05. СЪВЪРШЕН МАЙСТОР
ImageМайстор Хурум бил трудолюбив и честен човек. Вършил работата си усърдно и се справял с нея добре и добросъвестно. Не получавал пари, които да не бил изкарал с труда си. Трудолюбието и почтеността са добродетели, които са особено присъщи на тази Степен. Те са често срещани и непретенциозни добродетели; но не за това се отнася написаното по-долу. Както пчелите не обичат и не уважават търтеите, така и Масонството нито обича, нито уважава бездействащите и тези, които живеят от хитростта си; и най-малко от всичко онези паразитни акари, които живеят от себе си. Тези, които са лениви, има вероятност да станат разгулни и покварени; а съвършената почтеност, която би трябвало да е общо разпространеното качество за всички, е по-рядко срещана от диамантите. Да вършим това, което трябва, добросъвестно и неотклонно – може би за тази цел трябва да включим цялата съществена част на моралното законодателство, като се погледне то от всяка една гледна точка; и дори и по отношение на най-обикновеното и непретенциозното им приложение, тези добродетели се отнасят към характера на Съвършения Майстор.

Леността е погребението на живия човек. Защото един ленив човек е толкова безполезен за каквито и да било Божии и човешки цели, че прилича на мъртвец, който не се интересува от промените и нуждите на света; и той живее единствено, за да прекарва времето си и да консумира плодовете на земята. Подобно на паразит или вълк, когато настъпи часът им, той умира или загнива, а междувременно е кръгла нула. Той нито се труди, нито носи бреме: единственото, което върши, е или безполезно, или зловредно.

Всеки човек е в състояние да свърши огромна работа, ако никога не проявява ленивост; и човек може да измине дълъг път в добродетел, ако никога не се отклони от пътя си поради порочен навик или голямо престъпление: и този, който постоянно чете добри книги, ако работата му е отговорна, е в състояние да натрупа огромни познания.

Свети Амброзий и от примера му, Свети Августин, са разделяли всеки ден на тези три части работа: осем часа прекарвали, занимавайки се с потребностите на природата и отмората: осем часа отделяли за благотворителност, като оказвали помощ и съдействие на другите, ускорявали бизнеса им, изглаждали враждите им, порицавали недостатъците им, коригирали грешките им, отстранявали невежеството им и извършвали делата на епархиите си; а останалите осем часа прекарвали в учение и молитви.

Смятаме, че на двадесетгодишна възраст животът е твърде дълъг за това, което ни предстои да научим и извършим; и че от възрастта ни и тази на дядо ни, ни дели почти баснословно разстояние. Но, когато на шестдесетгодишна възраст, ако сме имали щастието да я достигнем, в зависимост от случая и според това, дали ползотворно сме инвестирали или сме прахосали времето си, ние спираме и хвърляме поглед назад към пътя, който сме изминали, правим равносметка и се стараем да изравним сметките си с времето и възможностите, установяваме, че твърде много сме съкратили живота си и сме прахосали огромна част от времето си. Тогава ние, наум, изваждаме от общата сума на годините часовете, които ненужно сме прекарали в сън; работните часове през всеки един изминал ден, по време на които повърхността на ленивия басейн на ума ни не е била размърдана или смутена от една единствена мисъл; дните, от които с радост сме се отървали, за да постигнем някоя реална или въображаема цел, намираща се извън обсега ни, по пътя между нас и тези, които са ни се стрували тягостни междинни дни; часовете, по-лошо от прахосани в безразсъдства и разточителства или погрешно прекарани в безполезни и неизгодни учения; и с въздишка признаваме, че сме могли да научим и извършим за половината от добре прекараните двадесет години повече от това, което сме извършили през всичките си четиридесет години зрелост.

Да научи и да върши! – това е описаната по-долу задача на душата. Душата израства по същия начин, по който израства и дъбът. Както дървото се храни с въглерод от въздуха, росата, дъжда и светлината, както и храната, която земята предоставя на корените му и с мистериозната си химия ги видоизменя в сок и коренчета, в дървесина и листа, в цвете и плод, в цвят и аромат, така и душата поглъща познания и чрез божествената си алхимия променя това, което научава в собствената си субстанция и израства отвътре навън с присъщата си сила и мощ, подобно на тези, които се намират скрити в зърното на пшеницата.

Душата разполага със свои собствени сетива, подобно на тялото, които могат да се култивират, уголемяват, пречистват, същевременно с растежа й на ръст и пропорции; и този, който не може да оцени красива рисунка или статуя, възвишен стих, звучна хармония, героична мисъл или безкористна постъпка или за когото мъдростта на философията не е нищо друго, освен безразсъдна глупост и бръщолевене, а най-възвишените истини са по-маловажни от цената на държавните ценни книжа или на памука, или издиганета на низостта по ранг, живее чисто и просто на нивото на баналността и подобаващо се гордее с тази малоценност на сетивата на душата, която представлява малоценността и несъвършеното развитие на самата душа.

Да се спи малко и да се учи много; да се казва малко и да се чува и мисли много; да се научава, че можем да сме в състояние да направим нещо и след това да извършим, добросъвестно и енергично, това, което по задължение се изисква от нас и за благото на събратята, на страната и цялото човечество – това са задълженията на всеки Масон, който изпита желание да подражава на Майстор Хурум.

Задължението на Масона като почтен човек е просто и ясно. То изисква от нас почтеност в договорите, искреност в потвърждаването, непринуденост при пазарлъка и точност на изпълнението. Изобщо не допускайте лъжи, нито в малките, нито в големите неща, нито по същество, нито по отношение на подробности, нито на думи, нито на дела: т.е. не предявявайте лъжливи претенции; не прикривайте истината; и позволете мярката на потвърждението или отрицанието ви да е разбирането на вашия партньор; защото този, който заблуждава купувача или продавача, като изрича истината по начин, който не е предназначен за или разбран от другия, е лъжец и крадец. Съвършеният Майстор трябва да избягва всичко, което заблуждава, заедно с това, което е неискрено.

Определете цените си съобразно мярката на доброто и злото, установена в името и обикновените сметки на най-мъдрите и най-милосърдните хора, вещи в това производство или по отношение на тази стока; и спечелете това, което, без позор, е позволено на лица при всички едни и същи такива обстоятелства.

В общуването си с другите, не вършете всичко, което законно ви е позволено да сторите; вместо това запазете по нещо, което е във ваша власт; и тъй като съществува свобода на действие по отношение на печалбата при покупките и продажбите, не вземайте и последното пени, което ви се полага по закон или което вие смятате, че ви се полага; защото въпреки че е законно, все пак не е безопасно; и този, който печели всичко, което може законно да спечели тази година, по всяка вероятност ще се изкуши да спечели нещо незаконно следващата.

Не позволявайте на човек, поради собствената му нищета, да стане по-потискащ и жесток в пазарлъка си; а спокойно, скромно, старателно и търпеливо препоръчайте имуществото му на Бога, следвайте интереса му и оставете успеха му на Него.

Не задържайте надниците на наемния работник; защото всяка степен на задържане извън определения срок, е несправедливост и несъстрадателност и угнетява лицето му, докато не пролее сълзи и кръв; а му платете точно, съобразно уговорката или според нуждите му.

Религиозно спазвайте всички свои обещания и уговорки, въпреки че може да са направени във ваш ущърб, въпреки че е възможно след това да сте проумели, че бихте могли да се справите по-добре; и не допускайте нито едно предишно ваше действие да бъде изменено от последвало след това обстоятелство. Не позволявайте на нищо да ви принуди да нарушите обещанието си, освен ако то е противозаконно или невъзможно да бъде спазено; т.е. или извън характера ви, или извън гражданската ви власт, като вие самите сте под властта на друг; или ако то е непоносимо неблагоприятно за вас самите и не е от изгода за друг; или за което имате изразено или приемливо допуснато позволение.

Не позволявайте на никого да взема надници или хонорари за работа, която не е в състояние да извърши или по всяка вероятност не може да свърши; или да управлява в известен смисъл изгодно и с лекота или с предимство. Не позволявайте на човек да присвои за своя собствена изгода това, което Бог по специално благоволение или Републиката са направили всеобщо достояние; защото това е против Правдата и Благотворителността.

Фактът, че някой човек трябва да е по-зле по наша вина и поради действие, директно извършено и поради намерение от наша страна, е срещу правилата на справедливостта, правдата, и благотворителността. Затова не постъпваме спрямо другите така, както бихме постъпили спрямо самите себе си; защото се обогатяваме от разорението на богатството им.

Не е честно да получаваш нещо от друг без да му се отплатиш със същото. Комарджия, който печели пари от друг, е безчестен. Сред Масоните не трябва да съществува такова нещо, като залагания или комарджийство: защото никой честен човек не би трябвало да пожелава нещо, което принадлежи на друг. Търговецът, който продава долнокачествена стока за солидна цена, спекулантът, който кара нещастията и нуждите на другите да пълнят собствената му хазна, не са нито справедливи, нито почтени, а жалки, презрени, недостойни за безсмъртието.

Всеки Съвършен Майстор трябва да желае така да живее, постъпва и действува, че когато настъпи смъртния му час, да може да каже и съвестта му да признае, че нито един човек на земята не е обеднял поради това, че той е забогатял; че честно е спечелил това, което притежава и че нито един човек не може да застане пред Бога и да заяви, че според правилата на справедливостта, предписани във величайшото Му правосъдие, този дом, в който умираме, тази земя, която завещаваме на наследниците си, тези пари, които обогатяват тези, които оставяме след себе си да носят името ни, е негов, а не наш, а ние в този форум сме единствено негови попечители. Защото е повече от сигурно, че Бог е справедлив и непреклонно ще приложи в сила всяко едно такова попечителство; и че на всички, които ние ограбваме, на всички, които измамваме, на всички, от които отнемаме или от които спечелваме по нещо, каквото и да било то, без справедливо заплащане и равностойност, Той ще разпореди да им се отпусне пълно и адекватно обезщетение.

Внимавайте тогава да не получавате заплащания, тук или някъде другаде, които не ви се полагат по право! Защото, ако го направите, ще съгрешите спрямо някой друг, като му отнемете това, което му принадлежи съобразно Божието правосъдие; и независимо от това дали му отнемате богатство или чин, или влияние, или репутация, или привързаност, със сигурност от вас ще се изиска пълно изкупление.

Image