са възпрепятствани да присъстват на триумфа му от различни занимания; той ще намери известността си ограничена от по-близки граници, отколкото са скалите на Кавказ; и ще разбере, че нито един човек не може да е почитан или страшен, освен за малка част от ближните си. И следователно, че не можем да намаляваме усилията си да се стремим към добродетел, необходимо е, както Африканус съветва потомците си, да повдигнем очи към по-висши перспективи и да размишляваме за бъдещето и за вечното състояние, без да отдаваме сърцата си на възхвалата на тълпите или да фиксираме надеждите си към такива възнаграждения, каквито е в състояние да предостави човешката власт.

Ние не се раждаме единствено за себе си; страната ни също иска своя дял, както и приятелите ни изискват своя дял от нас. Както и всичко, което произвежда земята, е създадено за използване от човека, така и хората са създадени заради хората, за да могат взаимно да си правят добро. За тази цел трябва да направим природата свой ръководител и да оставим в публичното национално богатство общественополезните постове чрез разпределяне на задълженията; понякога, като даваме, друг път като получаваме, а понякога - за да заздравим човешкото общество чрез изкуствата, индустрията и собствените ни ресурси.

Оставете другите да бъдат възхвалявани във ваше присъствие; и искрено се радвайте на доброто и славата им; но в никакъв случай не ги унижавайте или не омаловажавайте отзивите и не правете възражения; и не смятайте, че напредъка на брат ви е омаловажаване на собствения ви напредък. Не порицавайте слабостта на нито един човек, като го смутите, нито я използвайте, за да го унижите, не изпитвайте наслада да я припомняте, за да го подцените или да се поставите над него; никога не се хвалете или не говорете пренебрежително за някой друг човек, освен ако не разполагате с достатъчно достойна причина, с която да направите свято това свое действие.

Не забравяйте, че обикновено омаловажаваме другите по незначителни основания и маловажни случаи; и ако някой човек е получил високо отличие, ние го смятаме за достатъчно омаловажен и подценен, ако сме в състояние да му припишем поне един грях за безразсъдство или малоценност. Или трябва да сме по-критични към себе си, или по-малко критични към другите и да считаме, че в отговор на всичко добро, което някой може да помисли за нас, ние можем да му кажем за много наши безразсъдни думи и вероятно да извършим по-лоши действия, всяко едно от които, извършени от друг, би било достатъчно за нас, за да разруши репутацията му.

Ако смятаме хората за мъдри и проницателни, справедливи и оценяващи, когато ни хвалят и правят идоли от нас, нека да не ги наричаме неуки и невежи, зли и безсмислени познавачи, когато съседът ни е превъзнасян от публичната слава и народната врява.                    

Всеки човек извършва достатъчно грехове в живота си, има достатъчно неприятности в съзнанието си, достатъчно зло в сполуката си, повече от достатъчно пропуски при изпълнение на длъжността си, за да проведе свое собствено разследване; така че любопитството към делата на другите не може да е без завист и зла умисъл. Великодушният човек е загрижен и любознателен за красотата и реда на едно добре управлявано семейство и за добродетелите на прекрасния човек; но нищо, което хората държат зад заключалки и решетки, или което се изчервява при вида на светлината, или което е позорно по маниери или лично по характера си, няма да бъде негова грижа и бизнес.

За всеки човек трябва да е достатъчно сериозно основание да бъде изключен от обществото на Масоните, ако той не е безкористен и великодушен, както в действията си, така и в мненията си за хората и тълкуванията си за поведението им. Този, който е егоист и алчен, или придирчив и свидлив, няма дълго да остане в рамките на строгите граници на почтеността и истината, а скоро ще извърши неправда. Този, който твърде силно обича себе си, твърде малко се нуждае от обичта на другите; и този, който обикновено издава сурова присъда, няма да се забави да издаде несправедлива присъда.

Великодушният човек не внимава да не върне повече, отколкото получава; но предпочита равносметката при разпределяне на облагите да е в негова полза. Този, който е получил пълно заплащане за всички облаги и услуги, които е предоставил, прилича на разсипник, който е пропилял цялото си имущество и жалее над изпразнена хазна. Този, който изисква услугите ми с неблагодарност, вместо да намалява, увеличава богатството ми; а този, който не може да върне услуга, е еднакво беден, независимо дали неспособността му се дължи на бедността на духа, користолюбие на душата или парична сиромашия.

Ако този, който е богат, е инвестирал големи суми, а основната част на богатството му се състои от задължения, обвързващи други хора, които трябва да му заплатят пари, този, на когото много хора дължат големи връщания на добрини и услуги, е още по-богат. Извън една скромна сума всяка година, богаташът просто инвестира средствата си: и това, което той никога не използва е като невърнати услуги и несподелени добрини, действителна и реална част от богатството му.        

Великодушието и свободният дух правят хората благородни и сърдечни, милостиви, искрени и прями, добросъвестни, за да творят добро, спокойни и доволни, както и доброжелатели на човечеството. Те защитават слабите от силните, а беззащитните - от алчността и лукавството. Те помагат и утешават бедните, и са пазители, под нивото на Бог, на невинните му и беззащитни повереници. Те ценят приятелите повече от богатствата или славата, а благодарността - повече от парите или властта. Те са възвишени по Божия патент, а щитовете на гербовете и частите им трябва да се намерят в божествената велика книга на гербовете. Нито пък е възможно някой да е повече Масон, отколкото е джентълмен, освен ако не е великодушен, свободомислещ и безкористен. Да сме свободомислещи, но единствено за това, което е наша собственост; да сме великодушни, но единствено, когато ние първи сме били справедливи; да даваме, когато даденото ни лишава от лукс или удобство, това представлява Масонството наистина.

Този, който е материалистичен, алчен или сладострастен, трябва да се промени, преди да може да бъде добър Масон. Ако се ръководим от склонността, а не от дълга; ако сме нелюбезни, сурови, придирчиви или оскърбителни в отношенията си или в общуването си в живота; ако сме неверни родители или непокорни деца; ако сме жестоки господари или неверни слуги; ако сме вероломни приятели или лоши съседи, или ожесточени конкуренти, или корумпирани безпринципни политици, или измамни търговци в бизнеса, ние бродим на голямо разстояние от истинската Масонска светлина.

Масоните трябва да са добри и привързани един към друг. Когато посещават едни и същи храмове, когато се покланят пред едни и същи олтари, те трябва да чувстват това уважение и тази добрина един към друг; а те трябва да вдъхват общото им отношение и общият им подход към един Бог. Сред нас трябва да съществува много повече от духа на древното приятелство; повече деликатност към собствените ни недостатъци, повече снизхождение, повече загриженост за взаимното ни усъвършенстване и доброто ни състояние; нещо от братското чувство, което да не представлява позор да се използва думата “брат”.

Не трябва да се позволява нищо да попречи на тази добрина и привързаност: нито духът на бизнеса, поглъщащ, алчен, измамен, невеликодушен и непреклонен в сделките си, ожесточен и безмилостен в конкуренцията си, вулгарен и безчестен в целите си; нито пък този на амбицията, егоистична, користна, неспокойна, надхитряща, живуща единствено в мнението на другите, завистлива към доброто състояние на другите, мизерно самомнителна към собствения си успех, несправедлива, безскрупулна и злословна.

Този, който ми прави услуга, ме обвързва да му отвърна с благодарност. Задължението не произлиза от някаква спогодба, нито пък от неговото собствено изрично изразено намерение; но от характера на нещата; и е задължение, което се заражда в духа на задълженото лице, за когото е по-естествено да обича приятеля си и да отвърне на доброто с добро, отколкото на злото със зло; защото човек може да прости неправда, но никога не трябва да забравя една добра постъпка. Този, който отказва да отвърне с добро на тези, които е обвързан да обича или отказва да обича тези, които са му сторили добро, е престорен и уродлив в привързаността си и смята, че целият свят е роден, за да му служи; с ненаситност, по-лоша от тази на морето, което, въпреки че приема всички реки в себе си, снабдява облаците и изворите, като им възвръща всичко, от което се нуждаят. Задължението ни към тези, които са наши благодетели, е да ги ценим и уважаваме, да им отвръщаме със съответно възвръщане на услугите им или задължения, или печалба, съобразно на възможностите ни, или съобразно нуждите им, или съобразно шанса, който ни се предоставя; и съобразно величието на добрината им.

Великодушният човек може единствено да съжалява, когато се сблъска с разногласия и спорни въпроси сред събратята си. Единствено презрените и невеликодушните изпитват удовлетворение от раздора. Най-мизерното занимание на човешката природа е да се потруди, за да накара хората да мислят лоши неща един за друг, както правят пресата и най-често духовенството, разменяйки местата на изборната кампания и трибуната. Задължението на масона е да се стреми да накара човека да има по-добро мнение за съседа си; да успокоява, вместо да задълбочава трудностите; да събира разделените или отчуждените; да попречва на приятелите да се превърнат във врагове и да убеждава враговете да станат приятели. За да направи това, той трябва да умее да контролира страстите си, да не е безразсъден и прибързан, нито бързо да се обижда, нито лесно да се ядосва.

Защото гневът е отявленият враг на съвета. Той представлява директно разразила се буря, в която не могат да се чуят думите на нито един човек, нито виковете на някой извън нея; ако съветвате благовъзпитано, ви игнорират; ако пришпорвате и сте стремителен, още повече провокирате нещата. Той не е нито смел, нито находчив. Той превръща брака в сигурна и неизбежна беда; той прави непоносими приятелствата, обществата и близките отношения. Той умножава злините на пиянството и принуждава лекомислието на виното да премине в лудост. Той кара невинната насмешливост да се превърне в началото на трагедии. Той превръща приятелството в омраза; той кара човек да изгуби контрол над себе си, разума си и разсъжденията си в спор. Той превръща желанията на познанието в безсмислена препирня. Той добавя безочливост към властта. Той превръща правосъдието в жестокост, а присъдата - в потисничество. Той превръща дисциплината в еднообразие, а омразата - в свободомислеща институция. Той е причината да се изпитва завист към благоденстващите и коравосърдечност към злощастните.

Виждате, следователно, че след като първо контролирате собствения си нрав и управлявате собствените си страсти, вие се квалифицирате за запазване на мира и хармонията сред другите мъже и особено сред събратята. Преди всичко трябва да не забравяте, че Масонството е царството на мира, и че “сред Масоните никога не е имало разногласие, а само благородна надпревара, която може да доведе до най-добри резултати и до най-добри разрешения.” Там, където има съперничество и омраза сред събратята, няма Масонство; защото Масонството е Мир и Братска Обич и Хармония.

Масонството е великото Мирно Общество на света. Където то съществува, то се бори, за да предотврати международните трудности и спорове; и то свързва Републики, Кралства и Империи във велико съдружие на мир и разбирателство. Ако Масоните познаваха силата си и ценяха клетвите си, нямаше толкова често да се борят напразно.

Кой би могъл да представи в резюме ужасите и неволите на една единствена война? Масонството не е заслепено от пищността и материалното ? положение, от целия ? блясък и слава. Войната навлиза в самите ни жилища с окървавените си ръце. Тя отнема от десетке хиляди домове живущите в мир и удобство в тях, крепени от крехките връзки на семейството и кръвното родство. Тя ги измъква, за да умрат изоставени, от малария или излагане на показ в инфекциозни климати; или ги принуждава да бъдат насечени, разкъсани и осакатени в свирепата битка; да падат на славното бойно поле, да не могат да се вдигнат вече или да бъдат отнесени надалеч в непоносима агония, в шумни и противни болници. Стоновете на бойното поле отекват във въздишки на тежка загуба от хиляди самотни домашни огнища. Във всяка къща има скелет, на всяка маса има свободен стол. Връщайки се, воинът донася още по-голяма тъга в дома си, от инфекцията, която е прихванал, от пороците на лагерите. Страната се деморализира. Националното съзнание се погубва, като отива от възвишената размяна на служби с друг народ към гняв и отмъщение, към една презряна гордост и навикът животинската сила да се измерва с животинска сила в битка. Богатствата се изразходват, те биха стигнали да се издигнат десетки хиляди църкви, болници и университети или за да се заздрави и огради с железни парапети един континент. Ако това богатство потъне в морето, то самият този факт би представлявал достатъчно бедствие; но то се използва за далеч по-лоши цели; защото то се изразходва за прерязване на вените и артериите на човешкия живот, докато земята не се облее с море от кръв.

Такива са уроците на тази Степен. Положили сте клетва да ги направите свое правило, ръководство на живота и поведението си. Ако сторите това, ще има право, защото сте се квалифицирали да напреднете в Масонството. Ако не го сторите, значи вече сте отишли твърде далеч.

Image