04. ТАЕН МАЙСТОР

ImageМАСОНСТВОТО е последователност от алегории, обикновени носители на велики уроци по нравственост и моралност. Ти ще оцениш по-пълноценно неговия дух, цели и задачи, когато напредваш в различните Степени, за които ще откриеш, че съставляват една велика, завършена и хармонична система.

Ако си се разочаровал от първите три Степени, когато си ги получил и ако ти се е сторило, че изпълнението не е отговорило на обещанието, че уроците по моралност не са нови, а обучението по науките е само елементарно и символите са несъвършено обяснени, спомни си, че церемониите и уроците на тези Степени от векове са се приспособявали все повече и повече чрез съкращаване и потъване в скуката на често пъти ограничената памет и способности на Майстора и Инструктора, както и на интелекта и нуждите на Ученика и Посветения; че те са достигнали до нас от една епоха, в която символите са се използували не за да разкриват, а за да прикриват; когато най-обикновеното учене е било ограничено за няколко избраници, а най-простите принципи на моралност са изглеждали новооткрити истини; и тези антични Степени сега стоят като счупени колони на безпокривен храм на Друидите в тяхното грубо и обезобразено величие; в много части също така изопачено от времето и загрозено от модерните допълнения и абсурдни интерпретации. Те не са нищо друго, освен входът към великия Масонски Храм, тройните колони на портала.

Ти си направил първата стъпка през прага, първата стъпка към вътрешното светилище и сърцето на храма. Ти си на пътеката, която води нагоре по склона на планината на Истината; и зависи от твоята потайност, подчинение и преданост дали ще напреднете или ще останете статичен.

Представи си, че наистина не ставаш Масон чрез научаване на това, което обикновено се нарича “работа” или даже чрез запознаване с нашите традиции. Масонството има история, литература, философия. Неговите алегории ще те научат на много неща; но много неща трябва да се търсят другаде. Потоците на ученето, които сега текат пълноводни, трябва да се следват до началото на изворите им в далечната древност и там ще намериш произхода и значението на Масонството.

Няколко елементарни урока по архитектура, няколко всемирно признати максими за моралността, няколко важни традиции, чието истинско значение е неизвестно или погрешно разбрано, вече не могат да задоволят жадния търсач на Масонската истина. Нека този, който се задоволява с тях, да не търси изкачване по-нагоре. Този, който желае да разбере хармоничните и красиви пропорции на Свободното Масонство, трябва да чете, изучава, отразява, асимилира и разграничава. Истинският Масон е пламенен търсач на знание; а той знае, че книгите и древните символи на Масонството са съдове, достигнали до нас напълно натоварени с интелектуалните богатства на Миналото; и че товарът на тази флотилия е онова, което хвърля светлина върху историята на Масонството и доказва претенциите си да бъде признато за покровители на човечеството, родено в самата люлка на расата.

Знанието е най-истинското и реално от всичките човешки съкровища; защото то е Светлина, както Невежеството е Мрак. То е развитието на човешката душа, а негово постижение е растежът на душата, която при раждането на човека не знае нищо и следователно в такъв смисъл би могло да се каже, че е нищо. То е семето, притежаващо в себе си силата да расте, да постига, а чрез постиженията да се развива, както семето се развива в ластар, в растение, в дърво. “Не е необходимо да се спираме пред простия аргумент, че чрез учение човекът превъзхожда човека и зверовете; че чрез учение човекът се е въздигнал до небесата и до техните намерения там, където в своето тяло той и подобните му не могат да достигнат. Затова по-добре да се отнасяме към достойнството и превъзходството на знанието, към което човешката природа най-много се стреми и което е безсмъртие и продължение. Защото към това се стреми поколението и издига Домове и създава Семейства; към тези сгради, устои и паметници; към това се стреми жаждата са памет, слава и почести и задвижва силите на всички останали човешки желания.” Че нашите влияния ще ни надживеят и ще бъдат движещите сили, когато ние бъдем в гробовете си, а не просто защото имената ни ще бъдат запомнени; но по-добре нашите произведения да бъдат четени, да се говори за нашите дела, имената ни да се спомнят и споменават, когато сме мъртви, като доказателство, че тези влияния са живи и управляват, въздействуват и контролират известна част от човечеството и света – това е стремлението на човешката душа. “Виждали сме как паметници на гении и учение са по-издържливи от паметници на силата или ръцете. Стиховете на Омир не са ли съществували повече от две хиляди и петстотин години, без да се загуби нито една сричка или буква, докато през същото време безброй дворци, храмове и градове са западали и са били разрушени? Не е възможно да имаме истински рисунки или статуи на Цирус, Александър, Цезар, нито на Кралете или на велики личности от много по-късни времена; защото оригиналите не могат да издържат, а копията не могат да не изгубят от живота и истината. Но представата за човешкия гений и знания остава в книгите, освободени от неправдите на времето и способни на постоянно обновление. Те не бива изцяло да се наричат и представи, защото те все още генерират и хвърлят семето си в умовете на другите, провокирайки и причинявайки безкрайни действия и мнения в последващите епохи; така че ако изобретяването на кораба е било смятано за толкова благородно, защото корабът е пренасял богатства и стоки от едно място до друго и е свързвал най-отдалечените райони с приноса на техните плодове, колко повече могат да бъдат възвеличавани буквите, които, като кораби, преминават през огромните морета от време и карат далечни епохи да допринасят към мъдростта, просвещението и изобретенията на едното от другото.”

Да се учи, да придобива знания, да бъде умна, е нужда за всяка истински благородна душа; да преподава, да предава това знание, да споделя тази мъдрост с други, а не скъпернически да заключи своята хазна и да постави пред вратата часовой, който да прогонва нуждаещите се, е също импулс на една благородна природа и най-ценното дело на човека.

“Имало един малък град”, казва Проповедникът, син на Давид, “с няколко души в него; дошъл тогава един велик Цар срещу него и го обсадил и построил огромни валове срещу него. Но се намерил един беден мъдър човек и той с мъдростта си освободил града; но никой не запомнил този бедняк. Тогава, казвам аз, мъдростта е по-добра от силата: въпреки това мъдростта на бедния човек се презира, а думите му не са чути.” Ако ти се удаде възможност, Братко мой, да направиш добро за човечеството и бъдеш възнаграден само с безразличие и забрава, въпреки това не се отчайвай, а запомни следващия съвет на мъдрия Цар. “На сутринта посей семето, а вечерта задръж не само своята ръка; защото не знаеш кое ще просперира – това или онова - и дали и двете ще бъдат еднакво добри.” Посей семето, независимо кой ще го пожъне. Научи, че можеш да получиш възможност да правиш добро; и го направи, защото е правилно, намирайки в самото действие достатъчно награда и отплата.

Да достигне до истината и да служи на нашите приятели, на нашата страна и на човечеството – това е най-благородната съдба на човека. Оттук нататък през целия ти живот това трябва да бъде твоята цел. Ако желаеш да се възвисиш до тази съдба, продължавай! Ако имаш други и по-малко благородни цели и ако си доволен от по-ниския полет, спри дотук! Остави другите да измерят висините, а Масонството да изпълни мисията си.

Ако ще продължиш, мобилизирай се за борбата! Защото пътят е дълъг и труден. Удоволствието, светещо в усмивки, ще те подканя от една страна, а Безделието ще те покани да спиш сред цветята, от друга. Подготви се, чрез пазене на тайната, подчинение и преданост да се противопоставяш на примамките на двете!

Пазенето на тайната е задължително за Масона от всяка Степен. Това е първият и почти единственият урок, преподаван на Посветения Чирак. Задълженията, които сме поели към всеки жив Масон, изискващ от нас изпълнението на най-сериозните и  обременяващи задължения към онези, които не познаваме лично, докато те не поискат нашата помощ – задължения, които трябва да изпълним с риск на живота си или да нарушим нашите тържествени клетви и да бъдем назовани фалшиви Масони и безверници, ни учи какво неразбираемо безразсъдство би било да предадем нашите тайни на онези, които не са обвързани с нас с общо задължение, биха могли, чрез придобиването им, да ни повикат в своята крайна нужда, когато спешността на случая няма да ни позволи време за проучване, а безапелационният мандат на нашата клетва ни заставя да изпълним братско задължение към долен самозванец.

Тайните на нашия брат, когато ни бъдат съобщени, трябва да бъдат свещени, ако те са такива, които законите на нашата страна ни задължават да съхраняваме. От нас се иска да не пазим никакви други тайни, когато законът, на който сме призовани да се подчиняваме, е наистина закон, произлизащ от единствения източник на сила – Народа. При укази, произхождащи от самата арбитражна воля на една деспотична сила, противоречащи на Божия Закон или на Великия Закон на Природата, разрушаващи присъщите права на човека, нарушаващи правото на свобода на мисълта, свобода на словото, свобода на съзнанието, е легално да въстанеш срещу тях и да се бориш за отменянето им.

Защото подчиняване на Закона не означава подчиняване на тирания; нито пък, чрез прахосническата саможертва на всяко благородно чувство, ние би трябвало да предложим на деспотизма почитта на ласкателството. С падането на всяка нова жертва ние можем да изразяваме ласкателството по-гръмко. Можем да паднем пред гордите нозе, да молим, като благодеяние, честта да целунем тази окървавена ръка, вдигната срещу безпомощните. Можем да отидем и по-далеч: да донесем олтара и саможертвата и да молим горещо Бог да не се възнася на Небето твърде скоро. Можем да го направим, защото това е, за което имаме тъжния спомен да е вършено от същества с човешка форма и душа. Но това е всичко, което можем да направим. Можем да принудим езика си да произнася фалшиви думи, на накараме чертите си да се прегънат до подобието на онова страстно обожание, което желаем да изразим, коленете ни да се прегънат; но не можем да принудим сърцето си. Там гласът на добродетелта все още трябва да се чува, глас, който не трябва да бъде удавян в химни и възторзи; там престъпленията, които възхваляваме като добродетели, са си все още престъпления, а онзи, когото сме направили Господ, е най-презреният от цялото човечество; ако ние наистина нищо не чувствуваме, ние самите сме още по-презрени.

Но онзи закон, който е честен израз на волята и преценката на народа, е въвеждане в действие на цялото и на отделната личност. В съответствие със закона на Бога и с великия закон на природата, в съответствие с чистото и абстрактно право, регулирано от нуждата и общия интерес, като контра-разграничен от личния интерес на отделните хора, той е задължителен за всички, защото е творение на всички, на волята на всички, официална преценка на всички и той не може да се обжалва.

В тази Степен, братко мой, ти трябва специално да се научиш на дълга си да се подчиняваш на този закон. Има само един истински и първоначален закон, удобен на разума и природата, разпръснат над всички, неизменен, вечен, който зове към изпълнение на дълга и въздържане от несправедливост и зове с онзи покоряващ глас, в който се чувствува цялата му власт, когато бъде чут. Този закон не може за бъде отменен или принизен, нито санкциите му да бъдат повлияни от никакъв човешки закон. Цял сенат, цял народ не могат да отстъпят от своето върховно задължение. Той не се нуждае от коментатор, който да го разясни ясно разбираемо: нито пък е едно нещо в Рим, друго – в Атина; едно нещо сега, а друго – през бъдните векове; а във всички времена и при всички нации той е бил, е и ще бъде един и вечен – един, като този Бог, неговият велик Автор и Възвестител, който е Общият Властелин на цялото човечество, Самият Той. Никой човек не може да не му се подчини, без да полети от собственото си лоно и да отрече своята природа; а със самото това си действие той ще си навлече най-суровото възмездие, въпреки че е избягал от това, което е смятал за наказание.

Наш дълг е да се подчиняваме на законите на нашата страна и да внимаваме да не вземем за съвест предразсъдъци или страсти, желание или привързаност, грешка или илюзия. Нищо не по-обикновено от претенцията, че се влага съвест във всички публични прояви на човека, които не могат да се прикрият. Непокорните отказват да се подчинят на закона, а те в много случаи претендират съвестност; и така непокорството и бунтът се превръщат в съвест, в която няма нито знание, нито откровение, нито истина, нито благородство, нито разум, нито религия. Съвестта е обвързана със закона. Честната или сигурна съвест е честна причина, сведена до практика и ръководеща моралните действия, докато центърът на извратената съвест е желанието или привързаността – купчина неправилни принципи и неправилни дефекти – и е същото, каквото деформацията е за тялото или докачливостта - за привързаността. Не е достатъчно съвестта да бъде преподавана от природата; но тя може да бъде преподавана от Бог, ръководена от причина, направена действуваща от обсъждане, подпомогната от избор, инструктирана от закони и трезви принципи; и тогава тя е честна и може да бъде сигурна. Всички общи мерки на справедливост са Божии закони и следователно те образуват общите правила за управление на съвестта; но нуждата също има голям дял в човешките дела, в разпореждането с човешките взаимоотношения и характера на човешките закони; и тези общи мерки, като голяма река в малки потоци, се извеждат в малки ручейчета и подробности от законите и обичаите, от присъдите и споразуменията на хората и от абсолютния деспотизъм на нуждата, която няма да позволи съвършената и абстрактна справедливост и равенство да бъдат единствената власт на едно цивилно правителство и един несъвършен свят; а тази нужда трябва да бъде закон, който да работи за най-голямото благо на най-големия брой хора.

Ти се закле с клетва пред Бога, затова не отстъпвай от нея. По-добре е да не се заклеваш, отколкото да се закълнеш и да станеш клетвопрестъпник. Не бъде бърз с устата си и не позволявай на сърцето си прибързано да промълви нещо пред Бога: защото Бог е на Небето, а ти си на земята; затова нека думите ти бъдат по-малко. Добре претегляй обещанието си; но след като веднъж обещанието и обетът са дадени, помни, че който е лицемерен към задължението си, той ще бъде лицемерен и към семейството си, приятелите си, страната си и Бога си.

Fides servanda est: Даденият обет за вярност трябва винаги да се съблюдава, е била максима и аксиома дори сред езичниците. Доблестните римляни казали: или не позволявай това, което изглежда рационално, да бъде недостойно, а ако то е недостойно - не позволявай да изглежда рационално. Какво толкова ценно може да донесе онази така наречена рационалност вместо това, което отнема, ако ти отнема името на добър човек и те ограбва от твоята чест? Във всички времена този, който нарушава обета си е бивал неизразимо презиран. Думата на Масона, както думата на рицаря от рицарските времена, трябва да бъде свещена, след като веднъж е дадена; а присъдата на братята му, спрямо които той е нарушил клетвата си, следва да бъде сурова, като присъдата на римските Цензори срещу нарушителя на клетвата си. Силната вяра е почитана сред Масоните също както е било и сред римляните, които поставили статуята му в Капитолия до статуята на Юпитер Максимус Оптимус; и ние, като тях, считаме, че по-скоро трябва да изберем злочестината, отколкото низостта; а при древните рицари се е смятало, че е по-добре човек да умре, отколкото да му бъде отнета честта.

Следователно, бъдете верни на обещанията, които давате, на обета си и на клетвите, които полагате, защото нарушаването им е низко и безчестно.

Бъдете верни на семейството си и изпълнявайте всичките задължения на добър баща, добър син, добър съпруг и добър брат.

Бъдете верни на приятелите си; защото природата на истинското приятелство е не само да оцелее през всичките превратности на живота, но да продължи до безкрайност; не само да издържи шока на противоречащи мнения и тътена на една революция, която разтърсва света, но да просъществува и когато вече няма рай и да се въздигне от руините на вселената.

Бъдете верни на страната си и предпочитайте нейното достойнство и чест пред всякаква степен на популярност и чест за себе си; съветвайте нейните интереси, вместо своите собствени и вместо удоволствието и благодарността на хората, които често се различават от тяхното благосъстояние.

Бъдете верни на Масонството, което трябва да бъде вярно на най-големите интереси на човечеството. Работете, чрез наставление и пример, за да издигнете стандарта на Масонския характер, да разширите сферата на влиянието му, да популяризирате неговата доктрина и да накарате всички хора да го знаят като Великият Апостол на Мира, Хармонията и Доброжелателството на земята сред хората; на Свободата, Равенството и Братството.

Масонството е полезно за всички хора: за образованите, защото то им дава възможност да упражняват своите таланти по предмети, изключително заслужаващи тяхното внимание; за неграмотните, защото им предлага важни указания; за младите, защото им предоставя благотворни наставления и добри примери и ги приучва да се осланят на правилния модел на живот; за човека на света, на когото осигурява знатна и полезна отмора; на пътешественика, дава възможност да намери приятели и братя в страни, в които иначе би бил изолира и самотен; на достойния  човек в нещастието му, на когото оказва помощ; на измъчения, на когото дава утешение; на благотворителния човек, на когото дава възможност да прави повече добро, като го обединява с онези, които са великодушни като него; и за всички, които имат души с възможности да оценят неговата важност и да се наслаждават на прелестта на едно приятелство, основаващо се на същите принципи за религия, нравственост и филантропия.

Следователно един Масон трябва да бъде човек с чест и съзнание, предпочитащ своя дълг пред всичко друго, даже пред живота си; независим в мненията си и със силна нравственост; подчиняващ се на законите, предан на човечеството, на страната си, на семейството си; добър и отстъпчив към братята си, приятел на всички добродетелни мъже и готов да помогне на приятелите си с всички средства в неговата власт.

Така вие ще бъдете верни на себе си, на вашите братя и на Бога и по този начин ще окажете чест на името и ранга на ТАЙНИЯ МАЙСТОР; които, както и други Масонски почести, деградират, ако не са заслужени.

Image