Масонската ложа  е  мястото, кьдето различни хора се стремят да открият какво свьрзва красотата, доброто и истината, като предпочитат да култивират преди всичко нагласа на ума, отколкото да утвьрждават догми. Личностите, изградени в тази школа, често участват в сьздаването на историята.

Днес вече знаем, че внезапните трансформации на политическите и социални структури не винаги водят до автоматично подобряване на положението на човека, а масоните са го знаели винаги още по-добре.Те умеят да се разположат в континиума, кьдето се сьбира всичко: материалното и духовното, миналото и бьдещето, традицията и   прогреса.Техният проект за сьграждане на идеалния храм, на по-добро и по-просветено общество,  почива на разбирането, че трябва непрекьснато да се гради и да се сьединява вече изграденото.

Днес вече знаем, че внезапните трансформации на политическите и социални структури не винаги водят до автоматично подобряване на положението на човека, а масоните са го знаели винаги още по-добре.Те умеят да се разположат в континиума, кьдето се сьбира всичко: материалното и духовното, миналото и бьдещето, традицията и прогреса.Техният проект за сьграждане на идеалния храм, на по-добро и по-просветено общество, почива на разбирането, че трябва непрекьснато да се гради и да се сьединява вече изграденото.

Сред пьрвите занаяти на света бил този на строителя. Пьрвобитният човек, излязьл на открито, вече се е нуждаел от изкуствено сьздадено укритие. Пьрвият строителен материал – дьрвото, сьс своята лекота подхождало на този примитивен начин на живот и малобройно население.

С увеличаване на неговия брой и постепенното му разселване на нови територии се налага вторият строителен материал – камькьт. Извличан от кариерите с ритмичната песен на чуковете, той заемал точното си място в постройките. Избиран по своята твърдост, той оживявал в ръцете на каменоделеца, след което бил вграждан от посветени калфи под ръководството на майстор, и така божествения план на архитекта , реализиран постепенно с градежа, се превръщал едновременно в преходно здание и в непреходно Творение. Така по градове и села, по пътища, мостове и манастири вървели калфите и майсторите – свободни хора, познаващи Мъдростта, предхождаща разумното създаване на творбата, чрез Силата, позволяваща реалното и осъществяване, и чрез Красотата, свързваща твореца с Любовта.

Така се родило оперативното масонство.

Предхождащо християнството, франкмасонството се приспособява към него и свързва принципа за първичното интегриране с този за изкуплението. Западна Европа се покрива с бялата плащеница на катедралите. Още тогава е съществувало и разделение между строителите както в социално, така и в квалификационно отношение. Този, който е цепел камъните в кариерата, далеч от строежа, е определян като “каменоделец”, докато на този, който е ваел обекта камък по камък, е съответствало името “франкмасон”. Това е изразено ясно в стар масонски ръкопис, собственост на Йоркската ложа № 293 в Англия, правещ разлика между масон и каменоделец, като показва, че има техническа тайна, а оттам и тайна на посвещението, която първият не трябва да разкрива на втория.

Тук можем да открием някои основни принципи на старата религиозна архитектура в:

-равностранният триъгълник, приет от питагорейците за символ на мъдростта, и който нашите предци са превърнали в символ на Светата Троица.

-дванадесетоъгълника, получен от налагането на триъгълника в окръжност. Древните са откривали в тази комбинация основата на всички музикални и астрономически пропорции.

-порядъка , получен на основата на квадрата и осмоъгълника. По този начин двете основни форми – триъгълника и квадрата, както и производните от тях многоъгълници, са съдържали част от тайната на този древен занаят – например тези от Нюрнберг, за да получат майсторска степен, е трябвало да съставят чертеж на църква на основата на осмоъгълника.

-друга професионална тайна е тази за екера , образуващ правоъгълен триъгълник със страни, кратни на 3, 4, и 5.

Тъй като повечето от тези принципи са свързани с геометрията, много автори са склонни да приемат, че буквата “G”, която играе голяма роля в символиката на масонството, е инициала на думата “геометрия”.

Очевидно през Средновековието обществения живот е бил подчинен на абсолютната власт и на инквизицията. По тази причина братствата на масоните са били засекретени. Основната част от живота в тях протича в ложата.

Мнозина автори са се впускали да обяснят какво е това “ложа”. Дори в модерното масонство все още се спори за съответните названия Храм и Ложа. За едни ложата е самият храм, за други тя е самото общество на масоните, за трети ложата съществува само когато масоните се събират, а след това се разпада. Не сме в състояние да решим този въпрос, но ми се струва, че третото мнение е най-близо до истината.

При старото масонство ложата е била откривана по неписан ритуал, който масоните трябвало да знаят наизуст. Всеки нов масон, приеман в ложата, трябвало, след като му е прочетен уставът, да положи клетва, с която се задължава да запази в тайна думата “масон” и всичко, което тя включва.В споменатият текст от Йорк се предписва срок за обучение на чираците от пет години, след което са подлагани на изпит “ от седмица или повече”. След преминаване на петгодишния изпитателен период и успешното полагане на изпита, ложата го обявявала за свободен, давала му титлата другар (калфа) и го приемали в редовете си.Научавали го как да поздравява, както и формалностите, които да използва, за да поиска помощ от другарите си.

Франкмасоните се събират в ложата. В нея майсторът упражнява своята власт, “която при отсъствие делегира на официално определен от него надзирател”. Той ръководел строителството на обектите, както и делата на ложата. Не бива в никакъв случай да виждаме в него, дори и в най-добрия период на оперативното масонство, учител в смисъла на “гуру” или “шейх”, т. е. на духовен водач. Франкмасонството не дава на своите членове никакъв личен духовен лидер, защото посветителските дела се основават на колективния труд на всички братя, образуващи ложата.

От края на 15в. в Шотландия съществува служител, натоварен със строителните работи на владетеля, който “упражнявал своята власт над ложите, и носел титлата Главен надзирател на масоните”. Известно ни е името на човека, заемал пръв длъжността по онова време: Уйлям Шоу.

В ръкописите от същия век за първи път се споменава за предтечата на оратора в съвременните ложи – т. нар. “парлиер”. Това е германизиран изговор на френското “говорител”. Той заемал място на изток, до майстора, разговарял с калфите, представлявал майстора и тълкувал решенията. Много родове приемали длъжността за фамилно име – в това отношение примерът с Петер Парлер, вторият архитект на Пражката катедрала, е показателен.

В оперативното масонство архитектът заема особенно място, което днес трудно може да се определи. От историята и легендите до нас са стигнали имената на доста средновековни архитекти- например Ервин от Щайнбах, изградил портала и кулите на катедралата в Страсбург. Някои факти говорят, че те добиват високия си статут само ако принадлежат към масонството. За това свидетелства премеждието на Брунелески в Милано през 1434 г. В момента , когато прочутият купол бил пред завършване, той бил арестуван “по оплакване от сдружението на зидарите, където той пропуснал да постъпи”.

Когато с времето престават да се вдигат катедрали, техниките започват постепенно да се променят, а машините полека да изместват ръчния труд, и франкмасоните прекратяват строителната си дейност. Техните похвати са забравени, а песните, ехтели над кариерите, са отлетели. От тях се запазват само отделни изрази, които позволяват все така редовно да се предава първичното посвещение. Божественото слово е заместено с букви, които посветените по чисто интуитивен, а не по технически начин, се опитват да съберат, за да образуват от тях свещенните книги. Ражда се умозрителното масонство. Материалите и инструментите на занаята се превръщат в образи - било материални, било мисловни. Това е дълбокият смисъл на промяната през 1717 г.

Необработеният камък става един от основните символи на франкмасонството. Авторите – масони превръщат този символ в морална алегория.Те уподобяват новия масон – чирака – с необработен камък, който той трябва , обработвайки го – да работи непрекъснато върху себе си. Ако застанем на метафизично равнище, необработеният камък (чиракът) е индивидуалност, която трябва да се самоусъвършенства, за да достигне личността (себе си), за да може , освобождавайки се всички неравности (дялания камък), да се включи в цялостната сграда, която масонството образува. В днешни времена то може да позволи този труд на духовна реализация само в мисловно отношение, защото е успяло да запази посветителското предаване на жестове и думи, дошли от древността.

Тук основателно възниква въпросът “Какъв е дълбокият смисъл от съществуването и каква е задачата на Масонството в нашето съвремие?” Този въпрос съдържа в себе си познанието за света в най -значимите му аспекти. Само при такова познание то може да състави и предложи глобален проект за усъвършенстването на човека. Нека не забравяме, че днешното общество, под специфичното въздействие на науката, се променя много бързо, но не всички промени са ориентирани към по-доброто. Бидейки против тези отклонения, Масонството може да им въздейства, само като упражнява моралния си авторитет. Това е начинът Масонството да изпълнява активната си функция, състояща се в материалното, нравствено и духовно усъвършенстване на човека.